Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е да си просветлен?


Иво

Recommended Posts

23 Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира

Матей 6 глава

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм сигурна, разбира се, как стои въпроса със светлината и тъмнината, но по мои наблюдения едни хора се привличат с други със сходни качества, интереси или ако употребим една по-такава дума - вибрации.

Диана, харесвам разсъжденията ти и диалога, който се получи.

Предлагам ти два цитата от лекцията Доброто и светлината. Можем да поразсъждаваме заедно над тях.

В един и същ момент две неща не могат да бъдат отрицателни. Никога не можеш да събереш на едно място двама лоши хора; те непременно ще се отблъснат, не могат да се обичат. Също така, и двама добри хора не могат да се съберат на едно място. Такъв е законът на земята. Това се отнася, обаче, за хора от еднаква категория – до двама мъже, или две жени. Никога не могат да се съберат на едно място две добри жени, или двама добри мъже. Но един добър мъж и една добра жена могат да бъдат на едно място, понеже са от различен пол.

...................................................................

Когато противоположните енергии на любовта и мъдростта се съединят, ражда се истината, т. е. светлината. Истината носи светлината в света, затова е казано, че само при истината човек може да бъде свободен. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, а Истината – свобода. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина. Човек трябва да знае, как да прави контакт между ума и сърцето си, за да произведе светлина. Ако си неразположен, това показва, че между ума и сърцето ти няма контакт. Може ли след това ти да обвиняваш Господа или хората за своето неразположение? Човек не е разположен, когато умът му не мисли, сърцето му не обича и волята му не работи. За да бъдеш разположен, тури ума, сърцето и волята си на работа. Волята е светлината, получена от контакта между ума и сърцето. Тя е Божественото начало в човека, което трябва да се упражнява.

Роси, и на мен ми е много приятно да разговарям с теб 60.gif

Интересни цитати.

Не съм чела беседата, затова ще се включа по-обстоятелствено довечера.

Все пак относно първия цитат - да, логично е, като магнитите например; а мъжете и жените нали са с противоположно поляризирани, затова при тях може. В такъв случай какво се получава при две приятелки, обаче :hmmmmm:

Относно втория цитат - да, съгласна съм.

И все пак ме чопли - защо казваме точно "просветлен", а не просто "светъл"?

Знаеш ли на каква асоциация ме навежда думата "просветлен" - кой знае защо на "прозрачен".

А от фотографията - просветляване означава именно изсветляване на цветовете, когато снимката е много тъмна примерно.

Линк към коментар
Share on other sites

...........................

Знаеш ли на каква асоциация ме навежда думата "просветлен" - кой знае защо на "прозрачен".

А от фотографията - просветляване означава именно изсветляване на цветовете, когато снимката е много тъмна примерно.

Може би, защото, ставайки просветлени, ще ставаме все по-малко материални и повече енергийни същности.:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е да си просветлен човек?

Просветления човек, може веднага да го познеш. Когато застанеш до него и започваш да чувстваш как мозъка ти става тих. Започваш да усещаш тишината и ставаш спокоен. Вътрешният ти диалог спира и съзнанието ти се изчиства. Придобиваш яснота. Сърцето ти пее, забравяш грижите. Това е така, защото просветления човек излъчва даршан. Намерите ли такъв човек, стойте до него. Изживеете ли това, знайте че може да научите много от този човек. Този човек може да ти бъде духовен учител. Много от нашите баби и дядовци са просветлени хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би, защото, ставайки просветлени, ще ставаме все по-малко материални и повече енергийни същности.:hypocrite:

Просветления човек, е не по-малко материален. Да отхвърлиш материята и да я замениш с духовност е признак на егото. Действието е отново от егото- превъзходство и сравнение, просто сменяш понятията. Просветления човек уважава дълбоко материята, защото разбира съвършенството й, и начина и на проявление. А тя е проявление на нематериалното. Да я смяташ за нисша е все едно да смяташ слугата за нисш човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е да си просветлен човек?

Просветления човек, може веднага да го познеш. Когато застанеш до него и започваш да чувстваш как мозъка ти става тих. Започваш да усещаш тишината и ставаш спокоен. Вътрешният ти диалог спира и съзнанието ти се изчиства. Придобиваш яснота. Сърцето ти пее, забравяш грижите. Това е така, защото просветления човек излъчва даршан. Намерите ли такъв човек, стойте до него. Изживеете ли това, знайте че може да научите много от този човек. Този човек може да ти бъде духовен учител. Много от нашите баби и дядовци са просветлени хора.

Да, срещала съм такъв човек.

А като спомена за баби и дядовци, то и дядо ми верно се доближаваше до това описание.

Линк към коментар
Share on other sites

Мислех си за произхода на думата "просветлен".

Просвета, свят /от светост/, светлина /в ума/...

"Лао Дзъ казва: "Да бъдеш обикновен, означава да си просветлен"..." Тук

Линк към коментар
Share on other sites

И като си помисля,че можех да пропусна тази беседа-"Виделината"(НБ,1917 г)...........Благодаря Станимир.:feel happy:Много точно и съвсем навреме,от моя гледна точка.

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

В кое тяло се достига самадхи?

В действителност съществуват няколко вида самадхи.

Първото от тях се случва на границата на четвъртото и петото тяло.

Запомнете - самадхи не е преживяване на едно ниво - то винаги се случва между два плана, това е периодът на свечеряване, времето на залеза.

Точно така може да се попита дали свечеряването принадлежи на деня или на нощта.

Свечеряването не е собственост нито на деня, нито на нощта, това е събитие, което се случва между деня и нощта. Същото е и при самадхи.

Първото самадхи настъпва между четвъртото и петото ниво. Това самадхи води до самореализация.

Второто самадхи настъпва между петото и шестото ниво и води до космическо знание.

Третото самадхи, настъпващо между шестото и седмото ниво, води до нирвана.

Така че съществуват три вида самадхи, достигани при прехода към всяко от последните три тела.

Не трябва да забравяме и за лъжливото самадхи.

То се случва на четвъртото ниво и не е самадхи в истинския смисъл на думата, макар и да изглежда такова.

Японските дзен-будисти го наричат сатори.

Това е лъжливо самадхи.

Подобно състояние достига художникът, скулпторът, музикантът, който напълно се разтваря в своето творчество, преживява неизказано блаженство.

Това е преживяване на четвъртото, психическото ниво.

Ако при вида на изгряващото слънце, разцъфващото цвете или звука на прекрасна мелодия умът напълно се разтваря в ставащото, настъпва лъжливо самадхи.

Лъжливото самадхи може да се постигне под хипноза или лъжлив шактипат, както и с помощта на алкохол,

марихуана, ЛСД, хашиш и т.н.ака че в действителност съществуват четири вида самадхи,

три от които са истинни и се случват последователно.

Четвъртият вид е абсолютно лъжливо преживяване.

Ако няма реално преживяване, а само усещане за самадхи, това може да въведе в заблуждение.

Мнозина са се поддавали на илюзията благодарение на сатори. Но сатори не е процес на преход от четвъртото на петото ниво, то изцяло принадлежи на четвъртото тяло.

Трите истински самадхи се преживяват именно при прехода от едното тяло в другото. Самадхи е входната врата, проходът.

Между четвъртото и петото тяло е първото истинско самадхи, когато настъпва самореализацията и човек познава самия себе си. Може да се остане на това ниво.

Обикновено хората спират на лъжливото самадхи на четвъртото ниво, защото това е много лесно - не е нужно да изразходваш много енергия, никакво усилие.

Първото истинско самадхи - при прехода към петото ниво -е много трудно.

Най-труден е преходът от шестото към седмото ниво.

Третото самадхи се нарича ваджрабхед -пронизване на мълния.

Това е най-трудното самадхи, защото тук се извършва преход от съществуванието в не-съществуванието, това е скок от живота в смъртта.

Първото самадхи се нарича атма-самадхи, второто - брахма—самадхи, третото - нирвана—самадхи.

Най-първото и лъжливо самадхи се нарича сатори, от него трябва да се пазите, тъй като то е лесно достижимо.

източник

Линк към коментар
Share on other sites

Просветен по мое мнение е човек докоснал се до вселенската мъдрост. Като слепец сложил очила. Степените ако има такива трябва да са свързани с количеството получена информация, но не само а и осъзната истина.

Просветен = Научен = Прогледнал= Разбрал

:3d_015:

Линк към коментар
Share on other sites

В кое тяло се достига самадхи?

В действителност съществуват няколко вида самадхи.

Първото от тях се случва на границата на четвъртото и петото тяло.

Запомнете - самадхи не е преживяване на едно ниво - то винаги се случва между два плана, това е периодът на свечеряване, времето на залеза.

Точно така може да се попита дали свечеряването принадлежи на деня или на нощта.

Свечеряването не е собственост нито на деня, нито на нощта, това е събитие, което се случва между деня и нощта. Същото е и при самадхи.

Първото самадхи настъпва между четвъртото и петото ниво. Това самадхи води до самореализация.

Второто самадхи настъпва между петото и шестото ниво и води до космическо знание.

Третото самадхи, настъпващо между шестото и седмото ниво, води до нирвана.

Така че съществуват три вида самадхи, достигани при прехода към всяко от последните три тела.

Не трябва да забравяме и за лъжливото самадхи.

То се случва на четвъртото ниво и не е самадхи в истинския смисъл на думата, макар и да изглежда такова.

Японските дзен-будисти го наричат сатори.

Това е лъжливо самадхи.

Подобно състояние достига художникът, скулпторът, музикантът, който напълно се разтваря в своето творчество, преживява неизказано блаженство.

Това е преживяване на четвъртото, психическото ниво.

Ако при вида на изгряващото слънце, разцъфващото цвете или звука на прекрасна мелодия умът напълно се разтваря в ставащото, настъпва лъжливо самадхи.

Лъжливото самадхи може да се постигне под хипноза или лъжлив шактипат, както и с помощта на алкохол,

марихуана, ЛСД, хашиш и т.н.ака че в действителност съществуват четири вида самадхи,

три от които са истинни и се случват последователно.

Четвъртият вид е абсолютно лъжливо преживяване.

Ако няма реално преживяване, а само усещане за самадхи, това може да въведе в заблуждение.

Мнозина са се поддавали на илюзията благодарение на сатори. Но сатори не е процес на преход от четвъртото на петото ниво, то изцяло принадлежи на четвъртото тяло.

Трите истински самадхи се преживяват именно при прехода от едното тяло в другото. Самадхи е входната врата, проходът.

Между четвъртото и петото тяло е първото истинско самадхи, когато настъпва самореализацията и човек познава самия себе си. Може да се остане на това ниво.

Обикновено хората спират на лъжливото самадхи на четвъртото ниво, защото това е много лесно - не е нужно да изразходваш много енергия, никакво усилие.

Първото истинско самадхи - при прехода към петото ниво -е много трудно.

Най-труден е преходът от шестото към седмото ниво.

Третото самадхи се нарича ваджрабхед -пронизване на мълния.

Това е най-трудното самадхи, защото тук се извършва преход от съществуванието в не-съществуванието, това е скок от живота в смъртта.

Първото самадхи се нарича атма-самадхи, второто - брахма—самадхи, третото - нирвана—самадхи.

Най-първото и лъжливо самадхи се нарича сатори, от него трябва да се пазите, тъй като то е лесно достижимо.

източник

Също и това:

Самадхи е духовно състояние на съзнанието. Има различни видове самадхи. От по-ниските степени на самадхи савикалпа самадхи е най-високата. След савикалпа идва нирвикалпа самадхи, но между двете съществува огромна разлика. Те са две съвършено различни форми на самадхи. Освен тях съществува и трети вид състояние, отвъд нирвикалпа самадхи, наречено сахаджа самадхи.

В савикалпа самадхи за кратък период от време вие загубвате на­пълно човешкото си съзнание. В това състояние представата за време и пространство е съвсем различна. За един или два часа вие сте изцяло в друг свят. Там виждате, че почти всичко е направено. Тук на този свят във вас и другите съществуват много желания, които все още са неизпълнени. Милиони желания не са изпълнени и милиони неща чакат да бъдат свършени. Но когато сте в савикалпа самадхи, вие виждате, че всъщност всичко е направено, че не трябва да правите нищо. Вие сте само инструмент. Ако някой ви използва – много добре, ако ли не – всичко вече е направено. Но от савикалпа самадхи всеки трябва да се върне в обикновено съзнание.

Дори в савикалпа самадхи има степени. Точно както в един и същи клас в училище има отлични и слаби ученици, така и в савикалпа самадхи някои стремящи се достигат най-висшата степен, докато тези, които се стремят по-малко, достигат по-ниско стъпало на стълбата, където не всичко е толкова ясно и живо, както на най-високото ниво.

В савикалпа самадхи има мисли и идеи, които идват от различни места. Но те нямат влияние върху вас. Докато медитирате, вие оставате необезпокоен и вътрешното ви същество действа по-уверено и динамично. Но когато сте малко по-високо, когато сте станали едно с ду­шата в нирвикалпа самадхи, няма да има изобщо идеи или мисли. Аз се опитвам да го изразя с думи, но съзнанието на нирвикалпа самадхи ни­кога няма да може да бъде адекватно обяснено или изразено. Опитвам се по най-добър начин да ви обясня това от много високо съзнание, но все пак моят ум е този, който го изразява. Но в нирвикалпа самадхи няма ум, има само безкраен мир и блаженство. Там танцът на природата спира и познаващият и познатото стават едно. Там вие се наслаждавате на върховно-божествен, всепроникващ вътрешен любовен екстаз. Ставате обектът на наслаждението, наслаждаващият се и самото наслаждение.

Когато влезете в нирвикалпа самадхи, първото нещо, което чувствате е, че сърцето ви е по-голямо от самата вселена. Обикновено, ко­гато наблюдавате света около себе си, вселената ви се струва безкрай­но по-голяма, отколкото сте вие. Но това е така, защото светът и все­­ле­ната са възприемани от ограничения ум. Когато сте в нирвикалпа самадхи, вие виждате вселената като малка точка в сърцето си. В нир­викалпа самадхи има безкрайно блаженство. Блаженството е неясна дума за повечето хора. Те са чували, че има нещо, наречено блаженство, някои от тях казват, че са го изпитвали, но повечето нямат директно поз­нание за него. Когато влезете в нирвикалпа самадхи, вие не само чувствате блаженство, но всъщност израствате в това блаженство.

Третото нещо, което чувствате в нирвикалпа самадхи, е сила. Цялата сила на окултистите събрана заедно не представлява нищо в сравнение със силата, която имате в нирвикалпа самадхи. Но силата, която може да вземете от самадхи, за да използвате на Земята, е нищожно малка в сравнение с цялата.

Нирвикалпа самадхи е най-висшата форма на самадхи, която постигат повечето реализирани духовни Учители. То трае няколко часа или дни, след което човек трябва да слезе долу. Какво се случва, когато някой се върне? Много често той забравя собственото си име и възраст и не може да говори и мисли правилно. Но чрез продължителна практика постепенно човек става способен да слиза от нирвикалпа самадхи и веднага да действа нормално.

Обикновено когато някой влезе в нирвикалпа самадхи, той повече не иска да се връща в света. Ако остане там в продължение на осемнадесет или двадесет и един ден, много е възможно душата да напусне тялото завинаги. В далечното минало е имало духовни Учители, които са постигали нирвикалпа самадхи и повече не са се връщали. Те са достигали най-високата за тях форма на самадхи, но са намерили за невъзможно да влязат отново в земната атмосфера и да работят като човешки същества. Човек не може да действа в света, докато е в това ниво на съзнание, това просто е невъзможно. Но съществува божествен промисъл. Ако Всевишният пожелае някоя конкретна душа да работи тук на земята, дори след осемнадесет или двадесет и един ден, Всевишният може да я отведе в друг канал на динамично, божествено съзнание и да я върне обратно, за да действа на земен план.

Сахаджа самадхи е най-високият тип самадхи. В това самадхи човек пребивава в най-високо ниво на съзнание и едновременно с това е способен да работи в грубия физически свят. Той запазва изживяването на нирвикалпа самадхи като едновременно извършва земни дейности. Идентифицирал се е с душата и в същото време използва тялото като съвършен инструмент. В сахаджа самадхи човек извършва обикновените дейности, които правят останалите човешки същества. Но в най-дълбоките глъбини на своето сърце той е изпълнен с божествено просветление. Когато някой постигне сахаджа самадхи, той става Господар и Владетел на Реалността. Той може когато поиска да се изка­чи до Най-Висшето, след което да се върне долу в земното съзна­ние за проява.

Дори след като достигне най-високия тип реализация, в много редки случаи някой бива благословен със сахаджа самадхи. Много малко духовни Учители са постигнали това състояние. За сахаджа самадхи е необходима безкрайната Милост на Всевишния. Сахаджа самадхи идва само когато човек е установил неразделно единство с Всевишния или, в редки случаи, когато някой иска да покаже, че той е Всевишният. Този, който е постигнал сахаджа самадхи и остане в това самадхи, съзнателно и съвършено проявява Бог във всяка секунда и затова е най-голямата гордост на Трансценденталния Всевишен.

Шри Чинмой

http://bg.srichinmoy...ditationmeaning

http://www.srichinmo...lity/meditation

"СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА

Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в основата както на живота, така и на смъртта.

В неподвижността и тишината на медитацията докосваме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при вечната заетост и непостоянството на ума ни.

...

Ето защо медитация означава да отведем ума у дома му.

Три неща отличават медитацията, която води само до временно отпускане, спокойствие и блаженство, и медитацията, която е мощен тласък към вашето просветление и просветлението на другите. Наричаме ги „Добро в началото ", „Добро в средата " и „Добро в края ".

“Добро в началото" произтича от съзнанието, че ние, както и всички чувстващи същества, притежаваме буда-природа, която е наша най-дълбока същност, и че разбирането на този факт означава да се освободим от неведението и да сложим край на страданията. Всеки път, когато започнем да медитираме, си спомняме за това, мотивираме се и се вдъхновяваме от идеята да посветим практиката и живота си на просветлението на всички същества в духа на следната молитва, използвана от всички буди на миналото:

Чрез силата и истината в тази практика

нека всички същества имат щастие

и това, което поражда щастие;

нека всички се освободят от тъгата

и това, което поражда тъгата;

нека никой никога да не се разделя с щастието,

в което няма тъга;

и нека всички имат душевен покой

без прекалено привързване

и без прекалено противопоставяне,

и нека живеят, вярвайки в равенството

на всичко, което живее.

“Добро по средата" е нагласата на ума, с която навлизаме в същинската практика, тази, която е вдъхновена от осъзнаването на природата на ума, от което пък произлиза освобождаването му от стремежа да се вкопчи в нещо; нагласата, която е освободена от всякакво концептуално съпоставяне, когато осъзнаваме, че всички неща в своята същност са „пусти" и илюзорни, като в сън.

“Добро в края" е начинът, по който завършваме медитацията си, като посветим всичките й добри качества чрез дълбока молитва: „Нека всичко добро, което произлиза от тази практика, спомогне за просветлението на всички същества, нека стане капка в океана от действия на всички буди в неуморната им работа за освобождаването на всички същества." Доброто е позитивната сила и ползата, спокойствието и щастието, които излъчва вашата практика. Вие посвещавате това добро на крайната, върховната полза за всички същества - тяхното просветление. На по-непосредствено ниво то се посвещава на мира в света, на това да няма нуждаещи се и боледуващи и всички да живеят добре и в трайно щастие. После, след като си давате сметка за илюзорната и подобна на сън природа на реалността, размишлявате дълбоко върху това, че вие, който посвещавате практиката си, тези, на които я посвещавате, дори и самият акт на посвещаването в своята същност също са „пусти" и илюзорни. Според ученията това запечатва медитацията и пречи на чистата й сила да изтече или да се изгуби, за да не се похаби нищо от нейното добро.

Трите свещени принципа - умелата мотивация, нагласата да не се привързваме, която идва с медитацията, и посвещението, което я запечатва - правят медитацията и просветляваща, и мощна. Великият тибетски учител Лонгченпа ги описва много сполучливо по следния начин: „сърцето, окото и жизнената сила на истинската практика". Както казва Ньошул Кхенпо, „За да достигнеш пълно просветление, не е нужно повече от това, но по-малко не е достатъчно."

...

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ВЕЛИК ПОКОЙ

Когато преподавам медитация, аз много често започвам с думите: „Отведи ума си у дома му. Освободи го. Отпусни го."

Цялата практика на медитацията може да се опише по същество със следните три основни момента: отвеждане на ума у дома му, освобождаване, отпускане. Всяка от тези фази има значение, което се отразява на много нива.

Да отведеш ума си у дома му означава да го доведеш до състояние на спокойно пребиваване чрез практиката на съсредоточаване. В най-дълбок смисъл да отведеш ума си у дома му означава да го насочиш навътре и да останеш в природата му. Това е най-висшата медитация.

Да освободиш ума си означава да го освободиш от оковите на привързването, тъй като си даваш сметка, че всички страхове и страдания са резултат на копнежите на привързания, вкопчен в нещо ум. На по-дълбоко ниво - разбирането и увереността, които произлизат от все по-дълбокото осъзнаване на природата на ума, вдъхновяват дълбоката и естествена щедрост, която дава възможност сърцето да се освободи от всякакво привързване, да стане напълно свободно, за да може да се разтопи и да потъне във вдъхновението на медитацията.

Най-накрая, да отпуснеш ума си означава да му дадеш простор и да премахнеш напреженията от него. В по-дълбок смисъл умът се отпуска в истинската си природа, състоянието Ригпа. Тибетските думи, които предизвикват този процес, в най-общ смисъл означават „отпускане във Ригпа". То е все едно да хвърлиш шепа пясък върху равна повърхност -всяка песъчинка пада на свое място. Ето така човек се отпуска в истинската си природа - оставя всички мисли и емоции естествено да се уталожат и да се разсеят в състоянието на природата на ума.

Когато медитирам, аз винаги се вдъхновявам от следната поема на НьошулКхенпо:

Отпусни в естествения велик покой

този изтощен свой ум,

доведен до безпомощност от карма и невротични мисли,

подобно на безмилостния гняв на разбиващите се вълни

в безкрайния океан на самсара.

Отпусни се в естествения велик покой.

И преди всичко - не се напрягай, бъди колкото е възможно по-естествен и просторен. Изплъзни се тихичко от примката на обичайната си угрижена същност, остави всякакво привързване и се отпусни в истинската си природа... Мислете за обикновения, изпълнен с мисли ум като за бучка лед или блокче масло, оставени на слънце. Ако се чувствате ядосани и хладни, оставете тази агресивност да се разтопи по същия начин в слънчевата светлина на вашата медитация. Оставете покоят да ви въздейства, да ви даде възможност да съберете разпиления си ум чрез Спокойното пребиваване и да се събудите в усещането и проникновението на Ясното виждане. Тогава ще откриете, че всичко отрицателно се е разтопило, агресивността ви е изчезнала, че вашето объркване се е изпарило постепенно като мъгла в огромното безупречно небе на абсолютната ви природа.

...

УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ

Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството".

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.

Така че внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, да не искате нищо от него. Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена.

СПОКОЙНО ПРЕБИВАВАНЕ И ЯСНА ГЛЕДКА

При практиката Спокойно пребиваване трябва да дисциплинираме ума си така, че постоянно да се връща към обекта на медитацията, например дъха. Ако се разсеете, в момента, в който си дадете сметка за това, чисто и просто връщате дъха си към дишането. Нищо друго не е необходимо. Да се укоряваме - Как стана така, че се разсеях? - също е разсейване. Простотата на съсредоточаването, на връщането на ума към дишането постепенно ще го успокои. Умът постепенно ще се уталожи в ума.

С усъвършенстването на практиката Спокойно пребиваване, когато станете едно с дъха, дори самият дъх като център на практиката ще се разсее и ще установите, че се намирате в пълен покой, в сегашния момент. Тази целенасоченост е плодът и целта на шаматха или Спокойно пребиваване. Пребиваването в сегашния момент и покоя е отлично постижение. Да се върнем обаче към примера с буркана с мътна вода - ако го оставим в покой, водата ще се избистри, но мътилката все още ще бъде там, на дъното, и ако един ден разклатим буркана, тя отново ще се вдигне. Докато култивирате неподвижност, умът ви ще се наслаждава на покоя. При първото вълнение баче заблудените мисли отново ще се появят.

Пребиваването в сегашния момент при Спокойно пребиваване не може да доведе до просветление или освобождаване. „Сега" се превръща в много фин обект, а умът, който пребивава в „сега" - в много фин субект. Докато сме в дуалността обект/субект, умът продължава да е в обикновения концептуален свят на самсара.

Чрез практиката Спокойно пребиваване умът се отпуска в състояние на покой и открива стабилност. Както изображението става по-отчетливо, когато фокусираме обектива на фотоапарата, така и целенасочеността на Спокойно пребиваване позволява все по-дълбоко проясняване на ума. С отстраняването на пречките изгрява Ясната гледка, или „проникновението". На санскрит това се нарича „випашйана", а на тибетски - „лхактонг ". На този етап вече не ви е нужна котвата на преби­ваването в „сега" и можете да продължите нататък, дори отвъд себе си, в простора, какъвто е „мъдростта, която осъзнава липсата на его". Именно това ще изкорени заблудите и ще ви освободи от самсара.

Постепенното задълбочаване на Ясната гледка ни води към осъзнаване на присъщата природа на реалността и към природата на ума. Когато се разсеят облаците на нашите мисли и емоции, подобната на небе природа на нашето истинско същество ще се разкрие, а от нея ще заблести сиянието на нашата буда-природа, подобна на слънцето. И точно както слънцето ни облива със светлина и топлина, от най-вътрешната същност на ума струят мъдрост и любящо състрадание. Вкопчването във фалшивото его се разсейва и ние просто пребиваваме, колкото може по-дълго, в природата на ума, това най-естествено състояние, което не може да се сравни с нищо, за което няма понятия, в което няма надежда или страх, и все пак с тиха и извисена увереност - най-дълбоката форма на благосъстояние, която можем да си представим.

ДЕЛИКАТЕН БАЛАНС

В медитацията, както във всяко изкуство, трябва да е налице деликатен баланс между отпускане и бдителност. Веднъж монах на име Шрона изучавал медитация с един от най-близките ученици на Буда. Трудно му било да намери най-благоприятното разположение на ума. Толкова усилено се опитвал да се съсредоточи, че го заболяла главата. След това се отпуснал, но до такава степен, че заспал. Най-накрая се обърнал към Буда за помощ. Буда знаел, че преди да стане монах Шрона бил прославен музикант, и го попитал:

- Нали преди да станеш монах си свирел на вина?

Шрона кимнал.

- И кога извличаше по-добри звуци от инструмента си - когато струните бяха прекалено обтегнати, или когато бяха прекалено отпуснати?

- Нито едното, нито другото. Когато бяха обтегнати точно колкото трябва - нито повече, нито по-малко.

- Е, с ума е съвсем същото.

Една от най-великите сред многото жени учители в Тибет - Ма Чик Лап Дрьон - казваше: „Нащрек, нащрек и все пак спокойно, спокойно. Това е най-важното за Гледката в медитацията." Събудете бдителността си, но в същото време бъдете отпуснати, толкова отпуснати, че да не мислите за това, че трябва да сте отпуснати.

из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

из "Възгледът на Тантра" Ошо

Линк към коментар
Share on other sites

...Има фитил, който излиза от свещта. Този фитил не е пламъка, не е светлината. Виж фитилът е мрачен и грозен, но пламъкът е толкова красив. Също и ти. Фитилът е тялото, а ти си пламъка. Всеки момент, когато се движиш, храниш или седиш, просто бъди осъзнат, че твоето тяло е кухо и празно. Тялото е нищо друго, освен шепа прах, ще бъде прах. Ще видиш, когато се прехвърлиш от фитила към пламъка, умът ти ще стане стабилен...

...Ако се случи да срещнеш Бог, знаеш ли какво ще му кажеш? "Ох, аз вече съм те срещал отвътре." Бог ще танцува в нашия живот, когато денят ни е удавен в смях и любов. Истинската молитва е да се смееш сутрин. Не просто да се смееш външно, а дълбоко отвътре. Смехът идва от центъра на нашето същество, от ядрото на нашето сърце. Нашият корем е толкова пълен със смях, че смехът се задържа и идва от всяка клетка на нашето тяло. Истинският смях е истинска молитва.

В природата всичко просто те чака да се засмееш. Когато се смееш, цялата природа се смее с теб. То отеква и резонира, това е истинският смисъл на живота. Когато нещата вървят добре, всеки може да се засмее, но когато всичко се разпада и тогава ако можеш да се смееш, това е еволюция, растеж.

Няма нищо в живота, което да е по-скъпо от твоя смях. Никога не го губи за нищо, каквото и да става. Случки идват и си отиват. Някои са малко приятни, някои са неприятни, но каквото и да става, те всички те оставят недокоснат. Има област дълбокото в теб, която остава недокосната. Дръж се затова, което е недокоснато. Тогава ще можеш да продължиш да се смееш.

Има различия дори в смеха. Понякога се смееш просто да избегнеш мисленето или да избегнеш вглеждането в себе си. Но когато виждаш и усещаш вътре в себе си - този живот - толкова присъстващ всеки момент, толкова интензивен всеки момент, толкова непобедим всеки момент, тогава нищо не може да те разстрои. Нищо не може да те докосне. Тогава смехът е много автентичен. Това е истински смях. Може да си наблюдавал бебета, на шест месеца или на една година. Когато те се смеят, цялото им тяло вибрира и подскача. Смехът не идва просто от техните усти. Всяка клетка в тялото се смее. Това е просветление. Този смях е невинен, без задръжки, без никакво напрежение.

...Аз казах, че нямам мнения. Мнението означава, че имаш преживяване, придържаш се към него и в бъдеще виждаш всичко през това единствено преживяване. Не позволяваш на ново преживяване да дойде и да бъде отразено в неговата чистота. Моят ум е като огледало. Виждам каквото е и това е, което рефлектира и това се отразява отново и отново. Моментната сцена си отива, а огледалото остава каквото си е било преди това. Остава без никакво впечатление.

Мненията са впечатления, които създаваме в умовете си. Ако имаме преживяване повторено четири/пет пъти, щастливо или злочестно, тогава през целия ни живот ние имаме способността да виждаме света през едни и същи очила. Това, на което не сме били научени е как да задържим нашата невинност, така че умът ни да не бъде запечатан с различни мнения. Имаме нужда да виждаме нещата такива каквито са, обективни или тотално субективни.

Тази истина в живота, когато разцъфти от вътре, позволява истински смях в живота ни. Ние всички сме били на това ниво на божественост. Божествеността е чувство на принадлежност. Ние всички принадлежим един на друг.

Виж, сега какво се случва в главите ни? "Какво следва? Какво следва?" Възражение и бърборене настъпват в ума ни. Умът казва, "Да, да, не, не." Мнения идват и си отиват. Осъзнати ли сме за тях? Сега наблюдавай какво се случва в твоя собствен ум, точно в този момент. Няма значение - каквото и да кажа. Можеш да се съгласиш, да не се съгласиш; може да се приеме, може и да не се приеме, какво толкова? Но осъзнат ли си за този процес, този феномен, който се случва вътре в теб? Да? Това е самият Бог. Това е божественост. Божествеността е във всеки един от нас...

...Смехът ни отваря отвътре, отваря нашите сърца.

Когато не се чувстваме невинни, какво да правим? Това е въпросът, който идва, нали? "Усещам напрежение, не усещам тази невинност или свобода. Какво да правя?" Можеш да се докоснеш до определени слоеве на твоето собствено съществуване. Първият, тялото - виж дали имаш достатъчно качествена почивка, подходяща храна и достатъчно упражнения. После посегни към дишането, към дъха. Дишането има своя собствен ритъм. Всяко настроение на ума има определен ритъм на дишане. Когато посегнеш към ритъма на дишане, умът и тялото могат да бъдат извисени.

Сега погледни всички мнения, преценки и концепции, които се носят в ума ти. Добри, лоши, правилни, грешни, трябва да направя, не трябва да правя, всички те могат да те възпрат. Наблюдавай мислите. И после наблюдавай чувствата. Всяка мисъл се асоциира с определено усещане, чувство. Наблюдавай усещането и чувството в тялото.

Наблюдавай ритъма в емоциите - ако наблюдаваме, никога няма да правим нови грешки. Ние извършваме същата стара грешка. Това е просто репетиция. Аз никога не казвам, "Не прави никакви грешки." Обикновено казвам, "Прави поне няколко нови грешки." Имай вариации от грешки. Моделът, ритъмът на емоциите е същият; ситуациите са различни. Това е като едно и също яке, но го поставяш на различна закачалка. Имаш същия вариант емоции, но ги придаваш на различни причинители, различни случки, хора, обстоятелства, ситуации. Пикът на всяка емоция ще те заведе до Аз-а.

Стигаш до пика на някоя емоция, нейната крайност, тогава тя те води до космоса, а ти си космоса. Това е както, когато полетиш от земята, във всяка посока ще стигнеш до космоса, ще отидеш високо над облаците. Всяка емоция, кулминацията на гнева, кулминацията на страха или радостта, каквото и да е те води до мястото, където си в твоя център.

Има толкова много изприказвано за позитивното мислене. Позитивното мислене означава - дошли са негативни мисли и се опитваш да мислиш позитивно. Мисълта вече е назряла у нас, независимо дали позитивна или негативна. Ти просто я наблюдавай. Вече си е отишла.

Но позитивното мислене означава, да доведеш обратно, това което вече си е отишло.

Ние се придържаме към мисълта и нещата се развиват по този начин. За да изтрием негативната мисъл, ние се опитваме да насилим позитивна мисъл върху нея. Но негативните мисли просто не изчезват. Те отиват някъде дълбоко вътре. Те остават там. Колкото повече се опитваш да си наложиш позитивна мисъл, толкова повече негативната нараства вътре в теб. Слаб страх идва; ти се луташ в двойнственост, конфликт. Наблюдаването на мислите, като мисли, емоциите, като емоции, ни показва нашият истински Аз, божествеността вътре в нас.

Въпрос: Имаш предвид, че наблюдението просто от някакъв център е достатъчно, вместо да се опиташ да го промениш?

Да. Самото наблюдение го променя. Когато наблюдаваш, цялата тази негативност си отива. И природата на позитивните мисли - те порастват. Ако наблюдаваш, когато си разгневен, гневът ще си отиде. И ако наблюдаваш, когато има любов, любовта ще нарасне.

Въпрос: И в опитите да изтрием, просто усилваме негативността? Това ли казваш? Просто наблюдаване и оставяне да си тръгне - е най - простото?

Това е най - добрия и единствен начин. Наблюдавай. Наблюдавай, тези мисли как идват и си отиват. Негативните мисли идват заради стрес. Ако си подложен на голям стрес един ден, на другия ден ще имаш негативни мисли и ще станеш раздразнителен. Всички негативни мисли идват от твоето раздразнение. Вместо да се опитваш да направиш нещо с тези мисли, които вече са изгрели в ума ти, които са безполезни, посегни към източника, откъдето са дошли. Ако източникът е чист, единствено позитивни мисли идват. Ако негативни мисли дойдат, ти наблюдаваш, какво толкова! Идват и изчезват за нула време...

Цитатът е от книгата на Шри Шри Рави Шанкар :

"Господ обича веселието"

Линк към коментар
Share on other sites

..................

"... Бях шестгодишен, когато разбрах, че всичко е Бог, и косата ми се изправи - каза Теди. - Спомням си, че беше неделя. Сестра ми - тя тогава беше съвсем мъничка - пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е Бог и млякото е Бог. И ми стана ясно, че тя налива Бог в Бог, ако разбирате какво искам да кажа.

..................................................................................

- Какво би направил, ако ти дадат възможност да промениш образователната система? - попита той хитро. - Мислил ли си по този въпрос?

- Наистина трябва да вървя - каза Теди.

- Отговори ми само на този въпрос - настоя Никълсън. - Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам.

- Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. - Той скръсти ръце и се замисли. - Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива... И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго - с едно куче или една жена например. - Теди се замисли пак. - Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По същия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин - както ти си им внушил, - вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав... Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кои ли не са ги карали да отхапват.

- А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?

- Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво - отвърна Теди. - Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа?"

...............

Из "Теди", Дж. Селинджър

Редактирано от цветна дъга
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Да осъзнаеш, че да служиш, не значи че слугуваш!

Да се откажеш от свободата си и доброволно да наденеш хомота на отговорностите!

Редактирано от октим
Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Да си просветлен означава да не храниш никакви илюзии по отношение на себе си, а и по отношение на всичко останало около теб, да виждаш нещата такива каквито са, без пречупването им през призмата на егото. При просветлението егото умира. Ако преди това Азът е бил в центъра на твоето същество, след просветлението вече знаеш, че този Аз е една измислица - илюзия на която не си автор и никога няма да бъдеш. Да си просветлен е все едно да си мъртъв, докато си жив. Почти като зомби, само, че продължаваш да поддържаш изкуствено контакта си със света и хората. Или просто се предаваш на програмите на тялото си, на ума си, на природните закони... оставяш нещата да се случват от само себе си, автоматично. За просветления останалите хора са като сомнамбули - ходещи спящи, ходещи сънуващи. Просветлението е тогава, когато нямаш повече въпроси, когато спираш да тръсиш, когато приемаш празнотатата в теб изцяло да те погълне и унищожи. Не става въпрос за степени на просветлението, то се случва внезапно и не зависи от Аза - от интелекта или каквито и да било усилия. Да се събудиш от съня, който останалите сънуват. Според мен или си буден или спиш - толкова е просто. Усилията, които могат да бъдат положени са за това да се събудиш, да разбереш истината. Колко от вас търсят или искат да знаят истината? Колко от вас се вълнуват за това кои са и защо са тук? Колко от вас биха искали да загубят всичко, всичко, в което вярват, всичко което мислят, че някога могат да имат, абсолютно всичко и да не получат нищо в замяна. Това е просветлението! В това да си просветлен няма нищо специално, тогава не придаваш важност на абсолютно нищо. И то не е, че разбираш кой си, а е че разбираш кой не си. Просветление или освобождение. Свободен си от бремето на всичко! Лек си като перце.

Самотно преживяване, което е изцяло вътрешно и не би могло да бъде разпознато от никой отвън, освен ако и той не е просветлен. Просветлените се познават един друг по общата истина, която споделят, те знаят, това което другите не са поискали да научат. Няма как да разбрете, че някой е просветлен, ако самите вие не знаете какво е просветление. Светлината тук е символна, всичко, което си мислил, че е истинско - вече не е. Всичко, което си мислил, каквото и да е то, няма нищо общо с просветлението. То е отвъд... отвъд ума, отвъд думите, отвъд теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Да си просветлен означава да не храниш никакви илюзии по отношение на себе си, а и по отношение на всичко останало около теб, да виждаш нещата такива каквито са, без пречупването им през призмата на егото. При просветлението егото умира. Ако преди това Азът е бил в центъра на твоето същество, след просветлението вече знаеш, че този Аз е една измислица - илюзия на която не си автор и никога няма да бъдеш. Да си просветлен е все едно да си мъртъв, докато си жив. Почти като зомби, само, че продължаваш да поддържаш изкуствено контакта си със света и хората. Или просто се предаваш на програмите на тялото си, на ума си, на природните закони... оставяш нещата да се случват от само себе си, автоматично. За просветления останалите хора са като сомнамбули - ходещи спящи, ходещи сънуващи. Просветлението е тогава, когато нямаш повече въпроси, когато спираш да тръсиш, когато приемаш празнотатата в теб изцяло да те погълне и унищожи. Не става въпрос за степени на просветлението, то се случва внезапно и не зависи от Аза - от интелекта или каквито и да било усилия. Да се събудиш от съня, който останалите сънуват. Според мен или си буден или спиш - толкова е просто. Усилията, които могат да бъдат положени са за това да се събудиш, да разбереш истината. Колко от вас търсят или искат да знаят истината? Колко от вас се вълнуват за това кои са и защо са тук? Колко от вас биха искали да загубят всичко, всичко, в което вярват, всичко което мислят, че някога могат да имат, абсолютно всичко и да не получат нищо в замяна. Това е просветлението! В това да си просветлен няма нищо специално, тогава не придаваш важност на абсолютно нищо. И то не е, че разбираш кой си, а е че разбираш кой не си. Просветление или освобождение. Свободен си от бремето на всичко! Лек си като перце.

Самотно преживяване, което е изцяло вътрешно и не би могло да бъде разпознато от никой отвън, освен ако и той не е просветлен. Просветлените се познават един друг по общата истина, която споделят, те знаят, това което другите не са поискали да научат. Няма как да разбрете, че някой е просветлен, ако самите вие не знаете какво е просветление. Светлината тук е символна, всичко, което си мислил, че е истинско - вече не е. Всичко, което си мислил, каквото и да е то, няма нищо общо с просветлението. То е отвъд... отвъд ума, отвъд думите, отвъд теб.

Да,но всички тези неща човек ги чувства понякога ,когато е и в силна депресия...

Линк към коментар
Share on other sites

Брей! А кой знае отговора? Само просветленият, разбира се! Дали някой такъв ще реши да навести форума и да се изкаже, хихихи :)))?

Кой знае какъв е вкусът на черешите, шоколада или целувките?..Само този, който ги е опитал. Тук предположенията не минават. Но може да си направим статистика на просветлените, какво ще кажете :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Да си Просветлен е като те тресне тока, да ти светне...

... вие да сте чували за "Просветление"?

на мен ми звучи като "проветрение" хаха

...

Линк към коментар
Share on other sites

Депресията за съжаление е неизбежна. Пътят към просветлението минава през пълна тъмнина. Идентификациите на човека с това, което си мисли, че е - особено нещата, които иска да промени го водят към отчаяние. Промени това, което можеш, а останалото остави такова каквото е. Ако само знаеше, че не си това, което мислиш и, че няма никакво значение какво мислиш... и че трябва да приемеш живота, просто да се отпуснеш, да се предадеш, да спреш да воюваш със себе си и със света. Откъде идват мислите? Кой мисли? Кой си ти? Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо. Цената не е много висока, тя изключителна - всичко. Ако приемем, че някой някога е казал, че човек се ражда просветлен... след това започва програмирането му, възпитанието в определена култура - започваш да вярваш в определени неща, а дали те са истина? Задай си въпроса, защо са верни? Защото някой ти е казал, че е така. Трябва да знаеш какво търсиш. Интересното е, че повечето хора нямат никаква идея и са масово заблудени по отношение на просветлението. Смята се, че това е едва ли не божествено състояние на постоянно блаженство, липса на всякакви проблеми, липса на физическо усещане за реалността... Няма такова нещо. Яснота. Чистота. Невинност. Но това са вътрешни качества, които усещаш. Иначе си един обикновен човек, който не владее никакви свръхестествени сили. Просветлението не е получаване на нещо, по-скоро възвръщане към едно естествено състояние, чрез отказване от неестествените състояния. Ако тръсите просветление, то не е това, което си мислите, че е. Вие, може би знаете много неща за него, но дали тези които ви ги казват са искрени - как ще разбрете дали не сте манипулирани и къде е истината? Друг е въпроса, че това състояние е трудно обяснимо с думи и тъй като имаме само наличните думи за да общуваме... всеки се изразява по свой собствен начин за едно и също нещо, може би...

Линк към коментар
Share on other sites

Депресията за съжаление е неизбежна. Пътят към просветлението минава през пълна тъмнина. Идентификациите на човека с това, което си мисли, че е - особено нещата, които иска да промени го водят към отчаяние. Промени това, което можеш, а останалото остави такова каквото е. Ако само знаеше, че не си това, което мислиш и, че няма никакво значение какво мислиш... и че трябва да приемеш живота, просто да се отпуснеш, да се предадеш, да спреш да воюваш със себе си и със света. Откъде идват мислите? Кой мисли? Кой си ти? Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо. Цената не е много висока, тя изключителна - всичко. Ако приемем, че някой някога е казал, че човек се ражда просветлен... след това започва програмирането му, възпитанието в определена култура - започваш да вярваш в определени неща, а дали те са истина? Задай си въпроса, защо са верни? Защото някой ти е казал, че е така. Трябва да знаеш какво търсиш. Интересното е, че повечето хора нямат никаква идея и са масово заблудени по отношение на просветлението. Смята се, че това е едва ли не божествено състояние на постоянно блаженство, липса на всякакви проблеми, липса на физическо усещане за реалността... Няма такова нещо. Яснота. Чистота. Невинност. Но това са вътрешни качества, които усещаш. Иначе си един обикновен човек, който не владее никакви свръхестествени сили. Просветлението не е получаване на нещо, по-скоро възвръщане към едно естествено състояние, чрез отказване от неестествените състояния. Ако тръсите просветление, то не е това, което си мислите, че е. Вие, може би знаете много неща за него, но дали тези които ви ги казват са искрени - как ще разбрете дали не сте манипулирани и къде е истината? Друг е въпроса, че това състояние е трудно обяснимо с думи и тъй като имаме само наличните думи за да общуваме... всеки се изразява по свой собствен начин за едно и също нещо, може би...

Всичко ми е абсолютно познато.... :)

Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено...

Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... :)

Линк към коментар
Share on other sites

....

Всичко ми е абсолютно познато.... :)

Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено...

Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... :)

Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...