Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как човек върви към духа?


B__

Recommended Posts

БожидарЗим

Да разбира се.Не съм чел беседата и за това последния ред за духа ми се видя не на място.Нали всичко е от духа породено.

#24 Диана ИлиеваПубликувано: Вчера, 18:14

Добре, нека се замислим, ние по каква причина вършим разни неща в живота си? Например, защо администраторите са създали и поддържат този сайт, защо модераторите отделят от личното си време, за да се грижат за форума и други неща, защо група ентусиасти доброволно сътрудничат тук, за да попълват електронната библиотека ...? Такива неща и много други се вършат от много хора по света, защо? Не е ли, защото им се струва, че така ще свършат нещо полезно за хората или с други думи ще им помогнат? И аз мисля така.Обръщам внимание на думите давам и помагам.Различни са.Наскоро попаднах на филм за Майка Тереза.Доколкото разбирам е неточно да кажем,ето тя помага на болните.Защото тя дава живота ,енергията,труда си на Бога.А който има нужда получава съответната помощ.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 45
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

....[Майка Тереза]Защото тя дава живота ,енергията,труда си на Бога.

Ама нищичко не исках да пиша, ама това, което си написал, е........да кажем революционно.

Учителя казва, че човек никаква любов не може да има/даде. Човек може единствено да стане проводник на Божията Любов. Дори Майка Тереза нищичко не може да даде на Бога. Може да стане единствено проводник.

И тук вече идва въпросът дали си добър проводник, как изменяш, какво внасяш егоистично, дали въобще си проводник.....

Линк към коментар
Share on other sites

#24 Диана ИлиеваПубликувано: Вчера, 18:14

Добре, нека се замислим, ние по каква причина вършим разни неща в живота си? Например, защо администраторите са създали и поддържат този сайт, защо модераторите отделят от личното си време, за да се грижат за форума и други неща, защо група ентусиасти доброволно сътрудничат тук, за да попълват електронната библиотека ...? Такива неща и много други се вършат от много хора по света, защо? Не е ли, защото им се струва, че така ще свършат нещо полезно за хората или с други думи ще им помогнат?

И аз мисля така.Обръщам внимание на думите давам и помагам.Различни са.Наскоро попаднах на филм за Майка Тереза.Доколкото разбирам е неточно да кажем,ето тя помага на болните.Защото тя дава живота ,енергията,труда си на Бога.А който има нужда получава съответната помощ.

Да, точно така стоят нещата и според мен в действителност.

Обаче на хората какво им се струва, писах аз (затова оцветих горе). Това е мотивацията ни; поне все още, на повечето от нас. На мен ми е по-абстрактно това - аз давам на Бог/света, а той пък (пре)разпределя, на който има нужда. Знам, че е така и въпреки това, когато правя нещо, не се замислям, че е така опосредствано. И това, знаеш ли, поне мен някак повече ме дисциплинира - така се чувствам някак по-отговорна, по-съвестно ми е, какво точно правя. Защото иначе човек може да си каже - а бе, правя това, пък Бог си знае работата; знае ли човек, може пък точно чрез мен да се изплаща кармата на ... еди кой си (примерно).

Линк към коментар
Share on other sites

И тук вече идва въпросът дали си добър проводник, как изменяш, какво внасяш егоистично, дали въобще си проводник..... Ето това е свободата,да задоволяваш желанията си с подареното от горе.По лично усмотрение.За това живеем.И докато го правим,от проводници с различно съпротивление,внасяйки личното,се променяме в инструменти.Всеки със специално назначение... По смисъла на конструкцията която сме изградили за обяснение на света ,ние нямаме ,,нищо "Ползватели сме .. .Дори мислите в главата ми не са мои...Но това е общото,а живея в конкретна обстановка,с конкретни правила.Където всяко действие променя нещата Това ме прави отговорен за бъдещето ,да го насочвам ,доколкото мога.Тази свобода ни е дадена.Учейки се от миналото да живеем в настоящето,желаейки бъдещето.Удоволствието е първия ориентир.Приятно е да хапнеш една пържола или чушка.Мога да избирам.

Линк към коментар
Share on other sites

Че си прав, прав си. Само се замислих, че обикновено ние всички разбираме по един начин какво е да си проводник и какво е свободен избор, а Учителя по друг начин. Ама това е друга тема

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се за невежеството си, но бихте ли ми помогнали да намеря пасажа където учителя казва, че ние сме просто проводници?

Ами ето.

От "Любов":

"

...Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си – не може...". И проявяваме Любов, само когато я пропуснем през себе си.

Също можеш да четеш доста места от Учителя, където обяснява разликата между обич (с нейния материален и множествен характер) и Любов.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Б.Зим

Учителя е прав в твърдението си, че любовта е само божествена енергия? Възниква обаче въпроса щом ние не сме крайният потребител, а само проводници, за кого е предназначена?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Б.Зим

Учителя е прав в твърдението си, че любовта е само божествена енергия? Възниква обаче въпроса щом ние не сме крайният потребител, а само проводници, за кого е предназначена?

За всичко около теб, както и за самия теб :) Учителя обснява и как започва любовта към себе си, другите и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. Може да ме обича несъвършено, егоистично, с хиляди слабости, ... но да бъде той. А Божията любов ако присъства ще я открия. Но ако в любовта го няма човека отсреща – защо ми е? Ми то аз мога да си гледам звездите или морето и пак да почувствам Божията любов. Когато обаче гледам някого в очите, искам да видя него с неговия индивидуален уникален начин на проявление. А същността навсякъде може и да е една, но ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...

Линк към коментар
Share on other sites

Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. Може да ме обича несъвършено, егоистично, с хиляди слабости, ... но да бъде той. А Божията любов ако присъства ще я открия. Но ако в любовта го няма човека отсреща – защо ми е? Ми то аз мога да си гледам звездите или морето и пак да почувствам Божията любов. Когато обаче гледам някого в очите, искам да видя него с неговия индивидуален уникален начин на проявление. А същността навсякъде може и да е една, но ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...

Учителя и това казва, че всеки слага свой индивидуален отпечатък на Божията Любов, която минава през него. Не може нищо от нея да даде, но я оцветява.

Линк към коментар
Share on other sites

Има случаи - човек, който се стреми към духа, в един момент започва да идентифицира себе си с това, което се стреми. След тази точка от пътя неминуема е следващата - да идентифицира това, към което се стреми, със себе си. И това е точката, в която става ясно, че вместо да върви към духа, е вървял всъщност в обратна посока.

Линк към коментар
Share on other sites

Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. Може да ме обича несъвършено, егоистично, с хиляди слабости, ... но да бъде той. А Божията любов ако присъства ще я открия. Но ако в любовта го няма човека отсреща – защо ми е? Ми то аз мога да си гледам звездите или морето и пак да почувствам Божията любов. Когато обаче гледам някого в очите, искам да видя него с неговия индивидуален уникален начин на проявление. А същността навсякъде може и да е една, но ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...

Учителя и това казва, че всеки слага свой индивидуален отпечатък на Божията Любов, която минава през него. Не може нищо от нея да даде, но я оцветява.

Точно така, оцветява я. Никой няма нужда от бяло празно платно, върху което няма нарисувано нищо (всъщност ползата е именно в това, че върху него може да бъде нарисувано нещо). Какво ще се получи е отделен въпрос. Възможността да нарисуваш нещо красиво и възможността да нарисуваш нещо отвратително вървят ръка за ръка. Но това не е да си само проводник. Проводник е човек, който повтаря нечии думи или мисли без да добавя нищо от себе си. Например когато цитирам някоя беседа, аз съм проводник, но в момента в който се опитам да коментирам написаното, тогава вече не съм проводник. Та, когато обичам, аз проводник ли съм? Да, енергията не я създавам аз, но и художникът не създава цветовете с които рисува, както и скулпторът не създава камъка с който работи, нито музикантът – тоновете, но всички те добавят нещо от себе си, организират тоновете, цветовете и материята според своя индивидуален усет за красивото. Дори и тогава те могат да черпят определени идеи от надземните светове, но и в този случай те не са само проводници, защото добавят нещо от себе си. Да, вярно е, че няма нищо по-фалшиво от понятието „собственост“. Всеки човек обаче си има индивидуалност, която проявява когато мисли, когато чувства, когато обича и т. н. и тя не може да бъде пренебрегната. Лесно е да кажеш: Не аз обичам, а Бог в мен. Но реално всички ли сме толкова съвършени в проявлението си, че да можем да твърдим това? А и нужно ли е, щом тъй или иначе ние оцветяваме любовта със собственото си съзнание и това вече не е бялото платно, което сме имали в началото? За мен основния стремеж следва да е този към красивото, т.е. да мислим, чувстваме и живеем красиво. Дадено ни е платно и бои с които да рисуваме и това е Божията любов, а какво ще нарисуваме – зависи от нас. Разумно е човек да се научи сам да рисува, вместо да копира нечии чужди картини. Разбира се, той трябва да е готов да възприеме всички светли идеи от тези, които вече са усвоили това изкуство по-добре от него, но да ги прилага по свой уникален начин, а не само да повтаря. Същото е и с любовта. Тя е изкуство, което е нужно да усвоим. Ние следва да я прилагаме творчески и съзнателно, а не механично да копираме.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. ........ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...

Казват - Учителя каза! Христос каза! Мохаммед каза! Буда каза! Но нали ние не живеем техният живот, не е ли редно да имаме собствено мнение по въпросите възникваци от сега обкържавацата ни деиствителност, а тя е по-различна от действителноста в която са живели тези велики личности!

Станимир,

Любовта е енергия в света където няма дуалност, ние хората не сме проводници ние трансформираме тази енергия в нещо използваемо в нашият дуален свят, това емоционално състояние го наричаме спростичко обич и тя може да съществува само между две същности! Как можем да изразим обичта си - Само чрез грижа! Така, че Божията любов се изразява чрез грижата за живота като цяло (всеобхватна) а нашата любов към него можем да изразим чрез грижа за творенията Му и грижа за хората които обичаме в частност!

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя каза! Христос каза! Мохаммед каза! Буда каза! Но нали ние не живеем техният живот, не е ли редно да имаме собствено мнение по въпросите възникваци от сега обкържавацата ни деиствителност, а тя е по-различна от действителноста в която са живели тези велики личности!

Собствено мнение съвсем не значи да измисляме колелото или да откриваме Америка. Самият избор кое от мненията на Великите ни е допаднало и най-вече - сме се опитали да прилагаме в живота си, в ежедневието си както само ние лично сме в състояние да го сторим, това вече е собствено мнение, собствен принос. Щях да напиша много пъти, но се коригирах - винаги - когато чета Учителя, например, вътре в себе си усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Почти всеки, с когото съм споделяла това свое усещане, ми е споделял абсолютно същото за себе си.

Ние сме свързани към един Източник, но Великите са притежавали майсторството да го "преведат" и изкажат на езика на обикновения човек.

По темата - понякога пътят минава през книгите и "преводите" на Великите, понякога през личните опитности, за мен лично минава през съчетаването на двете.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя каза! Христос каза! Мохаммед каза! Буда каза! Но нали ние не живеем техният живот, не е ли редно да имаме собствено мнение по въпросите възникваци от сега обкържавацата ни деиствителност, а тя е по-различна от действителноста в която са живели тези велики личности!

Собствено мнение съвсем не значи да измисляме колелото или да откриваме Америка. Самият избор кое от мненията на Великите ни е допаднало и най-вече - сме се опитали да прилагаме в живота си, в ежедневието си както само ние лично сме в състояние да го сторим, това вече е собствено мнение, собствен принос. Щях да напиша много пъти, но се коригирах - винаги - когато чета Учителя, например, вътре в себе си усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Почти всеки, с когото съм споделяла това свое усещане, ми е споделял абсолютно същото за себе си.

Ние сме свързани към един Източник, но Великите са притежавали майсторството да го "преведат" и изкажат на езика на обикновения човек.

По темата - понякога пътят минава през книгите и "преводите" на Великите, понякога през личните опитности, за мен лично минава през съчетаването на двете.

Тук две неща ме притесняват. Първо, избираш какво от мненията на великите ти харесва. Избираш нещо от едно учение, което ти харесва, а другото?! То не е ли част от това учение? Цялата съвременна "духовност" се крепи на това да вземаме, което ни изнася, а което не ни изнася, не го приемаме като се оправдаваме с наличието на собствено мнение. Мисля, че или следваш едно учение със всичките му неща и изучаването му означава да разбереш защо не приемаш всичко от него, или нищо не следваш.

Другото притеснително е, че "усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Прихолозите на това му викат проекция. Представяш нещо (и пред себе си) по начин, който ти изнася на теб. Така някои "откриват" в учението на Учителя потвърждение на теорията на конспирацията, оправдание да не работят, оправдание да отхвърлят и т.н. Мислите, че не е така ли. В лекциите на Учителя си го пише. Има си специални места, където говори за това колко грешно е отказването на супер "духовните" хора от работа.

Възприели сме истински нещо от учението, не когато сме проектирали нещо върху него, а когато то ни е изненадало, стреснало, растърсило, когато сме осъзнали нещо ново за себе си, без да търсим потвържение на убежденията за себе си.

Иначе, ако правим такива проекции върху учението, ще постигнем нещо, което Донка много удачано споменава по-горе: "да идентифицира това, към което се стреми, със себе си", ще идентифицираме учението със себе си.

А за четенето.

Октим, виж тук във форума темите за това как се вземат правилни решения. Учителя казва, че Бог е в нас, цялото знание е вътре в нас и трябва да го усетим независимо от опитите на ума да ни кара да разчитаме на външни знания.

Иначе казано, по някое време човек дори трябва да спре да чете...поне така казват учителите.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Тук две неща ме притесняват. Първо, избираш какво от мненията на великите ти харесва. Избираш нещо от едно учение, което ти харесва, а другото?! То не е ли част от това учение? Цялата съвременна "духовност" се крепи на това да вземаме, което ни изнася, а което не ни изнася, не го приемаме като се оправдаваме с наличието на собствено мнение. Мисля, че или следваш едно учение със всичките му неща и изучаването му означава да разбереш защо не приемаш всичко от него, или нищо не следваш.

Въпросът не е само до харесване, но и до разбиране, и до възможност за прилагане. Защото когато не разбираш нещо, а се опитваш да се отнасяш с него така сякаш го разбираш, тогава следват много сериозни изопачавания. Основен проблем на последователите на едно или друго учение е, че се опитват да завършат в съзнанието си тези учения правейки множество предположения. Но в действителност много неща е добре да останат висящи. Те са като отворени врати, които в момента не сме в състояние да преминем. Например, казва някой учител, че времето не съществува такова, каквото го познаваме тук на земята и се появяват разни „ученици“ с теории, че за духа миналото, настоящето и бъдещето са едно. Да, ама не. Стига се до там, че дори някои смятат, че духът изживява всичките си въплъщения наведнъж. А този пример е само един от многото. Споменато е нещо, чиято цел не е разбиране на същността на времето, а просто да се покаже, че сегашното ни разбиране е илюзорно, а ние бързаме и правим погрешни заключения за нещо, което е извън възможностите ни за разбиране. Хубавото при някои учители е, че казват директно когато нещо от това, което казват не е във възможностите на слушащите/четящите да разберат. Проста казват: това е така, но вие сега е почти невъзможно да го разберете. Приемете го като възможност, а в бъдеще ще сте в състояние да потвърдите или отхвърлите тази възможност.

Друго, което може да се каже, е, че когато следваме изцяло безпрекословно дадено учение, то ние рискуваме да бъдем сериозно подведени, ако това учение се окаже погрешно. Ние следва да вярваме в учителя и учението, но също така и да ги разбираме. Да прилагаме нещо без разбиране не е разумно, а ако все пак трябва нещо да се направи, то учителят е длъжен да предупреди, че това, което изисква, може и да е неразбираемо за учениците към момента, но е важно да бъде изпълнено точно така, както казва.

Другото притеснително е, че "усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Прихолозите на това му викат проекция. Представяш нещо (и пред себе си) по начин, който ти изнася на теб. Така някои "откриват" в учението на Учителя потвърждение на теорията на конспирацията, оправдание да не работят, оправдание да отхвърлят и т.н. Мислите, че не е така ли. В лекциите на Учителя си го пише. Има си специални места, където говори за това колко грешно е отказването на супер "духовните" хора от работа.

Възприели сме истински нещо от учението, не когато сме проектирали нещо върху него, а когато то ни е изненадало, стреснало, растърсило, когато сме осъзнали нещо ново за себе си, без да търсим потвържение на убежденията за себе си.

Когато някоя мисъл в едно учение е подплатена от нашия личен опит, то разбира се е съвсем лесно тази мисъл да бъде приета. Да оставим настрана проекциите. Всички ги правим, но те са само една възможност от многото. Между съзнанията и мислите може да наблюдаваме резонанс, може да имаме и дисонанс. Радостта или отегчението идват от там. Ето и тук във форума: харесва ни нечие мнение и поставяме плюсче, даже може да прибавим и мнение в което посочваме колко вярно е написаното. Това не е някакъв сериозен проблем. Всеки трябва да има някакво отношение към това, което чете. Добре е то да е безпристрастно, но да се постигне е трудно. Могат да се изведат примери за пристрастност тук от форума за всеки. Но това, че даден текст от дадено учение ни харесва не означава задължително, че ние сме пристрастни. Може да сме, но може и да не сме. Вече казах, това е само една възможност. Можем да правим проекции, но може и да не правим. Какво, тези, които не правят проекции не могат ли да са изпълнени с радост четейки даден текст който отговаря на вибрациите на собствените им мисли? Могат разбира се.

Линк към коментар
Share on other sites

Гледано от тази гледна точка, нещата са така, да.

Ако мога да обобщя двете гледни точки, то вземаме полезни неща оттук оттам, но не трябва ли поне едно учение да удвоим в дълбочина. Въпреки трудностите/уроците, което това усвояване носи?!

Линк към коментар
Share on other sites

Когато си отидем от този свят, дали ще можем да оправдаем грешките си с факта, че сме следвали накого или с факта, че Бог е в нас и сме грешили заедно. Мисля, че никой не ни е освободил от задължението да мислим.

Линк към коментар
Share on other sites

Не ми се иска да пиша много - по-горе са написали най-същественото, за което благодаря.

Ще си кажа за себе си. За мен единственото Учение - Източник, което следва човекът в този свят е Дървото на Живота и единственият Учител е Бог. Всички създадени от човек учения, колкото и да са добри и широкообхватни, са в най-добрия случай упътвания как да следваме основното Учение. Хората имаме нужда да ни се обяснява на различни езици според различните си опитности... Колкото до Дървото на Живота, то няма как да се обхване от ума - ние сме в състояние само да се храним с плодовете му...

Това ми беше мисълта, когато написах "мненията на Великите", а не Ученията на Великите" - да се направи справка по-горе, моля.

Моля, също да се прави разлика между проекцията на ценностната система и естесвената връзка на душата с Източника. Преживявала съм ги и двете - разликата е генерална. Когато човек проектира убеждения и ценности, усещането е на победител и ликуването вътре скандира "велик съм". Аз говоряза съвсем друго - за вълна от радост, която носи усещането за единение и хармония с всеки атом на този свят. Тази вълна не е марш в светлината на ярък прожектор, а тиха музика в нежната светлина на зазоряването... .

И накрая - личните ми опитности сочат, че точно поведение от типа:

или следваш едно учение със всичките му неща и изучаването му означава да разбереш защо не приемаш всичко от него, или нищо не следваш.
води до идентифициране на себе си с едно човешко учение и съответно идентифицирането на това учение със себе си. Тъжна картинка е. Но поучителна
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...