Ines Raycheva

Усещам Моленето като израз на Любов и Доверие в Бога, а Бога е и в нас, и във всичко около нас и така всъщност всичко е едно, вечно прогресиращ вортекс.
 
Когато живееш в любовта и доверието, страдание няма, защото знаеш, ще всичко и всички, които те срещат са твои учители и ученици, с които заедно откривате нови листенца в цветето на сърцето си - своето собствено и Вселенското в едно. 
Но да се отпуснеш с доверие е... Цял един път за вървене!
 
Обикновено се моля за това да видя смисъла на случващото се, да не поставям себе си и своето его в центъра на събитията, а да имам мъдростта, разбирането, светлинката да видя пътя по който да разреша "трудността", да мина по житейския баир без да помитам другите и себе си от обида и суета. 
 
Накрая на всяка молитва винаги казвам "Да бъде волята Божия", с това изразявам доверието си към всичко  което посрещам. 
 
Не изповядвам никоя религия, имам любов към духовното. 

Усещам Моленето като израз на Любов и Доверие в Бога, а Бога е и в нас, и във всичко около нас и така всъщност всичко е едно, вечно прогресиращ вортекс.
 
Когато живееш в любовта и доверието, страдание няма, защото знаеш, ще всичко и всички, които те срещат са твои учители и ученици, с които заедно откривате нови листенца в цветето на сърцето си - своето собствено и Вселенското в едно. 
Но да се отпуснеш с доверие е... Цял един път за вървене!
 
Обикновено се моля за това да видя смисъла на случващото се, да не поставям себе си и своето его в центъра на събитията, а да имам мъдростта, разбирането, светлинката да видя пътя по който да разреша "трудността", да мина по житейския баир без да помитам другите и себе си от обида и суета. 
 
Накрая на всяка молитва винаги казвам "Да бъде волята Божия", с това изразявам доверието си към всичко  което посрещам. 
 
Не изповядвам никоя религия, имам любов към духовното. 

За ,,Акаша" прочети какво е писал Дао :   (пп---оказа се и много др . мнения )
Имам по различно от твоето мнение за ,,акаша" . Като малки ходим на училище , трупаме знания като запаметяваме нещата .Така са ни казвали , че трупаме знания в личната си памет . Обаче , на практика са ни учили как да разпознаваме тези неща . С други думи сме научили как да стигнем и видим търсеното . Научили сме как да настройм ума си за да видим нещо определено . А то съществува там в ,,акаша" изложено на показ да го види всеки който може .Обикновено всеки намира в паметта само това което е научил да вижда . Можем да видим нещо ново с ежедневния си ум , когато учител ни научи или ако този ум спре .Освен окончателното спиране , това можем  да го учим и в медитация . На практика много хора го умеят до някаква степен , без да могат да дадат технологично обяснение . Тук , ключов термин е ,, творческо мислене " . Знае се че гениалните музиканти и художници свалят на земята свои преживявания от ,,духовните" светове . Но това е същия процес , като във всяка творческа дейност . Ограничава се , единствено от възможностите на конкретния човек .

Съгласна с първата част. Последното - не съвсем. Ако и да има кой, той сам трябва да свърже отговорите със своята лична драма. Това не е чак толкова лесно и просто. Понякога връзката е привидна, дори води в обратна посока на израстването. Затова се търсят духовните учители - да сдъвчат някак вместо всеки от нас. Затова се търсят шорткъти към акаша.... 
Всъщност според скромния ми опит израстването се състои точно в това свързване и последващото го прилагане... 

Наскоро попаднах на нещо много любопитно. Това, което някои наричат "акаша" или "акашови записи" изглежда може да бъде достигнато от всеки, който положи усилието да се обучи в метода "далечно виждане" (remote viewing).
Чудя се, обаче, не е ли нарушение на вселенски закон това свързване от който и да е с информация, която се предполага, че се предоставя само на определени хора.
Ето малко повече за тази техника:
Какво представлява Remote Viewing?
Remote Viewing (RV) е строго структурирана техника, която дава възможност на нашето подсъзнание да добие достъп до недостъпни цели – относно хора, географски места, обекти или събития в миналото, настоящето и бъдещето.
Сесията по Remote Viewing започва с точно формулирано задание (на английски език – „cue“), което дефинира данните, които целим да придобием.
Заданията варират в изключително широк спектър – от следващото използване на ядрено оръжие на Земята до намиране на отдавна изгубен ценен предмет във вашия килер.
Remote Viewing е разработено от ЦРУ и Въоръжените Сили на САЩ в началото на 70-те години на миналия век чрез подробно изучаване на начина, по който нашия мозък извлича данни на подсъзнателно ниво. В резултат на няколкогодишни строго секретни изследвания е създаден протокол, следването на който дава възможност на нашия мозък да следва процеса на подсъзнанието за извличане на информация. Това ново умение много бързо довело до резултати с високо ниво на прецизност, превишаващи първоначално зададените изискавания. В началото е била поставена задачата да се развие методика, която да позволява да се извличат данни с 60-65% достоверност. Експерименталните резултати обаче надминали очакванията – професионалните протоколи дали възможност на добре обучен вюър да добива информация с 80% достоверност, а при работа в екип от 5-6 човека резултатът е 100%. Тези резултати веднага дали зелена светлина на внедряването на програмата в реални военни разузнавателни операции.
Въпреки че много хора гледат на Remote Viewing като на пси-умение, фактически то представлява научно разработена методика за извличане на данни от всякакъв вид. Това може да се счита като първото, изкуствено създадено от човека умение за отключване на подсъзнанието ни и неговата естествена възможност за постоянно добиване на точна и надежна информация относно почти всичко, което човек пожелае да научи.
 
Майор Ед Деймс, може спокойно да се счита за най-елитния инструктор в света на Remote Viewing е човекът, благодарение на когото това умение беше отворено за цивилния сектор. С риск да прозвучи нескромно, трябва да се отбележи, че Ед Деймс и неговите инструктори осигуряват най-ефективната тренировъчна програма за обучение по Remote Viewing.
Другото голямо достижение на Ед Деймс е усъвършенставането на първоначално разработения протокол от Инго Суон и извеждането му до безкомпромисно безупречно ниво.
Програмата за обучение предлагана от Sunbeam Intelligence е изцяло базирана на методиката на обучение на Ед Деймс, основана на 25 годишен опит в използването на техниката, и предлага елитен професионален протокол, изучаващ се единствено на частни семинари.
 
 
Кратка история на Remote Viewing
Remote Viewing е разработен от група учени и изключително надарени екстрасенси като част от спонсорирана от правителството на САЩ строго засекретена програма. В продължение на 20 години научни изследвания и разработки те създали тренировъчна методика, която дава възможност на почти всеки един от нас да бъде научен на това мощно и ефикасно средство за събиране на информация.
В първите си години, методът Remote Viewing е използван изключително за извличане на информация за обекти и географски места, но впоследствие спектърът му на приложение е станал изключително широк.
Военното приложение на методът Remote Viewing започва с обучението на петима офицери от Инго Суон през 1979 г., които стават гръбнака на супер-секретното за онова време подразделение на ЦРУ, наречено „SUN STREAK“.
Тази засекретена програма преминава през годините в ръцете на различни разузнавателни ведомства, сменяйки многократно кодовото си наименование – „GRILL FLAME“, и последното „STARGATE“.
Едно от първите бойни приложения е участието на това подразделение в кризата с американските заложници в Техеран, Иран, през 1979 г. По време на операцията, целяща освобождаването на заложниците, вюърите изпълняват около 450 сесии за осигуряване на разузнавателна информация, която не е било възможно да бъде осигурена чрез стандартните разузнавателни методи.
През 1995 г., поради различни причини, Американският Конгрес прекратява спонсорирането на програмата и нейното съществуване става публично достояние през същата година, а ЦРУ открито признава съществуването на програмата.
Много от първите ветерани членове на „STARGATE“, обучени от Инго имат основания да твърдят, че тяхното подразделение не е било единственото, както и че е имало действащо такова, много преди тяхното обучение. Както и че продължава да действа такова...
Пример – бившият майор от състава на „STARGATE“, Пол Смит, твърди, че много преди тях, Инго е обучил група съставена от интересни индивиди – бледи на вид, почти еднакво изглеждащи, със странна роботизирана походка, почти не говорещи. След това никой нищо не е чувал за тях. Самия Инго е подписал 20 годишна декларация за мълчание, изтекла през 1989 г. Вследствие на това, през същата година публикува книгата си „Проникване – истината за човешката и извънземна телепатия“, в която описва интересни моменти по въпроса.
 

 
Във връзка с историята на това умение, трябва да се отбележи, че един от основните двигатели, спомогнали Remote Viewing да стане публично достояние е майор Ед Деймс. Още служейки в „STARGATE“, Ед прекрасно разбира, че Remote Viewing няма да бъде подложен на развитие и усъвършенстване, ако остане под шапката на разузнаването и се решава на безпрецедентен ход – още като действащ офицер през 1989 г. създава частната компания „Psi Tech“ като въвлича в нейния борд на директорите генерал Албърт Стъблабайн (шеф на командването на военното разузнаване на САЩ по това време) и полковника от Силите за Специални Операции Джон Алекзандър, които му осигуряват нужната протекция, а Инго Суон става неин главен консултант.
С този си ход, рискувайки сериозно своята кариера, Ед дава солидна основа за по-късното разсекретяване на програмата както и последващото усъвършенстване на оригиналния протокол.
 
 
Как работи Remote Viewing?
Протоколът на Remote Viewing е последователност от определени стъпки, които постепенно тренират и насочват нашето подсъзнание да осигури нужната информация относно зададената цел в специфична поредица от данни. Докато данните за целта се записват на лист хартия, и докато човек поддържа контакт с целта постепенно се осигурява все по-детайлна и по-точна информация за нея. В последствие тази информация се трансформира в скици и рисунки.
Съгласно теорията на Remote Viewing, всичко в нашата вселена съществува под формата на информационно поле в нашето колективно подсъзнание, прието съгласно терминологията в RV да се нарича „Матрицата“, позната още и като енерго-информационно поле и др. Дистанционното Наблюдение ни позволява да се включваме в този база от данни и да трансферираме нужната информация на съзнателно ниво.
Както и последните разработки на модерната квантова физика, така и това обяснение на метода на работа на RV подлагат на съмнение общо възприетите светски възгледи относно разбирането на причинно-следствените връзки. Истината обаче е, че трениран вюър „поразява целта“ с поне 80% достоверност...
 
Трябва да се отбележи, че в света на Remote Viewing, думата „наблюдение/виждане“ (viewing) се възприема повече като метафора отколкото като буквална дефиниция; каквото всъщност се случва би било по-точно да се нарече „възприемане“ (perception). Всъщност вюърът трябва да се научи максимално да игнорира рационалното си мислене, за да даде възможност на подсъзнанието си да работи свободно. И въпреки, че Remote Viewing се базира на използването на подсъзнанието, RV си е надежден научно разработен метод за добиване на информация.
 
 
Използват ли се техники на медитация в Remote Viewing?
Като всяко едно умение, което изисква концентрация за правилно изпълнение, всеки човек има свой собствен начин да се съсредоточава и релаксира преди изпълнение на сесия по Remote Viewing. Но трябва да се спомене, че използването на медитация няма никакво отношение към изпълнението на такава сесия.
Витаят много погрешни схващания и недоразбиране относно същината на Remote Viewing – че това е мистична техника за отделяне от тялото, астрален шпионаж, гледане през очите на някой друг и т.н. Въпреки, че тези техники са реални, те нямат абсолютно никакво отношение към Remote Viewing, което си е научно разработен протокол за извличане на информация. Много източници, твърдящи че преподават Remote Viewing, нямат никаква представа за протокола създаден в следствие на оригиналната спонсорирана от военните програма, а също така и нямат разбиране за това какво е наистина Remote Viewing.
 
 
Има ли различни видове Remote Viewing?
Вследствие на строго секретните програми на ЦРУ и Армията на САЩ целящи разработването на метода на Remote Viewing е създаден строго специфичен протокол, който трябва да бъде следван и до най-малката буква, за да се добият точни и надеждни резултати по време на сесия. Без значение, какви акроними се използват (Научно, Техническо или Координатно Remote Viewing), съществува само една истинска форма на Remote Viewing.
 
 
Има ли възрастови ограничения за усвояването на Remote Viewing?
Категорично НЕ! Възрастовия обхват на обучените студенти варира между 18 и 70 години. Успешно са правени многобройни експерименти дори и с деца на възраст 5-7 години, естествено с пригоден за целта протокол - т.е. почти всеки един от нас може да изучи това умение.
Буквално в рамките на 24 часа от началото на обучението, без значение от възрастта, обучаемите виждат реални резултати от тяхната работа.
 
 
Трябва ли човек да е надарен екстрасенс или да има предишен опит?
Въобще не е необходимо да сте екстрасенс, да имате опит в медитативни практики или други умения като радиeстезия, опитности извън тялото и други подобни. Протоколът на Remote Viewing е създаден точно с целта да се предостави изпитан работещ механизъм за придобиване на данни от всеки един средно-статистически човек, без значение на неговите сензитивни възможности. Без значение дали сте отявлен скептик или някой, който се интересува от RV или просто воден от чисто любопитство човек, Remote Viewing е еднакво лесно за усвояване.
Единствените условия за успешен напредък са стриктното следване на протокола и редовните тренировки (изискват се по две на седмица, всяка една с продължителност 30-45 мин.).
 
 
Колко дълго продължава обучението в Remote Viewing?
За да достигнете до пълно, свободно и уверено използване на различните техники и степени ще са ви нужни около две години добросъвестно обучение (а ако сте отдадени на това умение, обучението е цял живот).
А ако искате да използвате свободно само знанията, придобити в основното ниво на обучение ще са ви необходими 4-5 месеца тренировки, за да дадете възможност новото умение да се „имплантира“ успешно във вашето съзнание.
 
 
За какво може да се използва Remote Viewing?
Въпреки, че метода е бил разработен в началото като шпионска техника, понастоящем се изпозва в изключително широк спектър от приложения:
 
локализиране на загубени предмети, отвлечени/изгубени хора. установяване дали даден индивид е жив или не. добиване на информация, относно предстоящи терористични актове. в археологията – за извличане на информация за заровени предмети/скрити материални обекти или такива с неизвестно предназначение. в астрономията – за извличане на информация за различни небесни обекти. за установяване на най-добрата стратегия за лечение на определен индивид. установяване най-добрата форма за инвестиция на определен човек или компания за даден момент във времето. установяване на най-подходящия партньор за опреден индивид. установяване на причини за възникване на дадена авария. взимане на решение при наличие на двойствен избор. придобиване на информация относно наближаващи катастрофални събития. решаване на енигматични случаи и събития. извличане на информация за събития, места, хора и обекти без значение на настояще, минало или бъдеще. извличане на информация относно най-оптималната професия за определен индивид. извличане на информация за решаване на проблеми от различно естество.  
 
Опасен ли Remote Viewing?
Предвид сайта, в който се намираме, трябва да кажем и още нещо за което знаем, че си мислите.
Тъй като методът произхожда от военните на САЩ, които както знаете са особено популярни в сюжета на статиите ни, това повдига въпроси за неговата безопасност и евентуално скрити капани.
Не можем по никакъв начин да коментираме начина по който метода е възникнал – предполагаме, че в типичния стил на военните е имало немалко злоупотреби с човешкия фактор, нива на секретност и обучение носещи със себе си прилежащата конспирация. Това е неизбежно предвид факта, че говорим за Тъмната страна.
Факт е, че всичко в Играта има 2 лица, тъй като Играта е дуална.
Факт е и обаче, че ви се предоставя метод, който РАБОТИ и който можете да ползвате според собствената си съвест. Методът сам по себе си е неутрален. Как е открит – не можем вече да съдим – било е твърде отдавна. Какво ще направите вие с него – подлежи на субективната ви преценка. Това е метод, който по една или друга причина е разсекретен (а за това може да има 1 милион причини), с който все още се работи под една или друга форма, защото отново казваме – РАБОТИ практически. Една от най-големите ползи на RV е че, той балансира двете мозъчни полукълба, което само по себе си, чисто технически, е медитация.
Всичко това може да работи и за вас ако сте достатъчно упорити.
Това всеки преценява сам.
от http://www.parallelreality-bg.com/
 

Misha64, сетих се за едно казване "fake it till you make it" - в общи линии - -  преструвай се, че можеш нещо, докато не го постигнеш, докато не започне  да се случва натурално. 
 
Ако имам социална тревожност, например, ще започна да поставям себе си в ситуации с много хора, изискващи общуване, жив контакт. Т.е директно се включвам в другата крайност - от избягване към участие. 
Вивиан_, Да проявиш любов към себе си, да действаш от позицията на висока самооценка, се постига, когато действително започнеш това да правиш. 
Например да се заявяваш в дадени ситуации, отстоявайки здрави граници, не потъпквайки себе си. В началото е неестествено, дори неловко, некомфортно, но с времето промяната е осезаема. Вместо да си мълча, че сега приятелят ми пие и да го подкрепям, надявайки се, че това ще го промени и той ще прозре какво върши, директно му казвам как това ме кара да се чувствам и преосмислям дали оставам в тези отношения. Той носи отговорност за действията си, аз също. 
 
Нищо не е на всяка цена, освен,  според мен,  грижата за себе си. Това не го ли правим твърде дълго, обикновено е време да си ходим. За кратки периоди е супер, защото води до такива готини осъзнавания! 

Ох, може би и ти се изживяваш като спасителка  това жертване съсипа половината ми живот и детството на децата ми. Но пък ми остави дълбока следа и сега го разпознавам отдалече. На 45 години осъзнах, че като жертвам живота си за някого, го натоварвам с отговорността какво ще стане с мен, и не му позвлявам да се справи сам със своята си задача в този живот. Още по-зле - ако аз си мисл, че някак мога да променя съдбата на някой друг човек, това е гордост. Аз отговарям за своята само - той - за неговата си. Ние сме деца на Бог и както в училище, учителят носи отговорността за процеса на обучение, а не единият ученик да отговаря за другия, така е и тук на земята... 
Едва сега се вгледах в заглавието на темата! "Обвързана" - ето това е ключът към проблема - ние тук не сме обвързани, ние сме  СВЪРЗАНИ. Съвсем различно е и на това е нужно да се научим - да сме свързани без да сме обвързани. 

Здравейте, Вивиан !
Работата със специалист ще Ви бъде от полза. Често подсъзнателните модели, запаметени от нас между 1 - 6 години, се проявяват в личните ни отношения в бъдеще. Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Уроците са прекрасно нещо, но не е необходимо да бъдат така трудни. Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас.
 

Мило момиче, 
Никой не може да съсипе живота ти, докато той продължава да Е. Винаги имаш ход в него, ако си го позволиш - ти самата, не другите. 
Права си, че това е един затворен цикъл - хубаво, че го виждаш, значи си способна да го прекъснеш! Твоята майка не е усещала любов и грижа от нейната, ти на свой ред също. 
Да, те явно не показват уважение и към самите себе си, как могат да научат друг на това?  
Не всеки, било и родната ни майка, има капацитета да ни разбере. Това НЕ означава, че нещо с теб е сбъркано и това, което изпитваш НЕ Е валидно. Валидно е! Боли те, защото усещаш, че имаш непосрещнати нужди от собствените си родители. Мразиш ги, вероятно - ами разбирам те! Родителите, обикновено, но не винаги, взимат решение да въведат в живота си дете/деца, т.е се предполага, че би следвало да имат капацитета да ги отгледат адекватно. Това в твоя случай,  обаче, не се развива. 
Години наред ти си била детето, а те възрастните. Сега, въпреки, че все още сте в ролите "родител-дете", ти си възрастен, също. Вече е безпредметно да прехвърляш цялата отговорност на тях и да има лоша и добра страна, грешна и безгрешна. Разпознай в себе си умението да се грижиш сама за нуждите си. Да поставяш здрави граници отвън. Да се обичаш!
 
Стани ти в себе си родителят - и на теб самата, и на двамата си родители! Обичта е безусловна и нищо не иска, не търси и не чака. Ако съзнаеш, че в майка ти има също едно наранено малко плачещо момиченце, което иска да бъде гушнато, ще я погледнеш по различен начин, според мен. В теб също го има това малко разплакано детенце, жадно за контакт и топлина! Можеш ТИ САМА да му ги дадеш, повярвай!
И вместо обясненията на ума, обвиненията на егото, може да има красиво сливане в любовта между две създания, които винаги са се обичали, но не са знаели как да го покажат. 
 
Това може успешно да се преработи с добър терапевт. Повярвай ми, от омразата ще стигнеш до благодарността и истинското разбиране, че всичко в тоя живот е смислено и учи! Тази болка ти е дала и ще продължи да ти дава много, ще те трансформира! В никакъв случай не живей в съжалението за това, което си преживяла. Всички имаме травми и те се случват с причина. Ето, ти вече осъзнаваш, че имаш нужда от трансформация и си я търсиш, поздравям те за това! 
 
Всеки действа спрямо собствения си опит. Не оправдавам твоята майка, а казвам, че образът й в теб е това, което е важно. Не действителната тя ВЕЧЕ, а твоето отношение към нея е това, което има значение! Вече можеш да обгрижиш сама себе си, миличка и според мен ще успееш! 
 

Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. 
„Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125   Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим  към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия)   „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75
  На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
  Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
  Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
  При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)

Хубаво е да си слаба - на това се учиш. В това е най-голямата сила! Смирена сила, сила на вяра и любов. Колкото по-"силна" си, повече потискаш страхове, които не искаш да видиш и повече стрес поддържаш подсъзнателно. Когато си позволиш да си на слабостта нищото и на провала размазването, тогава си най-естествено силна, а тревожността изчезва, съответно и дереализацията. Това е накратко. Иначе пси обяснението през защитните механизми е малко по-дълго, но в крайна сметка казва същото. Довери се на урока по смирение, виж какви страхове в себе си имаш да осъзнаваш и гушкаш - гушкай с доверие в готините им послания и ставаш не като преди,  а много по-щастлива и смислена, сега! 
Прочети Дао дъ Дзин на Лао Дзъ
Виж и това, това и това

,, и си мисля аз толкова ли съм слаба виж я нея държи се гледа детето си и не е изпаднала в такова състояния а аз се самосъжалявам вече, ,,
В психологията няма такова понятие, като ,,слаб,, и,, силен,,. Всеки чове,к при определени условия, изпитва стрес.Всеки.Не напразно, Ханс Селие, откривателя на стресовата реакция казва ,,Стреса е, като солта и пипера за живота, без него живота е безвкусен,,.В този смисъл, не бива да се укоряваш или изпитваш лоши чувства към себе си за това.

Да, изцяло се оттървах. Напълно постижимо е. Човек трябва да вярва, че е на прав път и че всичко е временно. 
Медикаменти никога не съм използвал. Еволюцията на излизане от състояние на константна тревожност при мен протече така: 
1. Спрях да интерпретирам внезапната тревога/стрес, както и всякакви телесни усещания, като страшни и животозастрашаващи. Така изчезнаха паническите атаки и остана само "базова" тревожност и превъзбуденост.
2. Спрях да третирам тази базова тревожност като нещо, което на всяка цена трябва да премахна. Разбрах, че тя не ми пречи да продължа с живота си. Мъчейки се да я премахна, аз само я усилвах. Някъде тук започнаха да изчезват и телесните усещания. 
3. След това идва нещото, което преобърна начинът ми на живот на 180 градуса... а именно - осъзнах, че винаги съм бил човек на чувствата и мислите, но не и на действията. Обичах да прекарвам дълго време в "размисли и страсти", разигравайки си всевъзможни героични/трагични/смешни/страшни сюжети в главата, в които всичко се върти около мен. Филми, книги, компютърни игри, исторически събития... всякаква такава информация обогатяваше въображението ми. Отделно ежедневните ми действия/бездействия винаги се водеха от това как се чувствам. Точно за тази моя характеристика се беше захапала здравната тревожност и мислите, чувствата започнаха обсесивно да се фокусират върху нея, откъсвайки ме още повече от външния свят.
4. Почнах да се променям. Тук, всъщност, започнах да прилагам стъпките, които описах по- горе. Станах много по- активен, инициативен и запълвах ежедневието си със смислени занимания. По този път към промяната вече по естествен начин тревожността изчезна. Фокусът ми се измести от мисли и чувства към изпълнение на цели, задачи, постижения, личностно развитие. 
Хипохондрията в крайна сметка ми помогна да заживея по- щастлив живот и да помъдрея. За моите скромни 21 години за пръв път започнах да се усещам по- зрял и на прав път в живота. 

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Това зависи единствено и само от гледната точка на Съзнанието, което преценява.

В този смисъл – всяко съзнание е (относително) право, за самото себе си (каквото и да мисли, по този, а и по който и да е въпрос).

Обаче има нещо Върховно, в разбирането на взаимоотношенията, между хората, върху което Петър Дънов (патронът на този сайт) хвърля Светлина. И ако даден въпрос е продиктуван от питането на едно сърце, което търси Върховната Истина, в Живота, то – отговорът ще го намери, в определеното (подходящо за самото него), време.

Искам да кажа, че ако системно четете беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя, те ще ви дадат едно съвсем ново житейско разбиране, което ще ви спести много време (в напразно лутане и терзаене), както и купища ненужни страдания, породени от неразбиране.

Не ни се дава повече, отколкото можем да понесем...
Изгради своята нова самооценка чрез работа с психотерапевт и живей ! След работата ти с него ще усетиш, че който каквото и да ти казва, няма никакво значение. Ще знаеш, коя си. Нямаш нужда от чуждите думи, дори окуражаващите, защото се познаваш, познаваш и своите слабости и ги обичаш и приемаш. Защото ние сме хора, имаме слабости и аз мисля, че трябва да се гордеем с тях. Те ни показват, че усещаме, изпитваме емоция, онова безкрайно вълшебно качество.
Стани лъч светлина в своя собствен живот и този на семейството ти, защото яростта е скрита болка, давай любов и не очаквай нищо. Промени своя живот и този на близките си. Обещай си да си даваш само най-доброто - само онова, което радва душата ти...и всичко ще бъде наред.
Аз виждам тук смисъл и мисия - да даваш и учиш на любов.
Успех!

Мила Ейвъри,

Много мислих, как да те утеша и много исках да го направя, но наистина не успях да намеря подходящите думи.

Трябва много да внимавам и аз да не "сгазя лука". Опасно е да се приближава човек, до тебе, защото ти си се поставила на мястото на човек, който вече е отсъдил (казваш: "токсични родители"), следователно – казусът е решен... И май че, според теб – не може (изключено е), да има и алтернативно мнение, по твоя въпрос. Поне така ми се стори, на мен, че си категорична, в оценките си.

И затова – аз няма да споря с тебе, но не мога и да те подкрепя, защото ти никъде не си писала къде е мястото на доброто, в цялата тази работа. Дали няма никакво добро, или – ти си добрата, а те са лошите?

Изобщо, какво мислиш за доброто – има ли го, или го няма доброто – в твоя мъничък свят? Ако ти ми отговориш на този въпрос (къде е доброто, в твоя свят?), поне ще знам за какво да се хвана, за да ти кажа нещо, по въпроса, който си поставила, във форума, за да намериш помощ.

Сега, прочети абзаца, по-долу и ако искаш си помисли, върху него. Това са думи на Учителя Петър Дънов, на когото е посветен този сайт, в който ти си дошла, за помощ. На мен, думите на Учителя, много ми помагат да се ориентирам, в живота (т.е. помагат ми – да намеря мястото на доброто, като опорна точка, в живота, защото ние живеем в дуален свят).

Разбира се, ти (ако искаш), можеш да се хванеш и само за лошото и да го направиш своя опорна точка, в живота, обаче – сама виждаш какъв е резултатът: Явяват се, неизбежно, на сцената – "токсичните" родители.

Ето какво казва Учителя (имайки предвид злото и доброто): "Привидност и същина не са едно и също нещо.

За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.

Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:

първо, да различаваш същественото от несъщественото;

второ, да нямаш амбиции;

трето, да имаш добро поведение;

и четвърто - любов.

Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори.
Вие може да се сърдите.
Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца.
Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.

Този живот не е личен. "

Из: "Отдайте Божието Богу"


 

Подчертах думите "спася" и "жертва", защото те показват отношение към проблема. Тежки думи са, задават тежест и сериозност. Семейството преминава през кризи, понякога по - тежки, понякога по - леки. Те са неизбежен спътник на партньорския живот. 
За да се преосмисли едно партньорство и да продължи по- дълбоко и по - зряло като отношения, не се започва с поставяне на условия и правила, които стоят на "болните" места. Най- напред се хваща здравото ядро, а то започва с отговора на въпроса: " Къде съм аз в твоя живот? Коя част от моето присъствие е важна за теб?"  
Семейството е екип, а работата в екип изисква обща цел, планове и приоритети. Те се изясняват и виждате къде са ви допирните точки. Преглеждате "основата", ако тя е здрава има на какво да се гради, ако не е, каквито и тухли да полагате, каквито и правила да измисляте те ще паднат при първия лек трус. 
Разделянето е лесно, другото е трудно, но и градивно - да се прибирате всяка вечер на едно място, да лягате в едно легло, да споделяте обща храна, да се сблъсквате с ежедневните проблеми. Това е което свързва и то довежда до отговори. Другото е лесно, но и деградивно. Разделени, постепенно всеки започва да гради своя собствен свят, насочва мисли в други посоки, започва да прави индивидуални планове, отхвърля част от общите отговорности. До момента, в който връщането обратно ще стане трудно, дори нежелано. 
Когато проверите "основите" градежът изключва условията, а се държи в общото, в компромиса /което е от едното и от другото да създадем нещо ново, трети вариант/ В компромиса / приет по описания начин/ се състои творчеството на новото семейство. 
 

Здравей VIN, жената до теб всъщност винаги е била такава, просто си започнал да го забелязваш след втората - третата година, когато всичкото влюбване и илюзии падат и когато партньорите поживеят достатъчно дълго, за да се видят в различни ситуации. Поведението на жена ти е породено от страх. Дълбок несъзнателен страх, че ще те загуби. Вероятно той се засилва още повече, когато се появява детето и твоето присъствие става важен фактор. Т.е. загубата ти ще е фатална за нея. Разбира се това е несъзнавано и се проявява в различни страхове, които се отразяват на взаимоотношенията ви. От къде идва нейния патологичен страх от изоставяне и загуба не зная. Това се обследва в терапия. Вероятно е преживяла загуба под една или друга форма - физическа или емоционална, която е непреодолима за нея. Тя ще проектира страховете си върху най- близките си обекти - теб, детето и ще ги изживява под формата на преувеличени ситуации и измислени такива. 
Трудността тук идва, ако тя не осъзнава, че вреди на себе си и на семейството си и не предприеме мерки за решаване на този свой проблем. Ти за съжаление не можеш да решиш проблема, можеш да подпомогнеш под насоката на специалист.