Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, 

 

Чета книгата на Екхарт Толле, Новата Земя, и той говори изключително много за егото, което ни пречи да се свържем с истинската си същност и да се докоснем до щастието, божественото с нас. Но може би аз вчера нещо грешно интерпретирах прочетеното и се замислих.. Кое е всъщност егото? Ако трябва да се отърва от него, трябва ли да се отърва от човешкия си характер като цяло? Трябва ли да се отърва от личността си? Та нали аз съм я придобила, за да се уча чрез това си земно проявление? Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци? Когато възприемам това, което той повтаря постоянно, че тряба да се отскубнем от егото си, това значи, някак си да си изтръгна самоличността си и това ме прави да не мога да се обичам. А себеобичането е ключът към всичко. Ето тук се появява този конфликт, който според мен е породен от това, че аз си представям егото като нашия характер, личност, човешка същност, а аз се опитвам да възприема и прегърна човешката си същност, да се обичам такава каквато съм, цяла. То тогава каква е ролята на егото и защо то е изначалното зло, както излиза?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, azbuki каза:

Егото е личността, която си ти. 

Е, какво да се отърва от личността си ли? Че аз си я обичам. Кой ще бъда тогава? Някакво безлично същество?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много народи . Има много различни описания/идеи .Има много личности/съдби .Човек не може да се раграничи от съдбата си , от това което душата му определя . За това истината се търси с мисъл и практика , Чрез това което те радва , това което запълва живота със смисъл .Абсурдно е да се приравняваме .То е , както всички да искаме да спим с жени или пък да спим с мъже  .Душата не го позволява .В нея е записано защо сме тук и живеем .

А иначе трансформирането на низшия аз и постепенното му издигане и заживяване във висшия е пътя . Но има най различни интерпретации . Когато в съзнанието ми се освети картината на ,,И човешкия дух ще се върне при този който го е създал" , ме обзе отчаяние . Нещо което ти сега ми припомни .Тогава трябваше със сила да изхвърлям това чувство от главата си .Проблемът бе във въпроса , какъв е смисъла да се връщам(да ме връщат) в изходната точка .

Полезната идея е в трансформирането , облагородяване на низшия аз . И посоката е любовта .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.09.2020 г. at 20:11, holyvalentine каза:

Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци?

В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его...

Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Източници" колкот щеш!

А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб).

Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции.

Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно!

Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек".

Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. 

П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.09.2020 г. at 20:32, holyvalentine каза:

Е, какво да се отърва от личността си ли? Че аз си я обичам. Кой ще бъда тогава? Някакво безлично същество?

"Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. В момента не можеш да направиш това, защото висшият ти аз все още не е изграден до край - до степен, че да действаш съзнателно в него. Именно тук може да се открие свободата и изборът. Това изграждане става когато трансформираш всичко отрицателно в себе си в положително. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. А и спомените от всичко преживяно се пазят. Така че спомените от отделните личности няма да бъдат изгубени. Реално паметта е (поне така ми се струва) която създава усещането за идентичност. Защото ако се погледне реално, човек е различен във всеки един миг.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

Личността е "отражение" на социалната ни действеност.

Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Станимир каза:

Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари").

На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието").

Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"!

Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина).

Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата!

 

П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да  е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)...

...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 13.09.2020 г. at 14:21, Станимир каза:

"Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз.  Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. 

Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 13.09.2020 г. at 13:39, kipenzov каза:

 

П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.

Напълно съм съгласна. Обичането само на положителните ни качества, по--скоро е самовлюбеност. Тук говорим за обхващането на цялата личност. Аз напоследък много работя със сянката. Четох Юнг и това, че колкото повече я изкарваме на светло, толкова повече преставаме да се страхуваме от нея и от поведението, което я формира и ако я прегърнем, то със сигурност ще я преработим. Сянката има много аспекти, разбира се, така че не можем да я преработим на 100%, в един живот едва ли. Но все пак, тук е много важно себеобичането, защото така се преработва. С любов и приемане. Да се опитваш да се отървеш от част от себе си, означава да не се приемаш, подсъзнателно да мразиш част от себе си и така оставаш в страха, срама, вината и прочие. Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, holyvalentine каза:

. Вселената е изначално само положителна

Защото "положително" означава НЕЩО! 

"Отрицателното" е НИЩО!

преди 5 часа, holyvalentine каза:

Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя

Вече споменах, че едно е да го мислиш, друго е да го кажеш, съвсем друго е да го направиш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 18 часа, holyvalentine каза:

Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. 

Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 

По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 

Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.

Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×