Аделаида Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Изкуството да водим монолог................ Защо темата не е такава??? Ето, че Мона е задала един интересен въпрос, който може да е една чудесна тема за размисъл от всички нас. Дали по някога не е по-добре да проведем един монолог от колкото диалог? Или имаме нужда и от двете..? ------------------------------------------------------------------------- Монолог пред едно огледало, в което няма отражение С години пътувам и нямам къде да пристигна. А годините - зимни. Оставиха преспи в очите. Износих напразно вълшебните златни обувки - така и не станах на някого личната приказка. Не помня къде, не помня и как ме забравиха. Дали беше в ъгъл, или в коша за мръсните дрехи? Но помня Големия Студ... И едно огледало, пред което разбрах: нямам вече дори отражение. Ала тръгвах отново... С какво ме задвижваше, Господи? Каква беше тази проклета навита пружинка? Подхвърляш ми болки, та хищно да ги оглозгвам, а нямам за смяна душичка и зъби - протриха се. С години пътувам... А преспи се трупат, и трупат... И никога няма да минат оттук, да намерят къде за последно по тези пътеки съм стъпила и моите, взрени в небето, очи вледенени... автор: BlackCat Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Мариус Куркински направи главозамайващ моноспектакъл направо в нашия театър . Браво на него, Единствено неговите моноспектакли съм способна да гледам . Срещам се и за една песен на група Остава - "Моно ". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Виждам една позабравена "в раклата" на портала тема. Струва ми се доста интересна за разсъждения. Умеем ли да разговаряме със себе си? А и има ли какво да си кажем, когато останем насаме с чувствата и с мислите си? Способни ли сме на искреност или ни е по-сладко да се самозалъгваме. Когато се погледнем в огледалото на душата си - там, отсреща, какви очи ще ни погледнат - нашите собствени или изобщо няма да се разпознаем. Като, че ли изкуството на монолога е определящо и за другото изкуство - това на общуването с другия човек до нас... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Иска ми се да не е изкуство. Монологът е такъв, когато е откровение. Моно, логос ?! Не знам дали има, на който се е случвало, подобно дошло "свише". Не съм религиозен човек, като да ми липсва и вяра, чела съм само за мистично преживяване. Но се опитвам да бъда честна, когато си говоря. Наблюдавам мислите си, реакциите, действията си, сънищата си. Същото правя с човека до мен/без последното, освен ако той не ги сподели с мен. :)/ Случвало ми се е да се стъписвам от мислите си, чути в устата на този срещу ми. И все пак, защото повтарям, че не съм сигурна дали познавам любов, казвам че думите най-често я крият. Мисля монологът е по-скоро умението, /ако това изобщо може да се умее да се чуеш/ без думите.Тялото не лъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Изкуството да водим монолог................ Защо темата не е такава??? Ето, че Мона е задала един интересен въпрос, който може да е една чудесна тема за размисъл от всички нас. Дали по някога не е по-добре да проведем един монолог от колкото диалог? Или имаме нужда и от двете..? ----------------------------------- А то е едно и също - общуването със съществото отсреща е общуване със себе си. И ако едното е удачно, другото няма как да не бъде и обратно. На огледалото ако се усмихнеш, едва ли ще ти отвърне с плезене, макар и може би и да е възможно, но само в рамките на фантастичните сюжети. И ние нали сме своего рода огледала. Нито думи, нито тяло, нито дрехи, нито нищо не се помни накрая. Помнят се две очи, твоите очи - моите очи... тези, пред огледалото. По този повод да добавя, за малко развеселяване, хехе, че от известно време се радвам на едни неразбории със сайта. Понякога пише на началната ми страница - "Добре дошли, Ради!" или "Добре дошли, mufi!", "Добре дошли, Мона!", "Добре дошли, Кристиян!", "Добре дошли, тази или този" и т.н., което е весело, но пишеше веднъж и "Добре дошли, админ!", което не е много весело, хехеехее. Започнах да си мисля, че имам раздвояване, разтрояване и размножаване на личността и свикнах вече с това. Сега, в този момент, например, съм "Добре дошли, Apokatastasis!"... Повечето хора, които съм, не ги познавам, но вече не се и съмнявам, хехе, че съм изгубила напълно личността си. А това е най-веселото. Модераторска бележка: Повече за този технически проблем - ТУК Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Хм, я виж ти... При мен явно стагнацията е тотална - освен "Добре дошли, Мона" друго не виждам; освен моето лице, огледалото не показва нищо друго.... Което от своя страна говори за свръхфиксация върху личността ми и дори еготеизъм направо Иначе темата е сериозна и наистина е добре да се замислим кои сме ние и какви сме, когато оставаме насаме със себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 (edited) Ехехе, прекалено си самоиронична, Мона! По-скоро би могло да се каже, че си Моно - теистична, което се случва след доста търсене. А на мен ми се налага, явно, да живея с политеизма си, няма как, още не съм се обърнала в правата вяра и ще се разпилявам. Да, темата е доста сериозна, та затова не може без малко шегички. Кои сме ние? На този въпрос човекът от край време или по-точно от началото на времената се опитва да си даде отговор. Не съм намерила верния такъв все още, само зная, че много сме ние, но винаги сме себе си, каквото и да пише на "началната страница". Редактирано Септември 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Монологът, изкуство ли е това?, как го определяте Вие? Случва се да е изкуство ако има кой да слуша и да има какво да се чуе иначе си остава само едно говорене. Често се забелязват монолози в нета поради липса на диалог... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Ако визираш безсъзнателното бъбрене, което се превръща в перверзно дърдорене - да. Така жонглираме с понятията. Но монологът е преди всичко самотното говорене на душата със самата себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Е да това е вече изкуство , но дали всеки човек го умее и дали има за какво да си говори с душата ? Съмнявам се че е за всеки това изкуство. Случва се да чета из нета блогове т.е подобни ''монолози'' често са празни и безмислени . Наистина изглежда е по-добре да е самотно говорене без никой да чува е има и изключения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Из нета се случват много неща - и хубави, и лоши. Аз предпочитам да се съсредоточа върху моите собствени диалози на ... душата, а не да анализирам чуждото говорене. А и няма как да чуем как всеки от нас говори сам на себе си. Тогава тайните ни ще бъдат разкрити, а ние - оголени и болезнени... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 (edited) И как да разговаряме със себе си, когато не знаем кои сме, за какво да разговаряме , когато не знаем какво искаме?... Какво като останем насаме с мислите и чувствата си, ако смятаме , че сме си самодостатъчни?... Този свят е за двама, и едва когато открием изгубената си половинка, ще разберем кои сме, и вече няма да искаме нищо повече. Всички останали взаимоотношения са просто процес на адаптация към чужда тебе душа. Редактирано Септември 24, 2007 от Silviya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Този свят е за двама, и едва когато открием изгубената си половинка, ще разберем кои сме, и вече няма да искаме нищо повече. Всички останали взаимоотношения са просто процес на адаптация към чужда тебе душа. Смешното или тъжното е, или и двете, е че когато намерим "изгубената си половинка", търсенето на себе си едва започва, както и монологизирането. С намирането на другия в нас, цикълът не се затваря, тъкмо напротив. От друга страна е малко наивно да очакваме от "другата" душа да запълни собствените ни празнини и липси. Поне аз така разбрах поста ти. Много от нас са намерили и намирали сродните си души и то неведнъж, поне така е при мен; разговорите насаме станаха още по-задълбочени и още по-трудни.... Монолозите се оказаха все по-мъчни занимания:-))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 (edited) Изкуството в най-общ смисъл е отражение на действителността в художествени образи. Приема се като форма на естетическо възприятие и възпроизвеждане на света.изкуство - уикипедия Ако приемем това стандартно определение за изкуство, то монологът според мен може да се приеме за такова. Ние може би сме свикнали да свързваме понятието със задължително наличие на опозиция - автор-публика или го приближаваме твърде много до понятието майсторство. Както личи от определението по-горе, обаче, това не е задължителен елемент. Монологът е отражение не само и не толкова на действителността, колкото на емоционалното и интелектуално състояние и развитие на неговия "творец". Когато това отражение е предназначено само за автора му, отпадат ограниченията за конвенционалност (общоприетост) на използваните езикови средства, тъй като те няма да служат за общуване, а само за мислооформяне и себеизразяване. Последните два процеса са характерни за художествените образи и възпроизвеждане на света. За естетическия елемент - Eстетиката е наука за същността и възприемането на красивото, тя се занимава с въпросите на изкуството, като обекти и концепти на нейното разглеждане са възвишеното и красивото, дори като тяхни опозиции включително грозното и дисонансното. Е, има много да се добавя и доуточнява в това определение, но най-общо естетическото в монолога е изцяло субективната призма, през която "творецът" му възприема и определя красиво - грозно, добро - зло. Дали един монолог е празен и без смисъл или съдържателен и дълбок, това може да определи в крайна сметка само неговият автор. Това, което на един изглежда празно, за друг е решаващ момент в живота му. И външната красота и претенциозно "задълбочаване" са признак по-скоро на желание да се избяга от искреността към самия себе си. Според мен истинската ценност на един монолог стои именно в откровеното и разкрепостено отражение на себе си и света , предназначено ЗА себе си. Монологът за мен винаги е бил най-добрият начин за самоосъзнаване, поглед на Аз-а към личността, която го носи, и към нейния образ на действителността. В този смисъл монологът е съществена част от процеса на себепознанието, а то - част от процеса на естествено "издигане над себе си", за които говори Учителя: Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на разумността и да се превърне в ангел, или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно, с неестествено усилие, е преминал границата на разумността, той непременно ще падне. Ако това е постигнал естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможностите на ангела. Каквото и да прави, човек все трябва да се издигне над себе си, над своите разбирания и морал.Правилно разрешаване Редактирано Септември 24, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Из нета се случват много неща - и хубави, и лоши. Аз предпочитам да се съсредоточа върху моите собствени диалози на ... душата, а не да анализирам чуждото говорене. А и няма как да чуем как всеки от нас говори сам на себе си. Тогава тайните ни ще бъдат разкрити, а ние - оголени и болезнени... Всъщност донякъде съм съгласен, но трябва да се научим да различаваме и източника на нашите мисли и да се вслушваме в правилния. Това става чрез самонаблюдение. Само така можем да бъдем наистина себе си (душата си). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 (edited) Както водя монолози , така и играя шах , наслаждавам се отдалеч дистанцирано на чуждото присъствие , най - вече водя своя вътрешен диалог . В интерес на истината не понасям безкрайно дългите и монотонни монолози ,дори и своите собствени. Аз водя диалози и със себе си, заставам мислено поне на две различни позиции , които самоопровергавам . Но така е с Близнаците . Всичко е минимум по две. Винаги правя по 2 или 3 неща едновременно, за да имам чувство за пълна духовна мобилизация . Монологът е много особен вид изкуство, което има своето философско и изследователско начало . Редактирано Септември 24, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Този свят е за двама, и едва когато открием изгубената си половинка, ще разберем кои сме, и вече няма да искаме нищо повече. Всички останали взаимоотношения са просто процес на адаптация към чужда тебе душа. Смешното или тъжното е, или и двете, е че когато намерим "изгубената си половинка", търсенето на себе си едва започва, както и монологизирането. С намирането на другия в нас, цикълът не се затваря, тъкмо напротив. От друга страна е малко наивно да очакваме от "другата" душа да запълни собствените ни празнини и липси. Поне аз така разбрах поста ти. Много от нас са намерили и намирали сродните си души и то неведнъж, поне така е при мен; разговорите насаме станаха още по-задълбочени и още по-трудни.... Монолозите се оказаха все по-мъчни занимания:-))) Не, Мона, аз отдавна нямам очаквания към никого.Всъщност под изгубена половинка имах предвид душа-близнак, тъй като сродните души са много, но душата близнак е една,но това е друга и обширна тема. И търсенията ми,ровенето из различни източници относно тези неща, може и вече да са ме направили по-наивна отколкото смятам.Колкото до празнините,само красотата и нежността са в състояние да ме накарат да не мисля за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Не, Мона, аз отдавна нямам очаквания към никого.Всъщност под изгубена половинка имах предвид душа-близнак, тъй като сродните души са много, но душата близнак е една,но това е друга и обширна тема. И търсенията ми,ровенето из различни източници относно тези неща, може и вече да са ме направили по-наивна отколкото смятам. Колкото до празнините,само красотата и нежността са в състояние да ме накарат да не мисля за тях. Ето, това е пример за монолог и то красив! Думи, които се усещат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Мисловният процес сам по себе си може да се приеме за монолог. Дълбочината разбира се е най-различна. Монолог имаме когато човек сам си задава въпросите на които търси отговор и сам подлага на изпитание (тества) получените отговори. Всъщност, доколкото човек не създава сам идеите, които възприема като мисли, то отговорите наистина са получени, въпреки че и неговото собствено съзнание има сериозна заслуга за формирането и възприемането им. Монологът е търсене, като целта е човек да намери отговорите на въпросите си, което от известна гледна точка означава да ги привлече към себе си и ако е развил необходимия апарат за умствено-интуитивно възприятие да ги види, разбере, осъзнае. Всъщност при монолога човек никога не е сам, просто не може да различи другите участници.А те могат да бъдат от най-различно естество и развитие, но при всички случаи това зависи от състоянието на самия човек, от неговото настроение, неговите качества и добродетели. Изкуство ли е монологът? - Да. Монологът е творчески процес, чрез който човекът изгражда себе си, своя светоглед и ценностна система. От старото човек изгражда нещо ново по-добро, и това е което придава на монолога смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Да,изкуство е.Питам вас,а и себе си,това изкуство предварително ли е заложено в нас и ние само трябва да го открием,или е творчество което би трябвало да усвоим,да изучим?При мен,в определен етап,се появи като належаща необходимост,защото-някой беше казал-на не всички кръстопътища има пътни знаци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.