Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Вярата е кредит на доверие! Рано или късно се изчерпва!

Така е, но само на пръв поглед... :)

Всъщност, има разлика, между ВЯРА и ДОВЕРИЕ - в смисъл ,

че ВЯРАТА има отношение само към ума ни - тя е умствено качество...

Така, в окултен смисъл -

вярата не касае отношенията ни с другите хора (както напр. е ДОВЕРИЕТО ни към друг човек),

а се отнася единствено до личната ни ВРЪЗКА с БОГА и нейното задълбочаване...

Това не е популярно, но е вярно...

Доколкото ми е възможно - в мнение № 93 на същата тази тема - съм изложила подробно -

личното си становище за ВЯРАТА, точно в този смисъл...

Това е моето лично мнение (формулирано само от мен) и ми е странно ,

че е поискано отново да го изложа,

като е предпоставено, че излагам чужди мисли...

Лошо няма.. :)

Ето добър повод, да се върна и да си преговоря още веднъж - този труден въпрос, ВЯРАТА...

Публикуваният, в същия пост,

цитат от беседата "Миротворци" на Учителя -

считам, че е изключително ясен и лек за възприемане,

но наистина е възможно старият правопис, на който е представен,

да смущава хората и затова те да го пропускат...

Тук , на този адрес в нета - има конвертор "стар/нов правопис" ...

Аз не можах да конвертирам текст от стар на нов правопис,

макар че обратната опция - "от нов на стар" - работи...

Ако някой има адрес на работещ конвертор - "от стар на нов правопис", моля да пише... :)

Вили

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.

Ще дойде страхът, но ако имаш вяра,

вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.

Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха,

да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.

Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.

По някой път целият наш живот е бойно поле.

По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.

Някъде трябва да търпиш,

а някъде трябва да носиш неволята,

някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш?

Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. "

Учителят в "Трите извора"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата, това е едно от великите занятия.

Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш.

Вярващият човек и религиозният човек,

той трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света.

Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога.

Добрите дарби

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Октим, а според теб вярата не може ли да се разглежда като вид знание?

Аз например, вярвам, че всичко, което се случва сега и ще се случи в бъдеще, ще бъде добро за мен и за всички около мен. Вярвам го, защото знам, че всичко, което се е случило в живота ми досега е било добро за мен и за хората около мен. Мога да го докажа - всяко нещо, едно по едно. Също така вярвам в силата на мисълта, защото знам какво точно означава мисъл и как функционира тя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен вярата е най-голямата сила дадена на човека.С вяра може да се постигне всичко.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да вярваш значи да се осланяш на това в което вярваш!

Да знаеш значи да разчиташ на себе си!

Съгласен съм напълно с първото твърдение. В същото време да се осланяш на това, в което вярваш, не означава да не разчиташ на себе си. Човек може да разчита на себе си за това, което е в границите на възможностите му, но не и за това, което е извън тези граници.

Вярата и знанието си вървят ръка за ръка. Но тук разбира се не става въпрос за сляпата вяра. Нека разгледаме доверието, което не е точно вяра, но в известна степен е подобно на нея. Ако се доверя на някого, то обикновено ще се доверя на човек, когото познавам, когото съм изпитал. Не че няма възможност този човек да не оправдае доверието ми, но той не е непознат за мене. Аз съм преценил възможностите му и на тази база му гласувам доверие или не. Тук присъства и знанието за човека на когото се доверяваме, и собствените умствени възможности при преценката на това дали човека е подходящ за гласуваното доверие (защото само неговото желание може да не е достатъчно, а да са необходими определени качества на които да отговаря), и собствената ни воля, избирайки човека на когото да се доверим.

С второто твърдение също съм съгласен, но само при условие, че не се изолираме от възможността за сътрудничество. Нито едно сътрудничество не е възможно без доверие, а духовното сътрудничество – без доверие и вяра.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не искам да вярвам, аз искам да знам!

Хм, може би затова хората са казали - внимавай какво искаш/си пожелаваш.

По принцип първо идва вярата, после знаенето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой път когато говорите за вярата, във вас тя не се събужда.

Вие турите вярата, но се събуждат други чувства.

Вие се самозаблуждавате.

Вие трябва да знаете, кога действува вярата във вас.

Някой път искате да се храните. Тогаз гладът е, който стимулира яденето ви. То не е вяра.

Или искате да имате знание, това не е вяра.

Вярата трябва да действува самостоятелно от всички тия желания.

Тя е едно възвишено, Божествено чувство, което действува самостоятелно.

Организирана вяра

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не искам да вярвам, аз искам да знам!

Хм, може би затова хората са казали - внимавай какво искаш/си пожелаваш.

По принцип първо идва вярата, после знаенето.

О, за какво ми е знанието -- да ме превърне в цитатник ли? - Трябва ми опитност, това е крайният резултат!

Някои хора разглеждаж вярата като нещо застинало и я превръщат в догми. Няма да се спирам до какво води това. Типичен пример е християнството през средновековието и мюсюлманството до наши дни.

Ако нещата следват своят естествен ход на развитие вярата винаги се трансформира в знание, а знанието в опитност! Не знанието, а опитноста е базата за възникването на вяра от по-висок порядък!

Вяра -- знание -- опитност -- вяра

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

октим, написах знаене, а не знание!

И не беше случайно или пък правописна грешка.

--------------

П.П. Не знаех, че има вяра от различен порядък - обясни, моля те, по-подробно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, за какво ми е знанието -- да ме превърне в цитатник ли?

Вярно е, че не в знание, а в чистота се расте пред Бога...

Това е така...

Обаче невежеството е такова състояние,

което не ни позволява изобщо да различим психичната кал в ума и в сърцето си,

която кал полепва в тях, вследствие на неправилните мисли и чувства,

с които съществуваме понастоящем...

Тези сегашни наши мисли и чувства няма как да ни въведат в Живота...

Ние трябва да се изчистим от тях,

да се повдигнем в ново, по-високо ниво на съзнание ,

а за това е нужно знание.

Точно това знание ще възпита у нас чувство за различаване

на чистото от нечистото ( т.е. погрешно мислене и погрешно чувстване)...

Защото цел на ученика е да усвои т.нар. "права мисъл" и т.нар."право чувство"...

И той ще започне да мисли така, както Бог мисли...

В този смисъл само - ние имаме нужда от образец на правилно мислене...

Този образец за нас е Учителят Петър Дънов

и оставеното от него безценно богатство от беседи,

изнесени в продължение на 30 години...

Няма друг начин, ако човек иска да превъзпита себе си

в ново мислене и в ново чувстване -

той да не изпитва респект и преклонение към Учителя,

който за нас, учениците е съвършен в мъдрост...

Става така, че се призовава -

(имайки на разположение това оставено съкровище

от нови , наистина непознати досега чисти идеи) -

ученикът умишлено да се въздържа

и да не се ползва в максимална степен

от възвишената мисъл на Учителя,

а да повтаря и да преповтаря свои стари,

погрешни идеи, тъй като се чувства комфортно в тях ...

Това е все едно -

да имаш на разположение разкошна богата трапеза

и да си поканен да се нахраниш там, когато си гладен,

а ти да откажеш с аргумента:

"Не, не, не ща - ето тука имам малко повръщано... Ще хапна от него..."

А то - колкото повече изучаваме беседите,

толкова повече разбираме и се убеждаваме, че не знаем какво пише в тях...

Цял живот няма да ни стигне да усвоим всичко, което е записано там...

Жалко за нас, българите - защото "вода газим, а жадни ходим"...

Не бих си позволила никому да отправя упрек за нищо

и никого не съдя, с този си пост...

Изобщо не е моя работа кой как и дали чете Учителя...

Но аз виждам и то си личи - колко се чете -

по норматив - "колкото щипка сол в супата"...

Така да бъде...

Обаче се коментират, обръщат се и се предъвкват стари, погрешни идеи,

които се конфронтират с новите идеи на Учителя

и от това -

единствено "цитатничеството" (прости ни грубата дума, Учителю!) ще ни избави...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, за какво ми е знанието ...? - Трябва ми опитност, това е крайният резултат!

...

Вяра -- знание -- опитност -- вяра

Знанието е нужно за да го приложиш. Ето, ти сам поставяш знанието преди опитността и съвсем правилно. Опитността затвърждава знанието. От нещо получено отвън го превръща в наше знание – изживяно и изпитано. Какво е опитността, ако го няма знанието, което да бъде изпитано? Тук е нужно съвместяване на знанието, опитността и вярата, а не степенуване на по-важно и по-маловажно.

Ако вземем едно твърдение, това, дали сме го приложили или не, по никакъв начин не влияе на истинността му. Прилагането е важно за нашето по-дълбоко разбиране и по-пълно усвояване на твърдението, което иначе е невъзможно, но твърдението ще си остане също толкова истинно (или неистинно), както преди да го приложим.

Понеже темата е за вярата, нека да я намесим и нея. Вярата е екстраполация на това, което знаем, по отношение на това, което не знаем. Познавайки законите на съществуването това е възможно. Познавайки законите на съществуването е възможно да постигнем резултати, за които силите ни са недостатъчни. Възможно е да реализираме целите си без да сме запознати с конкретните пътища за реализирането им. Просто е необходимо да познаваме закона, да вярваме в неизменността му и да действаме в съгласие с него. Опитът също е важен защото всеки следващ път нещата стават все по-лесно и по-лесно. Опитът затвърждава в нас и знанието, и вярата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е тогава предназначението на вярата? – Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? – Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия разум? – Да подтикне нашето сърце към добродетели. Какво е добродетелта? Защо ни е тя? – Добродетелта е основа на нашия земен живот. Следователно, тя е необходима за всинца ни.

И оздравя дъщеря й

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен вярата е най-голямата сила дадена на човека.

 :thumbsup1:

Вярата не се изчерпва, тя е като извор.

 :thumbsup1:

В отвъдното нямаме нужда от вяра. Там Бог и безметежността са видими и осезаеми.

Но тук на земята сред страха и омразата ни е нужна смелостта на вярата. Дори когато всичко в живота ни изглежда безнадеждно, вярата тихо и ведро ни изправя на крака с думите: "Спокойно! Пак всичко ще се оправи! Просто вярвай!"

Вярата е способност да си хладнокръвен, дори когато си изправен на ръба.

Вярата е смелост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

октим, написах знаене, а не знание!

И не беше случайно или пък правописна грешка.

--------------

П.П. Не знаех, че има вяра от различен порядък - обясни, моля те, по-подробно.

Едно малко детенце с месеци ходи държейки майка си за ръка, ходи така докато си повярва и направи първата крачка, вярва си за втората за третата докато вярата изчезне и остъпи мястото на знанието за ходенето, ще мине още доста време докато това знание се превърне в опитност. Нали ние не мислим как ходим, това значи, вярата и знанието вече не са ни нужни за да ходим, осланяме се на опитноста си!

Вярваме, че е по силите ни да скачаме..................................

Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Появява се нова вяра, че знанието ще ни отведе до Божественото (вяра от нов, по-висок порядък) свързваме се с духовните си водачи! Щом сме достигнали това ниво ви питам: Защо ви е да вярвате и знаете, че има Бог, та вие контактувате!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пазете се от илюзиите на живота. Вие не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превземат Цариград със своите голи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натрупали ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Може ли град като Цариград да се превзема със сопи? – Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ви ги вземат, ще ги натрупат на куп, а вие ще се върнете назад, без да свършите някаква работа. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде добре въоръжен. – С какво? Ако светските хора, за да постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?

Ключът на живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

октим, написах знаене, а не знание!

И не беше случайно или пък правописна грешка.

--------------

П.П. Не знаех, че има вяра от различен порядък - обясни, моля те, по-подробно.

Едно малко детенце с месеци ходи държейки майка си за ръка, ходи така докато си повярва и направи първата крачка, вярва си за втората за третата докато вярата изчезне и остъпи мястото на знанието за ходенето, ще мине още доста време докато това знание се превърне в опитност. Нали ние не мислим как ходим, това значи, вярата и знанието вече не са ни нужни за да ходим, осланяме се на опитноста си!

Вярваме, че е по силите ни да скачаме..................................

Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Появява се нова вяра, че знанието ще ни отведе до Божественото (вяра от нов, по-висок порядък) свързваме се с духовните си водачи! Щом сме достигнали това ниво ви питам: Защо ви е да вярвате и знаете, че има Бог, та вие контактувате!

Нова вяра, че знанието ще ни доведе до Божественото? И каква е разликата на тази вяра със старата вяра?

А в същност детето на практика трупа опит и докато се държи за ръката на майка си и не, че си е повярвало, просто в един момент опитът става достатъчен, за да се пусне то.

И мисля напразно обиждаш хората - цитатници, папагали ...

Струва ми се дори, че етапът на вярата е по-труден, отколкото следващия етап, на знаенето. А той е нужен на повечето хора, както е нужно това, детето да ходи първо хванато за ръката на майка си. Малко деца стават и направо тръгват.

Казваш - вие контактувате.

Добре, но дали всеки усеща контакта? Преди да имаме усещането за контакт, какво можем да имаме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И мисля напразно обиждаш хората - цитатници, папагали ...

Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна!

Не можеш да обидиш някого когато в израза включваш и себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Християнските добротели - ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ. Ако нямаш вяра, нямаш надежда, а без надежда не идва любовта. Нямам предвид вярата в конкретно нещо, а вярата коята дава, за да дойде любовта, коята да даваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата е семенцето в земята.
Надеждата е розовата пъпка.
Любовта е цъфтящият розов цвят, който разпръсква аромат.
Това не е негов аромат, а благоуханието на сливането на земята и слънцето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако трябваше да изградите ваша собствена вяра, то каква щеше да е тя и на какво щеше да се основава? Рядко ще са откровените мнения, но все пак. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×