Проблем с концентрацията по време на учене

[Човек_88]

Здравейте! Вероятно някои от вас все още ме помнят. Преди около 2 години посещавах активно форума, във връзка с преживяваните от мен "състояния" по онова време, а именно социална фобия и агорафобия. За щастие, успях да разреша напълно описаните проблеми, което дължа освен на себе си, също така и на д-р Тодор Първанов, с когото проведохме успешна терапия, както и на безценните съвети на Орлин Баев. Оттогава животът ми коренно се промени, придобих нова, по-мъдра, духовна, философска и земна гледна точка. Научих се да се радвам на малките неща, осъзнах че аз избирам как да реагирам на дадена случка от житейския мир и по-конкретно как точно да я интерпретирам, а оттам и какви последствия да има за моята психика, чувства и настроения. Започнах да контактувам леко и достъпно с хората. Убедих се че самооценката ми зависи само и единствено от мен самия, а не от това какво мислят другите за мен. Едно от най-важните неща, които постигнах е че се научих да живея в синхрон със себе си, да се приемам и обичам и чак тогава с радост установих че вече мога да обичам и приемам и другите, както и свободно да отстоявам позицията си пред тях. Постигнатите промени пък неминуемо рефлектираха и върху работата ми, при това твърде положително, защото последната е свързана с активни контакти с много и различни хора. Мога да напиша още много, но с оглед факта че не това е целта на публикуваната от мен тема, ще спра дотук, като само ще добавя че съм благодарен на живота и съдбата че преживях панически атаки, социална фобия, агорафобия и огромни ирационални страхове. Ако все пак за някого представлява интерес, мога да публикувам отделна тема.

 

Сега по отношение на настоящия ми /на пръв поглед несериозен/ проблем.

 

През последните шест месеца животът ми поднесе едновременно кумулиране на множество ангажименти, свързани предимно с работа, преместване в друг град, смяна на приятелското обкръжение, адаптиране към нова любовна връзка, редица битови проблеми, финансови затруднения, отговорност за учене и усвояване на солидно количество теоретичен материал, поради предстоящото ми явяване на държавен изпит.

Съвкупността от всичките тези фактори ми се отрази по един единствен начин и той е че станах по-разконцентриран и разсеян. В ежедневието това негативно следствие не ми се отразява неблагоприятно, но истинският проблем настъпва когато седна да уча вкъщи. Проявява се дори когато съм отпочинал, наспал съм се и нямам никакви други задачи.

Как протича всичко?

Сядам да уча, първите няколко минути всичко е наред и изведнъж, успоредно с ученето в главата ми започват да изплуват много приятни и предизвикателни мисли от рода на: довечера ще отида на кафене, там ще срещна еди кой си, кара ми се кола, яде ми се пилешко, как съм във финансов аспект, ще ми стигне ли времето за изпита и т.н. Изброяването е примерно и се надявам достатъчно за придобиване на ясна представа. Най-често мислите са положителни. Имам чувство че ме подтикват да оставя учебника и да се отдам на забавления и разходки навън. 

Това, което пробвах до момента и установих впоследствие че помага е да не се вкопчвам в тях. Например - ако си помисля довечера ще ходя на кафе и се поддам на мисълта, веднага следват и други от рода на "с кого", "къде" и т.н. Ако оставя мисълта просто да премине, без да й обръщам внимание, всичко е наред, но за съжаление не за дълго. Само след минута следват други отклоняващи ме мисли и в един момент установявам че мога да контролирам мислите, но в желанието да го правя още повече се отклонявам от ученето. В други моменти пък, когато не нахлуват такива мисли, просто ме домързява и ми изчезва мотивацията въобще да се захващам да уча. Това обикновено е придружено с отлагане във времето на предстоящото учене и целенасочено измисляне на оправдания, които да го аргументират. Крайната фаза на проблема се проявява в пълната невъзможност за запомняне на четената тема или пък в изключително удълженото време за нейното запаметяване. Така например онзи ден учих текст от 10 реда за около 3 часа. Почти през цялото време, в което учих мислех колко приятно съм прекарал в дискотеката и как след като си науча ще отида да се разходя в парка.

 

Преди такъв проблем не съм имал и винаги съм усвоявал голям обем от материл, без особени затруднения. Чел съм и допълнителни трудове и съдебни практики, които изобщо не са предвидени в конспекта ми. Споделям това, защото създалата се ситуация наистина е отскоро, а е в състояние да прогресира в голям проблем. Има ли вероятност мозъкът ми да се "научи" да се разсейва и да си мисли за приятни и отклоняващи ме неща и занапред да не мога да се концентрирам?

Какви подходи и стратегии предлагате да приложа, за да се справя със ситуацията адекватно?

 

Моля за вашите съвети и насоки. Ако проблемът ми продължи и се развие, съществува реална опасност да не си взема изпита. Но не това е основният ми проблем, защото все пак университетът е предвидил и поправки. Проблемът е че искам отново да съм старата "машина за четене" и с лекота да разбирам, усвоявам и запаметявам трайно всичко, което ми е интересно и желая да науча.

 

Поздрави.

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

В началото на месеца, момиче от форума имаше подобен проблем-нейният изпит е в началото на драгият месец.Вече чете интензивно и ми се иска да получиш съвет от нея, все пак личният пример, на човек справил с подобен проблем  е по- важен от моите приказки.Затова сега ще я изненадам с молбата си да ти помогне.

 

Що се отнася, до притесненията ти

 

,, Ако проблемът ми продължи и се развие, съществува реална опасност да не си взема изпита.,, 

 

Това е абсолютно невъзможно.Казвам го не да те успокоя, а защото познавам характера ти, знам начина ти на мислене и работата на мозъка ти.

 

,,Проблемът е че искам отново да съм старата "машина за четене" и с лекота да разбирам, усвоявам и запаметявам трайно всичко, което ми е интересно и желая да науча.,,

 

Ти сам си го казал-всичко, което ми е интересно.Проблема е точно в това, временно, нещо друго е по-интересно от ученето за този изпит.

 

Всъщност, той кога е ?

[cveti1234]

Здравей!

Аз съм момичето което „изненада“ д-р Първанов да влезна в сайта и да ти разкажа как аз се справих с проблема( малко разнообразие, тъй като от 3 часа не съм станала от учебниците). Наричам го проблем, защото за мен си беше точно такъв. Прочетох няколко пъти написаното от теб и все едно видях себе си преди около месец…няма да конкретизирам, тъй като  1:1 се припокрива с твоето описание ( с разликата, че при мен бяха повече негативни, отколкото положителни мисли и емоции).

Как се справих аз: първото много важно нещо е, че осъзнах, че ако не го направя АЗ, независимо от усилията, никой не може да ми го излее с „фуния“ в главата или да ми напише дисертацията… (преди това си мислех, че го знам, но май не беше така)

Следващият момент беше на отлагането… все си казвах“ има време, ще седна да пиша/ чета“, но когато почвах седях 15-20 минути и зарязвах всичко, концентрация нула, прочетено много- информация която мога да възпроизведа- нула…  По едно време тотално се бях отчаяла и продължавах да отлагам, като причини си намирах всякакви- най- вече свързани със здравословното ми състояние..

Решението на проблема беше много просто, но добре че беше д-р Първанов иначе… Направих си график, по които да пиша и чета. Какво имам предвид- независимо от всичките ми други ангажименти, работа и т.н сутрин ставам, правя си кафе и сядам. Никакви странични занимания, никакви разсейващи фактори и план в които всеки ден трябва да пиша/чета 5-6 часа. През 2 часа почивка 10-15 мин и пак сядам. От началото беше УЖАСНО, точно както ти го описваш, но в същия момент в които се заплесна си казвам „ ааа не, имам почивка след 1 час, тогава ще мисля за други неща“ и без да осъзнаеш почваш да отмяташ все повече и повече неща и както са казали хората, апетита идва с яденето.. имало е дни в които не съм ставала повече от 7 часа, просто защото не съм усещала как минава времето ( не го прави, трябва и време за почивка). Хубавото е, че когато „свършат“ часовете по плана, може да правиш каквото поискаш и знаеш, че си приключил за деня и не се налага да сядаш…чааак до утрешният ден

Знам, че звучи простичко, и че всеки го „знае“, но за мен беше много трудно да започна.

Надявам се да съм ти помогнала поне малко.. УСПЕХ и знам, че ще се справиш, щом аз го мога, значи го може всеки, трябва само малко мотивация и никакво отлагане( само как прозвуча...ако успея да го приложа и при контролирането на стреса, ще съм номер едно хихи)

[Човек_88]

Здравейте, докторе. Радвам се че именно вие вземате участие в темата ми и ще се опитате да съдействате за успешното разрешаване на възникналия с ученето проблем. 

Държавните изпити, които следва да издържа са общо три на брой, като всеки от тях се състои от две части. Първата част включва решаване на казус, който от своя страна е предпоставка за явяването на последващия устен изпит. След успешното решаване на казуса, предстои устен изпит, издържането на който води до вземане на съответния държавен изпит. Една проста математика показва че макар че държавните изпити са 3 на брой, те всъщност са 6, защото всеки от тях се състои от 2 части /устна и писмена/.

 

До момента успешно взех първите два /от общо три/ държавни изпита. Сега предстои и последният /трети/, който е през месец април /конкретната дата все още не е фиксирана/.

 

Общо-взето разполагам с максимум 2 месеца, в които трябва да науча 60 въпроса / по 5 страници всеки/. Обикновено почти никога не съм учил повече от 4-5 часа дневно, разпределени на 2 пъти по 2 часа, защото са ми били напълно достатъчни за запаметяването на материала, включен в дневния ми учебен лимит. Ако отново успея да съм концентриран по 4 часа на ден, проблемът ми автоматично ще отпадне и вземането на изпита ще бъде реализиран факт.

 

Относно въпроса дали нещо в момента се явява по-важно от изпита - за съжаление доста неща, като всяко само по себе си е достатъчно важно, а съвкупността им води до пълно объркване и летеж на мисли. От една страна става въпрос за неотложни и решаващи ангажименти, а от друга - за логично следващите се удоволствия, които считам че ми се полагат след тежък учебен и работен ден.

Стремя се към пълна концентрация по време на усвояването на учебния материал, а за останалите проблеми да мисля след като привърша с четенето.

 

Очаквам отговора Ви, както и евентуалното свързване с момичето, имало подобен на моя проблем.

 

Поздрави!

[Rwanda]

Здравей, Студент!

 

Като човек минал през същите предизвикателства, мога да ти споделя моя опит. При мен предизвикателствата се явяваха не само за държавните, но и при семестриалните изпити - винаги имаше за какво друго "важно" да мисля - лични, любовни и всякакви проблеми се обостряха винаги, когато имах нужда да се отдам на ученето. Ето няколко съвета, които може да са ти от полза:

1. Споделям мнението и опита на Цвети, че трябва да си направиш точен график. Аз се стремях винаги да лягам и ставам в подходящи за мен часове. Особено продуктивни за четене са ранните сутришни часове. Правех чести почивки, които придружавах с приятна храна, предаване или музика (сега си спомних, че слушах много Бари Уайт ). По този начин се освежавах и зареждах с нови сили.
2. Обвържи винаги часовете прекарани в учене с някаква награда. Вместо да си мислиш къде и с кой ще излезеш на кафе вечерта, превърни тази мисъл в стимул и си кажи "Ще изляза на кафе тази вечер, ако съм минал ефективно 5 въпроса от конспекта" (например). Или в моя случай, ако бях доволна от минатия материал, отивах на кино, гледах някое любимо предаване и т.н.
3. Постави часовете за учене в някакви рамки. Например моите родители се прибираха от работа към 17-18 часа и аз си задавах за цел до това време да съм минала определена част от материала, за да прекарам в почивка известно време с тях . Знаейки, че имам точен час, се мотивирах и в момента, в който започнех да блуждая в друго време и с други мисли, се спирах и концентрирах, защото знаех, че няма да ми стигне времето. Друг пример: Имах колежка, която беше омъжена с 6-годишно дете и която се представяше на изпитите винаги подготвена. Тя едва ли си е позволявала, докато учи да мисли за нещо различно, освен за материала, ако е искала все пак да има време и възожност да обгрижва и семейството си.
4. Отстрани всички дразнители, които биха те разконцентрирали (телевизори, телефони и т.н.) и се уедини, докато учиш. Колкото по-семпла е обстановката, толкова по-малко ще се смущаваш.
5. Сведи до минумум източниците, от които получаваш ненужна информация. Понеже в този етап мозъкът е настроен на режим учене и усилено запаметяване, аз избирателно ползвах телевизията и водех разговорите си, защото всички имена, цифри и разни други събития мозъкът ми запомняше, което ме натоварваше и отнемаше част от свободната ми памет.
6. Коригирай хранителния си режим и включи много ядки, особено орехи и бадеми, както и жито - те не само помагат с полезните си съставки, но и при самото им сдъвкване и усвояване повишават притока на кръв и оросяват мозъка.
7. Можеш да се осведомиш за някои билки, чай или хранителни добавки в аптеката, които биха ти помогнали за усилването на паметта.
8. Доктор Първанов е прав - когато ти е интересно това, което четеш, отново ще имаш желание и сили да запомняш информацията. В такива моменти, когато тотално липсва концентрацията ти, по-добре излез сам на кратка разходка. Когато чувствах, че в даден момент съм малко по-разсеяна, четях някой по-лесен или любим въпрос (вече си минал материала семестриално, така че не би било проблем да прескачаш по конспекта) или преговарях нещо, което вече съм научила. Мозъкът е мускул и той също се нуждае от по-лека загрявка преди натоварване. За да асимилирам по-сухата материя и да я направя по-интересна, на мен ми помагаше методът на асоцииране. Например даден въпрос го обвързвах с реален казус - покрай мен винаги имаше познати, които наследяваха имоти, съдеха се, регистрираха фирми, уволняваха ги и т.н. Учех материала така, сякаш ще трябва използвам познанията, за да им помогна при разрешаването на казусите им.

Всъщност основното, което трябва да осъзнаеш е, че всичко е въпрос на самодисциплина, която ти сам трябва да си наложиш. След като си се справил с далеч по-трудните предизвикателства на социалната фобия и агорафобията, съм сигурна, че и сега с повече постоянство ще успееш да накараш мислите ти да се движат в желаната посока.

 

Успех!

[д-р Тодор Първанов]

Всеки лекар е също машина за учене. Така че и моят опит е доста голям. Но написаното е толкова изчерпателно,че няма какво да прибавя към двете писма, освен това, че когато трябва да се учи и положението е наистина сериозно, нещата си идват на мястото - машината се пуска.Точно така стана с Цвети. Старият и рефлекс, да учи часове наред си заработи.

[Човек_88]

Благодаря на всички за споделените насоки, стратегии, мнения и препоръки. Ще се опитам да ги приложа на практика и ще споделя дали съм постигнал последващия и очакващ се благоприятен резултат. 

[lullaby]

Хей! Според мен ако погледнеш от гледна точка на това, че няма защо да мечтаеш как ще се разходиш или отидеш на кафе/клуб, понеже чисто и просто ще го направиш, когато приключиш с ученето, което си си поставил за цел за деня. Така че разпредели си какво да свършиш до колко часа - после почивката, после пак и после отново почивка и излизане. И така ти няма да губиш време в мечтане, защото то ще отдалечава реалното осъществяване на бленуваното от теб. Разбираш ли ме? Нека мотивацията ти е не в самото учене, а по-бързо да си свършиш работата, за да можеш да си почиваш и да се забавляваш.

Просто имаш други приоритети, няма лошо. Това не пречи да се справиш с изпита. И без това явно ти е последен :Р

[Креми (късметче)]

Много хубави мнения по-нагоре.

И изчерпателни,

Има един костелив орех и той се нарича - ментален/ умствен подход. Докато подхождате само чрез силата на ума и убеждението, винаги ще се сблъсквате с навика и емоцията. С навици и емоции на клетъчно ниво.

 

Когато се подходи И енергийно, нещата стават детински лесни ( е, пак изискват време. И децата не порастват за една нощ.   ) Защото енергийното самолечение изчиства тъкмо на клетъчно ниво.

Има една книга

"Йога за развитие на свръхмозък". Така изглежда:

http://pranabg.webnode.com/products/supjerbrjejn-joga/

Тя е наръчник за упражнение, гениално просто, което засилва концентрацията. ( Плюс още други полезни екстри.)

Не препоръчвам обаче да се практикува без да е показано упражнението от инструктор. Има тънкости, които трябва да се покажат практически и да се следи процесът поне в началото.

Сертифицирани прана-инструктори тук във форума има, един брой - в мое лице.

[Човек_88]

Днес се замислих дали освен вече препоръчаните методи, медитацията би могла да помогне за постигане на по-голяма концентрация и оттам косвено и до по-лесно запаметяване на желаната материя? Въобще има ли някаква връзка между медитация, концентрация и моя проблем?

[Креми (късметче)]

Има връзка, разбира се.

Има много видове медитация. Всяка медитация трябва да бъде обвързана с пред- и следмедитативни техники, т.е. тя е част от цялостна програма за развитие.

Да правиш просто така някаква медитация е като да вземеш червените хапченца на баба и да си ги пийваш.

Бъди внимателен, довери се на хора ,които познаваш като стабилни.

Тогава ефектът ще бъде положителен.

 

Това, което аз препоръчах по-горе е една малка стъпчица в посока акупресура и енергийно самолечение, а медитацията е много повече. Човек не се препъва, когато пробва с малки стъпки.

Хата йога също е добро начало.

 

П.П. Ако ти е твърде обстоятелствено да се свързваш с личност и предпочиташ да работиш само с книги - Учителя Дънов!!! Има и видеокасета с упражнения за релакс.

Ако започнеш с нещо и имаш нежелани странични ефекти, обади се. Помагала съм и на други тук.

Редактирано Януари 28, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Малко уточнение-термините ,,медитация,, и ,,релаксация,, не са идентични.

Релаксацията означава пълно физическо и психическо отпускане.Нищо повече.

Медитацията винаги включва и елемент на стремеж към някакво развитие- духовно или физическо. Най-често тя е средство за свързване с Бог, търсене и овладяване на вътрешната енергия, постигане на умения които другите нямат – левитация, телепатия и т.н..

Въпреки, че и аз употребявам термините като синоними, то в разговорите си с клиенти подчертавам, че това което ги уча, не е да медитират, а да релаксират.

Предполагам, когато си задал въпроса си и ти си имал предвид релаксиране, а не медитиране.Затова и ще ти кажа, релаксацията много силно подпомага запаметяването.Причината е ,че тя успокоява нервната и хормонална система, което позволява на вниманието да не се разсейва и бъде по - концентрирано.Тя намалява стресови хормони и повишава кръвотока в мозъка.Така той се снабдява с повече кислород и работи по-добре.

Какво може да направиш?

Най-лесното е да намериш материал за Автогенния тренинг. Той е създаден на базата на медитацията, отстранявайки  нейните мистични елементи- виж това

http://medpedia.framar.bg/%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%81-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3

Работа ще ти свърши и Метода Силва.Аз години съм релаксирал използвайки го.Допълнителното е,че си пускам и успокояваща ме музика.

[ISTORIK]

Ама защо трябва да мислиш как ще излезеш на кафене (на кое, с кого...) или на дискотека?! Защо ще си губиш времето и ще си хвърляш парите на вятъра?

 

Като ти се пие кафе/чай/бира, пий си ги вкъщи! Като ти се слуша определена музика, слушай си я вкъщи! 

 

Защо не си мислиш, че като прочетеш и научиш определен обем информация/страници, ще отскочиш до някоя книжарница или библиотека? Или - до някой/я колега, за да учите заедно? 

[Човек_88]

Ама защо трябва да мислиш как ще излезеш на кафене (на кое, с кого...) или на дискотека?! Защо ще си губиш времето и ще си хвърляш парите на вятъра?

 

Като ти се пие кафе/чай/бира, пий си ги вкъщи! Като ти се слуша определена музика, слушай си я вкъщи! 

 

Защо не си мислиш, че като прочетеш и научиш определен обем информация/страници, ще отскочиш до някоя книжарница или библиотека? Или - до някой/я колега, за да учите заедно? 

 

Историк, уважавам счетоводния ти, поучителен, наставнически и икономически нюх, но на кафе и/или дискотека излизам не за да си губя времето и да си прахосвам парите, а за да се разтоваря и да си прекарам добре, положително и различно. Това е един от начините ми да се забавлявам и чувствам добре. Разбира се, един от малкото начини, защото списъкът ми с хобита и начин за забавления и релакс е доста обширен. За всеки човек те са различни и мисля че напълно се полагат, след уморителен и интезнивен учебен и работен ден.

Странни съвети даваш - като ми се пие кафе да си го пия вкъщи, като ми се правило еди какво си...да си го правя вкъщи - че аз да не съм някакъв затворник или отшелник, та да си седя само вкъщи? Или пък агорафобик? Проблемът не е дали си седя вкъщи, а за какво мисля по време на ученето.

Като науча определен обем информация няма как да отскоча до някоя книжарница, библиотека или колежка, защото това означава на практика 24 часа само да уча - като съм учил цял ден, как си представяш след това, вечерта, да отида по книжарници, библиотеки или по домашни семинари и да продължа с ученето?

Относно това защо трябва да мисля за положителни неща докато уча - явно не си разбрал че аз не мисля за тези неща умишлено, нито пък изгарям от желание да съм разконцентриран и да не мога да се фокусирам върху учебния процес.

Та заключението ми в тази връзка е че мисля за кафене, защото ежедневието трябва да е разнообразно, да не включва само и единствено учене, а и друг вид разнообразия, занимания и емоции, както и контакт с други хора, различен от учене. Какъв човек трябва да си за да учиш денонощно, да си пиеш кафе вкъщи, да си слушаш музика вкъщи и след цял ден учене да ходиш да учиш пак някъде? Вероятно аутсайдер, единак..... Пък и не виждам разлика между това да загубя 2-3 часа в някое кафене и между това да поканя някой вкъщи на гости, където също да изгубя 2 часа.

Ако ти можеш да учиш денонощно и смяташ това за нормално, аз съм на друго мнение.

Проблемът не е в това колко часа на ден уча, а как уча и дали усвояването на материала е качествено, трайно и пълноценно. А една от предпоставките за такъв вид усвояване е адекватната концентрация по време на запаметяването.

[ISTORIK]

Да, изказването ми е дадено от гледна точка на моя студентски опит. Аз нито имах излишно време, нито излишни пари, за да обикалям дискотеки, кафенета и кръчми. Гледах да си давам парите за книги. Пък и не слушам онази музика, която се пуска(ше) по дискотеки и кръчми. Такива бяха времената, такова беше и мисленето на една част от студентите тогава (90-те години на миналия век). Разбира се, имаше и такива студенти, които предпочитаха да си пилеят времето и парите. Въпрос на ценности, приоритети и предпочитания. 

 

Да, аз мога да чета/уча по цели деннощия. Като "захапя" някоя книга, не мога да я пусна, докато не я "изгълтам". Такъв съм си от 5 годишен. Чета много, чета бързо, изчел съм не вагони, а - влакови композиции, пълни с книги. В науката няма напредък, ако липсва момента с отшелничеството. Поне - временно. Аз много често съм слушал и музика, докато чета. Но така съм се зачитал, че понякога музиката въобще не е стигала до мен.

 

Хубаво е да се съчетават психическа и физическа активност. Моята физическа активност беше свързана с тренировки по бойни изкуства, а понякога - и с обиколки на планините, когато имах повече свободно време. Помагах и на един мой колега в селскостопанския му бизнес, а в един момент - и в реставрацията на един параклис, забутан в горите тилилейски. 

 

Та - така... Аз само споделихх своята гледна точка. Не смятам да ти я натрапвам, нито - да те съдя.

 

Ти също си имаш глава на раменете и сам можеш да мислиш. 

 

Пробвай да слушаш музика, докато четеш... Не знам дали това ще ти избие страничните мисли (понеже мозъкът ти ще обработва и това, което влиза в него през очите ти (текста, който четеш), и онова, което влиза в него през ушите ти (музиката), и така ще бъде двойно по-ангажиран.

 

Може да пробваш да планираш деня си и, вече като знаеш с кого, къде и какво ти предстои - после, да не мислиш за това, докато четеш/учиш.

 

Да. концентрацията е важна, зрителната памет - също. 

Редактирано Февруари 26, 2013 от ISTORIK