Ники_

Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.
Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.
Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
 
Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.

Първо има много форми, разновидности на Бхастрика Пранаяма и второ - не е задължително тя да се прави засилено, интензивно, а това означава, че въобще може да не се стига до т.н. хипер-вентилация.
Като цяло Йога бива да се практикува с разумност, с осъзнатост, без крайности.
Проблемът е че днес куцо, кьораво и сакато (да ме извинявате за израза), преподава и "разбира" от Йога...

Аз лично съм си докарвал големи проблеми с т.н. Кундалини пранаяма от Крия Йога, но просто защото съм имал доста замърсявания, съответно много кармичен багаж и в края на краищата - такава карма за изживяване.

Има три важни дума - постепенност, последователност, постоянство.
Човек бива да знае, че е като съд с кална вода, и че ако водата изглежда бистра, то е защото калта просто се е утаила (а не е премахната) и когато тази вода се разбърка прекалено интензивно, тя си губи бистротата.

Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг.
Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него.
В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма.
Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал.
И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост.
Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание.
Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво.
Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества.
След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави.
В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори.
Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност...
Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност...
Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното.
В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят.
И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него.
Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно.
Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос.
Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус.
Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада.
Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята.
Ако ли не, той е просто обречен.

Първо има много форми, разновидности на Бхастрика Пранаяма и второ - не е задължително тя да се прави засилено, интензивно, а това означава, че въобще може да не се стига до т.н. хипер-вентилация.
Като цяло Йога бива да се практикува с разумност, с осъзнатост, без крайности.
Проблемът е че днес куцо, кьораво и сакато (да ме извинявате за израза), преподава и "разбира" от Йога...

Аз лично съм си докарвал големи проблеми с т.н. Кундалини пранаяма от Крия Йога, но просто защото съм имал доста замърсявания, съответно много кармичен багаж и в края на краищата - такава карма за изживяване.

Има три важни дума - постепенност, последователност, постоянство.
Човек бива да знае, че е като съд с кална вода, и че ако водата изглежда бистра, то е защото калта просто се е утаила (а не е премахната) и когато тази вода се разбърка прекалено интензивно, тя си губи бистротата.

Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг.
Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него.
В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма.
Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал.
И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост.
Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание.
Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво.
Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества.
След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави.
В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори.
Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност...
Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност...
Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното.
В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят.
И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него.
Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно.
Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос.
Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус.
Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада.
Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята.
Ако ли не, той е просто обречен.

Елезар Хараш из книгата „Закони за медитация“.
 
За медитацията и молитвата
 
Да медитираш според Учителя значи да ставаш все повече Дух, все повече светлина. Медитацията е връзка с истината, а истината поражда чисти и ясни лъчи и просветления. Ако човек търси Истината според Учителя, той ще я намери в противоречията. Това означава, че светлината е навсякъде и ако Духът е с нас, ние ще я виждаме навсякъде.
Когато успеем да видим Истината в противоречията, тогава ние ще се освободим от тях. Да виждаш Истината в противоречията, това е Благословение.
Медитацията е сливане.
Медитацията е сливане с Духа, със светлината, но само чистият може да постигне сливане.
В съединението с Бога, в сливането с Бога ученикът ще намери  смисъла на своя живот. Да медитираш значи да се слееш с Духа, а да се слееш с Духа това значи да се освободиш от всички проблеми и препятствия.
За да се слееш с Духа, трябва да живееш по неговите принципи.
Да живееш по неговите принципи и изисквания това значи да придобиеш Божия сила.
Казвам: медитацията е ключ за придобиване на Божия сила, защото колко повече медитираш, толкова повече се пречистваш.
Да медитираш е едно, а да умуваш и фантазираш е друго.
Медитацията не е умствен процес, тя е чисто Духовен процес. Тя се ръководи от Духа, а това означава, че да медитираш това значи да работиш по Божествен начин.
Ще ви кажа един знак: знакът е, че колкото повече човек се интересува и търси всичко, което е свързаното с медитацията, толкова повече Духът търси човека, за да му помогне да се освободи от омагьосания кръг на умствения живот.
Дълго трябва да се молиш, за да се отвори каналът, откъдето да дойде Духът, и когато той дойде, тогава ти ще пиеш от Вечния еликсир на Живота.
Когато се научиш да медитираш, тогава ще придобиеш една особена гледна точка. Това е гледната точка на Духа, а тогава ти ще видиш, че дори и отчаянието е пълно със светлина.
Чрез медитацията ученикът може да си изработи една могъща и защитна аура.
Чрез самата медитация ще дойдат методите, защото медитацията е общуване с Бога. Да медитираш и да се молиш така означава да дадеш път на Бога да те чисти отвътре.
Ученикът трябва да се моли, докато стане храм, тогава потокът от светлина ще дойде в неговия живот. Молитвата е подготовка за сливане с Бога, а сливането ще донесе изобилния живот.
Казвам: изобилният живот или пълнотата на живота това е синоним на Богопознанието… И колкото повече живот имаш, толкова повече разбираш Бога и затова Христос казва: Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.
Христос не казва, че е дошъл да донесе една религия, а донесе същественото, а то е животът.
Който няма живот, не познава Бога. И за да го познае, трябва да започва да вярва, защото след като е изгубил живота си, той е изгубил и вярата.
Сега вярата трябва да се възстанови и да стане врата към живота.
Вярата е могъща сила, която може да погълне злото.
Вярата се разраства чрез молитвата, а молитвата ще се разгърне като Вяра и сила и ще премахне всичко нечисто в живота на човека, което се е подслонило в душата му.
Помнете: Бог може да се роди във вас чрез постоянни молитви.
Молитвата е постоянство, това е, което ще преустрои вашият живот отвътре.
Всички висши сили се изработват с продължителни молитви.
Истинската молитва е Висша и вътрешна дейност…
И затова Учителя казва, че човек постига една идея, която живее интензивно в нея.
Молитвата е подготовка за медитация, тя постепенно отстранява ума и така се стига до медитацията, която осигурява поток от чисти Духовни сили.
Трябва да се знае, че онова, което Духът ражда при медитацията, е самия себе си.
Всичко, което желаете да постигнете, се нуждае от постоянство.
Ако сте постоянни в молитвата, ще дойдат и Духът и медитацията, а това е съществена част в живота на ученика, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание – тук съзнанието става Божествено.
В постоянна медитация се придобиват всички оръжия на победата, а оръжията са търпение, смирение, любов… и т.н. Чрез медитацията от горд ставаш смирен, от мразещ ставаш любящ, от нервен и нетърпелив ставаш търпелив, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание.
Спасението на човека може да дойде само чрез медитацията, откъдето идват всички истински методи и истинското вътрешно познаване на нещата.
Медитацията води до раждането на Духа – все повече и все повече, а в това се състои красотата на живота, защото няма по-красиво нещо от това Духът да бъде ръководител на твоя живот.
Красивият живот започва, когато Духът е твоят ръководител. Без ръководство от Духа ще се прераждаш неспирно в низши животи.
Чрез постоянната медитация ти ще видиш великата справедливост, която се явява и в твоя живот.
В Третото око има нещо съществено, има една власт, която превъзхожда силите на света, но това око не може да се развие с умуване, а с пречистване и вглъбяване.
Учителя казва: Бог можеш да го срещнеш само по пътя на вглъбяването.
Нечистият не може да се вглъбява, защото неговата граница е умът, а умът работи на повърхността, той не може да прониква в тайните на живота, той не може да обхваща и да осмисля. Осмислянето е качество на Духа, на човешкия Дух – на него е дадено да обхваща и осмисля. Умът работи разкъсано и с непостоянство, а на непостоянството не може да се разчита.
Постоянството е знак, че Духът се почита.
Постоянството е знак на свещено отношение.
Щом се молиш и работиш с постоянство, един ден в твоя живот ще изгрее Духът.
Постоянството е една велика идея…Защо? – Защото постоянната молитва и работа върху себе си е желание на самия Бог, който е във вас – да ви достави себе си. Щом работиш с постоянство, Бог ще се роди в теб.
В постоянството се крие решението на много въпроси на живота.
Колкото повече постоянстваш, толкова повече тъмнината отпада. Постоянна медитация това означава от тъмнината към светлината, или от тялото към Духа.
Трябва да се знае, че работата със словото е истинско действие. Словото е Бог в действие.
От какво се нуждае най-много човек? – От преобразяване.
Без преобразяване човек не може да познае Божията воля.
От молитва към медитация – само така ще се премахне натрупаната Духовна кал.
Когато се вглъбяваш дълбоко, ти влизаш в себе си и едновременно с това излизаш от физическото си тяло.
Когато излизаш от своето тяло и когато се вглъбяваш, ти влизаш в Духовния свят. Всеки ден се вглъбявай по малко време в себе си. Докога? Докато намериш своята същност, т.е докато намериш себе си.
Чрез постоянната медитация човек се превръща в Бог.
Трябва да се знае, че планове, обстоятелства, среда, условия – всичко се нагажда според централните мисли, които ръководят твоя живот.
Работи с постоянство и в твоя живот ще се изяви мощната истина на Бога.
За да се разберат идеята и символът на медитацията, трябва да се разбере едно много съществено нещо, а то е пречистването.
Запомнете: от пречистването започва развитието към Духовния свят… и от тук нататък започват постепенно да се разрешават вашите въпроси.
Постоянната молитва оковава във вериги злите духове.
Молитвата е една велика основа на живота и без нея човек няма основа, а без основа ти ще бъдеш разрушен.
Чрез молитвата ние се подготвяме за Новия живот, а чрез медитацията ще дойдат методите за този Божествен живот. Чрез медитацията Бог ще дойде да живее в нас и тогава той ще разрешава всички наши въпроси.
Медитацията е живот в Духа. Когато живееш в Духа, ти се развиваш правилно и тогава условията на живота се създават от Духа и ти зависиш от Духа, а това е най-хубавата зависимост.
Медитацията е сливане.
Духът е, който дава Мъдростта чрез сливането.
При сливането ти медитираш заедно с Бога и започваш да разбираш, че човек образува своя живот или смърт чрез словото си.
Всичко се образува чрез словото.
Словото е инструмент, с който можеш да си построиш Вечен живот.
Казвам: за да разбереш какво е истинска медитация, трябва да пречистиш словото си, а да имаш пречистено слово това значи да разполагаш с първичната сила.
Чрез чистото слово сливането с Духа е естествен процес. Ако ти не можеш да се слееш с Духа, ти не можеш да влезеш в истинско ниво на медитация.
Светлината на Висшия свят се изразява като Слово, а именно това Слово е образът на Духа.
При истинската медитация човек влиза дълбоко вътре в себе си, в своя Дух – откъдето получава мъдростта и после я изнася навън в своето съзнание и оттам – на хората, които са предразположени към тази мъдрост. Който е познал медитацията, той носи в себе си една истинска светлина, или по друг начин казано той носи от лъчистата материя на Духа в себе си.
Колкото повече медитираш, толкова повече се одухотворяваш, а колкото повече се одухотворяваш и оживяваш, толкова повече премахваш ума. Когато се придобие чистата духовност, тогава умът ще бъде премахнат, а той трябва да бъде премахнат, защото умът не слуша Духа.
Духът се чува само с Духа. Неговото слово се чува извън ума, извън мисленето.
Голяма грешка на хората е, че те искат да медитират с ума, а това е невъзможно.
Истинската медитация не може да стане с ума, защото Духът не се слива с ума. Само Духът се слива с Духа.
Умът, това е змията, това е старото Учение, това са старите мехове.
Умът това е омагьосания кръг. Задачата на ученика е да пречисти ума си и да постигне седмия принцип, който всъщност е Духът. Тогава принципите се съединяват, Тогава се сливаш с Духа и в това ниво на висша медитация ще разбереш своя живот и ще знаеш как да го устроиш и на земята, и на небето и затова е казано: Богатството на човека се намира вътре в неговия Дух. В Библията е изразено с думите: „Царството Божие вътре във вас е.“
Самите хора, самите души са произлезли от един много дълбок вътрешен свят и са излезли във външен свят сега те отново трябва да се погрижат за своя вътрешен живот – те трябва да се върнат дълбоко в своята душа и в своя Дух и именно затова медитацията е решаваща. Днес душата на човека се е сляла с ума и затова е станала робиня… Сега тя трябва да се слее с Духа, за да се освободи от робството. Само чистотата определя освобождението и само чистотата определя дълбочината.
Медитацията трябва да навлезе в нашия живот като потребност, като нещо съществено, без което нашият живот няма свежест и смисъл.
Мъдростта идва от едно изключително духовно присъствие и вселяване, за което ученикът трябва да е станал условие, т.е. трябва да е подготвен.
Само на чистия се дава да навлиза в дълбоко ниво на медитация, т.е. в дълбоко Духовно сливане. И само в дълбокото духовно сливане с Бога ученикът може да се обновява.
Когато говоря за дълбочината, аз говоря за Мъдростта.
 
Чистотата е по-важна от медитацията.
 
Чистотата е по-дълбока от думите и мълчанието.
 

Този, което се намира в положението експлоатиран, той има съответните кармични дългове. Нищо не става случайно в живота на който и да е.
Щом те експлоатират, значи не умееш да служиш. Бива да се учиш да служиш, да служиш с Любов на ближния, на света. Безкористно, даже без отплата.

При който идват много пари, много мангизи, при него кармата е друга, уроците за усвояване - също други, капаните също са други, проверките, изпитанията.

Всъщност на човек не му е нужно да работи, но на човек. Който е далеч от човечността, при него работата е необходимост, начин за подсигуряване, а непрестанното желание за подсигуряване е поради страх - да не останеш гладен, жаден, гол, без подслон и пр.. Страхът пък е показател за безЛюбие.

Човекът няма нужда да работи за пари. Той винаги е сит, облечен, удовлетворен и богат, не чувства глад, студ, жажда дори. Човекът има всичко.
По Пътя към очовечването, Бог, природата те снабдява с всичко необходимо, за да оцелееш, пък и да не оцелееш, то на Пътя си бил, вървял си, подвизавал си!
Колко обаче са човеците?

Здравей!
Моли се на Бог, Вярвай в Него и винаги го поставяй пред себе си. Той да ти бъде водач.
Бъди искрена, чесна и прави добрини. Тогава за каквото и да Го помолиш то ще се случва.
Мисля, че е прекалено рано да си мислиш за смъртта. Още ти е твърде рано да умираш.
Тези мисли достигат до теб с единствената цел да те направят внимателна и предпазлива.
Бъди такава. Увеличи до максимум чувствителността си, внимателносста си и бъди силно наблюдателна. Това ще те научи на много.
Поздрави!

Например чудо е, че нищо с нищо не се повтаря на 100%.
Самото чудо е чудо.
Чудо е че си.
Всяко едно физическо движение е само по себе си чудо. Чудо е Творението. Чудо е да създадеш живот, да "облечеш" енергията във форма, в материя. Дори и въздуха е чудо, храната, дрехата, миризмата, полъха на вятъра, думата "любя те"...

Мъгът е чудото. Но, най-голямото чудо е запазено за накрая и когато той настипи, което е много рано за съществата населяващи Земята, та дори и Слънчевата система се връщаш отново в ново начало, точно защото Се нуждаеш от чудеса. Чудото да си и постояно да се преоткриваш. Чудото на вечното детско изследователско любопитство.

На където и да погледнеш - навсякъде се преоткриваш и във всичко виждаш чудо, т.е. Себе Си.

Спорът има много причини, но в дъното на всичките се крие отъждествяването с аз-а, с индивидуалността.
его срещу его

Спорът си е спорт. Към него човек може да се пристрасти. Хормоните, които се образуват, напрежението, вътрешната експлозия... всичко е много специфично и контрастно. Често подобни емоционални изблици, или да речем прояви, карат някой да се чувства по-жив. Често това разнообразява сивотата на ежедневието и отдалечва човека от тишината, която прилича на смърт и е такава. Аз-ът не иска да умре и бяга от тази тишина, търсейки различни преживявание, включае и спора с някого, пък дори и със себе си (вътрешния диалог, мислите).
Страхът от смъртта е в корена на онзи, който се е отъждествил с индивидуаността, с "аз".
Спорът възниква и поради желанието да се утвърдим, за да не бъдем аутсайдери. Ако бъдем такива, ако ни счетат за нещо незначително, то няма да ни уважават, а душата на всеки човек копнее именно за това - за Любов, за разбиране, за доброта.
В повечето случаи "леваците" и онези, които са "тъпи" и немат акъл за да оборят някого, за да избълват нещо, с което да победят в "словесен бой", онези които не могат да защитет тезата си, нямат дар слово и пр., те биват отхвърлени от масата, та даже и презряни. За болшинството хора "леваците" са нищожества. И тази болест и зараза започва да навлиза в човека още в деството. Още от малки децата биват учени да устояват, да се борят... за да оцелеят, за да бъдат уважавани, ценени, за да вдъхват респект, който да им подсигури едно евентуално по-добро бъдеще.
Значи до тук достигаме до три неща неща:
- страх (от смъртта, от тишината, от Пустотата)
- комплексираност и чувство за малоценност, които са свързани с борвата за изява, със себеутвърждението

следствието от тези трите е желанието за:
- подсигуряване, което да направи бъдното ни щастие по-вероятно.

И трите произлизат от концепциите за "аз". И трите произлизат от бедността на душата, от липсата на щастие и любов.

Ако има щастие и любов в душата на някой, същия не би имал желание за себеутвърждение с цел печелене на уважение от околните, поддържане на реноме и градене на престиж. Ако има щастие и любов, то не ще има жажда за подсигуряване на бъднините дни и ще липсват постоянните опити за трупане на богатство, било то материално или духовно.
Онзи, който трупа богатство в духовен план, като познание, способности и пр., също цели себеутвърждение с цел да бъде харесван, уважаван, разбран, приет от "другите"... с цел постигане на личностно щастие. И тук отново имаме комплексираност и усещане за малоценност. Да, човек се чувства малоценен и трупа за да добие ценност, защото според ценността, която има - ще го приемат или ще го отхвърлят "другите", защото съществува преценката и съденето.
Преценката и съденето са бичът не само на "нашето" време, особено ако след тях се издава присъда.
Няма нищо лошо в преценката и съденето, ако след тях не следва присъда, като например отхвърляне на някой, като незначителен.
Всичко това до тук е от гледна точка на индивидуалността, от гледна точка на аз-овата природа.
Ами що годе таквиз чуми витаят от как свят светува.
- страх и несигурност
- комплексираност и чувство за малоценност

Това са най-дълбоко закодираните неща в човешкото подсъзнание, което е доста дълбоко. Това, което човек съзнава лесно е на повърхноста. Прилича точно на айзберг. Надолу е като планина голямо, а на дъното е страхът от смъртта.
Но както винаги "Рибата се вмирисва от към главата" - концепцията за "аз" - умът, егоизтичното съзнание.

Често покрай тези размисли се сещам за сцени от някои филми, които красноречиво рисуват всичко това...
Например във "Властелина на пръстените" имаме Магьосник, който може да се приравни с вътрешния водач. Той прекосява различни земи и може да се движи навред. Може да влезе в царството на Джуджетата (земните недра, мините), може да отиде в Графството на Хобитите..., може да се разхожда кадето си иска в царствата на хората, а може да отиде и до земите на Елфите.
Всичко това е едно прекрасно описание на енергийната система на човека - чакрите/телесните центрове, средища.
Та същия този Магьосник, заедно с други ентусиасти - представители на всички нива, земи, светове ("задругата") забочват една последна битка със силите на злото - тъмнината.
Мнозина паднаха поразени.
Показателен за темата и горенаписаното е момента, в който Магъсникът се изправи срещу най-големия си страх, който обитаваше най-дълбоките недра на царството на джуджетата - подземните мини.
След като се изправи срещу този най-голям страх и влезе в епична битка с него, нашият герой бе преобразен. Той просветна и от сив маг се превърна в бял.
Всичко това е нищо повече от навлизане навътре до най-долбоките ни земи, където корени най-големия ни страх - страхът от смъртта, от загуба, от провал... от неосъщественост, от несъществуване.
Имайки концепция и тъждественост с индивидуалността, с формата, с неустойчивото и нетрайното, има и обреченост, има и смърт. Което се е родило ще трябва да умре. Това е, няма начин.
Въпросът е кой си ти и ти ли си това?

Ами в Родопите има не един такъв град и тези градове се обитават от Светли същества. Същото го има в Атон (Света Гора), както и на Рила.
Лично съм виждал такива Светли същества под Молитвения връх на езерата.
Това са много святи места.

Здравей!
При гладолечение, в първите дни от него, проявите на симптомите задължително се засилват, но това, кага ще се случи то, зависи от натрупания резерв в организма (когато бъде изчерпан). Тялото работи, изразходва резерва и започва да убива/изхвърля първо болните/слабите клетки, а това води до болка.
Процесът на пречистване и оздравяване не е кратък, но не е невъзможен.
Съчетай също с дихателни техни, за да може по-бързо да се отървеш от токсините (натрупването на въглероден двуокис, главно) в клетките и в междуклетъчното пространство.
Вярвам, че ще му хванеш цаката.
Хернията, както може да се случи, тъй и може да се прибере, а разкъсаната тъкан, ако въобще има такава в твоя случай, да заздравее.
При новородените бебета често се случва херния, разбира се не на гръбначния диск, а ингвинална, или пъпна и както се появява, тъй и изчезва... в повечето случаи.
Виж какво кара хернията да се прибере при бебето и ще разбереш какво бива да потърсиш в себе си.

Движенията, подчертавам леките, в областта са препоръчителни, но пак зависи от вида и стадия. Лекият масаж също. Всичко с разумност.

Здравей, Смирения!

Както писах по-горе Библията е прекрасен пътеводител най-вече за хора с преобладаващ логически начин на мислене.
Логическия ум е опасен ум. Това е възгорделят се ум, това е онзи паднлал ангел, които все още подхожда с непремерена дързост, като прави невъзможни опити да се извиси над Бога.
Затова и всички учения, предварително предназначени за неговата трансформация, са поднесени в символика, а символиката е необходима като предпазна мярка от самоунищожение.

Ако нещата в Библията бяха написани чрез пряката си форма, то представи си какво щеше да се случи с хората овладели до някаква степен познанието, но остали си с животинското си съзнание робуващо на страсти и желания! За това е присъствието на символиката, като освен нея в Библията е описана и необходимата методика, за да може да се осъществи трансформацията на ума.

Като цяло в днешния си вид, въпреки множествените преводи, през годините, от не до там просветени преводачи и въпреки наложената поради една или друга причина цензора, Библията е запазила в себе си същината на хрисиянското учение, пак благодарение на своята символика.

Вече и децата знаят за причините на признаване на християнството като официална и позволена религия в Римската империя или по-точно империи, а именно - жаждата за пари, власт и обществено положение. Всички вече знаем и как е станало това и то самото не е обект на съвремени коментари.
От тогава та до ден днешен църковната система или пък ще е по-правилно да се каже системи, с всичките си близо 3000 разновидности, е меко казано машина за пари, работеща благодарение на всявания от нея страх у хората.
И отново ще повторя, че Библията е запазила в себе си християнското учение в пълнота, точно поради символиката в която е прикрито.
"Pиба" може да се преведе единствено като "риба", а и трудно някои би се досетил за истината криеща се под подобни символи, което отхвърля възможността именно такива да бъдат приети като заплаха и потулени.
Ще спра до тук като напомня за методките дадени ни чрез различните учения, които методики са напълно достатачни за една вътрешна трансвормация, носеща в себе си разрушаване на старото и раждане на новото в лицето на разшираващо обхвата си съзнание и по-възвишен начин на мислене, водещи след себе си до единението, тръгващо от всеобхватностното разбиране.

Пост (мисли, чувства и дела), молитва (от сърцето), бдение, причастие, кръщение...

С усмивки!

Здравей!
Аз също ти благодаря!
Контролиране не само е трудно, но е даже невъзможно, но психическия апарат на човек трудно разбира/приема/се съгласява (с) парадоксалността на победата, а именно - че тя се крие в поражението*.
Човек се опитва да контролира, да прави нещата, да се опитва да ги управлява, да ги поддържа, докато не се умори. Няма как накрая да не си уморена и това е целта (тайната цел) на борбата, защото никой инак, ако не се умори, ако не рухне от умора, ако не се откаже, ако не се предаде, не може да спечели, не може да познае Мира, Освобождението.
От кой? От кой да си свободна?
От моделите, от това, което тормози човека и което умъртвява живота му през цялото му съществуване. От това, което те прави да старееш, да бъдеш отмъстителна, гневна... и пр..
Не, не си само ти така. Всички хора са такива, повече, или по-малко.

Казват за хората, че са паднали ангели и това си е точно така.
Един ангел, като падне, а той пада от много високо, започва своята еволюция от най-ниското стъпало, докато достигне до нивото/времето* когато започва да се труди/израства под формата на човешко същество.
Само от тази позиция може отново да се навлезе в ангелския свят, колкото и нелепо, колкото и наивно, фантастично и пр. да звучи.
Разбира се, много хора биха ме счели за хахо, но не се знае кой е хахо-то.
Да оставим това на страни.

Опитвай се да се предадеш, да се пуснеш. Седни, отпусни ума и нервната система. Това може да се направи чрез няколко метода, например чрез абстрахиране, или чрез това да насочиш вниманието си в някаква посока, което да даде възможност на мислите ти да потекат в друго направление и да излязат от филма, в който се въртят циклично.
Може да насочиш ума си към дишането и да следиш как вдишваш, как издишваш. Ако ума ти се пилее и се опитва (поради навика/нагласите) да се връща в старите си цикли, във въпросния филм, то леко, без усилие/насилие/напрежение се опитай да го върнеш, да върнеш вниманието си върху дишането.
Може да се отнасяш към ума си, като към дете и да разговаряш с него. Да му кажеш например: "Хайде сега да наблюдаваме дишането!", а ако той е немирен и иска в стария филм, да му речеш: "О.к., нека сега гледаме малко дихателния процес, пък после, ако искаш, пак си гледай твоето предаване*. Нека сега наблюдаваме спокойно дишането 10-тина, 15, или 20-сет минути. Хей тъй, без да целим нещо друго. Да починем малко, пък после пак ще си играем.".
Наблюдението на дихателния процес е практика засягаща по-ниските чакри и тя вади човека от това да стои в главата, т. е. сваля енергията от менталната сфера, от мислите и я пренасочва към сърцето белите дробове, където има Любов и Мир.
Сърцето е средата на човека - то е между опашната кост и върха на черепа.
Когато си в сърцето е най-лесно да се преодолее всичко, защото сърцето покрива всички сфери, затова и по време на молитва, ръцете се поставят пред сърцето, прозбата иде от там, от душата.
Сърцето не отхвърля света, живота в този свят, твърдо-материалното съществуване, тялото, които са еквивалентни и които са израз на първа чакра (върха на опашната кост).
Сърцето не отхвърля и небето в човека (главата му), мислите.
Небето и точна аналогия на човешката глава с всички и мисли. Мислите - това са облаците в небето. Чистото съзнание - това е небето, когато в него липсват облаци. Тогава Слънцето се вижда и то огрява чак земята* (първа чакра), костната система. Всичко се радва на тези слънчеви лъчи*, на ведрината. Свежо е като ясно утро.
Да се почисти небето от облаците - това не е лесно.
В главите на повечето хора е буря. Тъмни облаци, светкавици. Повечето пъти те водят до проливни дъждове, до потоп, дето да те удави в депресия (втора чакра).
В твоя случай бурята е придружена със светкавици. Гръмотевична буря. Много електричество (трета чакра) - слънчев възел, стомах, черен дроб, жлъчка, панкреас и тънки черва.
Енергетиката в човека е в слънчевия сплит. Там е и аз-а му. Трета чакра е жълта на цвят, така я изобразяват. Елемента е огън - емоционалност, изгарящ огън в корема понякога се усеща... че чак ти се повдига.

Може да опитваш да работиш директо с ума, наблюдавайки, като свидетел мислите, които протичат в него. Това обаче крие своите опасности. Без учител, без наставник, или без силна, ама много силна вяра в Бога, без упование в Него, това е трудно. Затова практиките, които леко заземят енергията са за предпочитане.

Ходи, бавно и леко и наблюдавай как стъпваш, усещай повърхността на земята, усещай ступалата си, отдолу... Мириши, души, търси миризми, ухания. Тези неща свалят енергията в най-ниското ниво. Също не е за предпочитане, защото ще заземиш прекалено много, а именно в центъра на земята е Ада. тъй наречения "Ад" де, т. е. най-ниските сфери/пластове на подсъзнанието ти.

Може да вкусваш нещо, да се храниш, наслаждавайки се на всяка хапка, на всеки вкус, да опиташ да почувстваш наслада от вкуса на водата, която пиеш например, или на въздуша - на него да му се наслаждаваш, на секса, на това как се движиш, на живота като цяло. Наслажданието ще те доведе във втория ти център.

Радостта от живота, от всичко, но умерената радост, а не разките имоции - това е белег на добре работищ трети център. Тихата радост, но това не значи да подтискаш емоциите си, защото пак става въпрос за насилие, за убийство, ако го правиш. Ако имаш емоции, о.к., изяви ги, изрази огъня, а след това подишай, успокой ума.
Ако подишаш преди това, ще видиш как огъня в трета чакра намалява.

Ако пееш, ако си пиеш някой любима песен, хармонична - това също би помогнало, но не се насилвай. Гърлото е много чуствително нещо. Пей тихо, в началото едва доловимо. Силата ще я видиш кога идва и то тя сама ще се отнесе към пеенето. Тогава ще пееш с кеф, с радост и наслада, с любов, със свежест, освободено, лъчезарно. Това е пети център.

Тихите мисли, лекият ум, което е различно от "лековат", когато мислите спокойно текат, подобно на тиха река, в главата и когато напояват* леко и нежно живота, кагото са чисти, светли, мирни, тогава това е здрав шести център.

Седми център - там е Покоя, там е Нищото, Празнотата, Почивката. Няма мисли, като в най-дълбок сън без сънища. Да, напълно еквивалентно е. Сънищата на човек са отражение на моментното състояние на психическия му апарат.
Това Нищо, обаче е страшно за повечето хора, защото то е равносилно на това да изчезнеш. Толкова е тотално, че в него теб те няма, и при все това продължаваш да съществуваш, защото ти си това Нищо, този Покой, той е най-финна форма на психимческия апарат, една от най-фините.

Сигурно ти се е случвало, когато си много уморена психически, ума ти сякаш да забие в Нищото и в него да не тече каквата и да е мисъл. Сякаш си се втренчила в празнота и нито ти се движи, нито ти се мисли, а си се потопила от само себе си в Покой, в някакво блаженство, в някаква умствена почивка, ей тъй, по естество. Това е естествен начин за ума да почине от напрежението. Покоят, Мира.
Много учители водят учениците си към такова тещо, чрез катарзис, но е болезнено и опасно.
Медитацията е това - налбюдаваш мислите, наблюдаваш демоните*... наблюдаваш бесовете*, белите им*, всичките конвулсии на тялото, страшно е, не е препоръчително без учител, без наставник (психотерапевт), опасно е без Бога, без вярата, наблюдаваш всичките си страхове - те изкачат и започват да те тормозят, наблюдавай това, опасенията...
Страховете са много в човека - от смъртта от самотата, от това дали ще те приемат/оценят/обичат, което си е пак смърт и самотност, от бедност, от лишение, глад, което си е пак смърт, от болест, което си е пак страх от смърт, от раздяла, от лудост, от ...
Кой човек е свободен от тези?

В Будизма, кагото започват да изкачат страховете, а те са запечатени преди това в записките на ДНК-то, което се намира във всяка клетка, до мозъка на костите (първа чакра), та там, а и в Хиндуизма, наричат това "изкачане на Самскари". Самкарата е старо впечатление, запис в подсъзнанието, опасение, страх, които съзнанието е натикало там, в някакъв момент от живота, защото не е могло да се справи само, на този етап.
Те се трупат и съзнанието ги запечатва в мазето, в трюма, натиква ги от страх, заравяйки глава в пясъка, сякаш те не съществуват.
Там има "плъхове", "мишки",... всякакви гадинки, насекоми. Там мирише - има развалено зеле, бомбирали компоти, мухал, влажно е и тъмно.
Ей, не е лесно да почистиш мазето. Та собственика* (съзнанието) на апартамента, на къщата (тялото) често тика нещо в мазето. Нещо непотребно, нещо, което не е за пред хората (чувство на срам, на вина - трета и втора чакра), например някой боклук..., или нещо счупено, някой стар стол да речем... или стар хладилник...
Та, собственикът често почиства дома си по този начин - сваля непотребното в мазето.
Собственикът най-вече пребивава на средния етаж. По-рядко слиза до мазето. На никой не му се чисто това гадно, мръсно и тъмно мазе. Отегчително е. Не е на дневен ред. По е добре да си седиш на етажа и да зяпаш през прозорците (очи, уши, осезание, нос, език), щото нали знаеш колко е интересно?! Какви филми се прожектират само през тези прозорци*... Ммм и ти си впечатлен(а)!!! Пленяващо е!

Та, собственикът рядко слеза в мазето, най-често прави това, за да захвърли нещо непотребно, или да скрие нещо там, щото е грозно*, защото не е за пред хората, например секс куклата, или инструментите* ("бинокъл"...), с които тайно влиза в дома* на съседа (любопитството, това да зяпаш, да проучиш... него, нея), които грижливо ги крие, и когато никой не му е на гости, ги вади и си ги ползва на воля... Примерно ти говоря.
Всеки си има едни такива нещица, едни такива неизживяности, едни такива привички, които счита от една страна, че са мръсни, недостойни, които си мисли, че биха го принизи, в очите на околните, които са считани за извън нормата и в които, от друга страна, най-вече, собственика на дома, вижда и изживява кеф, без да подозира, че този кеф е бледо подобие на истинския Кеф, на истинското Наслаждение.

Та, страхове, навици, записки, запечатани в подсъзнанието много. Дявола ("То") ужким е вързан там.
Фройд е еврейн и цялото му концепция за троичното съзнание е иззета от Юдаизма. Абсолютно цялата. Не е грешна, но е непълна, има забележки, макар и малки, но пък са съществени.

Пръстенът е добра дрънкулка. И аз си имам същия и му се радвам от време на време.
Да, темпото бива да се намали, но за да го намалиш, бива да видиш кое го засилва.
Нещо те засилва - някой "бес", някой "демон" твой си от "То"-то ти, сиреч някой страх, някое опасение не ти дава мир. Немирник е, който оказва съпротива на живота.
Трябва да анализираш по-дълбоко. Още по-дълбоко от това за дрехите, което даваш като пример.

Седни и помисли, щом ти се отдава, ако не ходи, дишай, пей, мириши, свали менталната енергия, сиреч енергията в по-ниските нива, ако не си я дръж в главата, мислейки. За да мислиш ти е необходима енергия, нали!?!.
Какво правиш ти постоянно - мислиш, следователно си предимно в главата?! Е, тя да не е гостилница, гостоприемница?!? Че няма ли други прозорци в твоя дом*?
Качила си се на тавана, но не знаеш къде е капандурата* за да погледнеш Слънцето дали Свети*, нощ ли е!?!
Облаци, облаци, облаци... святкат, трещят и ти ги гледаш и трепериш!
Знаеш ли от къде се появяват облаците?
Изпарява се водата, нали така!? Водата е елемента на втора чакра, което също спада към подсъзнанието. Там са обвързаностите, страховете от раздяла от самота, липсата на наслада от живота... Не че нямаш наслада, не че нямаш предпоставки за такава. Не, просто не съумяваш да я изживяваш. Има за какво, стига да го видиш.
Но, как да се насладиш на живота, след като толкова много мисли, много гръмотевици. Няма как.

Кое те плаши, кое не ти дава Мир?
Ето това е психоанализата.
Това и чакам като отговор.

Опитай, опитай да проникнеш по-дълбоко. Не е срамно да го кажеш, защото страховете, твоите, не са по-различни от страховете у всеки един човек, само дет при теб са силно проявени, тоест "То", демоните са се показали. Повечето хора - тях подсъзнанието ги мъчи най-често на сън, под формата на кошмари, и по-рядко по време на будност, защото са олисани да гледат през прозорците все още.
Явно ти нещо си видяла, нещо за Смисъла, нещо което ти е показало колко отегчителни са гледките през прозорците*.
С няколко думи - стъпила си на Пътя, само че дали знаеш!?

п.п.: Ако можеш спри животинските храни изцяло. Премини няколко дни на плодове и очисти дебелото черво с подходящи чайове. От другите видове чайове пий през целия ден, ако може без мед, или ако е с мед, то поне да е истински. Другите захарни изделия ги избягвай, увреждат далака. Избягвай острите пикантни храни - товарят черния дроб, както и мазното готвене - тези увреждат черния дроб, натоварват го.
Търси умереното във всичко.
Аз лично съм против каквито и да било лекарства. Природата е дала много на своите деца. Билките, хомеопатията са за предпочитане пред фармацевтичните. Ако човек само знае за какви игри става дума в съвременната фармацевтика. Аз лично съм пряк свидетел. Не лекарства, а отрови се продават, в проценти намалени от към качество на извлек...

Може да си купиш от билковите аптеки "Бял пелин" - от него пий 30-тина дни - вечер, в буркан се слага една супена лъжица от билката, залива се с гореща вода, но не много гореща, цяла нощ престоява така, на сутринта се прецежда и се пие от отварата през целия ден.
После същото можеш да направиш и с "Червен кантарион", пак около месец.
Накрая - с "Жълта тинтява" - пак месец.

Задължително* (нищо не е задължаващо по маниакален начин) тялото трябва да се подтиква към активност, чрез упражнения, проста гимнастика, пилатес, йога, или труд.
Дихателните практики, в сред природата, също са от полза.

Здравей, Христо!
Много е интересно етикетчето "луциферианско".
Знаеш ли какво означава "Луцифер", като име, кой е наречен така и от кого?
Това е латинска дума, ползвана от латините и буквално означава "носител на светлина". С него латините наричат един от най-светлите ангели, който в последствие пада, поради ред причини, губейки своята светлина, красота и пр.
Ето от тук може да прочетеш повече:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80

Съвсем друго значение, макар и с подобен смисъл, има словосъчетанието "Луциферов принцип".

Най-вероятно тези приятелчета от въпросния форум, чиито мнения искаш да обсъдим тук, ползват етикета "луциферианско"/"луциферично", като синоним на "сатанинско".

Аз вече съм писал мнение за Владо тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9421&st=20#entry173628


Според мен, хората, които коментират Владимир, не познават добре възгледа, който има същия за живота и затова грешат.
Тъкмо напротив. Владо не само споменава Христос, а и уповава на Него (http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/602401_545849985855_221711041_n.jpg).
"Христос" има много имена в различните религии и Учения. Например в Каббала се говори за Светлината Хохма.
Що е то "Христос"?
Ето това е важен въпрос, на който всеки бива да си отговори, преди да коментира това, или онова.

Също така фактор е и пренебрегнатата вътрешна нравственост в човека, дето всеки я има "записана" в сърцето, вътрешния конфикт..., като например човек да не признава неправдата в себе си, поради това, че въпросното признание го смазва. С оглед на това, прошката към себе си, дет бе спомената за нея по-горе, приемането, което никак не означава да продължаваш да пренебрегваш Закона на сърцето и да действаш/мислиш "на пук", в протест, на инат, в съпротива на всичко това, само и само да докажеш, че ти си прав, а не принципите и законите..., та приемането, прошката е от голямо значение.
Но, струва ми се, че и това мнение няма да е точния отговор и не ще отговори на изискванията/критериити на темата, но въпреки това ще кажа именно и пак, че рачо кривокрачо е следствие от неправдата вътре в човека (без значение осъзната или не), макар да изглежда твърдението... религиозно...

Именно психическия модел, дет не признава въпросната неправда (други погрешни умствени модели), е причина за отхвърляне на която и да е религия (Бог, като спасител), че даже и причина за омраза към всичко, което напомня на неправедния за неправедността му.
Затуй е речено, че "дяволът няма отражение" - защото той просто отказва да го види, да види себе си, кривината си.
А как да поправиш някаква кривина, ако отричаш нейното съществуване? Ето към това е съпротивата, непризнаването... Е, как да има прошка?!

Ами в Родопите има не един такъв град и тези градове се обитават от Светли същества. Същото го има в Атон (Света Гора), както и на Рила.
Лично съм виждал такива Светли същества под Молитвения връх на езерата.
Това са много святи места.

Аз мъж ли съм?
Може би само се водя, като такъв по данни от лична карта (паспорт)?
Кой знае!?!

Не е голям келепир да си мъж, нито пък е кой знае какво да си жена, но ако си дете, значи си успял!
Нека да сме деца, но от онези, на които все още не им известно, че са голи!

Средният път е нито наляво - към жената, нито надясно - към мъжа, а точно в средата, където е детето.

За учението дадено чрез учителя писах, че е многопластово - има и за прохождащи има и за укрепнали, има и за здраво стоящи, като стълбове, като най-вече е центрирано към средата, ако можем да оприличим осъзнатото движение по Пътя като една отсечка с начало, среда и край. :-)
Но не излагам мнение базирано толкова на думи на учителя. Това, което се е разкрило пред мен, благодарение на Светлината, то има своя абсолютен аналог в Адвайта Веданта, в Суфизма, в Будизма... в Каббала дори. Това и представям :-) ... на Мен /мен Си/си.

Нищо подобно, о Атма    . Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си.
Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким.
 
При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..

"Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици.
 
Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
 
Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.
Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.
По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.
Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.
В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.
 
Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.
 
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
 
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.
Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.
 
Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.
Какво е писано в тропара, великденския?
Със смърт смъртта победи.

Оу, и аз съм се опитвал... преди години, до преди не много време, но осъзнах, че всичко това е просто поредния продукт на собствената ми комплексираност и на това, че не се приемам/харесвам/обичам, такъв какъвто съм - несъвършен.
Човек е взискателен към себе си, защото е комплексиран.
Когато човек поправи втория си център, тогава не изпитва никакви потребности да бъде харесван от другите, уважаван, да са респектирани от него.
Защо му е всичко това на човека? Защо му е необходимо да се открои, да бъде специален? Това не става по поръчка. Възможно е, но е трудно, а и си има цена. Най-вече е глупаво и наивно.

Специалността на човек се намира във възможността му да обича, да изпитва (да дава/приема) любов.
Именно поради недостиг на любов човек търси начини да изпъкне, та да бъде забелязан, харесан, уважават, но в корена на това се крие простото желание, дълбоката необходимост да бъде обичан, възлюбен, от "другите".
Защо му е на човек да бъде обичан от другите?
Зарад раната/неизправността във втория му център - комплекс за малоценност и пр. комплекси. Зарад раната в първия му център, носеща името "страх".
Комплексираността и страха пречат на човека сам той да хареса себе си, да възлюби себе си, да уважава себе си, защото още от дете са му посочвали несъвършенството, което бива да изправи, с което бива да се справи, да се бори, за да... оцелее.
Коренът на проблема идва от неведението на тези които възпитават, на привичките, на вижданията в света, на нормите... и тъй се градят в младия човек кривите модели, кривите възприятия.


Как би се чувствал човек който просто отпусне сърцето си и си даде възможност да обича?
Какво друго му е необходимо?

Способностите, дарбите, и пр., са просто опит на човека, вик, копнеж за щастие. А щастието е? Къде?
Кога си щастлив, човече?

И Супермен да стане някой, това не гарантира щастието, неговото. Да правиш добрини, защото по този начин се чувстваш пълноценен, щастлив - това също е поради комплексираност. Добрини бива да се правят по естество, а не продиктувани от това, че не се имаш за значим и не от това, че само тогава се чувстваш удовлетворен, полезен, пълноценен, но все пак - това е път и то добър път, дори ако човек го прави поради комплексираността. То явно, поне в началото, няма поради що друго да го прави.
Ако човек е щастлив, ако огънят гори в сърцето му, той прави каквото прави не от комплекс, а за да сподели, за да даде от щастието. Такъв човек вече е щастлив и за него не е важно да прави нещо за да стане щастлив. Той вече Е такъв. Когато Любовта гори в сърцето, не е нужно даже да правиш каквото и да е. Тя просто се излива в някаква посока, или навред и това е всичко. Твоята любов е достатъчна. Не са необходими дела.
Това е описано и от апостол Яков и от апостол Павел.


Щастието... щастлив си само когато си влюбен, когато изпитваш любов?

Към кой?
Ако 10 човек те обичат, но ти към тях си безразлична, щастлива ли ще си? Едно голямо "Не!"
Тогава?
Следователно щастието е в това ти самата да изпитваш любовта, да я изживяваш?

Казват, че когато любовта е споделена, тогава щастието е тотално, но повечето хора, когато обичат, очакват да им бъде отговорено със същото, и ако това не стане, те изживяват мъка, разочарование, кастрират собствената си любов по този начин, възпират я, скопяват се.
Защо? Какво ти пречи? Какво изискаш от другите? Защо ти трябва?
Не се ли сещаш, че ако ти любиш, безкористно, то няма как да не те харесат, да не ти отговорят със същото? Да, понякога отсрещния не е способен да отговори, скован е, има лоши навици, привички, има наранено виждане, голяма заблуда, комплексираност. Какво следва от това? Ами че нали и ти така? Следователно любовта към този човек не бива да секва, не бива да имаш очаквания той да ти отговори, или който и да е друг да го прави, защото същия може просто да не знае, както не си знаела ти. Същия може просто да е неспособен, зарад бариерите, които сам е поставил в ума си. Следователно твоята любов, по естеството си, в този момент е състрадателна. Състрадаваш и любиш, без да изискваш, без да търсиш в отговор същото.
За да не си празна/нещтастна от това, че не получаваш любов, просто се научи ти да се обичаш.
По този начин ти самата ще се превърнеш в генератор на любов, в перпетомобиле, а и ще си свободна, а не зависима от това дали ще получиш доза любов от някой, или няма да получиш.
Зависимостта е робство. Бъди свободна! Перпетомобиле, Звезда, Слънце.

Дали Слънцето е нещастно зарад туй, че няма кой да го огрява?
Там тъмно ли е?
Не Слънцето само себе си осветява и топли. То няма нужда от слънце, което да го грее. То е свободно, а следователно е щастливо. Независимо!

По-добре питай как (?) да се обикнеш, за да завъртиш безкрайността на любовта.

Дори да преместиш планина, ако си неспособна на любов никой не ще те харесва. Ще те уважават, ще имат респект към теб, но няма да те харесват истински. Ще се страхуват.
Че защо ти е да местиш планини?
Викаш. Крещиш. Чуй се сама.
Аз казвам: Просто си зажадняла за любов, а тя е в твоите собствени ръце. На две педи под нослето.
Нищо повече и нищо друго.

https://www.facebook.com/events/474028742681217/
 
Здравейте,
Пиша тази нова тема в "Духовни мостове", ако модераторите и админите преценят, нека да я преместят на по-добро място.
Та, това е събитието, на което лежи самата тема.
А темата е дали сме узрели да излезем от предразсъдъците, от страховете ни, тесногърдието ни!?
 
Знам, много от нас биха реагирали, че видиш ли ние когато сме се събирали, тези още са ходили под масата.
Както няма да е чудна появата на въпроса: "Когато ние се събирахме, вие къде бяхте?"
Нарочно подчертавам "ние" и "вие" за да се усети разделението.
 
Точно то, разделението е главен обект в темата.
Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Всички сме чували и живяли в стил "Нане и Вуте", макар не всички да сме шопи.
Още от тракийски времена разделението е на лице по тези земи, в този народ, а може би и много преди това.
 
Днес разделението продължава да съществува по един, или друг начин, впрегнато от слепотата разбира се.
Не, не с тази цел пиша, не искам да обиждам никой, още по-малко последователите на ББ и на Учителя Беинса Дуно.
Цел на тази тема, освен да се посочи разединението помежду ни, е да се изгради и Духовния мост, до колкото това би могло да бъде възможно, с оглед на нашите собствени ограничени разбирания.
 
И тъй, може би, би било добре да питам "Що е то Йога?", и успоредно с това да дам някакво разбиране по този въпрос!? Може би не е нужно?! Вече хората са достатъчно интелигентни и всеки би могъл да разбере и сам този въпрос, ако потърси.
Може би е добре по посоча допирните точки между Йога и останалите учения и религии, включае и това, което е дадено чрез Беинса Дуно?!
Също мисля, че не е нужно, пък не му е и тук мястото, не и в тази тема, но все пак именно "различията" ни държат разединени, да тези също, религиозните убеждения, виждания и влияния.
 
Знам, че в момента е трудно за мнозина. Хора напускат този свят, а други се раждат. Някои напускат света в безкрайно страдание, смазани от болката на онкологичното заболяване, или от което и да е друго заболяване, или от град, студ, от насилие, а ние продължаваме да не работим, да не бъдем и да не живеем заедно, което завърта още и още отново същия този порочен кръг от страдание, защото нашето разединения е причината за него, нашия егоизъм.
 
Каква е ролята на учението? Каква е ролята на религията?
Дали тя се изчерпва с това да сме част от него, да се наричаме един друг последователи. Да, това също, но не напълно, защото това е само междинен стадии и е добре никой да не си прави илюзиите (това е невъзможно), че всичко е вече пито и платено.
Учението, религията (знам позицията на мнозина от вас срещу религията и срещу религиозността, само дето същите не изхождат принципно и прибързано отхвърлят нещо, някаква дума дори, без да съзнават нейния същински смисъл) има за цел да доведе човека до онова "място", или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл.
Проблемът е, че все още мнозина от нас са/сме в разделението. Не е лесно.
 
Съумяваме ли да бъдем заедно?
 
Тази тема е и покана, съвсем официална към последователите на Учителя Беинса Дуно, както и към всичко останали потребители на Порталът Към Съзнателен Живот!
 
С много за всички!