Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2732 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3312 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3184 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3726 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3772 прегледа

Изборът при всеки кръстопът

Изборът при всеки кръстопът...... Наложило се е мнението, че съдбата на всеки е предопредлена. Според някои действията ни от предишни животи са закодирали нещата така, че да теглим последствията си и да „плащаме” в този, жънейки предишни добри или лоши дела. Според други – действията ни в този единствен завинаги живот, предопределят това, което ни се случва в този момент. Според някои сме кукли, управлявани от неведома сила - Съдбата. Или пък свободни, безотговорни същества. Мирогледите сигур

stonetales

stonetales

КАПИТАНЪТ И КОРАБЪТ "НАДЕЖДА"

Аз съм капитан... на кораба "Надежда". Корабът ми е стар, олющен, на места прогнил и мухлясъл... Аз самата не знам какво е да си капитан, но изпълнявам тази роля от както се помня... Самоука съм... Опитвам се да плавам в океана от първичност, елементаризъм и лицемерие. Не мога да плувам - не се научих, въпреки опитите ми. Затова разчитам единствено на верният ми кораб, с множество пробойни... Не разполагам и със спасителен пояс или лодки... В бурния океан сме само аз и той- вехтият кораб... П

smehy

smehy

Андрей Белый – Самосознание

Мне снились: и море, и горы... Мне снились... Далекие хоры Созвездий Кружились В волне мировой... Порой метеоры Из высей катились, Беззвучно Развеявши пурпурный хвост надо мной. Проснулся – и те же: и горы, И море... И долгие, долгие взоры Бросаю вокруг. Всё то же... Докучно Внимаю, Как плачется бездна: Старинная бездна лазури; И – огненный, солнечный Круг. Мои многолетние боли – Доколе?.. Чрез жизни, миры, мирозданья За мной пробегаете вы? В на

Рассвет

Рассвет

...

Аз съм сълза изплакана от Твоето Сърце, тъгуващо със хорските неволи и с Любовта Ти жадните ще напоя, ще ги даря с надежди нови. Аз съм искра от вечния ти Пламък, сияещ с необгаряща и жива Светлина, и ако в мрак сърцето е сковано като камък, ще го даря с частичка топлина. Аз тих полъх съм от Песента Ти, с чиито звуци птиците летят, и ако някоя обхване я безверие, с попътен повей ще я подкрепя. Аз съм усмивката на Радостта Ти, повдигаща дори най-тежкия товар, и ако трудностите

Станимир

Станимир

Сърцето ми отплава надалече

Сърцето ми отплава надалече... Ах, колко близък стана ми светът, погледнат със очите на Безкрая! Видях как като дъжд сипят се звездите над земята във огнена феерия на Светлината, поящи цветовете на Духа. Видях и знамето на Любовта – окрилящия зов на Небесата. Видях безчет зрънца на Красотата посети в житните поля космически – тъй необятни! Видях времето рисуващо със своите багри одеждите на Вечността. Видях и неугасващия Пламък, туптящ във живите сърца. Сърцето ми отплав

Станимир

Станимир

Желаният мир

Човек трябва да даде път на новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". До идването на Христа, еврейският народ се придържаше в буквата на Мойсеевия закон. До това време ев

Надеждна

Надеждна

Реакциите

Има една история, според мен е истинска, за това как в Дзен манастирите са проверявали постигнатото ниво на осъзнаване на духовната практика от даден „майстор”. Метода, който е използван е изключително прост и съвършен. Проверявали са буквалната реакция на практикуващият. Естествено, това се е правело напълно неочаквано за самият него. Не е имало оценка или наказание. Практикуващият сам си е давал сметка за какво става дума. (Или поне аз така си мисля) В какво се състои проверката ? В неочак

stonetales

stonetales

Райнер Мария Рильке – Элегия для Марины

О, эти потери Вселенной, Марина! Как падают звезды! Нам их не спасти, не восполнить, какой бы порыв ни вздымал нас Ввысь. Всё смерено, всё постоянно в космическом целом. И наша внезапная гибель Святого числа не уменьшит. Мы падаем в первоисточник И, в нем исцелясь, восстаем. Так что же всё это? Игра невинно-простая, без риска, без имени, без обретений? – Волны, Марина, мы – море! Глуби, Марина, мы – небо! Мы – тысячи вёсен, Марина! Мы – жаворонки над полями! Мы – песня, догнавшая ветер!

Рассвет

Рассвет

Седемте Рилски езера

Седемте Рилски езера Седемте Рилски езера – Седемте енергийни центрове Нещото, което не знаех при моят престой на Рила и в пребиваването ми в лагера на Дъновистите е уникалното въздействие на седемте рилски езера. Това, което ме развълнува най-много е, че всяко едно от тези великолепни езера символизира нашите енергийни центрове – чакри. Много неща остават загадка и в тайна, докато човек не се докосне пряко до тях. Усещането за прилив на енергия и пречистване, времето прекарано в размисъ

Надеждна

Надеждна

Елена Елагина – На медленном огне сгорает подчистую...

На медленном огне сгорает подчистую Все, что хранил в душе, все, что имел в виду, Когда пытался спеть не песенку простую, Но что-то, что таишь с собою не в ладу На самом дне души, где хаос и сомненья, Все пораженья и все травмы – с детских лет, Что в слово воплощал в порыве вдохновенья, Что вопрошал, горя, не получив ответ. Так отмирает плоть, и дух, перегорая, Отважно отлетав положенный свой срок, Как летчик молодой, врата таранит рая, Не зная, что там ждет и есть ли в бывшем п

Рассвет

Рассвет

Иван Маринов – А в мен живее надпис…

Събори, паметници, грандиозни арки, пpocпeкти, мостове, мемориали, светлинни надписи: „Титан", „Подарки", гранитни лъвове полузаспали... Poмантикa на Росси и Расстрели, отдавна надживяла своя вeк... А в мен живее надпис: „Граждане, при артобстреле..." с цветя, оставени от еднорък човек... Ленинград 1974 г. Иван Маринов – творчество

Рассвет

Рассвет

Прояви и постижение на Любовта

Без любов животът не би могъл да се прояви. Ако всеки импулс, т. е. ако всяка най-малка проява на любовта произвежда живот, човек лесно свършва работите си. Няма ли този импулс, и работите му не се уреждат. Когато казваме, че езикът на любовта е сладък, красноречив, ние имаме предвид думите с които тя си служи. Думите на любовта са подобни на куршумите, на шрапнелите, с които военните си слу-жат във време на война. Когато обичате някого, тия куршуми и шрапнели удрят напразно, във въздуха, само д

Надеждна

Надеждна

Под слънчевите лъчи

Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От

Надеждна

Надеждна

Копнея

Едничък лъч да ти даря копнея, да го посея в твоето сърце и любовта ми с твоята да заживее. Под песните на звездното небе и боровия аромат на свежест пробуждащ тихо утринта сияеща в неповторимата си прелест живея лъч едничък да ти подаря.

Станимир

Станимир

Малък рефреш:)

Чета каквото съм написал досега и си мисля – та аз не съм давал никакви положителни примери. Тези, които съм споменал са главно отрицателни. И ако следвам препоръките за „положително” мислене (по чии ли критерии?) със споделеното дотук съм ви препоръчвал да си скубете косите – както прави всяка една добра фея, чудейки се кой път да избере за да може да сбъдне поне собственият си каприз – Да помага. Но всъщност поетата тема беше за „препъни камъните” по пътя към собствените ни въжделения. Ще дой

stonetales

stonetales

Из "Мудрите" на Тамара Караколева

Преди известно време, уж съвсем случайно, но всъщност не толкова, тъй като в Живота случайности няма, попаднах на информация за така наречените „мудри”. Първоначално се почудих какво ли е това, но типично за мен не изневерих на любопитството си и се свързах с човека, който беше писал статията. Оказа се една от най-хубавите „случайности” в Живота ми, тъй като отсреща беше една пълна с енергия и Живот жена, на име Тамара Караколева. Тя ме плени с думите, Живота и вярата си! В биографията й

panicersclub

panicersclub

Великият подтик

Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима

Надеждна

Надеждна

Опознаване

Животът, който носим в себе си, показва, именно, присъствието на Бога в нас. Той е слязъл от възвишения свят в нашия. За да слезе в нашия свят, Бог специално се е приспособил, за да заеме съответно място. За да се настани между нас, като между свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието си. При това положение Бог живее между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще живеем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин, как да ни предаде своите благослов

Надеждна

Надеждна

Осъзнаването

Осъзнаването. Единственият възможен изход от всяка ситуация. В зависимост от собствените си разбирания, в този момент от развитието на темата, всеки от нас е стигнал до различни изводи. Присъщата му последователност на разсъждения го е нагърбила и със съответните „тежести” или пък го е олекотила. На някой му е олекнало, намирайки потвърждение на собствените си виждания, друг е съгласен с някои неща, а с други не. Всеки вижда нещата от собствената си камбанария. Добре е, че сме различни. В

stonetales

stonetales

×
×
  • Добави...