Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3179 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2728 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3309 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3765 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3721 прегледа

Жива

Безпричинно весела, безпричинно жива, дните вихрено в мен се сливат. Безпричинно ласкава, безпричинно дива, в нощи приказни, мълчаливи. И безгрижно истинска, и безгрижно права, без почивка, радостно, се раздавам здраво. И в безгрижна есен, и в безгрижна вечност световете мои ме приветстват с песен. С песента на птиците - безразсъдно пъстри, с мъдростта на рибите - нереално бляскави, и с небето, влюбено в изумрудни ниви - аз на всичко радвам се - безразсъдно жива.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

И огнено небе роди се

И огнено небе роди се сътвориха звуците искри тишината със себе си прости се и в нови звезди се въплъти рояк светулчици с фенерчета~светлици със златен пращец посипа дъгите летен дъжд крилцата на елфите изми късче от безкрайното синьо в молитвата на сърчицето ми скри...
Milena

Milena

0

Сърмена

Красила Сърмена горите просторните черешови са устните й топлите плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно а снагата й щом пристъпяше сякаш сладкозвучна флейта засвиряше китка здравец тръгна Сърмена за първо либе да си набере в лесовете усойните потъна най-едрия и зелен да избере на сребърна поляна в гората на самодивите танца видя нестъпяха сякаш по тревата кавалена песен се чудна запя хвърли Сърмена сукмана си на земя забрадката от главата й полетя прозирна одежда по снаг
Milena

Milena

0

Абортирани

Мъртвородени дечица плахи, по ризки продрани, плахо със боси крачета носят в прозрачните длани восъчни тънки свещици. Топли свещиците греят, ала в студени зеници сухо и призрачно тлеят страх и невяра, и спомен от писъци. Тъжно зениците взират се, с мрачни и знаещи ириси. Бавно минават децата и мълчалива е болката, синьо-студени телцата. Те ще отминат прокудени ей тъй, без стон, без сълзица, непожелани, осъдени - мъртвородени дечица. Тихо ще носят огньовете през необят
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Песен

Тънка върба калина снага си към ясена виеше листите й като пендари звънтяха премяна от зората си шиеше. Ясен висок източен в небето й думаше ~ калинчице мила си ми звездице ала най-свидно ми е Слънцето него отпивам и дишам с клонки лъчите му милвам. Дочу ги Слънцето та им славеи изпрати да попеят сладко омайно за неначенaто езеро тайно невестински венец където отплува незнайно...
Milena

Milena

0

Черно

Черно Черна нощта е над Витоша. Черна - и мойта душа. Как ми се искаше, искаше, днес поне да не тъжа. Как ми се искаше, знаеш ли, да призова пролетта, тук, през прозореца, в стаята, стихнала от самота. Тук, край прозореца, с вятъра приказки южни да спрат, да ми разкажат за лятото и с тях да тръгна на път. Но все по-черна нощта е . Няма те. Чакам те. Сам. Черен и ням - сред безкрая. А ти си някъде там. Някъде там в светлината, някъде там в младостта. Някъде - сред сме
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

Ирис

свещички в новото изтляли пламъчета ~ с дъх за обич сбрани ранима цветност разпиляна нали знаеш ...там тя е отново изгряла искрата, наречена Ирис ~ Богиня на дъгата вода на облаците със златна чаша дава та сухите устни да напоят на земята нектарът на цветето Ирис лекува душата отворена врата е през която се постига на света същността съкровена...
Milena

Milena

0

метличина ~ дихание в синьо

метличина ~ дихание в синьо приютило на гълъб нежността камбанка от облаче, което е било росица по разцъфнали цветя панделки аквамарин вплетени в косите на нощта споделени сънища в шепичка от синьост една...
Milena

Milena

0

мечтая

танцувайки с вятъра докосвайки незримото и цветове втечнени енергии да мога да опиша неназовимото въплътено в огнени феерии когато белият лотус разцъфтява и Вселената своята песен създава копринена бледозеленост мечтана Любов несънувана и толкова много копняна...
Milena

Milena

0

...

във времето сме потопени безначална е реката на забравата и бреговете му има тя до бяло стопени водите й към извора текат съцветията уханни гали воалът на малките вълнички хронос в градините божурени цветно е тайнството в прекадения обреден хляб изрисувани символите оживяват въгленче търкулва се по следа от звездите оставена и огнивото изпълва се с рояк от малки светлинки прашец от феите дошли да наричат чудни бъднини...
Milena

Milena

2

Необятност

Обичам небето , обичам звездите обичам цялото звездно м о р е... когато отгоре ме гледат и двете, с блясък , млечният път ме зове! Обичам , когато погледна нагоре , Душата ми нежна да полети, през облака пухкав ,щом се разтвори да галят ме нежно, топли лъчи . Обичам да слушам звука в листата на волният вятър , прокраднал се там, обичам да гледам ,цвета на росата блестяща в тревата ,унесена в
Росица П

Росица П

0

и в оная стръмна нощ

и в оная стръмна нощ когато очите ми без глас останаха пропука се светът звездите на вихрите пристанаха сля се началото с края припознат отвориха се портите ~ материята прозирна е през тях светъл и лъчист и бял топъл, от сила огласен, в житно зрънце сбран е цял светът, който е спасен...
Milena

Milena

0

задъхано

задъхано се случва да минавам покрай пулса на дните си сещайки аромата на времето по ресниците си притискайки се до дъха изпълващ с живост и белите стъпчици на милостта отново да съм тук и облачния свян и червеното на залеза туптят в косите ми посоките на вятъра изпили са росиците
Milena

Milena

0

изкласила светлина

изкласила светлина е в дланите по лунния сърп разлива вода разтварят се малки венчелистчета зора отплувал е като мечтание венецът от бели цветя събирам роса по тревата светеща самодивите тук са седели бисери от косите си разпилели смарагди от гърдите им посребрени несетили плът, а само ефирния звън дошъл от световете отвъд
Milena

Milena

1

Яйце

(щрих) Денят протече от съвършената елипса на плановете ми като счупено яйце - тъй неприятно хлъзгав и неуправляем. Живият белтък не-елегантен, нехармоничен и нелеп надви чрез земното притегляне. И в безизходица - нацапах шепи с живота истински, безпланов, безутешен и неумолим. Нацапах шепи да запазя сияйния жълтък - утробата на ценните калории, енергията на една вечеря, за да го има утрешния ден за моето дете и мен.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

1

Кухнята

Кухнята (втори откъс от "Рила, когато проговори") Обичах да навестявам кухнята. Не само защото около казаните е топло и уютно, въпреки пушека, който никога не улучва комина и дълго се върти на едри кълба из кухнята, въпреки големите дъждовни капки, които намират пролуки през плочите на покрива и улучват точно врата на посетителя в самата минута, когато вън дъждът е спрял. Не само защото тук можеш да намериш най- голямото богатство на планината- едно канче топла вода. Не. Който познава
Багира

Багира

0

Дали

по Вендор Понякога - дали и утре пак - облечен топло в новите си дрешки, ще подаря монета на бедняк, за да изкупя черни стари грешки. Понякога - дали и утре пак - ще се разсеят облаците тежки и ще разказвам на децата смешки като безпаметен влюбчив глупак. Ще искам да изтрия всички драми. Ще искам да останат в паметта ми единствено вълшебните воали, с които любовта ме гали понякога. Дали и утре пак?
Креми (късметче)

Креми (късметче)

1

Понякога

Понякога човек се нуждае да живее, понякога се моли да умре, понякога и болката в сърцето раздира с черни мисли очите на дете. Понякога душата бяла полита в чисти небеса, понякога в очи зелени сълзи оставят спомена за любовта. Понякога във теб остава горчивината от деня, понякога любовен шепот дочуваш ти във тъмнина. Понякога, но не и в
Йордан Анов

Йордан Анов

1

Звездите нашепват за любов

Звездите нашепват за любов потрепват пеперудени късчета светлинки цигулкова нежност блести ангелска въздишка е и милувка зюмбюлена по пръстите на Нептун се стичат мечти улавям аромата им и навивам разноцветни кълбенца искри нишка с вретеното на времето изпридам наметка вълшебна съшивам с илици обточени от звезди сини красят я топази между световете пътешественик си с нея галактическите спирали са кея през прага на материята пристъпваш във феерията от светлини...
Milena

Milena

0

Искрящо-люляково

Искрящо-люляково слънце зад челото е на Всемира светло откровение, то нежно осветява и осмисля човешките възторзи и съмнения. Искрящо-люляково слънце зад челото разлива светли нишки сред безкрая, пулсира с мислите на неизвестни видове и плува в сънища, но няма да узная къде танцува със сияйни атоми, с гигантски огнени планети и докога тъй скромно ще ми свети искрящо-люляково слънце зад челото.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0

хрумка 13.11.08

Хрумка ... Признавам си обаче очевидното - аз чувам утрешните стъпки. Примигват плахо падащи звездите. Мечти като снежинки тръпнат, завихрени във въздуха. И палят огньове хладни върху миглите. А в топлината разискрят се във горестни кристали - усмивки с цветовете на дъгата.
Креми (късметче)

Креми (късметче)

0
×
×
  • Добави...