Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Аз, жената и децата


Recommended Posts

Здравейте,

Няма с кого да споделям и на кого да кажа какво наистина мисля. Нямам приятели, а и да имам не мога да споделя с тях това, което пиша тук.

Двамата с жена ми сме на по 47 години. Женени сме от 24 години. Имаме двама сина - на 21 и на 12 години.

Големият ми син е роден с мозъчно увреждане - ДЦП. Не е самостоятелен и е на инвалидна количка. Животът ни е посветен на грижите за него. През ден си тръгвам от работа в 13ч., за да се върна в къщи и да го гледам.

Животът ми се състои в работа и грижи за децата. Липсва ми свободно време, което да посветя на грижа за себе си, за фитнес, за здраве, за почивка, за забавление. А когато нямам възможност да се погрижа за себе си, ставам раздразнителен.

Никога не правим нищо сами със съпругата ми - винаги сме с децата. Нямаме личен съвместен живот.

Жена ми се смята за най-красивата на света. Напоследък често казва, че понеже е красива трябва да й се прощават всички грешки. Или пък "Като се гледам, толкова съм красива, че ми се иска сама със себе си да правя секс." Това й усещане се подсилва от мненията на хората, които й казват, че е много хубава, добра, че се справя с всичко, че е много добре облечена и т.н. Всичко това е абсолютна истина, но мисля, че й замайва главата.

В нея се наблюдава двойнствено поведение. При общуването с колеги в работата и хора извън семейството е много любезна и мила. В къщи е друго - тя нарежда и заповядва какво да се прави и не се колебае да вика и да употребява обидни думи, когато някой й се противопостави.

Тя, която иска от малкия син да чете всеки ден по 1 час, не е прочела нито една книга за последните 10 години.

Най-често караниците тръгват от дреболии и някоя забележка, която аз съм й отправил. Тя не приема забележки - веднага ме обвинява, че съм или пил алкохол, или съм вече стар и че се карам с нея, за да не правя секс?! Не обичам скандалите и това ме измъчва. Как да направя така, че да не ги предизвиквам?

Жена ми все по-често напоследък ми казва "Кажи ми, че съм красива! Нали съм млада? Ти не ми обръщаш внимание!" А кога да й обърна от работа и домашни задължения?

По отношение на секса сме добре. В последно време жена ми иска секс много често - всеки ден, дори и да е изморена от работа. Преди 2 години не беше така - работата я отклоняваше от секса и искаше само да спи (за да бъде красива).

Имам проблем с алкохола - пия почти всеки ден, преди всичко на вечеря. Не пия по много и не се напивам, но все пак не трябва да се пие. А не мога да се откажа...

Много съм чувствителен към нередностите, неспазването на правилата и несъобразяването с другите хора. Забелязвам всякакви нередности, които другите хора не забелязват. И понеже не мога да променя нещата, се тормозя.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Два пъти прочетох написаното от теб и какво мога да кажа. Рядко виждам човек, който да се е постарал да е така обективен и честен в описанието на себе си и близките си, поздравления за което. При така описаните обстоятелства, просто и на теб, и на съпругата ти ви идва на нагорно от задълженията, които вече повече от 20 години имате в семейството. Моите деца са на близка възраст и мога да кажа, че също вече съм се поизморила с грижите за тях, въпреки че са съвсем самостоятелни и дори за доста неща те помагат на мен. Представям си как се чувствате вие. И всеки от вас двамата търси компенсации в нещо, което му идва отвътре и е най-близо до него самия като човек. Каквато и да е съпругата или ти самия, каквито и недостатъци, лоши навици и странности на характера да имате, чест ви прави, че нито сте абдикирали от задълженията и отговорностите, нито се опитвате да избягате или да минете метър, напротив, и двамата работите, и двамата се грижите за семейството и децата, които сте създали.

Разбирам, че ти е трудно (и на всеки на твоето място би му било тежко и трудно), но просто няма как да не е също толкова трудно и на съпругата ти. Тя е друг характер и просто чувството за некомфортност се проявява при нея по друг начин. Казваш често повтаря, че е красива и т.н., а по-добре ли е често да повтаря, че е изморена, че не може повече, че не издържа и т.н.?!

Всеки си мисли (и аз включително), че ако другите хора изобщо и особено близките му в частност са маааалко по-еди какви си, би било много по-добре. Но тъй като е трудно и направо невъзможно да промениш другите хора, то какво ще кажеш да опиташ със себе си? Направи ми впечатление това, дето се вглеждаш за нередности, недостатъци и в другите, и в себе си, и въобще в живота ... Това съм сигурна, че много те тормози (и аз бях такава преди години, и още сигурно съм, но надявам се в много по-малка степен). Добре е да развиеш едно приемане на нещата. Не зная какъв тип човек си, но от написаното съдя, че може би за теб ще е подходящ следния начин - забелязваш нещо нередно, вместо да се подразниш/ядосаш, опитай да си обясниш защо се е получило; анализирай човека или резултата, чопли навътре, постави се на мястото на човека, върни назад колкото можеш, защото всяко нещо си има причина и това, което виждаме като резултат сега, просто е едно следствие. Предполагам, че това ще е полезно. Опитай ако искаш известно време и пиши какво се е получило.

Още нещо - съзнавам, че и ти се чувстваш изморен, обаче защо не опитате да отделяте поне няколко часа седмично само за вас двамата със съпругата; час-два поне всеки със свое занимание, хоби, приятели ... въобще някакво удоволствие/отмора и час-два поне някъде заедно - на разходка, на ресторант, на гости, на сауна, на кино/театър, въобще на нещо, което ви носи удоволствие и на двамата. Дори и да нямате баби/дядовци или други роднини, приятели или съседи, на които да поверите децата за известно време, то малкият син е достатъчно голям вече да постои самичък с баткото за 2-3 часа; дори на тази възраст според мен би се погрижил пълноценно за него, ако се наложи. Не си възлагайте по-големи отговорности от тези, които живота ви е наложил!

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Хари, минали са няколко дни от както си пуснал поста си, дано следиш темата все още.

Посочил си няколко проблемни зони, които принципно са свързани по между си, но са много различни като посоки за работа.

Няма и конкретно формулиран въпрос към който да се насочим.

Ако проследиш как си написал поста си, последователността и хронологията на събитията ще откриеш причините и следствията за настоящето положение.

Ще се опитам да го напиша схематично:

24 години брак; - не лек семеен статус; - липса на лично време; - красива жена във възраст на личностна криза; - стрес и при двамата; - емоционално - фокусирано справяне: ти - чрез разтоварване с алкохол, тя - чрез акцентиране на положителното " красива съм"

Чрез този вид справяне се прави бягство от реалността. Всеки е в своя свят, неизбежно е пораждането на конфликт.

Това е възраст, в която се получава ролево напрежение.

Всеки до момента се е опитвал да изпълнява няколко роли в живота - добър съпруг/а; добър баща/майка; професионалист в работата си (до колкото разбрах и двамата работите); привлекателен и стабилен мъж/ жена.

Всички тези роли пораждат всекидневно ролево напрежение. Идва момент, в който започва несъзнателна равносметка, - до колко съм се справил с живота си.

При жената на тази възраст особено болезнено се преживява и физическата трансформация. Особено трудно е за красивите и привлекателни жени, които са се крепили или са залагали на красотата си, които са били признати като красиви, и са усещали това като една от най - силните си позиции. Нормално е съпругата да вижда или усеща тази промяна в себе си и вкопчвайки се в стария модел да иска всекидневно потвърждение на разклатеното си убеждение. Това спадане в самооценката води до силно раздразнение и силен спад в преживяването на радост и благополучие.

Това е възрастта, в която на жените им предстои и менопаузата, а тя е свързана с много хормонални промени, които се отразяват както на поведението им, така и на цялостното им преживяване и светоусещане.

Толкова за жените, това е проблем, който тя трябва да осъзнае като такъв и да работи в посока трансформиране на възприемането на Себе си.

Твоята роля е изцяло подкрепяща.

Логично е увеличаването на сексуалното желание, това е вид самодоказване, че все още е привлекателна, жизнена, желана.

Ако в този момент при съпруга има отдръпване по различни причини, това води до разклащане на самоувереността, при суетните , красиви жени, това е доста сериозен емоционален удар. При мъжете в тази възраст, които не са преживели кризата на трийсетте, се наблюдава самодоказване, чрез търсене на връзки с по -млади жени.

Като цяло е добре да се работи над промяна на приоритетите, информираност за промените в тази възраст и взаимна подкрепа. Това трябва да стане двустранно.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Didi_ts, много ти благодаря за отговора! Не съм спрял да следя темата, но от задължения нямам време да напиша отговор, с който да благодаря. Е, сега го правя - жената спи пред телевизора и виж кое време е. Трябва да се лиша от сън, за да направя нещо за себе си. Както обичат да казват някои: "Това е положението.". Оправяй се!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте!

Макар и с много голямо закъснение искам да благодаря на Диана за мнението, което е написала по моя въпрос! Не ми се случва често някой да ме похвали за нещо – както казва Диди „Моята роля е изцяло подкрепяща…”.

Та възприемам написаното от Диана и като поощрение – за старанието, за реалната самооценка. Благодаря й и за ценните съвети, които ми дава – именно затова описах моите проблеми в този форум.

Между другото, в този т.нар. „портал” се пише изключително грамотно и интелигентно, което може би потвърждава теорията, че от психологически проблеми страдат повече интелигентните хора, жалко :-(  Но пък форумът е затова – да си помагаме взаимно.

Ето и сега жената ми е сърдита (и спи, разбира се), защото се сдърпах с големия син, а след това й направих забележка, че само иска да спи – и ето ти проблем.

Просто не мога да издържа на изкушението да споделя следното нейно изказване днес, когато се опитах да разведря нещата: „Човек, който ми прави забележка, че спя, е мой враг!”.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Между другото, в този т.нар. „портал” се пише изключително грамотно и интелигентно, което може би потвърждава теорията, че от психологически проблеми страдат повече интелигентните хора, жалко :-(  Но пък форумът е затова – да си помагаме взаимно.

Ето и сега жената ми е сърдита (и спи, разбира се), защото се сдърпах с големия син, а след това й направих забележка, че само иска да спи – и ето ти проблем.

Просто не мога да издържа на изкушението да споделя следното нейно изказване днес, когато се опитах да разведря нещата: „Човек, който ми прави забележка, че спя, е мой враг!”.

Радвам се, че форумът ти помага по някакъв начин. Относно хората, които търсят психологична помощ, обединяващото не е интелигентността, а психологичната култура, която за радост става все по - голяма и отнасянето на проблема до специалист започва да преобладава пред обсъждане с приятели/ки на чаша алкохол или самоизолация, което пък увеличава шанса за добър финал удовлетворяващ всички засегнати. 

А зад тези думи на жена ти вероятно стои нещо съвсем различно, въпросът е :Как да стигнете до автентичността в общуването, качество, което бих казала е в основата на огромния брой семейни проблеми. За съжаление, много рядко се развиват подобни умения у детето , в следствие на което ние общуваме непълноценно по между си, разчитаме на телепатични способности или търсим единствено единомислието, като вариант за успешно общуване и така увеличаваме непрекъснато бариерите помежду си. 

Ключът е в това да се научим да общуваме, казвайки това което чувстваме, мислим и искаме, а не да гадаем другият какво мисли или да правим предположения, на които искрено да си вярваме.

Опитай се да задаваш въпроси, които да ти изясняват репликите, които не разбираш. Изкажи чувствата и желанията си, без да търсиш на всяка цена разбиране, прави го заради себе си.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

.......

Между другото, в този т.нар. „портал” се пише изключително грамотно и интелигентно, което може би потвърждава теорията, че от психологически проблеми страдат повече интелигентните хора, жалко :-(  Но пък форумът е затова – да си помагаме взаимно.

Ето и сега жената ми е сърдита (и спи, разбира се), защото се сдърпах с големия син, а след това й направих забележка, че само иска да спи – и ето ти проблем.

Просто не мога да издържа на изкушението да споделя следното нейно изказване днес, когато се опитах да разведря нещата: „Човек, който ми прави забележка, че спя, е мой враг!”.

 

Страдат интелигентните хора, да. Най-вече защото са интелигентни и смятат за странно, не на място, неудобно, лошо да изразят чувствата си и това, което наистина искат.

 

Изкушение да го споделиш с нас, чудесно. Но какво сподели с нея.

 

Хари, Хари, Хари, Хари, мога да ти дам професионален съвет (поне в моята област), какво да направиш, какво и другите хора тук го правят, но аз, Хари, като мъж, като мъж ми е обидно за теб. Обидно ми е, че стоиш с жена, с която не трябва бъдеш заедно.

 

Естествено, има твои характеристики, които те карат да стоиш с нея, но самият ти си се запитвал многократно дали си заслужава.......Заслужава ли си твоят живот да си го поставил в зависимост от тази жена. Той не е в зависимост от децата то, както го представяш. В зависимост от тази жена е. Ти си неин, извинявам се за израза, угодник.

 

Мисля, че само така мога да се обърна към теб. Наречи ме грубиян, но се нервя, когато виждам потъпкана мъжка сила,.........която сила можеш да дадеш на децата си, а не на тази, която не я заслужава.

 

Д-р Първанов

 

ЗАБ.

 

Първоначално мислих да не одобря този пост.Но после прозрях,че начина на изразяване е преднамерено груб и наистина иска да събуди тази мъжка сила, която дреме във вас.За това го пускам, с надежда........да поемете отговорност и промените живота си.

 

Д-р Първанов

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Много съм чувствителен към нередностите, неспазването на правилата и несъобразяването с другите хора. Забелязвам всякакви нередности, които другите хора не забелязват.

Най-често караниците тръгват от дреболии и някоя забележка, която аз съм й отправил. Тя не приема забележки - веднага ме обвинява, че съм или пил алкохол, или съм вече стар и че се карам с нея, за да не правя секс?! Не обичам скандалите и това ме измъчва. Как да направя така, че да не ги предизвиквам?

 

Отношението на човека до нас е като нашето собствено отражение в огледало... само че огледалото е от увеличително стъкло... 

Изходът е любовта... безусловната. Да обичам това означава да разбирам и приемам човека такъв, какъвто е, да го подкрепям и да го оставям свободен. И вече няма значение дали живеем заедно или далеч един от друг. Ако сменим човека, но не променим в себе си това, което е предизвиквало проблема, следващият човек и проблемите с него - ще бъде дори по-зле. 

От лични наблюдения и опит... 

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...