Radomira Добавено Май 12, 2006 Доклад Share Добавено Май 12, 2006 Здравейте!Имам към вас молба да ми отговорите на следния въпрос:възможно ли е да се кръстя повторно, при положение, че вече съм кръстена като бебе от поп в едно село при домашни условия.Незнам какво точно се е случило с кръщелното ми свидетелство, дори не съм сигурна дали е издадено такова.В това село не съм ходила от 15 години, а и не съм сигурна дали има въобще там църква и къде мога да ги търся тези регистри, че да ми издадат препис от свидетелството. Дали без такова свидетелство е възможно да се венчая?Моля помогнете!Благодаря ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Май 12, 2006 Доклад Share Добавено Май 12, 2006 Здравейте Радомира, Въпросът ви засяга детайли от компетенцията на БПЦ. Може би по-правилно ще бъде да потърсите информация директно от някой свещеник от православна църква, или да потърсите контакти от тук. Желая упех Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 8, 2006 Доклад Share Добавено Юли 8, 2006 Св. Дионисий Ареопагит Съзерцание на светото миро Възвеждането към тайнството Миропомазване чрез обредите, извършвани над светото миро, се заключава в това, че свещеността на ума и духовното благоухание на божествените мъже са съкровени. Същевременно те се призовават да не се придържат само привидно и за суетна слава към благоуханните уподобявания на съкровения Бог, достигани чрез добродетелите. Божиите великолепия са неопетнимо чисти и се откриват само на разумните, за да имат в душите нетленни и единни по добродетел образи. Съзерцаващият тази благоуханна красота, доколкото тя е умопостижима, формира и извайва себе си като прекрасно подражание на Бога. В сетивните образи живописецът неотклонно се взира в лика-първообраз, представяйки го сетне като образ, независимо от различията им по същност. Така е и при добротолюбците, които рисуват в ума си - неотклонното съзерцание на благоуханната и съкровена красота ще ги доведе до някакво нейно устойчиво свято подобие. Ето защо онези, които залягат над своето духовно изграждане съгласно благоуханното Божие великолепие, не осъществяват своите добродетели „за да ги видят човеците”. Свещено, като в образ, те съзерцават в божественото миро най-съкровените истини на Църквата. Затова, скривайки светинята и богообразието на добродетелта вътре в ума си, те се вглеждат само в първообразната мисъл. Затова и се придържат не към онова, що е само привидно прекрасно, но към онова, що е истински такова; не гледат към онази слава, която тълпата безумно боготвори, но различават в себе си доброто от злото. Така те стават божествени изваяния на богоначалното благоухание, което само по себе си е истинско, неподправено, и никога не се превръща в мнимо благоухание за мнозинството. Видимото освещаване на мирото, като се простира към обкръжението на йерарха, става предмет на съзерцание за него, свещено се обгражда от мнозинството и йерархично се отделя от тълпата. Лъчът на свещеното тайнство чисто и непосредс-твено осиява боговдъхновените мъже като сродни, изпълвайки с благоухание техните умствени възприятия, но не се предава по същия начин към по-нисшите степени. Те се възвеждат според свещената мярка на всяка от тях. По своя състав мирото е смес от различни благовонни вещества, изобилно съчетаваща в себе си множество благоуханни качества. Всеки приема аромата според степента на своята причастност към благоуханието. Ние сме убедени, че Самият Иисус преизпълва нашето разумно начало с божествена наслада. Защото, щом, възприемайки сетивните благоухания, изпитваме приятно усещане и нашата способност за обоняние се захранва с удоволствие, стига да не е увредена, то по аналогия ще кажем, че и нашите умствени сили, когато възприемат богоначалното благоухание, ще се преизпълнят със свещена наслада. Ето така символичният състав на мирото сякаш изобразява непостижимото и ни обрисува Иисуса - изворното богатство на благоуханните божествени възприятия. източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 Мога ли да използвам темата да попитам за кръщаването. Много ли е задължително , и ако човек не е кръстен, това може ли да доведе до някакви завои в живота му към неблагоприятни посоки. Защото някъде четох, че човек се раждал с предопределен път, който бил най-добрия за него, и чрез кръщаването, той си влизал в пътя. А ако не е кръстен, можело да тръгне по много различни пътища, но всичките били по-неблагоприятни за него, от този първия. Вие като по-компетентни какво ще кажете? Вярно ли е това нещо за пътя, въобще некръщаването може ли да попречи на човека ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 Едва ли точно кръщаването ще ни предпази от грешките ни. Но само по себе си то е избор, особено ако човек съзнателно премине през него. Не самото кръщаване, а именно съзнателното му приемане може да даде импулс на духовното в нас. Мисля че за да си Християнин, нито е достатъчно, нито е необходимо да си кръстен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 Макар кръщението да има привкус на единствено формален акт, то създава чувството, че си бил приет; и то приет във времето на една несъзнаваност, а това означава – приет на доверие. Много радост носи разбирането, че едно такова доверие те е достигнало, някога. Така грешките – възможността за грешки – стои по-малко заплашителна. ---- Довери се на свещеника, той ще те напъти как да се венчаеш по начина, който желаеш. Ако ли пък свещеникът не оправдае доверието ти, довери се на идеята за свещеника. Може и да не давам практически съвет, но нали си кръстена, това някак значи нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 Кръщенето пречиствало човека от всички карми, натрупани от предишни животи. Чудя се тогава, след като кръщене се прави от много, много, години, как успяват да се натрупат тези карми. Нали всяко кръщене ги пречиства.? Кръщенето означавало, че приемаме Светия Дух в себе си. Но за да има ефект от кръщенето, то трябвало да се прави от свят човек. Ако попа е пиян, или в по-добрия случай не е пиян, но бърза да претупа вашето кръщене, защото след него има още 2 и една венчавка, то тогава кръщенето вместо да ви помогне, може да ви навреди. Вероятно при такива кръщенета се натрупват карми. Кръщене може и човек сам да си направи, ако отиде на някое свято място, като манастир например и се помоли да влезе Светия Дух в него. И в карйна сметка какво излиза - може да си светец без кръщене, а може и да си по-дявол от дявола с кръщене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 (edited) Склонни сме да подценяваме кръщението като формален акт, но едва ли е случаен фактът, че Учителят е настоявал пред своите ученици - евреи да минат през христянско кръщение и е казвал, че докато евреите не приемат християнството, няма да могат да изкупят кармата си. Смята се, че при Светото кръщение не само благодатта на Светия дух докосва човека, но и душата му получава Ангел - хранител и пазител. Спомням си един случай с мой приятел. Беше към края на 80-те години, но преди "демократичните промени". Та този мой приятел, когото ще обознача с Е. се занимаваше с йога и имаше огромно желание да отиде в Индия, но... по това време да отидеш до Индия просто така беше почти невъзможно. И на Рилските езера сънувах, че се намирам в някакъв индийски град и там срещам мой братовчед, който ме пита дали моят приятел Е. е кръщаван в православна църква, защото ако е кръщаван, никоя сила няма да бъде в състояние да му попречи да отиде в Индия и то до края на годината. Беше август. Разказах съня си на Е. и той беше заинтригуван. Не беше кръщаван, но отиде и получи кръщение в православен храм. След това, като по чудо, му се уредиха скоростно нещата и той замина за Индия действително до края на годината. Но когато се върна, беше разочарован от това, което беше видял там. Ориентира се (изненадаващо) към православието и... стана православен свещеник, какъвто е и днес. Модераторска бележка: Моля посочете източника, в който Учителя е казал цитираните от вас думи. Редактирано Април 22, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Цитирам от "Изгревът" том първи, стр. 487, спомени на Борис Николов:"По времето на школата на Учителя в нашите среди имаше евреи. На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят. Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра - Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка. Друга сестра беше Лидия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се и официално прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също и един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!" А малко по - горе на същата страница Борис Николов цитира думи на Учителя:"Еврейският народ трябва да приеме Христа. Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските кръстове." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Да не забравяме, че Христос не гледа на лице... Дали е кръстен или не човека, никакво значение няма. От значение са мислите и делата му. Защото много се определят като християни на думи, само заради едното кръщене. Някъде бях чела, не помня вече къде точно, че Дънов казва - аз за всеки един от вас съм платил, аз съм ви изкупил... Питам се дали е толкова важно да се наречеш дъновист, или да носиш в сърцето и ума си идеала, който Дънов е проповядвал, защото ти също го изповядваш. Ако си сменя обувките, аз друга ли ще бъда... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Аз мисля,че самото кръщение дава една защита,но едва ли можем да си го представим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 (edited) С кръщението на човек се дава име. Или по-точно му се съобщава неговото истинско име, основния тон и вибрация които са свързани с неговата душа. При огненото кръщение е същото но по отношение на Монадата. Само че, май вече излязох извън Християнството. Редактирано Април 22, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 С кръщението на човек се дава име. Или по-точно му се съобщава неговото истинско име, основния тон и вибрация които са свързани с неговата душа. При огненото кръщение е същото но по отношение на Монадата. Само че, май вече излязох извън Християнството. Не, просто една думичка трябва да се смени. Вместо "извън" , да се напише "отвъд" или по-добре да се напише " след". Защото по-горе има прекрасен цитат... ....Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също и един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!" За да премине човек в друга държава му трябва виза - безспорно. Но ако стане жител на тази Държава, не му трябва вече виза. Когато живеем вече в едно с Отца, христовото посредничество вече е изиграло ролята си. Защото постоянното жителство е повече от пребиваването със виза в другата "Държава". А Силвия много бърка с изказването за обувките. За зимата ни трябват топли ботуши за да изминем повече път до уреченото място за спанение. Иначе така по джапанки през 30 см. сняг ще се чува много често " ... _ _ _ ... " / SOS /. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Искаш да кажеш, че кръщението те облича и обува. Божеее, ако не си запален отвътре, ако не гориш в това кръщение и сто чифта ботуши да си наденеш, все тая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 23, 2008 Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Добре би било глаголите облича и обува да са в кавички и ще се съглася с горното. То хубаво да е запален човек в някаква работа, но да "гори" без да изгаря в нея. Защото това изгарянето, вече е другият полюс, на фанатиците или на тези които още не им достига Познанието в достатъчната доза. Я виж църковният календар е пълен със великомъченици или мъченици за вярата. Няма нищо лошо в това, но Разумността е влизане във Вярата с Мъдрост. Тук е баш майсторлъкът на баш майстора. Другите са силови играчи или млади духове според мене. Има и един друг момент - Едно е да влезе човек в царството Божие, съвсем друго е да го "свали" на Земята. А това е много важен момент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.