Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?!

Recommended Posts

Деян, благодаря ти за мнение 48. Споделям, че Словото, Божието не бива и не може да се тълкува. Но все пак учениците са писали, разсъждавали върху беседите, споделяли са опит и това може би им е помагало. Както тук ние се опитваме да правим-споделяме, анализираме, търсим...

Приложението си е индивидуално за всеки и е въпрос на избор.

Все пак ние сме свързани помежду си и си въздействаме, на всички нива. Имаме обмен на информация и енергии...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Материя е майката, която отглежда и пази Младенеца в себе си и го ражда за живот. Христос от своя страна въздига материята и я спасява. Духът и материята са едно, но дори и под това най-високо равнище, между тях съществува велико сътрудничество и взаимна необходимост. Противоположностите са изключително недоразбрани от хората. Да, от една страна човек често се явява техен роб, т.е. зависим от тях, но в същото време съществуването им осигурява възможността му за избор и развитие. Изборът от своя страна в действителност представлява прилагането на наученото, на знанията на човека, т.е. преобразяването им в качества и добродетели, във вечни натрупвания в чашата на духа. Именно затова прилагането е толкова важно, защото без тази трансформация, неприложеното знание ще бъде изгубено от човека заедно с физическата му обвивка в края на съответното въплъщение. Непреходните натрупвания от своя страна остават с човека за вечността, но натрупването им става именно в света на преходните явления, на илюзията, на противоположностите, защото вечното и непреходното трябва да бъде различено именно измежду преходното и илюзорното; т.е. да се отдели зърното от плявата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Като казвам, че не е хубаво да се коментира излишно Словото, имам предвид следното - да коментираш нещо, означава да внесеш свои размишления в него, да го обясняваш и тълкуваш според собствените си схващания. Това имам предвид. Да си размишляваме, да се питаме за това или онова, да си съпоставяме, сравняваме, да си задаваме въпроси за едно или друго, върху Словото на Учителя, разбира се, че смятам за полезно и благотворно, особено ако е подплътено с едно добро познаване на самото това Слово. Обаче ако някой поиска да предлага самоволно разни теории, които са извън това Слово, т.е. противоречащи му, това имам предвид, тогава сякаш се появява недоумението защо този човек смята така, след като уж чете Учителя, още повече ако твърденията му са плод само на неговото въображение, а не са подкрепени от някакви авторитетни личности (например Учителя, Щайнер и др.), т.е. без да са добили статута на научни хипотези. Разбира се тук мнението ми засяга най-вече тези, които се имат за последователи, привърженици или пък ученици на Учителя, защото какъв ученик си ти, ако твърдиш противоположното на това, което твърди твоя учител*? А ако човекът не е свързан по никакъв начин с никого, т.е. както са повечето от философите, тогава той може да си твърди каквото пожелае, може дори теориите му да съдържат различни компилации от различни учения. Но ако човек е решил да се стреми да бъде ученик на Учителя, то едно от изискванията е послушание, доверие, любов към учителя си (по-скоро в езотеричен, духовен смисъл, отколкото само в чисто екзотеричен, външен). Тогава сякаш, облъхнати с нашето собствено разумно мислене, ние ще подреждаме нещата от думите на Учителя в нашата собствена ментална структура и така ще имаме основните принципи на нещата в умът си, а оттам и в душата си и в делата си, така опитът ни ще бъде действителен и истински. В крайна сметка човекът не е пасивен възприемател на думи и смисли, а всичко преминава през собствената му менталност и душевност, които се образуват от миналите му прераждания, от родителските качества, от народността, в която попада, от социалната база, в която се ражда и от собственият си опит. Затова и може би е най-хубаво да има един известен период на ученичество, т.е. запознаване със Словото, така както е била в древните школи. Защото духовното дело на тези, за мен, най-големи езотерици - Учителя и Щайнер, е огромно по обем и ако да речем ние прочетем нещо и си кажем "Аха, ето това го разбрах и значи е така", то след време може да попаднем на съвсем друго изказване, например при Учителя се срещат често противоречиви изказвания на различни места, и това може да донесе сериозни обърквания в нас, още повече ако в момента Учителя не го е обяснил, а и това се случва често (казва примерно "Ще ви поговоря за това друг път", а този друг път може да го срещнеш чак след 10 години в някоя лекция). Аз например от много години чета езотерика и напълно съзнателно мога да заявя, че не съм виждал повече общи неща у никои други автори**, освен при Учителя и Щайнер. По един блестящ начин, двамата се допълват наистина съвършено, като в редки случаи може да се намери нещо, което да е противоречащо между тях, но има и такива неща, но и за тях има обяснение. ;) Много пъти, четейки Учителя си го обяснявам с Щайнер, и за пореден и пореден път в такива моменти се възхищавам на величието на това същество Беинса Дуно. И в такива мигове, когато прозрението разцъфти пред погледа на душата ми, аз си казвам колко глупаво щеше да бъде да се опитвам да измислям сам някакви решения на възникнали в мен противоречия или въпроси, преди да съм прочел какво са казали със сигурност по-умните и по-възвишени, дошли с определена мисия, духове като Учителя и Щайнер. Нещо повече - занимавайки се все повече с тези двама автора, аз започвам сам да се досещам за едно или за друго, сам започвам да творя някакви решения на още несрещнати у тях положения, и тогава колко е голяма след време радостта, когато видя потвърдена у тях някоя моя догадка или предположение. Тогава за себе си аз знам, че съм на прав път. Тогава и Духовният свят започва да отваря вратите си към искрено търсещият и малко по малко ти се разкриват много от много неща за този свят. Цял живот няма да ми стигне да се уча от тези учители, затова и искам да съм добър ученик в тяхната Школа, според възможността ми да разбирам и осъществявам баланса между свободата и необходимостта. Падайки, ставайки, в смях, в сълзи, ще кретам напред, пък докъдето стигна. :)

Нещо да кажа набързо и за прима материята. Според моите знания, прима материята или първата материя, е понятие, което се използва за наименуване на един (или според различните схващания и единият) от елементите, участващи в акта на сътворение на този свят. Ако светът е сътворен, то как е сътворен - от нещо вече съществуващо или с един-единствен акт на Бог, който поражда всичко? Мненията са много, но някои предполагат, че в началото Бог сътворява нещата потенциално в Духа си, след което с един общ акт на сътворение на материята и формите се създава и видимият свят. Така мислят например Августин и Тома Аквински. Други пък мислят, че Бог първо е сътворил една неоформена, неорганизирана материя, която се нарича прима материя, първа материя, след което е създал и формите, като всичко това заедно е привел в битие, което се изразява в първият стих от Стария Завет. Така мислят Св. Василий Велики, Св. Амвросий и др. Според мен по-близо до езотеричното схващане е това на Августин и Тома, а второто схващане е разяснено от Тома в неговите съчинения. Така че първоматерията е понятие, което се използва за акта на сътворение и се насища с различни конотации. Има и други схващания, особено в по-ново време, например на ученият и философ Тейар дьо Шарден, че Духът се поражда от материята. Това е донякъде ревизирано схващането на древните, че има една несътворена, вечна материя, т.е. прима материята, в която Демиургът оформя Космоса. За прима материя са говорили и Ибн Габирол (Авицеброн; той говорел за една универсална, обща материя на всички тела) и Мозес Маймонид, а и е коментирано от повечето от старите философи. Така, че накратко казано, прима материята е не материята в най-финото й състояние, а материята в тоталното й състояние. :) А всъщност, като се замисля, Станимире, си прав, ако разбира се, се приеме, че тази материя, след Сътворението е започнала да огрубява, т.е. като първоматерия е била най-фина, т.е. тотална по природата си. Но твърде много се отклонихме от темата за опита с тези материи.

________

* Използвам думата "учител" и "учители" не в смисъла на теософската литература, а в смисъла на - хора, които са по-висши и от които човек може да се учи, т.е. да добива познание за ред неща в света. По същата логика и думата "ученик".

** Използвам думата "автори" за хора, които са писали текстове или съществуват книги с техни лекции и беседи.

Редактирано от Деян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, много е тъжно, когато Учението остава нещо отвлечено и не се прилага в живота. Това ни е добре известно. Нищожен е броят на онези, които разбират какво е истинско ученичество и приближаване до Владиците на Светлината. Повечето търсят в Учението само указания за развиване на низшите явления на психизма и, притежавайки скрити медиумистични способности, често започват да ги развиват в себе си и да откриват входа за обсебващите. Много съм писала за вредата от психизма, цитирала съм редове от Учението, молейки да се предупреждават всички новодошли да не се стремят към никакви механични упражнения, а единствено да напрегнат всичките си усилия за разширяване и изтънчаване на мисленето и преодоляването на лошите си навици, явяващи се препятствие по пътя на приближаването.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г. :3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, много е тъжно, когато Учението остава нещо отвлечено и не се прилага в живота. Това ни е добре известно. Нищожен е броят на онези, които разбират какво е истинско ученичество и приближаване до Владиците на Светлината. Повечето търсят в Учението само указания за развиване на низшите явления на психизма и, притежавайки скрити медиумистични способности, често започват да ги развиват в себе си и да откриват входа за обсебващите. Много съм писала за вредата от психизма, цитирала съм редове от Учението, молейки да се предупреждават всички новодошли да не се стремят към никакви механични упражнения, а единствено да напрегнат всичките си усилия за разширяване и изтънчаване на мисленето и преодоляването на лошите си навици, явяващи се препятствие по пътя на приближаването.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г. :3d_016:

Абсолютната истина е казана в цитата. Това казаното в цитата / според мене / е валидно във всички времена, на всички географски ширини и географски дължини.

Не съм сигурен кой е създал погрешния начин на мислене в грехопадналия човек, но от наблюденията ми при българите изключително актуален е лафа : ... събрали са се две баби на пейката пред портата на едната и едната рекла на другата "верно ти казвам ма Маро във вестника го пишело, истина е щом хората са го написали..." Сиреч, ако един българин цитира някой далечен чужденец, почти всички му вярват на този чужденец. Но ако този българин каже собственното си становище /абсолютно същото като на чужденеца/ - никой не му вярва. Може би подобни ситуации се подхранват от налуднавичавата мания на българите да се лъжат непрекъснато един други?

Имам ниско интелигентен въпрос:

Дали това е така и при другите народи?

Питам, защото не познавам народопсихологията на другите народи.

Темата тук е : " Публикуване на мнение в Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?!"

Та, имам такъв опит - един човек казва, че държал/и правилното учение и само той/те знаели как да го прилагат /по призумция/. Ами ако Онзи там на Небето , Господ имам впредвид, е на друго мнение от това на грехопадналия човек считащ се за правомислещ по призумция...!? Как да познаем кой ни говори истината!? Ще кажете - "по делата ще го познаем". Имам и друг опит, наблюдение/от скоро/ - доказва се на един човек, че съществува пряка, директна връзка с Твореца, а той ти "врътка" така нещата, че уж се няма право на тази директа връзка щом не е по неговия вкус и болни амбиции на този грехопаднал амбицизионен човечец, който несъмнено ще търпи силни разочерования /и околните нему/.

Въпрос: - Какъв е изходът от създалата се ситуация: "Господ дава, ближният не дава"? Ако сме в ***"дилема" / а при прибиваване в диалектиката абсолютно винаги е така, поради действащите закони в диалектиката/. Амбицийте на ближния са в пълен разрез с Волята на Твореца и се изисква безкомпромисно решение на дилемата. Иначе хаосът ще обземе подредбата в диалектиката. Как се постъпва в такава ситуация?

***"дилема" - поставям я в кавички умишлено, защото такава дилема реално не съществува Обективно за Твореца и грехоизчистилия се в контакт с Твореца, а само субективно. Защото публичното съзнание е субективен елемент влиаещ се медиино. Някъде наричат публичното съзнание с името "Групов Дух". Друг въпрос изникна ... Възможно ли е еволюиране на Груповият Дух до състояние да самоосмисли Субективизма си в посока правомислие чрез еволюция?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безкрайна е молитвата на времето,

вечността ми - жертвено разсечена...

Дори когато искам да приема,

надига се от тъмното - обреченост.

Когато губя всичко с всеки залез,

остава само сянката да свети...

Животът уж прощаващо догаря,

но единствено е ценното отнето.

А липсите ни винаги се връщат,

учат ни безгласно да преглъщаме -

с лица различни, но в сърцето същите -

просторите ни в шипове превръщат.

И когато натежаха висините ни,

заплашвайки, че ядно ще се срутят,

аз звърлих в нищото очите си -

да изплачат тихо сетните минути.

Там нейде, в крайно малодрумие,

душите ни ще бъдат изживяни.

Финалът ще е смазващо безшумен

и нищо после няма да остане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! За мен Порталът винаги е бил "Terra santa", океан от знание и мъдрост, където отговорите сами намират питащия. В началото се чувствах като аквариумна рибка /от блондинките/, познала истинската свобода. Системното "преяждане с духовност" беше винаги за сметка на отложени задължения, поведение осъждано нееднократно от Учителя. В момента съм като наситен разтвор: информационните потоци си текат, аз си подскачам инфантилно в "Забавно", "Музика" и "Разговорки". Не се гордея с това, но като че ли на този етап мога само толкова. Поставих си конкретна цел: в рамките на месец да се приведа отново в равновесно положение, да възстановя душевния си мир,... необходимата яснота. Просто споделям, със сигурност не съм единствената, преминала през такива състояния.

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×