Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво се случва със сина ми?


poly

Recommended Posts

Здравейте, мисля че имам нужда от помощ за да разбера какво се случва със сина ми. В момента е на 17год. през юни става на 18. До сега не е имал смущаващо поведение, мисля че се побираше в нормите на пубертета. Знам, че е чувствителен, но не споделя лесно. Не е имал проблеми в училище с агресии или други подобни с учители или ученици. Има приятели и тук мога само да кажа,че като че ли ту е в една групичка от тях, ту с друга, но общо взето без проблеми. Не съм усетила да има проблем с алкохол или упойващи, не се съмнявам и в приятелите му поне в тези които познавам. Много често са били у нас заедно, имаме добри контакти с приятелите му, знам че много от тях им харесва да са у нас, контактуват и не изглеждат да са проблемни деца. Много често едно или друго дете е преспивало в дома ни, говорим си, играят или се ровят в интернет, излизат и вече по заведения, но не сме имали проблеми. Като малък до 10-тата си година беше доста болнаво дете - астма, отит и вирусни непрекъснати инфекции, които почти винаги протичаха с хоспитализация. Понесъл е много болка с отита предимно, няколко пъти бяхме приемани за операция, но така и не е опериран. Всичко отшумя при навлизането в пубертета, няма проблеми със слуха, но остана при него една чувствителност към болести, като че ли твърде много си обръща внимание ако забележи нещо уж нередно в здравето си. Когато се роди вторият ни син (8год разлика) имаше за кратко един период в който трудно ме делеше с него. Някак все си мислеше че толерирам малкия. Чувстваше се изоставен без да има основания. Аз и съпруга ми от друга страна знаехме че той е твърде обгрижвано дете, заради болестите и след като здравето му се стабилизира ни се искаше да е по-самостоятелен, да не се страхува от болести и т.н. Мисля, че семейството ни е с нормална среда, никой от нас не се е държал агресивно спрямо друг член, няма пиянски истории, това което със сигурност ни липсва е повече време да сме всички заедно, но това е общовалидно за всички в момента според мен. И ето сега големият ни шок - от вече 4-5 дни синът ми е странен, агресивен, няма правилна преценка за това какво се случва (твърди неща които са нереални, кой ден сме, колко е часа, какво сме правили преди малко, кой какво е казал), изключва си телефоните когато реши дори и да е у дома, никой не може да се свърже с него, после отрича, така се държи и с приятелите си и се стигна до там, че те питат нас какво му се случва. Има приятелка и тя не знае какво става, разговарях със всички никой не смята че той използва някакви упойващи, не е и алкохол, вечер се прибира...., но нищо от това което говори не е вярно, а го оспорва и дори повишава тон, груб е към мен, баща си, брат си. Не приема никакви мнения. Моля Ви за съвет, аз лично в момента не мога да го проумея. Може би е важно да кажа, че не знаем и в двата рода да има каквито и да били психични разтройства.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

За съжаление от описанието не може конкретно да се каже за какво се касае.Много рядко има сериозно психично заболяване, при което човек да не знае кой ден е или кой час е и да забравя.Най- вероятно е някаква криза, провокирана от нещо което не иска да ви каже.Във всеки случай ако продължава още няколко дни, консултирайте се с психиатър.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте poly!

Няма да разберете по този начин. Отидете на психиатър. Спешно. Каквото и да е, при такова описание от Ваша страна изглежда като някаква психотична криза. С дереализация. Може да се е "напушил" например. Сега лесно се купуват разни..... "цигари". Измислям си. Просто казвам, че може и да е нещо, което да е отминало, докато прочетете писмото ми , например.

Много рядко, но могат да отключат и психоза.

Анжелина Ненова, психотерапевт

Линк към коментар
Share on other sites

Много вероятно е това да го прави напук поради някаква причина. Нали понякога малките деца като им кажеш "време е да се прибираме" те лягат на земята и плачат "не е време, не е време". Така и той може да казва, че не е този час и ден напук, защото нещо сте му попречили да направи или самата ситуация, която смята за свое възпитание получено от вас да му пречи да направи нещо или по-скоро да си позволи да направи нещо.

Хм, възможен вариант е като каже следващия път през деня, че е полунощ (например) да не му опонирате, а да го попитате "А какво мислиш, че ти носи това, че сега е полунощ? Каква е ползата ти от това" ...или нещо такова. Той няма да се отвори, докато не види промяна във вашето поведение.

Линк към коментар
Share on other sites

Много благодаря на всички, които сте отговорили. Тази сутрин ходихме до невролог, всичко е наред при прегледа и при скенера на глава на който ни изпрати за да изключи неврологичен проблем. След обед имаме час при психолог, но състоянието му е същото. Според него днес е събота, защото на вратата на кабинетите видя надпис: събота и неделя - от 9,00-14,00ч. и каквото и да му казахме с баща му той си твърди своето. Показах му датата и деня по БТВ, засмя се и каза: объркали са се. Вметна, че някакви надписи по телевизора са изписани наобратно, а това не беше така. В града в който живеем няма лаборатория за анализ на кръв и урина за наркотични вещества така, че единствено на някакви тестове от аптеките може да се разчита. Ще изчакаме сега какво ще каже и психолога и ще вземем и тест. Тази нощ изобщо не е лягал да спи, ние заспахме към 2 ч., а той до сутринта беше на компютъра но не е играл или влизал в интернет защото разстрои и неговия и нашия компютър софтуерно и до сутринта се мъчеше да ги преинсталира безуспешно. Тук мога да кажа, че по принцип разбира от тези неща, това учи и до сега безпроблемно инсталира всичко вкъщи и на познати без проблем. Умишлено разстройва и двата си телефона, изключва, включва, стигнахме до пук кодове и обвинява операторите. Вчера за да се убеди баща му взе телефоните в себе си и докато бяха у него работеха нормално, няма някакви странни обаждания или смс и т.н. Сутринта не се чувстваше нито уморен, нито му се спи, закуси и доброволно тръгна с нас по лекарите. По принцип пуши цигари, но досега доста рядко и дори през големи интервали от дни. Не сме се карали с него за това, но тези дни пуши в серии една след друга. Пиша тук с надеждата някой да е имал или да е чувал за подобен проблем, чувстваме се безпомощни и не знаем накъде да поемем. Предварително Ви благодаря, някак поне има къде да споделя.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте и от мен, Poli!

Напълно разбирам тревогата и притеснението ви. Описаното от вас поведение във възрастта на сина ви може да означава наистина много неща. Дистанционно е възможно само да се гадае, а в подобни ситуации догадките не са полезни. Похвална е инициативата ви с невролога и психолога. Лично аз, въпреки, че съм психолог, ви съветвам да се консултирате с психиатър. За добро или зло, изключително малк опсихолози в България са подготвени за работа в подобни ситуации. Задачата на психиатъра в този случай е същата като на невролога. Той най-точно би могъл да определи дали има или не здравословен проблем.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Невропсихологични тестове не правят психиатрите. Особено тези от малките градчета. А тези тестове могат да покажат дали има микроогнищна органична увреда, която апаратурата не може да отчете.

Също тр да се направи ЕЕГ.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново, пиша тук за да разкажа какво се случва и ако някой може да предложи помощ или просто съвет ще съм благодарна. Направихме тестове, всички са отрицателни за наркотични вещества с изключение на един с надпис "met", което било за метаамфетамини който е със статус отрицателен, но е добре да се повтори тъй като е по-блед от останалите. Това можело да означава, че това което евентуално е приел или е било много отдавна или е вид който не може да се засече с тестове от аптеките. Той междувременно е далеч по-добре, но продължава да отрича нещо да е пил. Ходихме при психиатър, държеше се малко демонстративно някак ядосан на нас, че не му вярваме, но според лекарката е изключено да има заболяване генетично или друго. Тя е на мнение, че нещо е пил или пушил, но е възможно според нея и той самия да не знае, някой да го е подхвърлил. Това до сега не ми беше идвало наум наистина. Опитвам се да събера информация как се държи човек приемал подобни вещества, но мненията са много различни, не знам какво точно да наблюдавам - един ми казва, няма да яде, друг точно обратното, щял да налита на сладки неща и да има разширени зеници или да налита само на течности, съвсем се обърках.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, симптомите които описвате много приличат на последствия от прием на ЛСД.

Най- общо това е мощно психоактивно вещество, което спада към групата на халюциногените и ентиогените.,Нелегално се разпространява във вид на пощенски марки( при облизване) , захар на бучки и т.н., така че е напълно възможно да го е приел без да знае. Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготраен ефект или дори постоянни психоемоционални последствия - както позитивни така и негативни. Може да породи психично и сетивно объркване, при което се получават халючинации, често с много интензивни цветове. Тези халюцинации могат да са свързани с усещането за изкривяване на звука, липса на ориентация за време и пространство. Възможно е да настъпи период на паника , чувство за преследване.

Някои от ефектите на ЛСД са сходни с тези, които описвате : промяна в усещането за време, неспособност за концентрация, основни промени в съзнанието ( характерни за халюциногените) .

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Поли!

Какво ще Ви донесе да разберете как се държи човек, който е под влияние на вещество. Лошото вече е сторено. Може би искате да разберете как да се държите Вие в къщи с него в тази ситуация. Защото вече няма какво да се гадае и наблюдава. Той е видимо психотичен (макар и не психично болен. Има разлика). Няма какво да се разгадава по зениците. Симпотмите не са дискретни. Може би сега остава само да се чака тялото само да се изчисти. Лошото е, че някои вещества оставят трайни последици. Дано случая не е такъв. Вие нали стоите под лекарско наблюдение?

Искате ли, обаче, да направим нещо за Вас? За Вашата тревожност.

Искрено Ви съчувствам и съм готова да се отзова.

Анжелина Ненова

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...