Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Креми (късметче)

С какво не сме съгласни в българското училище

Recommended Posts

Guest aorhama

Вчера един познат сподели, че големият му син бил изгонен от час със забележка в бележника с текст: Пее в час по пеене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига сте плюли по българското училище. Много си е добре, който иска да учи, ще учи. Има и много всеотдайни учители.

Проблемът е в децата и техните родители, не в училището.

Как може................учителят разговаря с един баща, за лошото поведение на синчето му, а бащата се звери и иска да бие учителя.

Какво искате още? Каквито родителите, таккива и децата.....в училището. Все училището им виновно...и учителите

Привет,

не смятам, че става въпрос за проявено желание за учене или не, а за елементарна липса на правилно сруктурирана образователна система.Училището е виновно като институция, защото в момента се намира на светлинни години от международното такова. Имам наблюдения и от теова в България и от другите. Мога да кажа че не бих желала децата ми да учат в България. Защо? Защото езиците са профанирани до безкрайност, няма нормални лаборатории или създадена инфраструктура за нормално изучаване на химия, физика, биология за по-горните класове, а изучаването на компютър е оставено на самообразование-т.е. сам сърфирай. Дали това дава насока на децата да се развиват естествено в правилната насока. Моля погледнете AB или AGS системата и сравнете за какво говорим. Ами нашето училище създава деца непригодни за естествено продължение на абучението им навън.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера един познат сподели, че големият му син бил изгонен от час със забележка в бележника с текст: Пее в час по пеене.

:3d_146: А не е ли уточнено какво е пял? :3d_146:

Училището е виновно като институция, защото в момента се намира на светлинни години от международното такова. Имам наблюдения и от теова в България и от другите.

Соня, какво е вашето предложение за излизане от тази ситуация?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По отношение на качеството на българското образование, обаче, бих желал да спомена следното – не знам колко се е променила образователната програма от времето, когато аз бях ученик, но поне преди десет години, тя бе една от най-силните в Европа, ако не и в света, що се отнася до това какво се изучава. Дали това се спазва от учителите и учениците трябва да бъде друга тема, но поне по отношение на материала, който се изискваше от министерството, нещата бяха много добре обмислени и структурирани. Това не би трябвало да изненадва, тъй като това е един остатъчен вариант (може би малко олекотен, но все пак доста подобен) от съветската система, която е много добре премислена. За сравнение – в Норвегия в седми клас учат по математика това, което тук се учи в 4-ти. А в много държави се преподават сложни теореми без доказателства (гимназисти учат теоремата за границите във Висшата математика във вид на формула, без да са наясно защо тя е в този вид, а само знаят да я прилагат при определени дадени). В България всичко, което се преподава по математика е с доказателства, а сме и една от малкото държави, където по-сериозно се учи геометрия. Следвал съм и физика и смятам, че е много по-правилно да се подходи именно по този начин. За другите предмети не знам със сигурност, но поне по мое време ние имахме доста добра програма. Бих желал и да цитирам един пост от една друга тема за по-нататъшния си коментар относно дисциплината:

Например една идея, която се опита да си проправи път по соц. време, но се провали:

няколко часа на класния, в които да гостуват по двама родители и да разкажат за професиите си. ( Познанията за професиите и реалния живот са най-необсъжданата тема в училище) Всеки от вас ще си предвиди 5 мин. за изложение и 10 за въпроси (или ако децата блокират - допълнителна инфо., нагледни материали, весели случки, някой виц по темата; не е нужно да е много академично). Докато единият родител е зает, другият ( на друго дете) ще има време да наблюдава децата в час - поведение, реакции, интереси, комуникация. Определено ще видите всички тях, а и собственото си дете, в нова светлина. Също така ще се сблъскате с тях като аудитория - може да не протече ,както сте си представяли, но няма да ви е скучно.

Или може би бизнесът е по-важен и нямате половин ден за такива глупости, не искате да вършите работата на класния и ред други извинения пред собствената съвест... wink.gif

Смятам, че идеята е много подходяща. В действителност, не мога да изкажа много квалифицирано мнение, тъй като родителите и учителите са тези, които биха могли най-добре да преценят такива ситуации. Досега следя различните мнения и придобивам по-ясна представа за нещата.

Бих желал да се върна на един въпрос, който от известно време е изоставен - а именно този за проектозакона. Всъщност, смятате ли, че трябва да остане в такъв вид, имайки предвид и това, което се написа досега във форума. Необходим ли е въобще, не е ли друго това, което трябва да се промени (мнението ми може да прочетете в предния ми пост), а няма ли и да затрудни нещата в някои отношения?

Що се отнася до моето мнение по конкретните точки, което досега не съм дал, то е:

1. Относно въвеждането на задължителна оценка по поведение, смятам че това е възможно и е една от приемливите точки на проектозакона. Но идва следният проблем и мисля, че той може да е реален: има ли единна система за оценяване? Как ще се извършва то? Няма ли да има големи различия в критериите на учителите, което може само да обърка децата? Какви точно ще са критериите (строги, задължителни за всички учители - нещо, към което може някои да се адаптират по-трудно - или нещо друго)? Не би ли трябвало учителите да седнат заедно и да решат как точно да се отнесат към проблема? Какъв ще бъде резултатът, ако изискванията дойдат само от министерството?

2. Относно въвеждането на задължителен наказателен труд - в предния пост съм обяснил, че смятам това за непедагогично. Трудно е някои наказания да бъдат възприети от децата като справедливи, имайки различията в критериите в някои училища (това е свързано с предната точка), а наказаните деца после може да бъдат осмяни от другите деца и тогава по-скоро ще се породи напрежение от всичко това. Освен това, проблемът за това, че децата няма да разберат смисъла на такива наказания се корени и в това, че по принцип такова нещо като правилно наказание, налагано от хора няма, а когато това е налагано от по-висшестоящи (възрастни), то никога не произвежда правилно поведение, а по-скоро води най-много до механично възприемане на поведенчески норми, без тяхното вътрешно осъзнаване . Последното е по-опасна ситуация от тази, в която детето просто буйнства - защото се избягват дори и ситуациите, при които може да се разбере защо точно е така. Идеята тук е, че може да се оспорва ролята на такива наказания в цялостното развитие, особено имайки предвид, че може просто да се спре при въвеждането на оценка за поведение.

3. Задължаване на проблемните семейства за посещаване на специалист: Тук има доста въпроси от рода на: детето, което отива при специалист, няма ли да се чувства някак обявено за непълноценно?; за какви специалисти точно става дума?; кой е склонен да плаща за тези специалисти и какво ще се прави, ако семейството просто не може или не иска да плати? Въобще, смятате ли, че такова едно действие би помогнало въобще или по-скоро само би усложнило нещата. Аз съм склонен да приема второто.

4. Забраняване на късите поли и широките деколтета: Общо взето ми се струва ненужно, но само за себе си едва ли ще е най-проблемното решение. Не съм сигурен доколко се създават проблеми от този род, но от една страна, ако децата се пренатоварят с най-различни забрани, някои от които са ненужни, мисля, че по-скоро няма да се постигне нищо. От друга страна, ако все пак се приеме това да се прави, то добре е да се дефинира добре какво точно се разбира под "къса пола".

5. Забраняване на деца под 18 години да се движат без придружител след 10 ч.: Това може и да е от полза за децата и да им спести доста неприятности, но идва проблемът за това дали винаги могат да имат придружител след 10 ч. Все пак, ако се направи разграничение, например - до 10 ч. за деца до 15-16 години, до 11 за деца до 18, може би е по-добре, така може да се спестят услугите на някой родител на 18-годишен, който просто се връща от събиране с приятели в 10:45. Но може би някои родители не смятат, че и това е подходящо време (все пак, у нас си е опасно след 10 на някои места), но смятате ли, че е реалистично да могат да се справят с такава забрана. Естествено, те могат просто да забранят на децата да излизат след 10, но това от една страна може не винаги да е подходящо, а от друга може да се стигне до там децата да го правят тайно. А може би все пак е по-добре да се наложи забраната. Засега тя ми изглежда по-приемлива от другите, освен точка 1, но мисля, че трябва и родителите да изкажат своето мнение.

6. Забраняване на носене на религиозни атрибути, включително и тюрбани: Това определено не ми се струва подходящо. Решението се защитава с думите, че образованието у нас е светско, а не религиозно, но защо пък трябва да е антирелигиозно? Подобни забрани (говоря за тюрбаните по-специално) в други държави могат да бъдат окачествени като верска дискриминация. Специално в този случай дори на може да се говори за показно носене на религиозни атрибути, а по-скоро за изискване според определената религиозна принадлежност. Аз лично нямам връзки с такива общества точно и всъщност дори смятам, че това по принцип е ненужно, но това не означава, че аз или който и да е друг трябва да наложа това си мнение върху други, които не мислят по този начин. Това иначе почва да прилича на потискане на чуждата религия, което е съвсем друго от едно светско образование.

Що се отнася до другите религиозни атрибути, нямам представа дали това въобще е реален проблем, тъй като не ми се струва да се стига там до крайности. Мисля, че тази точка е напълно ненужна.

7. И така, смятам, че само точки 1 и 5 (и донякъде 4, ако това въобще е проблем) са смислени, а другите са по-скоро неподходящи. За сметка на това, смятам, че е много по-важно това какво могат да направят учителите и родителите, за да се помогне в ситуацията, т.е. ограниченията върху децата е по-добре да бъдат по-малко, но по-ясни и приложени от всички по еднакъв и възможно най-справедлив начин (проблемът за справедливостта винаги се появява при каквото и да е ограничение, когато то е дело на друг човек), а за сметка на това трябва да се помисли по какви други начини може да се подобри поведението на децата. Аз бях предложил, например, да се говори в час на класния за различията в културите и възпитанието на различните народи (това може да стане и в час по география, например), но предложението от “късметче” за това да присъстват двама родители в час на класния и единият да разказва за работата си е дори по-добро. Смятам, че трябва да се работи и за други предложения в тази насока.

Исках по-горе да изложа мнението си и да ви попитам дали имате отношение към конкретни точки, като така ви напомня и за това, че самият законопроект малко се позабрави (и може би това бе подходящо) след моя последен пост. А иначе не бих желал да спра дискусията на другите теми, тъй като смятам, че е ползотворна. Също така, не смятам, че мога да допринеса толкова към нея, колкото и хората, които участват директно там, но все пак исках да направя горното уточнение.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново,

Тъй като малко се позабрави последния ми пост и темата му, исках да попитам дали някой има по-специфично отношение към нея.

Поздрави,

Ф.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обръщам се спрециално към Ани и Florestan.

Аз съм в образователната система. Професор съм в държавен университет и изпълнявам наблюдателна функция по отношение на частните и държавни училища в страната. В случая - Йордния. Така че това ме занимава ежедневно.

Безпорен е факта че българската образователна система до 93 година е базирана върху съветската и това за мен е най-дбрата възможна.Образованието, което моето поколение получи ( до тази година) е години напред в сравнение много други в международен мащаб ( не говоря за сегашните випускници). Говоря специално за средното образование. Ние получихме една широка платформа от знания. които бяха подплатени с обща култура и спектър от асоциативно транслирани начини на мислене и креативност. Висшето за съжаление куцаше назад в сравнение с онези от Англия и Америка, където хората се специализираха,профилираха тясно, а при нас нещата вървяха като следствени от средното образование.

В момента за съжаление в България, светлите мозъци в Министерството по Образование, или както се нарича в момента решиха, че ще се култивираме с западният модел. Но някак не успяха да го направят. Загубихме основата, която бе нашата сила. Мога смело да кажа, че съм общувала с много колеги от къде ли не. Нашите знания, в общообразователен план са на светлинни години напред.

За съжаление аз признавам, че не бих се върнала да преподавам в България, (въпреки че многократно съм канена), не само заради заплащането, което е унизително, а заради невъзможността за развитие, за промени, която е отнета на хората работещи "на бойното поле" в училища и университети.

В училищата системата ние не бихме променили, това е ясно, но къде са униформите? В Англия. Америка, тук всяко държавните училища имат униформа, частните имат свои и всяко дете с гордост ги носи, за да покаже принадлежността си.

Елементарен пример за дисциплина тук, за разлика от при нас. Моят син, забърка каши и бе изгонен в рамките на 2 дена от ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ, където няма да назовавам цифрите, които плащаме, защото са зловещи за българският стандарт. Това бе точно преди месец, в средата на семестъра и загубихме всички пари като наказание. Да не горим, че едвам намерихме училище в което да го нагласим, защото никъде не го искаха.

Ами сега е тих като тревичка. Защо това не се случва в България? Защото няма закон, няма защита на учителя, на училището като символ.

В училищата се учи религия задължително- християните и мюсюлманите се разделят само тогава в отделни паралелки. Заради това не се чува за наркотици, алкохол, секс на непонятна възраст... Това за съжаление също го няма при нас.

Не казвам, че всичко това трябва да го приложим, но защо винаги искаме да вземем сякаш специално най-лошото? Откъде този стремеж, аз не мога да си обясня. За съжаление, за дълбоко мое разочарование бългаската образователна система не ще стигне онова ниво, което изгуби, защото онези, които биха могли да го направят или са забутани в някой ьгьл и никой не им дава възможността да го извършат или са зад граница.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър ден отново,

Аз всъщност имах повече предвид самиязаконопроект - харесва ли ви той така, както е в момента? Аз по-горе съм описал това, което мисля за него, не смятам, че той е основното.

Между другото, бил съм в Америка и имам представа от това как стоят нещата там, но там хората като цяло са по-дисциплинирани и в семействата възпитанието е друго. За сметка на това, обаче, има и много стрес - за всичко може да те санкционират, за най-различни неща може да те осъдят, а ако на човек му пристигат сметки за най-различни неща по най-различни поводи, тогава той по неволя трябва да стане много дисциплиниран и да се организира добре. Това е добре от една страна, но все пак, както казах, не винаги е малък стресът, а последното не винаги остава без последствия - най-малкото,има опастност да се премине от едно прагматично мислене, което само по себе си не е лошо, в нещо друго, макар че точно в америка нещата са сложни по този въпрос в момента. Но ми се струва, че за нашата действителност е добре да се въведат по-малко, но ефективни мерки, а не такива, които да обременяват допълнително и излишно хората. Иначе наистина отношението на американците и възпитанието им като цяло е на добро ниво, поне където бях аз (не мога да говоря за всички места), но такова възпитание понякога има своите отрицателни последствия, които могат да се видят понякота чак по-нататък в развитието, макар и нещата да са сложни и да има много примери за добри резултати. Освен това, трябва да се има предвид, че някои принципи на възпитанието, дадени от Петър Дънов и други хора, като Рудолф Щайнер, например, се свързват с това да се даде известна свобода на децата, те да не се наказват, да им се даде възможност да развиват интересите си, доколкото това е възможно. Естествено, това не означава да се лишат от възпитание, но едни много строги норми и правила не мисля, че ще решат проблема по удачен начин, а по-скоро замаскиран необходимостта да се търси нещо друго, по-ефективно и използващо повече разбиране на същността на възпитанието (тук не мога да изказвам прекално силни мнения, но който смята, че има разбиране за какво говоря, може да допълни), т.е. да се търси подходящ педагогичен подход, макар и в случая да става въпрос за една трудна ситуация (знаейки какво става в някои български училища). Някои англичани, например, са ми казвали, че предпочитат отношението на хората към децата на балканите, тъй като то е по-добронамерено (в английските училища имаше доскоро много строги мерки, а иначе тяхното възпитание е в действителност едно от най-добрите, ако не и най-доброто), а и в Австрия, където също възпитанието на хората е на отлично ниво, има много голям брой хора с депресия и други подобни състояния (както и при децата в Япония); затова въпросът ми беше по-скоро дали законопроектът е добре да се наложи тук в този вид, в който е в момента или смятате, че трябва да бъде променян, тъй като ние дори нямаме традициите на другите държави по света, а само със заплахи, закани и наказания не мисля, че ще се постигне това, което е необходимо на децата - по-скоро може те да се поставят в едни неестествени за тях условия - имайки предвид най-малкото това, което им се казва в къщи в момента и изведнъж това, което може да последва

Поздрави,

Ф.

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента за съжаление в България, светлите мозъци в Министерството по Образование, или както се нарича в момента решиха, че ще се култивираме с западният модел. Но някак не успяха да го направят. Загубихме основата, която бе нашата сила. Мога смело да кажа, че съм общувала с много колеги от къде ли не. Нашите знания, в общообразователен план са на светлинни години напред.

В училищата системата ние не бихме променили, това е ясно, но къде са униформите? В Англия. Америка, тук всяко държавните училища имат униформа, частните имат свои и всяко дете с гордост ги носи, за да покаже принадлежността си.

Не казвам, че всичко това трябва да го приложим, но защо винаги искаме да вземем сякаш специално най-лошото? Откъде този стремеж, аз не мога да си обясня. За съжаление, за дълбоко мое разочарование бългаската образователна система не ще стигне онова ниво, което изгуби, защото онези, които биха могли да го направят или са забутани в някой ьгьл и никой не им дава възможността да го извършат или са зад граница.

Абсолютно съм съгласна със Соня! Като, че ли някой имаше за цел да ликвидира българското образование?

Ето един пример - през 1988г., часовете по математика в 9 кл. бяха намалени от 4 часа на 2 часа, без да се промени през тази година учебния материал. Инспекторите на въпроса как да се предаде всичко това, само вдигаха безпомощно рамене и съветваха да караме по диагонал. :) После започна кашата със ЗИП, СИП, задължителна подготовка. Между другото в задължителната подготовка - първо ниво, нищо не се учи и почти никой ВУЗ не приема само на базата на изучаваното там.

Та това беше един пример само...:(

Затова в тази тема не съм писала почти нищо. Тези от които зависи да се оправят нещата, не четат написаното по форумите...не ги интересува... :angry:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, аз мисля, че твоя споделен опит и виждания за нещата, както и този на другите действащи и в момента учители, би бил много полезен.

Защо все да чакаме някой да ни оправи?! Кой би трябвало да чете форума ни и да вземе после нужните мерки?! Аз мисля, че ние сме хората, които могат да променят нещата. Ако се подеме една инициатива, но добре обмислена и подплатена с конкретни, полезни предложения, лично аз, а мисля и много други хора биха подкрепили и биха работили за това, да се утвърди на държавно ниво.

Иначе да чакам някой чиновник в министерството да се усети :sleeping: ... несбъдна работа :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето пак стигаме до обществото-нали имаше предложение за вечерен час. Не се прие, защото родителите не са съгласни, т. е. децата да са "свободни". Да, обаче ако няма ясни правила и приложение, не би могло да се възпита нещо в децата. То, че си има безумства на високо ниво е ясно, но...

Будност и заинтересованост от всички е нужно... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна с експериментите от страна на екипите от "учени" пишещи учебниците.Не съм съгласна с изхвърляне на много качествени стихотворения, разкази, приказки и песни от програмите и заместване с не дотам стойностни.Не съм съгласна с изхвърляне на кръжочната дейност, липса на лечебна гимнастика , не съм съгласна с формалната "грижа" на министъра и правителството към учителството, учителите и учениците.Не съм съгласна с незагрижеността на политиците към народа си.Не съм съгласна с закриването на училища.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво, че не сте съгласни. Но аз пак да попитам - какво правите, като не сте съгласни?

Бихте ли създали например една обществена организация, чиято цел е осъществяване на полезни промени в образованието?

Защото при нас българите това е много характерно - много сме силни и общественоотговорни, но само на думи и то в къщи пред телевизора, в случая пред компютъра :lol: А на практика все чакаме някой друг да се грижи за нещата и да ги оправя вместо нас. Резултатите - всички ги виждаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имайте търпение да дочетете до края, ще ви хареса:

"Как се обучават птици в слонско училище

Милена Ленева

Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество. Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието. Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета. Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим. Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят. Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят. Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче. Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети? Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.

Можете ли да довършите приказката?

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време. Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"? Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата? Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?" Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!

* Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца.

източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=309867

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ето пък с какво не само СЪМ съгласна, а подкрепям с цяло сърце и се надявам да има повече такива светлинки в горите Тилилейски на нашето образование и обществено съзнание:

"Народно читалище Бъдеще сега е приемник на читалище "Пробуда" основано през 1931 г. в село Гудевица, Смолянско. През 2006 г. група от млади хора обединени от стремежите си за хармонично и смислено образование, устойчиво развитие, граждански права, подпомагането на способни и творчески настроени хора възроди работата на читалището под ново име: НЧ Бъдеще сега. Учредителите на читалището са 43 човека, експерти в различни области – психолози, етнолози, програмисти, дизайнери, учители, университетски преподаватели, които с готовност се включват в работата на организацията с доброволен труд. Нашата най-голяма гордост и отговорност са клубовете ни за гражданско и екологично образование в мрежата от училища партньори и летните лагери, които организираме всяко лято в Родопите. Повече за нашата работа можете да научите на сайта на читалището:http://www.gudevica.org."

http://ngo.flgr.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=15

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз като родител не съм съгласна до децата да се допускат учители със "странни" схващания за нуждата от образование!В началното училище детето ми попадна на подобна персона.В час по Природознание госпожата строго го смъмрила,че е влязло в спор с нея,доказвайки грешка в преподавания от нея урок,като се позовало на енциклопедията,която носело в себе си.Отговорът на учителката бил:"Който много чете,до никъде не стига!"Сега детето е голям човек и продължава да чете.(Дано учителката не излезе права!)А мъдрата госпожа и до ден днешен "учи" децата във 2СОУ"акад.Ем.Станев".Та наред с многото проблеми в Българското училище стои и проблемът с качеството на учителите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Интересна инициатива прави Пощенска банка.Дава стипендии на ученици за иновативен подход, проекти за събуждане на интереса на всички средношколци в определена област.Това определено ми вдъхва оптимизъм, разчупва стари модели на мисленето в образованието.Бих казала, че идеята е добра, ако проработи.Изисква се ученика да е с успех 5.00, от осми клас до дванадесети клас.Ако българските ученици не проявяват усърдие причината не е в училището, образователната система, а с това да ги накараме да мислят:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Май основоното, което липсва в училището днес е Мотивацията! И в учителите и в учениците.

Нови подходи-индивидуален подход, общообразователните предмети да са кратки и ясни. Да има тестове и разпределение по интереси още в ранна възраст. И пак тестове и направление по интереси слад няколко години /2-3/...

Изобщо виждаме, че старите системи не работят, но дали има кой да чуе?...:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разговарях с едно 13-годишно момче, което казало в час, че човека не е произлязъл от маймуните, и се позовал на книгите на Мулдашев. Учителката му казала: "Не си се подготвил, това са недоказани теории." Той напуснал часа с думите: "Вие нищо не знаете, нищо!"

Не съм съгласна с всичката напълно ненужна информация, с която пълнят главите на децата, и начина, по който е поднесена. Веднъж прочетох две изречения от учебник за 5-ти клас, и се хванах за главата. Ами как ще слушат децата, как ще им е интересно?!

Тук в България няма алтернатива, няма и развитие. Да, няма развитие...това, което аз съм учила в училище преди 30 години, това го учат и сега...По света има училища на Щайнер, валдорфска педагогика...а тук какво, карат ги да запаметяват някакви неща, които за нищо не им служат...и не е въпроса за заплатите само...и учителите, както лекарите, постоянно се оплакват, че нямали добри заплати, условия...а не се замислят какво е тяхното о т н о ш е н и е към ч о в е к а и това, което правят?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна с лошите учебници и наизустените от повечето учители уроци,които те "изпяват" механично и бързат да избягат от въпросите на учениците,защото просто не са в състояние да отговорят.

За радост има и прекрасни учители,които не са зубрили уроците си нито в училище,нито в университета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекалено трудни неща се учат и на децата не им е интересно, нямат мотив за учене, защото учат прекалено сложни неща, които не отговарят на съответната възраст.

Също и прекаленото фамилиарничане между преподаватели и ученици /в някои случаи/ , акогато това липсва никакъв респект към учителу и никакво уважение.

Не може да бъде така, защото резултатите са ясни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Не съм съгласна с това, че българското образование не е качествено.Липсва мотивация и на учителите, поради ниско възнаграждение, както и на ученика мотива за успех в живота с образованието.Руши се ценностната система в съзнанието на децата ни, не са готови да поемат житейските отговорности, което според мен е лошо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората в световен мащаб не са съгласни с много подходи в училището:

Джон Гатоу:

Почти всеки, който познавам, си спомня училището с хубаво. И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?

„Затъпяване: скритата цел на държавното образование” ме втрещи и обърка. image%5B8%5D.png?imgmax=800 Това е от книгите, които преобръщат света ти, които осветяват по различен начин неща, които считаш за сигурна даденост – и изведнъж се оказва, че по своята същност са съвсем различни.

Ето ви и есенцията с думите на автора Джон Гатоу: „Училищните мрежи обсебват 50% от времето на децата, принуждават ги да го споделят единствено с деца на същата възраст, изискват от тях да започват и спират работа при подаване на звуков сигнал, налагат на хората да мислят за едно и също нещо по едно и също време и по един и същи начин, класифицират ги така, сякаш са зеленчуци.”

Чисто, просто и ясно – образованието в този му вид е било създадено с цел превъзпитание и контрол и практически не е променило функцията си от над век. Затова вечните вопли, че училището е в криза, са най-дълбоко лицемерие – училището върши своята работа по перфектен начин, създавайки, по думите на Гатоу, хора, които „са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си”. Тези хора „се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.”

Това сме ние и всички оправдания са самозаблуда. Успехът на осъзнаването на този проблем се обуславя изцяло от всичко, което сме научили вън от училище – хората, които сме срещнали, книгите, които сме прочели, нещата, които сме направили САМИ, по свой начин.

Джон Гатоу е преподавал 30 години на деца от всякакви прослойки – от имигрантите в гетата до „елитни” паралелки в Манхатън. Според него разлика няма – децата навсякъде влизат в училище с неограничени възможности и излизат маркирани, уеднаквени, одобрени за употреба в обществото. Той маркира 7 зловещи неща, на които се учат децата:

1. Объркване. Всичко, което се учи, е извадено от контекст и цели разрушаване на естествените връзки в реалността.

2. Класова принадлежност. Децата са номерирани, подредени, с ясно място и задачи – никое не бива да се изплъзва от тази рамка.

image_thumb%5B4%5D.png?imgmax=800 3. Равнодушие. Гатоу обяснява, че смяната на часовете има за цел да научи децата да не се интересуват от нищо задълбочено – вместо това трябва да умеят да се „включват и изключват като с електрически ключ.”

4. Емоционална зависимост. Училището използва богат инструментариум от награди и наказания, за да научат децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия.

5. Интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Всички важни решения се взимат от експерт, който знае кое как се прави. Така се формира послушното общество.

6. Условна самооценка. Училището учи децата, че тяхната ооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение, а не от личното себеусещане.

7. Няма къде да се скриеш. И накрая децата знаят, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани. Няма нито лично пространство, нито лично време. Да се учат овреме.

Всеки родител според мен трябва да прочете тази книга. И да помисли дали ще се довери на училището в образованието на детето му. Лично познавам хора, които казват твърдо “Не” на тази възможност.

http://www.knigoland...og-post_21.html

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче, благодаря ти! Много истини са казани:feel happy:

Училището прилича на матрица, в която или се вписваш, или-не. :whistling: Рамки, ограничения, модели, теории, които най-често се разминават с практиката. Творчество почти няма, индивидуален подход, също... Но все пак има крачка напред-осъзнаваме, че нещо трябва да се промени и се търсят нови начини, подходи... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×