catch22

Не мислиш ли, че в случая е възможно да си го направила, използвайки собствената си енергия?

„Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

- Тази нощ сънувах, че съм пеперуда – отвърнал Конфуций.

Учениците се засмели:

- Какво толкова странно имало в това.
 
Конфуций продължил:

- И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций….“

Здравей catch22 виждам че е минало доста време от както си писала, но ще се опитам да споделя мислите си за твоя сън. 
Аз мисля че става въпрос за нова работа или стара работа на нов пост или проблем който е разрешен и отваря нова страница в живота ти. Бели листове, хубави, ненамачкани, нови начала остава само да почнеш да пишеш историята си на тях. Но мисля че по скоро става въпрос за завръщане на работа от дълго отсъствие и това те радва и вълнува. 

Извинявам се за отклонението, но искам да ви попитам дали случайно няма да можете да ме насочите къде да потърся информация за подобни случаи.

През 2000 г. - август с мен се случиха поредица от странни събития, свързани с ... хора. Тези хора ме съзираха в далечината и сякаш се преобразяваха, и започваха да ми говорят.

При първия случай аз бях със слушалки и бях сигурна, че жената, която беше между другото с дете на ръцете, забелязва този факт. Когато се изравнихме, аз свалих слушалките, мислейки си, че желае да ме пита нещо конкретно. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха очите й - не изглеждаха нормално. Да не говорим, че гледаше и през мен, сякаш не може да фокусира върху обекти. Аз я попитах:"Да, кажете!" И тя ми отговори:" Ти знаеш!" Аз обясних, че не знам за какво говори. При което тя няколко пъти повтори, че аз знам. Не знам дали успявам да опиша с думи цялата ситуация, но аз започнах буквално да треперя. Просто се обърнах, казах, че не разбирам и продължих. След 3 м се обърнах да я погледна, стоеше си все така хипнотизирана и както стоеше, изведнъж се обърка и тръгна, сякаш нищо не е станало.

Вторият случай беше 1 седмица след първия, пак жена, пак с дете. Чакаше ме до университета. Поне така ми каза. Аз гледах невярващо и я попитах какво става. Тя съвсем спокойно ми отговори, че трябва да чуя каквото има да ми се казва. Пак беше като хипнотизирана. Пак гледаше през мен. Аз... избягах.

Третият случай беше кулминацията. Тогава вече искрено се уплаших. Пресичах улицата и се разминавам точно по средата с едно момиче. В момента, в който ме видя, тя изведнъж премина в горе описаното състояние и ми каза:"Трябва да говорим". И аз съответно казвам, не, тя настояваше, колите минаваха. Аз я помолих да пресече и тя каза, че само с мен ще го направи. Е, съгласих се и пресякох с нея. После започнах много целенасочено да обяснявам, че не желая да слушам, не искам да знам, каквото уж знам. Това момиче, стоящо и гледащо през мен, с една много странна усмивка, беше желязна, не помръдна и каза, че тя ще ми каже каквото има и след това, аз сама ще избера. И аз веднага попитах дали ще ме оставят на мира. Тя нищо, само леко се усмихна. Аз дълбоко въздъхнах и казах, че слушам. Изслушах я. След това я помолих да ме оставят на мира, защото много се страхувам. В момента, в който го казах, тя се "събуди". Просто започна да върви, мина покрай мен, пресече си и си продължи пътя. Все едно никога не сме си говорили.

Всяко едно съмнение е урок за всеки един от нас, който трябва да разрешим - борбата между сърцето и ума. Ако и се съмнявате, че можете сама да разрешите тази задача, излезте навън идните дни и послушайте един път ума си, а по-късно сърцето и после преценете. Отговор ще намерите

Здравей!
Мисля, че следните цитати от книгата на Клариса Пинкола Естес - "Бягащата с вълци" ще са ти от полза при тълкуването на първия ти сън.
 
"В митовете планината понякога се разбира като символ, описващ равнищата на съвършенство, които човек трябва да постигне, преди да се изкачи на следващото ниво. Най-ниската част - подножието на планината, често представлява стремежът към осъзнаване. Всичко, което става в подножието, се възприема от гледна точка на съзряващото съзнание. Средната част на планината често се мисли като трудната част от процеса, която поставя на изпитание познанието, усвоено на по-долните равнища. По-високите части представляват задълбочаването на познанието. Там въздухът е рядък и е нужна издръжливост и целеустременост, за да изпълниш задачите. Планинският връх представлява срещата с абсолютната мъдрост, например в митовете, в които старицата живее на върха, или в тази приказка - старият мечок."
 
"От гледна точка на психето мечката може да се разбира като способност за регулиране на човешкия живот, особено на емоционалния живот. Мечата сила е способността за циклично движение, бдителност или тих зимен сън, който възобновява енергията за следващия цикъл. Образът на мечока учи, че трябва да поддържаме равновесие в емоционалния си живот, че е възможно едновременно да сме свирепи и щедри. Човек трябва да пази територията си, да поддържа границите си, да разтърсва небето, ако се налага, и все пак да е достъпен и великодушен."

Срещнала си себе си. Няма нужда от паника.

Отдавна не съм споделяла сън и се радвам, че вече нямат това мистично значение за мен.

Понякога човек има нужда да се откъсне от познатата среда и да се сблъска със света, за да намери себе си.
Има сайтове, в които най-различни ферми предлагат работа на доброволци, не за пари, а за храна и подслон и то в цял свят. Единствено са нужни пари за път до фермата, а в Европа дестинациите не са толкова далечни, съответно билетите скъпи.
 
Ето един такъв сайт:
http://www.helpx.net/

Да мислиш от името на някой друг е загуба на време и енергия. Какво става в главата на другия никой никога не може да знае, мисленето, че знаем са само наши предположения, които често служат само и единствено за оправдание на собствените ни постъпки, да приглушат мисълта, че сме сгрешили някъде или за да докажат нашето виждане за нещата. Затова обърни се към себе си.
 
Чарли, думата "убивам" тук е неуместна. Ще се опитам да ти обясня защо.
В позитивната психотерапия има един подход за разглеждане на проблемите - транскултурален.
Какво означава това? 
Това е излизане от културната рамка, в която човек разглежда проблема, разширяването и разглеждането му от гледните точки на различните култури.
Ще ми е много трудно да го използвам качествено във форумен формат. По принцип до него се стига след определен период работа по проблема и в зависимост от това дали човека е готов да влезе в него , но ще рискувам.
 
И така взимаме факта - аборт и проблема - чувство за вина от прекъсването на живот. ( като добавим, че бременността може да бъде прекратявана по различни причини, включително и физиологични)
Приемаш го като нещо непоправимо, като нещо което няма как да бъде компенсирано, за теб това е край на нещо. Чувството за загуба,  породено от твое решение, те е натоварило с чувството на вина, което от своя страна те кара да се чувстваш подтисната, тъжна, безсилна.
Основната вина идва не толкова от това, че си взела такова решение, а от насаденото от културната среда, че това е нещо лошо, нещо грешно, нещо което не бива да се прави и въпреки всичко се прави. Често жени задават въпроси: Защо природата е позволила това да се случва, след като не трябва? Защо до определен период може, а след това не? Защо чувството за загуба винаги е толкова силно? 
Това е така, защото нашата религия, нашата култура ни го е вменила като нещо необратимо. И ние дълбоко вярваме в това. Смърт = край
 
Нека сега вземем същия този проблем и отидем на изток.
Има една притча за Буда, която разказва, че когато Буда бил в пустинята умиращ от глад му се явил един заек, който чрез себе си го спасил от гладна смърт. Години по - късно Буда си избирал приближен човек, явили се много хора сред които и един млад селянин. Изненадващо за всички Буда веднага го посочил и казал:" Ти ще бъдеш". В него той познал онзи заек, който някога го спасил от гладна смърт.
Вероятно си чувала, че на изток хората вярват, че душата преминава от едно състояние в друго и от едно тяло в друго. Чрез тази и подобни притчи те разказват, как прекратяването на живот, всъщност дава нов живот, дава и нов шанс за душата да стане по - осъзната по - мъдра и по - силна. Мислейки си, че унищожаваме нещо ние всъщност му даваме нова посока. Ако разгледаме прекратяването на бременността от тази гледна точка, това означава, че това което си нарекла, че убиваш всъщност си насочила на друга посока.
Това е вярването на изтока. 
 
И сега нека разгледаме този факт и през езотериката, в един от нейните клонове, розенкройцерството.
Според тях душата на човек е преминала през различни състояния от минерали, през растения , животни и накрая влиза в човешко тяло.
Не винаги, обаче, тя е готова да влезе в човешкото тяло и да изживее един човешки живот. Самото зачеване на плода всъщност е нейното стъпало нагоре в йерархията на развитие. Всяка жена заченала плод помага на една душа да съществува. Когато тя не е готова да влезе в материалния свят по една или друга причина нейното съществуване прекъсва, дали природата ще го прекрати или внушена мисъл на жената или каквото и да е друго, тя просто прекъсва. Може да звучи невероятно или просто като фантазия, но и това знание се е появило като следствие от нещо.
 
Виждаш, че прекъсването на една бременност, не е непременно "убийство", както добре ни е внушила нашата религия. Това съвсем не означава, че трябва лекомислено и без всякаква мисъл да се правят аборти. Ако на теб ти предстоеше да вземеш решение, разговорът ни щеше да е съвсем различен. Но решението вече е взето и вината ти е факт, опитай се да разгледаш различните гледни точки и да приемеш, че новата бременност която планирате е може би шанс същата тази душа да се върне при вас, колкото и шантаво да ти звучи това.
 
 
До тук с културите. Нещо практично.
Напиши писмо на душата, която си решила, че си лишила от живот, обясни всичко вътре, напиши всичко което мислиш, чувстваш, планираш, това от което те е страх, това за което мечтаеш свързано с нея, всичко. Сгъни го и дръж близо до себе си 48 часа, след това го изгори. 
Няма да ти обяснявам защо и как това успокоява психиката, приеми го като един символичен акт на прощаване и даване на шанс на новото начало. 
 
 
.

Здравей Чарли, случващото ни се няма нужда от забравяне, то има нужда от приемане и трансформиране. Всяко наше действие идва, за да ни научи на нещо, което трябва да ни направи по - зрели, по - силни, по - мъдри и по - опитни. Начините не винаги са приятни, не са и тези, които винаги сме искали да ни определят като едни образцови хора. Но това са нашите начини. 
Някои наши решения водят до необратими последствия, но истината е, че нищо в природата не се губи, то просто заема мястото което му е било отредено в този момент, в това времепространство, при тези обстоятелства. 
В този момент това си била ти - твоя страх, твоето колебание, твоите съмнение, твоята безпомощност, твоята неопитност, но всяко едно от изброените качества има и положителната си  страна, страхът е всъщност смелост, колебанието - предпазливост; съмнението - умението да преценяваш; неопитността е празното пространство, което сме отворили и сме готови да попълним с нашето живеене.
Тежи ти, разбирам, тежи ти толкова много, че се опитваш да изкараш вината от себе си и да прехвърлиш отговорността на някой друг. 
 
 
Това е неговото решение.
 
Проекцията няма да ти помогне, тя е временен защитен механизъм, който много скоро ще "издиша". 
Ти си прекрасен млад човек и животът е пред теб опитай се да видиш положителната страна на това, което се опитваш да заклеймиш в себе си.
 
За какво точно се чувстваш виновна? Ако успееш да го формулираш, ще го изговорим и ще видиш, че страшни и непоправими неща няма. 
Запазвайки негативните чувства в себе си, ние ги "храним" с енергията си, те стават толкова големи и страховити, че не успявайки да ги поберем в себе си имаме нужда да прехвърлим тежестта и на някой друг.  От това, обаче, не става по - леко, а напротив, започваме да влагаме двойно повече енергия в поддържането им и в този момент не ни остава сила за положителното. 
Добре е, че си решила да споделиш, самото споделяне често действа освобождаващо и пречистващо. Опитай се да изкараш от себе си всичко, което дълбоко си решила да подтиснеш, няма значение дали ще го напишеш тук или просто ще го напишеш някъде, дали ще го кажеш или ще го нарисуваш, просто намери начин да го изкараш от себе си.

марсин, on 25 Aug 2013 - 12:01, said:
Тайната на спокойствието и успешното преминаване в ситуациите се състои в изработването на план. Успешният план е този, който не е обвързан с желанията, мнението и очакването от другите. Той работи ефективно за увереното придвижване напред , когато има психичната настройка, че този план може ненадейно да се промени и ние трябва да сме готови за неговата промяна с изработване на нова стратегия.
 
В твоята ситуация, ти имаш план, да помолиш шефа да намали отпуската, това е чудесно. Отиваш и го молиш и отпуската е намалена. Край.
Факта, че си решила да го предложиш и на някой друг е вече страничен клон на твоя план и той си търпи различното развитие, защото това е твоя план, а не на колежката ти. Ако това е същата колежка, която казва "Аз съм си такава" , всъщност тя просто следва своя си план - избягващо поведение. Когато искаш да представиш на някого своя план:  "Аз ще отида да говоря с шефа, да ми намали дните." Това е заявяване на себе си,
 
А защо не можеш да останеш безразлична? Защото твоето его иска признание и от там идва цялото натоварване, като отговор ти пускам една притча, която е за емоционалана ситуация подобна на твоята.
 
 
Така ли? Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето". Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.

Екхарт Толе, "Нова земя".   

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.
 
Quote

В децата е ключът. Само трябва да се намерят истинските учители. Така мисля аз

Здравей.
Мисля че първият ти сън показва че се е наложило да направиш някакъв компромис.Но си била разочарована.Това нашествие на костенурки е като нашествие във живота и личното ти пространство от нелоялни хора.
И във двата ти съня има страх.И във двата ти съня има елементи на караници или болест -тропот тайфуни разрушения.
Вторият сън показва че трябва да се доверяваш на ума си и на преценката си -кучето и вълците.Също може да значи че мисълта за близки за теб хора те крепи във трудните моменти.
Ако става въпрос за болест сънят ти показва че има изход.Ако става въпрос за лични проблеми ще се справиш.
Дано да съм ти помогнала.

Пръстта е много странна и нетипична. Това ми харесва, но прочетено така:Пръст-та е многостранна и нетипична.
Наскоро четох, че сънят всъщност е писмо от цялостната личност, в отговор на онова, което дори и не знаем, че питаме. Но трудно четимо.
И в двата съня има един и същ символ. В първият коруби, във вторият овалване в пръст. В първият сън си в къща, във вторият вече си в град.Онова, което е било затворено/частно/ е излязло като по-голямо/общо/.Вероятно става въпрос за преминаване в "нива" на психичното. Индивидуално в колективно.
Добре е да помислиш какво символизира костенурката и защо има "броня", защото онова , което ти пиша може би не е валидно за теб.
И в двата съня има повторена дума и това е "хипнотизиран".
В единия сън има тропот в двора/по земята/, в другия има черен облак в небето.
И в двата съня се иска едно и то е събуждане.
И в двата съня има спасение.
Понеже в сънуването времето тече както му падне, може би вторият сън е първи. Кучето е пазител между двата свята този на инстинкта/вълците/ и този на човеците. Мисля си, че не е добре инстинктивното да бъде съвсем и напълно опитомено, очовечавано. Може би и ти сънувайки стигаш до този извод, защото те се овалват в броня от мнгостранна и нетипична пръст. Но тук пръст замества показалеца при индиректното ни общуване.Тази/този/ пръст е словесна/словесен/, одухотворена.
Хората бягат или изпадат в сън, когато надвисва буря/тропот, черен облак, вятър, дух/, но мъдрите вълци и куче ти показват как да се спасиш, за да не "отлетиш" в небето, отнесена от "бурята". Може би да не се случи да се "самообожествиш". Също както кротката костенурка, овалвайки се в "земя" запазваш, защитаваш ...Какво ли!?
Ех, тези крехки "огънчета във фенерите" носени ог Гълъба, които инак тупкат тихо, тихо ...

catch 22,
Думата "дракон" на гръцки означава „всевиждащ".Устата е врата, както за материята така и за словото.
Сега си мисля за думите като за прагове. Не винаги стъпвайки след тях, попадаме във вече дадената, т.е. началната посока.

Аз също наблюдавам неща от много скоро, но интересното е, че около мен хората ги виждат също и много се дивят. Примерно в събота говоря по телефона, докато се движим с кола и казвам думата брезент и в същата секунда се появява билборд, на който пише 3 пъти брезенти и нищо друго. Имаше подобен случай преди събота, когато казах топка и минахме покрай къща, на която имаше надпис топка, пак 1-2 секунди след това. Честно казано изглеждаше точно като развален код в матрицата, for loop цикъл.

Днес, пак при пътуване с кола, първо се заиграха 2 гълъба точно пред колата, която се движеше бързо, единият излетя, но другият изчезна безследно. Помислихме, че сме го блъснали и спряхме, за да го вземем и закараме на лекар, ако е така, но него го нямаше - нито на бронята, нито на пътя, нито отстрани, просто изчезна безследно.

След 10 мин на един извънградски път изведнъж се появи на пътя вълк или смесено с вълк куче (аз имам куче и много се интересувам от породи, но такава не съм виждала) и бягаше по средата на шосето, намалихме по мое настояване, за да видя дали няма проблеми и като намалихме, той така се взря в мен, че направо сякаш ме прочете. После продължи. Изглеждаше объркан, не изгубен.

След 5 мин видяхме катастрофирала кола.

След 5 часа на същото място, където беше катастрофиралата кола, нея вече я нямаше, на отсрещната страна на шосето, беше сякаш политнала в полето друга кола и се беше приземила в разораната нива.

И аз мисля, че е буквален сън, който пресъздава настоящето. Знаеш какво търсиш/искаш, но вместо да го намериш/направиш сама, се допитваш до хора, които те разколебават.

Много благодаря на всички за съветите. Два дена живях подчинена на правилата на раздвоението. Няма да ви обяснявам просто за тези 2 дни, когато изгубих вътрешния си баланс, колко неща се случиха. Дори ми крещяха непознати хора по улицата с невероятна злоба. Усетих се слаба. Веднага изградих план, по който чувствах, че е изтъкан от положителна енергия и в който аз поемам контрола. Още на същия ден, вземайки решението, започнаха да се появят положителни знаци - малки деца, грейнали, ме спираха по улицата. Сега действам по него и вече омразата от страна на семейството я няма, достъпът до реката ще бъде заграден и ще бъдат поставени общински табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци. Получих няколко съвета-предупреждения от бегли познати, които се оказаха изключително важни и стопираха нанасянето на големи бъдещи загуби в моите дела.
Стигнах до следния важен извод: Злите мисли, насочени към човек, могат да разбият енергийния му баланс за секунди, но ако същият този човек насочи цялата своя същност към добро - добра мисъл, той успява да неутрализира лошото.

Много благодаря на всички за съветите. Два дена живях подчинена на правилата на раздвоението. Няма да ви обяснявам просто за тези 2 дни, когато изгубих вътрешния си баланс, колко неща се случиха. Дори ми крещяха непознати хора по улицата с невероятна злоба. Усетих се слаба. Веднага изградих план, по който чувствах, че е изтъкан от положителна енергия и в който аз поемам контрола. Още на същия ден, вземайки решението, започнаха да се появят положителни знаци - малки деца, грейнали, ме спираха по улицата. Сега действам по него и вече омразата от страна на семейството я няма, достъпът до реката ще бъде заграден и ще бъдат поставени общински табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци. Получих няколко съвета-предупреждения от бегли познати, които се оказаха изключително важни и стопираха нанасянето на големи бъдещи загуби в моите дела.
Стигнах до следния важен извод: Злите мисли, насочени към човек, могат да разбият енергийния му баланс за секунди, но ако същият този човек насочи цялата своя същност към добро - добра мисъл, той успява да неутрализира лошото.

Модераторска бележка: Приятели, отворихме тази тема за дискусии по съвети, дадени от Учителя, за да запазим основната тема само с подборката от съвети. Тук можете да сложите цитата с източника и да коментирате, да задавате въпроси и да дискутирате всичко, което ви вълнува.





Аз имам един въпрос относно този съвет. Пред мен си признаха, уж на шега, че се изхвърлят биологични отпадъци (остатъци от трупове на животни) над мястото в реката, от която аз черпя по малко вода, за да си поливам доматите и краставиците. Аз, съответно, помолих хората, които го правят да преустановят тази дейност, защото може да се разболеем и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям. Въпреки че не бях казала нищо лошо, нито обвинявах, а само помолих, въпросното семейство изпадна в отбранителна позиция, като накрая дори ми се присмяха и сега буквално ме мразят. Как да постъпя по-добре в тази ситуация? Правилно ли е да я подмина, да си извличам вода от земята директно, а да пламне епидемия?

Розалина,

Аз точно отстрани го поглеждам и не тая ни една лоша мисъл към тях.

Виждам сега, че съм се изразила непълно:"защото може да се разболеем всички, които живеем там и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям." Това не е частен проблем всъщност, а проблем, който може да засегне освен тях самите, поне още няколко населени места, плюс това, през което тече водата (биологичните + други отпадъци се изхвърлят в самата река).
Преди 2 месеца отровиха над 25 животни в това населено място, успях да спася само едно от уличните, както и собственото си, което хванах в начална фаза на повръщане и залитане. Разлепих промяната в НК и по този начин единствено показах гледната си точка, но не разговарях по темата, което може би е било грешка.

В случая, според теб, не бива да спра да обяснявам евентуалните опасности. Мога да опитам.

Модераторска бележка: Приятели, отворихме тази тема за дискусии по съвети, дадени от Учителя, за да запазим основната тема само с подборката от съвети. Тук можете да сложите цитата с източника и да коментирате, да задавате въпроси и да дискутирате всичко, което ви вълнува.





Аз имам един въпрос относно този съвет. Пред мен си признаха, уж на шега, че се изхвърлят биологични отпадъци (остатъци от трупове на животни) над мястото в реката, от която аз черпя по малко вода, за да си поливам доматите и краставиците. Аз, съответно, помолих хората, които го правят да преустановят тази дейност, защото може да се разболеем и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям. Въпреки че не бях казала нищо лошо, нито обвинявах, а само помолих, въпросното семейство изпадна в отбранителна позиция, като накрая дори ми се присмяха и сега буквално ме мразят. Как да постъпя по-добре в тази ситуация? Правилно ли е да я подмина, да си извличам вода от земята директно, а да пламне епидемия?

Модераторска бележка: Приятели, отворихме тази тема за дискусии по съвети, дадени от Учителя, за да запазим основната тема само с подборката от съвети. Тук можете да сложите цитата с източника и да коментирате, да задавате въпроси и да дискутирате всичко, което ви вълнува.





Аз имам един въпрос относно този съвет. Пред мен си признаха, уж на шега, че се изхвърлят биологични отпадъци (остатъци от трупове на животни) над мястото в реката, от която аз черпя по малко вода, за да си поливам доматите и краставиците. Аз, съответно, помолих хората, които го правят да преустановят тази дейност, защото може да се разболеем и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям. Въпреки че не бях казала нищо лошо, нито обвинявах, а само помолих, въпросното семейство изпадна в отбранителна позиция, като накрая дори ми се присмяха и сега буквално ме мразят. Как да постъпя по-добре в тази ситуация? Правилно ли е да я подмина, да си извличам вода от земята директно, а да пламне епидемия?

Модераторска бележка: Приятели, отворихме тази тема за дискусии по съвети, дадени от Учителя, за да запазим основната тема само с подборката от съвети. Тук можете да сложите цитата с източника и да коментирате, да задавате въпроси и да дискутирате всичко, което ви вълнува.





Аз имам един въпрос относно този съвет. Пред мен си признаха, уж на шега, че се изхвърлят биологични отпадъци (остатъци от трупове на животни) над мястото в реката, от която аз черпя по малко вода, за да си поливам доматите и краставиците. Аз, съответно, помолих хората, които го правят да преустановят тази дейност, защото може да се разболеем и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям. Въпреки че не бях казала нищо лошо, нито обвинявах, а само помолих, въпросното семейство изпадна в отбранителна позиция, като накрая дори ми се присмяха и сега буквално ме мразят. Как да постъпя по-добре в тази ситуация? Правилно ли е да я подмина, да си извличам вода от земята директно, а да пламне епидемия?