Търсите ли си правата в магазина, заведението, автобуса?

[@ЮлЯ@]

Темата се отнася не само за местата, където сте платили - магазин, заведение (хранително, учебно, на родителска среща, на семинари и курсове) , в градския транспорт (автобус, маршрутка), кварталната градинка (майките при нас имат нови катерушки и пясъчник!) , но и да уведомявате полиция когато виждате цигани да крадат и изнасят (тук ме достраша, но на околовръстното ги хванаха с каруците), когато сте неволни свидетели на произшествие и знаете кой е виновникът, когато сте свидетели на служебен рушвет и всичко наболяло или нарочно забравено, което може да си спомните.

От какви подбуди действате

- от тясно личностни емоции за конкретната ситуация, че ви правят на маймуна;

- от елементарни или поне наченки на потребителя, който налага качеството?

- или от някакво накърнено чувство за социален дълг и етика?

На мен ми е трудно да установя този момент, хващам се, че личното се опитвам да го изкарам обществено.

От какво се ръководите, когато искате да избегнете пряката конфронтация:

- Е какво толкова, навсякъде лъжат, ще преглътна и това

- Сигурно не съм единствен/а, има и други измамени/унижени/пренебрегнати

- Сумата е малка и не си заслужава разправията

- Въпросът е нищожен и не си заслужава да се нервя

- Само аз ли ще водя битки, другите си траят, после мен ще ме изкарат виновен

- Защо да се хабя, не мога да оправя света, аз за близките си едва успявам да променя нещо, а тук...

- Ще си замълча сега, все едно нищо не е станало, въпреки че ще ми коства усилия, но при първи удобен случай ще го върна тъпкано.

- Сега ми е хубаво, нека сега някой друг нервак да се развика, че му прави впечатление и ще се оправят някак нещата

- Нямам време сега и затова.

ПП В темата за Българския манталитет се промъкна нещо като апатия, безразличие към

цялостната картинка на криза, не само финансова,потребителска, но и духовна, което се оказа повод за тази тема.

Редактирано Февруари 23, 2012 от @ЮлЯ@

[query]

Трудно ми е да ти отговоря еднозначно. Най-общо казано- търся правата на други хора /в повечето случаи тотално непознати/, но когато са пряко засегнати. Не търся правата на обществото обаче. Не защото съм чак толкова апатична /ей тази апатия.. :D/, а защото съм се убедила, че по-голямата част от българите сме по-скоро лоши хора, отколкото добри. Примери много.. в градския транспорт е най-очевадно масовото поведение. Какво ще му стане на българинът ако не седне или ако стане, за да направи място на нуждаещ се.. Когато бях бременна и съм се возила в 4 транспортни средства на ден- не повече от 10 пъти за целия период на бременност са ми направили място... Аз не съм и искала. За мен проявата на човещина от непознати към непознати е такава рядка гледка, че е имало случаи после като си спомня, да се просълзя леко от емоцията.

В работата е друг случай- към мен по принцип нещата са били коректни. Но съм се намесвала, когато субективното отношение към дадена колежка/колега е минало граници някакви. Забелязала съм, че има хора, които не могат да осъзнаят, че са в центъра на някаква интрига, коята им носи негативи с шефове и други колеги, на които не им е стигнало пипето да се замислят кое е истина и кое не. В такива случаи съм взимала отношение директно и открито пред всички. Това за мен е най-правилната политика в едно затворено общество, каквото е работното място. Така интригите лъсват и се виждат позициите на хората. Винаги тази стратегия при мен е помагала. Е явяват се после и хора, дето не могат да ме дишат, ама на кого му пука?!

В магазина... е.. стават грешки от лев-два.. за това не си струва да се хваща човек, освен ако не стане системно. Тогава си има към кого да се отправят оплаквания.

Имах един случай преди години, пак за мен много показателен за това какви сме станали българите. На два метра от къщата ни видях няколко човека как почнаха да налагат един мъж с тояги. Беше доста тъмно, но се чуваха също така. Една жена се втурна да вика нещо, оказа се, че му е съпруга на тоя дето го бият. Аз също се развиках- тези обаче не спряха. Извадих телефона си извиках на жената, че се обаждам на полицията и тези спряха и побягнаха. Сега- този битият го гледах цяло лято как се отнасяше с работниците си, които правеха ограда на една нова кооперация. Унизително отношение. Много грозно. Явно на края не им беше платил и те са направили организацията. Както и да е. Обадих се на бърза помощ, а жена му се оказа адвокат и каза, че ще подава жалба- да си дам данни- дадох си ги. Бърза помощ така и не дойде- с жена му го вдигнахме в тяхната кола, където беше и детето им. Какво изводи си направих от това- никой не се показа от съседите, въпреки, че виковете бяха високи. Този може и да не е цвете за мирисане.. ама те откъде знаят кого бият долу в тъмното?! Може и да е техен близък или приятел.. шушумиги сме и това е. Но има и продължение- по това време играех Warcraft в нета в един международен клан. Там имам приятели от години и на един му разказвам случката. Може ли да се сетите какво ми каза той- чужденеца? "Не е трябвало да се намесваш- този си има за какво да го бият. Може да пострадаш ти и семейството ти." Та така.. Всяко нещо носи информация- като сме се огледали в българите и си мислим, че сме такива и такива.. ама то и целия свят е така..

[сиджей]

Ще дам подобен пример Една моя приятелка си вика такси от вкъщи Точно когато се качва в него един неин съсед "патрон " с лъскавата си кола взима с голяма скорост завоя пред блока и колата му поднася в снега Блъска се в таксито Изскача от колата си и се нахвърля върху таксиджията като почва да го обвинява за случилото се Заканва му се че ще го съди ще вика кат и т,н, Таксиджията помолва приятелката ми да му стане свидетелка тъй като е видяла всичко но тя му отказала Като ми разказа случката аз я попитах защо А тя ми каза че се страхува защото виновника и е съсед Първата ми реакция беше възмущение но като се замислих и аз може би щях да постъпя така Иначе винаги е предизвиквало гняв във мен безсилието да си търсим правата Във къщи се шегуват с мен че ако живеехме в Америка щях непрекъснато да съдя някого за някоя несправедливост Ама на не съм в Америка