Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е медитация? Видове медитация.

Recommended Posts

Здравейте,

Когато бях в десети клас бях придобил навика да медитирам по 30-40 мин на ден. Просто се концентрирах в областта между веждите и се опитвах да наблюдавам това, което става. Използвах и една формула / утвърждение. Не мога да кажа, че съм имал някакви кой знае какви постижения, но едно от нещата които се случваше е, че излизах от медитация с чувство на покой и омиротворение. Много красиво и велико усещане.

Що е медитация според вас?

Какъв е смисълът и?

Какви видове медитация познавате?

Практикували ли сте някога?

Ако да - какъв ефект сте имали?

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.. между очите :) Здравей, Иво.

От това, което съм чувала.. областта около пъпа е основния енергиен център в телата ни. Не съм била в състояние на дълбока медитация, въпреки, че съм правила опити да практикувам някой прости техники.Състоянията, до които съм достигала се простират до усещане за релаксация или.. силно повишена концентрация. Все пак лично мнение, че точка, намираща се на главата не е оптимална. Свързвам я с разсъдака, а познаваме доста, свързано с покой, познание, усещания, състояния, които са отвъд него... :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет

Според мен медитацията се състои от две неща релаксация и концентрация

Мисля че видовете медитация се определят в зависимост от това което искаш да постигнеш.Всяко същество си има някаква изградена техника за медитация, вероятно несъзнателна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медитация е условна дума, която обозначава разнообразни техники, насочени към постигане на просветление, или екстаз, или и на двете. Независимо от разнообразните подходи почти всяка форма на медитация може да бъде причислена към една от двете основни категории:

- първата, върху която са основани повечето медитативни техники в христянството, суфизма и йога, е състояние на повишена концентрация. Медитиращият насочва цялото си внимание към една-единствена идея или възприятие, в търсене на пълно вглъбяване, което води до проникновение. При успешна медитация настъпва състояние, подобно на транс, при което изчезва способността за възприемане на външни дразнители и въздействието на съперничещи стимули избледнява. Специалистите са убедени, че това е най-старата форма на медитация и овладяването на практика може да доведе до екстатични състояния.

- втората, чието развитие традиционно се свързва с Буда, предполага пасивно изследване на променящото се съзнание на личността, като особена грижа се полага да не се разчлени същността, нито пък да бъде предпочетен някой нейн аспект след появата на нови измерения. Очевидно подобна медитация е насочена към разширяване на съзнанието, но и създава особено ефикасни канали, чрез които дотогава неосъзнати същности се разкриват пред съзнаващия мозък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е много интересна тема и в същото време,когато става дума за практика, е нещо доста лично.

Аз харесвап по-широкото разбиране за медитация.Според него и когато плуваш, и когато караш ски или вървиш през гора,можеш да "изключиш" и да се слееш със съществуващото.Най-достъпната възможност за мен,в ежедневието,е преди да заспя да потърся това състояние. Помага ми визуализация - представям си спокойно до хоризонта море в ярък юлски ден. За жалост, не оставам дълго там.Мисълта ми скоро се насочва към скъпите ми хора,които са далече,за да им изпратя подкрепа.Но това ,най-вероятно, няма общо с медитацията ?Какво ще кажете? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз често съм мислил, дали това наистина е вид медитация. По този начин сякъш е доста далеч евентуално прозрение, но все пак си има благоприятния резултат. :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медитацията не е наблюдение (пък било то и между веждите)

Медитация има, когато няма медитиращ. Това става, когато си се слял с обекта. Ума се е обърнал навътре и съвсем е притихнал.

Така медитацията е пълна тишина и покой. Безмълвие. И теб те няма.

Но пък тогава се случват други неща.. :)

Другото което описвате е само подготовка на ума за медитация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още нещо за медитацията.

Ето какво отговаря Нисаргадатта Махарадж:

"Да бъдеш едно цяло с Това, благодарение на което знаеш, че съществуваш - това е медитация.

Има много имена, които се дават на Бога, но те всички представляват знанието, че ти СИ - съзнанието, че съществуваш.

Когато живеете в това съзнание, виждате, че вие не правите нищо, а всичко се случва спонтанно. Нямате проблеми, каквото и да правите. Вие не можете да станете вашето Аз, защото вече сте вашето Аз.

Това знание не се отнася за индивидуалността, това е чувството за присъствие като цяло.

Но вместо да се приеме това знание за тотално функциониране, всеки иска да го раздели на базата на някаква концепция, и да вземе част за себе си."

Нисаргадатта (1897 - 1981, Индия) е адвайта реализиран учител по линията на Тантрическите Натхи, имал е жена и 4 деца и е живял в краен беден квартал на Бомбай. Неговия живот е жив пример за абсолютна недвойнственост на Съществуванието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

разгледай тези линкове, на английски и руски са

съвременната адвайта получава все по-голяма популярност:)

http://www.sentient.org/index.html

http://www.advaita.org/

http://www.ramana.narod.ru/

http://www.nonduality.narod.ru/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя.

В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън.

Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация.

Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност:

“Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви...

Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?

Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай...

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. ..

Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка...

Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога.

...

Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен...

Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи...

Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях.

Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка...

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва...

Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си...

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас.

Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.”

И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума.

Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Звучи простичко и достъпно,с това е привлекателно.На мен ми допада този вид медитация.Всъщност изисква и доста съзантелни усилия.Някъде Дънов

казва,че добрите мисли са следвани от лоши,после отново идват добри...

Хубаво е да си припомняме онова,което добре знаем,но някак забравяме... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, това не е точно медитация. Може би е нещо повече. Описанато е отношение към заобикалящия ни свят и представлява цялостна промяна на възприемането, а не моментно достигане. Въпреки това си е ползотворно, поне що се отнася до личните радости и щастие. Чувстваш се малко по-лек и по-чист...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!!!

Ето моя летен начин да "медитирам" през юли и август.Бягам два километра

по алея кряй една река и гледам скали обрасли с мъхове и брашлян ,стари

дървета ,богата растителност,слънчева светлина..

Другия месец ще тичам моите два километра по мократа ивица на морския бряг.Така синхронизирам всичко в себе си и себе си със света.

Какво повече ми трябва B)

Споделяте ли моя метод? :thumbsup::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семантиката на думата медитация акцентира върху размисъл, размишление и съзерцание.Преди, а и сега понякога, богослови и философи казват "да медитираме върху тази тема..." имайки предвид изследване включващо възможно най-пълно сливане на обекта и субекта (в настоящия момент на разбирането му). По принцип медитирането е двустранен процес на взаимно обогатяване- медитиращият също внася нещо в "темата", което може да се долови от други, които ще се докоснат до нея истински. И няма значение как се нарича областта където тази следа се съхранява- дали това е ноосферата на Вернадски или камъчето в което Кастанеда е оставил част от себе си. Важен е диалога. В цитата, който Ваня е постнала по-горе, Учителя го е казал съвсем конкретно:

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества

Безмълвната медитация според мен е издигане на изследователският диалог на по-високо ниво, започване на истинското пътешествие, тъй като промените в същността на човек поел по пътя са необратими, а понякога доста драматични.

Между другото, много от хипнотичните състояния могат да се приемат като принудителна медитация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Веронез :)

Странно, мислех, че пиша очевидни неща. Идеята ми бе, че медитацията е много обемно понятие и всъщност няма рязка граница между "делничното" и "медитативното". Не вярвам някой наистина да си мисли, че медитацията е нещо точно определено, нещо като бензиностанция, където да си напълним резервоара с енергия и да продължим по пътя на ежедневието.Но за съжаление доста хора ПОСТЪПВАТ именно по този начин. Разбира се че може космически кораб да ползуваме като електрическо фенерче, но е жалко...

Май разбрах. Предписанията, наставленията как се прави точка по точка, чакра след чакра... Какво са видели "асовете" и къде са отишли, следователно какъв е единственият път за нас- малчуганите. Докато диалогът предполага отговорност пред лицето на нещо голямо и непонятно, пък и самата мисъл, че встъпваме в диа-лог означава по някакъв начин промяна и на това, което сме приели за константа на съвършенство е объркваща.

Ще се опитам да обясня твърдението ми за диалога, но не ме съдете много строго, тъй като в последно време живея доста самотно и забелязвам, че съм започнал да забравям думи.

Мда, май работата е в думите.Малко се замисляме над тях, а те казват много неща. Ето, казах думата "съвършенство". Свикнали сме да я разбираме като нещо недостижимо, или нещо достигнато от някой, или имагинерна цел, но ако се вслушаме, ще чуем Съ-Вършен (както например и Съ-В-Местно), тоест "заедно да направим". За-одно също е подобна, но от друга област, това е огромна тема. Та за съвършенството, самата дума обяснява, че никой в този свят не е тотално самотен и не е постигнал нещо абсолютно сам. Съвършенството е винаги постижение на повече от един. Дори ако предположим, че Бог е помогнал на някого да постигне съвършенство, това означава, че Бог му е обърнал внимание, забелязал го е, занимавал се е с него, но това означава съответната промяна и в самият Бог. Давам си сметка колко еретично изглежда това :)

Или да вземем друга дума : Енергия. Това е консуматорска дума и предразполага към консуматорство. Тя не е наша, а толкова често я употребяваме. Наша е думата СИЛА. Тя има дълбоки корени в самият извор на нашият език. СИ ( чи; ки; ци )- божественият поток, жизнената връзка със самата същност на битието,самият живот. ЛА (от древнотибетското ЛУ)-тяло,тежест, товарът носен от нас докато извървим жизненият си път и от който се освобождаваме. Силата е нашата връзка, областта от необятното достъпна за нас докато сме в това тяло. И сигурно има основателна причина да е така. Но силата има безкрайно много проявления. Тя е жива за разлика от безличната енергия (за която, впрочем, и до сега няма коректна научна дефиниция, въпреки че е научен термин). При медитация се докосваме до различни аспекти на един многомерен свят, в който единствено прагматичността на ЛУ ни дава опорна точка за завръщане в едно на пръв поглед познато и подредено място. Но навлизайки в определена област, я променяме дори със самото си присъствие, тоест с акта на докосване до няколко точки от битието (възможни за конкретното его) събирайки ги във фокус, от което се получава уникална конфигурация на силата, възможна единствено за конкретното състояние на човека. Това е двупосочна предявимост, която е невъзможно да бъде пасивна. При по-дълбока медитация една част от силата съзнанието ни по детски превръща в образи - всичко, което поне малко му се струва познато, и активно се насочва към доизграждане на картината създавайки нови фокуси. Но това е малка част, за която имаме сетива. Огромната част от пътешествието остава скрита за нас, но не и за силата, защото ние сме целите там с нашите добри и лоши помисли и действия, с намеренията, с това, което дори не предполагаме за себе си. По този начин променяме битието стремейки се да го направим по-понятно, значи приличащо на сегашното ни аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен медитацията в основата на всяка практика. Даже за себе си определям паневритмията като "динамична медитация".

МОгат да се дадат всякакви определения и всякакви методи... но отделният човек си има своя нагласа и е добре да не се води по чужди акъли, а посредством опитване да достигне до онзи метод, който е най-подходящ за него конкретно - "Всичко опитвайте, доброто дръжте". :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медитация е състоянието на ума гогато са отхвърлени силни емоции и плетеницата от прескачашти светкавични мисли.Постепенно с времето и с опита предобит почти веднага може да се достигне.Чувал съм от баща си за руснак които толкова силно медитирал че издържал куршум да премине през сърцето му не на рочно естествено.Целта е мозъкът да попадне или да бъде въведен в състоянието преди да започне да сънува.Аз лично медитирам чрез методите на Уилям Хюит известния парапсихолог използвам и музика като с времето тя се намалява сама докато постигна желания ефект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уилям Хюит така ли описва медитацията? - преди да заспиш?

Има и друг вид медитация - когато си напълно буден и с ясно съзнание. Но си само ПРИСЪСТВИЕ, наблюдаващо съзнание.

Опитай :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! :)

Почти след месец намирам тук интересни мнения.И аз съм чела У.Хюит.

Интересен е.Той представя медитацията свързана с мозачаната дейност

на честота между тази на съня и тази на будното състояние.

Мненита на Петър са едни от най-интересните и задълбочените в този сайт :thumbsup:

Изпращам ви нещо,което ми допадна от книгата "Размисли за всеки ден"

на Согиал Ринпоче:

Когато медитирате,бъдете отпуснати,изпълнени с колкото се може повече вътрешен простор.

Измъкнете се тихомълком от примката на обичайната си,пропита от тревога идентичност,освободете се от всякакви копнежи,отпуснете се в истинската си природа.Мислете за обичайната си,пропита с тревоги идентичност като за буца лед или масло,оставени на слънцето.Позволете на покоя да ви обхване,за да успеете да съберете разпръснатия си ум в концентрацията на С,покойното пребиваване,за да се събудите в прозрението на Ясния поглед.Ще се уверите,че негатвното у вас ще се разтвори,агресивността ще изчезне,объркванто ще започне бавно да се изпарява като утринна мъгла в безкрайното небе на вашата абсолютна природа.

...Мислете за себе си като за небе,съдържащо цялата вселена. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Позволявам си да се включа в темата "Медитация", защото забелязах, че книгата на Согиал Ринпоче "Размисли за всеки ден" е развалнувала и друг участник в този форум. Същата книга я закупих от една сергия само за два лева. Учудващо е понеже според мен тя е безцена. Согиал Ринпоче има и друга книга, казва се "Тибетска книга за живота и смъртта", ако няко от присъстващите я види да се продава ще съм му благодарен да ме уведоми къде я е забелязъл да се продава.

Относно медитацията? Медитацията е духовна практика, храна за душата. Чрез нея практикуващият достига до своята истинска природа. Медитацията е процес на осъзнаване. Осъзнаващият се слива с осъзнаваното. Индивидуалното съзнание открива, че не е индивидуално, а част от цялото. Основният проблем пред всеки човек е страданието. Причината за страданието е неведението за моята същност. Какво съм аз? Ако неведението се замести от проникновението постигнато в дълбока медитация, аз разбирам какво съм. Страха от смърта се стопява от разбирането (просветлението). В процеса на просветление медитиращият открива, че никога не се е раждал и никога не е умирал. Няма лошо и добро. Няма грозно и красиво. Дуалността се претопява в разбирането за това, че обекта и субекта нямат същност, а качества. Под същност се разбира неизменност, непроменяемост. В всеки един момент всичко не е това което е било, то еволюира. Това се отнася и за осъзнаващия. Той вижда, че не е инженер, ако е такъв, че няма кола, ако я има, че няма жена, ако я има и т.н. Той осъзнава че е живот, а не кожена торба пълна с органи. Такъв, човек е бил и Иисус Христос, защо иначе ще отива доброволно на кръста ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Какво е медитация? Медитацията е себепробуждането на човек и Себепредлагането на Бог.

Когато себепробуждането на човека и Себепредлагането на Бог се срещнат,

човек става безсмъртен във вътрешния свят, а Бог остава осъществен във външния свят.

Шри Чинмой

Целта на медитацията от тези думи на Шри Чинмой е явна- достигане нивото на реалността по вътрешен път, и реализацията на реалността във външността посредством индивидуалността. Йот Хе Вау Хе - тези четири букви на Непроизносимото Име са стъпките, необходими да бъдат извървяни по Пътя, чрез медитация. Аз- Не Аз- Абсолютна Реалност- Не Аз в Абсолютната реалност (или постигане на не-аз състояние в реализираната абсолютна реалност). Това състояние се постига чрез осъзнаване на нуждите на Аз-а от медитация (според мен понятието означава по-скоро съсредоточаване), Не-аз означава "Да бъде Твоята Воля", Абсолютната реалност е "Да дойде Царството Ти", а естествения край-начало е Аз-Не-Аз в Царството.

Много техники, много начини, много средства - Цел обаче- Само Една!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Много често срещам заместване, смесване и уеднаквяване на понятията медитация и релаксация. Вярно е, че медитацията е двукомпонентно състояние, подобно на стрела и лък. Концентрацията е стрелата а медитацията е лъка, осигуряващ възможност на стрелата да попадне в целта.

От друга страна, не всички резултати от медитацията са еднакво удовлетворителни, постигнатото вчера днес може да не бъде постигнато; на практика истинска медитация се осъществява много рядко, ако сме в началото на тази практика (няколко години ежедневна практика, средно около 4-5 години, може и повече), би следвало да сме изключително радостни и щастливи ако поне веднъж в месеца имаме реализация на истинска медитация.

Ако някой има мнение в тази насока, моля споделете! :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×