Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Как учението на Учителя Петър Дънов промени живота ви?

Recommended Posts

Много хора споделят, че животът им трайно и кардинално се е променил след запознаване с учението на Учителя. При някои големи житейски промени се случват още в началото - все едно някой те разтърсва и те събужда от дълбок сън. При други - промените стават постепенно и с дългогодишна практика.

Как беше при вас?

Как докосването до учението промени живота ви?

Дайте конкретни примери. Какви бяхте преди и какви сега?

Какво се промени във вас и около вас?

Трансформацията продължава ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_   
Guest Зара_

Съжалявам, че се включвам малко встрани от темата, но това не е "Учението на Петър Дънов", а Учението на Бялото братство. Разликата е огромна и би могла да спести доста спекулации като "П.Дънов - лъжепророк", "дъновисти", "мислещ се за месия", "преписал от будистите " и прочие определения на Учителя и последователите му. Сами наливаме масло в огъня с това "учение на Петър Дънов".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зара, едва ли има някаква разлика. Учението на Бялото братство пък предизвиква като първа асоциация-секта и самоубийства. Защото имаше някакво друго Бяло братство на Мария Цвигун в Украйна, където имаше масови самойбийства по повод въображаемо пришествие през 1993 г. Затова според мен "Учението на Петър Дънов(или по-добре Беинса Дуно)" е по-удачно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен в началото си беше наистина "Учението на Петър Дънов" тъй като не бях чувала думите Бяло Братство и Беинса Дуно. Но навлизайки в беседите, ги чух и разбрах. :thumbsup2:

Би било тривиално да кажа, че това учение ми въздейства в положителна посока, но си е точно така. Забелязвам доста промени в себе си, но ми е трудно да говоря за тях. :)

Благодарение на беседите на Петър Дънов, който наричам вече Учителят Беинса Дуно, ми се изясниха много термини от теософията, антропософията, будизма, които бях чела преди това.

Моето мнение е, че всички тези учения са част от учението на Всемирното Бяло Братство.

Аз приех за себе си Пътя, който дава Беинса Дуно. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение е, че всички тези учения са част от учението на Всемирното Бяло Братство.

Аз приех за себе си Пътя, който дава Беинса Дуно. :feel happy:

:thumbsup:

... или по-скоро Пътят ме намери. Открих своите мисли и устоите, върху които се крепи целият ми живот, подредени , точно формулирани и записани черно на бяло. Това ме направи уверена да следвам вътрешния си глас. А вътрешният ми глас отдавна викаше да се отърся от излишни и чужди на същността ми влияния.

Това започнах да правя и продължавам.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че имаше нещо казано от Учителя в следния смисъл: "Никой не е в състояние да отклони една душа от нейният път." Защо да речем много хора четат беседи, но не се впечатляват и не смятат че това е нещо кой знае колко ценно? Дали това се дължи на самите беседи (ако възприемем парадигмата за решаващото значение на външните фактори) или се дължи на съзнанието на читателя (ако възприемем парадигмата за решаващите вътрешни фактори)? Останал съм с впечатлението, че в Новото учение вътрешните фактори са с приоритет. Цитат по смисъл: "Вие казвате, че това учение е право. Но вие схващате ли го правилно?" Убеден съм, че Учителя не е задал напразно този въпрос.

За мене твърдението, че някакво учение те променя - което се съдържа имплицитно в заглавието на темата - не притежава очевидна истинност. По-скоро за мен човек си върви по пътя и всичко което среща - включително и това Ново учение - е призвано да събуди скритите сили в душата и духът му. По този начин тези сили са водещите, а учението на външен план се явява подпомагащ фактор, но не основен.

Това с което Новото учение ме привлича и става причина да го предпочета пред наличните останали такива е, че в него човекът, индивидуалното, съзнанието, са изведени на преден план. Колкото последователи, толкова и разбирания за Учението. Но това вместо да руши, внася живот :)

Не мога да кажа как съм се променил, понеже за момента в контекста на схващанията ми за битието въпросът не може да стои пред мен по този начин. Но със сигурност съм доволен, че имам досег с това неоценимо във всеки аспект богатство :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен учението е като братче на което мога да се доверя и да се облегна когато това което мисля, правя и живея не се харесва на другите и се чувствам като отшелник в голям град. Чувствам се щастлива, че има човек Петър Дънов при това свят човек, който е описал вярванията ми много преди да се появя на бял свят. Усещам го като много силна подкрепа в трудни моменти. Има всичко в него как да си зрав, как да се лекуваш, как да си мъдър, как да ти е леко и т.н.

Скоро споделях, че Учителя е обяснил как да се излекува човек от диабет и толова просто и лесно, че се чудя защо толкова болни не потърсят и не изпълнят заветите му. Свято е за мен и думите не могат да изразят това което чувствам.

За първи път по случай 29 ми РД си поръчах една книга на Учителя и това ме промени тотално, човекът доставчик ми я донесе точно на деня и се оказа, че няма да посрещам гости ;) , защото имах скъп подарък от живота а именно сблъсъка с това учение. А преди това си мислех, че е секта :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мене твърдението, че някакво учение те променя - което се съдържа имплицитно в заглавието на темата - не притежава очевидна истинност. По-скоро за мен човек си върви по пътя и всичко което среща - включително и това Ново учение - е призвано да събуди скритите сили в душата и духът му.

Единомислие! И още нещо - не смятам, че което и да е учение може да те промени. Ти си какъвто си. Аз съм същия, какъвто бях преди да срещна духовните учения. Не бях престъпник или "човек по живота" естествено. :) Просто намерих своето нещо в живота, това което ми е близко и сродно, в крайна сметка което е било за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми хареса поста на Васко. :)

И аз по памет казвам нещо -"Ако не е нужно от главата на ученика и косъм няма да падне. Но всичко, което среща по Пътя си е за негово добро."

Мисля си, че е нормално да има хора с различни интерпретации и различно четене. Но това Учение не е догма! Всеки сам е добре да провери кое му е близко и колко е отворил сърцето си, както за ближните, така и за Бога, да го провери в самия Живот! Та да научим езика, на който ни говори Бог...

Най-ценното, което ми даде учението на Всемирното Бяло Братство, предадено ни от Беинса Дуно е Пътя към себе си. Търсене и свобода, Истина и смисъл, скрит за обикновените сетива...

Връзка с думите си намирам в тази тема тук

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учението може и да не променя, но спомага за разкриването на вътрешния потенциал. Разбира се, че ако не си настроен на вълната на съответното учение, прочитайки го, най-вероятно ще го отхвърлиш. И все пак някои моменти от това учение, ще оставят незабелязано отпечатък в съзнанието ти, който в един бъдещ момент ще даде резултати. Учението може да потвърди определени твои разсъждения и възгледи в които не си бил сигурен. Учението може да стимулира определени твои качества или пък да насочи мисълта ти в определена посока, да ти даде идеи. Учението може да събуди някои знания и качества от минали животи, учението просто му напомня неща, които човек е знаел.

Лично на мене учението на Б. Дуно ми е дало от всичко написано по-горе. До каква степен не мога да преценя, тъй като съм запознат и с редица други учения, но за това, че влиянието му е съществено съм сигурен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учението може да събуди някои знания и качества от минали животи...

и обратно - някои знания и качества от минали животи да те събудят за Учението.

А най-вероятно процесът върви и в двете посоки - като буталата на двигателя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хора споделят, че животът им трайно и кардинално се е променил след запознаване с учението на Учителя. При някои големи житейски промени се случват още в началото - все едно някой те разтърсва и те събужда от дълбок сън. При други - промените стават постепенно и с дългогодишна практика.

Как беше при вас?

Как докосването до учението промени живота ви?

Дайте конкретни примери. Какви бяхте преди и какви сега?

Какво се промени във вас и около вас?

Трансформацията продължава ли?

Много хубава тема! Благодаря.

Един от тези хора съм аз - мога да го заявя с пълното съзнание на 49-годишен човек, минал през изпитания, които недай боже да минат нашите деца...

До учението отначало се докоснах съвсем несъзнателно - стоях в двора на една къща в Арбанаси с моите ученици, които влезнаха да пият вода и имах усещането, че времето е спряло, в душата ми имаше мир и радост, каквито никога дотогава не бях изпитала. На излизане от позанемареното дворче попитах каква е тази къща - един учтив възрастен човек ми каза тихо :"Тук Петър Дънов е написал Завета на цветните лъчи на светлината." Петър Дънов беше име от историята тогава, а за този завет чувах за пръв път. Но запомних онова усещане...

Една година по-късно съдбата по странно стечение на обстоятелствата ме заведе в Самоков на екскурзия до Рилските езера. Не ми се ходеше особено, но... Горе отново случайно се оказах до Камъка - и отново изпитах същото като в Арбанаси. На слизане по стръмната пътека от очите ми течаха сълзи - през цялото време, не знаех защо...

И така после ми попднаха една по една Книга за здравето, Изворът на доброто.... Отначало не разбирах всичко и втълпените ми стандарти се бунтуваха, но се връщах отново и отново и обмислях всяка теза, всеки съвет през съзнанието ми на психолог и педагог.

Когато прилагах прочетеното към професионалния си опит и кредо, всичко пасваше и беше есенцията на начина ми на мислене и отношение към учениците ми.

Постепенно започнах да осъзнавам двойния стандарт, с който живеех - в личния си живот бях обърнала нещата с главата надолу. Започнах бавно, но сигурно да проглеждам защо в професията всичко беше цветя и рози, а у дома - катастрофа.

Никак не беше проблясък, налагаше ми се да обмислям всяка своя стъпка в новата светлина - да преразгледам миналото си, настоящето и визията си за бъдещето. Не ми беше лесно да осъзная и призная вътре в себе си, че ценностите, по които бях живяла 30 години, смятайки ги за благородни, бяха всъщност агресивни. А това, което смятах за непочтено като постъпка, беше проява на безусловна любов - зависи как се тълкуваше. Изоставянето се превръщаше в даване на свобода; отказът от "носене на ръце" се превръщаше от предателство и безразличие в проява на уважение и вяра в силите и преценката и самостоятелноста на близкия човек.

Трансформацията беше спокойна, трезва, елемент по елемент... Всяка промяна беше осъзната и направена с безусловна любов. Това не беше промяна във външен план - тя беше станала съвсем не по мое желание, а под натиск на обстоятелства, които за малко не костваха живота и здравето на цялото ми семейство.

Това беше промяна в цялата картина на живота, която съществуваше в съзнанието ми - филмът беше същият и героите - замисълът на сценария беше съвсем друг - злото се превръщаше в добро, а сбъднатите желания - в камъчетата, които бяха обърнали колата. Виждах кръстопътите, на които бях кривнала от Пътя, но вече не съжалявах - обиколният и стръмен път добре ме беше ошлайфал откъм гордост, суета...

С мен стана така - аз съм си дева, филолог и психолог - не мога да приема нещата и да ги приложа преди да съм ги осмислила докрай....

С други става по друг начин - всяко семенце покълва в своя час на своето място...

Каква бях преди - добродушно- наивна благородно - нещастна жертва, зависима от човешката любов.

Каква съм сега... щастлив, спокоен човек, който вижда във всяко нещо доброто и смята, че най-добрият начин да направя всички, които се докоснат до мен щастливи, е аз самата да съм щастлива независимо от това, което се случва и от отношението на другите към мен.

Преди посвещавах живота си на децата (своите и на другите) и на любимия човек. Сега всяка сутрин и вечер го посвещавам според Добрата молитва:

Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

А през деня се опитвам да реализирам това посвещение в конкретни постъпки в конкретни ситуации...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди,понякога бях доволна,сега съм щастлива-независимо от хората и обстоятелствата.Даде ми пристан и посока-къде и какво да търся,как и какво да променям.Сигурно още много мога да пиша какво съм научила от Учителя и все ще ми се струва недостатъчно.За мен той е извор-непреривен.А в личен план живота ми копира този на Донка.И тъй като промяната в мен най-напред усетиха децата ми и видях щастието в тяхните очи,едва ли с думи ще съумея да опиша как учението на Учителя ми помага.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×