Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истинското щастие


Guest Христо
 Share

Recommended Posts

Guest Христо6

Сигурно ако човек е достигнал до т.нар."истинско щастие", не би трябвало да е човек за този свят, не би имало нужда да живее в този свят, а в някой друг по - висш свят. Но ако такъв истински щастлив човек живее поради една или друга причина на земята : дали истинското му щастие ще е напълно НЕзависимо /свободно/ от това дали човекът има финансова възможност да преяжда всеки ден /ако поиска/ или пък ще се чуди как да си изкара пари за храна, няма ли да му пука дали е облечен в хубави и чисти дрехи или в миризливи и окъсани дрехи, дали ще му е все тая дали спи на студен под в килия или на голямо и удобно легло в президентски апартамент, ще е безразличен ли към това дали се намира в колиба без топла вода или пък в богаташко имение, ще му бъде ли все тая дали е обграден от хора, които не проявяват разбиране към него или пък от хора, които го обичат и са приятелски настроени към него ? Ще му пука дали има или няма пари за книги, дали има или няма пари за осветление. И ако човек е постигнал истинското щастие, или е в процес на постигане на истинското щастие, това означава ли, че не бива да му пука и не бива да се грижи за тези неща, които изредих и които сигурно са свързани с по - повърхностно щастие ? Ако мислите, че темата би могла да бъде добавена към друга вече съществуваща тема, добавете я.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 39
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Христо6

Коментарът ми може би няма много общо с темата, но може би е свързан по някакъв начин. В една друга тема, която е по - подходяща, два пъти попитах защо Учитялят е имал нужда от пари за храна и пътуване : нали би трябвало да може да си материализира храна и пари, би трябвало да може да се телепортира в пространството ? Никой ми не отговори.

Link to comment
Share on other sites

Нали всичко е свързано: твоето щастие зависи от всички други, и всеки зависи от другите. Аз лично много не им вярвам на тия, които тръбят напоследък, че само от тебе зависи, и само ти, и никой друг, си отговорен за своя живот. Много се спекулира с това ...59.gif

Как беше казал някой: колко щеше да е добре, ако целия свят беше щастлив, и само аз съм нещастен...Да, тогава няма начин да бъдеш нещастен. Но и обратното е вярно: ако целия свят е нещастен, няма как ти да си щастлив.

За висшите сфери не знам. Приеми, че си дошъл тука да се научиш да бъдеш щастлив в един нещастен свят. Колкото и невъзможно да изглежда...дошли сме тука да се научим да живеем добре в лоши условия. Да свалим рая на земята...да контролираме своите мисли и чувства, а не те нас. Страданието не може да се избегне...в най-добрия случай минаваш през него, и го изоставяш.

"Всичко изпитвайте, но дръжте доброто".:hypocrite:

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Да, задавал съм въпроса, дали за всичко сме си отговорни ние, както съм чел в поне една книга.

П.п.: И в други книги съм срещал идеята, че човек сам гради съдбата си и т.н., но в тази книга ("Силата на избора"), най - ярко и категорично беше изразена идеята, че животът ни и всичко в него на 100% се дължи на нас самите - болки, радости и т.н.

Edited by Христо6
Link to comment
Share on other sites

Коментарът ми може би няма много общо с темата, но може би е свързан по някакъв начин. В една друга тема, която е по - подходяща, два пъти попитах защо Учитялят е имал нужда от пари за храна и пътуване : нали би трябвало да може да си материализира храна и пари, би трябвало да може да се телепортира в пространството ? Никой ми не отговори.

Що се отнася до въпроса ти, Христо, че Учителя "нали би трябвало да може да си материализира храна и пари, би трябвало да може да се телепортира в пространството" - че то е наивно да се мисли, камо ли да се коментира.

Учителят не е "чичкото" от улицата с ум и мислене на махленска баба, нито на "философ-мислител" с екзистенциални и свръхестествени способности, които да се демонстрират като индийски факир.

Лицето на Божествената Истина е Светлина. Но явно има отказ да се види. Или недозрялост.

Личи явно непознаване на живота и делото на Учителя.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

че то е наивно да се мисли, камо ли да се коментира.
Защо е наивно да се мисли и коментира ? Чел съм, че една достатъчно високоразвита би могла да прави тези неща, има достатъчно контрол над материята, за нея тя е буквално илюзия.

Лицето на Божествената Истина е Светлина. Но явно има отказ да се види. Или недозрялост.

Личи явно непознаване на живота и делото на Учителя.

Къде тук става въпрос за божествените истини и за светлината ? Просто ми беше интересно. Темата беше за това как се издържат духовните учители, говореше се за това как се е издържал Учителя и аз попитах защо не е правил еди как си, след като е можел да го прави. Не става дума за демонстриране. Нали и Христос е превърнал водата във вино, лекувал е болни, материализирал е храна. Относно живота и делото на Учителя, чел съм факти от живота му, в това число такива свързани с необикновените му способности. Не съм чел много и не съм запомнил всичко от прочетеното, явно намекваш за някакви факти, които дават отговор на въпроса ми. Но по твоята логика, не бива да се пускат теми и да се задават въпроси в Портала, защото всичко го има по книгите, на теб може да ти се струва наивен въпроса, но на мен - не. И Мария - София, в друга тема беше казала да чета и ще разбера, явно логиките ви съвпадат : ами аз съм пускал много теми и коментари, и то във връзка с неща дето съм чел : просто съм споделял прочетеното, търсел съм мнения, или пък още информация. Не става дума за факирство. Просто попитах. :) Чел съм, че Учителят се е телепортирал, когато са го вкарвали в затвора, естествено е да ми възникне въпроса, защо е ползвал превозни средства.

Link to comment
Share on other sites

Христо, много такива книги се появиха:rolleyes: . Те си имат своето място и са полезни, за да осъзнаем с в о я т а отговорност за това, което става с нас, с живота ни, защо, и тн. за причините и последиците, да се учим да сме по-отговорни какво създаваме за себе си и за другите...да си господар на себе си, да бъдеш по-устойчив, и така - по-свободен, а не толкова да се влияеш и да те люшка течението насам-натам. Но не е само това, и не зависи изцяло от тебе. Учителя казва, че 50% от съдбата на човека е определена, 25% зависи от него, и 25 са външни фактори, независещи от него.:hypocrite:

Та борбата е да се учим да управляваме поне тия 25%, които от нас зависят.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Междинните варианти не ми харесват, като че ли. Предпочитам или всичко да зависи от нас, или всичко да зависи от Бог, като първият вариант ми допада повече.

Link to comment
Share on other sites

Не може само от тебе да зависи. Ти може да си един прекрасен диамант, но си дошъл тук в заварено положение. Появява се някой и ти мъти водата. И ти, щеш не щеш, трябва да се мъчиш да изплуваш от нея

Link to comment
Share on other sites

Спомних си едни блестящи мисли, не помня автора на тази:

"Най-щастлив е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най- малко."

"...Единственото, което се иска, за да си щастлив тук и сега, е едно обикновено и непретенциозно сърце." Никос Казандзакис

"Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието." Бъртранд Ръсъл

"Пия чай, ям ориз - прекарвам времето така, както дойде;

гледам надолу към потока, гледам нагоре към планината -

колко ведър и спокоен се чувствам наистина!"

Пао Дзъ Уен Чи (ок. 900г.)

"Да подредиш ваза с цветя сутрин, ти дава усещане за спокойствие през шумния ден - също като да напишеш стихотворение или да кажеш молитва."

Ан Мороу Линдбърг

Edited by цветна дъга
Link to comment
Share on other sites

Щастието; -според  Ал Халладж.

Щастието е наказание.

Щастието е като Рая - заблудено себепоклонение и саморазрушение. Щастието руши човека,а злото го пробужда,спасява и съгражда. Затова в този свят има зло. Всеки щастлив човек е изкусен ваятел на своето нещастие. И понеже щастливият човек заспива в своето щастие,той става достоен за своето наказание,той става достоен за заблуждения.

Заблуждението на щастливия човек,за разлика от блажения човек, е в това, че щастливия човек е избрал себе си, а блаженият човек е избрал Бога и затова щастието е религия на заспиването. Всеки , който има такава цел, той вече е в провал. Той обича повече себе си отколкото Бога. Това го отделя от Бога. Това е разликата между Адам и Христос, това го отделя от Бога и затова злото идва. Злото е разумно,то ще възстанови загубената връзка с Бога.

Щастието е любов към себе си, а не любов към Бога и само злото може да просветли щастливия човек, т.е. тази погрешна любов към себе си. Щастието урежда заспиването на човека, а злото урежда събуждането. Разбира се ,на злото му е многа трудно, има привързани хора към щастието. Толкова много са залепнали, че злото понякога има проблеми.

Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича Любов към Бога. В щастието човек се изгубва в себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога.

Link to comment
Share on other sites

Истинското щастие, е ограничаване на желанията. Изказа му е: да си на този свят, но да не си от него. Истинското щастие не е страдание, то е знание, да знаеш кой си наистина. Когато познаеш себе си, познаваш колко си голям, способен, можещ, неочакващ, божествен. Че си като Христос и Буда, че си Учителя. Всеки един от тези живее в тебе и ти живееш във всеки един от тях. Измерението ти е безкрайно. В момента в който отвориш устата си и кажещ "А", цялата материя се огъва, и ти вече не си това което си. Да си щастлив, означава да приведеш в ред думите си, диалога си. Защото сричаш ли, или пилееш безцелно думи, няма напредък, има хаос. Истински щастливия човек е божествен, той не е мизерен. Мизерията никога не е божественост, тя е липса на божественост, а липсата на нещо е най-широкият стимул да го намериш. Интересува те как да забогатееш, откъде пробудените намират пари. Първо погледни на парите като ресурс, като енергия, не на нещо което се търкаля, а на нещо което преминава през теб, усвояваш го. За един Учител, учениците са пари, доброто което дава са пари, щастието върху лицата на освободените хора са пари, служенето  е пари, творчествот е пари, спокойството е пари, доброто настроение е пари. Защото нормалните хора си плащат за това и това струва истински пари. Това е материализацията на енергията. Парите са състояние на ума, което ни подпомага. Бъди Буда сега, това е тантрата на живота. Имай, споделяй, излез от зациклянето и се виж от широката перспектива. Тогава парите са вдишване и издишване, ще ги намериш по своя си начин, защото всеки си има собствен начин. Намериш ли спокойствието, ще намериш простора, намериш ли свободата ще намериш липсата на ограничения. 

Link to comment
Share on other sites

Темата е за изстинското щастие. В частност силата да вземем, каквото ни е нужно според способностите си, за да се чувстваме щастливи и защо способни хора се въздържат да си го вземат в определени ситуации?

Самият Исус Христос, Синът Божий, е подчинявал изцяло собствената Си воля на Божията, следвал е Великия План, Своето Предназначение. Когато е бил изкушаван в планината, докато е постел, когато е бил гладен и отпаднал, нямащ нищо, когато Му е предлагана храна и всичките богатства на света, когато е бил предизвикан да скочи от скалата и ангели да Го понесат на крилете си, Той е казал: "Да не изпитваш Господа, своя Бог".

За всяко нещо има време и място под слънцето - всичко е ставало с време, всеки урок, всяко чудо, демонстрирано пред хората от Божиите угодници, е ставало с позволение свише, а не просто по тяхна воля. Истинската вяра не се предизвиква от това, което виждат очите и чуват ушите, тя извира отвътре, въпреки всичко. Ние хората сме така устроени, че когато сме добре и задоволени, не се и сещаме за Бога, дори си търсим дребни поводи за недоволство. Когато сме утеснени обаче, тогава се сещаме да се помолим, да Му обърнем поне малко внимание, да благодарим за хляба и водата, които въпреки всичко имаме, да Му благодарим за Любовта и радостта, които откриваме в сърцето си, дори когато няма хляб, вода и покрив над главата... Истинската вяра и Любов не се доказват в изобилието и свободата, те се доказват в нищетата и ограниченията. Характер, сила, воля и способности не се развиват в плодородна почва, а се развиват в трудности.

Вероятно много от трудностите биха ни били спестени, ако поне бяхме милостиви и благородни, ако бяхме щедри и любящи във време, когато сме имали необходимото за себе си и за поне още една страдаща душа, а ние сме нехаели и сме пилели богатствата, които са ни били дадени.

Учителите са ни давали урок как да обичаме Бога и как да вярваме като обикновени хора. Има чудеса, но нека да се случват по Божията воля. За последните времена е казано, че ще стават много чудеса по волята на Сатана, а за вярващите чудесата ще са малко. Истински подвиг ще е просто да се удържи на изкушенията.

Съжалявам, че нямам време да извадя цитати от Библията, но за тези, които са я чели, думите ми ще намерят потвърждение. На останалите препоръчвам да четат Библията поне по малко, защото това е Писание, което си заслужава да бъде четено. А за тълкуването - има много скрити истини, за които цял живот не стига да бъдат открити и разбрани.

Аз съм човек, който страда много понастоящем. Зная, че ми е дадено изпитанието на Йов. Има моменти, когато изпитвам страх, когато съм в депресия, когато съм отчаяна и не ми се живее този живот. Но, въпреки всичко, през по-голямата част от времето съм уравновесена и щастлива. Случват ми се малки чудеса, точно когато положението изглежда безнадеждно. Обичам Бога всеки ден все повече.

Edited by kuki
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Явно наистина страданията са необходими за духовното пробуждане, което сигурно не може да се извърши в състояние на безметежно и блажено щастие, но все пак радостите нямат ли някаква роля в духовното развитие на хората ? В един стих на Ботев се казва :"Бог не наказва, когото мрази". "Бог обича всички ни, но някои ги обича в стил садо - мазо!" :lol: Вие стремите ли се към ...страдането ?? И трябва ли духовният търсач да бъде в някаква степен ...мазохист ??? :31: Трябва ли ако на човек нещата в живота му вървят добре, ако се справя добре, зорлем да си ги разваля, та да има страдания и да се развива духовно ? "Много хубаво не е на хубаво." Как гледате ная тази поговорка : като проява на българското черногледство, като на истина или като на двете ?

Тук е темата ми за смисъла на радостите : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8417

Link to comment
Share on other sites

59.gif Разбира се, че не трябва да си мазохист, за да се развиваш. Но в тоя живот за съжаление всичко става с натиск, със съпротивление. Трябва да пострадаш, да те стиснат за гушата, за да се "обърнеш към Бога" и да почнеш да се развиваш. Страданието само по себе си няма смисъл и не е нещо добро. Има смисъл доколкото ти показва, че нещо не е наред. Трябва нещо да промениш, да направиш малко завой...:rolleyes:

Представи си, че, както казваш, всичко е наред. Всичко навсякъде е наред и ние сме щастливи. мир, любов и хармония, всеки има всичко, което му е нужно, и няма никъде нищо лошо.

И какво: днес прекрасно и чудесно, утре чудесно и прекрасно, други ден какво - ще почнеш да деградираш.

И аз съм се питала дали не може това развитие да е по добрия начин, а не да трябва злото да те ръчка...:rolleyes: но както виждаме, явно не може.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Напълно съм съгласен с мнението. Но просто исках да си изясня, да не би да имате предвид, че трябва да бягаме от радостите, че ако ни е весело, трябва да се мъчим да сме сериозни.

Link to comment
Share on other sites

Не, не трябва.59.gif Напротив. Най -добре е като ни е радостно и весело, да не гледаме да го прекратим, а напротив, да го удължим, за да привлечем повече радост.

Колкото повече, толкова повече /Мечо Пух/.

А това дето да гледаш да си сериозен...това е дошло някак си като защитна реакция при хората...като всеки е с проблеми и му е тежко и мъчно, и като гледа някой как е доволен, радостен, свирка си и си пее и му завиждат. Затова хората някак гледат да го прикриват, защото им завиждат. Разбира се, това е само една от причините...

Нали знаеш, че не бива да се говори за лошо, за болести, нито даже да се мисли, за да не го привличаме. А като ти е добре - давай:hypocrite:

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

А щом 25% от съдбата и в частност от щастието ни, не зависят нито от Бог, нито от нас, това не означава ли че животът не е напълно справедлив ?

Link to comment
Share on other sites

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.

Аз живея, и вие ще живеете,НБ

Link to comment
Share on other sites

Дали е справедлив живота...ами има нещо, което се нарича карма. Въпроса е там, че тя не е само индивидуална, има също родова карма, както и народна - на държавата, или народа. И всеки понася всичката карма независимо, че той видимо не е свързан с нея, само по силата на това, че е от този народ, или семейство. Предава се по кръвен път. Например П. Дънов казва, че в България са унищожили богомилите и затова България е паднала под турско робство. Ти може и да не си живял по това време, когато в България са убивали богомилите, и да нямаш нищо общо с това. И ако примерно си се родил през време на турското робство, ще търпиш последици на общо основание, нищо че ти самия не си виновен.:hypocrite:

А дали е справедливо...ти да си видял правда да има в живота? Аз не съм. Най-добре човек да не се пита :hypocrite: недей да очакваш някой да ти раздаде справедливост. Сам ще си раздадеш справедливост, всеки сам.

Link to comment
Share on other sites

...

"Много хубаво не е на хубаво." Как гледате ная тази поговорка : като проява на българското черногледство, като на истина или като на двете ?

...

Имам обяснение за тази поговорка.

Не е черногледство, нито някаква форма на фатализъм, реалност е.

Помисли си за ин/ян. В живота има равновесие. Ако се струпат много хубави неща и продължат доста време, то може да се очакват някакви проблеми след това. За компенсация ;) , дето се казва.

По-добре е сякаш нещата в живота да са някак по средата (сещаш се за идеята да държим средния път) - нито много хубаво, нито много лошо. Сега за някои по-емоционални натури, това би било скучно, но всеки е свободен да избере как да живее (донякъде).

А виждам, че темата се е отклонила малко къмто справедливостта в света. Какво съвапдение - точно сега е времето на адвентата. И точно тази седмица човек е призован да устои на изкушенията, именно като искренно се уповава на абсолютната справедливост в света.

Link to comment
Share on other sites

Истинското щастие? Когато започнеш да се откъсваш от егото, енергията нараства десетократно. Усещам гърба си десет пъти по-зареден. Всякаш има гигантски енергиен кабел вкаран в сърцето ми и от там ме пълни с живот, третото око натежава, усещам го физически, ръцете ми стават като електроди. И от тука започва всичко, идеите идват лесно, служенето идва лесно всичко идва лесно. Имаш идея, лягаш- заспиваш и на другия ден нещата започват да се случват, всичко се разтваря пред теб, хора идват, случайни разговори, синхронности, проявления, интуиции, смелост, сила. Естествено и нивото на осъзнаване е съвсем, съвсем, различно. Защото като се разгневиш, не е достатъчно просто да се наспиш, а ти се изсипва "дъжд от камъни върху главата", като се развикаш срещу някой започваш да го гънеш като алуминиево фолио, което е пагубно. Гнева се канализира най-лесно и източва енергията най-бързо. В началото всичко се трошеше в ръцете ми и целия ходех надран, например ядосам се и почукам по стола, сега има дупка на седалката. Най-интересно е как хората около мен започват да се променят, всички се отварят за служене. Едни да им служа, други да ми служат. Например приятелката ми, стана най-големият войн срещу егото ми, усеща го като ловно куче и винаги е права, започна да проявява изключителна мъдрост, понякога не се виждаме по седмица докато се чистят някакви неща. Детето ми се отвори за служене, интересува се, изисква и много други различни неща... А много хубаво - винаги е на хубаво. Въпроса е че критерия за хубаво ни е изместен към лесни емоции, които са времени и след отеглянето им оставаме на сухо.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Диана Илиева :Помисли си за ин/ян. В живота има равновесие. Ако се струпат много хубави неща и продължат доста време, то може да се очакват някакви проблеми след това. За компенсация ;) , дето се казва.
Е, да де, на един ще му се трупа ин, а на друг ян и ще има равновесие. :lol:

erendil:Защото като се разгневиш, не е достатъчно просто да се наспиш, а ти се изсипва "дъжд от камъни върху главата", като се развикаш срещу някой започваш да го гънеш като алуминиево фолио, което е пагубно.
Първото не е никак приятно предполагам, но може би понякога си струва заради второто. :lol: Не е важно на мене да ми е, а на Вутето да му е... :lol::ph34r: Edited by Христо6
Link to comment
Share on other sites

Какво е истинското щастие?

Много неща могат да накарат човек да се чувства щастлив,което ме кара да мисля,че истинското щастие е в това,човек да запази способността си да чувства.

Link to comment
Share on other sites

Според мен истинското щастие съществува, но то не е крайна цел, а начин на живот. Както казва Джордж Елиът, "за да откриеш щастието трябва да пренебрегнеш това, което ти му дължиш" . Колкото по-силно го искаш, толкова повече се доближаваш до него. Колкото повече се стараеш да го постигнеш и даваш от себе си за осъществяването му, толкова повече се доближава до теб. Сещам се за думите на американския икономист Милтън Фридман - "няма такова нещо като безплатен обяд". Всичко сам трябва да си заслужиш. Нищо в живота не идва от само себе си, жалко е, че обикновено го разбираме прекалено късно... :)

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...