Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

За силата на думите

Recommended Posts

Така както е формулирана темата, я разбирам чисто по човешки.

Та чисто по човешки силата на думите е голяма. Може да доведе даден човек в състояния от ... " Осанна" до онова зловещо " Разпни го".

Не съм първият, няма да съм и последният преоткрил "топлата вода" ... Искам да кажа, че думите са средството за манипулация на хората и средство да могат и да се разберат хората. / Прочетете приказките на Езоп - и вчера и сега и утре ще е същото /

Нищо ново под Слънцето и в стария обременен Астрал с неговите измамни качества. Но освен това играе като филтър за тези които не търсят Словото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много бих бил благодарен за всяка добре обоснована и легнала на стабилен фундамент критика към моите виждания и псевдо-философски съждения, или някой вид пренасочване. За целта обаче е естествено нужно те да бъдат разбрани.

Ян, принципно вие сте прав, но подозирам, че добре познавате двойственото проявление на всяка една силичка... Та, чисто по човешки... Мръсно по маймунски... Кой колкото се е къпал... :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Една закачка:

Фактът, че хората могат да говорят английски език съвършено добре, без да се замислят за структурата на езика, не означава, че опитите да се определи неговата структура са безсмислени, а само че целта на лингвистиката не е да научи хората да говорят по-добре английски.

После, никой не трябва да има претенции към родения си вече текст - един път появил се в пространството, той става достъпен за употреба и за много интерпетации.

"Текстът не може да каже нищо за това, което иска да каже." (Р. Рорти, семиотик)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен силата на думите е в хармонията на всички техни съставящи - смисъла на понятията, чиито знаци са те, емоцията, заложена в тях, коннотативните им полета, съчетанията им в нови смислови единства, и не на последно място - звуковите им характеристики.

Съчетанието на съставящите образува уникални енергийни полета на всяка дума, които после се се усложняват и образуват нови енергийни единства в словосъчетанията, изреченията и свръхфразовите единства.

Това си е реалност, която всеки от нас усеща, дори когато не говори - мислите също носят подобни енергийни характеристики, също и думите, които приемаме със слуха си (ние ги чуваме благодарение на това, че нашият говорен апарат ги репродуцира). Когато човек осъзнае какво носят в живота ни думите - както устната, така и писмената реч, започва да се отанся внимателно и с Любов към всяка дума, която минава през съзнанието му, излиза, или влиза в него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

После, никой не трябва да има претенции към родения си вече текст - един път появил се в пространството, той става достъпен за употреба и за много интерпетации.

:3d_125:

Това е единствения смисъл на всеки един текст, независимо от отношението на автора към него. Същото обаче трябва да се има превид и в обратна посока, когато се отправят преки послания към автора. Авторите обичат посланията, но само ако са към тях насочени, не само по надписите на плика.

А лингвистиката е за обзървъри :3d_075: , не за аркадни участници. :3d_069:

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите имат голяма сила!Чрез думите можеш да променяш живота си.Те носят енергиен заряд,който изпращаш в космоса и така променяш енергииното поле в света.Всяка дума има огромна сила и влияе бърху живота ти дори да не го забелязваш,защото никой не казва нещо,което не мисли ,а никой не мисли нещо в което не вярва,а вярата е най-голямата сила в света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Добре дошла Анелия! Чудесни думи, точна позиция! Благодаря!

Сега си мисля, че думите могат да бъдат както благодатна енергия, така и задушаващ дим - зависи от думите!

Благодатната енергия на думите може да залюти в "очите" на хора, които не вярват в нея...

Има и думи с "лютяща, задушаваща енергия"...

Може би има и случаи, в които по незнание или умишлено могат да се сложат едно до друго думи с благодатна и задушаваща енергия - получава се т.нар. "сива реч"...

Усещали ли сте различните енергии на различните думи и техните съчетания?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Различни енергии... Доколко различни? По разните му краища на една и съща скала. Ама какво да очакваме от себе си след като не познаваме други скали...

Навремето добре съм се запознавал с учения, теории и др., проповядващи непосредственото влияние на думите върху космичните процеси. Мисля, че представени по този начин нещата показват огромната бездна в познаването ни на жизнения план въобще. От определени гледища би могло да се възприеме за вярно, но с много и важни доуточнявания.

Човекът си изгражда представа за добро и лошо не по-дълбока от непосредствените му възприятия. Всяко лакомство е нещо вълшебно и божествено понеже създава наслада за някои мозъчни центрове посредством вкусовите възприятия. Обаче това лакомство отвътре може да ни разяжда, да унищожава всички други органи... Човек не познава анатомията си и няма представа, че съществуват и други органи, понеже няма непосредственото възприятие от тях. И лакомството е добро, свещено...

Буда е казал: "Ако тази земя беше всичко за което мечтаят поетите, ако цялото зло бъде унищожено, всяка болка престане да съществува, всяка радост бъде изживяна, всяка красота - възвишена, дори и ако всичко тук би било издигнато до съвършенство, то душата пак ще се умори от всичко това и освободила се от всички желания, тя ще се отвърне."

Нима християните не знаят, че помощта ще дойде от Планината, само трябва да отправят взор натам...

ПП: Приемам градивния елемент на долната забележка, а другия оставям на автора си. Благодаря!

И иначе смисъл от общуването ще има когато основната част от смисъла не е в думите. :sleeping:

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И не само християните го знаят.

Доуточнение само - за предпочитане е да се изпише ..Планината. Иначе силата на думите се обръща в неправилната посока. А това според мене си е манипулация от човек знаещ достатъчно за двойствения характер силите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво на вас !

Венци ,много пламенни постинги !

Но и аз мисля , че думите и начина по който ги използваме ще имат своето еволюционно развитие с положителен знак !

И начина по който ги използваме и енергийните същности , които създаваме в менталния свят и енергийните коридори, в които ги превръщаме , всичко ще се усъвършенства , но те няма да изчезнат , просто ще се усъвършенстват . Всяко нещо си има мястото и функцията . Много си категоричен по отношение на творческия заряд с който разполагаме , как го нарече ти , пластилин , втора употреба нещо такова.

Аз не мисля така , обаче . Има неща , кото съм постигнала чисто творчески в живота си , които знам ,че не са от този астрален пластилин втора употреба . Знам , че са много чисти енергийно , знам че съм ги сънувала , бленувала тези неща .

Изстрадала съм си ги духовно и в крайна сметка съм ги получила като хилядократно по- голям подарък от вселената .

Но няма нищо даром или априори ,което да ни се полага в този свят . Всичко трябва да бъде употребено по някакъв разумен начин , творчески .

За мен специално общуването , никога не се основавало само на преживяването на думите . Но когато думите липсват в общуването , когато хората "говорейки " не говорят на един и същи език , зейват такива пропасти , че колкото и да общуват невербално , те не могат да бъдат преодоляни . Имам колежки , които само като си отворят устите се чувствам вече заразена с една ниско- енергийна застояла реч.

Обикновено просто напускам стаята .

Има деца , които каквото и да кажат има толкова много заряд в думите им , че ме държат духовно- будна и щастлива целия ден . Има хора , които и една дума да кажат тя одухотворява и променя цялото пространство в стаята .Те просто сияят , думите им сияят .

Естествено , че различни енергии минават през вибрациите на речта . Думите могат да имат сексуален , агресивен заряд, могат да са осъзнаващи , светли , благи , любовни и какви ли още не .

Има толкова много цвят и толкова много музика в думите . Когато си говорят малки дечица речта им прилича по - скоро на чуруликане ,отколкото на човешки говор . А едно 2,3 годишно дете звуците, които издава са толкова наподобяващи

смях , чист щастлив детски смях .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пластелинът е материал, а не творчески заряд. Той е женския принцип в творението, а заряда е мъжкия. Въобще не сме ограничени откъм заряд, но сме ограничени в плоскостта си на създаване.

Имам колежки , които само като си отворят устите се чувствам вече заразена с една ниско- енергийна застояла реч.

Обикновено просто напускам стаята .

Много правилно поведение! И аз така, само че от малко по-голяма стая.

Абе карай, да се оправят, и думи, и свят, и всичко там... :3d_030:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато станем по - перфектни , ще имаме по - голямата стая , Венци !И по качествен материал от пластилин .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата е силна, тогава когато влагаш мислено същото значение в нея, т.е.когато душата казва същото като устата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То ще рече, че душата, която може да бъде затворена в думи е много силна също. Хе-хе...

Горко на тези, които не се побират във формата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И интонацията е важна.

Интонацията е един от най-важните компоненти на вербалното въздействие-това е безспорен факт наистина!Дори и най-голямата истина,изречена без любов,осъжда(обрича) теб и събеседника ти на разруха,колкото и невероятно да звучи това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как звучат думите като вибрация , като интониране , като мисъл ,дори като цвят зависи от духовния смисъл , който влагаме в тях .

Ако пеем в душата си , ако възпяваме любовта , думите , които излизат ще са винаги на езика на любовта . Каквото и да казваме , то в духовния свят ще бъде на езика на любовта .

И обратното ,ако имаме омраза в душата си , колкото и красиви думи да ни се ще да кажем , те ще бъдат в сивите нюанси на черното ,на омразното .

Дъгата от цветове свети ярко и в думите , когато сме почистили лошите мисли и изразяваме чисти емоции , красиви думи .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да разкажа и аз .. веднъж бяхме на планина цяла група хора и един ден се заиграхме с едно момиче в язовира пред хижата ии.. тя излиза половин час след мен от водата, за да изсъхне, а по планините е бойлер навсякъде и всеки се бута да е пръв. Излизам от водата, а тя е почти суха и й казвам, че пак ще стигна преди нея до банята и след около минута идва едно момче и я хвърля във водата :D или пък я болеше пръст и като я докоснах и мина - бе на планина става лесно всичко хехе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

"Думите са врати към същността на нещата.Това означава, ченавлизането в думите е навлизане в същността т.е. в Духа. Думите са същества. Според окултната наука те дишат, облагородяват, оживотворяват и много други подобни неща.Те са идеи. Хем са същества, хем са идеи, хем са символи.Кирил и Методий казват:"Думите погубват мрака".Значи те са разбрали това дълбоко значение на думите.

Тот, древният Хермес, казва:"В чистите думи са скрити Нетерите т.е. Боговете".Ако ние работим с чисти думи, ще привличаме все повече боговете, понеже думите са врати.Например Смирението е дума и идея.Думата смирение означава да растеш в душата си.Тишината е също и дума, и идея, означава завръщане в дълбокото, завръщане в Бога.

Брат Михаил казва:"Думите са врати към невидими същества." И после обяснява много хубаво:Думите, казва, които използваш, показват какви връзки създаваш, с какви същества общуваш."

Думата преданост означава:слей се с Бога, а не със себе си. Вярата също е и дума и идея. Тя означава да отдадеш цялата си енергия. Ако си отдал 99%, значи не говорим за вяра а за нещо друго.

Древният Тот, или Хермес, казва:"Думите са особен род ръце, които улавят съществата.Ако ползваме лоши думи, ние улавяме зли демони, които ни разрушават." Лоши думи са също и критиката към каквото и да е забележката - не, но критиката - да. Критиката е саморазрушение.

Думата молитва означава отношение, преклонение, благаговение.Думата медитация означава сливане, дълбоко вглъбяване, изчезване. И двете са много важни, вървят заедно. Човек, който се моли усърдно, след време ще се домогне до истинската медитация, иначе ще разсъждава и ще мисли, че медитира.А разликата е много голяма; разликата между истинската медитация и разсъжденията е такава, каквато е между ума и Духа. Например думата "кахик" на езика на маите означава въздух, но те не го тълкуват само като въздух, имат си и друго тълкуване-въздухът е нещо външно. Вътрешното тълкуване е жизненост. Но имат и друго тълкуване. Тази дума на езика на посветените на маите означава необикновено пространство.

Двете думи мантра спента на персийски език означават свято слово, но има тълкуване. Свято слово означава надарено слово, надарено със свещено влияние. В тази връзка Учителят казва:"Търсете вътрешното съдържание на думите."

Учителят казва, че думите ОМ и АУМ са ватански и после другите народи са ги взели. За думата вода тук само ще загатна...

Учителят казва за нея, че тя има много древен корен. Тя произлиза от една идея, която означава водач, ръководител, това е Духът. Духът е слязъл във водата със своята енергия, ето защо водата ни води. Енергията на водата, не елементите, от които е съставена, а това, от което не е съставена-самата вода съдържа една есенция, която ни пречиства и ни води; водата е водач."

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ-ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ-Лекции-14 том

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И интонацията е важна.

Не знам защо, но когато прочетох това, в главата ми изникна представата за онова китайско мъчение с капки вода, които бавно и тежко капят върху главата на осъдения ... капка по капка, с часове ... с дни ...

Да, безспорно интонацията е нещо важно, но ... дори и произнесена съвсем тихичко, истината си е истина, нали? И няма да стане лъжа, ако я извикаме ...

Редактирано от kasis4e

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, истината си е истина. Въпросът е, че чрез интонацията ние предаваме нещо от себе си, нашето вътрешно отношение. Интонацията може да докосне човека отсреща по начин позволяващ той да поиска да възприеме казаното от нас. Интонацията може и да го отблъсне, и тогава този човек въобще няма да не вникне в думите ни. Те просто ще отминат покрай ушите му и истината заедно с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×