spring_blossom Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 (edited) Здравейте, Имам следния проблем - не мога да приключвам с минали връзки. Вече съм на 35г. и до този момент съм имала няколко много силни и обогатяващи връзки, които са приключили не по мое желание. Да кажем, че обстоятелствата не са били на моя страна в дадения момент. Проблемът е, че не спирам да се връщам назад. Тъй като нито една връзка не е била случайна, винаги ми се искало да запазя близки отношения с предишните си приятели. Аз отдавна съм обвързана с мъж, когото много обичам - заедно сме вече три години, но някакси все не мога да скъсам напълно с миналото. Все още нямаме деца, за съжаление. Това, което ме притеснява, е че въпреки усилията, които полагам да поддържам приятелски отношения с бившите си, на практика не се получава диалог. Все аз съм активната страна. Моята презумпция е, че когато си бил близък в продължение на много време с някого, е добре да поддържаш чисто приятелски отношения с него, защото това е човек, който не би те подвел. Както и аз него. С други думи - ако споделиш проблем, той ще е насреща с безкористен съвет и евентуално подкрепа. На практика обаче се получава друго. Излиза, че само аз разбирам нещата така. Липсва истински интерес от другата страна. Вместо това да ме отблъсне и откаже обаче, аз задълбавам още повече и се самоизмъчвам с въпроси от сорта на "аз толкова ли нищо не съм представлявала, че всички с лека ръка ме изхвърлят от живота си" и пр. Самочувствието ми е доста ниско точно по тази причина. Не разбирам как другите хора късат отраз и продължават живота си без да се обръщат назад. Дори понякога ми се струва, че защото скучая, т.е. нямам съществени грижи и ангажименти, подсъзнателно се опитвам да съживя някакви стари тръпки. Както казах, става въпрос за пълноценни, обогатяващи отношения със специални хора. Ще се радвам, ако получа съвет от вас. Очевидно нещо не е наред тук. Благодаря предварително! Редактирано Февруари 24, 2012 от spring_blossom Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 Ако връзките не са приключили по твое желание може би правиш грешка, че отново се опитваш да върнеш минали преживявания. А може би с възрастта си започнала да идеализираш миналото, както често се случва. В очите на мъжете пък тази странна картинка може да изглежда или като плах опит за изневяра към сегашния партньор, или пък начин за себедоказване на доброто дашно мамче да гнезди на бивши хъшове. Нека мъжете кажат колко нелепо е такъв вид женско поведение, ако няма директна покана за секс. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Някой би казал, че имате някои особености в стила си на привързаност... Вероятно някъде в ранните месеци и години от съществуването ви има преживявания, способстващи за вкопчената ви орална привързаност в зрелите ви години... Казано по-конкретно, това означава следното: Желание за преживяване свръхблизост, до степен преплетеност и слятост с партньорите си, но често на такъв човек му се струва, че те неохотно или недостатъчно задоволяват нуждите му и не го оценяват и не държат на него толкова, колкото той на тях. Развиване на емоционална зависимост от партньора/ите, прилепналост. Висока нужда от внимание и грижа от страна на партньора. Страх от самота и преживявания за самотност, неглижиране и неразбиране при липса на задоволяване на нуждата от емоционално свръхвплитане. Според теорията на привързаността подобни емоционални тенденции се залагат в най-ранна възраст. Горното е общо описание на тревожно несигурната привързаност, но може би в известна степен се отнася и към вас. Вие кажете до колко и в кои отношения. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
spring_blossom Добавено Февруари 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Не бих казала, че имам желание за свръхблизост и слятост с партньора, така, както Вие сте го дефинирали. Напротив - държа много на независимостта и самодостатъчността си. Но, да - от друга страна, често се чувствам недооценена и недоразбрана, донякъде. Но единствено от приятелите, т.е. не от човека, с когото имам връзка в момента. Под "приятели" разбирам и бивши патньори, и колеги. Имам усещането, че не ме разбират правилно - става въпрос за злободневни разговори дори. Като цяло изразяването не ми е било проблем. Но напоследък или аз не намирам верните думи, или верните хора. По-скоро си мисля, че съм неудовлетворена от начина, по който са се случили нещата досега и това започва да си личи. Искам да продължа напред и да не се връщам към минали хора и събития. Дайте ми съвет как да стане това. Благодаря ви за отговорите! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Още в началото на миналия век, психологията открива, че във всеки един човек съществува стремеж за завършеност и цялостност, който се отнася за всички събития в неговия живот. Твърди се, че всяко незавършено събитие или връзка, оставя последици в нашата психика, точно поради този стремеж да мислим за него и да искаме да го завършим. Има цяло направление в психологията – гещалт - психология, в чиято основа е този процес- на завършеност. Затова това, което вие описвате, че ви създава комлплекси, е нещо често срещано. Какво бихте могла да направите? Казано по простому - да изберете и затворите старата страница. Как да стане практически това? Трудно е да се каже, но може би ако се опитате да дадете правото на другия на избор да избере сам дали да контактува с вас или не, ще сте на правия път. Искам да подчертая, че подобен проблем възниква при всяка една незавършена връзка. Например внезапна смърт, изневяра, последвана от раздяла, прекъсване на нещо важно като следване, работа, изобщо всяко събитие в живота, което ние не сме избрали да приключим по собствена воля. Ще ви дам аналогичен пример. При мен идва млад мъж, който от 5 години страда и се връща непрекъснато в едно събитие. Една сутрин, по време на закуска, двамата с баща си се скарват, нагрубяват и всеки отива на работа, обиден на другия. Същия ден става катастрофа и бащата умира. Мисълта, че те са се разделили скарани и не са могли да оправят отношенията си, го измъчва години наред и дава негативно отражение/ пиянство/ върху поведението му.. Препоръката ми е ако не можете да се справите сама, да се обърнете към специалист, който да ви подпомогне да постигне тази интегрираност и цялостност на съответното събитие или взаимоотношение, за да не дава то повече негативно отражение в живота ви. Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 (edited) Наблюдавайте мислите, чувствата и телесните си реакции, когато ви се иска да се обадите на някой бивш. Осъзнайте протичащите в този момент мисли ясно и спокойно, дайте си сметка за тях наблюдавайки ги сякаш са един вътрешен филм и реплики. Осъзнайте и емоцията и импулса за обаждане, които следват от тези мисли. Осъзнайте, че вие сте сценарист и режисьор на вътрешния си филм! Практикувайте като тренировка следните стъпки: 1) Спомнете си хубавите моменти с бившите си партньори - вижте ги обаче отстрани и постепенно отдалечете образа на така представяния филм в главата ви. Вижте го още по-отдалеч, с все по-лош образ, черно бял, безцветен. Когато отдалечите достатъчно филма и стане неясен, представете си, че завъртате едно копче за белота -завъртете го и залейте образа на филма с белота, докато се стопи. При отдалечаването на екрана, усетете и охлаждането, намаляването и неутрализирането на емоциите. Правете това спокойно, на шега, без очаквания. 2) Спомнете си всички лоши и неприятни моменти с бившите си партньори. Вижте ги като на филм пред себе си, пред затворените ви очи. Нека филмът стане все по-наситен с цвят и реалистичен. Усетете неприятните емоции. Колкото по-неприятно става, толкова повече приближавайте екрана - все по-голям, цветен, реалистичен и неприятно емоционално наситен. Влезте в преживяваното, преживейте неприятните моменти още по-силно и постойте в преживяваното. 3) Представете си ясно живота си, свободна и вървяща напред. Почувствайте колко по-леко ви е, колко емоционално пространство се освобождава за щастие и творчество. Вижте ясно целите си и как стъпка по стъпка стигате до тях. Ако се появи пак желание за свързване и образи на бивши партньори, простете им, простете си, отпуснете тялото си, дишайте спокойно и дълбоко и насложете образа на себе си като свободна и самостойна, радостна личност над този на бившите. Колкото повече наслагвате новия образ, толкова повече силата на стария ще се извлича и прелива в него и все по-рядко и трудно ще идва старият. 4) Повторете горните стъпки три пъти! Тренирайте горното упражнение два-три пъти на ден. Заедно с повторенията отнема 5-10 минути. Ще усетите промяната! Постигайте целите си - вървете смело и радостно напред в живота си! Ако има нужда от допълнителна работа, вижте се с терапевт! Редактирано Февруари 27, 2012 от Орлин Баев Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
spring_blossom Добавено Февруари 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 27, 2012 Много благодаря! Надявам се да се справя сама... Вашите мнения бяха важни и полезни за мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Melly To Добавено Април 12, 2012 Доклад Share Добавено Април 12, 2012 Здравейте, Имам следния проблем - не мога да приключвам с минали връзки. Вече съм на 35г. и до този момент съм имала няколко много силни и обогатяващи връзки, които са приключили не по мое желание. Да кажем, че обстоятелствата не са били на моя страна в дадения момент. Проблемът е, че не спирам да се връщам назад. Тъй като нито една връзка не е била случайна, винаги ми се искало да запазя близки отношения с предишните си приятели. Аз отдавна съм обвързана с мъж, когото много обичам - заедно сме вече три години, но някакси все не мога да скъсам напълно с миналото. Все още нямаме деца, за съжаление. Това, което ме притеснява, е че въпреки усилията, които полагам да поддържам приятелски отношения с бившите си, на практика не се получава диалог. Все аз съм активната страна. Моята презумпция е, че когато си бил близък в продължение на много време с някого, е добре да поддържаш чисто приятелски отношения с него, защото това е човек, който не би те подвел. Както и аз него. С други думи - ако споделиш проблем, той ще е насреща с безкористен съвет и евентуално подкрепа. На практика обаче се получава друго. Излиза, че само аз разбирам нещата така. Липсва истински интерес от другата страна. Вместо това да ме отблъсне и откаже обаче, аз задълбавам още повече и се самоизмъчвам с въпроси от сорта на "аз толкова ли нищо не съм представлявала, че всички с лека ръка ме изхвърлят от живота си" и пр. Самочувствието ми е доста ниско точно по тази причина. Не разбирам как другите хора късат отраз и продължават живота си без да се обръщат назад. Дори понякога ми се струва, че защото скучая, т.е. нямам съществени грижи и ангажименти, подсъзнателно се опитвам да съживя някакви стари тръпки. Както казах, става въпрос за пълноценни, обогатяващи отношения със специални хора. Ще се радвам, ако получа съвет от вас. Очевидно нещо не е наред тук. Благодаря предварително! Колко познато... все едно аз съм писала горното. "Самочувствието ми е доста ниско точно по тази причина. " Не. Точно защото самочувствието ти е ниско имаш този проблем според мен. А не от там да ти е ниско самочувствието. И сигурно имаш и достатъчно свободно време, което още повече допринася за това твое състояние Аз бях или все още съм същата. Не мога да си представя, че човек, с който съм имала някакви по-сериозни взаимоотношения или някаква връзка така лесно ме игнорира и дистанцира. Мисля си: "Толкова лесно ли може да ме забрави и не му ли е било приятно, че да не иска да поддържаме някакви приятелски отношения след това?" Това много ме обижда... И колкото по-зле се държи с мен, аз съм по-амбицирана ДА СИ ДОКАЖА, че въпреки всичко, не му е лесно да не поддържаме връзка. Това е ниско самочувствие. Ако се обичах достатъчно, щях ли да позволя такова отношение? Щях ли да продължавам да си доставям болка по този начин? Ами не. Нямаше въобще да ми пука. Щях да си помисля, че щом така е решил, най-много той губи. И край. Не знам какъв съвет да ти дам, тъй-като все още и аз не съм се променила достатъчно. Но ако имаш възможност потърси помощ от специалист. Аз ходя на терапия и се чувствам много по-добре. Специалистите знаят как да подходят. Намери си и някакво сериозно занимание, което да ти доставя удоволствие, но не да е просто хоби. Аз наскоро започнах нова работа, която ми доставя удоволствие и се чувствам добре. Изморявам се нормалко както останалите хора и нямам време да мисля за тези проблеми. Започни да се грижиш повече за теб самата, за тялото си. Спортувай. Запомни - ти си най-важна, после са другите. Ако ти не се погрижиш за себе си, няма кой друг. Последно терапевтът ми ме накара да се замисля върху следното: "Какво толкова силно не харесваш у себе си, та имаш нужда - като компенсация - да накараш другите да те харесват?" Орлин Баев и poli trifonova 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
spring_blossom Добавено Април 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Melly To, Благодаря ти, че сподели опита си Да, права си - свободното време наистина доста доста помага за връщането назад и дълбаенето в миналото. Засега се справям. Успях някак си да изляза от омагьосания кръг и то след като прочетох една книга - "Хората на лъжата". Най-общо - там се казваше, че лошите хора (аз го разбрах като "тези, които ни вредят") умишлено ни объркват. Не става въпрос за съзидателна провокация, ако мога така да се изразя, чрез която израстваш и откриваш нови неща, развиваш се, а за оплитането, съмнението и въобще, нездравият интерес, който здраво те тегли назад и надолу. Накратко, разпознах някои недотам добри черти у хората, към които се връщах и намирайки отговор, загубих интерес. Човек, който бяга от диалога и умишлено отказва да изясни ситуацията с една дума, просто не си заслужава... poli trifonova и Melly To 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts