Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Човешката любознателност.

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Е, за мен, трупането на знания си е нещо безполезно, освен ако не ти трябват строителни материали за бездруго колосалните стени на отделността и затвореността ти.

Какво ще си построи с натрупаните материали всеки сам си определя. Така и със знанието – при цялото съществуващо разнообразие от възможности...

Много интересни две гледни точки, но както обикновено става - "истината е по средата" !

Как се определя "средата" ? - тъй като ставаше аналогия със строителни материали, ще кажа в този дух, че средата може да се определи със "срока на годност", "съхранението" и с "гаранцията", която важи често от датата на закупуване и не е много голяма! В този ред на мисли запасяването трябва да е много внимателно и планово. :)

Какъв е извода? Как да натрупваме ...? - пропорционално и разумно...; не в много големи количества и непременно да нямаме застояла "стока" в склада, която да не сме ИЗПРОБВАЛИ И ОПИТАЛИ!

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, за мен, трупането на знания си е нещо безполезно, освен ако не ти трябват строителни материали за бездруго колосалните стени на отделността и затвореността ти.

Какво ще си построи с натрупаните материали всеки сам си определя. Така и със знанието – при цялото съществуващо разнообразие от възможности...

Много интересни две гледни точки, но както обикновено става - "истината е по средата" !

Как се определя "средата" ? - тъй като ставаше аналогия със строителни материали, ще кажа в този дух, че средата може да се определи със "срока на годност", "съхранението" и с "гаранцията", която важи често от датата на закупуване и не е много голяма! В този ред на мисли запасяването трябва да е много внимателно и планово. :)

Какъв е извода? Как да натрупваме ...? - пропорционално и разумно...; не в много големи количества и непременно да нямаме застояла "стока" в склада, която да не сме ИЗПРОБВАЛИ И ОПИТАЛИ!

Поздрави.

В един живот между полярностите без външно знание не можем. То е сила. Така казва една поговорка. Но като е сила, човек се главозамайва. Решава, че щом може много, като натрупа повече знания- ще може повече. Решава, че това е призванието му- да може повече. Ако в душата му се зароди съмнение- започва да се убеждава- колко хубаво нещо е знаенето и моженето (а то не е лошо, наистина! :) )И си вярва! А митът за Нарцис си стои на страничките с гръцки митове ...

В този случай не виждам среда. Среда виждам между два полюса. Тук има само пресечна точка на две посоки- хоризонтална посока - в света на полярностите, (полюсите би могло да бъдат- много знание- малко знание, "добро" знание, "лошо" знание и др.) и една вертикална посока- навън от света на полярностите. Няма разумност и в трупането. Да не би да можем да управляваме натрупаното... Но пресечната точка е важна. Има я. От нея тръгваме. Само да не останем там да си седим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на знанието не е трупането му, а неговото разбиране. Ако обичаш фактите, за мен това е любопитство. Любознателният се стреми към разбиране, към вникване в същността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм! Но както има два вида знания- външно и вътрешно, така има и два вида разбиране- външно и вътрешно. Външното най- често илюстрира един от законите на диалектичния материализъм- количествените натрупвания водят до качестевни изменения. При вътрешното некщата са съвсем други. Дори понятийният ни апарат е беден, за да го обхване. И самото понятие "обхване" е нелепо, тъй като вътрешното знание обхваща, а не подлежи на обхващане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно разбирането довежда до промяна на количеството в качество. Колкото и книги да си изчел, ако не си проумял какво точно да сториш, няма да има промяна. Тук говоря за промяна в мисленето, нека уточня, а каква по- вътрешна промяна може да има от това. Как ще надскочим придобитите от обществото предразсъдъци, ако не научаваме нещо по- различно от книгите. Някои имат късмет да общуват с мъдри хора, но не всички имат такива приятели. Пък и нали всеки трябва да пречупи нещата през своята гледна точка, защото всички сме на различен етап на развитие. Да не говорим, че всеки се движи с различно темпо и може да поеме различно количество знания за еднаква като качество промяна. Пак стигам до извода, че това е строго индивидуално. Така че, успех на всички с любовта към знанието. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Целта на знанието не е трупането му, а неговото разбиране. ... Любознателният се стреми към разбиране, към вникване в същността.

Това е изключително вярно твърдение! Без разбиране и вникване в същността на едно знание, от последното няма почти никаква полза.

Въпросът е обаче, може ли да вникнем в едно знание и да го разберем, БЕЗ да сме го приложили и изпробвали ?

Трупането на опит следствие прилагането на наличните ни знания, ни дава именно нужната дълбочина на преосмисляне и вникване в самите знания. В противен случай натрупаните знания, реални ли са ? С какво ни помагат? За какво са ни ?

Не случайно и Учителя говори толкова много за прилагане, за проверка,... дава много упражнения, които дефакто, когато ги направи човек трупа опит и проверява знания и истини.Ето и в днешната беседа един хубав цитат:

" Сега още не сте проверили думите ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде ден, когато и вестниците ще пишат за това, което сега говоря. Макар че още не сте проверили истината, не казвайте, че думите ми не са верни. Провереното приемете в себе си, а непровереното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвещава ума и облагородява сърцето. Реално е това, което работи за тебе. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. По-точно казано: Аз съм провереният път, проверената истина и провереният живот. Който върви в този път, ще разреши всички противоречия в живота си. Тогава всички хора ще се ползват еднакво от благата на проверения и опитан път, на проверената и опитана истина, на проверения и опитан живот." Топлината на Любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на знанието не е трупането му, а неговото разбиране. ... Любознателният се стреми към разбиране, към вникване в същността.

Това е изключително вярно твърдение! Без разбиране и вникване в същността на едно знание, от последното няма почти никаква полза.

Въпросът е обаче, може ли да вникнем в едно знание и да го разберем, БЕЗ да сме го приложили и изпробвали ?

Трупането на опит следствие прилагането на наличните ни знания, ни дава именно нужната дълбочина на преосмисляне и вникване в самите знания. В противен случай натрупаните знания, реални ли са ? С какво ни помагат? За какво са ни ?

Не случайно и Учителя говори толкова много за прилагане, за проверка,... дава много упражнения, които дефакто, когато ги направи човек трупа опит и проверява знания и истини.Ето и в днешната беседа един хубав цитат:

А всяко ли придобито знание може да се приложи?

И второ - не се ли получава един омагьосан кръг: За да приложа едно знание, според мен трябва да съм вникнала и да съм го разбрала. От друга страна според Никола е обратното.

Като че ли почти всички пишешти тук са против „излишната“ любознателност. Т. е. против трупането на знания, които не носят полза. Да гледаш на света така е много скучно. Когато нещо ми привлича внимението, нормално за мен е да го разуча. А дали ще ми е от полза - бъдещето ще покаже. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

1.А всяко ли придобито знание може да се приложи?

2.Не се ли получава един омагьосан кръг: За да приложа едно знание, според мен трябва да съм вникнала и да съм го разбрала. От друга страна според Никола е обратното.

...

Примерни отговори: :)

1. Нужно е да се прилага само знания, от които може да се "ползува човек" (по Учителя)... В този смисъл не виждам да има знание,което НЕ може да се приложи! Дай пример ако не смяташ така...

2.Не те разбирам... Дай пример за знание, в което не си вникнала и разбрала и това те е затруднило в прилагането. Бъди конкретна, за да можем да установим параметрите на "омагьосания кръг".

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

1.А всяко ли придобито знание може да се приложи?

2.Не се ли получава един омагьосан кръг: За да приложа едно знание, според мен трябва да съм вникнала и да съм го разбрала. От друга страна според Никола е обратното.

...

Примерни отговори: :)

1. Нужно е да се прилага само знания, от които може да се "ползува човек" (по Учителя)... В този смисъл не виждам да има знание,което НЕ може да се приложи! Дай пример ако не смяташ така...

Например ядрен разпад - можеш да го знаш теоретично много добре, но практически е невъзможно да го направи човек сам.

2.Не те разбирам... Дай пример за знание, в което не си вникнала и разбрала и това те е затруднило в прилагането. Бъди конкретна, за да можем да установим параметрите на "омагьосания кръг".

Поздрави.

Ами медитацията например. Това в областта за духовното познание. А иначе, във физическия свят - колкото искаш такива примери. Решаването на всяка математическа задача изисква предварително вникване и разбиране. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е обаче, може ли да вникнем в едно знание и да го разберем, БЕЗ да сме го приложили и изпробвали ?

А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание?

Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност? Кой трупа опитност всъщност? И как тази опитност се пренася от живот в живот? Тука се приближаваме изключително до темата за интуицията. Разбирането е свързано с душата, с интуицията и може би със закона за аналогията. Опитът сам по себе си не може да доведе до разбиране. Важна е способността на човека да интерпретира фактите.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е обаче, може ли да вникнем в едно знание и да го разберем, БЕЗ да сме го приложили и изпробвали ?

А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание?

Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност?Кой трупа опитност всъщност? И как тази опитност се пренася от живот в живот? Тука се приближаваме изключително до темата за интуицията. Разбирането е свързано с душата, с интуицията и може би със закона за аналогията. Опитът сам по себе си не може да доведе до разбиране. Важна е способността на човека да интерпретира фактите.

Ако ние в настоящия си живот не усвояваме нови опитности, то тогава защо го живеем? Само за да затвърдим старите ли? А те как са дошли? :huh:

Човешката любознателност, а дори и обикновеното любопитство са в основата на усвояването на нови опитности. А преработката и отсяването на фактите е наистина работа на интуицията, но в комбинация с разума според мен. За какво ни го е дало Провидението. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е казал, че не усвояваме нови опитности? Всъщност опитността е средство за развитие, за усъвършенстване на разбирането, различаването, на алтруизма и ред други качества. Ние не трупаме опитност или по-скоро трупаме я но преработена в качества и способности. Различните хора ще реагират по различен начин на едно и също събитие. Значи може това събитие да се повтори 1000 пъти, но от значение са случаите в които ще проявим качествата на духовната си същност, в които ще реагираме в хармония с Божествените закони. Тези случаи се трупат като опитност за душата, защото в тези случаи се проявява тя, а не нисшата ни природа. Целта на живота не е знанието. Често се оприличава живота на училище, и се казва, че сме на земята за да се учим, обаче се забравя възпитанието. Ние преди всичко сме на земята за да възпитаме себе си. Знанието естествено си върви паралелно, но не то е основното. За да подредя малко този хаос дето го създадох в последните няколко изречения (от този пост и предходния) ще обобщя: Прилагайки знанието в живота си, според степента в която го разбираме, ние го преобразуваме в индивидуални качества и способности. Тези качества, доколкото са качества на душата са на разположение на човека във всяко негово превъплъщение стига да е установил някаква връзка със своята душа. Така или иначе може да се предположи, че ако въпросната връзка е слаба, самите качества също няма да са кой знае колко развити (защото развиването на тези качества и установяването на връзка с душата са взаимосвързани).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е казал, че не усвояваме нови опитности?
Да, явно съм се подвела от думите ти:„А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание?

Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност?“ :rolleyes: Но все пак трудно може да се разбере дали една опитност идва от минал живот.

За да подредя малко този хаос дето го създадох в последните няколко изречения (от този пост и предходния) ще обобщя: Прилагайки знанието в живота си, според степента в която го разбираме, ние го преобразуваме в индивидуални качества и способности. Тези качества, доколкото са качества на душата са на разположение на човека във всяко негово превъплъщение стига да е установил някаква връзка със своята душа. Така или иначе може да се предположи, че ако въпросната връзка е слаба, самите качества също няма да са кой знае колко развити (защото развиването на тези качества и установяването на връзка с душата са взаимосвързани).

Добре, че го обобщи! :) Май те разбрах. Само дето не ми е ясно какво разбираш точно под връзка с душата. Изградено духовно тяло? Малко хора имат такова...?

И тъй, растенето е един процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като една скеля отвън – ако то се не подигне, духовното тяло не може също да се подигне. И най-напред е направен физическият свят, като една скеля, а духовният свят постоянно се съгражда и устройва.

....

Прочее, в това растене подразбирам растене на нашето духовно тяло, от което ние съставляваме единица в тази Божествена хармония. Казвате: „Светът не е устроен още“. Не е устроен, но за да се устрои, ще трябва да се работи, а ние сме фабриките, които трябва да работят; ние възприемаме и обработваме материалите и ги даваме на Господа.

Растете в благодат!

:)

Този материал, който възприемаме и обработваме, го придобиваме и чрез нашата любознателност към света. Знанието, дори и „излишното“ се претопява и от него се извлича ценното за душата, духът и Бога. Така ми се сттрува? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Ани мисля,че е безпредметно да ти отговарям вече, най-малкото поради факта,че преди време ми беше обещала да мислиш преди да пишеш и да не се подаваш на емоции ... Явно,че сегашното ти емоционално състояние те кара да забравяш обещанията си!

Ще опитам за последно да отговоря...

...

1. Нужно е да се прилага само знания, от които може да се "ползува човек" (по Учителя)... В този смисъл не виждам да има знание,което НЕ може да се приложи! Дай пример ако не смяташ така...

Например ядрен разпад - можеш да го знаш теоретично много добре, но практически е невъзможно да го направи човек сам.

Примера ти с ядрения синтез е крайно неподходящ, имайки предвид, че аз те питам за прилагане на знания, които могат да "ползват човек" и уточних "по Учителя" за по лесно!

Това значи,че трябва да се включат примери, които лично касаят даден човек и неговото духовно усъвършенстване и съзнателен живот, за да сме в духа на форумите и да не "хвърляме" просто думи в пространството.

С какво ще ни помогне,ако изградим в избата си физична лаборатория и започнем да провеждаме опити ? Та защо трябва човек да го прави сам ??? Ако си от Ал Кайда - имаш основание, но в друг смисъл, кому е нужно това ? Нима ако осъществиш ядрен разпад САМА, ще станеш по духовна ? По-добра, може би... ? Човек направо изпада в недоумение с подобни нелепи примери.

2.Не те разбирам... Дай пример за знание, в което не си вникнала и разбрала и това те е затруднило в прилагането. Бъди конкретна, за да можем да установим параметрите на "омагьосания кръг".

Ами медитацията например. Това в областта за духовното познание. А иначе, във физическия свят - колкото искаш такива примери. Решаването на всяка математическа задача изисква предварително вникване и разбиране.

Ще подмина посредствените примери със решаване на задачи, защото както и по горе казах, този род примери няма нищо общо със зададените въпроси и тематиката ... По някога е по-добре човек да не каже нищо, от колкото да се изкаже на всяка цена!

За медитацията - важно нещо и ключа за излизане от "омагьосаният кръг" стои в това твое мнение : "Аз също ...съчетавам освен учението на Беинса Дуно, така и антропософията на Рудолф Щайнер. А също донякъде и теософията."

На лични ти писах, че опита и наблюденията ми ДО СЕГА са показали, че с подобно съчетаване (синтез!) нищо на практика не може да се постигне. Писах и защо ...и за това сега няма да доуточнявам. Мога да дам и подробна мотивация и много примери, но няма да влизам в подробности.

В този ред на мисли ТИ не можеш да приложиш медитацията не защото не я разбираш, а защото си се задръстила с теории, които до известна степен си противоречат.

Образния пример със строителните материали от тук е в пълна сила. Знанията ти в този смисъл не са съхранявани правилно и са с изтекъл срок на годност, ...така че единствено се очаква проблеми при тяхната употреба!

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани мисля,че е безпредметно да ти отговарям вече, най-малкото поради факта,че преди време ми беше обещала да мислиш преди да пишеш и да не се подаваш на емоции ... Явно,че сегашното ти емоционално състояние те кара да забравяш обещанията си!

Ще опитам за последно да отговоря...

...

1. Нужно е да се прилага само знания, от които може да се "ползува човек" (по Учителя)... В този смисъл не виждам да има знание,което НЕ може да се приложи! Дай пример ако не смяташ така...

Например ядрен разпад - можеш да го знаш теоретично много добре, но практически е невъзможно да го направи човек сам.

Примера ти с ядрения синтез е крайно неподходящ, имайки предвид, че аз те питам за прилагане на знания, които могат да "ползват човек" и уточних "по Учителя" за по лесно!

Това значи,че трябва да се включат примери, които лично касаят даден човек и неговото духовно усъвършенстване и съзнателен живот, за да сме в духа на форумите и да не "хвърляме" просто думи в пространството.

С какво ще ни помогне,ако изградим в избата си физична лаборатория и започнем да провеждаме опити ? Та защо трябва човек да го прави сам ??? Ако си от Ал Кайда - имаш основание, но в друг смисъл, кому е нужно това ? Нима ако осъществиш ядрен разпад САМА, ще станеш по духовна ? По-добра, може би... ? Човек направо изпада в недоумение с подобни нелепи примери.

От думите (по Учителя) съм останала с убеждението, че просто цитираш Учителя.

Всъщност всяко знание може да бъде от полза.

Но щом искаш пример от Учителя, ето:

Та сега знание трябва. Сега не трябва да схващате, че омаловажавам, но има едно знание, което не може да се приложи. Например, като изучаваш една наука, като изучаваш физиогномика, причинява ми радост и веселие, понеже там са материални работи. Зная какво означава устата, носа, очите, веждите, дали са дебели или тънки, ушите. Един геололог, като изучава пластовете, като разглежда въпросите на материалния свят, то е вече един материален порядък на земята. Тия пластове на земята те са дошли от реалния свят. В реалния свят те са дошли от идеалния свят. Нещата, първоначално казваме, че са от материалния свят, след това отиваме към реалния и идеалния. Ако ти като геолог изучаваш пластовете на земята, всеки един от вас трябва да изучава пластовете на земята, защото телото на човека е построено точно тъй както е построено телото на земята. Всичките геологически пластове са в човека. Цяла геология е човек. Ако човек изучава земята, ще изучи себе си, защото човек не може да изучи себе си. Земята е увеличена, затуй ние по-лесно може да се изучаваме на земята.

Идеален, реален и материален порядък

2.Не те разбирам... Дай пример за знание, в което не си вникнала и разбрала и това те е затруднило в прилагането. Бъди конкретна, за да можем да установим параметрите на "омагьосания кръг".

Ами медитацията например. Това в областта за духовното познание. А иначе, във физическия свят - колкото искаш такива примери. Решаването на всяка математическа задача изисква предварително вникване и разбиране.

Ще подмина посредствените примери със решаване на задачи, защото както и по горе казах, този род примери няма нищо общо със зададените въпроси и тематиката

За мен примерите с решаване на задачи съвсем не са посредствени. Доколкото знам Беинса Дуно е отделял голямо внимание на математиката. Решаването на задачи развива ума и аналитичните способности, дори подсилва интуицията. Те пък от своя страна участват в изграждането на по-висшите духовни способности. Няма маловажни неща според мен.

... По някога е по-добре човек да не каже нищо, от колкото да се изкаже на всяка цена!

Мисля, че тук ставаш доста груб. Точно поради сблъскването с такива грубости не обичам много да пиша по форумите. Не е в мой стил да отговарям на грубост с грубост, затова предпочитам да замълча.

За медитацията - важно нещо и ключа за излизане от "омагьосаният кръг" стои в това твое мнение : "Аз също ...съчетавам освен учението на Беинса Дуно, така и антропософията на Рудолф Щайнер. А също донякъде и теософията."

На лични ти писах, че опита и наблюденията ми ДО СЕГА са показали, че с подобно съчетаване (синтез!) нищо на практика не може да се постигне. Писах и защо ...и за това сега няма да доуточнявам. Мога да дам и подробна мотивация и много примери, но няма да влизам в подробности.

В този ред на мисли ТИ не можеш да приложиш медитацията не защото не я разбираш, а защото си се задръстила с теории, които до известна степен си противоречат.

Образния пример със строителните материали от тук е в пълна сила. Знанията ти в този смисъл не са съхранявани правилно и са с изтекъл срок на годност, ...така че единствено се очаква проблеми при тяхната употреба!

Аз те попитах не за диагнозата, а за лечението. Отговорът ти беше да пиша във форума. Но явно, че ти търсиш повече конфликта отколкото нормалното обяснение как може да се излезе от една такава ситуация. В противен случай щеше да ми отговориш не в тази тема, а в темата за Опита, на този ми пост.

:(

Между другото от позициите на кой авторитет се произнасяш за моите знания? Кой ти дава право да категоризираш и квалифицираш хората? Тази тема е за човешката любознателност изобщо, а не за приложението й в учението на Беинса Дуно. А ти как прилагаш това учение? Защо до сега не си участвал в обсъждането на някоя от беседите или почти не си взел отношение по някоя от мислите за деня.

Доставя ти удоволствие да разглеждаш, анализираш и поучаваш хората от пиедистала на своята извисена духовност. Не мога да приема това и меко казано съм разочарована от представата която съм имала за теб. Липсва ти някои главни качества на един ученик на Беинса Дуно - доброта, търпение, мекота, любов. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мене пък ми харесват разсъжденията на Ани.

Примерни отговори: :)

Ами медитацията например. Това в областта за духовното познание. А иначе, във физическия свят - колкото искаш такива примери. Решаването на всяка математическа задача изисква предварително вникване и разбиране. :)

Примерен отговор:

Спомням си когато бях в Гимназията, имах една съученичка, седеше в час по математика зад мене/напоследък често си спомням за нея, някаква карма ме привлича с нея и все си спомням напоследък за нея ..... ???/. Когато не можеше да реши някоя задача по математика и "получавах" проверка за остротата на химикалката й в моя гръб.. :rolleyes: Съответно учителката /"поразяващата ръка" й беше прякора/ правеше само на мене забележка, защото аз подскачах от обождането на химикала, аз се обръщах и на мене се караха .. :rolleyes: . В крайна сметка тя завърши с по-висока оценка по математика от мене, защото беше по-прилежен ученик , а аз бях много ....а бе...не си знаех интереса / тъп гимназист, витаещ в облаците/. Мили спомени ...стари, мили спомени!!! :rolleyes:

Та ... който не знае решението на духовната задача, ми.... да "боцне" с химикалката другарчето си. Ноо... Дедо Божи пише оценката на знаещият решението на духовната задача. Тук не може да се подскаже и оценката да се напише на "слабака" .. :rolleyes: Защото при духовният изпит абсолютно винаги си сам при взимането на решенията. За това който не може да вземе сам решение отива на поправителната сесия през следващият път или следващото прераждане. Теоретичната подготовка е много голям плюс според мене. И е много необходимо, но недостатъчно условие. Все ми се струва, че при духовният изпит освен знание, Познание,теория, образованост и прочие се иска още и понякога /май твърде често/...саможертва от Любов. Просто да тръгнеш с главата напред и да се жертваш в името на другарчето, приятелчето, любимия човек. Тук в този случай - няма уроци, няма правила, няма заповеди, няма молби, няма ограничения, няма любознателност, няма знание, няма Познание. Има само Любов. Тя , Любовта не се преподава със знание - или Я имаш, или Я нямаш. Тя Любовта е в сърцето на човека. Не се измерва със брой Висши образования и брой дипломи и..... брой отлични оценки.

Та, кой от вас е готов да се жертва в името на ближния си??? Да срещне с "гърди" магиите на черния маг или отвратителните номера на Дявола и да защити ближния си без да е молен за това. Мисля си ...хей така форумствайки, че точно когато човек прояви Любовта си, получава от Учителя всичко на куп според Любовта която е проявил. Бог дава Познание и Дабри, и Знания без мярките човешки, а по свой си ,негов си начин, далеч от човешките критерии.

Само си питам, разсъждавайки и си мисля разни работи....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само дето не ми е ясно какво разбираш точно под връзка с душата. Изградено духовно тяло? Малко хора имат такова...?

Може и така да се каже. Но при хората и менталното тяло не е докрай развито и все пак хората могат да мислят. Нещата са на степени. В случая под връзка с душата разбирам етапа в който човек започва да преодолява егоизма си, да мисли и проявява загриженост за всички хора, а не само за тези свързани с личен интерес и др. неща, които се свързват с духовността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешката любознателност.Благодарение на любознателността са се родили многобройните светове.Те са различни в своите характеристики ,в зависимост от нуждите на развитие; на осъзнаването на съществата ,които ги обитават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешката любознателност-за мен е пътечка,която води към път.Но "първо трябва да отпътуваш"/А.Германов/.Тръгваме,търсим,губим се и се намираме,и пак търсим,и така безкрай...Течем...Приятно пътуване на всички!!! :3d_108:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

...Защото при духовният изпит абсолютно винаги си сам при взимането на решенията. За това който не може да вземе сам решение отива на поправителната сесия през следващият път или следващото прераждане. Теоретичната подготовка е много голям плюс според мене. И е много необходимо, но недостатъчно условие. Все ми се струва, че при духовният изпит освен знание, Познание,теория, образованост и прочие се иска още и понякога /май твърде често/...саможертва от Любов. Просто да тръгнеш с главата напред и да се жертваш в името на другарчето, приятелчето, любимия човек. Тук в този случай - няма уроци, няма правила, няма заповеди, няма молби, няма ограничения, няма любознателност, няма знание, няма Познание. Има само Любов. Тя , Любовта не се преподава със знание - или Я имаш, или Я нямаш. Тя Любовта е в сърцето на човека. Не се измерва със брой Висши образования и брой дипломи и..... брой отлични оценки.

Та, кой от вас е готов да се жертва в името на ближния си??? Да срещне с "гърди" магиите на черния маг или отвратителните номера на Дявола и да защити ближния си без да е молен за това. Мисля си ...хей така форумствайки, че точно когато човек прояви Любовта си, получава от Учителя всичко на куп според Любовта която е проявил. Бог дава Познание и Дабри, и Знания без мярките човешки, а по свой си ,негов си начин, далеч от човешките критерии.

Дай лапа skype-51.gif

Човешката любознателност-за мен е пътечка,която води към път.Но "първо трябва да отпътуваш"/А.Германов/.Тръгваме,търсим,губим се и се намираме,и пак търсим,и така безкрай...Течем...Приятно пътуване на всички!!! :3d_108:

Ммммм духът на търсачеството :))) Започва път от моя праг, безкраен, ограден с трева ...skype-56.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="
type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>">
name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="
type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не си спомням вече в коя книга, но човешката любознателност беше отговор на въпроси като тези: Как ще се спаси света? Как ще открием Бог? Как ще намерим пътя към истината? и все от този род. Т. е. въпроси, които всички ние тук си задаваме.

Ще се радвам да чуя и вашите разсъждения. Ето няколко маркиращи въпроса: Колко важно е да си любознателен? Трябва ли да си образован? Колко ясно трябва да се поднасят знанията, за да можеш да ги проумееш? Къде е тук мястото на интелекта? Той природна даденост ли е или се развива с обучение?

Спирам до тук с въпросите, за да не излезна от темата. :dancing yes:

Въпросът е чудесно зададен...Как ще намерим Пътя към Истината? Не мисля обаче, че всички си задаваме този въпрос; някои от нас си мислят погрешно, че вече са в Истината... А пък Истината не е от този свят; тя живее само в Царството на Любовта, в Божието Царство, към което ние сме се устремили и търсим методите, които ще ни доведат до успех. В предложените по-долу тезиси, от лекцията на Учителя "Съзнание и Свръхсъзнание" - той ни предлага снимка на сегашното състояние на нещата и няколко способа за излизане от това положение, за тези, които са готови (това са само учениците, които разбират тази нужда):

1.Да разберем, че поради безпорядъка в сегашното ни знание - то не е истинско, спасително знание; това знание е с отрицателен знак и повече пречи. Съветът е - да се откажем от него.

2.За да излезем от сегашната ситуация - нужно е ново знание и ново разбиране.

3.Причината за сегашното положение е неумението ни да се справим с противоречията. Противоречието (кръгът, в който сме затворени) трябва да се прескочи (да се приеме); не е редно да правим опити за примиряване - това е работа на Бога.

4.Само когато се освободим от кривата мисъл и се научим да мислим право, ще придобием истинското положително знание...

Петър Дънов: "Съзнание и свръхсъзнание":

„Природата не обича безпорядъка. Поради безпорядъка в човешкия живот, хората са изпаднали в невежество.

Вие изучавате различни науки, като упражнения за вашия ум. Всичко това обаче няма особено приложение в живота ви. Като казвам, че няма приложение, искам да разберете, че това, което знаете, има повече отрицателен характер, отколкото положителен... ...Човек трябва да има ясна представа за себе си... ... Сега да разгледаме известни процеси от гледището на науката. Например, казва се, че и студът изгаря, и огънят изгаря. Обаче вода, изложена на студа, замръзва; ако се сложи на огъня, тя започва да ври и постепенно се изпарява. В двата случая имаме два различни процеса. Значи има огън, който смразява, т.е. втвърдява телата. Има огън, който ги изгаря. Какво придобива човек, ако в един случай замръзва, а в друг ври и се изпарява? Ще кажете, че и едното, и другото са тежки психични състояния, през които вие често минавате. Казваш: „Тежи ми раницата“. – Това не ме интересува. – „Какво да правя да облекча състоянието си?“ – Извади от нея едно кило и го хвърли настрана. – „Пак ми е тежка.“ – Извади още едно кило. – „Гърбът ми е охлузен от тежката раница.“ – Вади от нея и хвърляй, от тебе зависи, ти си господар на положението. Ако не можеш да хвърляш, ти си слуга. Напусни господаря си и стани господар на себе си. – „Кой ще ме храни тогава?“ – Щом не се решаваш да напуснеш лошия си господар, ще носиш тежката раница. – Кой е лошият господар? – Кривата мисъл. Докато мислиш криво, ти си при лош господар. Щом изправиш мисълта си, отиваш при добър господар. Пази се от кривата мисъл, т.е. от лошия господар, който ще ти сложи юлар на главата. Кажи си: „Господарю, не искам да ходя с юлар. Всичко хвърлям, искам да бъда свободен“.

Нова мисъл, ново разбиране е нужно на човека! Досега си мислил по стар начин. Отсега нататък ще мислиш по нов начин и ще разбираш нещата по нов начин. .. ...Новото разбиране ще те научи какво да правиш. Ще свалиш товара си, ще го сложиш на гърба си и ще продължиш пътя си. Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот.

Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за новото знание. Ще дойдат великите учени, великите майстори, които ще ви въведат в пътя на новото знание. Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят... ... Такова е и вашето положение, като ученици. Вие очаквате да дойде някой при вас да ви похвали, да каже, че сте способни и даровити... ... Ще работите с плюсовете и с минусите, като знакове в алгебрата, докато решите правилно всичките си задачи...

...Не правете връзка между вашите благородни мисли и вълчите мисли, т.е. мислите от низш произход. Не запознавайте една висша мисъл с една низша мисъл... ...има смисъл да се изкачиш на върха, ако можеш да отдадеш правото на всеки човек. Иначе качването е безпредметно... ...Такова е положението на мнозина от вас... ...като говорите, че светът е лош, имам предвид човешкия свят... ...Така разсъждават всички същества, затворени в един кръг. За да излезеш от кръга, той трябва някъде да се пречупи. Ако едно същество от триизмерния свят разрешава въпроса, то ще прескочи кръга. За него кръгът представлява една от великите тайни. То казва: „Кръгът трябва да се прескочи“. Така и кръгът ще остане цял, и задачата решена. Понякога и вие, като съществата от двуизмерния сват, разваляте връзките си с кръга. В случая и вие сте двуизмерно същество. Следователно, ако имаш пречка на пътя си, вдигни крака си и я прескочи. Няма защо да я късаш, да я пречупваш. Кажи си: „Аз ще прескоча кръга и ще вървя напред. Повече няма да се занимавам с този въпрос“. ... ... Днес аз говоря само за онези от вас, които разбират. За останалите това е забава.

Разумната природа избира средствата, с които си служи. Тя казва: „За благородни работи са нужни благородни средства“... ...Ако природата има любов към тебе, тя сама ще ти повери своите тайни и ти никога няма да злоупотребиш с нейното доверие... ...Бог му каза: „Няма да се докосваш до това дърво! Ако се опиташ да разбереш тайната, която се крие в него, ти ще умреш“. Що е злото? – Последната тайна на природата. Трябва ли да разрешиш тази тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти. Тогава злото ще носи своите лоши последствия, а доброто – своите добри последствия. Ползвай се от добрите последствия на доброто, а избягвай лошите последствия на злото. Не се стреми да победиш злото, нито да го помириш с доброто. Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото.

Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно, да не се занимавате с доброто и злото. – „Значи не трябва да учим.“ Каква наука е тази – да се занимаваш със злото?...

...Едно ще знаете: Не можеш да станеш богат, ако не си бил беден. Не можеш да разбереш цената на хляба, ако не си бил гладен. Само бедният има условия да стане богат. Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти... ...Постави си мисълта: „Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек“. Ако кажеш: „Аз ще стана добър човек“ – ти не мислиш право. Кажи така: „В естеството ми е да живея добре“.

Като ученици, вие трябва да се научите да мислите правилно. Какво остана в ума ви от тази лекция? – Да има положително отношение между природата и човека. Човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Той трябва да разбира себе си, да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Когато престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието и ще бъдем в мир и хармония с разумната природа. Към това трябва да се стремим...

...Първото нещо, което трябва да знаете: Не уреждайте вашия живот. С това не искам да ви кажа да не работите. Съвсем друга идея имам: Не мислете, че вашият живот не е уреден. Не мислете, че не сте способни и че отсега ще развивате вашите способности. Посадете вашите способности и ги оставете те сами да поникнат.”

Петър Дънов "Съзнание и свръхсъзнание"

http://triangle.bg/books/1932-09-23-05.1998/1932-10-07-05.html

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

- Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи:- че се заблуждаваме, че не сме лоши?

- че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска?

- че сме успели да стопим критериите за добро и лошо за своя личен свят, а какво мислят другите за това - оставяме те да решат сами и свободно, но това не оказва влияние върху нашия свят.

Ако съзнателно и целенасочено работим над себе си, това ще ни се отплати с прозрение, в личен план, че такава опция "лошо" - няма...

Категорията "лошо" е понятие от състава на т. нар. "отрицателно знание", което - след като изпълни назначението си - бива изоставяно, защото е излишен товар... Изобщо - егото пъшка под тежестта на доста остарели понятия и съображения, които го ограничават от една страна, а от друга - затрудняват свободното приемане на нови полезни идеи за духовното ни израстване... Ние си го обичаме това его, но неговите планове не съвпадат с нашите; то е твърде лукаво и лесно се справя с нашата наивност...

Така човек, вместо да се развива - с години тъпче на едно място, без да забележи, че времето му минава в занимания, а напредък в учението - няма...

Ученето е отложено за следващото прераждане...

Но в Божието Царство няма да ни приемат заради любовта ни - от човешката любов там не се интересуват - а от знанието и мъдростта ни... Така че - да впрегнем любознателността на работа...

Защото идейното ни развитие, в личен план, се изразява в изоставяне от нас на старите словоформи и/или техните съдържания (колкото и привидно уютно да се чувстваме в тях ) и приемане на нови... Това е - най-общо казано...

И друго нещо - в този единен универс, в който всяко нещо е във връзка с всяко друго - изповядването на идеята за някакво разделение по оста "аз" - "другите" е добре да се ревизира, в нашите среди...Човек трябва да направи лично усилие и да осъзнае, че всъщност "ти" си "аз" ; "другите" - това е Господ - и така наистина ще има вътрешното убеждение и реален, личен стимул за работа в посока повишаване и на емоционалната си интелигентност...

Беседите на Учителя много помагат, когато се разсъждава и се пише върху посланията в тях...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят каза, в ПЪТ КЪМ СВОБОДА :

Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват.

Например, дойде ли до идеята, че трябва да люби Бога, човек се натъква на големи противоречия. Тези противоречия, именно, са ценни. Те представляват допирни точки на Божествената любов. Това, което човек счита за непостижимо, представлява, именно, допирни точки на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на великия закон, който реализира нещата. Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.

Мнозина запитват: Може ли любовта да се прояви без съпротивление? Това е невъзможно. Защо? Защото няма две същества в света, които, като се обичат, да са напълно задоволени. Само Бог може да бъде задоволен, да има всичко на разположение, затова Той представлява идеал за всички хора. От това гледище в света има две същества едното от тях е абсолютно съвършено – Бог, а другото е абсолютно несъвършено – човек. Между тези две същества има разбиране. Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното. И обратно, съвършеният, разумният винаги разбира слабия, несъвършения. Под думата «слаб, несъвършен» разбираме човек, който има съзнание, но няма условия...

... Кога става човек добродетелен?

Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия.

Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон.

Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога...

...Всъщност човек не може да изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта. Това става само привидно.

Човек не може да изгуби това, което е вложено в него, но той трябва да го развива, да уповава на него... .

..Ако искаш да разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума си... ...Надявай се на идейното, на Божественото в себе си. Като спазва тия положения, човек се чувствува млад...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×