Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

„...само хората, които са стъпили здраво на земята...“

Recommended Posts

"...само хората, които са стъпили здраво на земята, могат да градят въздушни кули..."

Как бихте коментирали този цитат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитатът би могъл да се приеме за верен при определени условия:

1) „Стъпил здраво на земята“ да се разбира в смисъл на материално-ориентиран човек, отдалечен от духовността;

2) „Да градят въздушни кули“ да се разбира като да си правят планове ненадхвърлящи материалния земен живот.

За въпросните хора разбира се техните планове ще изглеждат съвсем практични, конкретни и реални, но от гледна точка на душата те са именно въздушни кули.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"...само хората, които са стъпили здраво на земята, могат да градят въздушни кули..."

Как бихте коментирали този цитат?

Евр.12:25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

Евр.12:26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

Евр.12:27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

Иоан.3:31 Който иде отгоре, той е над всички; който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.

Д.А.17:23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

Д.А.17:24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

Д.А.17:25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Д.А.17:26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

Засега се въздържам от личен коментар и коментирам цитат с цитати...много шабатско...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стъпил здраво на земята е този , който се вписва в настоящото определение за "нормален" човек.

Дали той ще стои въздушни кули или не , това не оказва промяна върху настоящите му действия.

Той може да живее и на двете места за разлика от онзи, който не се вписва в общоприетото и за

него казват , че не може да стои въздушни кули .

Обаче той не само ги е построил , но и няма намерение да слиза от тяхrolleyes.gif така се получава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Стъпилите на земята според мен са хората, които се сливат с хорската тълпа.Те са част от нас, но в чието съзнание е влязло Божественото, или имат въздушни кули.За тях всичко у ближните е от Бога- и добро и лошо.Те безусловно служат на Вселенския разум. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"...само хората, които са стъпили здраво на земята, могат да градят въздушни кули..."

Как бихте коментирали този цитат?

За да бъде коментиран цитатът, би трябвало да му се някаква изходяща гледна точка- тази на човека, който го е написал. В случая аз бих могъл да коментирам, но отправтата точка ще бъде само тази, с която разполага съзнанието ми- а тя може и да е различна от отправтата точка на авторът на въпросния цитат. В случая бих допуснал, че най-уместно би било да се приеме за отправна точка херметическата философия- в края на краищата тя е в основата на всички духовни и религиозни учения, които са в "обръщение" сред хората.

В херметическата философия понятията "земя" и "свят" имат съвсем различно съдържание- библейските понятия "земя" и "свят" са взаимствани от херметичните, и съдържанието им е идентично на херметичното. Земята е нашето жизнено поле- нашето тяло, една песъчинка от Света, където ние живеем. Светът от друга страна е "свещена планета", която е неприкосновена изява на Божествения план- това е основно положение в херметиката, както и основно положение, описано още в първите две глави от книга "Битие", с която започва библията. Всеки може да прочете 1-ва и 2-ра глава на "Битие" и да установи, че май има много объркващи и взаимно противоречащи твърдения, в случай че се допусне, че съдържанието на двете глави се отнася до едно и също творение. Е, не е едно творение. Първа глава описва Сътворението на Света/Космоса...Тоест, първа глава описва Сътворението, което по същество представлява Божият Син.- Ще речете, че това са глупости...Да, много вероятно е подобно твърдение да се възприеме като глупост, но ще бъде жалко...

Втора глава на "Битие" разглежда също творчески процес, но той всъщност, протича в обратния ред на описания в първата глава, а този, който твори в първа глава, не е този, който твори във втора глава. Първият е Бог(ове), който на седмия ден се оттегля в почивка, а резюмето в началото на втора глава е в посока- и така бяха сътворени небето и земята и всичките им войнства и т.н., но след това се прехвърляме в един план, в който се появява Господ Бог, Който майстори от пръст человек, и му вдъхва жизнено дихание, тъй щото човекът станал жива душа. Нарекъл човека Адам. След Адам биват сътворени животни и растения, с основен мотив "не е добре човека да бъде сам- помощник му трябва", но се оказва, че независимо от голямото разнообразие от забъркана глина във форми, оживели след получаване на жиднено дихание, сред тези форми няма подходящ помощник на Адам. Следва процедура, в която Адам бива приспан, и от едно негово ребро бива направен подходящия помощник- Ева, жена.

Изводът: Има Божествен Човек, има и природен човек.Природно роденият човек е от земята, от земен вид; но като микрокосмос той е от Света- от Света е получил жизнено дихание и е станал жива душа.

Тук, на земята, природно родения човек бил поставен в Едемската градина да я обработва, и както знаем, в нея имало дървета, едно от които било дърво за познаване на доброто и злото- в един плод- две качества...Якооо, нали?!

Ето какво ни предлага Хермес:

"3. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни движения във

Вселенското същество, в него няма нищо освен добро. И както в едно такова

същество не могат да се намерят други качества, така и доброто не може да се

намери в никое друго същество.

4. Всички останали качества се срещат във всички същества, както и в малките, така и

в големите, във всяко от тях и според собствения им вид; дори и в света, в най-

могъщия и мощен (свят) на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със

страдание*, тъй кото самото създаване е страдание.

Там, където има страдание, със сигурност няма добро. Там, където е доброто, със

сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова

доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото.

Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има

участие и в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща,

той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър.

Светът също е подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания,

подложени на страдания.

5. Хората поставят норми за доброто чрез сравнение със злото. Не дотам голямото

зло тук важи за добро, и това което тук се определя като добро, е най-малката част

на злото. Значи невъзможно е за доброто тук да бъде свободно от нечистотията на

злото. Тук доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро. Така доброто се

разваля и става зло. Следователно доброто е само в Бога, да, Бог е самото добро.

6. При хората, Асклепиос, доброто може да се намери само по име, но никъде в

действителност. Това е невъзможно също, защото доброто не може да намери

място в едно материално тяло, което почти се задушава от беди и мъчителни

затруднения, болки и влечения, инстинкти и представи на сетивата.

7. Но най-лошото, Асклепиос е, че на всички горепосочени неща, които хората вършат,

тук се гледа като на най-голямото добро, а не като на извънредно зло. Инстинктът

на корема, подстрекателя на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч

от доброто...

13. Затова онези, които не са с Гносиса и не вървят по пътя на страхопочитанието от

Бога, могат да се осмелят да нарекат човека красив и добър, този, който дори и на

сън не е видял доброто, който е обхванат от много форми на злото, който гледа на

злото като на добро и така го приема в себе си, без да може някога да му се насити.

Той се страхува, че ще му го отнемат и се бори с всички сили не само да го задържи,

но и да го увеличи.

14. Такива са, Асклепиос, човешкото добро, и човешката красота. И ние не можем нито

да избягаме от тях, нито да ги мразим: защото най-трудното е, че те са ни

необходими, и че без тях не можем да живеем."

Ако приемем думите на Хермес, значи осъзнаваме, че доброто не може да се намери в този свят,и че живота носи само трудности и разочарования, болки и страдания на хората. Но освен песимисти има и оптимисти, освен меланхолици има и весели хора. Има хора, които приемат живота такъв, какъвто е, но има също и такива, които отчаяно се борят с него. Със сигурност познаваме както такива, които са от угрижените, така и такива, които са от примирилите се. Но почти всички знаят в най-дълбокото си същество, че доброто, към което се стремят, или вярват, че са постигнали, е само една сянка, една недействителност- една въздушна кула. И там, където това знание липсва, отвреме на време се появяват чувства на съмнение, а често и на отчаяние. Това е така, защото накрая излиза, че доброто не е чак толкова добро и се оказва че то е само една по-голяма или по-малка част от злото.

Родината на злото е земята- това е положението. Който е здраво стъпил на земята- т.е., каквото и да се опитва да строи- все са въздушни кули. Какво точно представлява здраво стъпилия на земята човек ли? Ами по подразбиране, състоянието ни на природно родени хора е такова, че като такива, това, което правим и постигаме във всички житейски аспекти- растеж, развитие, съзнаване, наука, религия, духовност- е нищо повече от вкопчване в собственото ни жизнено поле- земята...Здраво стъпили на земята- строим въздушни кули.

Самата идея, че човек можел сам да постигне нещо духовно, нещо което да е абсолютно добро- това е въздушна кула. Самата идея, че Божествената Любов е нещо, което съществува в диалектичната природа, и още повече- идеята, че човек може да постигне тази Любов и да я употребява, т.е. идеята, че Любовта ("Бог е любов"- твърди библията, Хермес...вероятно и други писания твърдят същото) е достъпна за "потребяване" от природно родения човек - това е въздушна кула. Идеята, че човек има свобода на волята и свобода на избора- също е въздушна кула.

Здраво стъпил на земята- това е положението, и друго освен да го приемем такова, каквото е, е възможност за строеж на въздушни кули. Тоест, всякаква проява на активност, опит за някаква промяна, за "развитие"- пък ако ще и духовно да е, вече е процес на строеж. А щом си здраво стъпил на земята- всякаква строителна дейност има един и същи резултат- въздушните кули.

Това е което мога да предложа като коментар- той е направен отдавна, като "мое" остава само това, доколкото съм се опитал да го предам със свои думи, доколкото мога да си служа с думи, и дотолкова, доколкото съм допуснал в себе си разбиране/разумяване на тези неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдааа, Хермес е голям аватар.

За да бъде коментиран цитатът, би трябвало да му се някаква изходяща гледна точка- тази на човека, който го е написал. В случая аз бих могъл да коментирам, но отправтата точка ще бъде само тази, с която разполага съзнанието ми- а тя може и да е различна от отправтата точка на авторът на въпросния цитат. В случая бих допуснал, че най-уместно би било да се приеме за отправна точка херметическата философия- в края на краищата тя е в основата на всички духовни и религиозни учения, които са в "обръщение" сред хората.

Много си прав. Мислех да го споделя като източник, но се замотах.

Цитата е от Тери Пратчет.

В този случай използването на "въздушни кули" като израз може да се смята за леко шеговито.

Което в случая е обратна шеговитост. Не се има предвид въздушните кули като празни мечти и творения на човека.

За мен този цитат означава, че .........

Какво означава да си здраво стъпил нз земята? :) Да признаваш и вземаш под внимание земните закони, земните правила, земната логика.

Чии са земните закони? На този, който е създал земята.

На Бог.

Та няма начин да не си разбрал земните закони (да си стъпил здраво на земята) и да се опитваш да установиш връзка с Бог (да градиш въздушни кули).

Няма начин да отхвърляш едни Негови закони и да си мислиш, че приемаш други :)

Няма начин да не приемаш едни негови уроци, а да си мислиш, че ти се полагат други.

Или както казват розенкройцерите "аз живея в този свят, но не съм от този свят".

Което според мен означава аз приемам земните закони и затова са ми обещани Божествените.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен земен човек е този,който живее само според земните(писаните) закони.Нормално е за човек който не познава Божествените закони да строи въздушни кули.

Построили сме доста и продължаваме да строим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Според мен земен човек е този,който живее само според земните(писаните) закони.Нормално е за човек който не познава Божествените закони да строи въздушни кули.

Построили сме доста и продължаваме да строим.

Към земните закони не спадат ли и природните закони?

Писаните закони са различни и зависят от типа общество, което ги формира, но върху хора от различни общества, които имат различни писани закони, не оказват ли съвсем еднакво влияние природните закони (които може и да не са писани...или пък може и да са описани, но пък дали сме описали всички...?)- природните закони в такъв случай, не се ли явяват земни, независимо дали са писани/описани или не?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен земен човек е този,който живее само според земните(писаните) закони.Нормално е за човек който не познава Божествените закони да строи въздушни кули.

Построили сме доста и продължаваме да строим.

Към земните закони не спадат ли и природните закони?

Писаните закони са различни и зависят от типа общество, което ги формира, но върху хора от различни общества, които имат различни писани закони, не оказват ли съвсем еднакво влияние природните закони (които може и да не са писани...или пък може и да са описани, но пък дали сме описали всички...?)- природните закони в такъв случай, не се ли явяват земни, независимо дали са писани/описани или не?

Природните закони описани в учебниците ли имаш впредвид?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Имам предвид всичките природни закони- които са описани, сигурно са в учебниците. Не знам дали човечеството е описало всички природни закони- така че, както тези природни закони, описани в учебниците, така и тези, които не са описани и не са в учебниците -всичките накуп имам предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има природни закони,които за съжаление не знаем.Предстои да бъдат открити(надявам се скоро!).

Съвкупността от тези природни закони и моралните космически закони е това,което аз наричам Божествени закони.Може и да греша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо е това желание на хората , да си доказват , че са здраво стъпили на Земята ?

Природните закони се включват към земните .Те действат върху всичко и всеки на Земята ,

без значение на чувствата ни , плановете или вида на въздушните кули , които всеки строи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има Божествен Човек, има и природен човек.Природно роденият човек е от земята...

от Света е получил жизнено дихание и е станал жива душа.

Кристиян

:feel happy:

На запад да декларираш че си стъпил здраво на земята означава със сигурност да

издигаш своя авторитет пред нежния пол, а също пред началници и колеги.

Такъв човек е реалист, консервативен към всякакви неприети от науката явления.

Да строиш въздушни кули е да мечтаеш за нереални, непостижими или малко вероятни неща, да прекарваш много време в очаквания на сбъдване на мечтите, разсеяност, вятърничавост, "май си на Луната" и други подобни.

Заради това двата израза са най често противоположни по значение.

Най вероятно здраво стъпилият на зеемята човек ще гради вместо кули, къщи, вместо въздушни, от тухли, пясък, хоросан, или по някоя модерна технология.

От друга страна, преди да се проектира едно здание, главният архитект трябва първо да го построи в своето въображение, тоест във вид на "въздушен замък", после се прави първоначален компютърен модел, който от своя страна се разпада на плеяда от модели - модел на корпуса и съставните му елементи, на водопровода и канализацията, на електрическата система и пр. които трябва да пасват един към друг.

Когато всички модели са готови, за един човек от 18 век, това биха били все още, въздушни кули.

Но днес не е така, сега това е една от основните част на проекта.

Един ученик и/или последовател на йога трябва да построи духовното си тяло, което има подобни етапи както в строителството на сгради. Дали строи въздушни кули или не?

Сложен въпрос. За да увеличат шансовете за успех, на изток си търсят компетентен Учител - архитект - ръководител - гуру - или съветник по въпросите на градежа.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има Учители-архитекти , ръководители -Гуру , но дали транседенталната връзка с тях няма да е

поредната въздушна кула ?Мислим си , че имаме такава , пък реален градеж не се извършва.

Много е финна границата , при която нереалното става реално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много съвременници на всеки голям учител и просветлен човек,

които изобщо не си дават сметка за това кой е той.

Те го виждат като най обикновен човеек и той се държи съответно с тях.

Много ученици също целят да получат най различни нещица които са недуховни.

Връзката с учителя зависи от връзката с Бога.

Учителят притегля като магнит готовия ученик. Там вече няма

въпроси дали има връзка и доколко е добра. Тя е идеално добра.

Истинският ученик се моли много, също - за учителя си и

да са благословени винаги двамата с Божествената компания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си мисля че може да се ннамери едно нещо добро, което е истина и спокойствие и реалност за всички. Трябва да има някаква такава истина за всички, от която всеки може да си налее чиста вода и да си изплакне лицето и да му се изясни поне малко всеки ден. Всъщност може би нещо съм разбрал, че тази чистота може да се остави да си е

Търся нещо реално, толкова кристално, по-добро, по-светло дори от истината... Всеки си има своя реалност, но сигурно е че има една реалност по-реална, в която искам да ходя и трябва да има - сред толкова външни - едната река която просто няма нужда от определение

опитва се, не е лесно, въпреки че е лесно

а сигурно някъде е истинската софия, истинската надежда

ще възкръсне

за мен си

моя си ден

добър ден

добра нощ

Редактирано от petarstankov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много съвременници на всеки голям учител и просветлен човек,

които изобщо не си дават сметка за това кой е той.

Те го виждат като най обикновен човеек и той се държи съответно с тях.

Много ученици също целят да получат най различни нещица които са недуховни.

Връзката с учителя зависи от връзката с Бога.

Учителят притегля като магнит готовия ученик. Там вече няма

въпроси дали има връзка и доколко е добра. Тя е идеално добра.

Истинският ученик се моли много, също - за учителя си и

да са благословени винаги двамата с Божествената компания.

Много точно. Всеки голям Учител става ясно, че е такъв понякога след векове дори.

И това за връзката с учителя е точно, но бих допълнил, че много важна е връзката на самия учител с Бога.

Тогава той с присъстивето учи и едно негово изречение към ученика може да носи синтезирана информация, която би се побрала в томове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много важна е връзката на самия учител с Бога

Да.

Може би на някого са се видели удивителни думите на Учителя, че се моли

през цялото време.

Човек би си помислил че няма нужда Мировият учител да се моли след като има

винаги идеална връзка с Бога.

Защо тогава Той се молеше?

Аз съм си отговорил на този въпрос.

Ще се радвам да чуя и други мнения.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Връзката с Бог или Учителя е нещо, което трябва да се поддържа непрекъснато. Това не е автоматичен, а съзнателен процес. Ако не поддържаш тази връзка постоянно съзнателно, все едно си я изгубил.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Връзката с Бог или Учителя е нещо, което трябва да се поддържа непрекъснато. Това не е автоматичен, а съзнателен процес.

Да, съгласен съм:feel happy:

Колкото по-силна е връзката, толкова тя може да се подобри още :thumbsup:

Физическото тяло е крехък и недостатъчен ограничен инструмент на Духа.

Учителят сам е казал малко преди да си замине че въплътените същества са много ограничени и слаби.

Това е било за да се утешат учениците. Тленното тяло не е необходимо когато изпълни своето предназначение.

Учителят е имал велика мисия и за да я изпълни е било необходимо тялото да остане здраво.

Имало е непрекъснати и силни атаки от тъмните сили върху Него и върху много от учениците.

По време на Неговата работа са се случили и двете световни войни които са направили астрала

изключително мрачен и труден за поддържане на божествено състояние.

Молитвата е била наложителна в тези тежки условия за помощ на учениците.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

За да се поддържа връзка, първо трябва да се създаде- в случая, кой/как създава тази връзка? Учителя ли се свръзва с Бог, или Бог назначава някой за учител...или пък назначава част от Себе Си за Учител, и Си придава съответно на това някаква форма- проявява се, или си остава непроявен Бог (тире) Учител. Или пък...човек се опитва да се свърже с Бог, но пък му дават координатите на някой си учител?

Но, създаването на връзката далеч не е най-вълнуващия момент тук. Много по-вълнуващ е моментът със "съзнателността".- Човешкото ни съзнание има ли допирни точки с Божествеността?! Много по-просветени хора от мен са на мнение, че у човек има една единствена липса, но за сметка на това пък, липсата е пълна...Това, което липсва, липсва напълно и изцяло. Това, което липсва на човека според Хермес е "доброто само по себе си"- единственото добро, което никога не се променя, което като качество изразява същността на Бога. Исус казва кажи-речи същото, когато един богат младеж се обръща към Него (по памет цитирам) "Добри ми учителю", или в други преводи "Учителю благи", на което Исус отвръща " Пуркоа бре джанъм, Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.", съответно в по-нов превод "Защо ме наричаш добър? Никой не е добър освен един единствен Бог."

Та, при пълна липса на добро у човека, се отразява на функцията на съзнанието му. Съзнанието ни функционира в диалектичен режим, при който най-голямото добро според представата на съответното съзнание, е съвсем същото като най-малкото зло- според представата на друг...В края на краищата, всички сме на ежедневна диета, включваща плода за познаване на доброто и злото- със сертификат от Едем при това, препоръчан от змията- а при наличие на две качества в плода на това дърво, оценката на качествата остава за сметка на индивида, а доброто е непознаваема реалност.

Но, съзнанието от друга страна е свързано с понятия като разум...Хермес "открехва" колегата Асклепий:

Eдинадесета книга: Върху разума и сетивните органи

1. Вчера, Асклепиос, говорих за “състоянието на възрастния човек”. И сега във връзка с

това считам за необходимо да говоря подробно върху сетивното възприятие. Хората

смятат, че между сетивното възприятие и дейността на разума съществува

разлика, в смисъл, че първото е материално, а второто духовно.

2. Но аз мисля, че двете са свързани много тясно едно с друго и че въобще не се

различават, във всеки случай поне не в човека. Както сетивното възприятие при

останалите животни е свързано изцяло с природата, така е при човека също и с

разума.

3. Мисловната способност се отнася към дейността на разума също така, както Бог се

отнася към божествената природа. Защото божествената природа произлиза от

Бога, а дейността на разума от мисловната способност, която е сродна с думите.

4. Или още по-добре: дейността на разума и на думите са инструменти, които си

служат взаимно; защото думите не могат да се изговорят без дейността на разума,

а дейността на разума не може да се изяви (прояви) без помощта на думите.

5. Значи сетивното възприемане и дейността на разума се проявяват заедно в човека,

те са като че ли впленени едно с друго, защото дейността на разума не е възможна

без сетивното възприятие и обратно.

Такова било дереджето на разума и сетивата при нас- природно родените хора. А непосредственото взаимодействие на разума със сетивата наричаме съзнание, което в природно-диалектичния човечец, също представлява "троица", т.е. съзнанието ни е троично- едната част е отседнала в главата, друга част- в сърцето, и тези две съзнания държат само 49% от "акциите" на съзнанието. "Контролния пакет"- съдържащ 51% е в ръчичките на коремното съзнание, което управлява всичките жизнени процеси, в него е заложено всичко онова което наричаме инстинкт/нагон, и дори и да вземат да се обединят (което не е невъзможно за някои от най-открехнатото йоги на планетата, или йога...или йогин- все тая), не могат да вземат "думата"- тоест, доминантата в съзнанието на човека е свързана дълбоко с всички жизнени процеси, свързани с понятието "земя"- жизненото поле на индивида, или казано по друг начин:

"Обикновеният човек и неговите авторитети свързват мисленето с човешкия дух. За онези, които умело употребяват мисловната си способност, се приема че притежават повече или по-малко духовни способности. Но при по-подробно наблюдение човек трябва напълно да се откаже от твърдението, че разума е свързан с човешкия дух, защото при природно роденият човек сетивните органи са напълно едно с разума. Според думите на Хермес те са свързании много тясно и в никой случай не се различават. От това следва че нито мисленето, нито сетивните органи на свързания със земята човек, нито произхождащото от тях съзнание имат нещо общо с Духа. Природно роденият човек се различава от останалите животни само по това, че освен сетивните органи

притежава разум. Значи при животните сетивното възприятие е свързано с природата, а

при човека освен това и с разума. Така човек трябва да стигне до резултата, че човекът е много по-свързан с природата, че е насочен много повече към нея, отколкото което и да е друго животно. Че това наистина е така се показва от цялото поведение на човека. Дори така наречената религия, метафизиката на човека, говори на всички езици за неговата природна свързаност."

"В това отношение животното стои много по-високо от човека. То просто е едно с природата, и нищо повече. Рафинираното себеутвърждение на човека в неговите многобройни форми на изява са чужди на животното. Човекът е най-дълбоко пропадналото природно създание, най-свързаното същество, и то поради факта, че сетивните органи и разума, значи тоталното съзнание, представляващо целият човек, е напълно едно с природата. Това не е нито ласкателно, нито приятно. Но просто е факт. Хермес казва: Сетивното възприятие и дейността на разума влезат в човека като взаимно преплетени. Без сетивно възприятие няма разумна дейност и без дейност на разума няма възприемане. Животното е насочено към своята природна цел, и то показва тази насока ясно и открито. В това отношение животното е абсолютно честно и откровено. Но това не може да се твърди за човека. Той също е насочен напълно към своята природна цел, но не го показва ясно и открито, и в това отношение нито е честен, нито е откровен. Той е принуден към това от закономерността на себеутвърждението. Хората се заблуждават взаимно по най-различни начини заради коварността на своето съзнание. Вие трябва много добре да наблюдавате – като започнете със себе си – как хората взаимно се лъжат, измамват и подвеждат. Как придават на лицето си подходящ за момента израз, приятелски или строг, радостен или тържествен. В това отношение трябва да наблюдавате човека като едно животно, като най-опасното животно. При това вашите изследвания трябва да започнат при самият вас."

"Египетския Прагносис ІІІ" Цветовете и размера на буквите са моя добаФка- може да не се вземат предвид.

И така, в настоящото си природно състояние ние можем да бъдем ученици само на тези, които възприемаме като авторитети (аз имам вродена непоносимост към авторитети, независимо от това, дали са били даскали в училище, дали са били даскали в университет, дали са хабилитирани или рехабилитирани лица- професори и прочие...От първия ми ден в университета- като студент, та до ден днешен, към всички там докторя с титли, доценти, професори и прочие, се обръщам с "колега", а откакто и аз доктор станах, редувам "колегаедикойси" с "доктор едикойси".."Авторитетите" или свикват, или подкарват "ария на его-то", която всички ние знаем да пеем-соло или в хор: "абе ти знаеш ли кой съм аз, а?!!")- а те с тяхното съзнание могат да поддържат единствнено и само връзката между резума и сетивата си, което малко или много е възможно чрез умела употреба на мисловната им способност. Точно поради това ги възприемат за авторитети- като модел за подражанвие. Връзка между природно родени хора в позиция ученик/учител, по същество е само проява на коварност на съзнанието. Съзнанието поддържа само тази "опция".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×