Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Преди време в един вътрешен форум на друг сайт ( www.bratstvoto.net ) бях пуснал подобна тема, която реших и тук да предложа за дискусия. За улеснение ще копирам (клонирам)... :)

За да не изпадаме в излишно словоблудство и безконечни уточнения по темата, ще поставя "рамка" на злото, което за мен, ако говорим в широкия смисъл, не съществува.

В този ред на мисли, нека под "зло" разбираме комплекс от прийоми и методи, които се използват съзнателно от наши недоброжелатели, за да може да се стопира или забави нашето духовно развитие и усъвършенстване.

Навярно почти на всички ни се е случвало, от позиция на времето да оценяваме заблудите си от определени окултни учения или школи или пък да установяваме разочарованието си от дадени "духовни" личности, от които по-скоро се чувстваме ограбени, а не духовно извисени.

Безспорно подобни разочарования и заблуди са един "естествен фон" и необходимост за едно духовно развитие и без тях не може, но въпроса е -

Правим ли си равносметки и учим ли се от негативният си опит ?

Нека да поразсъждаваме още ... :

Имаме ли някаква изградена система, по която да "отсяваме" вредните за нас неща, които биха спъвали нашето развитие?

Как преценявам дали един човек е добронамерен във своите намерения, и колко и какво доверие можем да му гласуваме?

Как откриваме наши минали допуснати грешки, във взаимоотношенията ни с хората (в контекста на темата!)? Какво правим при намирането им ...?

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да можем да коментираме, да споделяме, ето няколко насоки от беседите на Учителя. Мисля, че ще са полезни. :)

Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство. Щом вие изопачите вашето настроение, вие се спъвате.

В духовния свят има друг закон, който препятствува на злото. Отдалечавайте разумния свят от злото. В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба.

Из Две лепти

Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори, той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.

Из За страха и безстрашието

За пример вие имате положението добро и зло в света. Доброто това е естественото положение, а злото е неестественото положение. Питам: При сегашното положение вие може ли да отделите злото от доброто? То е като едно вътрешно понятие. Схваща се добро и зло. Докато дойде човек да се запознае в какво седи доброто и в какво седи злото, то е цяла наука.

Сега вие схващате, че злото не е потребно. В даден случай известно зло не е потребно, но в самата природа, тъй както светът е създаден, злото е като една необходимост. Сега под думата необходимост, какво разбираме? Казвате: „То трябва да се случи тогава.“ Онзи, който не разбира пътя на живота, всичко може да му се случи. Пък онзи, който разбира, нещата се случват малко по-другояче. [В]се от туй гледище, при сегашните условия, вие разрешавате известни въпроси и няма да се минат 50, 60, 70, 80 години, вие изменяте условията.

Из Отношението на трите живота

Който познава закона за съединяване на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл, той ще може да превърне [желязото], или оловото, или среброто в злато. Тогава търговските работи ще стават много лесно на земята. Ще вземе едно кило [сребро] и ще го превърне в едно кило злато. При това, златото може да се размножава. Златото може да расте, както растат ябълките и крушите по дърветата. Научно вие не можете да си представите, как така златото може да се размножава и да расте. При растенето и узряването на един плод стават ред химически процеси. В това отношение плодът представя една лаборатория. Когато говорим за любовта, като плод на Духа, ние разбираме крайния предел, до който е стигнало развитието на този плод. Любовта е един трансформатор на Божествения свят. Зад любовта седи Духът. Той е една велика, мощна сила. Ако не е любовта, в света нищо не може да се развие. Следователно, любовта е плода на Духа.

Ние казваме, че Духът работи, а мислим, че Духът иде отвън. Някой казва: „Духът ми пришепна нещо на ухото.“ Това, което ти е пришепнало, не е Духът, но е вятърът отвън. А вятърът не е авторитет. Някой път и водата може да ти пришепне нещо, но водата не е авторитет. Някои път и хлябът може да ти пришепне нещо, но и хлябът не е авторитет. Духът не може да пришепне на човека, ако той няма любов. Тогава казвам, че Духът никога не се приближава при хора, които нямат любов, защото ако се приближи при тях, ще ги унищожи. Следователно любовта, Духът иде само при тия хора, които имат любов, за да им даде подтик. Понякога, човек се чувства празен, без никаква мисъл в себе си. Защо? Защото няма любов. Щом няма любов и мъдростта не иде в човека. Щом няма мъдрост и истината не иде. Щом няма любов и знанието не иде, и животът не иде в своята пълнота.

Из Любовта дава живот

Добро и зло, това са контрасти. Злото е замръзнала вода. Доброто, това е размразената вода. То е едно твърдение. Лошият човек е студен, той си има свои интереси. Ти цяла година си работил, той като те хване, казва: „Дай сега, иди да работиш.“ Сега модерните крадци ще покажат револвера, казват: „Дай парите, или сега ще ти светя масло!“ Ще ти свети масло. Викаме свещеник да ни свети масло. Той ти казва, че ще ти свети масло, тебе те е страх от туй светене. Ни най-малко не искаш. На свещеника плащаш да ти свети масло, на разбойника плащаш, за да не ти свети. Ако не даваш, той ще ти свети.

Сега, теоретически добро е едно нещо. Реалното добро, което действува в живота, е друго. Добрият човек при всичките условия спазва своето равновесие. Доброто в света е сила, и злото е сила. Имам един контраст за себе си, на мене да ми бъде ясно какво нещо е добро. Що е добро? Аз винаги мисля, добро е туй, което винаги внася в живота най-големи ограничения. Що е зло? Туй, което дава най-голяма свобода. Лошият човек никакъв закон няма, всичко има право да прави. Пари намери, вземе, дрехи вземе, обуща вземе, навсякъде е свободен да прави каквото иска. Добрият мине, казва: „Не се позволява това.“ Човек не може дори да погледне. Ако погледне една, как я погледнал, лоша мисъл, лошо желание минало някъде, минал някъде, направил някаква погрешка. Навсякъде трепери какво ще кажат хората заради него. Изплюл се не на свят, изкашлял се повече, отколкото трябва, смутил хората в някое събрание, кашлял. Добрият човек недъзи няма. Туй е относително. Аз за мене така си мисля.

Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Доброто в началото дава най-големите ограничения, в края дава най-голямата свобода. Злото в началото носи най-голямата свобода, в края – най-големите ограничения.

Из Най-малкото добро

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото ... ние си мислим, че зло е едно, например, нещо, което е грозно, или което ни притеснява в една, или друга степен. Но зло е съвсем друго нещо. Как ще го различим, докато имаме свои си критерии за зло и добро и се опитваме да окалъпим всичко около нас с тези критерии...

Някакъв процес на обучение се получава. Но е доста мъчителен и бавен. Като че ли не разполагаме с друг, обаче.

Проблемът е, че колкото се учим, почти толкова се и повреждаме. Въпросът е кой процес ще стигне до финала първи.

Най- изумително е, че човек прави едни и същи грешки. И то не само в един живот. И няма как да му се каже, да му се посочи. Той сам трябва да се убеди. Ако уцелее. ккво помага по този път? Едно единствено нещо. Няма да го кажа, защото много се спекулира с него и много се криворазбира. Но е ясно какво имам предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

В този ред на мисли, нека под "зло" разбираме комплекс от прийоми и методи, които се използват съзнателно от наши недоброжелатели, за да може да се стопира или забави нашето духовно развитие и усъвършенстване.

Според личното ми виждане в момента , нямам недоброжелатели. Всички хора ми помагат и ме обичат по своя начин.

Само аз мога да стопирам или забавя своето духовно развитие. Усещала съм как се случва, ако се вглеждам прекалено в другите и в това, което те правят и мислят. И най-вече ако забравя за "обсидиановото огледало":

Маите са ни оставили учение, наречено Огледалото от обсидиан. В него се разказва, че с цел да еволюираме, ние можем да видим в другите хора серия от недостатъци, които всъщност се намират в нас и трябва да ги излекуваме. Всеки човек се намира пред множество огледални отражения на себе си, представени от останалите хора, с които съжителства всекидневно. В ниските нива на съзнанието можем да не разпознаем, да не приемем съществуването на другите човешки създания като огледала, но ако всеки един от нас притежава мъдростта да разбере това, еволюцията на съзнанието и разбирателството ще се ускори . Обсидиановото огледало на маите има две страни, в едната се отразява кои сме в това си прераждане и какво научаваме. Ако виждаме само непочтеността в индивидите, които живеят около нас, те ни показват нашата собствена непочтеност. Ако видим качествата на другите и го признаем, то е защото ги имаме в нас самите, но не си даваме сметка за това. От другата страна обсидиановото огледало ни показва това, което отсъждаме за живота в този момент, което ни създава негативни емоции, като омраза, егоизъм, завист. Това огледало е в основата на човешката еволюция, защото чувствата и емоциите, които придружават човека, увеличават или намаляват неговата енергия, позволяват или забраняват достъпа му до други сетива и възможности.

Седемте Предсказания на Маите - част 6 и 7

Тази сутрин след паневритмията една от най--близките ми приятелки изрече нещо, което сякаш трябваше да чуя, за да напиша тук:

"Когато човек играе и гледа другите как играят, има чувството, че стъпва в кал и по него остават петънца. А когато играе и мисли над това, което играе, и се вживява в собствената си игра, усеща как лети. Пак вижда другите, но само с крайчеца на окото - за да има ориентир само и да не се отклонява от кръга...."

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е днес май в криза изпаднах най малко 10 книги съм прочел от Учителя и още толкова на други теми взети от ТУК но що не мога на мойте приятели да докажа че истина е това което чета и правя за развитието на моето вътрешно аз наистина го изпитвам на гърба си бре хора от месец бизнеса ми процъвтява в синхрон съм с цялото си семейство всичко което си пожелая ми се сбъдва ама що не мога да докажа това на мойте приятели стрема се и взимам от ВАС мисли расъждения думи и пак не става толкова ли съм голям глупак че да не мога приятелити си да убедя в истината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aми защо търсиш причината само в себе си? Може пък те да не искат или да не могат да те разберат. И най-големият оратор да беше, не можеш да им налееш нищо с фуния в главата - нужно е сами да поискат.

А това, което виждат като положителни промени в теб и около теб е най-доброто доказателство за тях (ако искат да го забележат, разбира се). :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aми защо търсиш причината само в себе си? Може пък те да не искат или да не могат да те разберат. И най-големият оратор да беше, не можеш да им налееш нищо с фуния в главата - нужно е сами да поискат.

А това, което виждат като положителни промени в теб и около теб е най-доброто доказателство за тях (ако искат да го забележат, разбира се). :feel happy:

благодаря за съвета като се замисля наистина е така исках да променя себе си към положителното постигнах го искам да променя познати те не мога наистина първо трябва да постигнат възвишението за да го поискат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ама що не мога да докажа това на мойте приятели

На всички се е случвало.

На мен ми струваше година време да убеда най-близките си.

Спокойно, на всеки ще му дойде времето. Ти прави своята част, но меко, без нападателност. Начинът ти на живот и действителността, както я описваш, са най-голямото доказателство. Трябва им малко време.

Ще прогледнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Днес ми направи впечатление едно много силно мнение на Кристиян, което мисля, че е по темата :

....

Ще отговоря с нещо, което преди около месец написах в постинг- обръщение към Венцислав: ТУК

И накрая, съвсем обобщено- считам, че в около 90%, че и повече от мненията ми тук са следствие на заслепения, заблуди и сетивни илюзии- и в тях няма нищо духовно. Да кажа, че съжалявам за това, че съм подвел този или онзи с мненията си- да, вярно е, но от това няма да спя по-спокойно...а и не бих могъл да залъжа съвестта си с близалка- опитах, и в момента дори опитвам (запасил съм се поне с три вида + портокалови тик-так), но не става...А и да помоля някой да изтрие мненията ми- вероятно някой ще си помисли, че повече ми пука за това, аз да спя спокойно, отколкото за тези (дали са много или малко- не знам, дори и не ща да си представям), които са си въобразили, че има нещо "духовно" в писанията ми тук, с което да се приспиват и да спят спокойно, прихващайки "слънчевото зайче" на заслепението, дебнещо от повечето ми мнения- и ще бъде прав...

Опит за дълбочина, следствие на ретроспекции. Вглеждане в собствени минали мнения, разбирания, позиции... Анализ...

Преосмисляне... Корекции...Търсене на нови "хоризонти"... Все много ценни неща, които помагат за духовното осъзнаване, развитие и израстване на личността. Изключително много уважавам подобни мнения, защото те показват ясно новата плоскост върху която е стъпил даденият човек и създават поле да нови дискусии, коментари,...излагане на нови позиции.

Конкретно в случая и с подчертаното по-горе, аз не съм съгласен, но не сега бих коментирал това.

По-скоро искам да кажа, че е много по лесно и полезно човек да смени позицията си като го заяви това публично, от колкото да стои в "разкрачено" положение между две теории, учения, убеждения или евентуално да се прави на телето тарикат, което иска да бозае от много майки... :) Това е истинската заблуда и считам, че не е полезна за никой.

Да се "определиш" не е лесно (Учителя е много държал на това!), а още по трудно се сменя позиция, особено ако тя е на 180 градуса.

Така побеждаваш егото си без оправдание, и това е все едно да вземеш успешно първият си урок по смирение...А нима това е малко ?!?... Според мен е МНОГО, стига мотивите ти обаче, да не са с рекламна насоченост, а целите ти да не са комерсиални.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересни и полезни размисли, благодаря!

Моят опит показва, че ако позицията на човека, тръгнал по духовен път, се базира върху някакви морални правила и стандарти за добро, зло, грешка - правилна постъпка, красиво - грозно, трябва - не трябва, може - не може и всички подобни категории, взети в тяхната противопоставеност, то човекът много трудно променя позицията си. Това революционно събитие може да се случи само ако се променят моралните правила и стандарти. Това пък става още по-трудно, защото обикновено човекът, тръгнал по духовен път, почти винаги идентифицира личността си с тях.

Ако позицията, обаче е изградена върху базова идея "безусловна Любов + върховенство на Божията воля (т.е. на ситуацията, която съществува неутрално без намесата на нашата воля и отношение)", То такава позиция е по естеството си гъвкава и следва ситуацията без да се опитва да я класифицира цялата или елементи от нея с противопоставени понятия, които изброих по-горе.

Май ня можах да си го кажа ясно, простете... вечерно време.

Ще опитам с пример:

Преди няколко месеца моята позиция по един местен казус беше диаметрално противоположна на сегашната ми - нямах никакви проблеми със смяната и никак не се чувствам дискомфортно от това, че съм мислила по друг начин тогава. Тогава ситуацията беше една, сега е друга. Ако аз запазя позицията си същата, каквато беше при старата ситуация (както държат хора около мен да направя), бих действала неадекватно на днешната ситуация. В най-добрия случай ще изпусна благоприятни условия, които ми дава сегашната ситуация...

Така че за мен заблуда означава да положа в основата на позицията и Пътя си някакво правило, колкото и добро да е то, вместо да следвам Божията воля, колкото и странно и/или възмутително "погрешна" да ми се струва тя...

Е, въпросът е как да осъзная коя е Божията воля в ситуацията... но за това има други теми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро прочетох в една книга,че докато мислим за нещата ние все още не сме тях.

Да мислиш за нещо означава че си отделен от него,че не си него.

Докато използваме думи като средство за комуникация и разбиране никога няма да се "разберем"напълно и точно.

Когато всичко се обърква,значи е тръгнало да се оправя.

Заблудата е когато нещо много ни харесва,искаме да сме такива,говорим като такива а вътре в себе си нищичко не сме променили.

Липсва ни и живото знание,което можем да открием само в себе си.Кой какво и колко е прочел това нищо не значи.Може и нищичко да не си прочел,да не можеш да четеш,но вече да си,да си постигнал тази естесвена чистота.Но в този случай ти не я осъзнаваш.Затова и не съдиш другите,не категоризираш,не отхвърляш.

Правила,норми и морал вече значат нещо много по-различно,по неуловимо и зависещо от конкретните ситуации.

Всички ние тук сме все още търсещи,все още колебаещи,все още недостигнали до същината на нещата.....деца.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят опит показва, че ако позицията на човека, тръгнал по духовен път, се базира върху някакви морални правила и стандарти за добро, зло, грешка - правилна постъпка, красиво - грозно, трябва - не трябва, може - не може и всички подобни категории, взети в тяхната противопоставеност, то човекът много трудно променя позицията си. Това революционно събитие може да се случи само ако се променят моралните правила и стандарти. Това пък става още по-трудно, защото обикновено човекът, тръгнал по духовен път, почти винаги идентифицира личността си с тях.

Ми какво да кажа, освен, че ако един човек си е представял, че върви по духовен път , а се води от морални псевдостандарти... миии.. мии.. значи не е тръгнал по духовен път.

Разбирам го така:

Да тръгнеш по духовния път, означава да ядеш от Дървото за познаване на Добро и Зло. И когато образно казано ..изядеш и корените на Дървото за познаване на Добро и Зло, може и да има допуск за Дървото на Живота. Но може и да няма допуск. Защото ако човек опознае Доброто и Злото, ще трябва да вземе рашение кое от двете ще прави. Дали ще прави Добро или ще прави Зло. След това ще трябва да докаже и избора си. И чак тогава допуск до Дървото на живота, пък после ... каквото сабя покаже, щото вече няма Карма , а ние си я правим Съзнателно вече.

Защото преди известен брой години беше неморално полата на жените да е над коляното, а сега е недобро да е под коляното. Също беше неморално да се живее на семейни начала без граждански брак ипрочие неморални неща.

Но да не бъркаме добро-зло /морално-неморално/ със онова другото Добро и Зло. Духовният ученик това го знае и не ги бърка тези неща, но просто не говори за тях от ..... моралните спирачки в обществото. Същото това общество слага и морални задръжки, че уж тръгналият по духовен път ученик трябва да е сам и да бъде линчуван от кой къде свари, защото и Исус е бил линчуван. но нищо не говорят за Иисус .... за благинките имам впредвид. Яяя.. зарежете таз` песен стара за морала....таз` грешка стара. Но другите подробности - при събудени Духовни сили...... Дух/ Духовни сили ли казах/написах.. ? Може би Светият Дух? Може би Кундалини? А Духовен ученик що ли ще е ..? :lol: Ще, ще ... е това ще е... /казано на диалект от онзи край ..диалектния/ ;)

Така го разбирам, така съм го написал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заблудата е когато нещо много ни харесва, искаме да сме такива, говорим като такива а вътре в себе си нищичко не сме променили.

Липсва ни и живото знание, което можем да открием само в себе си. Кой какво и колко е прочел това нищо не значи. Може и нищичко да не си прочел, да не можеш да четеш, но вече да си, да си постигнал тази естесвена чистота. Но в този случай ти не я осъзнаваш. Затова и не съдиш другите, не категоризираш, не отхвърляш.

Правила, норми и морал вече значат нещо много по-различно, по неуловимо и зависещо от конкретните ситуации.

Всички ние тук сме все още търсещи, все още колебаещи, все още недостигнали до същината на нещата.....деца.

:)

Да...

Много хубаво казано! Деца сме... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна книга си прочела Impulsa, остава да кажеш само коя е. :)

Скоро прочетох в една книга,че докато мислим за нещата ние все още не сме тях.

Да мислиш за нещо означава че си отделен от него,че не си него.

Така е, но нали все пак трябва да минем и през този процес? :unsure:

Докато използваме думи като средство за комуникация и разбиране никога няма да се "разберем"напълно и точно.

Думите понякога водят до объркване. :huh: Да не говорим за епистоларния начин на общуване по форумите. :D

Когато всичко се обърква,значи е тръгнало да се оправя.

За това мога да кажа, че е абсолютно вярно. Изпитала съм го. :thumbsup:

Заблудата е когато нещо много ни харесва,искаме да сме такива,говорим като такива а вътре в себе си нищичко не сме променили.

Все пак от някъде трябва да се тръгне...? Проблемът е да не си останем само с говоренето. B)

Липсва ни и живото знание,което можем да открием само в себе си.Кой какво и колко е прочел това нищо не значи.Може и нищичко да не си прочел,да не можеш да четеш,но вече да си,да си постигнал тази естесвена чистота.Но в този случай ти не я осъзнаваш.Затова и не съдиш другите,не категоризираш,не отхвърляш.

Много е вярно това, но може би четенето е станало преди..? В друг живот? А ако не вярваме в прераждането, то тогава как да си обясним, че някои хора се раждат с готови знания, умения, дарби, а на други им е необходимо голямо усилие за да ги постигнат? Чистотата може да се постигне и от човек, който чете. Защо трябва да изпадаме в крайност – нищо не е чел, значи е чист човек? Наистина прекалено много неприложено знание е вредно и опасно, но не всякога води до духовно замърсяване и съдене на другите. :rolleyes:

Правила,норми и морал вече значат нещо много по-различно,по неуловимо и зависещо от конкретните ситуации.

Всички ние тук сме все още търсещи,все още колебаещи,все още недостигнали до същината на нещата.....деца.

:)

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

Нормално е т. нар. морал да е в разрез с това, дето наричаме духовно. Щото различни хора, различни зависимости и... различни определения. Важно е да сме се обърнали към Бога и навътре в себе си. Да сме решили да Му служим, според силите и разбирането си... и тогава няма да съдим, защото ще сме заети да изпълним Волята Му...

И, както писах в друга тема, важно е да си разрешим личните противоречия и задачи...:feel happy:

Да, наистина сме още деца, даже бебета в сравнение с по-големите и напреднали същества, които ни помагат :) Според мен не е срамно, че не знаем и не можем... срамно е да не искаме да се научим... :sorcerer::smarty:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мнението на Impulsa ми хареса много.

Това което обаче бих добавила е възникнал в мен въпрос.

Какво е духовен път и кои са тези дето са на него? И ако другите дето не са в духовния път къде са???

Мисля че всички ние сме в духовния път , а той е самия живот.

И тъй като няма хора които да са извън него мисля ,че няма и заблуди и грешки.

Всичко по житейския, така наречен, духовен път е много важно и с точно място във времето и пространството.

Нима факта че някой е прочел 5-10-50 книги с духовна насоченост го прави изкачил се на духовната пътека , а другия който не е мислил върху отговора на-Какво е душа?- не е на духовната пътека.

Не може да има заблуди и грешки по духовния път , защото грешката за един е невероятен опит за друг , в същия ред на мисли мога да споделя и за опита.

Учим ли се от опита?- е следващия въпрос.Кой опит по -точно?На кого опита?Та дори нашия собствен опит е с цел да отметне наши лични проблеми и той е крайно недостатъчен ,особенно в емоционално отношение ,за който и да е друг.

Човек трябва да е отворен към света да променя и развива мнението и възгледите си.Факта ,че дори само в този форум, моите мнения от преди две години са различни от позицията ми днес , е чудесно.Това значи че съм част от движението.

А движението е строго индивидуално за всеки , утре може да отида да поживея в харем например ,въпреки убедеността си в християнската идея, това нито ще бъде грешка, нито заблуда нито пък опит ,който да послужи на някой друг.

Това е лично обогатяване ,скъпо само за мен самата.Защото никой не е мен.

Психолога, който е отхвърлил езотериката и парапсихологията ,но справящ се чудесно с децата със синдром на Даун ,например , е също толкова на духовната пътека колкото и будистите в Тибет или папата.

И никой от тях не е в грешка или заблуда, мисля че в духовния път не може да има грешки , за заблуди .......също....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
никой от тях не е в грешка или заблуда, мисля че в духовния път не може да има грешки , за заблуди .......също
Връщайки се в миналото/старая се по-рядко да го правя,защото губя настоящото/,това което квалифицирам като грешка,всъщност се оказва стъпало.И така...стъпало след стъпало,без оценки живота ми е по-цветен,по пълен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Това което обаче бих добавила е възникнал в мен въпрос.

Какво е духовен път и кои са тези дето са на него? И ако другите дето не са в духовния път къде са???

Мисля че всички ние сме в духовния път , а той е самия живот.

И тъй като няма хора които да са извън него мисля ,че няма и заблуди и грешки.

Всичко по житейския, така наречен, духовен път е много важно и с точно място във времето и пространството.

Нима факта че някой е прочел 5-10-50 книги с духовна насоченост го прави изкачил се на духовната пътека , а другия който не е мислил върху отговора на-Какво е душа?- не е на духовната пътека.

...

Точно това си мислех и аз. Много префърцунено ми се струва това - "Аз вървя по духовен път." - и задоволяващо май суетата ни предимно.

И аз като Impulsa съм срещала хора, които не са чели Хегел или Кант, нито Учителя или Щайнер, но които носят в себе си една естествена, идваща отвътре мъдрост, чистота, добронамереност ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако в духовния път (а и в какъвто и да било друг път) няма грешки, това означава, че няма значение какви решения вземаме. Настина в крайна сметка човек ще достигне до целта (в случая имам предвид по-високо ниво на съзнание, чистота и духовност), но докато все още не сме го направили от нас се иска да вървим към въпросната цел, а не в някаква друга посока. В случая излишното лутане за никого не е от полза, още повече като се има предвид, че с действията си влияем и върху други хора.

Колкото до оценката за това, кои хора са духовни и кои не, то следва да се търси чистота, добронамереност, искреност, честност, справедливост и ред други качества, но задължително съчетани с развита мисъл и воля (а това почти сигурно означава и знания). Забележете къде поставям знанието в предходното изречение. То е следствие на развитието на различните аспекти в човека. Показатели за духовност са способността са разбиране, за различаване, за вникване в същността на това, което знаем, но самото знание е нещо съпътстващо духовността и не бива да се бърка с нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото до оценката за това, кои хора са духовни и кои не, то следва да се търси чистота, добронамереност, искреност, честност, справедливост и ред други качества, но задължително съчетани с развита мисъл и воля (а това почти сигурно означава и знания). Забележете къде поставям знанието в предходното изречение. То е следствие на развитието на различните аспекти в човека. Показатели за духовност са способността са разбиране, за различаване, за вникване в същността на това, което знаем, но самото знание е нещо съпътстващо духовността и не бива да се бърка с нея.

:thumbsup: Стан

Дали вървя по духовен път и колко е къде съм постигнала не е нужно да има оценки /казвам го за себе си, но е валидно за всички/. Някои неща не се виждат, усещат се. И да, всеки е на различна част от Пътя, важното е да е осъзнат. Води ни само онзи вътрешен импулс, Любовта и стремежът към Добро. :)

Нормално е да се спъваме, да се променяме и ... да израстваме. Всеки по своя си път, всеки със своите си грешки. Но ако останем добронамерени и честни едни спрямо други, въпреки различията, доста сме постигнали :thumbsup1:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

бизнеса ми процъвтява в синхрон съм с цялото си семейство всичко което си пожелая ми се сбъдва ама що не мога да докажа това на мойте приятели .... толкова ли съм голям глупак че да не мога приятелити си да убедя в истината

Как го постигаш това???Научи и мен!Май не си ти глупавия ами ние дето нищо не разбираме и в нищо не вярваме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:P Дали вървим по духовния път? Как да разберем? - Ами като започнем да говорим с духове... :whistling:

Надявам се разбирате от шеги :harhar: А и не е добре да се вземаме много насериозно. :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз почувствам, че човекът до мен се заблуждава в нещо - това означава, че се опитвам да му наложа моята гледна точка. Спомням си как майка ми се вбесяваше, че не шофирам на правилното разстояние от осевата линия. Така и не можах да я убедя, че от мястото до шофьора тя вижда пътя от друг ъгъл, което означава по друг начин. Кой се заблуждаваше - тя, или аз?

Ако почувствам, че другият е сгрешил в нещо (или греши) - това за мен лично означава, че ако аз бях на неговото място, това би било грешка за мен, но за него - не е. Ако някой на мен ми каже, че греша в нещо, това го разшифровам като "аз в твоята позиция и ситуация не би трябвало да върша това".

Това също е учене от опита - и своя и на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля ,че само ако човек Е в дадена ситуация може да проумее смисъла и то само за себе си.

Ако изречението започва "Ако аз бях в твоята ситуация щях......" Това не е нито учене нито опит.

Не може да се разбере какво е да се застреля човек само като виждаш как някой го стреля.Може да се разбере какво е да си наблюдател.

Не може да се извлече нещо за себе си ,от това да се мисли, че си го разбрал.

Или го преживяваш и го знаеш през твоята си призма , или го избягваш и никога не го изживяваш или просто наблюдаваш,но да наблядаваш, разсъждаваш и да го изживяваш са две крайно далечни и различни неща.

Така че опита е само това което живее даден човек сам със себе си.

Другото е може би философия, наблюдение, изводи как би .. и как не би... , но не е опит.

И преживяното от друг няма как да ми послужи на мен като генерална промяна.

Мога да го съпреживея , да бъда съпричастна, доволна или недоволна ,съгласна или не , но това не е равносилно- като да премина през него.

Но никой така и не каза къде са другите дето не са на духовния път???

И защо всъщност се получава това разделяне на такива и онакива.И кой е заблуденият и в грешка тук.Този който си мисли че е в духовния път или другия ,който не се замисля къде е .

Скоро при едно изследване беше даден пример с имитацията - кой ,кого?

"Забелязвате ли как вашето бебе ви гледа и подражава?Това е неговият начин да опознава света и да се учи.Когато искате то да направи нещо, вие му го показвате и очаквате то да го повтори.Само че от къде сте толкова сигурна , че то имитира вас , а не вие него?

Всеки родител знае ,че детето отваря уста ,когато му се поднесе лъжичката.Същото правите и вие когато искате да го нахраните.Проучванията доказват, че едва в 20% от случаите майката отваря уста преди бебето, а в останалите 80%тя прави това след него.Кой кого имитира?"

Дали "НЕдуховните "не са бебето което отваря устата си и се усмихва, а "Духовните" с отворена уста подават лъжичката Мислейки си ,че "учат" първите как става това.

А всъщност ако го няма бебето , няма как да се прояви майката, нали така?

Така че кой на къде е тръгнал незнам , но това с духовния път.......всички сме на него , независимо кой накъде е тръгнал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Моят опит показва, че ако позицията на човека, тръгнал по духовен път, се базира върху някакви морални правила и стандарти за добро, зло, грешка - правилна постъпка, красиво - грозно, трябва - не трябва, може - не може ...

Ако позицията, обаче е изградена върху базова идея "безусловна Любов + върховенство на Божията воля (т.е. на ситуацията, която съществува неутрално без намесата на нашата воля и отношение)", То такава позиция е по естеството си гъвкава и следва ситуацията без да се опитва да я класифицира цялата или елементи от нея с противопоставени понятия, които изброих по-горе.

...

Ще опитам с пример:

Преди няколко месеца моята позиция по един местен казус беше диаметрално противоположна на сегашната ми - нямах никакви проблеми със смяната и никак не се чувствам дискомфортно от това, че съм мислила по друг начин тогава. Тогава ситуацията беше една, сега е друга.

...

Здравей Донка !

Не виждам почти никаква разлика между това, което съм написал аз в предходното мнение и това което си написала ти...

"Базовата идея" която я наричаш за мен са Принципите около които се обединява дадено учение или окултна школа и във връзка с това споменах, че е важно и почтено човек да се "определи", на което е държал и Учителя.

Правилата вече са вторичен продукт, произлизащ и следващ дадените Принципи.

Правилата в един полюсен свят, дават нюансите (цвят), когато се разпределят по оста от минуса до плюса и тяхната основна роля е по-добре разбиране на Принципите. Навсякъде има "хардлайнери" и либерално настроени, но всичко е заключено между Принципите на дадената школа и поставените цели.

В този ред на мисли аз поздравих Кристиян в мнението си като споделям, че винаги ме е възхищавал самоанализа, ретроспекциите и корекциите, които прави човек, особено когато това е публично, и изказано с намерение за съжаление и извинение за минали позиции, мнения и действия.

Такова поведение е отговорно. Това е и основа на всяка осъзнатост и духовност, без която нещата преливат в лицемерие.

Във връзка с примера ти...Той напълно не противоречи отново на мненията ни. Има мнение - промяна на ситуацията - корекция на правилата - друго мнение ... Всичко си е нормално!

Въпроса е друг обаче, който може би никой не разбра... Какво трябва да правим когато "коригираме" ? (принципно говоря!)

Има много хора от тук когато казват - "ОК! Преди мислех така,...сега обратно... Израствам! Развивам се!"

Как е възможно това ?!? Та нали преди като си мислел по другият начин си спорил, дискутирал, в много случаи засягал ответната страна, заблуждавал, а не рядко и обиждал ... Как може да "израстеш" без да си се извинил ? Без съзнателно да си поел отговорност за миналите си действия ? Какво е това "духовно" израстване?

Примери...?!? Форумите бълват от подобни намеци за "смяна на позиции"...ОК! Но ще дадеш ли пример, при който някой е казал на друг извинявай ? С изключение на Кристиян, аз от толкова хиляди мнения не съм забелязал нещо подобно, но респективно има доста хора, които твърдят за смяната на техните принципи, становища, мнения и позиции.

Накрая ще кажа, че мненията ми в тази насока не трябва да се четат като жлъчен коментар, който да набуха егото на някой, който е решил да мисли по-различно от това до сега...Напротив! Подкрепям напълно всякакви трансформации в гледни точки. Те са много важни и изключително полезни, но само ако се правят съзнателно и по Законите дадени ни от Учителя. Може би и тук е ключа да се излезе от "цикъла на лутането" ...

Подобни теми Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита? , Оправданието - основна спирачка не само в духовния път! , Имам въпрос...! , Мисля си …, Ретроспекции , Постоянството , са просто "заостряне на вниманието". Всички те кореспондират с това, че човек, за да смята, че е направил сигурна крачка напред, трябва да стъпи на здрава основа и да изчисти СЪЗНАТЕЛНО нещата (кармата!), която е "завързал". В противен случай т.нар. "израстване" е временно и кармичните зависимости връщат отново човека в близко до "изходното положение"... Примери мога да дам също много, но не си заслужава да влизаме в детайли.

Разговора е принципен и надявам се принципно да се разбере...

Просто се надявам... :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×