holyvalentine Добавено Ноември 30, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 Здравейте. Един въпрос: За или против теорията на Байрон Кейти - Истина ли е това? Аз лично я наричам теорията на мазохизма, тъй като винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени. Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Гневът също е движеща сила, но само в определени ситуации. Така излиза, че когато се дразниш от някаква ситуация, можеш да обвиняваш само себе си. Аз не съм съгласна с това! Значи ти можеш да промениш вътрешната си настройка да не се дразниш от ситуацията, но не променяш ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 30, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 (edited) преди 6 часа, holyvalentine каза: Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Да. Променяйки се към по - добро, ставаш по - добра част от обществото. Колкото повече знае и може човек, толкова по - полезен би могъл да бъде за обществото. Когато една част се подобри, подобрило се е и цялото (дори и с малко). Защото ти си част от цялото. Част от общата картина. Редактирано Ноември 30, 2018 от Кон Круз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Ноември 30, 2018 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 Току-що, Кон Круз каза: Да. Променяйки се към по - добро, ставаш по - добра част от обществото. Колкото повече знае и може човек, толкова по - полезен би могъл да бъде за обществото. Когато една част се подобри, подобрило се е и цялото. Не съм съгласна. Когато някой върши мундарщини и ти не му направиш забележка,а просто гледаш да видиш защо се дразниш ти самият, с нищо не си променил ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 30, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 С кое от цитираното не си съгласна? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 1, 2018 Доклад Share Добавено Декември 1, 2018 Ситуациите по принцип са неутрални. Ние избираме своето отношение към тях. Ако някой върши мундарщини, можем да се отстраним от ситуацията, ако осъзнаваме, че не сме в състояние да променим каквото и да било. В този случай, мисля, е напълно достатъчно да съхраним мира и любовта въте в себе си - т.е. да преработим осъждането, негодуванието в разбиране и приемане. Има го и в една древна поговорка... Ако осъзнаваме, че нашето присъствие и участие в ситуацията е значимо и има ефект върху останалите участници и развитието и, то избираме да се намесим. Като отново начинът и моментът на намесата е добре да са разумни и с любов. Ако ще се възмутим от човека, който хвърля хартийки на улицата и му изкрещим обидна дума, по-добре да не се намесваме. Ако ще разберем, че човекът го върши от небрежност или някаква друга причина, и се наведем да вдигнем хартийката, да обърнем внимание на човека, че наоколо е чисто и ще е добре да остане такова... това е разумна намеса... АлександърТ.А. и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Декември 1, 2018 Доклад Share Добавено Декември 1, 2018 А ако ни се струва, че човекът може да стигне до физическа агресия заради забележката ни по повод замърсяването? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Kim Добавено Декември 1, 2018 Доклад Share Добавено Декември 1, 2018 В 30 november 2018 at 15:35, holyvalentine каза: Здравейте. Един въпрос: За или против теорията на Байрон Кейти - Истина ли е това? Аз лично я наричам теорията на мазохизма, тъй като винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени. Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Гневът също е движеща сила, но само в определени ситуации. Така излиза, че когато се дразниш от някаква ситуация, можеш да обвиняваш само себе си. Аз не съм съгласна с това! Значи ти можеш да промениш вътрешната си настройка да не се дразниш от ситуацията, но не променяш ситуацията. Споделям написаното. Смятам, че е необходимо да развиваме своята асертивност и ясно и отчетливо да комуникираме своите лични граници, които не следва да бъдат преминавани. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Декември 3, 2018 Доклад Share Добавено Декември 3, 2018 Не познавам Байрон Кейти, но ако написаното от нея създава впечатлението, че "винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени", вероятно е стигнала до разбирането, че никой не е в състояние да промени друг човек, без този друг сам да пожелае това. Колкото и да посочваш на някой как би могъл да се промени, гласът ти ще остане глас в пустиня, ако не се отнесеш към него така, че той да е искрено заинтригуван, трогнат, респектиран и пр. и сам да пожелае да те чуе или да последва примера ти. Някои хора сякаш имат природна дарба да мотивират към промяна по такъв ненатрапващ се начин (например хората, за които казваме "учител по призвание"), но за повечето от нас това е трудна задача. Това разбиране, че човекът е автономна система, на която "не можеш просто да налееш акъл отвън", е може би първото най-важно нещо, което един психотерапевт научава в своето обучение. Без такова разбиране, можем да говорим за (понякога успешно) превъзпитаване с морков или тояга, но не и за психотерапия, в истинския смисъл на занятието. С други думи, единственият начин да предизвикаш промяна у някого, е първо да промениш нещо в собственото си отношение и да спреш да се държиш с него както всички/ както винаги/ както заслужава/ както смяташ за правилно и пр. Но и да си готов да поемеш евентуалните негативи от този риск... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.