Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смъртта – какво е отношението ви към нея


Иво

Recommended Posts

Вече няма богове, които можем да помолим за помощ.

Големите световни религии страдат от нарастваща анемия, защото помагащите нуминозни същества са избягали от горите, реките и планините, от животните... А богочовеците са изчезнали в дълбините на несъзнаваното.

Можем да знаем всичко за светци, мъдреци, пророци и други набожни хора и велики майки на света. Но ако те са само образи, чиято сила никога не сме почувствали, ще е все едно да говорим насън, без да знам за какво говорим. Думите, които произнасяме ще бъдат празни и без стойност.

Благодаря ти за пожеланието.

Линк към коментар
Share on other sites

Да бъде волята ти, казвам, човеко. И ето, ти строиш, твориш. Твориш разруха, но нали твориш. Твое творение, значи трябва да го обичаш, трябва да се обвържеш с него, трябва да се идентифицираш с него. Това е точно следване на настоящия план, похвала за дисциплинираността. По този път сме стигнали дотук, ама точно по този път, по този и ще продължим...

Не можем да знаем всичко за мъдреци, светци, или други разни, живели преди нас, та дори и сред нас на земята. И има ли полза същинска. Примерът е полза, да, но външния приемер какво ни ползва, а вътрешния ни е непознат. Как да стане познат? Те са само образи така или иначе, отнесено до нас. Но дали аз ще бъде само образ, ще да зависи от мен...

Без да искам сега ще постна част от личната си кореспонденция. Един приятел преди малко ми каза:

"Като се абстрахираме от общо бърборливия характер на дискусиите във форума, можем да проследим една любопитна и характерна тенденция в темата за смъртта. Тези, които се възмущават от “привържениците” на смъртта, оборват аргументи, които “привържениците” не са имали предвид и не са изказвали. Поучително е! Това често се случва при т.нар. спорове!"

Опс, а?! Както казах, без да искам беше...

Линк към коментар
Share on other sites

Кажи му на твоя приятел, да не обърква проследяването с абстрахиране. Абстракциите предполагат едно малко по-високо ниво на отдалеченост, но не и следене отгоре. Защото посоката на погледа отгоре е винаги надолу. Посоката на смъртта. Една конкретност само, толкова, колкото и самата смърт.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

:) И ето така надприказвайки се живота ни минава и каквото и да си говорим за смъртта ,както и да я наричаме тя си идва.Много обичам живота ,но и от смъртта не бих се отказала.Много искаш нещо ,но като го получиш пък не ти е сладко.Смисъла бил в пътя,ама като се умориш,защо пък да не починеш малко.На всички ни идва в повече понякога ,ама никой не ходи сам да тропа на вратата ,чака да му отворят,като по принцип то и в чакането няма нищо лошо,стига да се оглеждаш докато чакаш ,че да не пропуснеш нещо.А безсмъртие не бих си пожелала ,бих го подарила на някой срещу хиляди смърти,все едно да си пожелая никога да не заспивам -страшно изморително ми се струва.
Линк към коментар
Share on other sites

Дааа..

Интересен развой на темата.За мене да си призная, това беше хем неочаквано, хем очаквано.

С други думи - трябваше да предположа, че като се даде класификация на дискутираната тема - ще се появи разводняването и размиването на вече ахааа...канализирания разговор.

Интересно .

И твърде поучително.

Е, човек постоянно трябва да се учи ... :3d_016: . Уча се и аз. :3d_015:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз здраво съм се вкопчил в Живота. И не искам да го напускам. И май, не мога. Не чакам смъртта - чакам раждането си. И се раждам непрекъснато, защото Животът е низ от раждания. В кой свят ще се родя за мене е без значение. Аз и Животът сме неразделни. Където съм аз, там е и Той.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега се загледах, че темата е отворена преди малко повече от година и вече има над 400 поста. И аз се включих два-три пъти.

Явно здраво се интересуваме от смъртта. Нормално. Нали в момента, в който се родим се знае, че рано или късно тя ще дойде. Това е най-естественото нещо на този свят. А как се отнасяме към нея? Както към самия живот. Нали тя е е неговия край.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2:

Щом .. "здраво се интерисуваме" , означава , че смърта не е абстракция. И определено човек е сътворен за Живот, не за смърт. Но си съществува смърта - искаме или не искаме.

И по-добре да я изучим и така да се предпазим поне теоритично сега, после и практически да изключим власта й върху нас.

"Къде ти е Аде жилото..."

"Чрез смъртта, смъртта победи за да живее вечно.."

"Чрез закона обезсили закона, за да живее за Любовта... "

ап.Павел

Линк към коментар
Share on other sites

”Има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. ВИЕ СТЕ ОТ ПЪРВИТЕ, Т.Е. ЖИВИ-УМРЕЛИ”. (Петър Дънов)

Оценката на Дънов за днешното човечество е убийствена - хората минават за живи, но всъщност са крачещи мъртъвци. Прав е.

“ТОВА БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ГОЛГОТА” (думи, произнесени от Петър Дънов на 15 август 1936 г.)

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Ето, да си дойдем на темата. Затова и го чета Дънов, верни му са истините.

И е казал още:

"Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без Любов и умират без Любов, страдат без Любов и се радват без Любов, развиват се без Любов, учат без Любов, ЖИВЕЯТ БЕЗ ЛЮБОВ...

Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, КОИТО НЕ САМО ДА ГОВОРЯТ ЗА ЛЮБОВТА, А И ДА Я ИЗЯВЯВАТ И ПРИЛАГАТ В СВЕТА."

из "Християнство"- Енциклопедичен речник

А на нас какво ни струва, много ли, освен да го четем и цитираме и да го прилагаме.

И нека не си пожелаваме нови мотиви в теми стари, съвсем колкото сътворението на света.

Нека си пожелаваме нови теми, доста е смъртта в живота... Нека минем през нея Живи!

Линк към коментар
Share on other sites

Доста?

В нашия живот ние познаваме само смъртта! Теми нови?! Кои? Ако са от този живот - благодаря!

Но Нови, като един Нов живот - Благодаря! А за да стигнем до Нов живот трябва първо да минем и през новите мотиви, разбира се!

Аз бих се зарадвал на подобно пожелание, а знам, че и ти би. Но нали има и друго лице, с язвителна нотка и как ние - Живите да не видим първо него и да не реагираме на него. Точно този живот ми е втръснал... Ама, да не продължаваме да разводняваме темите... :3d_149:

Линк към коментар
Share on other sites

Отърси се от него тогава! Но как ще стане това, гледайки точно там, от което се отвръщаме -лица. А на мен как ми е втръснал да знаеш подобен, може и малко повече от колкото на теб.

А пожеланието ми харесва! И аз Благодаря! Но точно тук ли му беше мястото?

Смърт. Ами благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Може личовек да умре?-Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пъшкул умира?Не, тя не умира, но изхвръква. Гъсеницата, ако е престанала да живее като гъсеница, извън тялото ли е? Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкия ум. Човекът -животно и човекът-звяр ще мине през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Когато природата иска да се избави от, тях тя ги прекарва през най-тънката цев, а през нея злото не може да мине, защото оттатък е другата страна на смъртта, там е животът. Зад смъртта се крие животът на безсмъртието, и който може да мине оттам, той оживява, но който не може да мине оттам, остава в света на промените и ограниченията. Нищо в земята не изчезва.Единственото безсмъртно нещо в човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата се прекратяват. В заминалият остават само известни впечатления от неговите желания и една минимална интензивност, но ако се постави в едно тяло, в съприкосновение с жив човек, в него веднага ще се събудят известни инстикти. Ако грешният умре, той си оставя пак същия, смъртта не го изменя.Той се изменя, когато мине от другата страна на смъртта, а именно в живота. Докато умът не дойде в човека, и той не почне да мисли , той не може да се измени. Умът-съдържа всичко в себе си-той е безсмъртното начало.

Онзи свят е тук, ние живеем в онзи свят, но не го виждаме.

Учителя.

Линк към коментар
Share on other sites

”Има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. ВИЕ СТЕ ОТ ПЪРВИТЕ, Т.Е. ЖИВИ-УМРЕЛИ”. (Петър Дънов)

Оценката на Дънов за днешното човечество е убийствена - хората минават за живи, но всъщност са крачещи мъртъвци. Прав е.

“ТОВА БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ГОЛГОТА” (думи, произнесени от Петър Дънов на 15 август 1936 г.)

не дей споделя знания а сподели  знаенето за нас има 7 смърти за тия които завършили смърта на земята е живот за тия които се самуубиват това е почти смърт има разлика.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Ами не е ли целият живот един сън, от който смъртта ще ни раздели окончателно?!?!

Животът ни е като сън. И смъртта ни- като него. Уви, не е пробуждане, а все същия сън! Като се замисля- доста страшничък. Сцената е малко по- различна, ролята- също, но все си е сън.

Верно, правото за пробуждане се придобива, не се дарява безусловно.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Животът е сън, а смъртта е пробуждане. Това сме го чели и то от Лев Толстой.

Животът ми не е сън, а най-прекрасният ми сън. Такава ще е и смъртта ми.

Да се усмихнем и на двете.

Линк към коментар
Share on other sites

E, каквото повикало- такова се обадило...:) Сама съм си виновна! Не е вярно твърдението, че животът и смъртта са като сън. Вярно е твърдението, че аз съм стигнала до такъв извод. Съжалявам, че не съвпада с извода на Толстой... Но не съвпада. За мен те са това. :) За някого смъртта може да е пробуждане. Всъщност от тази гледна точка най- важното е пробуждането. Който когато може, но да се пробужда! :)

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Какъвто е животът на един човек, такава ще е и смъртта му. Който не може да живее истински, няма да може и да умре както трябва. Такива са прокълнати да са винаги между живота и смъртта. И никога в никое от двете.

Успех в Живота!

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта казват била илюзия .Когато се завръщаме към Създателя си , умираме не само тленно , а и ефирното си тяло събличаме и умственото си ,мисловно тяло и накрая докато се стигне до Свръх Аза /има се предвид духа / Божествената искрица се връща към божествения огън .

Когато слизаме на земята пътят е обратен , Свръх Аза го обличаме с мисловното огнено тяло , надяваме и ефирното тяло и чак това се обличаме в материя .

Няма никава философия в смъртта . Нито ме плаши , нито я избягвам , нито се правя ,че не я разбирам . Напротив много добре я разбирам . Много малка част от пътя на духа ми . Само някакво си преминаване .

Линк към коментар
Share on other sites

Какъвто е животът на един човек, такава ще е и смъртта му. Който не може да живее истински, няма да може и да умре както трябва. Такива са прокълнати да са винаги между живота и смъртта. И никога в никое от двете.

Така е. Точно това имам предвид. Трудно може да се приеме, че съвременният човек живее истински. И смъртта му е такава. Наникъде. Нито край, нито начало. Така, връткане, докато човекът не се пробуди. Или докато не дойде "втората смърт".

Ако чувахме гласа на родната ни планета, мислиш ли, че бихме чули твърдението, че човекът живее истински ?!? Май други неща ни казва? И все по- силно? А ние още не чуваме?

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...