Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е медитация? Видове медитация.

Recommended Posts

Привет, Оринави! :)

Както казва един мъдрец - "Истината никога не се страхува от въпроси".

Но понякога, да се отговори на неориентирани въпроси е безсмислено.

Прочети темата, там пише отговорите на много от въпросите ти. Прочети и темата "Йога - предизвикателството на човешкия дух".

Но за да не ме обвиниш в някои други неща, ще ти отговоря, въпреки липсата на смисъл в това ми действие.:

"Ааа... обществената реализация?"
- Свързана е с гордостта и егото. Нека да оставим всичко в Божиите ръце, с изключение стремежът ни към Него.

"аа.. .повдигането съзнанието на обществото?"

- Не може да има нищо такова, докато познаващия, познанието и познаваемото не стават едно.

"ааа... зачитането на личния периметър по какви закони ще става?"
- Личният периметър - Личностното изчезва, когато човек разбере, че Всичко е Едно. Един истински търсач и силно любящ Бога човек, няма нужда да дава личен пример - Той сам по себе си е пример за останалите.

"ааа... създаването и отглеждането на семейство и деца в обществото след като не е повдигнато общественото съзнание????? "

- Всеки следва невидимия Божествен план, който е предназначен за него. Така се получава, че някои светци намират пътя си в аскетизъм /като св. Йоан Рилски и др./, а други - в живот сред семейството и обществото. И в двата пътя съществува пълното себераздаване и отдаване на Божията воля - В служба на Бог и Неговите творения.

Твърдението, че, истинските аскети и монаси са далеч от моралните ценности и не допринасят нищо на обществото е наивно.

Както писах вече - "Медитацията е съществена част от Йога."

За йогините - всеки следва пътя, както им повелява вътрешния стремеж.

Има достатъчно много примери за съвършени йогини, който през земният си живот са пребивавали при семействата си и обществото.

Ти просто не си се запознал с тази система и култура, но никой няма право да те съди за това.

Само просветеният знае Смисъла и Волята на Отца!

:)

Бъди здрав!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

- Личният периметър - Личностното изчезва, когато човек разбере, че Всичко е Едно. Един истински търсач и силно любящ Бога човек, няма нужда да дава личен пример - Той сам по себе си е пример за останалите.
Ще се хвана за този цитат от тебе. Защото го считам за възлов.

Синева, ти наистина си бил невероятен маниполатор . Хубаво виж какво си написал . И ти наистина ли държиш на написаното от тебе ?

Защото точно това те натиква в ъгъла на криворазбраната ти философия.

Значи личноста изчезвала , когато човек разберял , че всичко било едно. ?? :o

Това в какъв смисъл го казваш?? То и комунистите казваха "Всичко е общо" и отделната личност нямала значение , ами Партията , сиреч управляващите Партията. Хайде стига демагогия бе просветления!!!

Личноста ... долната личност на физическата единтичност , не изчезва в общото , а се разтваря в Причинното тяло Ти под "общото " какво разбираш?? Други хара...други Духове,... какво точно ???

ПРИЧИНОТО ТЯЛО Е ИСТИНСКАТА ЕДИНТИЧНОСТ - ХРИСТОС, ПРИБИВАВАЩА ОТ ВЪПЛЪЩЕНИЕ ВЪВ ВЪПЛЪЩЕНИЕ В РАЗЛИЧНА МАТЕРИАЛНА ОБВИВКА. А ТАЗИ МАТЕРИАЛНА ОБВИВКА ТАКИВА КАТО ТЕБЕ НАРИЧАТ ФАЛШИВО ЛИЧНОСТ.

За пример ..... Човек получава документ за самоличност при навършване на пълнолетие 18 години, при Свободния свят 21 години е законния срок. Това е времето на събуждане на "заспалото" ментално тяло служещо за връзка с ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ .. ПРИЧИННОТО ТЯЛО . Иначе материалното физично тяло което ИСТИНСКАТА ЛИЧНОСТ не го е припознала по Божийте Закони НЕ Е личност , а само все още изграждащ се инструмент за проявление на ИСТИНСКАТА ЛИЧНОСТ - ПРИЧИННОТО ТЯЛО наречено по християнски ХРИСТОС . Което ...причинното тяло потпено при Инволюцията в Материята трябва да Възкръсне от "умрелите"..... сиреч да се върне в Духовните светове вече натрупало опит и СЕБЕПОЗНАЛО СЕ КАТО БОЖЕСТВЕНО СЪЗДАНИЕ.

И такива демагози като тебе се опитват да отъждествят ИСТИНСКАТА ЛИЧНОСТ със земната обвивка чрез която се проявява Егото, като се опитват да го правят чрез обезличаване на Душата стремяща се към сливане с Духът който я е създал.

И никак не ми са неоринтирани въпросите . Ще ти се да е така .

.

А пък тук си написал голяма изцепка ...

QUOTE

"Ааа... обществената реализация?"

- Свързана е с гордостта и егото. Нека да оставим всичко в Божиите ръце, с изключение стремежът ни към Него.

Ами ходи тогава и живей в гората . Защо учиш английски и искаш да се жениш ????? Защо се възползваш от достиженията на Обществото като мобифон и други дрънкулки. Нали са свързани с гордост на Егото , ми счупи ги и върви на ...... в гората !!!!! Сега ще ми кажеш , че не си се изчистил още . ...Ми хвърли ги за да се изчистиш и ...беш да те няма в гората .... и без паспорт за самоличност ... не ти трябва щом Личноста не е важна ... та ти вече си готов за камикадзе. В името на Бога ....друг да не живее, ако не е по твоята ...

На това , приказките ти до тук, хората му казват ДЕМАГОГИЯ и алчност за власт, за да не видят другите около тебе , че никак не те интерисува връзката с Бога /Религията/ , а стремежа да управляваш и преразпределяш натрупаното от Обществото . Ако НЕ СИ ДЕМАГОГ , напусни по- бързо хората около тебе и бягай в гората. Защото хората около тебе използват достиженията на Обществото КОМПЮТЪР, а според тебе това е лошо. Седни и чакай в позицишя ООООММММММ...да дойде Бога и да те вземе в ръчичките си .

Лично предпочитам МЕДИТИРАЩИТЕ КАТО ТЕБЕ да уважават моята Личност / нека да е грешно и Егоцентрично/ и да не си навират нослето в семейството ми и живота ми, че огън ще ти гори ръчичките им . Това беше много официално предупреждение - много твърдо при това демагог такъв ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оринави, ти или не можеш да четеш или си заслепен от болката си и криворазбраното. :(

Чети, учи се! Не от мен! Аз съм никой! :smarty:

Ядът ти разкрива твоята най силна вибрация и твоята неуравновесеност.

В дъното на душата си, си добър човек и това не може да бъде друго.

Всеки носи отговорността за думите и далата си!

Пожелавам ти истинско здраве, за да можеш да следваш пътя си към Бог!

:smarty::yinyang::smarty:

Моля, те не разговаряй повече с мен чрез форума! Нямам желание за излишни спорове. /видна е твоята неприязън към мен/

Благодаря ти предварително!

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оринави,

Преди време бяхме споменали публично, че в този форум има свобода, но не свободия. Примерно свободен си да споделяш мнението си по даден въпрос или тема, но НЕ СИ свободен да:

- обиждаш другите участници

- показваш пълна нетолерантност към позицията на другите

- показваш по всякакъв начин неуважение към хармонията във форумите и да не се опитваш да я поддържаш

- им викаш пишейки с главни букви цели изречения

- използваш няколко акаунта + включително няколко анонимни имена

... и като цяло системно да нарушаваш правилата за участие във форумите на портала

Многократно сме те предупреждавали по имейл или чрез лично съобщение за споменатите по-горе точки, но е имало само временен резултат.

Моля, считай това предупреждение за последно!

И въобще всеки, който се опитва да нарушава правилата за писане, особено, когато това е системно, ще бъде сложен под модераторско наблюдение. Това означава, че няма да може да споделя мнението си за определен период от време във форумите и след това всяко негово мнение ще се преглежда и одобрява от модератор преди да бъде публикувано. Досега крайната мярката за изключване на някой от форумите на портала не сме я прилагали, но няма да се поколебаем да го направим ако се наложи.

Синева, моля не излизай от контекста на поставените теми и показвай повече прозорливост при подобни спорове.

Поздрави,

Екипът на Портала

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"още не съм съвършен"

:(

"Но сред тях поникнаха и плевелите. Някой враг ще да е сторил това".

Непокорена вражеска крепост в собствения тил е голяма слабост, дори при високи духовни постижения.

Както за всяка физическа болест се търси решение докрай,

така трябва да е за всеки недостатък, слабост или психологически проблем.

Иначе те застаряват и стават много трудни за изкореняване.

Много от тях са посадени от света, "битието ми е такова, солено".

От кого са посадени, няма особено значение когато умираме. Резултатът не ще е

щастлив за нас.

Наглед парадоксално, дори след като достигна Самадхи, Йогананда продължи

да търпи сурова критика от своя учител, Шри Юктешвар по дори "дребни" поводи.

"намираше ги и ги избиваше и изваждаше като болни зъби"

"много пъти се присвивах от ударите на неговия дисциплинарен чук,

докато той се трудеше над това титанично преобразувание"

Егото е рифът където се захващат множество миди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото ще се извиня на всички ви за нещата, които ще споделя с вас и които привидно нямат връзка с темата.

Аскетизмът или живот в обществото, дилемата на търсещия Истината.

Знаете ли, приятели това е като част от живота ми. Много пъти ми е идвало да "хвана гората" и на спокойствие да търся смисъла. Преди години така се чудех, дали да замина да стана монах или пастир или да поема посока - изток, където да търся Съкровеното, Единствения Смисъл. Нямам много неща които да ме задържат да не сторя това. А за това, което "имам" като вещи, ми е безразлично, защото знам - днес имаш, утре нямаш. Не съм вещоман и много съм се изкушавал да зарежа всичко.

Работя на хубава работа, с висока позиция. Но има ли значение това, когато знам, че всичко е преходно? Не семеен съм. Нямам ангажименти към деца, нямам такъв вид отговорности. Децата тези съкровища! Децата, като част от Смисъла. Колко е прекрасно човек да ги има. Но явно за мен Господ не е отредил още. Има три неща които ме задържат сред вас.

Лесно ми е да замина и "хвана гората", но звучи доста егоистично - да зарежеш любовта на близките си и да ги оставиш да страдат за теб, за да можеш да гониш целта си.

Не става всичко на всяка цена! Страданието и липсата, която ще създам у близките си е първата причина да остана.

Втората е, че ми се струва по-лесно да живееш като аскет или монах, вместо да се сблъскваш всекидневно с трудностите и изкушенията, които ни предоставя живота в обществото. Но за тази, може и да бъркам. Може би всеки един живот дава своите преживявания, уроци и различни по вида си трудности.

Третата причина е убеждението ми в това, че търсещия може да достигне Търсеното и в живота сред обществото, стига да открие здравата основа, която се намира дълбоко в сърцето му, на която да се опира, когато се сблъсква с трудностите и житейските уроци.

Ето, приятели, аз все още не съм открил здравата "колона", която да подпира невъзмутимо живота "ми". Търся я, заедно с вас и вашата помощ, която е неописуема - с помощта на Всичкото.

Това е то, "моето" откровение.

Благодаря на всички ви, дори и на тези, които не вярват на искреността ми!

Все още чакам просветление.

Бог е милостив.

:smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора егоисти, сиреч мислещи само за себе си и медитация ...???

Може в манастир , за да не пречат на тези които са оставили живота си заради децата си .

И аз идиота си помислих , че съм сред братя.

Охо ... със здраве !

Един "добър " преди години поиска жена ми , за да остави роднините и мене на мира .

Казах му ... имаш мене, ако Бог ме даде - добре , но семейството ми ..... амииииии.

И умряха мои роднини после ...случайно .

Казах каквото имам да казвам.

Тук братя нямам .

Бог да съди !!!!!!!

Амин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Благодаря ти за откровеността, Синева. Когато прочета тук нещо такова "искрено и лично", написано без страх от порицание, без срам, че някой ще се подиграе на отвореното ти сърце и ще те обяви за глупак или фантазьор, разбирам, че съм сред братя и сестри.

Всеки минава през тази дилема - рано или късно. И аз като теб я реших в полза на живота в света, където Бог ме е изпратил, такава каквато е решил да бъда. Затова за мен сега "хващането на гората" е не просто егоистично, а отричане от Божествената Воля, предателство към Него, опит да наложа моята измислена представа за Любов и Истина.

Втората е, че ми се струва по-лесно да живееш като аскет или монах, вместо да се сблъскваш всекидневно с трудностите и изкушенията, които ни предоставя живота в обществото.

Третата причина е убеждението ми в това, че търсещия може да достигне Търсеното и в живота сред обществото, стига да открие здравата основа, която се намира дълбоко в сърцето му, на която да се опира, когато се сблъсква с трудностите и житейските уроци

:thumbsup:

А това, според мен, са най-здравите колони, които могат да подпрат съществуването ни! :feel happy:

Колкото до медитацията - не е необходимо да "хващаме гората", за да ни служи в живота ни и да ни помага да чуваме Гласът Му и изпълняваме Волята Му....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са братя и сестри де факто и ти го знаеш много добре, Оринави.

Няма да те убеждавам да промениш отношението си към тях.

Животът и смъртта са затова.

Съветвам да си водиш дневник и да го използваш за сънищата си и

всички мисли от типа на "И аз, идиота---"

Уважавам твоята искреност и благодаря за истината, която изразяваш по

резкия си начин. Надявам се да сме помогнали с нещо и на теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, вижте какво открих, дакато се "рових" във виртуалното пространство!!!

Това е мнение на "гост" във форума на АБВ -

"Да си поговорим за медитацията":

Преди 7-8 години точно на 24-ти декември, Бъдни вечер се прибирах по главната улица. Живеех сам. Гледам - хората носят подаръци, купили разни неща за празника. И изведнъж ми стана много самотно. Не само за това, че щях да бъда сам на Бъдни вечер, ами най-вече за това, че нямаше и аз кого да зарадвам. Всъщност странното беше, че нямах особени мисли в главата си за положението. И други години съм бил сам, без да се чувствам самотен. Но в този момент изведнъж такова силно и задушаващо чувство на самота нахлу в мен, че направо беше болезнено. Нито преди това, нито след това бях изпитвал подобно състояние. Опитвах се да се моля по пътя към къщи, извадих тежката артилерия на разни мъдри мисли (пр. че човек си е екзестенциално самотен, че Бог е истинският Приятел, че това е само временно състояние, че всъщност самотата идва от егото и т. н....), но нищо не премахваше чувството.

Като се прибрих селд половин час реших нещо да правя, за да не ми въздейства това чувство. До този момент никакви молитви, нито мъдросдти - нищо не помагаше.

И взех да готвя. Правех някаква гозба, но я посвещавах на Бог като жертвоприношение. С една дума - започнах с любов да беля зеленчуците, да ги подреждам - и .... това се превърна в нещо като динамична медитация. Пред това време пеех. И - случи се нещо невероятно - изведнъж като бликна в мен някаква радост (безпричинна), като тръгна една енергия отвътре - работех няколко пъти по-бързо от обикновенно. В същото време непрекъснато в мен течаха мисли, придружени с някакво ясно осъзнаване - някакси се случваше едновременно знание за нещата (за зеленчуците, как растат и узряват и т. н...) Това продължи няколко часа. Уж щях да гледам телевизия, но се отказах, защото това състояние беше такова хубаво и опияняващо от радост и някакъв въртешен възторг, придружен с любов към Бога, че не ми се прекъсваше.

След тази случка си мислех: Колко са променливи тези състояния. Наистина цялата вътрешна сила и радост на човека идват от Бога. Другите наши радости са винаги обусловени от външни причини. В полюсите на тези две състояния осазнах, че Бог е краят на самотата.

От тогава не ми се е случвало нито да бъда толкова самотен, нито да преживея таков екстаз по този начин.

Странно, но в такова състояние човек по-добре може да разбере думите на ап. Павел:

" Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." (? Коринт. 12:9)

:1eye:

Ето я, Истината, идва етествена и непринудена.

И отново мъката е причината! :sorcerer:

Ех, Господи, благодаря ти за мъката!!!

:wub::wub::wub:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пък аз си мислех, че медитация е да си концентрира човек мислите и съзнанието върху строго определен проблем, за да получи отговор но интерисуващия го въпрос.

Явно съм грешил.

Мъкааа... каква мъка, объркал съм се!

Виждам , че горе пишещият е по- просветлен от мене по въпроса и ще го помоля да ни осветли и по видовете медитация.

Да го попитам: Пробвал ли се е да пише сценарии за филми? Мисля, че има талант.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медитацията е крайното на искрената и вглъбена концентрация.

Има много "пътечки" за достигане до медитацията т.е. концентрация върху различни обекти. Достатъчно ясно са описани в темата до тук!

Ще повторя за някои методи, за които се сещам сега.

Има школи и учители, които залагат на концентрация върху цветовете. Други - на концентрация върху мантри, трети - концентрацията върху дишането, върху енергийните центрове - чакрите. Тези концентрации са за начинаещите, на които концентрацията е още много слаба.

По напредналите се концентрират върху комбинация от по горните като включват и концентрация върху Абсолюта - Бог.

Най напредналите така са усвоили концентрацията, че нямат нужда да се задържат много в по горните концентрации, някои от тях направо преминават в концентрацията в Абсолюта - Бог.

С времето и тази двойственост изчезва - изчезва и последната мисъл в ума т.е. изчезва концентрацията и се намираш в тишината, празното, спокойствието, любовта, истината и Всичкото, което представлява Бог. За да премине концентрацията в медитация, са нужни години и труд. Има, разбира се изключения, като по-горният пост, споделен от мен. Там на човека му се дава да види, какво е медитация /докосва се до нея/, чрез вид концентрация.

Медитация е естественият начин на човек да разбере за истинската си природа.

Молитвата е вид концентрация. Когато тази концентрация се отправя към Любовта, Щастието, Добротата, Блаженството, което всъщност е Бог и когато това се прави с благодарност и любов се достига чудото медитация.

Но да не се забравя понякога е нужно с години, дни и часове да се работи върху концентрацията, за да няма други мисли в ума освен последната. и когато това се постигне - човек се разтваря в Бог - това е медитацията.

По горното е трудно да бъде обяснено.

Някои неща при мен са още само прочетени, но не и изпитани. Доближавал съм ги, докосвал съм се до тях, помирисвал съм ги, но още не съм ги достигнал.

Трябва да работя още върху себе си.

Медитацията отнася човек до истинската му природа до Това, на което принадлежи и е неизменна част от Него, до Смисъла.

:yinyang:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медитацията има малко общо с концетрацията, тя е и като обратна на нея. Медитация е изчистването от всяка нисша дейност на съзнанието и чувствата - един вид празнота, "tabula raza" на Хермес, само тогава може да пробие път Новото съзнание... Така приемам истинската медитация, а това е състоянието при което се извършва и молитвата. Добре би било вместо да ги търсим темпорално, да ги намерим перманентно... примерно. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е Венци!

Но до медитация се достига чрез концентрацията!

Поздрави!

:thumbsup:

:yinyang:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за положения труд. Вече съм осветлен по въпроса. Някак ми е по-леко.

Дали и аз някога ще достигна някога това висше ниво да съм постоянно в ... как беше ? .."празнотата"?? За да достигна до Бога и се разтворя в Него.

Дано Господ да е милостив!?

Хубаво е някой просветлен да те понаучи на това-онова.

Мерси! :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за положения труд. Вече съм осветлен по въпроса. Някак ми е по-леко.

Дали и аз някога ще достигна някога това висше ниво да съм постоянно в ... как беше ? .."празнотата"?? За да достигна до Бога и се разтворя в Него.

Дано Господ да е милостив!?

Хубаво е някой просветлен да те понаучи на това-онова.

Мерси!  :hypocrite:

:wub::wub: :wub:

Амин!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много неща достатъчно ясно се казаха относно медитацията, затова аз няма да се спирам върху обясненията що е медитация, за да не се повтарям с другите участници. Медитирам от няколко години ежедневно, по два пъти на ден. Медитацията, която практикувам е с мантра. Допирът до вътрешното пространство на мир и тишина е много полезно. Постепенно разбираш, че не си тялото, а нещо много по-необятно. Вчера например по време на медитация имах чувството, че потъвам много-много дълбоко. Имах чувството, че това е моят най-истински роден дом. Дом, от който не искам да изляза, дом в който имах чувството, че ще остана цяла вечност. :)

И аз като Синева съм имал желанието да стана монах, или да отида в някой ашрам. Но живеем в 21 век, предизвикателството да живеем активно в света, да служим, и да изградим хармонични взаимоотношения с другите хора е голяма школа. И за съвременността е доста добър вариант. Всъщност като монах може да се живее и тук-в света :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ето какво ми разказа за своят опит по време на медитация една позната:

"Небе. Бездънна синева. Покой. Душата полита нагоре в безкрайния небесен океан. Натам, натам! Неудържима страст и привличане. На границата на смъртта. И лекота, безмерна лекота. Окъпана, пречистена, завръщам се обратно, погалвам стрък трева. Благодаря ти Господи за този миг блаженство!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2::angel::feel happy:

Това усещане за безвремие, безтегловност и синева - мисля, че ако успеем да изчистим ежедневието си от условности, напрежение, страх ... можем да се научим да го носим в себе си и да го "събуждаме" дискретно, когато ни е необходимо. Усещането за пречистеност след него много помага да се "обработи" негативната енергия от средата.... струва ми се... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:  :angel:  :feel happy:

Това усещане за безвремие, безтегловност и синева - мисля, че ако успеем да изчистим ежедневието си от условности, напрежение, страх ... можем да се научим да го носим в себе си и да го "събуждаме" дискретно, когато ни е необходимо. Усещането за пречистеност след него много помага да се "обработи" негативната енергия от средата.... струва ми се...  :)

Точно така. Днес говорихме с тази жена точно за това. Тя умее да то "събужда" когато й е необходимо. По-напред е от мен, аз засега не мога, освен да се усамотя и седна със затворени очи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×