Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3728 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3314 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2735 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3188 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3776 прегледа

Блян

Тишина...съзерцание...утро... невидимият танц на феите, благоухание на чистота..., Божественната музика на сферите ! Хармония , Любов и красота наситили са нашата Душа , окъпани с лъчи от светлина в сърцата ни се влива топлина ! Благодарим за утрото небесно, благодарим за поздрава свещен, благодарим за госта посветен благодарим за днескашният ден !!!

Росица П

Росица П

Агарта

"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата. - Какво е значението на тези свещенни центрове? - Те работят за Новата Култура. Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях. Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите

Слънчева

Слънчева

Обновяване

Не пускай в душата си тъга, да се разсее гъстата мъгла с воал покрила нашите сърца, разума пленила в сивота. ДО ЩЕ ДЕН ! О Б Н О В Е Н ! сияен , пълен с чистота........ огрял Душата и Духа .......... проявила святостта ! Рано сутрин призори сърцето си разтвори към Бога поглед отправи тайна молитва направи ! Мили думи изпрати........ чисти мисли приеми..... в кришна стая съхрани това , що Бог ти повери ! Сърцето ни ще заб

Росица П

Росица П

следобедна гара

Дъвчат следобеда старци в бастунчета. Гълъби пърхат – в трохи. И по клончета. Голи красавици светят в цигарите. Влажни от погледи. Токчета. Токчета… Гарата дреме в сън по момичета. Или във къс от следобед. Слънце и смях от перона надничат. Като от детско фото. Цигани с кестени топлят в небето си ято оклюмали врани. Влакът пониква сънливо от изток. С погледи влакът се храни. Като присъда е точен часовникът. Кръгъл от ра

парнар

парнар

с върховна отдаденост

ВИДЖЯНА БХАЙРАВА ТАНТРA ОШО Почитателите на Ошо вече са зарадвани от издателство "Одисей" (София 1202, ул. "Кирил и Методий" 124 Б, тел. 31 55 92): излезе от печат т. I на "Книга на тайните" (Беседи върху Виджяна Бхайрава Тантра). В нея ще намерите пълните пояснения на Ошо върху шиваистките медитативни техники. ОСМА ШИВАИСТКА ТЕХНИКА ЗА МЕДИТАЦИЯ: С ВЪРХОВНА ОТДАДЕНОСТ, СЪСРЕДОТОЧИ СЕ ВЪРХУ ДВЕ

Креми (късметче)

Креми (късметче)

...отпила вечността

Самодива по лунните нощи тихо вълшебства твори, всяко цвете с устни целува и по босите й стъпки росата вали та кога зората засвети и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети люляково да танцуват камбани в езерата и очите й - самодиви ириси сини... В мистичен звън на рубинено сърце пулсира огненият химн на небесата; сред медена градина на влюбени орхидеи самодивата остави свои сребърни крилата с тетива на лавандулово дихание девата прости се с кентаврите размятали гриви, рисуващ

Milena

Milena

алхимия

Побеляват лунните гнезда. И тихо изгрява над птиците. С разкованата в мен самота търсят нова пътека зениците. А пътеката бяга от мен в стъпки , в полет на влюбени думи. Знам, ще съмне и този ми ден - стара болка гори помежду ни… От оттеклите в зима стъкла ще се стича на звуци дъгата. Слънчев лъч ще остави следа. После…после ще свърне. По вятъра. Само ти в този никакъв ден ще ме чакаш. Накрая на пътя. В този праг от преминали дни колко още неде

парнар

парнар

...

покрай гроба си минах - видях го да зее... тленното стихнах и взор към Слънцето обърнах, дето грее... чудна светлина танцува на Земята, дъх след дъх се рони в небесата; елей се стича по облаците ветроносни житно зърно да зрее в полята ниви с избуяли слънчогледи и всеки е мъничка врата към тайното място в тази, тъй цветна и бяла душа....

Milena

Milena

Новото начало

Земята е преситена от хора едни добри , други много зли едните търсят в себе си опора, другите са силни кат орли! Навред кипи живот в изпревара, кой на другия да навреди......... да спрат да се обичат , да се карат без да разбират , че един от тях греши! Премъдри Боже , изпрати им вяра да се събудят грешните души да се огледат и да видят звяра, чиято сила спъва и руши . Идва веч денят на Божията правда в който на свет

Росица П

Росица П

Вечност

Небе , земя , звезди поля, реки , гори , обгръща ни безкрая по този п ъ т до края, дошли сме на земята , по Божията воля !!! В нас е вложен ключът на Душата когато идваме тук на земята , да сеем , жънем и берем нивята плода си да дариме на съдбата ! Трябва житото да е отсято , да може да покълне чисто , свято, да се радваме ний на плода, когато го събираме през есента ! Това е рож

Росица П

Росица П

метафорично за Икар

Наесен дните ми потичат бавно. И косо някак преминават… С оранжеви, протрити дрехи. Надничат в старомодните пространства очите им. С далечни пътища… С лица от клони, мъх. И минало. В ресниците на слънчогледа наесен дните са роднини. Пред прага вечер ме очакват. И палят нощната камина телата им, попили вятър… Тогава някъде…у мене един щурец такъв, окъсан… събира недопети песни. И с тях камината покръства. Щурец, от лятото дотичал, размеква восъ

парнар

парнар

сън по лятото

…И когато поспре тишината в моята празна неделна къща. Сред стените с отминало време. А денят с рязко щракване свърши. И заключи остатъка думи. В непотребния слънчев пясък от брега запустял на чувствата… И когато засипе вятърът изтънелите диги на залеза. С нощен мрак…отлежал. И безпаметен. И когато преде в самотата своята зимна студена риза… Аз за теб ще измоля от лятото късче синьо, дъга…сянка близка. …Този миг, в който крие сърцето ми самота

парнар

парнар

риба

Изхвърлена на пясъка, изгубва блясъка си твойта мокра красота. Викът на болка - неразбран и ням в раззината уста. Ще вдишаш ли оранжевото слънце? Хрилете ти ще станат ли Криле? ... Оттатък огледалото на вечната вода да бъдеш птица пожела, а то е същото - сега разбра.

Креми (късметче)

Креми (късметче)

Есенна столица

Сто-лица в есента се размиват, като тях аз не искам да бъда. И все пак есента ти отива, столице тъжно красива. Бях дете и не мислех, когато във душата ми светла бе лято. Как дойдох в този град, обкръжен от войници - планински масиви. Тук човечните смятат за диви, а диваци размахват ръжени. Ей така - не помислих, когато размених свойто лято за листата от преходно злато. И потънах в мъглата, в тълпата, в тъгата ...

Креми (късметче)

Креми (късметче)

репортаж

…Още пият виното. Със поглед. И трепери браздата в очите им. Вечер бога във себе си молят – да нощува при тяхното име… Вместо поздрав те мерят със дума – колко струваш…И колко изтекла е през душата ти раната Време. И дали ще им станеш побратим. (Или само за сянка те вземат…) А нататък… отдавна е минало. В ситни възли сега са ръцете. И треперят по чашата вино. Като лист на ранено цвете… Още пият…Аз там ги оставих – посред нощното вино. И м

парнар

парнар

навярно...

“За любовта отсъствието и смъртта не са едно и също нещо.” Мишел Деги Навярно в някой ден ще се събудиш. С олекнало сърце. Без път и гърбица. И ще повярваш в немислимото. До вечерната ти врата пристъпило. Ще хвърлиш в него своята тъга. В задрямалата сянка на листата ще бъде близо лятната луна. Лицето и в очите ти ще капе… По камъчето в твоето сърце една зелена вечер ще се спусне. Наметката

парнар

парнар

трактат

Сред бялата постеля на мъглата Дървото е настръхнало, безмълвно. С една корона. И гнезда от вярност. Или от някога звъняла пролет… Осъдено дърво. С един щурец, събрал във него летните си песни. Дърварите замахват…И навред потъва в тишина самата есен… Дъждът връхлита бялата мъгла. Накацалите птици разпилява. Високо, нейде над света, осъмва в себе си мълвата… Дърварите замахват…И една Пътека с тях поема. За нататък… Дървото –днес изсъхнала

парнар

парнар

сякаш...

Сякаш зад плета на страховете, в пясъчна пътека се превърна вятърът, преминал през лицето ми. И надолу сви – към слънчогледите, есента от жълтата му дреха. ...Къщата понякога е ничия. С камъче,в което се препъват стъпки, в тъмното изтичали. По един отминал спомен. В този сън останали. Помежду ни. В лъсналите шипове на болката. Думите ми ще подреждат нежно твоите въпроси. В хроника… Скрита зад плета на страховете, къщата понякога е име.

парнар

парнар

сетивно за октомври

Изтича времето на тези дни… Зад покривите, приютили късче лято. От къщите потегля. С топъл дим. В посоките на самотата ми… Изтича… С мъртвата вода. Камбаните отсреща удря. Измазан в жълто е денят. И съхне в своето си утре. Сънуват думите лица. И в нощната ми памет бягат. Под мостовете на деня (останала за вечер само) придърпва сивата луна изтеклите пространства…

парнар

парнар

Да изучиш Пътя

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Иво

Иво

календар

Повтарят се неделите…повтарят се… В следутрини и дни , попили нежност. Повтарят се в прозорците, в цветята. В отеклото небе, дошло отвчера… Повтарят се…внезапните жени, заключили от нощната наслада в телата си…И в онзи вечен вик, останал като камък. В паметта ми. Отвън и вътре…есени – повтарят се. Отминалото време в мене плискат. И старото корито на душата по съмнало потъва. Във мечтите… Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал… След реката. В сън п

парнар

парнар

×
×
  • Добави...