Jump to content
Порталът към съзнателен живот

И у добрия човек има скрито нещо ....


B__
 Share

Recommended Posts

Бих ви помолил да коментирате следните цитати, за да мога да видя вашите мнения и впечатления. Лично аз се впечатлих много от израза „А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.” Искам не толкова аз да коментирам, а ще съм благодарен за впечатленията относно цитатите, в които аз намирам и осъзнавам някакъв много дълбок поглед на Учителя.

"Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора. Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто…..

….Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.”

„Влязоха в ладията”

http://triangle.bg/books/1929-09-01-10.2006/1929-11-24-10.html

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Станимир. Благодаря и за това, че всяко ново нещо не е притеснение за теб.

Искам да споделя още две нещата.

Това е от Дао Дъ Дзин:

"...Когато всички познаят доброто като доброта, това не е добро..."

А следващото е от "Стремеж към съвършенство" на Свети Никодим Светогорец. Истинското Християнство е също истинско:

"...Никога не позволявай смело да съдиш ближния. Никога не съди и не осъждай, а на-вече за същия плътски грах, за който говорим, макар някой и да го е извършил. Към това прояви състрадание и снизхождение. ...

...Ако осъдиш и презреш другия, знай, че Бог ще те накаже, като допусне сам да паднеш в същия грях, за който осъждаш другите....

.....не вярвай на своето постоянство..."

Просто уникално ми звучат фразите на Учителя, Лао Дзъ и Свети Никодим Чудотворец:

"... .и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже..."

".....когато всички познаят доброто като доброта, това не е добро..."

".....не вярвай на своето постоянство..."

Да приемем или не несъвърщенството? Да приемем или не себе си?

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Просто уникално ми звучат фразите на Учителя, Лао Дзъ и Свети Никодим Чудотворец:

"... .и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже..."

".....когато всички познаят доброто като доброта, това не е добро..."

".....не вярвай на своето постоянство..."

Да приемем или не несъвърщенството? Да приемем или не себе си?

Добър или лош човек трябва да познава себе си. За това познание могат да допринесат различни външни условия и вътрешни нагласи, посредством тях човекът изучава пластовете на съзнанието си които са натрупани в течение на придължителни епохи. Това което в момента е във фокуса на съзнанието е като текущ добив от тези пластове, другото остава скрито или забравено. Затова Учителят използва сравнението с рудодобива и неочакваните резултати от него.

Доброто като акт на проявление е нещо конкретно, то се измерва с реален резултат, като даване ябълка на гладния. Добротата от друга страна е едно абстрактно понятие или нагласа на съзнанието която може да е самодостатъчна, затова те могат и да не достигнат до конкретни прояви. В този смисъл те могат да станат капани на съзнанаието защото макар и без да са изявени с конкретни прояви те му носят задоволство което спира по-нататъшното търсене. Затова Лао Дзъ набляга на самия процес на търсене, неговата динамика не позволява стагнация и задоволство. Това е обяснено на много места в книгата му.

Светията говори да не вярваш на своето постоянство, но кое е постоянно в състоянията на което и да е съзнание? Това е трудния въпрос в християнството. Според догматиката му това е Царството Божия, но това е отново вяра в едно абстрактно понятие за което няма информация. Когато това познание дойде ще изглежда ли това царство така постоянно както сега, когато няма такова познание? Няма ли все пак да се наложи прераждане в други светове и заплащане на стари кармични сметки? Тук е разликата между традиционното християнстово с неговото влизана в царстовото Божие чрез благодат и вечно блаженство и учението на Учителят и други духовни учения. Всеки влак си има пътници.

Link to comment
Share on other sites

Хм, разбирам; идеята е, че сме като ин-ян, колкото "добри", толкова и "лоши". :hmmmmm:

Под лошото проявление може да се открие доброто, по-навътре в човека, както и обратно - в добрия човек има по-надълбоко нещо лошо.

В такъв случай ние към какво (да) се стремим?

Хареса ми и това на Диан:

... За това познание могат да допринесат различни външни условия и вътрешни нагласи, посредством тях човекът изучава пластовете на съзнанието си, които са натрупани в течение на продължителни епохи. Това, което в момента е във фокуса на съзнанието, е като текущ добив от тези пластове, другото остава скрито или забравено

Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или?

Link to comment
Share on other sites

Диана, преди малко четох следното интересно нещо и се появиха и следващите неща:

"...Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си – не може...". От "Любов"

"...Мислите ли, че всеки, който ви говори за любовта, носи любовта? Мислите ли, че всеки човек, който говори за добро, носи доброто? Мислите ли, че всеки, който говори за истината, носи истината? Не....". От "Добри проводници"

"...Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка....". От "Любов, вяра и надежда.

"...Бог всякога говори право! За Бога няма минало, всичкото е едно настояще. Дотогава, докато ти мислиш, че някои неща са по-добри, а някои – по-лоши, то е друг въпрос. Ти си в един различен свят. Няма по-добър и по-лош живот. Винаги съществува едно отношение между хората. Всичките противоречия в света, и лошите работи, произтичат от любовта....". От "Слепороденият човек"

"...Казваш: „Аз мисля, че съм нещо повече от другите“. – Свободен си да мислиш, но дали си повече от другите, това е въпрос. Едно нещо е да мислиш, друго е да си такъв или онакъв в действителност...." От "Трите посоки".

"...Аз не искам да правя едно добро без Любов, не искам да предам една мисъл без Любов, не искам да направя една постъпка без Любов. Навсякъде искам да я приложа, защото дето прилагам Любовта, то е Божественото или съобразно е с Божия Дух. Казвам: Всичко, каквото вършим, да бъде съобразно с този път, тъй щото да имате одобрението на невидимия свят, че сме постъпили право...." От "Дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината"

За какво говори Учителя в първия ми цитат в темата? Според мен, че много хора, които се мислят за добри, правят добро заради самото добро, правят добро без Любов...А какво е всяко нещо направено без Любов!?

Самият факт да се мислиш за добър означава (в повечето пъти в наше време), че се мислиш за повече от тези, които наричаш лоши, означава, че се противопоставяш на лошите хора, че ги съдиш, говориш за престъпленията им. А пък "всичките противоречия в света, и лошите работи, произтичат от любовта".

А пък желаният резултат според мен е да се оставим да бъдем проводник. И каквото да мине през нас, то ще бъде направено, помислено, почувствано с Любов......(но не можем да станем проводник чрез ума :), чиято основна функция е да подклажда заблудите ни )

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Хм, разбирам; идеята е, че сме като ин-ян, колкото "добри", толкова и "лоши". :hmmmmm:

Под лошото проявление може да се открие доброто, по-навътре в човека, както и обратно - в добрия човек има по-надълбоко нещо лошо.

В такъв случай ние към какво (да) се стремим?

Хареса ми и това на Диан:

... За това познание могат да допринесат различни външни условия и вътрешни нагласи, посредством тях човекът изучава пластовете на съзнанието си, които са натрупани в течение на продължителни епохи. Това, което в момента е във фокуса на съзнанието, е като текущ добив от тези пластове, другото остава скрито или забравено

Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или?

В цитата всичко е казано в прав ред:

Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто…..

Пластовете зло, които са дълбоко в нас, това са остатъци от миналото. Това е необработен материал, който следва да отработим съзнателно. Това са нашите стари мисли, стремежи и модели на поведение, които отговарят на едно по-ниско ниво на съзнанието, каквото сме имали в миналото. Но новото ниво на съзнанието – това, което се опитваме да изградим за в бъдеще е несъвместимо с тях. Ние няма как да избягаме от миналото си, но можем да прекъснем влиянието му върху нас. То е в миналото – там е неговото място, ролята му е изпълнена и вече е ненужно за развитието ни. На кого е нужно да се връща към състоянието си в зората на човешката еволюция или пък към съзнанието си в животинското царство? Тогава сме вършили огромни злини, но е нямало осъзнаване за същността на извършваното. Всъщност старите стремежи неотговарящи на новото равнище на развитие на съзнанието – това е злото. Едното е от миналото, а другото от бъдещето. Не можем да вървим към едното държейки се здраво за другото.

Link to comment
Share on other sites

Хм, разбирам; идеята е, че сме като ин-ян, колкото "добри", толкова и "лоши". :hmmmmm:

Под лошото проявление може да се открие доброто, по-навътре в човека, както и обратно - в добрия човек има по-надълбоко нещо лошо.

В такъв случай ние към какво (да) се стремим?

.....

Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или?

И откъде следва че сме колкото добри толкова и лоши? Трябва да се внимава когато се минава от качествени твърдения към количествени оценки. Означава само че в нас има резултати от добри и лоши дела, колкото са едните и другите количествено във всеки един човек е различен и много по-труден въпрос, той изисква много информация и способности за разбирането й.

Също откъде следва че има някакво съотвествие между доброто и злото, и ин и ян? Това са съвсем различни дуалности, а дуалности има много, например мъж - жена, произволното свързване на значението на различни дуалности в търсене на някакво общо значение е елементарна грешка.

Ползата от учението е освобождение от резултатите от минали грешки и живеене по начин който ни носи повече задоволство от предишните начини, което може да се нарече нов начин на живот. Това е един стремеж който ни движи напред защото позволява да опитаме и евентуално да постигнем качества и резултати, които са били невъзможни преди. Те могат да бъдат толкова много различни от предишните ни постижения че да изглеждат като чудеса, затова Буда казва че единственото чудо което познава е чудото предизвикано от образованието.

Link to comment
Share on other sites

Станимир, аз се обърнах в последния си пост към Диана, но той е и към теб, и към всички :)

Сега да продължа идеята си. Това е от "Пътят на ученика":

"...Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните"..."

Грешните хора се кичат с добродетелите на праведните. Колко ли от праведните хора са грешници кичещи се с добродетелите на праведните?!?!?!? И дали в нашето съвремие злото нараства? Ти казваш не, аз мисля, че то нараства. На кого се дължи злото!? На грешниците? Кои са грешниците!?

Казваш, че злото било от миналото. Аз бих казал, че и настоящите разбирания на праведните (добрите) хора са от миналото и са си все същото зло. Ето продължение на цитата:

"...И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото..."

Link to comment
Share on other sites

"За доброто се готвим търпеливо и дълго,

подлеци ставаме изведнъж...."

Това написа в своя Автореквием поета Стефан Цанев.

Наскоро имах следната опитност.След чудесна ,безметежна и красива радост,така се приспах сама,че дадох ход на низки чувства и страсти.Какви ли .Ами да речем ревност и обида.Това са разрушителни чувства,и са една проява на дремещото в нас -зло.И макар да се сетих,че не трябва да ги подклаждам в себе си,закъснях и унищожих за миг ,ценни натрупвания.Разклатих една връзка ,градена с години,взривих себе си и трудно излязох от тази турболенция.Сякаш ,за да ми напомнят мъдростта,че привличаме в живота си ,онова което мислим и чувствуваме,като домино започнаха да падат ,проблеми от всякакво естество и светът изведнъж от цветен и красив,посивя и стана тъжен.Благодаря на Учителя,за всичко ,което ни е оставил-песните,молитвите и беседите.Това са помагала за ситуации,като описаната.А ,ако човек работи постоянно,може и да бъде освободен от даден изпит преди сесията..Взех се в ръце ,но тази опитност ще ми държи влага доста време или поне до следващия път ,в който ще бъда изпитана по тая тема.Не ви ли се е случвало това.

Защо пиша тия редове в темата .Защото искам да кажа на Божидар,че великите Учители имат право да изказват мисли.Те черпят инфо от Акаша.Тяхната мисия е да ни учат.А ние ,ако сме достатъчно усърдни ученици,имаме шанс да минем по-леко или без резки и драматични обрати през житейските бури.А ако все пак се налага да изпием дадена чаша,това да направим в смирение и приемане,а не в разрушителен бунт.Но си мисля,че е грешка,ако използваме мислите ,които са ни оставени за поучение,за да оправдаваме свои прояви.В случая ,това,че злото съществува дори и в най-добрия човек,не означава да признаваме правото му на съществуване и да се откажем да следваме доброто като пътеводна светлина на живота си.

Поздрави.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Розичка - всички сме ги минавали тези изпити и още минаваме. Затова сме в това училище заедно.

А колкото до добрите хора и лошото - че коя съм аз да съдя кой е добър и кой не. Най-малко себе си да оценям сама. Нямам време за това - много учебници, много изпити...

Мисълта на Учителя я разбирам по малко по-различен начин.

Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто….

Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена.

Този пласт се намира дълбоко, т.е. това е пласт на несъзнаваното, на природа, която е латентна, остатъци от някаква стара картина, или сурови още "заготовки" за някой следващ живот. Щом са латентни, щом са надълбоко, значи не са за този живот, други са ни задачите, други са учебниците сега. Да ги копаем и да се вглеждаме в тях, то е като да си зарежем градината с посадените дръвчета и зеленчуци и да идем да ровим в тинята, за да сме сигурни, че някъде в нашия свят има и... тиня и в нея нещо гние... Апропо, гниенето някъде дълбоко също е много важен процес, но той вече не е в нашите "учебници".

Link to comment
Share on other sites

И дали в нашето съвремие злото нараства? Ти казваш не, аз мисля, че то нараства. На кого се дължи злото!? На грешниците? Кои са грешниците!?

Казваш, че злото било от миналото. Аз бих казал, че и настоящите разбирания на праведните (добрите) хора са от миналото и са си все същото зло.

Доброто и злото не са реални неща, те са измерители. Това не означава че те не са важни, те просто са нужни за да измерят определени действия и обмен, които влизат в по-големи системи на обмен.

Това не е лесно да се разбере, но в съвременната епоха материалните блага и услуги имат подобни измерители като парите. Какво са парите? Само парични знаци напечатани или изковани върху хартиени или метални носители. И въпреки това те са важни защото те регулират обмен на стоки и услуги между хората и се издават според съществуваща система на обществени отношения, включителни и междуобществени отношения в сегашната епоха. Може и да не бъдат използвани, ако има други измерители и те бъдат приети от участниците. Докато това стане обаче те са валидни. После ще се изгубят "като старите пари". Нуждата от баланс обаче ще остане и именно това е смисъла на кармата, този баланс винаги намира израз според "сегашните пари". Така миналото идва в настоящето, но само частично защото измерителите са само един аспект на живота. Той има и много други аспекти, но те са друга бира. :)

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...