Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Bethedi

Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?

Recommended Posts

Guest Кристиян

Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ...

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах :)). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо?

И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?

Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо казват че приятел в нужда се познава? Защото само истинският приятел може да се жертва.

Мислиш ли, другарю Водолей, че истинският приятел мисли за това, че се жертва в момента, в който го прави? Това са все оценките на околните и изразяват тяхното мнение и разбирания. Човек, който дава с любов, той не мисли за това, че дава. И който приема с любов, той също не мисли, че е задължен - просто споделя радостта на другия.

Да. Приятелите са всеотдайни, не мислят какво добро правят, коло струва и пр.

Но как приятелството се вижда отстрани, е - някой дава пари, труд и понякога рискува дори живота си за приятел.

Има християнски и индийски семейства, в които съпрузите съзнателно служат и се молят един за друг и за децата си.

Много са се жертвали за децата по време на войната и т.н.

Само не ми казвайте че всичко това са индулгенции за пред хората, защото не са.

Познавам деца на такива хора в които има дълбоко и неподправено благородство.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ...

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах :)). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо?

И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?

Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ?

Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ...

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах :)). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо?

И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?

Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ?

Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан?

Ужасен пример. Подсети ме за една друга жертва от стария завет. Първия курбан.

Понякога се чудя, добре - жертва, но в името на кого.

Кой иска кръв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ...

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах smile.gif). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо?

И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?

Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ?

Христос използва този израз, който за първи път се появава в книгата на пророк Осия с точно определен смисъл.

Ето първоизточника:

6:1 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни

изцели, Порази и ще превърже раната ни.

6:2 Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него.

6:3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както

зората, И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои

земята.

6:4 Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя Юда? Защото добротата

ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.

6:5 Затова ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата Си; И съдбите Ми се

явяват като светлината,

6:6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.

6:7 Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.

6:8 Галаад е град на ония, които струват беззаконие, Опетнен е с кръв.6:9 И както разбойнически чети причакват човека, Така дружината свещеници убива по пътя към Сихем; Да! те вършат безчестие.

6:10 В Израилевия дом видях ужас; Там се намира блудство у Ефрема, И Израил е осквернен.

6:11 И за тебе, Юдо, се определи жетва, Когато върна людете Си от плен.

Гл.6, Книга на пророк Осия

Ето и контекста, в който Христос говори:

9:9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

9:10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

9:11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

9:12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

9:13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

Струва ми се, че от приведените пасажи, се изяснява за каква жертва става въпрос и към кои е отправен този отговор на Христа. В доста мнения на пишещите по-горе вече се застъпи гледната точка за изкорестяването на жертвата. Към тях може да се прибави и гледната точка на принасянето на формалната "жертва", което в контекста на Стария завет е един изпразнен от вътрешно съдържание ритуален акт на умилостивяване на божеството с определена цел/корист. Реално погледнато това не е жертва. Едно каменно сърце не е способно на истинска жертва.

Другият превод на казаното чрез пророк Осия и от Христа - изисква се жертва по Дух, а не по форма. А жертва по Дух без милост няма.

Поздрави: Bethedi smile.gif

Редактирано от Bethedi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено не можем.

Щом сме достатъчно сигурни да отсечем, че някой не е пожертвал нищо,

то сме и достатъчно твърди, че да няма от коя цепнатинка да проникне обич в нас.

А ако обичта е напъхване на нечий образ в рамките на собствените ни ограничености, то навярно е едно от най-вредните неща (за всички страни) в този свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
3d_097.gif Но е много трудно да приемем другите такива каквито са.Както и да приемем себе си,когато грешим и не успяваме да се поправим на време.Може би е от малкото обич?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, не е лесно.

Ама ако не приемаме другите, ако не приемаме и себе си - това е да живеем непрекъсното в някаква (може да е бурна, а може и тиха и неафиширана) конфронтация, в някакво перманентно разочарование и спрямо другите, и спрямо себе си. Защо е нужно това? Напразно измъчване и хабене на енергия.

Нещата и хората са такива, каквито са. Може и да не ни харесва всичко, но такава е реалността.

Хората се променяме доста бавно и трудно, дори и когато имаме желание за промяна.

Нека сме приемащи и толерантни както към себе си, така и към другите. Така хем животът ще е много по-приятен и спокоен, хем има много по-голям шанс за промяна към по-добро. Защото една атмосфера на отричане, критикуване, заклеймяване... няма да допринесе за промяна, напротив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В съвсем прав текст ще подкрепя написаното от Венцислав. Ако обичта и любовта и милостта имат нещо общо с жертвата, то това не са нито обич, нито любов, нито милост, а само думите, които прикриват зависимости далеч по-агресивни от тези към нещо материално. Съвсем ясно си го е казал Христос. И го казвам с дълъг и труден опит и жестоки вече научени уроци. Казвам го с ясното съзнание на човек, който до 45тата година на живота си е слагал знак на равенство между любовта и жертвата.

Сега за никого и нищо не се жертвам. Внимателно се вслушвам в себе си преди да дам нещо и давам толкова и така, че да ми е чисто - да остане в мен само радост и благодарност за тази радост. Ако аз давам с усещане за жертва, подсъзнателно ще го очаквам от другите - или същата жертва, или благодарност, или признание, или обич в замяна.... абе търовия с жертва, да си кажем с думи прости. След като промених себе си, някак престанаха и другите да се жертват или да не се жертват за мен. А, те дали си го мислят или усещат като жертва, дали очакват нещо от мен, дали определят отношението си към мен или към някой друг по жертвата - това не е моя работа, а тяхна свобода...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

странно, когато има причина да не се самобичуваш непохватно почваш да усещаш че този който е нервен не те дразни, а заедно сте , чувстваш неговата нервност не с цел да се спасиш, а просто защото сте заедно в този шум. всъщност самоосъждането е хубаво, но явно си е изкуство, което се учи може би, защото... може би без съзнание че има нещо в теб не по голямо от това в другите, не може да има истинско самоосъждане, защото се самоосъждаш за да се спасиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?

Ами, ако това беше инициализиращата сила да обичаме, тогава никой никого нямаше да обича, защото ще чака да му се даде първо някаква саможертва. Да обичаш е тъкмо да пренебрегнеш интересът си, а не да го следваш. И изобщо бакалските сметки като длъжник, отплата и прочие някак не ми се вписват в християнството. Интересно какво трябва да ти даде врагът, за да го обичаш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?

Ами, ако това беше инициализиращата сила да обичаме, тогава никой никого нямаше да обича, защото ще чака да му се даде първо някаква саможертва. Да обичаш е тъкмо да пренебрегнеш интересът си, а не да го следваш. И изобщо бакалските сметки като длъжник, отплата и прочие някак не ми се вписват в християнството. Интересно какво трябва да ти даде врагът, за да го обичаш...

Така или иначе никой никого не обича...

Обичаме себе си само. Към другите имаме очаквания, които бъркаме с обич.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Ами да жертваш нещо за да те обича някой си е вид "причакване"- "жертвата" прилича на червейче на въдичарска кука...пък ако се навърта някоя любяща риба наоколо, току виж клъвнала...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да жертваш нещо за да те обича някой си е вид "причакване"- "жертвата" прилича на червейче на въдичарска кука...пък ако се навърта някоя любяща риба наоколо, току виж клъвнала...

уфф, слаб въдичар съм, нищо не разбрах...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Трудно за асимилиране като идея, напрягам се да го осмисля, може да обичаме някого, ако имаме зрънце човещина, ако носим в себе си част от божественото.Нали Бог ни обича въпреки всичките ни прегрешения, търпеливо работи над душите ни, ден за ден, един божествен ден е равен на хиляда земни години.Какво търпение на вселенския разум!?Ако ни е друга мярката да се надяваме някой да се жертва, за наше благо, то цената е ,че ние не се развиваме, не еволюираме, а паразитираме, вредим си.Ако ситуацията , в която сме с такъв човек ни заставя да събудим човещината си.Нека сме подбудителя, носителя на светлината, а да обръщаме нещата в мерило взел- дал.    

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте

Безкористната Любов към ближния според мен трябва да се разбира в широк аспект, тост Любов към: "Живата разумна природа". Не обичаш ли дървото, не вдигнеш ли насекомото което се дави в локвата, това е неразбиране на този принцип. А и според Учителя, желанието да спасиш насекомото ако бъде пренебрегнато:"Ти не си издържал този изпит". Много пъти съм се питал как.......Спасявайки малките, те нямат възможност да ти отвърнат на добрината. Жертвата която човек прави в случая е натварване в кръста. С практиката се изяснява и принципа защото почива на собствен опит и усещания.

Бъдете Здрави и Разумни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз разбирам обичането само стоварено върху неближният. Това е то обичането - саможертва. А от ближните имаме нужда, дишаме чрез тях, живеем за тях, раздваме се заради тях, тук няма усилие, ни помен.

Имах преди време една голяма тема за прошката. Прошката, както и обичането преди всичко имат отражение върху самите нас, това ме научиха. Обичаме и прощаваме, не заради другите, а за да бъдем самите ние в хармония със себе си. Ако за някой е усилие, значи се бори със себе си. Ако му е като рефлекс - да не вини и да не мрази, това значи че вече е получил дар. А както ми казаха и веднъж, самият той се превръща в дар....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?

Това е интересен въпрос. За мен има и ясен отговор обаче.

Да, ти можеш да обичаш някого, който не е пожертвал, няма и да пожертва нищо, освен, вероятно части от прескъпото си его.

Да, ти можеш да обичаш такъв човек, само че не си струва да го обичаш така отдадено. Защото няма смисъл да даваш нещо от себе си (дори и доброволно), каквото другия не заслужава. И най-вече не може да оцени, няма сетива да оцени.

Обикновено, ако си кацнал като птица на нечие рамо, често човекът иска да те направи на супа. Да те сдъвче, да те изяде и изплюе, ако някоя кост се е запречила ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бихте ли се жертвали за онези, които считате за Ваши приятели, без да очаквате същото от тях?

Според Вас обичта изисква ли ответност?"

Нямам нищо против някой да се жертва за мен и да ме обича. Не смятам, че такива хора и безкористната любов, особенно от женска страна съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

От моята позиция "Обичам" не познава "не мога". Обичането не харесва въпроси от типа "защо", то дори не класифицира така нещата. Усещанията и онова, което те пораждат като действие и обратното (действията, които пораждат усещания в следствие на любов), са поток във възходяща линия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×