Аделаида Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 За мен нещата са такива, ако не преобладава истината във взаимоотношенията-такива сякаш няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Истината във взаимоотношенията ни това е Любовта , да се постигне това е трудно ,но не е невъзможно. За да имаш пълноценни взаимоотношения с хората Учителя го е казал много добре: "Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи." (Източник: Магическата сила на Любовта, Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.) Ето това е ,толкова е простичко. Уважавай личноста срещу теб като Личност независимо на какво ниво е СПОРЕД ТЕБ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Истината във взаимоотношенията ни това е Любовта Един познат го формулира така - когато забележиш че твоят морал, твоята религия и т.н. не изразяват любов и дори вървят срещу любовта, тогава те не са истински - трябва да намериш в какво бъркаш. "Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи." (Източник: Магическата сила на Любовта, Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.) Ето това е ,толкова е простичко. Уважавай личноста срещу теб като Личност независимо на какво ниво е СПОРЕД ТЕБ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) , така е , съгласна съм с всички , Любовта е истината не само в отношенията,а във всичко което приемаме за реалност ,животът е Любов . Тя е навсякъде в отношенията , в съзнанието , в мислите , в сърцето , в душата . Това е истинската реалност . Редактирано Юли 1, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 Неразбирането е толкова вездесъщо, че не знам за каква истина се говори? Питам се. И няма отговор. Толкова много думи - накрая приятно усещане за неразбраност. Една весела интелелктуална усмивка, може би гримаса вместо истина... Истината кому е нужна, на кого ще помогне, кого ще успокои, кого ще приласкае, кого ще помири с живеенето? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Кога и защо се появява в човека усещането,че не го разбират другите... или че другите не разбират истината, а само той? Кога и защо човек е склонен да си сложи "гримаса вместо истина" и като я сложи дали заради своята гримаса не започва да подозира, че всички носят такива "гримаси"? Как да разберем дали ние самите или другите носим "гримаси", а не своите истини? Ами ако другият споделя истината си, а ние я наречем "гримаса" - имаме ли шанса да разберем и него и себе си? Ако истината е само едно "хапче", което изпиваме, когато имаме нужда - от помощ, от спокойствие, ласка, примирие с живота.... значи сме избрали да се "борим с живеенето", а не да живеем... може би? Когато Любовта е истината не само в отношенията,а във всичко което приемаме за реалност ,животът е Любов . Тя е навсякъде в отношенията , в съзнанието , в мислите , в сърцето , в душата . Това е истинската реалност .Ина! животът става ласкаво спокойствие и мир, радостно вълнение - те помагат и на нас и на другите около нас... В какво седи истината ? - Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в истината.Те нямат нищо общо с положителния живот. Направление на истинския живот Хм, мисля си сега, когато нашата "истина" за нещо е положителна, а за човека до нас същото нещо е отрицателно....? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Мисля, че отговорът е, че всички имаме своята индивидуалност, своите лични преживявания, чувства, мисли, своя собствен малък свят. За някои той е бягство от действителността, за други бягство от себе си, а за трети път към самопознание и познание. Често ми се е случвало откровеността и ясното споделяне на мнение, мисли да не се приема от другите или да не приемат, защото не им изнася например. Но, когато сърцето говори човек разбира всички и всичко, което мисля е по-важното. Важното е да бъдем себе си, да не играем роли... Децата са толкова прекрасно откровени, а ние се чувстваме злепоставени и смятаме, че е признак на лошо възпитание... Различни сме и това е прекрасно, може би за това се допълваме и образуваме Велико Единство и хармония. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Кога и защо човек е склонен да си сложи "гримаса вместо истина" и като я сложи дали заради своята гримаса не започва да подозира, че всички носят такива "гримаси"? Как да разберем дали ние самите или другите носим "гримаси", а не своите истини? Ами ако другият споделя истината си, а ние я наречем "гримаса" - имаме ли шанса да разберем и него и себе си? Всеки човек си слага "гримаса" с раждането на астралното тяло ...или казано по-иначе .. със половото си съзряване. Всички обичаме различни неща тогава. Това е началото на самоосъзнаването ... а то е много дълъг процес. Окултната наука учи, че има вътреживеещ Дух в едно тяло когато има топла червена кръв. А в псалмите пише ... "Всяка твар що носи дихание в ноздрите си, да слави Бога"..... още по-разширени грааници. Само сърцевидците познават "гримасите" ...на по-нискостоящите в развитието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) Благодарение на пуберитета, днес мога да се усмихвам "под мустак", или да си погладя брадата....докато накарам "истината да пропее", но най-често вместо да пее, реди цинични рими под формата на двустишия- естествено по мой адрес...Може да се каже, че вече знам защо "истината боли"- защото, като вземе да стихоплетства, си проси шамара, подава и другата буза...след което е нейн ред да се пробва върху моите бузи...Мога да кажа, че резултатите от истината са във всички астрални цветове- първо мораво-виолетово, червено-оранжево, всички "ефекти" на синьото, после избледнява до зелено и жълто-зелено..и накрая животът отново придобива своя здравословно розов цвят...така че, ефектът от истината е различно оцветен във времето- днес е пембяна, вдругиден е вече синьо-зелен...Естествено-"не правете това у дома си- сериозно може да пострадате" си е съвсем на място- астралните каскади са опасни, а застрахователите дори неса ги включили в офертите... , ето защо, както Ян споделя, пуберитета е, и си остава опасна възраст, чиито последствия са за цял живот...:о)) , и червената кръв е просто задължителна- без нея, никакви други шарки не са възможни... Редактирано Юли 2, 2007 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) Аз мисля ,че може да се разберем и почувстваме и без афиширане на това .Заедно със споделените и несподелените неща. И непрестанните овации , които задължително трябва да почувстват някои , за да бъдат разбрани или да разберат . Човек започва да разбира , когато желае да комуникира и поиска да разбере и да бъде разбран. За мен тук в тази тема разговорът с Валентин беше съвсем искрен, спонтанен и напълно разбираем. Поради простата причина ,че на мен ми е интересно да споделям с него, , разбирам го интуитивно и ме провокира и ме е спечелил , за да отговоря , за да водя диалог . Както се почувствах и заинтересувана и провокирана от Добромир и Станимир. Просто сме приятели. Ние имаме общ език , обща истина . Както и Донка и Орлин и Синева и още доста хора , които ме провокират да мисля и умея да мисля с тях на някакъв общ език . Някак интуитивно и много разбираемо. Разбира се подобни неща мога да кажа за почти всички , които пишат тук, но реших да обясня какво толкова интересно и неразбираемо сме си споделили. Ако някой не разбира и му е интересно или пък твърде сложно да се чувства свободен да попита или пък да се опита да разбере, за мен ще бъде удоволствие. И разбира се да почувства човек специалното отношение или съвсем искрената заинтересуваност на някой , може би това кара хората да се разбират помежду си . И без лозунги ти си най- великата /великия и т.н. Изморителни дълги и възторжени възклицания за така изключителните способности. Тези неща , човек прави просто заради вътрешния си подтик , заради искрената си заинтересуваност , защото този човек е специален за него , той е бил спечелен по някакъв начин . И затова и истинни са отношенията между тези хора ,които се разбират , които имат свой обш език. Имат и интелектуалните си съгласия и усмивки и търсения . Успех на всички в истинността в отношенията,в приемането , борбата и любовта към истината . Защото истината е онази красива стълба към небето , която дава смисъл на целия живот. Стълба и изкачване е търсенето , приемането и обичането на истината. Надявам се да съм успяла да бъда разбрана от всички , както и да разбирам всички, защото много важно е хората да се разбират истински и да бъдат истинни в отношенията си. Благодаря на Мона , че повдигна този въпрос. Благодаря на всички, които се чувстват мои приятели за цялото им разбиране ! Редактирано Юли 2, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Четох наскоро категорично мение - вече не си спомням в коя тема и от кого беше: "според мен, правиш асоциации и разсъждения в неправилна посока. Сами по себе си те не са неверни. Погрешни са посоката и контекста, в които ги развиваш." Замислям се какво би дало на един човек абсолютната сигурност, че той е прав и знае цялата истина за нещо, а друг греши...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Според заглавието - ако всеки има собствена истина в отношенията, то те не са достатъчно "взаимо". За мен обаче самата категория "истина" е неподлежаща на отнасяне към конкретни обекти. Истината е неизменност, тя е лице на абсолютността. Във взаимоотношенията има по-скоро съвместимост и близост и за да избегна ненужни спорове да вмъкна, че явно им придавам по-широко от едноплоскостното значение на споменатите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 (edited) Има доста поговорки в различните езици за това,че "търкулнало се гърнето, намерило си похлупака.." и т.п. Когато няколко човека независимо по какъв начин са се събрали и общували, усетят,ч е споделят доста общи лични "истини" за света около себе си, получава се група, която като че ли се стреми да се обособи по някакъв начин на базата на тези "общи лични истини". Отначало принадлежността към такава група дава на всеки присъединил се към нея крилете,че не е сам - може би това ни дава някаква увереност, че нашата лична истина може би е нещо повече от само нашият личен поглед към света... Когато тази увереност нарасне, групата започва да усеща личните предстви на други хора и групи като 'погрешни, самозаблуди". В добрия случай, започва да ги убеждава, в лошия - ги обявява за врагове... Нещо повече, ако се окаже, че някой от самата група е променил свое мнение или се опитва да погледне от по-различен ъгъл... той се превръща в "заблудената овца" или още по-зле - нещо като предател... Това, което до вчера е давало криле, се превръща в клетка... Това, обаче, означава ли, че събирането на хора със сходни предстви за света - сходни "лични истини" винаги води до агресивност? Може би има някаква невидима здравословна граница, която осигурява свобода при близост? Умеем ли да я виждаме, усещаме и спираме навреме? Кое ни пречи да я видим и спрем...? Редактирано Юли 14, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Истината не би трябвало да обслужва интереси . Или да бъде видяна от интересчийския ъгъл на взаимоотношенията , а като че ли трябва да ни помага в изкачването на Планината на Живота . Плоскостностното разглеждане на истината започва ,тогава , когато сме я прекроили , за да обслужва нечии субективни интереси и вярвания и искания и все ,земни неща, земни стремления . А пък ,най- лошо става , когато искаме да набутаме Универсална Истина в рамките на Егосвета и егоинтересите , когато истината не е спътник на душата ,а само малък егоинструмент. Тогава лошо ни се пише. Има да си обикаляме в кръг, в лабиринта и дебрите на его- причинно- следствения свят. И Истина ли , само/ как го каза Силвия/ изкривени представи . Но аз все пак съм оптимист и вярвам, че независимо от времето , което е нужно на всеки един от нас , да даде път на Истината в собствения си живот ,да бъде истинен в отношенията си ,мислите ,чувствата , съзнанието си за света в един момент Човек се предава ,завива му се свят от непрестанното обикаляне в кръг на собственото си его и започва да разширява съзнанието си, да търси и по - обективното "съизмерено, съпоставено ",обективно и практически истинно познание. Това с формулата на правоъгълния триъгълник .Или това е само единия ъгъл от кръста ,свързали сме вертикалата с хоризонталата и сме намерили една практична истина . Тя в своето прилагане е реална. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Истината ...вярвам, че независимо от времето , което е нужно на всеки един от нас , да даде път на Истината в собствения си живот, да бъде истинен в отношенията си ,мислите ,чувствата , съзнанието си за света в един момент Човек ... започва да разширява съзнанието си, да търси ... обективно и практически истинно познание.Да Учудвал съм се отначало на западните хора които ценят истинските знания и веднага опитват да ги приложат. Буквално като в "малко ум да имаш, но навреме да ти дойде". Виждал съм също истинското уважение което проявяват към знаещите хора. В България знанията все още не са на голяма почит, но като че ли нещата се подобряват напоследък. ...една практична истина ... в своето прилагане е реална. Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Валентине , западните хора са практици и това им е най- хубавото и на мен това ми харесва най- много от западната култура . Затова и живеят в съвсем друга , забързана вселена , на бързи обороти ,с 7 крачки напред ,или малко в бъдещето спрямо останалата част от света. Дали това е хубаво или лошо зависи от субективната гледна точка /зависи какъв субект гледа/. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Ценна мисъл за деня: Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това няма да измените нейните отношения. (Беинса Дуно) А как влияе върху отношенията помежду ни това дали нашите малки лични истини се приближават или отдалечават от неизменяемата, независимата от нас Истина? Може би ако в отношенията ни се отразява същата тази неописуема красота, краски, тонове, музика, за които говори Учителя, те се приближават до нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Що се отнася до човешките взаимоотношения, хехе... истината е някъде там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 (edited) Щом знаем посоката, вълните не трябва да ни плашат. А и вятърът е попътен. Редактирано Септември 9, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 В човешките отношения много по-важна от истината, е яснотата. Така мисля аз. Иначе и истината, и лъжата могат да означават едно и също - неяснота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Яснотата е една част от истината според мен. Дори да разбереш, че (се) мамиш, тази яснота е истинска. А неяснотата не непременно е лъжа, защото може да се дължи на възприемателна малоспособност или на недоразумение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Когато чуя от събеседника си "Всичко е ясно...", знам, че вече няма смисъл да разговаряме и да споделям моите позиции.... Мога само да го изслушам мълчаливо. Той вече е обявил своята истина за общата истина и ако изобщо ще чуе нещо по-различно от нея, то е само защото се кани да докаже, че това е заблуда. Той е подредил и обяснил всичко по своите правила и логика и напъхва всичко в тях, а което не иска да се напъха "реже му или краката или главата". На мен никога нищо не ми е съвсем ясно - оставям си винаги малко "мъгла", много "некартографирани територии" и свобода на света и на себе си - да се променяме непрекъснато.... Не ми е съвсем ясно защо точно така протича живота ми - опитвам се да подредя пъзела, но осъзнавам, че никога няма да го изясня изцяло, защото парченцата се променят, както и зрението ми..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.