Jump to content
Порталът към съзнателен живот

016. Милосърдие,Рилски беседи-12 август, 5 ч. с.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва Изворът на Доброто

Блага дума - песен

Милосърдие- беседа

Молитвен наряд за край:

Ученикът трябва да има /3 пъти/ - формула

В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени. Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче, здравето на човека зависи от следните четири неща – от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърдце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания...

Тъй щото, когато някои неща не са ясни за човека, това показва, че са слабо осветени. Щом нещата са ясни, те са силно осветени. Слънцето осветява най-силно нещата. Когато слънцето грее, всички работи се нареждат добре: цветята и тревите никнат и цъфтят, плодовете зреят. Слънцето е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги използува. И земята, от своя страна, дава много блага на човека, но и тя не ги използува за себе си. Човек се ползува от благата, които земята и слънцето дават. Ако той не използува тия блага, те ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човешкото сърдце – благородни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използува. Не ги ли използува, те ще се развалят. В благата на живота трябва да има постоянно движение...

Които не разбират законите на храненето, казват, че смисълът на човешкия живот се заключава в ядене и пиене. Други пък казват, че смисълът на живота е в ученето. Както при яденето, така и при ученето, трябва да се спазват известни правила и закони, за да могат процесите в човека да стават правилно. За да може да учи, човек първо трябва да познава добре своя език. Щом познава езика си добре, той може да върви напред, да учи всички предмети, които го интересуват. Следователно, за да разбира смисъла на живота, първо човек трябва да познава неговите елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува от тях срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползува от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл.

Какво представя чистото сърдце? – Чисто сърдце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влизат в него. Чистото сърдце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърдце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърдце е покрито с кал. Човешкото сърдце се размътва лесно, а Божественото – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърдце и ще им дам сърдце чисто, на което ще напиша закона на своята любов." Чисто сърдце подразбира разумното сърдце на човека.

Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам пред вид онази жива, Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е учил буквите от тази книга той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата. Наистина, който люби Бога, той има помощта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждът са започнали. Бог повелява на слънцето да грее и да възраства нещата, на дъжда – да полива и съживява израсналото, на почвата – да го храни, а на човека – да довърши започнатата от тях работа. Може ли да не успява в работите си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползува от благословението на всички добри сили на небето и на земята. Те започват работата, а човек я довършва. Днес всички хора са изпратени на земята да довършат онази работа, която слънцето и дъждът не могат сами да свършат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. – Коя е тази работа? – Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал.

Милосърдие

Link to comment
Share on other sites

Темата за милосърдието е много важна и интересна тема.В днешната беседа,открих за себе си един аспект на темата,който ме е занимавал и преди.Това е въпросът за милосърдието и жертвата.По-долу съм извадила цитатите,които според мене хвърлят светлина по тази тема.

Веднъж в случаен разговор,ме убеждаваха как на всяка цена трябва да се направи курбан за здраве,та да се спре тенденцията на събития,които се случват в едно местно училище.Жената,която пледираше. се аргументира със събития от личния си живот и положителното им разрешение след като е дала (направила) жертвоприношение на животно. Каза ми,че винаги,когато и предстои нещо голямо или пък се е разминала с проблем,правят курбан,та да се отблагодарят по тоя начин на провидението.

Слушах я тогава,а в мене напираше една вътрешна съпротива,защото си представях агнеца,който трябва да бъде изкупителна жертва на нашата човешка слепота.Прекален светец и на Господа не е драг,казва народът.Да пожалиш агнеца,а да се настроиш ,да хулиш и упрекваш ближния означава,че също не си разбрал посланието на Любовта.Споделям този епизод,не за да изтъкна себе си,а защото тази случка ме накара сериозно да се замисля върху темата.Към оня момент вече бях вегетарианка и бях започнала да разбирам какво ние хората правим,като се храним с месо.Бях погледнала в очите на домашния си любимец и приключила с жертвите на невинни животни в мисълта си.Но очевидно онази тънка граница ,за която говори Учителят в беседата си е останала в мене, до днес неразбрана.Примерът за двамата светии и тяхната реакция на намереното злато ме беше впечатлил ,когато го срещнах в една неделна беседа,но отново мисля,че не е бил докрай разбран.И ето ,сега от днешната беседа, пъзелчето се подреди.

Христос казва: „Ако бяхте знаяли, що е „милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните". Значи, милостта стои по-горе от жертвата. Жертвата е външна страна на нещата. Какво може да жертвува човек? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т.н. Човек жертвува нещо, което е вън от него, а в милостта, и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертвува кокошка, овца или агне, човек не взима в внимание страданията, които причинява на тия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нещата и, ако намери, че са добри, ще ги даде и на другите; не са ли добри за него, той не ги дала на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този смисъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човек. Какъв човек е този, който дава неща, които са вън от него? Има смисъл човек да дава само онова, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, но сърце чисто и светъл ум. Сърце чисто и светъл ум трябва да бъдат олтар за служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от светлите човешки умове и от техните чисти сърца.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумен живот, в който всяко нещо става на своето време и място.

Когато добрите мисли и чувства идат на време, те носят своето благословение за човека. Бъдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ви посещават. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво.

Днес всички хора спорят за първото място, кой да бъде глава. Този въпрос лесно се разрешава. Пръв е онзи, който прилага милосърдието в живота си. Последен е онзи, който жертвува. Някой жертвува големи суми и мисли, че заради тези благодеяния трябва да заема първо място в обществото. Преди всичко той не жертвува нещо от себе си. Златото, с което разполага, не е негово. То принадлежи на природата. Някои хора бягат от такова богатство. Те знаят, че чуждото всякога чуждо остава.

В древността някога на една планина живели двама светии. В подножието на тази планина се намирал един град. Те често слизали в града да продават плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гърне, пълно с злато. Значи, златото, с своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга. Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и ударил на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се приближил до дупката и що да види? – Гърне, пълно с злато. Той си казал: Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи. Той се навел, извадил гърнето с златото и слязъл с него в града, да помисли, как и за какво да го употреби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като употребил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върнал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: Всичките благотворителни дела, които направи, не струват, колкото избягването на другаря ти от гърнето с злато.

Следователно, много от човешките благотворителни дела са по-малко ценни от отказването им от някакво земно благо. – Защо? – Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: Всяко добро, в което милосърдието отсъствува, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте, запример, колко малко изглежда слънцето. Въпреки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия чрез които осветява и отоплява цялата земя.

Сега аз ви навеждам на мисълта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате някои неща. Причината за неразбиране на нещата е двояка: или тия неща са много далеч от вас, или са много близо. Ако поставите близо до очите си една златна монета, тя ще закрие всичко пред вас, вследствие на което нищо няма да виждате. Отдалечите ли монетата от очите си, просторът на вашия поглед веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите един предмет от очите си, вие можете да го виждате само с телескоп. Следователно, искате ли да виждате някой предмет ясно, турете го на такова разстояние от себе си, че да бъде добре осветен от всички страни. Това се отнася за физическите предмети, но има значение и за мислите и чувствата на човека. Искате ли да развивате своите мисли и чувства, дръжте ги на такова разстояние от своя ум и от своето сърце, че светлината на мислите ви да не помрачава светлината на вашия ум, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърце.

Милосърдието е градина райска

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този смисъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човек. Какъв човек е този, който дава неща, които са вън от него? Има смисъл човек да дава само онова, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, но сърце чисто и светъл ум. Сърце чисто и светъл ум трябва да бъдат олтар за служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от светлите човешки умове и от техните чисти сърца.

Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очертанията на предметите. Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умът му функционира правилно, и очите му ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи, между очите и ума на човека има известна зависимост. По-точно определено: човек, в който милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотии, които му препятствуват.

Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и обществото. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос на земята и пишеше с пръст. След това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведен, нека той пръв хвърли камък върху нея". С други думи казано: Ако праведният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако грешникът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След тези думи на Христа, един по един всички се разотидоха. Христос погледна към жената и я запита: „Никой ли не те осъди, жено?" – Никой, Господи. – „Нито аз те осъждам. Иди дома си и не греши повече. Иди да служиш на Бога. Не прави повече престъпления за прехраната си." Човек може да изкарва прехраната си по честен начин, а не чрез престъпление. Човек греши понякога, защото търси лесен начин за живеене. – Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човек всякога ще бъде облечен и нахранен.

Милосърдие

Учителя често ни съветва да не говорим за това, което не сме изпитали. В последните редове на горния откъс открих собствената си житейска линия, която на много хора все още се струва далечна фантастика. Трудно се излиза от коловозите на материалната осигуреност или просто от отъпканата пътека, която винаги изглежда по-лесна на пръв поглед. Но всяко подтиснато неудовлетворение, натрупването на прекалено много компромиси със собствените ни морални, етични, професионални ценности задълбават в посока обратна на нашето развитие и растене. В тази връзка бих искала да споделя една формула, която често си казвам:

"Господи, помогни ми в работата, да покажа на хората, че с Тебе ще изкарат повече, отколкото ако очакват на себе си."
( Молитвеник, 2005, Изд. Астрала) Edited by Надеждна
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...