Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3620 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3562 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2591 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3041 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3187 прегледа

акростих - чашите

чистите, обречени в граала завинаги амброзия пили от него шестата сфера преминали инициация без форма приели тетраграм завет оставили в ендура спасение намерили

Виктор

Виктор

акростих - извикай ме

изида рожба на тринайстата звезда верую на пилигримите в беда икона с кадуцей в ръка аранжираща пътят с йерофантите отвъд ноща молитви стенат в казуалността езичници умират от света

Виктор

Виктор

още е лято...

Още е лято. Нищо че няма топло докосване вятъра. Като въздишка потича в лицето ти. И отминава. Нататък… Идат безсъници(още е лято…) С кръгла луна над върбата. Ти си измислена…просто докосване. В равния гланц на листата. Вечер. Поредната…Дъх от зефира в нежното тяло на мрака. Още е лято…Пее в щуреца синьото мое очакване… Още е лято. Още сме двамата. Пясъчно топли. В дъгата. Нищо, че нямам твоето докосване. Нищо, че няма го вятъра…

парнар

парнар

моето упражнение от Учителя

Упражнение от Учителя : "...Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десния крак напред бавно, добре изпънат. съсредоточено спускане /коленичене/ на лявото коляно и после бавно издигане /изправяне на тялото/. След това лявата ръка на дясното рамо, левия крак напред, коленичене на дясното коляно и изправяне. Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неражположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движ

Креми (късметче)

Креми (късметче)

Преход

Любов , Мъдрост , Свобода ! царуват в пълна светлина, в свойта същност носят красота жадувана от нашата Душа. ЛЮБОВ - едно човешко благо пулсиращо във вените - сплотява, сърцето проявило смелост , Божественното в нас да проявява ! МЪДРОСТТА - съзрява тихо........, подарява своя житен клас , Душите ни да бъдат сити , да чуем Божественния глас ! СВОБОДА - живота без прегради в нас остава само същността, да го изживеем в наслади за да

Росица П

Росица П

импресия с дъжд

Този дъжд…Този есенен дъжд в пожълтелите вени на мрака. Капе в сънен и тъжен рефрен. Пълни стрехите в мене. С очакване. Сякаш в минута животът е спрял. Бъбрят тихо, опяват водата капчуците. А в дантели от пяна и сухи листа Оживелите сенки прескачат. Нататък… Този дъжд…Този есенен дъжд над града ожаднелите улици знаят. Тича водният дух. В чужди стъпки . И кал. И премята на топка листата. Само ти не дойде. И не свърши нощта. А дъждът побеля. В

парнар

парнар

Смъртта

Тя неотклонен страж е на душите наши. И като сянка вечно ни следи. Със мрачния си облик все ни плаши. С присъствието си наблизо ни гнети. За вярващия е представяне пред Бога. За атеиста-мрак и сън дълбок. За праведните-път към райските чертози. За грешните-възмездие и съд жесток. В прегръдка топла тя едни приема. А други сграбчва в ледени обятия. За някого е като майка и любима, но други я посрещат със проклятие. При някой идва със усмивка мила. З

avuso

avuso

В очакване на Учителя

Не всеки би понесъл бремето да е Учител. Не всеки може да заслужи да е ученик. Ала докато има на света Учители и ученици, в застой духът човешки няма да заспи. Дори и да не е те обучавал Йог-ананда и да не си живял години във ашрам, бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе, щом духом винаги и ти си с него сам. Невидим, той те наблюдава без да знаеш и чака оня миг, когато ти ще си готов пред блясъка на Истината да застанеш, почувствал ясно дълго чакания Зов.

avuso

avuso

Възхвала на Йерархията

Народните предания от векове разказват за ангели-хранители, за пратеници божии, които в дни на изпитания пред нас показват пътеката, която ако следваме, ще се избавим. Но тези покровители не са самата свята Мощ. Над тях стои и движи всичко сила по-могъща, която пръска Светлина в космическата нощ и заблудените души към бащиния дом завръща. Тя бди и направлява хората по праведния път. На унижените и оскърбените утеха дава. На тънещите в мрак изпраща Светлина.

avuso

avuso

лист

Нощта е скъсан лист. Със бялото. И падналите букви от минутите. Зад топлината и – сънят разражда късата река. На утрин. Нощта е скъсаният лист. От моето лице във тебе. Очакване – да завали. И този дъжд да е последен… Да завали…да бъде нощ… И всичко мое в теб да скрие. (Едничка моята душа не те погледна днес накриво). Каква баналност…Заваля… Пътеките избягаха. В две преки. В чадърите. И в тази самота набързо есента облече сенките…

парнар

парнар

провинциален театър

Беше тъжна и скучна игра. Като в стара пиеса. С изтънелия глас на суфльора отпред. Със познатата празнично – жълта завеса, скрила в мене последния ред…. Мизансцен бе денят. Полусляп. С бутафорни криле. Или кръг от оловни минути. Прикован. Като целия есенен свят. Скъсал тънката връв на своето безумие. Някак в мен оцеля тази нежност. На кратките думи. Без подсказване зад парадния вход на деня. От цвета на завесата в нас. До заблудата лятна, че живо

парнар

парнар

Светулки

Небесен свод , звездно огледало горящи пламъчета в ноща........ очи звездици , нежно наметало, безброй светулки с фенер в ръка. Ела сега , когато птичките заспиват, след дълъг полет в синьото небе , в гнездата тихичко почиват............, очакват утрото , което ги зове ! Душата тихичко бленува................, скъп сромен от ноща .................... на утрото , в лъчите ще изплува нежността , докосвайки деня !!!

Росица П

Росица П

Вера или (Добро утро, днес направихте квантов скок в мисълта си)*

Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи. Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет. Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, насла

Milena

Milena

да събудиш песента в теб

и да пее Душата звънчета в Небето разлюляла тъй както чучулига е напролет запяла арфа със струни от свила време от ново разлива и четирилистна детелина след стъпките ми боси пониква

Milena

Milena

неделните тела на думите-3

Кръг Така ги бях оставил – точно там…в чертата между времето. И пътя. Студено е. Ръми мъгла. И в този свят, и в онзи се разсъмва… Безкраят е пшеничено зърно. На любовта ти храни двете преки. И няма мост между добро. И зло. А само дни, отминали в пътека. Така ги бях оставил –две лица. На дявола и бога, там…открая. Очите ти в студената мъгла да търсят брод. А пътя да не знаят… Вървя. Ако е рекъл бог, удавените мостове

парнар

парнар

неделните тела на думите -2

накрая… на Георги Накрая на света, където свършват мъките. И всички правила. И всички празници… И само леденият вятър препуска сит в дъжда, чадърите… По пяната. Оставам част от теб, приятелю. Накрая на брега, където отвчера вече те изпраща неделната милувка на морето. (А лятото отплува тихо, тихо във всичките сезони от лицето ти…) Там нощната мъгла потегли. На юг. С останалите живи звуци. Но в някой сън( или във ден отминал) живо

парнар

парнар

и много отвъд

и много отвъд думите и телата се разлиства роза в тишината Слънцето пои я с нектара на роса от цветни мисли звездиците й пеят песни и галактическите вихри са сребърен вълшебен прах донесли и много отвъд, след грохота на гейзери в недрата просветва аурата на Земята и бели птици сплитат огнените нишки с маха на крилата устни целуват цигулки в сърчицата...

Milena

Milena

неделните тела на думите-1

Старица Там, от края на пътя. И лятото. Тя сънува под слънцето камъка, хлътнал в трюма и пълен със храсти. (Сякаш легнала котва на дъното.) В слепотата си някак пораснала. ( Там … на пътя. От края на лятото.) Стара къща. Без покрив и ясла. Своето тяло сънува. По памет… Аз оставам до нея. И с поглед я прегръщам … старицата моя. Ветрове в мен. И зими изпращала. А сега – без очи. В щир и лобода. Като майка е в мене. И зная – всички

парнар

парнар

късни брегове

сравнение Като белег в душата е болката. С дъх на билка от нощната чаша. Пада тихо. В снега. И в прозореца оцелелите думи изпраща. После – вкус на горчиво от камъка, дето прагът във теб е затиснал. Капе шумата – жива. И огнена. Моята дневна и нощна орисница. Само свещи надничат из двора – пожълтелите зъби на мрака. Лудият в мен се е ококорил. С трескав поглед навярно те чака… А пък ти си измисли неделя. Без леда. Сивотата. И шумата.

парнар

парнар

следобедно море

status quo Привечер, от неговото някъде когато напусне дневното си тяло мракът. И стане тяло на вълната. А само жълтото око от фара се скита в мен. Като пътека, разделяща небето от земята… Там – привечер, където бдят открити сигналните огньове на душите. И никой никъде от мен не си отива… Ограждам в себе си кръга – от Път, Вода. И Светлина. И в тебе тихо се повтарям. Привечер…там, където мракът от неговото някъде е паднал…

парнар

парнар

акростих - есен пристига

еклектика родена в субективни форми топи се в езерото на пимандър риба в зодиак новородена истината сочи неопорочена триъгълник в огъня обвит е икар с радост там топи се групите от ефес оживяват абраксас вестоносецът за тях е

Виктор

Виктор

×
×
  • Добави...