Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ирина - Horus - Чебурашка

Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?

Recommended Posts

И все пак Бог ни оставя винаги избор. Поне с мен винаги е било така. Можех да избера мъжа, който ми подаряваше цветя и ми пишеше нежни писма, но аз избрах "силния", който ми поставяше условия и изисквания от типа "веднъж показвам, втория път наказвам". Можех да избера приятелството, аз избрах подчинението - взаимното (на различни нива). Ще кажете, че тогава съм имала нужда от второто - ами да - като не става с моркова, става с тоягата. Можех да си науча уроците с добро - можех...

Вторият път пак имах избор - само че вече бях мислила и чела много след грандиозния провал. И отново сърцето ме теглеше към варианти, който много приличаха на първия. И пак поникваха старите ми теории... Този път съзнателно не ги оставих да ръководят живота ми. Помня критичната вечер. Почти бях тръгнала по стария път и... телефонът ми изненадващо звънна. Ангелите ми бяха довели и двамата в една и съща вечер - и двамата ме чакаха. Имах само минута. Тогава си спомних за Учителя и за свободата. Да - това беше критерият. Зададох си въпроса: "С кого се чувстваш свободна да бъдеш себе си?" Нямаше нужда да мисля много. То си беше ясно. Беше светкавично прозрение... Послушах го и пожертвах много примамливи и вълнуващи неща, които ме чакаха на второто място за усещането на мир и свобода, усещането, че с него се чувствам точно толкова спокойна и радостна, колкото когато съм сама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Избрала си това, което ти трябва, и е било ясно, че ще го избереш. Не нежният мъж с цветята е бил необходимият урок за душата ти и ти си го усетила. На душевно равнище винаги знаем, а на умствено си мислим, че избираме. За мен този избор е чисто формален, театър. И ако не избереш едно нещо сега, ще го избереш по-късно - щом е на дневен ред, няма мърдане. Там горе вече си си го избрала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, не знам, много е сложно това, какво е трябвало и какво не е трябвало ...

Аз мога да разкажа нещо, по-скоро обратно на случая на Донка.

А то и при мен беше много странно - аз си имах някакъв смътен образ в главата (казвам образ, защото си беше така, визуален), за това какъв е моя човек, как/по какво да го позная с една дума smile.gif . Естествено, щом образа е смътен, пък дори и да не е, само по няколко външни белега и то не някакви специфични, ами често срещани, ясно е, че доста мъже биха могли да се впишат като подходящи. Та отивам аз да уча в ТУ-София и срещам един такъв екземпляр, от подходящите biggrin.gif. Нещо в мен трепва, в него също, започваме да се сближаваме и не сме се сближили кой знае колко още, само така, някакви симпатии изразени, но групата правим първия си студентски купон и ... се появяват едни странни реакции в припознатия от мен за подходящ мъж huh.gif . Тук е добре да кажа, че аз обичам да се смея, да танцувам, но по принцип не съм така предизвикателна нито като държание, нито като външност ... и съвсем неочаквано за мен, моя човек започва да се цупи и мръщи, когато аз се забавлявах на купона. Вечерта дори не успях да загрея съвсем, какво точно става, но на другия ден цупенето продължава, при което аз така се стреснах blink.gif. Нужен ми беше само един ден да реша, че не искам връзка с този човек.

След време чак ми стана мъчно за него - 4 години ходеше самичък и гледаше тъжно. В 4 курс по едно време (бяха ни разпределили в други групи и потоци дори, още след 2 курс) забелязах, че се движи с едно момиче, което на външен вид доста прилича на мен unsure.gif . И това ако не е съвпадение! Дали и той не е имал и търсел своя си образ? g.gif

П.П. Съпругът ми отговаря на този образ също thumbsup.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

интересно, нищо лично разбира се, но като поглеждам коментарите, явно всички чакат принца на бял кон, и са убедени че го заслужават . браво това е добре.  въпросът е дали това ,не е само в приказките и как е в живота???

има ли принцове и принцеси???

спомням си една мисъл на ГАУТАМА-     "ако не срещнеш подходящия,  по- добре продължи по пътят си сам".

 идеята ,че съществува сродната душа , тази с която сме повече от близнаци и тази, която може би и тя  ни търси някъде, е не само красива приказка.  поне за мен, не е такава.

но има и още една теория ,че първо тя се дава по награда ,и второ трябва да положиш усилия да си я привлечеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като поглеждам коментарите, явно всички чакат принца на бял кон, и са убедени че го заслужават

....

но има и още една теория ,че първо тя се дава по награда ,и второ трябва да положиш усилия да си я привлечеш.

Здравей, Вал! Най-после и един мъж да се включи..

Къде видя, че всички мнения изразяват някаква вяра в принца, още повече пък неговото очакване biggrin.gif Напротив, всички бяхме толкова далече от подобни фантазии, че направо приемам мнението ти за комплимент, че ни виждаш така романтични в твоите очи wub.gif

А пък за появата на "подходящия/подходящата" - според мен на първо време зависи от това дали ИСКАМЕ тази поява (ама истински да я искаме, а не ей-тъй от скука) , после дали я ТЪРСИМ (ама сериозно да я търсим, а не да чакаме ей-тъй блеейки да се спънем в някого) и чак тогава стигаме дотам дали успешно я привличаме или ни я натрясват като "награда".. biggrin.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Мъжете според мен не пишат, защото по принцип нямат навика да се излияват на такива теми. Иначе по повод принца на бял кон точно цитирах Свияш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз си мисля, че само приликите и приятелството съвсем не са достатъчни за едно съжителство.

С повечето си приятели от мъжки пол имаме еднакви гледни точки почти за всичко, еднакви убеждения, че ако щеш и верую...

Обаче, само при мисълта, че мога да живея с тях - настръхвам biggrin.gif Като сродни души - сме супер, но съберем ли се под един покрив... някой може да бъде превърнат в жаба, докато спи... и аз лично давам гаранции, че тази жаба няма да съм аз 3d_065.gif Защото, и мен от своя страна ме смятат за мил и прекрасен човек, приятелче на дечицата, мечетата и херувимчетата... обаче, в къщи съм направо Чудо (галено от Чудовище)

:3d_146: :3d_146: :3d_146:

Как до болка си права...

Само, че на жабите си им е гот да си квакат и да си се плицикат във водичката...

А ние, съвремените жени, обременени с хомота на еманципацията трябва, щем не щем, да ставаме универсални войници...

На Запад поне жените имат избор - седят и гледат ... сапунки, докато бавачакта тича след детето;

или гонят шеметна кариера...

А у нас - не само 3 (супер домакиня+шармантна дама+развихрена любовница) в 1 неочаквано добра и мечтана комбинация (за мъжете),

а всичко в едно...

За 19 г. брак сме имали доста кризи, компромиси... И израстване, поне за мен е тренинг. И както се каза по-горе най-добре се чувствам с аз и Аз. И съм щастлива в миговете уединение, не казвам самота, защото тогава точно не съм сама:feel happy::harhar:

:thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:

1. Трябва да сме наясно честно със себе си какви сме

Примерите ми, може да изглеждат дребни и несъществени, но са били точно „малките камъчета”, обръщащи в един момент „цялата кола”.

Да,

Наблюдавала съм как се разпадат поне 3 двойки от братските среди.

Проблеми бяха именно малките ежедневни камъчета - кой ще оправи, чисти, готви, измие; кога да се ляга и става; кой дюшек е по-полезен; колко да е температурата в стаята, кой е сова и кой чучулига; с какви хора да се срещат; кой книги да четат; къде и с кавво темпо да се ходи на излет....

И колкото повече се чувства един човек "извисен", толкова повече иска да промени грешките в другия.

Или пък иска да си медитира, релаксира, чете, пее.. и хич не го интересуват задачите за деня.

Съгласна съм, че ако една връзка има много "камъчета" и човек не е удовлетворен, то не трябва да е в нея.

Но тук е много фина границата между "разумен компромис", "личностно израстване", "споделяне"

и теми като "мързел", "властване", "асоциалност"...

А тази граница може само двамата да си я определят за себе си...

Сещам се един пример от Учителя:

Един брат все се оплаквал от жена си и накрая споделил с него, че иска да се разведе. Учителят му казал да прави, както си реши. Но го попитал дали мисли пак да се жени.

-Разбира се, как може мъж да седи без жена?!

- Тогава по-добре не се развеждай. Бог ти е дал точно такава жена, каквато ти е потребна. Втората ще ти я прати още по-лоша..."

Добре е да познаваме себе си, но това означава да попадаме в много и различни ситуации, най-вече от трудна по-трудна. И дори сами да си ги създаваме!!!

Много голям тест за истинност и съвместимост е поход в планината!

ТАКА ВСЕКИ ОПОЗНАВА СЕБЕ СИ И ДРУГАРЧЕТО ПРИ НЕОЧАКВАНИ И ЕКСТРЕМАЛНИ УСЛОВИЯ!

Ще ме разберете със следните примери:

***Помня как преди време, когато бях студентка с една група приятели решихме да посрешнем изгрева на Черни връх. И тръгнахме вечерта от кв."Лозенец", София - и така ПЕША, умишлено без фенери (бе пълнолуние) ... Това бе опитност на незабравимо себепознание!

***Друг излет - зимен преход от х."Пионерска" до Новата хижа. Бях с близки! приятели!?, с тежка раница, поотпусната мускулатура и съответно много бавна за тяхното темпо... Изостанах малко, загубих визуален контакт с тях, подхлъзнах се, паднах, ипитах да стана - зверска болка. Тупнах като покосена на леда. В главта ми започнаха да се самопрелистват всички книги, от които съм чела за травми на крака и измръзване..

Викнах, не ме чуха.. бяха далече.

А аз не можех да ходя. Реших да оставя раницата и да се тътря по снега. Не бе много удобно да се влача, нито да пълзя. А вечерта идваше бързо...

Много размишлявах какво и как, защо се случи това. Помолих се.

А в това време един мъж-спортист от хижата ги попитал защо се бави тяхната приятелка. Много белия брат, пълен с цитати по всеки повод, както и снежно бялата сестра го успокоили, че всеки сам да си бере грижата и да си вземе уроците.

Мъжът се притеснил за мен, неизвестната, че дори след час и половина, на смрачаване ме няма...

ИЗлезе в студа и ме намери... стенеща, влачеща се и втренчена в малинака под гората... мечтаейки колко би било добре да е лято и да има поне малинки...

Поклон ДО ЗЕМЯТА пред сърцето ти голямо, Иване (Шампиона)!!!:3d_161:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Иска ми се да ви приканя към повече откритост. Не просто да поразсъждаваме за отношенията - защото това винаги е лесно от позицията на наблюдатели, а да се вгледаме в себе си.

От какво имате нужда в една интимна връзка?

Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го!

Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого?

Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея?

Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта?

.. и още - каквото спонтанно решите да споделите.

Моля, изразявайте лично мнение, а не позиция по принцип или теоретично. Нека направим една открита приятелска дискусия, посредством която ще се опознаем... а, най-вече и сами себе си smile.gif

Имам нужда от разбиране.

Физически ли? :rolleyes: Алекси Лайхо.

Да бе, искам да има свободен и независим дух, да не брои преди да скочи, да мисли с главата си а не с патката си, да мога да разчитам на него, че ще ме защити, не да се крия в ъгъла от страх да не се прибере пиян и да не ме пребие. Тва е.

Външният вид първо. После гледам да има чувство за хумор, развито въображение и да не е задръстен. Това е точната дума. Ако срещна някой, колкото и да е хубав ако е като гьон не ми е тумнал.

Всичко. Двустранно. Ако аз съм готова да си заложа главата, да се скарам с близките си, да се отрека от приятелите си и да живея за него искам той да го оцени.

Влияят, къде ще ида. Но гледам да не живея в миналото.

Кой решава с кого да имаш врьзка?

Аз решавам с кого да имам връзка, защото връзката е моя. Съжалявам, ако не оправдавам определени очаквания, или не харесват косата му, дрехите му, и така нататък. За да съм с някой значи съм видяла нещо в него. Нещо повече от недостатъците му, всеки си ги има. Ако все чакам за мнението на другите вечно ще си бъда сама.

Редактирано от AriesWildChild

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и добре дошла AriesWildChild

Един въпрос ми изникна докато четях написаното от теб:

Ако мъж, който не отговаря на твоите критерии, пожелае да ти бъде близък (във всяко отношение), защото ти отговаряш на всичките му критерии и е влюбен в теб, как би реагирала?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да отговоря вместо AriesWildChild, щото поста й звучи точно като... мен ? :)

Това, което Донка пита не ми се случи наистина, но си го представих без да искам с един познат, който по принцип много харесвам, въпреки, че никога не ми е и хрумвало да го харесвам като мъж. Разбирате ли, за него се носи слух, че е гей. Та един ден нещо ми прещрака в главата - след като той дойде "специално" да ми каже довиждане. На мен. Обикновено си казваме едно общо чао. Но в този ден той дойде до Mоята стая, обърна ми Внимание. И аз взех, че се замислих - ами ако не е гей? Ами ако всичко това е просто един слух? Ами ако наистина идва да ми каже Специално довиждане?!? Ами ако всъщност е съвсем нормален мъж и ме харесва???

А иначе тогава имах взаимоотношения с един господин, който е обратното на всичко, което си мислех, че искам. И какво мислите че стана, когато горната мисъл мина през главата ми? Направо се размазах от удоволствие! :) Този мой познат с довиждането стана мигновено решение на всичките ми проблеми - беше неочаквано добрата комбинация, която щеше да разреши всички дилеми! Така че си представих много старателно какво би станало. Ако не е гей. Всъщност си го представих доста реално и определено не умишлено, защото в първия момент наистина се усъмних във всичко, което знаех за него. Но след 15 минути си спомних къде се намирам и... бягството от реалността понякога действа много отрезвяващо :-D

Редактирано от simonkurt

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Ще споделя и моето виждане по вапроса.Всяка двойка минава през етап и о4акване на той-тя за мен е като сжетлината на един слън4ев лъ4,който гали о4ите ми,раджа сърцето ми.Тази радост е нежна ,красива,безкористна,но тя не'може да задоволи душата,копнежа на духа който търси Великото,Незнайното,БОГ и затова според мен 4овек си измисля идеали ....а те винаги са времвнни.Колкото и силно да си мисли 4е оби4а ,в един прекрасен момент пак е ПРАЗНО..))))))))))))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко подходящи думи от книгата, която чета в момента.:

"Създаването на интимна връзка без конфликти ........ разрешението е в това да се откажеш от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени...... Единствената грешка се крие в предварителната представа за съвършената двойка...... Идеята е: да направим с възможния живот....възможно най- доброто."

*****************

"Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.Нищо не ни носи по- голямо просветление от това да бъдем с друг , приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по- необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек."

******************

"За да се разгърнат положително отношенията ни , необходимо е да ги погледнем под друг ъгъл: като поредица от възможности да обогатим съзнанието си, да открием една по- дълбока истина и да бъдем хора в най- пълния смисъл на думата. Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от други, за да оцелее, може би ще открием друго пълноценно същество, с което ще споделим онова, което има всеки от нас поотделно.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по- скоро срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.

Аз със себе си.

Ти със себе си.

Ние със света."

" Да се обичаме с отворени очи"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е лесна темата доста неща могат да се кажат и напишат ,най важното е всеки да знае какъв човек иска до себе си , да сте в хармония заедно ,да сте си изяснили нещата и да не се претполага много .Доста от връзките да некажа и повечето любовта между половинките е доста кратка ,трае от порядъка на 1 до 3-4 години някъде и до там ,после угасват нещата ,вместо да се засилва любовта тя угасва ,това показва че това не е истинска любов ,дори много хора си мислят че любовта примерно траела 3 или 5 години и до там ,после било уваженито :) ,то уважението а част от любовта ,бърка се често и любовта със сексът ,разбирасе сексът е част от любовта ,но по скоро "правенето на любов" е част от любовта докато сексът само за освобождаване на напреженитето ,според мен не е свързан с любовта .Доста от хората най вече по младите бъркат и ревноста с любовта ,мислят си че щом ревнуват значи много обичат ,а появили се ревноста нещата бързо си заминават .

А най подходящият човек е този, който нямаш нужда да променяш .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало ми се е на няколко пъти да имам перфектна връзка и то няма нищо общо с другия човек. В повечето случаи аз съм се чувствал леко и ми е било радостно на душата. Имах веднъж преди няколко години едно изживяване, където за определен период от време се чувствах успешен. Целият бях в настроение, беше ми лесно, живота хубав, тогава се срещнах с чудесна жена и живота беше щастлив. Нещата просто се случват, всичко си идва на място и дишаш леко, любов, чувства, впечатления, споделяне, секс. Интересно състояние е: тогава си го нарекох, да гледаш през очите на душата. Всичко е по-различно с това отношение. На по-късен етап ми се случи и обратното, пак със перфектна за мене жена, само че живота тръгна нагоре. Лошо настроение, липси, очаквания от живота, които се прехвърлят в връзката, затваряне, мерене кое - колко. Не се получи нищо, макар и да можеше. Така че, както си трептиш, това си и привличаш. Радостта е на първо място, любовта на второ, споделянето на трето, секса на четвърто и т.н. Ама тия неща не на думи, а да си ги трептиш в себе си. Значи първо да си радостен, после да си с широко сърце, да обичаш жените, мъжете, приятелите, да се радваш на секса и така. Тогава и партньор не ти трябва, ама той и затова идва, защото нямаш нужда от него. <img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важна е душата. Да се чувстваш духом в едно. Преливане между душите. Чувствате ли го? Сила!....близо сте.....Да се слеят мечтите, реалността е страшна...няма съмнение. ....Ще бъде другият полюс, ще бъде това което вие не сте. Ще може да прави точно това, което не можете. Като два крака,като две ръце, единият от ляво другият отдясно. Сякаш сте се търсили през цялата вечност.... и се намирате...сега....Вечен духовен съюз, физиката е на заден план, отминава, но душата остава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само Бог да е с мене, друго не ми трябва.

Зло да е, от Бога да е. Много неща ми липсват, но дори не смея да се моля за тях, а казвам: "Боже, от всичко се отказвам, само от Тебе не!"

Да търся човек до себе си не ми е приоритет, искам първо себе си да намеря.

:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди мечтаех за споделена любов и разбиране с човек, който ще е всичко за мен и повече от всичко, който ще знае винаги от какво имам нужда, ще ме обича при всички условия, дори и да сгреша. Ще се радва заедно с мен на моите радости, ще споделя мечтите ми.

Даже си бях казала, ако не в този живот, то в следващ, мога да го дочакам моят възлюбен...

Моята душа половинка.

"Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си

въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като

условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава

перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир "Ромео и Жулиета" се

занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки. "

източник: Извадки от беседи на Петър Дънов за сродните души

Сега осъзнавам, че Този , който ни обича безусловно и винаги ще ни обича е Бог . И това ми носи такава голяма радост.

Сега се моля аз да мога да обичам безкористно.

Нито мъжът, нито жената са Върхът, към който истински се стреми сърцето ни, Върхът това е Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля,че това със суперпредставата за мъжа или поне смътния образ на идеалната половинка е една доста наивна проекция на съзнанието ,което сформира свое отражение веднага . Аз също съм имала подобни образи ,дори ми се е случвало да нарисувам портрет на мечтания мъж ,да го срещна на другия ден ,да изживея кратка любовна авантюра и да забравя за него . Хах . При това все- още бях в художествената гимназия ,може би 11 клас.

Сега отново се оборя с представите за идеалната половинка ,но наистина ги саморазрушавам всеки ден ,защото знам ,че това не е пълноценно.Това не е живият живот. Човек трябва да бъде 100 % жив ,а това не става с изграждане на представи .Хората са несъвършени ,неидеални и мисля ,че точно в това е красотата им .

Дори определени черти на характера ,които смятаме за недостатъци на нашия реален любим ,може би са полезни за него ,може би биха били полезни и на нас.

Това звучи малко абсурдно на пръв поглед ,но критиката към нещо ,което не приемаме в характера на човекът до до нас и невъзможността да видим ,колко незавършен би бил той ,ако не беше такъв какъвто е ,някакси са в основата на разбунтувалата се представа вътре в нас. Не малко хора са прекъснали връзки и брак поради тези неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще бъде другият полюс, ще бъде това което вие не сте. Ще може да прави точно това, което не можете.

Чудесно казано и ми проблесна защо няма човек за мене.

Хора, аз съм универсална, мога всичко!

:3d_015:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно казано и ми проблесна защо няма човек за мене.

Хора, аз съм универсална, мога всичко!

:3d_015:

kuki, бях останал с впечатлението, че си във възраст в която вече не ти трябва мъж. Май съм се объркал. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То не е до възраст, то е до нагласа.

То не е до капризи, то е до предпазливост...

Възрастта ми е по-голяма от едни и по-малка от други.

Форти.

Хи-хи!

:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са несъвършени ,неидеални и мисля ,че точно в това е красотата им .

Дори определени черти на характера ,които смятаме за недостатъци на нашия реален любим ,може би са полезни за него ,може би биха били полезни и на нас.

thumbsup.gif

Отвъд осъзнатото търсене на сходни неща при избора на партньор, още една (често неосъзната) причина определя избора ни: желанието ни да се развиваме. На едно по-мистично, духовно ниво, ние подбираме партньори, с които можем наново да пресъздадем онова, което е куцало във взаимоотношенията в годините, когато сме се формирали като личности, от дълбоко вкорененото желание да го "излекуваме".

Обикновено ни привличат партньори, които отговарят на следните две условия:

Характерът на партньора е доста сходен с този на единия или двамата ни родители и с този човек ние можем да пресъздадем нашите най-познати и неразрешени детски драми.

Или - характерът на партньора е доста различен от този на нашите родители, така че с този човек старата драма носи в себе си потенциала за нов благоприятен изход.

В основата на успеха на едни потенциални отношения стои схващането, че добрата връзка не е нещо, което имаме, а нещо, което правим. Точно както при схващането, че хората нямат проблеми, а те са самите проблеми.

п.п.1- Канел, няма възраст в която на човек да не му трябва другарче по Пътя. Не, че не можем и сами - просто заедно е по-приятно и интересно wub.gif

п.п.2 - kuki, много си сладка biggrin.gif

Редактирано от Ирина - Horus - Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не зная как ще се оправят мъжете в този форум с толкова сладки жени, коя от коя по-сладка!

:3d_052::3d_048::3d_062::3d_100::3d_042::3d_039::3d_049::3d_047::3d_041::3d_044::3d_014::3d_059::3d_050::3d_045::3d_043::3d_066::3d_031::3d_064::3d_028::3d_046::3d_063::3d_004::3d_023::3d_055:

Единственото възможно решение на сложната задача с множество неизвестни ми се вижда това, което предложи Светлина и Хармония - Бог в молитва да ни покаже кой за кого е. Аз за всеки случай бих проверила неколкократно резултата...

Искам следващия път да улуча от раз правилния човек и да остареем заедно /защото съм млада още, Канелчо/.

Светлина и Хармония, пишеш много образно и емоционално, винаги ме вкарваш в някакъв филм, където гледам, слушам, виждам, помирисвам, движа се, храня се и т.н. Не можах да се сдържа и се пошегувах, използвайки думите ти. Когато видиш името ми, проверявай дали си носиш чувстото за хумор, да не се засегнеш, а да се посмеем от сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×