Пламъче Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Да не одобряваш нещо, не значи че съдиш. Например аз не одобрявам лъжата и ако разбера, че някой ме лъже се отдръпвам от него, без да давам обяснения. Щом лъже, това си е негов проблем и ако му харесва, да продължава да го прави. Това съдене ли е? Аз мисля, че не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Съденето като убиец на любовта за разлика от градивната критика (целенасочено и преценено комуникирано виждане, което цели духовното подпомагане на другия в чувство на любов): Може би зависи какви са подбудите зад съденето: да се самоизтъкнеш, да се покажеш повече, да излееш злоба, предубеждения, ненавист и т.н. Към това спада желанието да накажеш другия, което пак си е излив на ненавист и предубеждения. И аз съм се "хващал" в моменти, когато съм искал да накажа. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Да направиш добро на другия, това е - да постъпиш според неговите разбирания, само ако той има нужда от това. Така и със споделянето - човек може да сподели с приятел как той вижда дадено събитие, само ако приятелят му го е помолил за това. Ето, сега се сещам за една приятелка, която има проблеми с роднините си - аз исках да я хвана на приказка и да й "отворя" очите за действие - защото тя знае какво става - но на теория, на практика тя нищо не предприема... е, докато тази моя приятелка не ми се обади, не каже, че има нужда от съдействие, аз няма защо да я хващам на приказка да й "отварям" очите... най-много на мен да ми бият два шамара... или разговорът да тече по линията "зная, ама какво да направя?". Ако мен ме лъже някой, това няма да го възприема като проблем на събеседника. Ще го приема за мой проблем - защото със своето поведение аз съм станал причина този човек да ме лъже. Трябва да се коригирам. А дали ще изолирам лъжеца, това е второстепенно. Вероятно той ще спре да ме ментосва, след като аз отстраня лъжливия елемент от себе си. jul и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Темата е доста интересна. Мислила съм си ако кажа например-не ми харесва този как пее или как готви... -Съдене ли е или мнение, макар и субективно... В една от последните Съборни беседи се казваше, че може да съди този, който има Любов... Може би, защото е изрстнал съзнателно и има друг, по-цялостен поглед?... И друго важно има-как е изказано мнението - благинката дали я има, дали е принципно мнение или лично отношение?... Какво значи "принципно мнение"? Истината е конкретна. Всеки съди от своята камбанария, от своята перспектива, на която стои. Да, важно е как говори, какъв е вътрешния му мотив, който се усеща между редовете или между думите. Всеки човек различно възприема. Учителя казва ако с някой имаш противоречия и не се разбираш, да се намери един 3-ти между двамата, който да ви примири. Случва се и това, но много рядко... За осъждането Диана го казва много точно. На мен ми харесва какво казал един атински вожд на друг спартански: не съм съгласен с тебе, но до смърт ще защитавам правото ти да го казваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Ако мен ме лъже някой, това няма да го възприема като проблем на събеседника. Ще го приема за мой проблем - защото със своето поведение аз съм станал причина този човек да ме лъже. Трябва да се коригирам. А дали ще изолирам лъжеца, това е второстепенно. Вероятно той ще спре да ме ментосва, след като аз отстраня лъжливия елемент от себе си. А ако имаш проблем с паталогичен лъжец как ще постъпиш? Обикновено хората които ни лъжат лъжат всички... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Познавам хора, на които лъжата е нужна, като въздуха.... даже понякога са ми забавни, стига да не стане сериозно... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 За съденето... Мисля си, че пак стигаме до огледалото-кой и как казва кой и как възприема думите... Например думата мечка. Асоциацията на някого е сладко мече, на друг-страшно животно... Според вътрешния опит. В друга тема се каза, че Учителя съди... Ако аз приемам думите като добри и лоши, значи нещо в мен трябва да се промени... Но ако се уча от тях, то няма проблем.... независимо кой и с какво намерение ги е произнесъл... В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика. Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния. Само такива хора се разправят с плесници. На една плесница те отговарят с две. Наистина, плесницата е велико благословение за човека, но когато излиза от онзи, който го обича. Когато майката удря плесници на детето си, тя го благославя. Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човек, който отчасти живее физически, външен живот, а отчасти духовен, т. е. вътрешен живот. Като му удари плесница, той дигна ръка да отговори със същото, по стар навик, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение. Адептът представя човек, който е надрасъл обикновения живот, вследствие на което не обърнал никакво внимание на плесницата, не се засегнал от нея, и останал в своето дълбоко размишление. Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека, както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тях. Той е недоволен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя с лошите мисли всеки човек, който живее само физически. Ония, които се стремят към духовен живот, работят върху себе си да не се подават на влиянието на лошите мисли. Това са така наречените брамини. И най-после, истински духовните хора, адептите, чрез своята висша мисъл, са оградени от влияния. Лошите мисли ги обикалят, нападат ги, но адептите остават чужди за тяхното влияние. Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но остава свободно да минават покрай него и да си вземат, каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава. Здравословни и болезнени състояния Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Според мен тук имаме работа с една много неприятна грешка на вековете. Нека я наречем естествена лингвистична грешка, свързана с развитието на езика. Правилният израз би трябвало да е нещо от рода: "не порицавайте, за да не бъдете порицавани". Т.е. да не казваме "ти не трябва/може да правиш така". Иначе ще излезе, че човек не може да прави дори преценки. П.П. Диана, ти не си ли на езерата? П.П. 2 "Съждение" и "осъждане" звучат много близо, но имат различен корен. Може би оттам идва объркването. Да, така е, всяка наша преценка и всеки наш избор (както казва Цвета) са по своята същност отсъждане. И като че ли е по-добре за всички нас да не се обиждаме толкова на чуждите мнения, преценки, отсъждания ... В крайна сметка всеки има свое мнение по различните въпроси и има право да го изкаже (доколко е близо до истината е друг въпрос) Виж, когато мнението е подплътено и с вменяване на чувство за вина, или подигравка, или ирония и т.н., то тогава вече е по-неприятно, но лично за мен такова поведение говори много повече срещу този, който го изказва, отколкото да злепостави този, срещу когото е изказано (и вярвам, че за повечето хора е така). От друга страна чуждото мнение може да послужи за ориентир, сверяване на часовника и т.н., често тъкмо не особено приятните мнения ни дават най-ценната информация (ако искаме да я възприемем, разбира се), но никак не е задължително. Силното влияние от чужди мнения по мои наблюдения се отразява по-скоро негативно. И да направя пак една връзка с паралелно активна тема - как мислите, ако не бяхме вкусили от дървото за познаване на Доброто и Злото, дали щяхме да сме в състояние да различаваме нещата? П.П. Канел, бях на езерата, но слязох вече . Толкова време можах да отделя тази година. Слънчева, Донка и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) В крайна сметка всеки има свое мнение по различните въпроси и има право да го изкаже (доколко е близо до истината е друг въпрос) Мда, нали затова казват, че мнението е като задника - всеки си го има. Виж, когато мнението е подплътено и с вменяване на чувство за вина, или подигравка, или ирония и т.н., то тогава вече е по-неприятно, но лично за мен такова поведение говори много повече срещу този, който го изказва, отколкото да злепостави този, срещу когото е изказано (и вярвам, че за повечето хора е така). Уф, аз като форумен хулиган не знам какво да кажа. Този остър език ми е наследство от Антихриста. Не може да имаш касание с него, дори да е на бойното поле, без да попиеш някоя негова черта. Редактирано Август 17, 2011 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Темата е доста интересна. Мислила съм си ако кажа например-не ми харесва този как пее или как готви... -Съдене ли е или мнение, макар и субективно... В една от последните Съборни беседи се казваше, че може да съди този, който има Любов... Може би, защото е изрстнал съзнателно и има друг, по-цялостен поглед?... И друго важно има-как е изказано мнението - благинката дали я има, дали е принципно мнение или лично отношение?... Какво значи "принципно мнение"? Истината е конкретна. Всеки съди от своята камбанария, от своята перспектива, на която стои. Да, важно е как говори, какъв е вътрешния му мотив, който се усеща между редовете или между думите. Всеки човек различно възприема. Учителя казва ако с някой имаш противоречия и не се разбираш, да се намери един 3-ти между двамата, който да ви примири. Случва се и това, но много рядко... За осъждането Диана го казва много точно. На мен ми харесва какво казал един атински вожд на друг спартански: не съм съгласен с тебе, но до смърт ще защитавам правото ти да го казваш. Етика и Принципи Природата и аз Езотерични... Не намерих точно определение за принципи, но мисля тези линкове изясняват думата ... Ето и беседи: Соломон, който разполагал с много знания, казва: „Всяко знание, в което има вземане–даване, печалби и загуби, е бреме“. Знанието има отношение към човешката душа. В него влизат два фактора: правилно възприемане и правилно предаване. Не се спирайте върху това, което днес знаете. То е подобно на знанието, което имат бабите-акушерки. Те знаят само едно нещо: да приготвят всичко нужно за новороденото дете. Не се отнасяйте с пренебрежение към тази наука. Не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба не може, и без пелени не може. Много неща са нужни за детето. Наближава време то да се роди. Тогава? Бабата трябва да бъде готова, пелените, коритцето – също. Важно е, какво ще роди. Ценно е онова знание, което ви ползва. Ще разглеждате нещата принципно. Това значи да влезете в света на принципите – най-високият връх, откъдето ще разглеждате света.Принципи, закони, сили и форми А и във вашия закон е писано, че на двама человека свидетелството е истинно. Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тези двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципно; не засягам някой човек, за мене човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря, ни най-малко. Питам ви: кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката? Те са относително реалности. Двамата свидетели Ние засягаме принципно въпроса, не се спираме върху дребнавости. Аз не засягам модата в политиката; не съм човек на модата, но не я отричам. ...Великата разумност Принципно мнение е общо, всеобхватно мнение /с повече гледни точки/... Например общочовешки принципи - морални, етични и т. н. В темата за обходата има неща, които също ни помагат да си изясним съденето... Редактирано Август 17, 2011 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Ето, сещам се за един пример с мен и един приятел. Той е православен християнин. И един ден разбирам от приятел, че се бил молил за избавлението на душата ми, щото съм бил обладан от Дявола и съм живеел в грях. Мигам на парцали - как така западнах толкова, викам си? "Ми просто." - отговаря ми приятеля - "Ти си дъновист, а Дънов... е шмекер, той е лъжеучител, той е ... " ... и тука стана мазало... като в латиноамерикански сериал, дето в един момент се оказало, че сам на себе си дядо съм бил... Е, аз да съм го молил тоя мой приятел за избавление на душата ми? Да ходи и да се моли? Да ми изпраща супер положителни енергии, за да ме изправи и да ме вкара в правата вяра? Нали се сещате, че тази негова намеса се отразява на моето здравословно състояние. И тук възниква следния въпрос - Да го изолирам ли този човек, да го отбягвам ли, да престана ли да съм приятел с него, или да си мълча, да не му споделям, или пък - директно да го лъжа? ... Ако даден човек ви лъже, това не означава директно, че той лъже всички. Той може да ви лъже през цялото време, но надали лъже всички през цялото време. И за да ви лъже - има си причина. Искате ли пример? ... Идва моята шефка и ми вика - Бързо искам от теб една таблица и след 20 мин да е на бюрото ми!!! ... Мигам. Да изровя и обработя данните са ми необходими между 4 и 8 часа. А не ми се разправя с шефката. И? Ми просто отворих ексела и "нашляпах" едни цифрички е графиката беше готова. Е, излъгах, ли? Излъгах. Да ми дреме? Не. Те, жените непрекъснато лъжат мъжете си, аз тука с една проста графика ви занимавам, ще кажете... Илен, Слънчева и jul 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Познавам хора, на които лъжата е нужна, като въздуха.... даже понякога са ми забавни, стига да не стане сериозно... И аз познавам. Подобен вид хора могат да навредят сериозно, ако човекът с когото общуват не е разбрал, че го лъжат. Виновен си е човекът, който не е разбрал че го лъжат, последствията от лъжата също носи той. Пък нека после лъжеца да получава възмездие за стореното някъде във времето и пространството... Редактирано Август 17, 2011 от Пламъче Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Темата е доста интересна. Мислила съм си ако кажа например-не ми харесва този как пее или как готви... -Съдене ли е или мнение, макар и субективно... В една от последните Съборни беседи се казваше, че може да съди този, който има Любов... Може би, защото е изрстнал съзнателно и има друг, по-цялостен поглед?... И друго важно има-как е изказано мнението - благинката дали я има, дали е принципно мнение или лично отношение?... Абсолютно същото се казва и в Библията - изобличението/което е Божията воля/ без любов било съдене/не Божията воля/. Понякога е трудно да се сложи граница. Но едно е сигурно, този който го прави със сигурност знае и може да разбере по сърцето и намеренията си. Ако изобличава за своя слава, не е Божията воля. И ако в сърцето си осъжда също. Но можеш да кажеш на някого в когото виждаш и той да се поправи, но както казваш на децата си, без да искаш лоши последствия за тях. Имаше една сестра казваше - тя била простила, но трябвало хората да си понесат последствията от греховете. Ами това не е прошка и ако искаш някой да понася последствия - съдиш го. А когато казваш нещо на някой, то всъщност го казваш с цел да избегне последствията, да не се опари от огъня, когато му си казал "не пипай". Има хора се учат от думи, от теория, други от практика, което е много трудно. Тези които се учат от думи, от теория, ще могат да научат много повече и затова е казано за тях, че са блажени. А тези които се учат от живота/имат много против да им се казва каквото и да било/ но така един живот няма да им стигне, за да блестнат като звезда! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Да не одобряваш нещо, не значи че съдиш. Например аз не одобрявам лъжата и ако разбера, че някой ме лъже се отдръпвам от него, без да давам обяснения. Щом лъже, това си е негов проблем и ако му харесва, да продължава да го прави. Това съдене ли е? Аз мисля, че не. Да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Ако мен ме лъже някой, това няма да го възприема като проблем на събеседника. Ще го приема за мой проблем - защото със своето поведение аз съм станал причина този човек да ме лъже. Трябва да се коригирам. А дали ще изолирам лъжеца, това е второстепенно. Вероятно той ще спре да ме ментосва, след като аз отстраня лъжливия елемент от себе си. А ако имаш проблем с паталогичен лъжец как ще постъпиш? Обикновено хората които ни лъжат лъжат всички... Ще се отдръпнеш ако можеш да се отдръпнеш, ако не можеш какво ще направиш? Как ще се справиш ако този човек се окаже съпругът ти, детето ти и т. н. Не можеш цял живот да бягаш от проблемите, защото те продължават да те преследват/не го казвам за тебе лично, а по принцип е така, да не се вържеш/. Когато бягаш от нещо и отиваш от един град в друг, от една държава в друга и то продължава да те преследва докато го надрастнеш /умишлено не употребих думата победиш, защото някои имат предразсъдъци към тази дума, да не се засегнат лично/. Изобщо тук се сблъсквам с много предразсъдъци и ми е много трудно да си подбирам думите, така че да не засегна някого лично или вярата му или разбиранията му ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Уф, аз като форумен хулиган не знам какво да кажа. Този остър език ми е наследство от Антихриста. Не може да имаш касание с него, дори да е на бойното поле, без да попиеш някоя негова черта. Така си е! Но от друга страна пък си на една крачка от Христос! Дерзай, ще кажат някои ... Има хора, които за винаги остават точно на тези три последни стъпъла, не могат да ги изкачат /визирам Мамон, Езавел, Антихрист/. И тези стъпъла се изкачват единствено, няма друг начин или надрастват се с други думи казано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 (edited) Те, жените непрекъснато лъжат мъжете си, аз тука с една проста графика ви занимавам, ще кажете... Даа и мен искаха да ме "спасят" от Учителя, та сума ти проблеми ми създадоха. Да ме пази Господ от такива "приятели", с неприятелите сама се оправям... За това, че послъгваме мъжете си, ми... да. Що да знае, че съм си купила блуза за 20лв., като може да знае, че е 10лв?... Редактирано Август 18, 2011 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 "Мнението" е различно като понятие от "съденето".Лъжата пък е още по- различно като понятие, не приемам нито черната, нито бялата лъжа.Криволиченето по пътя към истината не точно правия път към целта.Мнението е да изразиш себе си по даден проблем, но мярката, думата, интонацията... това са потънкостите на изказа.Ако си уверен, че е по Бога това, което искаш да кажеш хубаво!Съвета е съвсем различен като начин да дадеш мнение.Съденето е като увереност в собствената правота, но е в зависимост от чувството на безусловна любов.Да е уверен човек, че постъпва по Бога. Един въпрос, проблем трябва да се разреши с най- малко противоречия. В моя живот съм имала моменти да проявя будно съзнание.Не съм лъгала, проблема е, че някои неща, които реша да постигна съм постигала във времето.Много са сложни човешките взаимоотношения например с човек , който вечно балансира, не може да излиза от равновесие, да си вземе съответното решение.Все се намира начин да обърна вечната хармония, равновесие с милионна част от милиметъра и да разбалансирвам.Спиралата на еволюцията не е вечно равновесие. Като съм лъгана, не са ми взимани пари, че толкова ще се впрягам.Лъже слабия, страхливия, приемаш го и вървиш напред.Човешките постъпки трябва да са такива, че да не се срамувам един ден от себе си. Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 (edited) "Мнението" е различно като понятие от "съденето".Лъжата пък е още по- различно като понятие, не приемам нито черната, нито бялата лъжа.Криволиченето по пътя към истината не точно правия път към целта.Мнението е да изразиш себе си по даден проблем, но мярката, думата, интонацията... това са потънкостите на изказа.Ако си уверен, че е по Бога това, което искаш да кажеш хубаво!Съвета е съвсем различен като начин да дадеш мнение.Съденето е като увереност в собствената правота, но е в зависимост от чувството на безусловна любов.Да е уверен човек, че постъпва по Бога. Един въпрос, проблем трябва да се разреши с най- малко противоречия. В моя живот съм имала моменти да проявя будно съзнание.Не съм лъгала, проблема е, че някои неща, които реша да постигна съм постигала във времето.Много са сложни човешките взаимоотношения например с човек , който вечно балансира, не може да излиза от равновесие, да си вземе съответното решение.Все се намира начин да обърна вечната хармония, равновесие с милионна част от милиметъра и да разбалансирвам.Спиралата на еволюцията не е вечно равновесие. Като съм лъгана, не са ми взимани пари, че толкова ще се впрягам.Лъже слабия, страхливия, приемаш го и вървиш напред.Човешките постъпки трябва да са такива, че да не се срамувам един ден от себе си. Някой може ли да разясни какво точно подразбира под туй понятие "безусловна любов" щото такава няма и лично за себе си стигнах до извода, че който не иска да му бъдат поставяни условия в любовта държи на понятието "безусловна любов". В относителен свят, няма безусловна любов. А който истински обича няма против условията, защото според писаното в 1Кор. се казва, че любовта всичко търпи. Означава, че и условности търпи. Всъщност това понятие си е за отделна тема, за коментиране. Има какво доста да се каже по въпроса от двете страни. Само не знам или подобна тема или някой с повече време, да пусне такава, ако може! Има нужда са се изясни и този въпрос. Всъщност имало подобна тема, за безусловната любов и който иска може да се включи в нея http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10024&st=0&p=122851&hl=+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20+%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2&fromsearch=1&#entry122851 Редактирано Август 18, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Замислих се. Лъжата понякога ни позволява да позволим на другите да бъдат това, което са. Иначе натрапваме нашата си "истина", за която не знаем дали наистина е истина. А съденето и натрапването на нашата си "истина" са срещу свободната воля на човека. Той Бог е дал свободната воля, а ние искаме да я ограничаваме?! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 18, 2011 Доклад Share Добавено Август 18, 2011 Замислих се. Лъжата понякога ни позволява да позволим на другите да бъдат това, което са. Иначе натрапваме нашата си "истина", за която не знаем дали наистина е истина. А съденето и натрапването на нашата си "истина" са срещу свободната воля на човека. Той Бог е дал свободната воля, а ние искаме да я ограничаваме?! Свободната воля си е твоята натрапена истина, братко. Аз не вярвам в нея, дори и да я има е безкрайно много ограничена. И не става въпрос да натрапваш своята си относителна истина или лъжа, а само тази истина, която си я видял през Божия поглед тоест отвисоко и от там се вижда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 Цвета, колко хора според теб успяват да "видят през Божия поглед"? Затова пък абсолютно всеки човек си има своите си истини по много (да не кажа всички) въпроси и често е склонен да ги натрапва на другите. И не защото е някакъв си там лош, досаден, авторитарен, фанатик и т.н. човек, ами с най-добри намерения Защото много хора са убедени, че именно тяхната истина е вярна, а другите са заблудени или просто недорасли - ще мине известно време и ще им светне и на тях; и защо пък да не им направим това "добро" на заблудените/недораслите - да ги светнем по с време П.П. Имам и един въпрос - как да различим кога гледаме през своите си очи и кога "през Божия поглед"? Има ли възможност да се самозаблудим, че гледаме "през Божия поглед"? Донка, Канел, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 П.П. Имам и един въпрос - как да различим кога гледаме през своите си очи и кога "през Божия поглед"? Има ли възможност да се самозаблудим, че гледаме "през Божия поглед"? То за да се обясни е нужно цяла тема. Не е по силите ми в момента. Иначе накратко, който разбира Божията воля и слуша Божият глас, той също вижда и през Божиите очи. Един от библейските примери за това виждане е случаят със избраните видни мъже за съгледвачи на земята. Когато отиват като съгледвачи от четирдесетте избрани духовници само двама успяват да видят с Божиите очи - Халев и ... и да повярват на Божиите думи. Всички останали се усъмниха и изплашиха, не можеха да повярват на Бог, а вярваха на плътските си очи. Втори подобен описан случай е когато Елисей виждаше в духовния свят Божиите ангели/божията войска/, а останалите виждаха само човешката войска. Тоест, за да виждаш с Божиите очи е нужно или да се водиш от Божия глас, за да постъпиш правилно според истината или от Божията воля или да виждаш през Божиите очи и във видимия и невидимия свят. Общо взето виждането през Божиите очи се препокрива с разбирането на Божията воля и слушането на Божият глас. А дали си в истината или не, дали се водиш от Божият Дух или си само на крачка от него и слушаш духът на Езавел/лъжепророка/, на крачка от съвършенството и пълнотата. Това е разликата от истината и лъжата. На лъжата все нещо не й достига. Всъщност и въпросът за разпознаването на истината си е за отделна тема. Но никой не говори за временните и променливи истини тук. Ясно, че всеки търси онази истина, която не се променя с време, място и човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 Ето, това имах предвид, че съвсем малко са хората, способни да гледат "през Божия поглед". А твърде много са тези, които си вярват, че могат. А дали си в истината или не, дали се водиш от Божият Дух или си само на крачка от него и слушаш духът на Езавел/лъжепророка/, на крачка от съвършенството и пълнотата. Това е разликата от истината и лъжата. На лъжата все нещо не й достига. Съгласна съм - затова за себе си съм стигнала да извода, че ако дадено правило или закон си има изключения, то това правило или закон не е верен или най-малкото е някакъв частен случай на истинския закон/правило. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 2, 2012 Доклад Share Добавено Май 2, 2012 В една своя книга , Д.Чопра съветва нещо от рода на :"Решете един цял ден да се въздържате от оценки, не съдете нещата - приемайте ги такива, каквито са". Възможно ли е човек цял ден да не осъди нито веднъж ? То някак си автоматично се получава... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.