Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 (edited) Това, което е написала Ина е изклюичително точно и аз мисля по същия начин категорично: Изпразнените от "смисъла на живота" глави са доста здравомислещи и през ум не им минава даже да се замислят над тези теми, те живеят с триизмерността на материалния свят. Светът на идеите, мисловния свят, там където вибрират творчество и идеи се сблъсква понякога косо с реалността на чисто практичното и земния порядък на нещата. Понякога и светът не е готов за тях. За тези, които скачат високо, за тези, които идват от бъдещето, понякога заплащат с живота си буквално, дори и да не е самоубийство. Редактирано Февруари 18, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Смелостта е доста относително понятие. Някой може да шофира с риск на ръба на възможностите си и в същото време да изпитва неописуем страх от пчели. Добре е да почитаме гениалността, но нека да не я търсим там където я няма. Ненапразно написах, че никой не е гений във всички аспекти от живота. Най-малко самоубийството трябва да бъде представяно като пример за подражание. И това ли е всъщност посланието на самоубийците? Търсят ли самоубийците нашето възхищение? Не. Те си имат своите си лични подбуди в които рядко има нещо красиво. При самоубийството винаги има заблуда и то в огромни количества. Няма послание, няма саможертва, а само илюзии. Стойноста на едно действие се определя единствено от последствията. Кое точно самоубийство от тези, които коментираме тук е оказало благотворни последствия? Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Така го мислиш ти, аз пък мисля коренно противополжоното. И изобщо не ми харесва, когато темите се свеждат на някакво подобно ниво, та пак да търсим заровеното куче, доброто, злото и подобни неща, които са ми безкрайно безинтересни и нямат много общо с темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 И що за странен въпрос: Кое точно самоубийство от тези, които коментираме тук е оказало благотворни последствия? Откъде накъде трябва да се търсят пък благотворни последици? Че какви благотворни последици има и ако си умреш в леглото на преклонна възраст? Ами никакви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 (edited) Никой не е казал, че се възхищаваме на самоубийството, не всички гении са се самоубили. Но чувствителността към света, особената сетивност на гения, да не говорим за неговите идеи и изкуство, ето на това се възхищаваме. Разтърсващ е сблъсъка на гения със заобикалящия свят, разтърсваща е невъзможността на средата да приеме напредничавите идеи, изкуство и открития. Какво означава да си гений във всички аспекти на живота ? Това е абсурдно твърдение! Ако погледнем Пикасо, направил повече от 2 и 3 революции в изкуството,на 9 години прави професионален етюд на майка си, масово хората не разбират неговите произведения, защото просто не са масови. Живял е над 80 г., напълно пълноценно има и жива наследница, която се занимава с дизайн. И какво от това ? Признат е приживе. Благодарение на средата, в която се движи, благодарение на други художници, негови сподвижници, които далеч не получават облагите и признанието, което получава той. Хора като Жорж Папазов, като Жорж Брак и други споделят същите идеи, но Пикасо е геният, нали така ? Направете си труда да видите произведения на Жорж Папазов, уникални по стил и естетика, предвестници на кубизма. Все -още се борим за световното признание на този художник. Редактирано Февруари 18, 2015 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Няма как да оценим едно действие ако не вземем под внимание последствията от него. И то всички последствия, част от които при самоубийството са невидими. За тях е писано много. Тук мога да цитирам много и Дънов, и примерно "Ключ към теософията" на Блаватска, и редица други трудове и автори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Никой не е казал, че се възхищаваме на самоубийството, не всички гении са се самоубили. Но чувствителността към света, особената сетивност на гения, да не говорим за неговите идеи и изкуство, ето на това се възхищаваме. Разтърсващ е сблъсъка на гения със заобикалящия свят, разтърсваща е невъзможността на средата да приеме напредничавите идеи, изкуство и открития. Какво означава да си гений във всички аспекти на живота ? Това е абсурдно твърдение? Да, засега е абсурдно да търсим гении във всички аспекти на живота. В самоубийството няма нищо гениално, нищо възвишено, нищо продиктувано от свободата и от таланта. Защо оценяваме самоубийството на един гений по различен начин от самоубийството на един обикновен човек? Геният е велик в своята област, но самоубийството не е част от тази област. Защо пренасяме гениалността му там където я няма? Темата е за самоубийствата на гениите. Да, контраст между гениалността и посредствеността има и той може да бъде преодолян, и е правилно да бъде преодолян без да се стига до самоубийство. Неовладяната свръхемоционалност е разрушителна сила. А неспособността да владееш себе си е слабост. Тук няма упрек, а констатация. Ако не можеш да приемеш действителността, промени я или поне участвай в промяната. Но това не става за ден, нито за век. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Че какви благотворни последици има и ако си умреш в леглото на преклонна възраст? Ами никакви. Има. Моят прадядо си замина на 98 г. От младини е страдал от артрит и пръстите му бяха свити - и пак намираше начин да се храни и да прави много неща сам. Само за кавала му беше мъчно, че не може да свири както е свирил преди - опитваше се все пак, ние слушахме в захлас, но той не беше доволен от себе си. Подпираше се с бастунчето или седеше на припек докато баба и дядо се въртяха из градината. беше незаменим съветник за овцете - целия му живот бе минал с тях по полетата. А на нас показваше медалите от войната и разказваше, понякога се нзасълзяваше, но беше страшно интересно. От него съм запомнила няколко мъдри съвета, които колкото пъти съм следвала, винаги на добро са ме изкарвали и са ме спасявали. Шегуваше се, че Господ го е забравил и че всички са толкова малки - деца, че няма с кого дума да си каже... Но минал през фронтовете на две войни, видял смъртта на приятели и съседи, той вдигаше сериозно пръст и повтаряше - Живота е най-важното деца! И труден да е и страшен - ще го живеете разумно и достойно. Само Господ има правото да каже кой кога да си замине оттук! И на 98 г. тръгна пеша - 18 км. през полето, за да се види за последен път с дъщерите си, а и да подиша въздуха на "къра", да си вземе сбогом с него. Уплаши всички - тогава нямаше мобилни телефони. И си замина 2 месеца по-късно кротко насън... Простете за разказа, но мисля че имаше връзка с темата. Всеки е велик по свой начин - и овчарите дори... B__ и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Контрастът между гениалността и посредствеността не може да бъде преодолян, доказано многократно от животите и съдбите на много велики хора. Контрастът и неприемането е винаги за сметка на гениалния човек. Това е цената, която той заплаща. Броят се на пръсти онези, които са били разбрани приживе и то най- вече заради сподвижници, приятели, учители, критици, които са имали очите да видят какво се задава на хоризонта. Аз лично не смятам, че аз съм човекът, който да съди гении от величината на Ван Гог и да ги разглежда просто като самоубийци, някакси твърде голямо е онова, което ни е оставил в наследство, за да гледаме на него просто като на болен човек. За това става дума в тази тема. Лиула 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Мен ме плаши желанието на хората всичко да приравнят до себе си, до битието си. Плаши ме и тезата, че всички били равни - ами не, не са. Гениите и изобщо онези, които живеят с друг ритъм на сърцето си, няма начин да бъдат разбрани. И останалите няма как да им бъдат равни. Затова и решението им да сложат край на живота си, няма много общо с причините другите да се самоубиват - никой от тях не се е самоубил, заради любов например, или подобни глупости. Жалко, че психолозите неглижират темата, която е в този форум, неслучайно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Мен ме плаши желанието на хората всичко да приравнят до себе си, до битието си. Плаши ме и тезата, че всички били равни - ами не, не са. Гениите и изобщо онези, които живеят с друг ритъм на сърцето си, няма начин да бъдат разбрани. И останалите няма как да им бъдат равни. Това е истината ! Какво би бил светът без, който и да било от гениите? Това се питам аз, лошото е, че масовите хора не познават делото и живота на гениите, а дават оценка за тях, а и не само, осъждат ги. Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 О, жалко за хората, които в обикновения човек виждат само.....посредственост..... Между другото хубаво е да се препрочете точно написаното от Сенека! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 (edited) Е, не никой не говори за обикновения човек като посредствен, говорим за посредственият, който дава оценки на гениите. По тази причина винаги големият талант, геният прави крачка към посредствения, винаги геният се държи земно с обикновените хора. Редактирано Февруари 18, 2015 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Гениалността няма връзка със самоубийството и самоубийството няма връзка с гениалността. Гениалността се дефинира от други показатели. както се казва не е задължително да си гениален, за да се самоубиеш, но понякога помага.... И обратното е вярно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Гениалността няма връзка със самоубийството и самоубийството няма връзка с гениалността. Гениалността се дефинира от други показатели. Ето това е любопитното да се разгледа, но без осъждане на гения - самоубиец. Психолозите няма ли най-накрая да вземат участие по темата, все пак те са специалистите. Според мен нивото на връзка на гениалността и самоубийството си остава психиката, чисто човешкото. Но има огромно натрупване и скорост различна в начина, по който текат мислите на един гений и обикновения човек със средно високо Ай Кю. В това съм убедена, да не говорим за способността за съждение и изводи, до които стигат гениите. Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 (edited) Има. Изживял си дълъг и готин живот и не е било нужно да си гений Днес ми дойде една забележителна мисъл: "Не сме длъжни да сме добри. Вселената ни иска, каквито сме" Човек да се опитва да е гений това идва от обикновено злачни подбуди П.С. Геният не можел да се впише в обществото. Както казах оня ден,това е болестта на гения, но не е задължителна и не е определяща за това да си гений. Всеки социопат и човек с личностово разстройство не може да се впише в обществото. Това не ги прави гении, нали? Поякога доста хора, които не могат да се впишат в обществото заради гаден характер изтъкват това за гениалност. Ха ха П.П.С. Още в школата на Питагор се е знаело, че най-голямата мистерия е да успееш да живееш истински обикновения живот. Сещате се доста притчи предполагам. Обикновено истинският гений не съзнава, че е гений. Човек най-много говори за това, което го няма Редактирано Февруари 18, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Днес ми дойде една забележителна мисъл: "Не сме длъжни да сме добри. Вселената ни иска, каквито сме" Това пък какво общо има? А на Вселената много й дреме за теб или за мен. Нито ни иска, нито не ни иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Самоубийството в своята същност е отчаян акт на бягство от действителността. Кой от каква действителност бяга, вече е въпрос от личен характер. Неумението на първо място човек да се впише в рамките на общността, в която се намира и нежеланието да надскочи или да промени себе си и или рамките. Аз не познавам някой духовен учител, който да се е самоубил. Напротив, този акт на отхвърляне на живота, който се смята за едничкото нещо, което е наистина наше, се отрича категорично. Често го определят като слабост, но не, това не е слабост, а безразсъдна смелост, породено от отчаяние, с която Човекът се изправя срещу Всевишния и му казва - "Не ти искам подаръка, не знам какво да правя с него." Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват. Това от една страна, художници, непризнати приживе заминават по този начин, потънали в дългове и неразбрани. От друга страна има стотици гениални личности и творци, които чудесно кореспондират със социалната страна и доживяват дълбока старост. Интровертността и затварянето в свой собствен свят не кореспондират с живия живот. Според мен акта на самоубийство, не е свързан с някаква специфика в характера или изключителна способност, а с личността, темперамента и отношението към себе си и към света. Когато преминавах обучението и по суицидология в токсикология в една стая лежаха професор написал десетки трудове и алкохолик изпил десетки литри алкохол. И двамата бяха направили опит за самоубийство по една и съща причина, чувстваха са отхвърлени и неразбрани. Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере. Inatari и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват. Именно, в случая разглеждаме творческите натури, а не алкохолиците. Дълбокият вътрешен конфликт е неизбежен за почти всички хора на изкуството. Въпроси като - До колко ценно е това, което правя? Има ли смисъл да продължавам ? На къде да поема сега в развитието си ? Кое е по-важно - да продавам и съществувам или да правя това, което истински ме интересува и вълнува ? Трябва ли да се харесам на този или онзи ? Нещата са толкова субективни в изкуството, а хората на изкуството постоянно получават оценки на това, което правят, и не е вярно, че гениите не знаят, че са гении. Просто проблемите са със средата, в която се намират или средата в научната област или изкуството, до колко е подготвена за явление като тях. Това е сериозен сблъсък, кръст, който си носи всеки творец на гърба, цял живот, докато не издъхне. И тук нещата нямат нищо общо с егото, а с простата екзистенция и самосъхранение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 (edited) Днес ми дойде една забележителна мисъл: "Не сме длъжни да сме добри. Вселената ни иска, каквито сме" Това пък какво общо има? А на Вселената много й дреме за теб или за мен. Нито ни иска, нито не ни иска. преведи го на твоята пардигма. Вселената е дала архетипа на майката. Помисли защо не приемаш майка си. Редактирано Февруари 18, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Божидаре, аре стига, защо всяка една тема трябва да се превръща в лайно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 ...... Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере. Гениите са нещо рядко. Тези, които се опитват да излязат гении гротескно демонстрирайки подобие на творчество, са обикновени занаятчии. И тяхната работа е важна. Но да не забравят, че са занаятчии. Геният винаги успява да прокара идеите си в света. Затова е гений. Уж не разбраните и те самите не могат да се разберат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Божидаре, аре стига, защо всяка една тема трябва да се превръща в лайно? Обясни как като съм употребил думата Вселена темата се превръща в лайно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Не съм длъжна да ти обяснявам нищо. Темата е Сенека срещу Смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2015 Човекът е процес. Това е свободата, която ни е дадена от вселената. В Живота където се преплитат животите на всички хора свободата ни е ограничена, защото нямаме право да предявяваме претенции над това как другите живеят. Има механизми, които водят всеки човек до точното му място и ако някой си мисли, че не е попаднал там където трябва, този човек има още да се учи. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.