Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Какво ми се случи ДНЕС ?

Recommended Posts

Guest azbuki

Реших това да го публикувам тук, защото май пасва в темата за ежедневието:

Днес реших да напиша разказ за „тази жена”.

Виждам я в местния супермаркет. Работи като касиерка. Когато за първи път я видях, беше очевидно нова. Излъчваше огромна нервност и страх, ръцете й трепереха, докато набираше числата и броеше парите. Погледът й беше мътен. Беше очевидно, че е преживяла нещо разтърсващо. Прочитах мислите й: „За нищо не ставам, пак сгреших, всички ме гледат, ще ме уволнят”. Мога само да предполагам какво е миналото й. Дали е била дълго време безработна поради проблеми с психиката, а дали тези последните не са били свързани с някаква лична трагедия? Жената ми се струваше добър човек, но доста податлив на външни влияния. Всъщност вътрешно много мека и мила, но това всичкото беше обвито от страха и от разконцентрирания поглед. Тя беше развалина, която с последни сили се бореше да оцелее. И тази работа беше нейният шанс.

Казах си тогава, че може би няма да изкара дълго там, просто от горчив личен опит с реалностите на такива места, на които и аз като беден студент и не задължително желан емигрант в самото начало на престоя си в Берлин се бях нагледала. Обикновено хората на подобна работа имат малко толерантност към чувствителни и психически разклатени души. Обикновено направо те удрят с тигана в лицето. Работната среда често е агресивна и непрощаваща. Затова се питах колко ли тази женица ще издържи преди някой шеф да й каже, че е неефективна и нямат нужда от нея. Сигурно работи на все още временен договор, така че това не би било проблем. А и парите от такава работа не са много, човекът е изложен през цялото време на стрес. Малко хора не „полудяват” от това седене и тракане по касовия апарат като машина и с бясна скорост - защото такива са стандартите за скорост тук. Клиентела много. Хем да си бърз, хем да не сгрешиш, хем да не забравиш да поздравиш - малко го могат.

Не ходя често точно в този супермаркет. Затова чак след месец или повече отидох пак там. Жената все още беше на работа. Беше станала уверена. Погледът й все още издаваше страх и минали рани, но беше по-ведър. Не гледаше вече само в треперещите си ръце, а се усмихваше на хората, поздравяваше ги. След още един месец вече я видях да си разменя кратки реплики с тях. По лицето й имаше руменина. И според мен под обвивката от болка и страх постепенно изплуваше... тя. Истинската тя. Един ведър, мил, обичлив човек. Нестандартно обичлив и нестандартно показващ тази своя обичливост и чувствителност на клиентите. Казах си: „Какво прави една работа за човека.” Убедена бях, поне в самото начало на „познанството ни”, че тази работа е всичко, което тази жена има. Чувството ми беше, че е загубила всичко останало, та дори и себе си почти. След около година на тази работа, тя вече беше една от „печените” стари служителки, със самочувствие, но за разлика от много хора, тя не използваше това, за да грубиянства и да се държи надменно с другите, а беше много мека винаги - и с колеги и с клиенти.

Две години по-късно отново ми хрумна, че отдавна не съм се оглеждала в този супермаркет за нея. И в началото изобщо не я видях и вече си мислех, че може да е намерила нещо по-добро. Но не. Тя беше там, но беше неузнаваема. С нова прическа, с нов цвят на косата, кожата на ръцете й очевидно поддържана вече, а не изсъхнала и бледа като преди. Никакво треперене. И най-вече този живот, тази руменина по лицето й - все едно някакъв нов прилив на кръв я беше изпълнил. Може би към професионалните успехи се е добавило и малко лично щастие?

Понякога доста дълго се заглеждах в нея и тя ми хващаше погледа. Чудя се примерно дали тя ме помни - защото макар и не често, от две години ми се мярка физиономията в този супермаркет. През последните две седмици пък ми се прииска да пиша за нея. Защото това е една история, достойна за разказ. Искаше ми се обаче някак да я заговоря, да я усетя като човек, макар и в две реплики. И последния път носех някакви стоки от друг магазин, а трябваше да вляза в техния и хоп! отидох точно при нея и казах: „Вижте, тук имам някои неща, исках да ги покажа, преди да вляза.” Жената стана от мястото си като пружина, набързо хвърли поглед върху съдържанието на торбата, погледна ме с едни такива големи очи на най-най-добрия приятел на човека и каза: „Много мило, благодаря”. И когато ми каза това, все едно ме огря една много мека светлина, която отнесох нататък със себе си.

Чувствителност и доброта, но и преоткрита сила. Ето това пожелавам на всички.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.

Oгре звезда в сине небе,

та разгряла всички света,

недогряла на едно място,

тамо има свети люде,

свети люде архангелци,

да се молят на господа:

"Дай си и нам кому волец,

кому волец кому дживгар,

да забраздим равно поле,

да посеем бяла пшеница,

бяла пшеница кутурлица,

да я жънат все девойки,

да я върхат все юнаци,

да я мелят все кметове,

да я месят все невести,

да я дават на господа,

светим люде архангелци!"

2. gladna me4ka horo ne igrae

3.http://www.segabg.co...id=5&id=0001101

(http://www.fullbooks...of-Bengal1.html

SHAZADPUR,

_February_ 1891.

Just in front of my window, on the other side of the stream, a band of

gypsies have ensconced themselves, putting up bamboo frameworks covered

over with split-bamboo mats and pieces of cloth. There are only three of

these little structures, so low that you cannot stand upright inside.

Their life is lived in the open, and they only creep under these shelters

at night, to sleep huddled together.

That is always the gypsies' way: no home anywhere, no landlord to pay rent

to, wandering about as it pleases them with their children, their pigs,

and a dog or two; and on them the police keep a vigilant eye.

I frequently watch the doings of the family nearest me. They are dark but

good-looking, with fine, strongly-built bodies, like north-west country

folk. Their women are handsome, and have tall, slim, well-knit figures;

and with their free and easy movements, and natural independent airs, they

look to me like swarthy Englishwomen.

The man has just put the cooking-pot on the fire, and is now splitting

bamboos and weaving baskets. The woman first holds up a little mirror to

her face, then puts a deal of pains into wiping and rubbing it, over and

over again, with a moist piece of cloth; and then, the folds of her upper

garment adjusted and tidied, she goes, all spick and span, up to her man

and sits beside him, helping him now and then in his work.

These are truly children of the soil, born on it somewhere, bred by the

wayside, here, there, and everywhere, dying anywhere. Night and day under

the open sky, in the open air, on the bare ground, they lead a unique kind

of life; and yet work, love, children, and household duties--everything is

there.

They are not idle for a moment, but always doing something. Her own

particular task over, one woman plumps herself down behind another, unties

the knot of her hair and cleans and arranges it for her; and whether at

the same time they fall to talking over the domestic affairs of the three

little mat-covered households I cannot say for certain from this distance,

but shrewdly suspect it.

This morning a great disturbance invaded the peaceful gypsy settlement. It

was about half-past eight or nine. They were spreading out over the mat

roofs tattered quilts and sundry other rags, which serve them for beds, in

order to sun and air them. The pigs with their litters, lying in a hollow

all of a heap and looking like a dab of mud, had been routed out by the

two canine members of the family, who fell upon them and sent them roaming

in search of their breakfasts, squealing their annoyance at being

interrupted in enjoyment of the sun after the cold night. I was writing my

letter and absently looking out now and then when the hubbub suddenly

commenced.

I rose and went to the window, and found a crowd gathered round the gypsy

hermitage. A superior-looking personage was flourishing a stick and

indulging in the strongest language. The headman of the gypsies, cowed and

nervous, was apparently trying to offer explanations. I gathered that some

suspicious happenings in the locality had led to this visitation by a

police officer.

The woman, so far, had remained sitting, busily scraping lengths of split

bamboo as serenely as if she had been alone and no sort of row going on.

Suddenly, however, she sprang to her feet, advanced on the police officer,

gesticulated violently with her arms right in his face, and gave him, in

strident tones, a piece of her mind. In the twinkling of an eye

three-quarters of the officer's excitement had subsided; he tried to put

in a word or two of mild protest but did not get a chance, and so departed

crestfallen, a different man.

After he had retreated to a safe distance, he turned and shouted back:

"All I say is, you'll have to clear out from here!"

I thought my neighbours opposite would forthwith pack up their mats and

bamboos and move away with their bundles, pigs, and children. But there is

no sign of it yet. They are still nonchalantly engaged in splitting

bamboos, cooking food, or completing a toilet.)

Редактирано от petarstankov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случи се :sorcerer:. При една предишна дискусия тук относно Таро :hmmmmm: мисля че през Декември беше, книгата ми потъна в дън Земя. От тогава съм преобърнала цялата къща, къде ли не я търсих... Без никакъв резултат! Ремонти правих, търсих, прехвърлях, оглеждах се - Не и не! От тогава карах по интуиция и по спомен, каквото съм запомнила, изкристализираше ми най- важното от всяка карта, само за леки справки бях намерила едни значения в интернет и до този момент ги ползвах при необходимост. И така до сега когато реших да си позволя лукса отново да споделя нещо свое в една от темите в портала. Както и предполагах, случи се това което очаквах и в стремежа си да си спомня точното значение на една от картите я визуализирах и призовах. Спомних си и написах нужното, след което станах, разходих се малко и в един момент без да мисля бръкнах в едно от шкафчетата където си държа тетрадки със записки, ръката ми се насочи на точното място и там, между тетрадките издърпах книгата :3d_133::3d_044:.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Елф, някои неща се случват в определения момент, когато трябва.А, за мен много интересен факт се оказа една публикация около концерта на Енрике Иглесиас.Някакво момиче на име Ралица, била щастливката дето се качила на сцената.Отдавна събирала плакати, слушала звездата.По- важно за мен остана това, че тя пишела интересни есета, публикувала ги в блогове.Когато такива звезди ти дават пример за силата на вярата в собствените възможности, може би това ще повлияе на това момиче да се разгърне и то като творец.Мисля, че времето е пред нея и ще покаже какви са нейните таланти.:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елф, някои неща се случват в определения момент, когато трябва.А, за мен много интересен факт се оказа една публикация около концерта на Енрике Иглесиас.Някакво момиче на име Ралица, била щастливката дето се качила на сцената.Отдавна събирала плакати, слушала звездата.По- важно за мен остана това, че тя пишела интересни есета, публикувала ги в блогове.Когато такива звезди ти дават пример за силата на вярата в собствените възможности, може би това ще повлияе на това момиче да се разгърне и то като творец.Мисля, че времето е пред нея и ще покаже какви са нейните таланти.:thumbsup2:

:hypocrite::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес за пореден път се опитах да убедя близки хора,че здравето е по-важно от парите.

Не пожелаха да ме изслушат...

Мисля си,какво печели човек,ходейки болен на работа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма да ви разказвам всички изцепки от работата, скъсахме се от смях, ама са само за тесен кръг...

В същия дух изпратихме деня.

Колежката ме караше към къщи, но пътьом влезе в бензиностанцията да зареди. Аз останах в колата, а тя извика един от служителите, защото не може да се справя сама и се запъти към касата. Аз усещам нещо странно - сякаш нещо се движи, земетресение ли е? Не, колата се движи, назад! Бързо опитвам да съобразя какво се случва и какво да правя. Поглеждам за ръчната и виждам някаква дръжка от метла. Бутам я, отдолу лоста, ето го! Дърпам и колата спря, ура! Поглеждам напред - тя тича към колата, видяла, че се отдалечава...

Ей, имало полза от шофьорския курс. Забравила съм кой педал къде е, но поне помня ръчната къде е за какво служи!

:3d_067:

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бързам да се похваля!

Днес излязохме със Zita, децата и кучето на разходка в Южен парк. Онзи ден се запознахме виртуално, а от снощи набързо се организирахме и днес излязохме. Тя е втората ми приятелка, която открих тук, в този Портал и с която имаме много общи неща, въпреки че сме живели в различни части на земното кълбо. Събрахме една торбичка шишарки за детската школа "Бялото кокиче". Обмисляме и с какво друго можем да допринесем... От "Якобс" ни черпиха няколко кафета три в едно - децата пиха повече от нас. Наиграхме се. Кучето е изтощено, за нас да не ви разправям...

:3d_019:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ДНЕС ми се случи нещо много хубаво!

Забравих си портмонето в един магазин,и като се върнах ми го дадоха!

Има ЧЕСТНИ хора в България!

Благодаря!:3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес изведнъж много ми се доспа и го направих.:)

Сънувах моята доберманка,която почина преди около 9години.Никога не бях я сънувала,а много я обичах...

Радваше ми се и се галеше както винаги е правила.

Спала съм около час и се чувствам доста странно...

Сигурно е от наближаващото суперлуние.:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес ми се случи да прочета поредния бисер на дъщеря ми.

Ако не победиш опитай отново,

ако спечелиш не се радвай много,

по-добре да направиш повече грешки от една,

отколкото да си безгрешен и единствената грешка да е това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес като никога успях да се отпусна и да поспя следобед около 40 мин., а това ми се случва доста трудно...колкото и да съм преуморена! Събудих се в блаженство, като преродена! И цял ден ми е едно толкова радостно и светло на душата...и съм толкова усмихната и ведра!...Чак е заразно! Околните се заразиха и този път от моите усмивки!...

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес,преглеждайки пресата открих нещо,което много ме развесели.

На вашето внимание :

Поп анатемоса даскалици, учели децата да врачуват

Деца се учат на магии, да врачуват и да гадаят на кафе, сол и захар. Аз съм озадачен и ужасен, обяви отец Силвестър Янакиев от храм "Света София" в Сливен. Той съобщи, че в детска градина в града се подготвя тържество "Бабини деветини". Учителките подготвят необичайния празник, защото им омръзнало да правят великденски тържества, каза отец Силвестър. Като духовен надзорник на Сливенската епархия съм длъжен да алармирам за това. Толкова време се опитваме да научим децата на морал, вероучение, а тези учителки се опитват да ги учат на окултни практики. Това не е игра. Тогава нека им дадем по един "Калашник", за да се научат на точност, заяви свещеникът. Ако това тържество се проведе, ще заклеймя всеки един от учителите в детската градина, категоричен бе свещеникът.

"Няма никакви гадания и врачувания, ако приказките са лошо нещо, значи и ние правим лоши неща", заяви пред "Стандарт" директорката на градина "Божур" Мира Султанова.

изт.

За дядо поп :3d_022:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък си се оплаквах, че днес нямам работа. И преди час получих толкова много, че и със срок на изпълнение до час, че ми се завъртя главицата :) Та - желанията се сбъдват 3d_132.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, сбъдват се!! :feel happy:само трябва да имаш търпение..

2295486537_8c72e39b6b.jpg

Случвало ли ви се е да си мислите за някаква песен и съвсем "случайно" да я чуете някъде по-късно?

От сутринта си мисля за една песен, чийто изпълнител не зная, но само я чувам от време на време и много исках да си спомня текста й, но не успявах..и преди малко, докато си минавах покрай магазина, реших да си взема нещо от него, влязох и познайте коя песен звучеше!!:whistling: Толкова доволна усмивка направих, че продавачката чак ми се зарадва:feel happy:

Редактирано от Vespertine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си...

Много малко хора обичат дъжда, обаче има молебен за дъжд, а няма молебен за слънце.

:3d_099::3d_060::3d_163:

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една мисъл не ми излиза от ума няколко дни, та да изплюя камъчето най-сетне.

Ясновиждащият трябва да има висок морал, да не си позволява да уязвява хората, а себе си да самоизтъква, вместо да ги разбере и подкрепи. Тоест, едно е да виждаш, а друго - да разбираш. За разбиране се иска добро сърце, не просто ясен поглед. Ако някой е паднал от слабост, не да се присмееш как се е оцапал с кал, а да го повдигнеш и да го окуражиш. Съденето, макар и с скрито, макар и с намек , е лошо нещо. Всяка дарба може да се отнеме, защото ако нямаме Любов, нищо не сме. Любовта е милостива, не безобразничи, не се гордее...

:3d_118:

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро!

Поздрав към всички, които мислят, че Бог обича и одобрява тях, а пък онзи брат или сестра - невъзможно! Които говорят за Мир, а сами всяват раздори, които говорят за Любов и братство, а мразят и отхвърлят...

Матея 7

21. Опасност от лъжливо изповядване

(Лука 13:25-27)

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

21. Не всеки който ми казва: Господи, Господи, ще да влезе в царство небесно, но който прави волята на Отца моего, който е на небеса.

21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

21. „Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство. Там ще влезе само този, който върши волята на моя Баща в небесата.

22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?

22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

22. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в твоето ли име пророкувахме, и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме?

22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?

22. Много хора ще ми кажат в онзи Ден: «Господи, Господи, нима не в твоето име пророкувахме? Нима не в твоето име прогонвахме демони? Нима не в твоето име направихме много чудеса?»

23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

Умишлено оставих различните преводи на Библията, повторението е майка на знанието.

Оттук

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има 3 същества на Планетата, които вибрират на по-висшо ниво - китовете, делфините и слоновете - те имат по-висока вибрация и честота от което и да е човешко същество. Ние не само убиваме Земята, но и тези същества, които ни зареждат с живот. Те задържат вибрация, която ни поддържа живи. Толкова сме загазили. А решението е Любов. Това е всичко, което трябва да направим. Спомнете си кои сте. Вие сте богове и богини ! Твоят Дух идва от Бог и твоят дух живее в теб. Всичко, което трябва да направиш е да бъдеш Любов. Бъди Любов и ще променим света, бъди Любов и ще намерим решението. Бъди Любов и ще имаме отговора. Бъди Любов и ще спасим Планетата си. И ако бъдем Любов ще дадем на децата си шанс да живеят. Ако продължим да живеем чрез Ума си ние ще бъдем премахнати от Земята. Децата ни, внуците ни няма да имат живот. Трябва да направим това и можем ! "

183170_126964687375564_100001860992738_178457_1414921_n.jpg

73916_165533300145035_128748367156862_399914_5137125_n.jpg

162974_190324897647821_172492109431100_790639_848046_n.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×