Нормалната човешка реакция към страданията и нещастията

[B__]

Нормалната човешка реакция към страданията и нещастията е ....радостта.

Когато ти се случват нещастия и появяват страдания нормално е да се посрещнат с радост. Нашите заблуди и илюзии ни карат да реагираме по неестествен начин.

Както казва Учителя, да благодарим на Бог и за страданията, които получаваме. А когато изпитваме радост от тях, най-добре благодарим.

Въобразяваме си, че сме приели страданията като Божествени уроци. Наистина успяваме да ги приемем като такива, само ако изпитваме радост при появяването им.

Не ме питайте как съм стигнал до това, но моля да го коментирате.

Edited October 14, 2011 by БожидарЗим

[Станимир]

Идеалната (според мен) реакция на страданията и нещастията е осъзнаването на причините за тях и това, с което могат да ни бъдат полезни. Радостта може би съпътства това осъзнаване и още повече след като си успял да извлечеш необходимия опит (защото ако страдаш, но не успееш да осъзнаеш смисъла на страданието и не придобиеш опит, не виждам за какво трябва да се радваш). Значи, според мен радостта идва когато човек използва страданията за израстването си, но е глупава ако просто изживява страданията без да си извади никаква поука.

Когато говорим за отношение към чуждото страдание, то мисля, че трябва да добавим и състраданието. Това означава да си готов да приемеш и действително да приемаш чуждата болка като своя. След като вече си приел чуждата болка за своя, отношението към чуждите страдания става същото като отношението към твоите собствени страдания.