Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

що не вземеш да си прочетеш отново всичките постове.
Добра идея.

Да видиш съгласията си с другите, явните и скритите комплиментите. Та ти не можеш да удържиш желанието си да се харесаш, както и опитите си да кажеш нещо умно в две изречения.

Да, понякога не мога.

Да изпратиш над четиристотин поста за три месеца не е имане какво да кажеш, а копнеж да препотвърждаваш истини, правоти и ласкателства.

странно твърдение, във всички случаи, твоя интрпретация.

Ако бях откликнал на извиненията ти за грубия език, досега щях да съм ти първа дружка.
едва ли

Ето това е черна светлина, дето се чуди как да се белоса.

хе хе хе

Аз искам “моите истини” да пропаднат, да се сринат, да изтлеят, аз искам върховни изпитания за “моите истини”. Аз искам да съм търсач, ако ще да копая в отходни ями. Защото ако отнапред смятам, че истината няма как да е в отходна яма, то аз вече съм се нагълтал с истина за това къде може да е истината.
Тук има доста верни неща за мен.

Всъщност един търсач дори не търси истината. Той просто търси.

Какво търси? :)

Защо търси?

Как търси? :harhar:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За справка:

От лексикална гл.т. думата "търся" означава следното понятие:

1. В съзнанието ми съществува в различна степен конкретизирана представа за качествата, функциите, същността, формата и т.п. на обекта на търсене. Тази представа е изградена с помощта на минал опит или впечатления и фантазни предположения.

2. Създадената вече представа за обекта на търсене се сравнява с обектите от действителността (или се моделират съзнателно обекти, които отговарят на представата) докато реално съществуващ обект съвпадне с нея в максималната допустима степен.

Например: Колумб търси път към Индия като си представя къде би трябвало да се намира тя. Той намира земя, макар и не точно там, където я е очаквал, и умира убеден, че това е Индия. Затова наричаме местното население на Америка ИНДИанци (Indians = индийци, индианци).

Излиза,че когато търсим нещо, ние предварително сме заложили негов модел в съзнанието си. Това ли да наричаме истина? :hmmmmm:

За справка:

калифорнийските червеи НЕ са домашни любимци и ги хранят с отпадъци НЕ от алтруистична любов към тях или към отпадъците, а защото те произвеждат естествена екологично чиста тор за цветя и градински растения, т.е. от чист егоизъм да си произведем красиви цветя и вкусни домати, а и отпадъците "зян да не станат" и да не вонят в яма.

Пояснение на преносното значение в дадения пример (съжалявам за предположението си, че ще бъда разбрана без допълнителни разяснения):

Отпадъците са символ на нашето недоволство и онова, което смятаме за Зло и ненужно в света, който ни заобикаля.

Даването на отпадъците на калифорнийските червеи символизира трансформирането на нашето отношение към Злото и Ненужното - те се превръщат в храна за размисъл и урок, благодарение на които ние променяме нашия начин на мислене така, че да осъзнаем целостта и красотата на света ни, смисъла и предназначението на всичко съществуващо, станало, ставащо и предстоящо.

Колкото до това всеки ли си има Истина или тя е само една. Доказателството в полза на първото е пред очите ми всеки божи ден по 10 часа.

Истината на Андрейчо (помни и разбира трудно) за ученето на английски език съвсем не съвпада с тази на Стоянчо (усвоява без усилия поради естествените си наклонности). Моята Истина за същото е пъстра мозайка от истините на всичките ми ученици... Когато общувам с всеки от тях, приемам истината на всеки поотделно. Не защото съм алтруист, а защото съм професионалист. За мен това означава да помогна на детето да направи всичко, на което то е способно в момента, не да го накарам да постигне измислени от някого резултати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Истината все пак не е само суперпозиция от личните истини.

Има и обективни истини. :1eye:

Пример

В "природата" не съществува материална точка, идеално твърдо тяло или идеален флуид. Осъзнавайки това и заради убеждението си че истина не може да съществува по принцип позната от него самия, студентът Андрей решава да напусне университета и в знак на протест - да изгори учебника си по теоретична механика.

хе хе хе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам за неточността може би, стараех се да съм кратка. :(

Нямах предвид суперпозиция, а по-скоро нещо като холограма - всяко парченце от плаката съдържа целия образ. Моята истина не е Истината, а само едно от парченцата на цялото.

Може би тази Истина, към която се стремят някои е понятие съизмеримо само с Бог (седмо ниво :D ). Всяка индивидуална истина е проявление на Истината и колкото повече индивидуални истини познаваме, разбираме и приемаме наравно с нашата, толкова повече увеличаваме шансовете си да изживяваме (не да търсим) Истината.

Студентът Андрей решава да си изгори учебника по теоретична механика именно защото не иска да приеме, че има истина за двуизмерното и истина за триизмерното пространство в условията на Земята, но има и истина на Лобачевски - за космоса... Андрей търси Една Универсална Истина! Последното желание го води до отричане на малките истини, които всъщност са проявления на Истината.

Не съм специалист в тази област, но доколкото си спомням обективната истина за несъществуването на материалната точка, идеалното твърдо тяло и идеалния флуид е всъщност презумпцията , приета още преди тези понятия да бъдат въведени за удобство във физиката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Истината не може да се определи...може да се схване / разбере, тя ми дава яснота и сила :) а всяко нещо, което може да се определи и докаже - е факт :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, точно така е презумпцията.

Имах все пак малко по-друго нещо в предвид. Че истината се постига постепенно в своята пълнота, без да е необходимо знанието да се разрушава из основи заради субективния елемент в него. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Истината не може да се определи...може да се схване / разбере,  тя  ми дава яснота и сила :) 

:thumbsup::thumbsup:

истината се постига постепенно в своята пълнота, без да е необходимо знанието да се разрушава из основи заради субективния елемент в него
:thumbsup::thumbsup:

колкото повече индивидуални истини познаваме, разбираме и приемаме наравно с нашата, толкова повече увеличаваме шансовете си да изживяваме (не да търсим) Истината.

Ето три малки лични истини, които са парченца, съдържащи холографския образ на Истината.... според мен :feel happy:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Междувпрочем точно убийците най-държат на “своята истина”.

Въобще пазете се от тези, чиято истина е да нахранят калифорнийските червеи!

Когато истината на хората, не съвпада с космическата истина, тогава липсва равновесие в човека и това не равновесие задължително "избива" на някъде.

Ако фиданката на дървото на познанието е обявена за плевел и бива всекидневно разкопавана и окастряна, то тя никога не би пораснала, за да ни дари с плодовете си.

Според мен плевелите не бива да бъдат копани, а наблюдавани и обгрижвани.

Когато безпристрастното ни наблюдение над тях приключи и се убедим, че тези не дават мечтаният от нас плод, единствено тогава, можем да си позволим изкореняването им от личната градина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:1eye: така мозъчната/сърдечната кутия направо ще си плевелясат :1eye: никак ни е добре така да си запускаме нивата :o голям си шегаджия :thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за хубавите линкове, Благост :thumbsup::thumbsup:

Истинският пророк изнася идеите, както са; лъжепророкът ги изнася тъй, както не са в действителност. Истинският пророк ще ти скрои и ушие дреха, която точно приляга на тялото ти; лъжепророкът ще ти скрои и ушие дреха, която, поради неудобствата, никога не ще забравиш. И после ще те убеждава, че колкото повече носиш дрехата, толкова по-добре ще легне на тялото ти. Следователно не носи дрехи, недобре скроени и ушити. От дълга опитност аз съм дошъл до това правило. Аз прилагам това правило и при яденето. Каквото ядене да ми донесат, аз не бързам да го ям. Преди да го опитат десетина души, аз не ям. Може да минат четири–пет часа – нищо от това. Първо ще искам мнението на другите за това ядене, а после ще го опитам и аз. С други думи казано: Аз всякога се ползвам от опитността на онези, които са били преди мене. Според мене тези десет души са умни хора. Първият, като опита яденето и каже, че не е хубаво, давам го на втория. Ако и той каже същото, давам го на третия, после на четвъртия и така до десетия. Най-после и аз опитвам яденето. Същото правя и когато яденето е хубаво. Ако първият каже, че яденето е хубаво, не спирам до него. Оставям да опитат и другите десет души и като остане нещо, колкото малко да е, и аз го опитвам. Казвам: Това ядене е хубаво. Ще кажете, че това е оригинално. Наистина, вие не знаехте досега, че преди вас има десет души, чиято опитност трябва да се използва. Дали се отнася до ядене или друго нещо, това не е важно. Много е патила главата ми, докато намери тези десет души. Някога те изяждат всичко и за мене нищо не остава, а някога остава малко. Важно е, че аз съм последният, който ям от същото ядене. Откак прилагам това правило, всичко върви по мед и масло.

Прилагайте и вие това правило, в него няма никакво изключение. Аз съм го прилагал и на физическия, и в духовния свят. То работи еднакво навсякъде. И тъй, ако за една ваша мисъл десет души се произнасят, че не е добра, сложете я настрана. Задържайте само онази мисъл в себе си, която сте опитали. Помнете: Бог, Който е създал хиляди вселени, е всемъдър и всезнаещ. Трябва ли след това да казвате, че светът, създаден от Бога, не е хубав? Който се осмели да каже това, той греши. Всичко, което е минало през Божиите ръце, е ценно. Нищо не може да се сравни с него. Но разбиране е нужно! Иначе човек не може да се убеди в ценността на Божиите дела. Ражда ти се момче, не го оценяваш; ражда ти се момиче, и него не оценяваш. Имаш слуга в дома си, и него не оценяваш. Имаш баща, майка, приятели – и тях не оценяваш. Имаш градина с хубави плодни дървета, и тях не оценяваш. Много блага имаш, нищо не оценяваш. Гледаш реки, извори, треви, мушици, и тях не оценяваш. Наблюдаваш изгряването на слънцето, на луната и звездите – нищо не оценяваш. В това се крие твоето нещастие. Какво търси човек? Защо е недоволен? – Слънцето! – празна работа! Треви и мушички! – празна работа! Какво искаш, и ти сам не знаеш. Ако ви попитам какво ви е потребно, ще кажете: „Нищо не ни е потребно“. Казвам: Нужни ми са тези десет души, авторитети, да опитат яденето, което ми е дадено, и да кажат струва ли, или не струва. Също така, те ще опитат мислите и чувствата и ще кажат, струват ли, или не струват.

Красотата на Душата

Казано е в Писанието: „Истината освобождава, а лъжата ограничава. Истината носи живот, а лъжата носи смърт“. Казано е: „Не лъжи!“ – „Защо да не лъжа?“ – За да не умреш, да не изгубиш всичките блага на живота. – „Защо трябва да обичам истината?“ – За да живееш, да бъдеш щастлив, да придобиеш всички добродетели. Ако трябва да обичаш, обичай истината. – „Истината е отвлечено понятие.“ – Така мисли онзи, който не я разбира. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Това е живот вечен, да познаем Тебе, от Когото излиза всичко. Това е живот вечен, да познаем всички хора, които си създал. Истината излиза от Бога, тя носи живот. Истината трябва да дойде в нас и ние да я познаем. Ако истината не дойде във вас, и животът няма да дойде. Казваш: „Искам да живея“. – Обичай истината. – „Не искам да умра.“ – Изпъди лъжата вън от себе си. Лъжата е бирник; дойде ли в дома ти, каквото намери, ще го задигне и ще си замине. Вие се спирате върху големите лъжи, а върху малките не спирате вниманието си. Оставете големите лъжи настрана. Има лъжи в човека, които той не вижда; с години трябва да го убеждават, че нещо е криво, лъжливо в него, за да повярва.

Да слушат

Ако фиданката на дървото на познанието е обявена за плевел и бива всекидневно разкопавана и окастряна, то тя никога не би пораснала, за да ни дари с плодовете си.

:thumbsup: Добре казано. Или много фиданки, с череши, зарзали, круши - за всеки сезон, също ягоди, моркови, малини и френско грозде. Освен полезни са и красиви.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:1eye: така мозъчната/сърдечната кутия направо ще си плевелясат :1eye: никак ни е добре така да си запускаме нивата :o голям си шегаджия :thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост  :feel happy:

Изобщо не се шегувах!

Ако градинарят е нов в градинарството и не познава нито едно растение, как ще разграничи плевелите от красивите цветя и дървета? Много просто! Просто ще наблюдава и ще се грижи за всички докато растат. Вече след като пораснат, градинарят на базата на безпристрастното си наблюдение, върху всички, може да отсее и разграничи полезното и красивото от вредителите. В градината на добрият градинар цари красотата, на която всички се радваме!

Така е и с истината! Първоначално човек трябва да наблюдава безпристрастно истините в света и истините на хората. Когато истините израстват в него т.е., когато вече има ясна представа за плодовете им, единствено и само тогава човек трябва да ги отсее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2::thumbsup2:

Благодаря ти братко за Истината и Мъдростта.

Първоначално човек трябва да наблюдава безпристрастно истините в света и истините на хората. Когато истините израстват в него т.е., когато вече има ясна представа за плодовете им, единствено и само тогава човек трябва да ги отсее.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):smarty::thumbsup2:

Изобщо не се шегувах!

Ако градинарят е нов в градинарството и не познава нито едно растение, как ще разграничи плевелите от красивите цветя и дървета? Много просто! Просто ще наблюдава и ще се грижи за всички докато растат. Вече след като пораснат, градинарят на базата на безпристрастното си наблюдение, върху всички, може да отсее и разграничи полезното и красивото от вредителите.

В градината на добрият градинар цари красотата, на която всички се радваме!

:smarty: Принципно има вариант и да е така както пишеш - въпрос на подход.

:smarty: Малко да поразсъждаваме и поразширим ...например добре ще е кандидат - градинаря задължително/желателно да се запознава още със СЕМЕНАТА и "върхарите"...разумността казва да ценим времето + енергията + телата си/земята ..знайно е от вечността кое е плевел и кое не е :) няма защо да изобретявам/установявам нещо наново...като мога да го споделя на готово :smarty: винаги и всякога за красотата в градината сме :thumbsup2: а добрият /будният градинар затова и има градина красива, защото просто не допуска плевели и паразити :v:

Виж обаче ако става дума за яйчица/невидимо, а не за растителния свят/видимо - тогава трябва да се поизчака докато се поизлюпят творенията - може да е славей, а може и змийче...

Както и да е, на една честотота сме!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашия ум все още упражнява стар навик - да твори. Откакто е прекъсната връзката му с универсалния дух обаче, той твори илюзия. Когато се откаже от всичката илюзия, която сам е съставил, а това всъщност са абсолютно всички наши представи и знания, тогава той ще има шанс да намери загубената връзка с Духа, а само той дава познаването на Истината. Ума ни е резултат на падение, а не на издигане. Да го кажем обаче, че е въпрос на гледна точка: ако щем да сме над животните - честито, сме ( не във всички отношения ); ако щем да се завърнам в Дома - ами, явно трябва да няма какво да ни задържа в скитничеството...

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ноуменът на Корена на Върховната Идея е непреходната, неразрушима, неизменна, недостижима, непознаваема Реалност чиято еманация е Истината.

Всеки атом във Вселените е илюзия (мая).

Носителите на Духовния Принцип въплатен в родената и неродената Материална Субстанция Са илюзия (мая).

Всичко променящо се е Действителна Илюзия. Единственото непроменяемо е Върховното Същество. То е необвързано със Следствията, и е Великата Тайна за Тях.

От Диханието на Изначалния Корен непознал Великата Тайна произхожда поредната Манвантара.

От Изначалният Лъч проникнал в Бащата-Майка се ражда Синът.

Фохат е силата на Диханието пораждащ реалните илюзии чийто продукт са Питрисите предците на първите хора бъдещите Дхиан-Когани.

Колкото повече търсим Истината толкова повече опознаваме Илюзията И.

Модераторска бележка: Ако това е цитат, моля посочете източник. Ако са Ваши разсъждения, моля обяснете със свои думи и на разбираем език!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ноуменът на Корена на Върховната Идея е непреходната, неразрушима, неизменна, недостижима, непознаваема Реалност чиято еманация е Истината.

Всеки атом във Вселените е илюзия (мая).

Носителите на Духовния Принцип въплатен в родената и неродената Материална Субстанция Са илюзия (мая).

Всичко променящо се е Действителна Илюзия. Единственото непроменяемо е Върховното Същество. То е необвързано със Следствията, и е Великата Тайна за Тях.

От Диханието на Изначалния Корен непознал Великата Тайна произхожда поредната Манвантара.

От Изначалният Лъч проникнал в Бащата-Майка се ражда Синът.

Фохат е силата на Диханието пораждащ реалните илюзии чийто продукт са Питрисите предците на първите хора бъдещите Дхиан-Когани.

Колкото повече търсим Истината толкова повече опознаваме Илюзията И.

:thumbsup:

Като се замислим внимателно върху въпроса - Защо съществува илюзията? - разбираме, че тя е проява на Истината и единствено чрез нея Истината се изявява. Всичко това може би съществува, за да има едно вечно обновление и да няма застой. Една забава!?!

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Така като гледам, модераторите се опитват да ни отдалечават от истината.

Такива са ти очилата - така виждаш :thumbsup1: туй е твое предположение...що ли имаш такива фобийни предположения :sleeping:

:smarty: на мен пък ми мина тръпка за някои непознати думички...и си викам къде ли съм била :lol: когато съ преподавали тоз материааал :1eye: дали трябва да си позапълня празнооотата :1eye:

:v: Добре е когато можем да конкретизираме източниците на инфото...това си е баш в служба на Истината.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е цитат, но трябва да се има в предвит, че самият аз съм неопределен цитат. Написаното в "Тайната доктрина" том I от Елена Блаватска са обяснени тези работи, но трябва да се има в предвит, че самата Елена Блаватска е тоже неопределен цитат, но с уточнението "Избран цитат".

По-ясен не бих могъл, а и не искам да съм! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):D:lol: за светлите + неопределените цитати си има трик...

:smarty: казвам, че е от например 123-та страница , том втори, трети рафт , четвърто измерение... :1eye:

:smarty: понякога разните думи и чуждици , дето ги няма в човешкия/компютърния речник ...е добре да се дообясняват / да има яснота + чистота и в мъглата от непознати словеса :blink: това може да е и уважение към четящите , а може и да е и само - операция на его - извата :hypocrite:

Та относно :

Питри (Питриси). Обикновено се приема, че индуският термин „Питрис" обозначава духовете на нашите непосредствени предтечи, които са безтелесни (пребивават в развъплътено състояние). Оттук някои спиритисти извеждат аргумента, че факирите и другите източни чудотворци са МЕДИУМИ, които сами признават, че не са в състояние да направят каквото и да е без помощта на ПИТРИСИТЕ, чиито послушни оръдия са самите те. Това е много голямо заблуждение. Питрисите не са предшественици на съвременните хора, а са предци на човешкия род, т.е. на Адамичната раса. Те са духове на човешки раси, които във великата стълба на еволюцията са предшествали нашите раси от хора и са били (както физически, така и духовно) много по-високо от нашите съвременници.В „Манава-Дхарма-Шастра" те са наречени лунни предци.

Разбулената Изида.том 1, книга 1. Е.Блаватская

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да търсиш не предполага цел/някакво търсено/, да търсиш значи да не спираш. Да спреш значи да се вкамениш, да се в-истиниш. Целта и истината са примамки, които отклоняват автентичния търсач, съблазняват го да спре. Целта и истината са заблудите на търсаческото пътуване.

Търсенето е като полетът на птица. За да търсим, ние трябва да снемем от крилата на птицата всички възможни тежести.

- "какво търсим" е най-непосилната тежест, която чупи крилете на всеки полет. Онзи, който обективира целта на своето търсене, съвсем скоро ще се простре в някое пусто плато по стомах и лице. Яснотата на целта и силата на търсенето се намират в обратнопропорционална зависимост.

- "защо търсим" е тежест, която е понесима, но тежест, с която ако се нагърбим, няма да летим високо. Мотивите за моето търсене разсейват самото търсене. Това е като в оная будистка притча, в която простреляният с лък е намерил сили, наместо да изучава посоката и източника на нападение, да се заеме със задачата да извади стрелата от тялото си и да се лекува.

- "как търсим" е въпрос, който слабо тежи, но тежи. Често се случва търсенето да се прекрати, за да се разсъждава над начина на търсене, това е ежедневна опасност.

Истинологът е кьопава птица, той се плаши от разперените си криле, високото не му понася, търси земица под краката си/истини/ и стеница отстрани, на която да опре плешката си. Дай на истинолога кацаща перспектива/цел/ и той ще засияе, ще се втурне през глава, въобще истинологът лети най-добре, когато каца.

Търсачът е друга работа, той е феникс, ражда се из пепелта на истините си. Защото търсачът знае: истина ли е, клечка й трябва. Търсачът не изживява, не цели тръпката от търсенето, едно такова твърдение може да хрумне само на истинолог, та нали на него все цели му се мержелеят. Търсачът е свободен от цел, той нарича своите цели, свои заблуди, свои съблазни. Търсенето е изпитание насред огън, който прогаря и превръща в пепел всяка истина и цел, търсачът се възправя и лети от пепелищата на сринати истини. Търсачът знае, естествена съдба на всяка истина е нейното снемане. Търсенето е превъзмогване! Превъзмогване на спирки, истини и цели, търсенето е чистата свобода на полета.

Въобще търсенето не е голямото ДА. Напротив, търсенето е съсичащото НЕ. Търсенето е НЕ на целите, търсенето е НЕ на истините, търсенето е НЕ на как и защо, НЕ на кой и какво. Всъщност истинологът така и не схваща, че плодът на неговата истина е истината от дървото на познанието, това е стремежът му да е равен на Бога. Неговото голямо ДА е да-то на мерака му за богоподобие, Адамовият грях. Неговото истинно ДА е не утвърждаване на Бога, а утвърждаване на самия него и “неговата истина” пред Бога. Не се съмнявайте, истинологът ще отрича това, ще го нарича клевета, но Каиновата завист ще говори от неговите уста, Каиновата истина/което замазано звучи като “моята истина” или “частичната истина”/.

Отговорът на въпроса “Що е истина” е следният: истината е върховна победа на заблудите. Истината е короноване на заблудите. Мислейки истини, ние допускаме заблудите в сърцата си. Всъщност истините са авангарда на заблудите. Само истинологът може да не се досети, че заблудите го заблуждават посредством истините.

Нека се върнем на отходната яма и липсващата около й градина, на копаенето без цел и безбройните плевели. Там има един търсач – не градинар, боже опази – той не различава истини от заблуди, не отсява нищо, щото отсяването предполага тежковъоръжен с истини/знания/ човек. Търсачът не чете табелите по своя път надолу, защото всяка следваща снема предходната, търсачът не тъгува за липсващата градина нейде горе, търсачът лети! Лети през отходността на отходната яма, през рудници и дълбини, през истини и лъжи. Само автентичният търсач е способен да лети в една такава неблагоприятна среда, в една такава неприсъща за полет посока. Щото търсачът е свободен от цел и истина, от спирки и съблазън.

Търсенето не е какво, не е защо, не е как. И ако търсенето има своя истина, тя е, че търсенето е превъзмогване на истини…

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И как преминава животът на този търсач?

Аз мисля, че грешиш за намеренията на търсача, така наречен от теб - "истинологът". Той не търси Бог, за да му стане равен, а за да се върне там, където принадлежи, от където е произлязъл! “ Истинологът" знае, че е Божия частичка.

:yinyang:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък не мисля, че греши. Което не означава, че Синева греши. Никой не греши. Просто всеки носи в себе си своята истина в този момент на този си живот.... И разбира се не можем да очакваме, че истините на двама души ще съвпаднат напълно, нали? :feel happy: Може би затова светът е толкова красив и интересен. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Борис Сахаров

И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш на опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.

Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ.

Ето за тази "чиста дъска" писах!

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×