Viva Caselli Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 (edited) no_self, преди да си постигнала Самадхи искам да ти кажа, че се радвам, че съм познавал просветлена жена, макар и да не ми е харесвало просветлението, така както съм го разбирал. Ще ми липсваш! http://www.youtube.com/watch?v=5f_1d2zyjaI Редактирано Август 14, 2012 от Viva Caselli Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 ... Според мен разбирането е важно. "Проблемът" е, че и то ни се дава, не се взема. Божието Царство май се вземаше със сила. Поне в Библията така пише. Това сме го коментирали вече и цитати от Учителя съм давал. Смисълът на вземането на Божието Царство със Сила е, че се взема със Светия Дух. Ако се смириш достатъчно, за да пуснеш Светия Дух през себе си. Не е човешката сила това. Идеята да превземеш Царството Божие със сила - ей това е черна магия Дори и да приемем, че това смисълът е единствено в смирението (а аз не мисля така), то пак ролята на волята е решаваща, защото не можеш да се смириш без воля. А също така не съм съвсем уверен, че смирението предшества разбирането. По-скоро е обратното. Не може да се смириш истински, ако не разбираш пред какво се смиряваш. Слънчева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 (edited) Viva Caselli, защо приемате с такава лекота факта, че някой може да заяви, че си тръгва и да получи формален отговор " ОК, да знаеш, че ще ни липсваш! " и толкова....no- self, не съм съвсем наясно какви са мотивите Ви да си тръгнете, но днес е Голяма Богородица, възможно най - неподходящият ден за всички съфорумци да допуснат една птичка просто така да си излети от клетката. Изчакайте, когато става дума за драстична промяна и болезнени решения, и утре е ден,....и не само. Всеки, който е дошъл тук, не го е направил с намерението да си тръгне неразбран. Драми, драми,...ма докога? То третата възраст направо си чука на вратата. Нямам много време за разходки из блогове, но приемете, че вече съм Ви фенка. Продължавам да вярвам, че има място и има Любов за всеки в Порталът и съм искрена. Обещавам, че ще Ви поздравя с песен и няма да си дърпам клипчето " ей така", за да съм изненадваща и да провокирам. Ми и аз съм неразбрана, но няма кой да ми предложи същото.... Как сте сега? Редактирано Август 15, 2012 от Inseparabile Слънчева и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 (edited) Вие сте живи благодарение на силата на Бог, която е силата на Живота. Вие сте силата, която е Живота, но тъй като вие имате способността да мислите на нивото на ума, вие забравяте какво сте наистина. Тогава е лесно да видите някой и да кажете: “О, ето го Бог. Бог ще бъде отговорен за всичко. Бог ще ме спаси.” Не! Бог просто идва да ви каже, да каже на Бога във вас – да бъдете осъзнати, да правите избори, да имате куража да преминете през всички ваши страхове и да ги промените, така че да не се страхувате повече от любовта. (Дон Мигел Руис) А ето и нещо от днешната беседа: „Ако имам всичкото знание и всичката вяра, а любов нямам, нищо не съм." (– 2 ст.). „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее." (– 4 ст.). „Любовта не дири своето си." (– 5 ст.). „Любовта никога не отпада." (– 8 ст.). – Когато отпадне, когато изгуби разположението си, човек мисли, че е изгубил любовта си. Щом отпада, човек не е имал любов. Има една любов, която никога не отпада – тя е Божията Любов. Има едно небе, което никога не се засенчва от облаци – то е Божественото небе. Божията Любов се изявява чрез това небе. Видите ли, че небето на някой човек е облачно, знайте, че чрез него се проявява човешката, т. е. неразбраната любов. През тази любов слънцето не се вижда. Колкото да искате да го видите, не можете – облаци го засенчват. Служене Светъл и усмихнат ден! Редактирано Август 15, 2012 от Слънчева Inseparabile и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 (edited) Здравейте богове и богини! Здравей, Господи, който си навред, Всичко, макар и привидно криещ Се понявга от очите ми (от себе си), в своята игра - Лилла. Здравей и "ти" Боже, който играеш на индивидуалности, с воля своя, индивидуална, или без - такива отдали се на Твоята. Здравей, Здравей, Здравей! Аз, една привидна индивидуалност, Аз скрития, криещия се от Себе Си Господ, аз - сянката в театъра не мога да изживявам безприкословната Любов, преди разпознаването на крайната Реалност, на природата на Всичко, на Истината, а тя е че друго няма, освен Мене. Тогава/Сега всичко е тихо, няма бури, ветрове, няма движение. Съществува еднинствено една безкрайна "същност", Светлина, излъчваща себе си в Нищото и извираща от него, което пак Съм "Аз", творейки форми, светове, които пак Съм "Аз", танцувайки безспирно. Та, аз, невиждащ Себе Си, не мога да изживявам Любовта, в тази Лила, докато не видя, докато не "си" "спомня", докато не падне "булото" на Майя/Неведението, заслепението, объркването, скриването, докато не се прекрати Играта, поне за малко, а колко сладка е тя! След това, след разкриването, след осъзнаването, Аз Съм самата Любов, Аз Съм Любовта, Аз Съм Истината, Аз Съм Радоста и Удовлетворението, Аз Съм Спокойствието, Мира, Аз Съм Живота, Смъртта, Началото и Края. Няма напрежение за Мен, въпреки, че Аз Съм и напрежението, но то вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма страх за Мен, въпреки, че Аз Съм страха, но той вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма болест за Мен, болка, сдтрадание, вътреки, че Аз Съм и тях, но те вече не са мой враг, защото липсва двойственост. Няма смърт за Мен, въпреки, че Аз Съм и смъртта. В този Свой Свят, Аз продължавам Своята Лилла, но вече Съзнателно, не криейки Себе Си от себе си и туй илюзиорно малко себе продължавам да поддържам, както се поддържа света в Нищото, в Пустотата, както се поддържа цвета на бялото платно, както се поддържа дъгата в небето, както се поддържа мисъл в празен ум, и с него играя - хем съм аз - туй малко себе, хем не съм, което дава право Любовта да не секва, при това във вечен кръговрат, между Мене и мене, между Мене и мене, между Мене и мене, защото Аз Съм Любовта. Редактирано Август 15, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно... И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, ... Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството... Стоене пред Господа За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове. Старецът Тадей Витовнишки Словото = 3 + 7 + 12 = 22 B__ и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Viva Caselli, защо приемате с такава лекота факта, че някой може да заяви, че си тръгва и да получи формален отговор " ОК, да знаеш, че ще ни липсваш! " и толкова....no- self, не съм съвсем наясно какви са мотивите Ви да си тръгнете, но днес е Голяма Богородица, възможно най - неподходящият ден за всички съфорумци да допуснат една птичка просто така да си излети от клетката. Изчакайте, когато става дума за драстична промяна и болезнени решения, и утре е ден,....и не само. Всеки, който е дошъл тук, не го е направил с намерението да си тръгне неразбран. Драми, драми,...ма докога? То третата възраст направо си чука на вратата. Нямам много време за разходки из блогове, но приемете, че вече съм Ви фенка. Продължавам да вярвам, че има място и има Любов за всеки в Порталът и съм искрена. Обещавам, че ще Ви поздравя с песен и няма да си дърпам клипчето " ей така", за да съм изненадваща и да провокирам. Ми и аз съм неразбрана, но няма кой да ми предложи същото.... Как сте сега? Защото осъзнах, че не аз съм човекът, който има право да съветва точно този потребител. Видя се, че no_self e постигнала просветление. Аз и повярвах, почувствах, че не лъже, че не е парадирала. Реших, че ще е глупаво от моя страна да я задържам. Тя е искала да помогне на останалите. Това е била нейната мисия. Просто уважих решението й, без да натрапвам жалостни молби. Ако един ден се появи бих я приветствал с нескрита радост, но да я поучавам в решенията й не смятам, че е редно. Inseparabile и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 (edited) Разбирам Ви. Не приемайте последното ми мнение като критика, просто трябваше да тръгна отнякъде в 03: 36 ч. / втори , че и трети петли /. Де факто сте първият, предприел нещо конкретно в тази посока и това ми хареса. Не мисля , че no_ self е на седмото небе от щастие след решението да си тръгне / жените сме по - емпатични, особено когато става дума за тягостни състояния /. Надявам се да влезне тайничко в сайта и да се зарадва, че продължаваме да обсъждаме случая. Имате музикален поздрав от мен / превантивен - в случай че вече сте засегнат /. Не са ми жалостни молбите, много са си земни. Редактирано Август 15, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Въпросът е прост, както и отговорът - да, мога И какво следва от това за човечеството? Розалина, Донка и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Не знам,.......някакви благини,....надявам се,....много се надявам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Не знам,.......някакви благини,....надявам се,....много се надявам! Никакви. Или същите - храна, вода и нещо за душата, ако я има Нищо повече. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Така е,......но " мъртвите души " са се настанили в страни, където има приличен стандарт, относителна сигурност , много социални норми и ограничения, страхове, че няма топлина и не можеш да разчиташ на никого и много, наистина много конформизъм. В България все още не е така, все още е топло, / за Африка - да не говорим/. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Така е,......но " мъртвите души " са се настанили в страни, където има приличен стандарт, относителна сигурност , много социални норми и ограничения, страхове, че няма топлина и не можеш да разчиташ на никого и много, наистина много конформизъм. В България все още не е така, все още е топло, / за Африка - да не говорим/. Като цяло, мъртвите души са навсякъде и няма спасение от тяхната граматика. Има само едно действие. И те са без значение. Никакво. Поздрави Inseparabile и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2012 ........... Дори и да приемем, че това смисълът е единствено в смирението (а аз не мисля така), то пак ролята на волята е решаваща, защото не можеш да се смириш без воля. А също така не съм съвсем уверен, че смирението предшества разбирането. По-скоро е обратното. Не може да се смириш истински, ако не разбираш пред какво се смиряваш. Евала. Не можеш да се отпуснеш без усилие :) Аз не знам защо продължава да се разбира волята като това да наложиш на света едно свое решение?! Учителя съвсем друго разбира под воля. Но, извинявай, при всички случаи, да твърдиш, че не може да има смирение без воля е смешно Ето един цитат, който има връзка и със спомената сила: "...Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят..." .....и още: "...Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога..." Поне за мен е очевидно, че човек няма свободен избор да направи, каквото му скимне, както и че смирение е да приемеш Божията Воля. .... и пак: "...Когато чувстваш, че имаш Сила, то е, защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб..." Ха ха, а това е велико и се опитай да го сравниш с количеството воля, която се опитваш да прилагаш: "...Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия, смиреният извършва добра работа..." А това е директно по темата за волята и узнаването: "...Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява..." Оттук следва, че първо е смирението, а след това споменатото разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 (edited) Евала. Не можеш да се отпуснеш без усилие :) Всъщност, дори и да звучи малко парадоксално, е така. Поне първоначално е необходимо усилие. Редактирано Август 16, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Евала. Не можеш да се отпуснеш без усилие :) Всъщност, дири и да звучи малко парадоксално, е така. Поне първоначално е необходимо усилие. охо, нарочно не четеш другото, за да не би да ти повлияе по някакъв начин ха ха ха Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Аз не знам защо продължава да се разбира волята като това да наложиш на света едно свое решение?! Учителя съвсем друго разбира под воля. Волята е способността да реализираш едно свое решение, или поне да положиш усилия за да го реализираш. Налагане може да има, може и да няма - зависи от случая. Пример: в компания съм и домакинът ми предлага алкохол за пиене. Аз отказвам, тъй като не пия алкохол. Това е налагане на моята воля над тази на домакина. Неизбежно е, но не винаги е лошо да наложиш волята си, дори и директно върху нечия друга воля. В някои случаи е правилно да уважиш чуждата воля, в някои - не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Евала. Не можеш да се отпуснеш без усилие :) Всъщност, дири и да звучи малко парадоксално, е така. Поне първоначално е необходимо усилие. охо, нарочно не четеш другото, за да не би да ти повлияе по някакъв начин ха ха ха А може би просто в момента съм на работа и не нямам възможност да отговоря бързо и изчерпателно на всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 (edited) Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява..." Цитатът е изваден от беседата Смирението. Изваден от контекста си, той като че ли внушава, че правенето на усилия е признак на гордост. Всъщност съвсем не това е идеята на цитираното изречение. Усилия правят всички - смиреният също, но усилията на смирения човек дават едни плодове, а усилията на горделивия - други. Горделивият човек полага усилията си да постигне Божественото знание с цел един ден да може да напише или каже за себе си - аз за разлика от вас простосмъртните - съм просветлен и съм дошъл тук да ви водя и помагам да прогледнете (вие слепците). Смиреният човек полага усилията си да постигне Божественото знание по друг начин и с друг мотив: Какво трябва да бъде ученикът? – Извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. Да се играят осъзнато ролите в този живот и да се разбират отношенията между тях - интересно ми е , как ще стане това без да се прилага силата на волята? Ами това: Но и доброто, като част от човека, само̀ не съществува. Доброто, като абстрактна величина, не съществува. Затова казваме, че има голяма разлика между проявеното и непроявеното добро. Възприемайте идеите направо от идейния свят, в първичното им състояние, а не във видоизмененията им. Идеите само се посаждат, но нито се мелят, нито на хляб се правят. Ако няма условия веднага да ги посеете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хляб, от който да се ползват окръжаващите. Не прекарвате ли идеите си през тези процеси, те ще се развалят и ще губят своя смисъл. Дойдат ли добри условия за сеене, веднага ще ги посеете. Така постъпва добрият и богатият човек. Сеенето, меленето, печенето, прекарването на идеите през тези процеси, това без воля ли става? Въобще извеждането на някаква мнима алтернатива воля ИЛИ смирение е напълно неоснователно. Смирението не само не изключва волята, но то може да се постига съзнателно с нейна помощ... Волята е неутрална и може да се прилага и от горделивия и от смирения... Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила....Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия. Т.е. ползването на знанията на Бога естествено, без никакви усилия става възможно едва ако се осъзнават и спазват (това не е естествено и без воля) основните правила на живота. (всички цитати са от същата беседа) Докато разсъждавах по-горе си спомних за моя 97 годишен прадядо - цял живот с овцете и с кавала. Та той до края на дните си все ме съветваше да сме разумни и внимателни, да стоим здраво на краката си и да държим своя живот в своите ръце, да си прощаваме и да си помагаме и да правим всичко, за да сме "целокупни" като всичко около нас. Не се сещам как да се постигне без силата на волята това... Редактирано Август 16, 2012 от Донка Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Донче, ето ги правилата: Сега аз изнасям тези процеси за способните и талантливи ученици, за да извлекат от тях някакъв метод за самовъзпитание. Да се върнем към основната мисъл на лекцията, а именно: Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото. Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие. Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония. Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила. В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между две успоредни линии. ... А те са ни повече, ни по-малко между човешките и Божествените мисли да има пълно съгласие. Тогава за какво свое решение говори Станимир?! Също човек да бъде в съгласие с Божественото и т.н. И още нещо - смирения човек не изпълнява тези правила някак насила или по-меко казано - съзнателно, с участието на волята си, а напротив, това е вътрешно присъщо за него (Учителят споменава по-горе в същата беседа, че това е вътрешно качество, а не външно), може да се каже, че тези правила, за които говори, са атрибут, характеристика на смиреността. Последно - не, че воля въобще няма, а просто човешката воля не "играе" за много неща, за които ние, съвременните хора сме масово убедени, че тя е важна и нужна. И въобще идеята е ние да проявяваме Божията воля, да станем добри приемници и проводници на Божията воля. B__, query и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aiia Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Хубава тема.Пет страници изписани ,прилежно изчетени от мен и само 1 мнение по темата.МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПРИЛОЖИТЕ СИЛАТА НА ВОЛЯТА,ЗА ДА УЗНАЕТЕ НЕЩО ? Да ,мога.Прилагала съм силата на волята +молитва +мн.силно желание.И какво ,като узнах това нещо?Мен ме глождят др.въпроси.Като получих нещото, за което прииложих силата на волята ,станах ли по-добра ,по-дълготърпелива ? Като ви чета носите от 9 кладенеца вода.Никой не посочи конкретен пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Донче, ето ги правилата: Сега аз изнасям тези процеси за способните и талантливи ученици, за да извлекат от тях някакъв метод за самовъзпитание. Да се върнем към основната мисъл на лекцията, а именно: Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото. Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие. Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония. Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила. В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между две успоредни линии. ... А те са ни повече, ни по-малко между човешките и Божествените мисли да има пълно съгласие. Тогава за какво свое решение говори Станимир?! Също човек да бъде в съгласие с Божественото и т.н. Какво всъщност е това разграничение между Божествени и човешки мисли? Това е напълно условно. Просто всички мисли, които подпомагат развитието на човека са наречени Божествени, а останалите – човешки. В действителност няма подобно разделение. Мисълта си е мисъл, води си до съответните последствия, но такива определения като Божествени и човешки мисли реално нищо не означават. Какво означава моите мисли да са в съгласие с Божествените? Хайде сега някой да ми даде пример за една Божествена мисъл и друг пример за една чисто човешка мисъл, за да можем да видим разликата. Къде в думите от беседата по-горе се отрича волята? Просто се споменава, че ако мислите ни не съответстват на духовното, Божествено начало то и резултатите ще са отрицателни. Ами то е ясно, че лошите мисли ще породят отрицателни последствия. Ще се реализира ли волята ни? – Ще се реализира, но разбира се със съответните кармични санкции. Има ли свободна воля тук? – Има, защото последствията са различни в зависимост от взетото от човека решение. Нямаме свободна воля, когато без значение какво решение ще вземем, последствията са едни и същи. Това обаче никога не се случва. Който се съмнява, може да даде конкретен пример, който да обсъдим. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 (edited) Реагирах преди да съм изчела целия цитат, така че, възможно е да не кажа нищо ново и различно, но ще бъде по моя начин: Това с цитати, извадени от контекста си е стара йезуитска практика. Прилага се навсякъде, тук също. Е ли възможно да обясните по- ясно , Диана, какви знаци да ме наведат на мисълта, че съм в съгласие и пълен синхрон с Божественото? Защото обратната връзка / за комуникацията с Бога иде реч / е много важна в случая. Глас ли Ви говори "отгоре" , или.....? Как го правите..., защото една , на която наскоро зададохте подобен въпрос, вече напусна. Не Ви отговори. За какво са спорили и са се превъзнасяли йезуитите? Ами например за това: Колко на брой дяволи могат да се поберат на върха на една игла. " От 9 кладенеца вода" го чета като намек за неприлично съревнование "Кой е по- по- най духовен!" Нека отново някой вещ да се произнесе като каква се оценява мотивацията да се сравняваш с останалите, аз съм предпоследният човек, който може да си позволи това. Разтуптяни сърца,.......захарен памук,....дълги, прочувствени постове с цитати," от 9 кладенеца ".....Не е трудно да си тръгнеш,.... трудно е да останеш , да си искрен, безпристрастен и "на разположение" на всякакви.............От мен : Дълбок поклон на всички админи, модератори и искрени съфорумци, които са тук от години и са успяли да се съхранят и да дават нещо от себе си всеки ден! Не си тръгвам, .....трупам опит. Редактирано Август 16, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
query Добавено Август 17, 2012 Доклад Share Добавено Август 17, 2012 Вие много ме обърквате, да си призная. Все си мисля, че волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. Нали? Щото няма успехи, няма загуби- всичко е уроци. Хипотетично - даден ми е живот. И в този живот аз имам задачата да обичам един картоф. Ми докато не го заобичам този картоф, на мен друго няма да ми дадат. Просто е. Ако се оплаквам и роптая- ще си стоя на картофа до края на живота си. Като го заобичам, все едно това е моето другарче- тогава ще съм си решила задачата и следва следващата. /сещам се за оня филм с Том Ханкс и топката Филипс, дето му беше единствения приятел/ Да си заобича човек животът такъв, какъвто му е даден. Ако иска- ще чете, ако иска- няма да чете. Да държи в мислите си, че е проводник на общочовешка любов, че е търпелив, много търпелив. Не го познавам смирението, че да го споменавам и него. Предполагам там някъде идва и то, но кой знае.. И решението е само чрез Любовта. Никакви усилия. Никакво бързане. B__, Донка, Диана Илиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 17, 2012 (edited) Донка, горделивият прави усилие, за да получи знание, а смиреният го постига без усилие. На смирения то се дава, Висшите Сили му помагат. Колкото по-смирен, толкова повече му помагат силите, толкова по-малко усилие прилага. Мисля, че беседите са пределно ясни по въпроса, но "ако имате очи, ще видите". Волята, която използва човекът, е воля по оперативното прилагане на вече наученото и осмисленото във физическия свят. Не отричам, че при някои хора Божествения подтик да се свърши нещо, идва като изблик на енергия на волята, но това пак е следствие от Божествения подтик. Това не идва като подтик на логически разсъждения от вида кое било правилно и кое не. Идва като усещане за воля да се направи нещо и логически ама съвсем не може да се обясни. И пак да напомня темата: "не можеш да използваш воля, за да разбереш или осмислиш нещо". За избора. Това, което хората наричаме избор не е избор, а правилен или неправилен отклик на Бога в нас. Учителя казва, че Бог е вътре в нас. "Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия." Как става процеса? Пред нас е сервирана възможност или ситуация от околния свят. Вътре в нас ние усещаме подтика на Божествената хармония да приемем възможността или не. Ако откликнем на нея, всичко е наред, ако не откликнем, идват страданията. Това е и основният смисъл на страданията: да се научим да откликваме на подтика на Божественото у нас. Да, ама това не е избор. Един единствен път има към вътрешна хармония. Това е пътят на отклика към Бога у нас. Иначе страдания. И това важи за почти всяко събитие, което ни посреща, дори за начина, по който си избираме такси. Това не е израз на свободен избор. Нооооо всеки има възможността да работи по отклика, който ще го доведе до щастието. Заслужава си. Липсата на свободен избор не означава липса на щастие. Именно смирението пред липсата на свободен избор води към щастие. От друга лекция: "...Едно от правилата [на окултния ученик] гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може да бъде ученик“. Това значи: Не коригирайте природата в себе си!..." А Природата в нас произтича като проявление на Любовта и се изразява чрез чувства към нещо, усещане за привличане или отблъскване от нещо, прилив на енергия за правене на нещо, вдъхновение......не чрез мислене. За Природата няма добро и зло. Ха, това е "Дао Дъ Дзин" - "Когато всички разберат, е нещо е добро, то вече не е добро".... Редактирано Август 17, 2012 от БожидарЗим Диана Илиева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.