Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво ми е? Не мога да си обясня какво ми се случва.


Recommended Posts

Здравейте, от доста време премислям в главата си какво точно да напиша и най-после се реших.

След като се разболях от Ковид се започна моят "кошмар". Изпитах голям страх от смъртта представях постоянно най-лошото. Минаваха ми какви ли не мисли през главата почнах да  се чудя симптомите които изпитвам реални ли са или се дължат на стреса.

Сега след повече от два месеца ми останаха доста физически симптоми които са

  • сухото в устата особенно вечер
  • имам буца в гърлото или по скоро в гръкляна не преглъщам добре
  • постоянно запушен нос
  • суха кожа
  • периодичен задух и болки в гърдите
  • също така сякаш нещо не е наред с терморегулацията. почти не се потя и ми е постоянно студено а преди това кръвта ми вреше.
  • от време на време изпитвам усещане като от слънчево изгаряне по кожата.
  • постоянен шум в ушите
  • премрежено зрение, особенно изразено на тъмно също така визуален сняг, светлочувствителност.
  • неравномерен пулс

Но моя кошмар са другите ми симтоми. Чувствам се че полудявам. Страхът ми към смътта премина в страх от полудяване.

Не мога да обясня чувството много е странно. Всичко ми се струва много странно. Като се замисля какво ми се случва почвам да нареждам нещата и не мога да го осмисля. Знам че странното чувство няй-вероятно се дължи на дереализация-депероснализация. Също така на работа се чувствам много странно, нереално. Не ме свърта на едно място. На работа едва издържам. Прекарвам поне 5 от 8 часа в паника. Имам кратки моменти в които се чувствам на себе си и пак почва да ме гложди, че нещо не е наред. Много се страхувах, че ще забравя кой съм, къде живея и хората които обичам. Постоянно ме връхлита неистов страх. Не мога а намеря утеха и в съня защото много трудно заспивам и не спя добре. Когато спя сякаш през ума ми минават по 1000 мисли в секунда  и не мога да се отпусна. В случаите които успея да заспя сънувам много и помня всичко от сънищата много странно усещане.

Почти към нищо не мога да се концентрирам, едва гледам телевизия. Преди играех видео игри за да се разсея а сега не мога. Много ме натоварват.

Изпитевам постоянен страх, корема ми е постоянно на топка. Защо трябва да се чувствам толкова зле. Имал съм темперетура 40 гр. и други неща но сега чувствам по-гадно от всичко което съм усещал до сега.

Другото което ме плаши доста е че докато съм буден се сещам за минали случки или сънища които нямат връзка с настоящия момент и ми изплуват в съзнанието от нищото.

Почти постоянно на заден фон ми минават натрапчиви мисли най-вече че не съм в ред. Постоянно ми се въртят сценарии как ме вкарват в лудница и т.н.

Плаша се, че от постоянните ми мисли наистина ще се случи. 

Плаша се дори от вътрешният си глас, постоянно си мисля защо ми това на ум. Това което казвам нормално ли е. Поведението нормално ли ми е...

На моменти се убеждавам, че няма нищо от което да се страхувам и притеснявам но нещо ме гложди, че не е наред и не мога да установя точно какво.

Също така ми минава мисли че ако се оправя как ще продължа напред като се сетя за тези моменти които изпитвам сега. Някак нерално ми се струва това което ми се случва.

Знам, че не трябва да чета информация по въпроса защото ще се филмирам още повече но като не чета се чувствам още по-зле.

Съжалявам за дългия и зле навързан пост но не мога да подредя мислите.

И преди съм се борил с подобни преживявания и страхове но сега се усещам обречен. Сякаш няма положителен изход от ситуацията.

Със сигурност пропускам много. Моля препоръчайте към кого да се обърна за помощ в гр.Русе съм но съм склонен и  да пътувам до друго населено място.

 

Link to comment
Share on other sites

Здравей!

Поста ти е достатъчно пълен и ясен, за да се разбере от него,че в момента имаш много натрапливи мисли, свързани със страх от полудяване. Натрапливите мисли са ,,пуснати ,, от стреса, от реалното заболяване - ковита, но вече те самите ти създават много голям стрес / почти всички симптоми, които описваш в началото са симптоми на стрес, а не на нещо свързано с преболедуването ти/ .

Най-важното, което трябва да приемеш е, че натрапливите мисли винаги са лъжливи и никога не се реализират. Повтарям, никога. В този смисъл трябва да спреш да търсиш доказателства, дали полудяваш или не. Да спреш да се самонаблюдаваш, какво мислиш или какво не мислиш и в никакъв случай да не четеш в интернет, за каквото и да е психическо заболяване. 

В този сайт и аз и Орлин сме писали доста по темата, какво да се прави с натрапливите мисли, намери с търсачката стари наши постове и ползвай нещата описани в тях.

Непременно започни умерено да спортуваш, така поне в 20 процента ще ги намалиш. Купи си магнезий, омега три/ не шест и девет/, Л-теанин и ашваганда .Това са добавки, които намаляват стреса, респективно натрапливите мисли. 

Активирай социалният си живот, срещай се с приятели, прави неща, които са ти били приятни, но избягвай алкохола / една- две бири може, хмелът в бирата действа успокоително/. 

Прави тези неща, резултата няма да дойде бързо, така, че прояви търпение. Разбира се, може да потърсиш и терапевт, но аз не познавам такъв в Русе.

ПП сега видях, че през 17 година си писал за същите оплаквания и аз категорично съм ти препоръчал да започнеш работа с психотерапевт, ти направи ли го?

Edited by д-р Тодор Първанов
Link to comment
Share on other sites

Благодаря ви много за изчерпателния отговор.

През 2017 така и не се реших да посетя психотерапевт. Най-вече от страх.Но някак успях да се взема в ръце.

Сега нещата ги усещам някак по друг начин. 

Главно като заспя ми се набива някава мисъл в главата и не мога да си избия.

Ползвам препоръката да си казвам че това е само натраплива мисъл и няма нищо страшно но не се получава.

Последните вечери се будя след 2-3 часа сън ужасен и повече не мога да заспя. Понякога заспивам отново на пресекулки но имам чувството че сънувам в полу будно състояние.

Сутрин ставам още преди алармата и съм на ''тръни''.

Въпреки че работата ми е натоварена физически и се товаря психически, вечер пак не мога спя.

Как е възможно това?

Благородно завиждам на хората които могат да заспят само като подушат възглавницата.

Съзнанието ми толкова погълнато от това че ми има "нещо", че не мога да се съсредоча в нищо, не ми идват никакви положителни мисли. 

Ще се вслушам в съвета ви и от понеделник след работа ще ходя и на фитнес също така ще си набавя добавките които препоръчахте.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Здравей!

Когато писах поста си, не бях прочел предните ти постове.Мислих,че нещата са започнали скоро.За това и ти дадох тези препоръки.Почни ги, но шанса да овладееш натрапливостите е малък.Просто нещата са си започнали отдавна и се насае за истинско ОКР. Ще си позволя да цитирам Джефри Шуорц от книгата му ,,Обсебен мозък,, 

,,Дефинирано просто, ОКР е доживотно разстройство, иден­тифицирано чрез две общи групи симптоми: обсесии и компул­сии,, .

Без психотерапия, то ще ще те измъчва до края на живота ти. Само с нея, може да се овладее трайно.

 

[1] Обсесия: натраплива свръхангажираност с нежелана мисъл или чувство, придружавана от тревожност. - Б.пр.

[2] Непреодолим импулс да се извърши някакво действие независимо от неговата рационалност.   Б.пр.

Edited by д-р Тодор Първанов
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...