Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Коментари на събитията в съвременния свят


Recommended Posts

Гореописаното от мен едва ли би се случило, защото се съмнявам и двете страни да биха проявили нужната отстъпчивост. За съжаление. Не си жалят достатъчно хората... Но има и далеч по-утопични варианти, които няма да коментирам в детайли и които биха били още по-неприемливи за елитите и на двете държави (и за политическите, и за икономическите елити). Само ще отбележа, че те и двата са свързани с много повече демокрация и с голяма икономическа промяна (особено единият от вариантите, който ми се вижда прекалено революционен). Дори и по-мекият от тези два други по-утопични варианта, би се видял страшен за управниците и олигарсите (включително за Путин към когото ме пришива нашият съфорумец). Съществуват леви идеи, които биха били неприемливи дори и за страни, които неоснователно са определяни като „комунистически” (но според мен са лъжекомунистически) и същевременно по демократичност превъзхождат демократичността на всички евроатлантически страни (навсякъде, включително в последните, демокрацията е в някаква степен манипулирана и властта е реално в ръцете на задкулисия).

Описаното в предните ми коментари е сравнително реалистично. И по мое лично мнение е по-справедливо от това статута на определени територии да се реши от позицията на силата, и далеч по-разумно и хуманно от проточването на войната, докато някой категорично победи. Може би вариантът за мир би бил още по-добър, ако се изключат каквито и да е било клаузи свързани със съдебни дела. Тоест, който иска да си води дела. Съдилищата, ако могат, да съдят провинилите се. Международният съд в Хага да издирва всички, които са извършили военни престъпления или поне тези от тях, които прецени (понеже въпросният съд се е доказал като институция, която има очи за престъпленията на едни хора и е сляпа за престъпленията на други).

Интересно ми е обаче, как нашият съфорумец (голям демократ и свободолюбец) royalrife вижда решението на войната в Украйна и какво например разбира той под „демократично общество”.

Link to comment
Share on other sites

Относно т.нар. от теб „същество”, royalrife. Не съм путинист, като цяло съм настроен неутрално към Путин. Но никак не съм настроен неутрално към забъркването ни в чужд военен конфликт от другата страна на който е велика ядрена сила. И никак не съм настроен неутрално към това, че за да угодим на една страна вървим срещу друга страна и хем търпим икономически загуби, хем може да си изядем боя. В Путин има качества, които оценявам и по повод на конкретни неща съм изпитвал симпатия към него, но съм изпитвал още и антипатия по повод на други неща (едно от които е именно войната в Украйна, която е свързана със страдания не само за украинците). И критичността, която съм проявявал  към този човек надхвърля видимото в сайта.

Навярно освен по-обективен съм и далеч по-демократичен от теб. Според мен трябва да има доста повече референдуми (местни и национални). Като свикването на национални референдуми да е обвързано със събирането на много по-малък брой валидни подписи спрямо сега. Също така са нужни неманипулирани социологически анкети, по-справедливо разпределение на материалните блага и много по-ефективна съдебна система, както и сериозен граждански контрол върху разходването на обществените средства. А защо не и създаването на специална платформа, в която премиерът да може да пуска съвещателни анкети по най-различни въпроси, чрез които лично и по един неманипулиран начин да следи какви са обществените настроения (министрите да могат да гледат какво се случва, без да имат администраторски права).

С цел по-представителна картина, за участие в гласуването да се изисква регистрация свързана със следното: въвеждането в платформата на определени лични данни и така да бъде намалено драстично гласуването през множество профили от едни и същи хора (един набор от данни = един глас). Да е налице и опция за гласуване без регистрация и без лични данни, но пък тогава от един ай пи адрес да може да се даде само 1 глас по даден въпрос. Ако някой иска да намали вероятността данните му да бъдат ползвани в гласуванията, да се даде възможност и за ползването на някакъв електронен подпис. Не съм специалист, просто нахвърлям някакви хрумвания (съответните експерти може да нагодят нещата). В крайна сметка иде реч просто за съвещателно гласуване, без резултати със задължителен характер. Какви са твоите виждания, royalrife? Или единствената ти идея е, че трябва максимален брой хора да повярват, че Путин е лош.

Link to comment
Share on other sites

В 21.03.2024 г. at 8:06, royalrife каза:

С нея се свързаха журналисти. Тя отговори със следното: „От моя гледна точка видеото е недостоверно. Вечерта излязох от комисията и това беше всичко. Полицията остана вътре“.

Скрин видеозаписи избирательного участка в Санкт-Петербурге. Фото: ASTRA / Telegram

В нецензурирани медии "президентът Путин" изживява последните си дни

 

За разлика от Атина, древна Спарта не е била демокрация, но полисът е имал някои елементи на избори. Изборът на членове на съвета на старейшините, всеки от които е навършил 60 години, се извършва с помощта на викове в негова подкрепа. Колкото по-силно е одобрението, толкова по-достоен за доверие е уважаваният лидер. В Русия по време на ерата на „специалните операции“ тази процедура, известна като акламация, беше доведена до съвършенство, като се изхвърли всичко излишно. Съвета на старейшините се състои от един човек, който наистина е там от дълго време. Процедурата, която приключи на 17 март, беше акламация, а не избор. Нямаше организационен начин Русия да не крещи одобрението си по време на тридневните спартански политически събрания, организирани от ЦИК. Руската акламация изключва дори имитацията на конкуренция и концептуално произвежда само пълно народно одобрение. Ролята на придворните, Ела Памфилова, Вячеслав Володин, лидери на парламентарни партии и дори формални съперници е да бъдат първите и най-шумни, които да извикат за своята сърдечна подкрепа.

Символът на така наречените президентски избори през 2024 г. беше видеозапис от избирателна секция в Санкт Петербург. В него учителката по музика от училище № 260 Ирина Минякова пълзи на колене за да прибаве в урната  купчина бюлетини. Този ритуал е в основата на народното одобрение. Преклонението на учителката по музика имаше само за цел да скрие престъплението, което извършваше, но в крайна сметка се превърна в самодостатъчно изявление. Символът е завършен, когато към Минякова се присъединява учителката по история и обществознание Ирина Боровлева, с която извършват акта на държане на урната. Боровлева помага на Минякова да поеме избирателната урна, за да разбърка купчината бюлетини за Путин.

Изборният експерт Иван Шукшин прониква в статистиката на ЦИК, която тази година беше внимателно скрита в дълбините на официалните уебсайтове. Въз основа на данни от 97% от избирателните секции и без по-голямата част от окупираните територии, няколко екипа от изследователи стигат до следното заключение: най-малко 22 милиона гласа, подадени за Путин, са прибавени от комисиите. Тези цифри не включват Москва, където електронното гласуване прави невъзможен достъп до реални данни. В Москва има още повече пълнежи. Многобройните начини, по които избирателните комисии представят хората като 87% ликуващи при вида на портретите на Путин, остават извън възможностите на статистическия анализ.

Но няма нито ентусиазирана тълпа, която спонтанно отива към Кремъл, за да поздрави диктатора за историческата му победа, нито празнична атмосфера, нито надежди за бъдещето.

Беше спечелена историческа победа над враг, който не можа да се появи по основателна причина. Преди изборите основният опонент на Путин беше убит в полярен затвор и диктаторът най-накрая си спомни името му - това беше г-н Навални, за съжаление, смъртен човек. Не се появиха и кандидати, които биха се противопоставили на войната. Такива хора не бяха регистрирани, защото можеха да разсеят радостните участници със скептичния си вид. Тримата Ахили, които преследваха нашата костенурка, официално получиха пет и половина милиона рубли за представянето си на тези “избори“ за сметка на „спечеления процент на обществена подкрепа“. Най-младият, Даванков, трябваше публично да се оправдае и ритуално да се закълне във вярност на войната.

Представената процедура показа това

Няма масова подкрепа за войната. Ако държавата беше населена със  СВО народ Путин лесно щеше да спечели истински избори без пълнежи .

 Провоенен митинг в Русия не може да събере дори няколкостотин души, без да транспортира войнствените маси с автобус.

Руски граждани, които се противопоставиха на войната, напротив, са много забележими. Застанаха на опашката зад предпазливия Надеждин, който предложи да завършат всичко. Те, пълни с ярост и отчаяние, крещяха по улиците на Москва „Не на войната!“ “Украинци хорошие люди“, Вернут солдат домой“ на погребението на Навални. Те не се присъединиха към акламацията и с облекчение използваха бюлетините, отпечатани за Путин, по предназначение.

Нека да отбележим също: принципно е невъзможно да се оцени степента на подкрепа за един диктатор по това как са протекли изборите му. Диктатурата се основава на страх и насилие, това са двата основни национални проекта на Путин. Когато източникът на насилие отслабне и хората изгубят страха си, няма да намерим в страната 75 милиона души, които според официалната версия сега са дали гласовете си на диктатора.

Сега през 2024 г. отделни страни в Европа ще кажат, че Путин вече не е президент. Путин управлява не в резултат на законна изборна процедура, а по произвол.

Всеки ученик в Русия знае какво да очаква след 17 март: ще има война , бедност  терор.  Диктаторът е този, който се е насочил към нас, след като е чул достатъчно дълги, бурни аплодисменти, преминаващи в овации. https://novayagazeta.eu/articles/2024/03/22/poimat-pamfilovu

Диктаторът е този, който се е насочил  и към нас. Ратниците за диктатура са плъзнали навсякъде В Европа.  В България са особено нахални. Искат диктатура тук и сега. Че диктатурата се основава на страх и насилие не ги безпокои. Че влизат и с двата крака в животинското царство малко ги интересува. Да им пожелаем на добър път. Кой каквото търси това намира.

Edited by royalrife
Link to comment
Share on other sites

В 25.03.2024 г. at 10:22, royalrife каза:

Боровлева помага на Минякова да поеме избирателната урна, за да разбърка купчината бюлетини за Путин.

И тя е от Петербург. Татяна Иванова. Учителка, която е  срещу изборните  измами. Не иска да я наричат честна учителка. Защо ? Учителите винаги трябва да са честни.

Нормалните хора са честните хора.

“След лъжата иде смъртта.“ /Беинса Дуно/

 

Link to comment
Share on other sites

"Украинската армия обстреля с български снаряди българско селище в Украйна"

"Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обстрелват селище на етнически българи в района на град Альошки, Херсонска област, с боеприпаси българско производство. Това съобщи ръководителят на херсонския регионален клон на Всеруската обществена организация на ветераните „Бойно братство“, депутатът от регионалния парламент Игор Телегин, цитиран от ТАСС." Още по темата: https://obektivno.bg/ukrainskata-armiya-obstrelya-s-balgarski-snaryadi-balgarsko-selishte-v-ukrajna/?fbclid=IwAR3ivL3LJYg5fq-shhAXoQThqTMAh8zTOjkF63Skw0449cwYHGVg4fg3dA4_aem_AX_GPzG1CcKOhLytagZVBk7CDI5WqNfZl9jKIFjdjeKrPbRGDRy4z1hnAfOp3u53BV0h3fBzA9lYo4NPMkjWhxho#google_vignette

Link to comment
Share on other sites

"„Галъп“: Над половината българи смятат, че страната не се управлява според волята на хората

Това ни нарежда на трето място в света по недоволни граждани."

С други думи, според тях в България има диктатура, защото ако една страна не се управлява съобразно волята на мнозинството от гражданите, то тя не е демократична.

 

Цели 61% от допитаните смятат, че България не се управлява според волята на хората. Тоест, остават 39%, които мислят, че управлението е народосъобразно (горе-долу толкова ходят да гласуват).

"На въпроса „Смятате ли, че изборите във вашата страна са свободни и честни“ 49% от българите отговарят с „Не“. По този показател сме пети в света."  Близо от половината българи мислят, че изборите в България са нагласени. И основания за това не липсват!

"И все пак 51% от българите вярват в демокрацията по принцип."  Иначе казано, близо от половината българи не вярват, че това дето ни се предлага за демокрация е читаво.

Източник: https://btvnovinite.bg/bulgaria/galap-nad-polovinata-balgari-smjatat-che-stranata-ne-se-upravljava-spored-voljata-na-horata.html

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Ето малко насоки от книгата ,,Култура на мира" продукт на общноста , на конфликтолозите .

А иначе информация има всякаква , по всички въпроси .  Но това само по себе си е само условие за различни гледни точки в зависимост от развитието на  на съзнание у отделния човек .За това толкова се набляга на медитацията в днешно време , по различни поводи , както здравни тъй и културни , философски и др. . Защото не от информацията а от човека зависи неговия мироглед . И от там , на всичко което прави .

Цитат

 

КОНСТРУИРАНЕ И ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ

1. Философски поглед към социалното конструиране на сигурността Известен философски факт е, че възприятията за действителността още не са самата действителност и може да не отразяват тази действителност такава, каквато е. Нещо повече, формирането и насочването на тези възприятия от заинтересовани лица и групи е ключов инструмент в отношенията на власт. Самата философия възниква като инструмент за разобличаване на неистинността на човешките възприятия и показване как зад нашите представи за нещата се крие нещо съвсем различно. От ХIХ в. насам това се свързва пряко с развитието на теориите за идеологиите и представите за тях като „фалшиво съзнание“, зад което се крият определени интереси. При проблема за сигурността обаче нещата се усложняват, защото става дума за възприятия, които са силно емоционално, културно, ценностно натоварени, и това води до ситуация, при която едни хора виждат опасности там, където други не виждат. Типичен пример в това отношение е страхът да се пътува със самолет, който е много по-често срещан от страха да се возиш в автомобил, макар че второто, както показва статистиката, е много по-опасен транспорт. Всъщност конструирането на сигурността е свързано с различни измерения, които участват в този процес – психологическо, културно, политико-идеологическо и пр.

Психологически – според схемата на потребностите на Маслоу – потребността от сигурност е сред най-важните потребности. Психологичес- ката сигурност предполага усещане за спокойствие и увереност. Нейните проявления обаче у отделните хора може да бъдат съвсем различни поради индивидуалните особености и биография и да се разминават значително с реалностите. Някой личности са по-малко уверени и по-малко се страхуват, други – много повече. Психологическото възприятие на сигурност и неси- гурност или факторите, които предизвикат страх, могат да бъдат манипу- лирани в различни посоки. Те реално могат да допринасят за повишаване на сигурността, а може да имат и противоположните следствия. Надписът в магазина или на улицата, че определен район се наблюдава с камера или в даден обект има сигнална система, може да повиши сигурността на този район дори реално да няма видеонаблюдение или да няма такава система.Още по-голямо значение има това предупреждение, ако съществува такова, тъй като предварителното знание за този факт оказва възпиращо въздейст- вие у евентуални нарушители. Проблемът за конструирането на сигурността като процес, чрез който се появяват възприятията за сигурност и „заплахи за сигурността“ в един или друг специфичен политически контекст, се свързва преди всичко с т.нар. Копенхагенска школа и нейните основни представители Бари Бузан и Оле Уйвър, както и с дискусията на т.нар. Парижка школа в изследванията на сигурността с основен представител Дидие Биго. Те задават аналитич- ната рамка, в която по-общата вълна на конструктивизъм в най-различни социални науки, включително и на общото равнище на изследвания на на- уката, се интерпретира в рамките на изследванията на сигурността. Мето- дологическата битка на конструктивизма срещу реализма се разгръща при анализа на конфликтогенната роля на религията, културата, морала, иден- тичността. Типичен пример в това отношение са кризите и конфликтите, свързани с алтернативни интерпретации на историята. Есенциалисткият подход разглежда историята като готова даденост, като продукт на действи- ето на стабилни колективни субекти от рода на нацията или цивилизацията (субекти, които най-често са носители на конфликти поради различията по- между им, исторически претенции или пък поради характеристики, произ- тичащи от тяхната културна същност). Източници на такова есенциалистко мислене могат да бъдат открити още в моделите за линейно развиваща се универсална история на класическата философия на историята. Напротив, конструктивисткият подход възприема историята през проблема за писането на история и оттук – като продукт на интерпретация, ситуирана в конкретен исторически и политически контекст, като конст- рукция, подчинена на определени прагматични задачи и политики. Но това предполага възможности за конструирането и на съответни идентичности и субекти, опиращи се на историята и на възприятията за заплахите за тези идентичности и субекти. Разбира се, дилемата конструктивизъм-антиконструктивизъм се про- явява по различен начин по отношение на различни типове заплахи. Можем да разграничим заплахите на „меки“ и „твърди“. „Меките“ заплахи предполагат опасности не за физическото, а за социалното оцеляване на индивидите. Те могат да бъдат обаче и заплахи от природни феномени, но с висока степен на неопределеност, създаващи дискусия сред научната общност, както е например с климатичните промени и страховете от глобалното затопляне. Тогава явно или не влизат в действие различни ценностни, идеологически, морални предпоставки, участващи в процеса на възприятие на рисковете и конструирането на сигурността. Конструирането на заплахи във висока степен е обусловено от факта, че сигурността е свързана със социални индивиди и общности ...................

Съвременният постиндустриален етап в развитието на социума често се определя като информационно общество (ИО). Разкриването на закономерностите на неговото формиране, установяването на съпровождащите този процес изменения в разбирането на същността и формите на реализиция на националната и международната сигурност, определянето на пътищата и начините за нейното гарантиране и ролята за това на държавата и на специалните ѝ институции – всичко това заема важно място в спектъра на актуалните проблеми на политологията, социологията, правото и други области на обществознанието като неразделна част от съвременните теории за обществено развитие. В представата на много хора информационното общество играе ролята на историческо отрицание на предшестващите етапи на обществено развитие с породените от тях автокрация и междудържавна конфронтация, които довеждат ХХ век до две световни войни и създаването на оръжие за масово унищожение. Днешната практика обаче показва, че съвременното информационно общество не само не носи в себе си развитието на демокрацията като иманентно качество и не ознаменува само по себе си приключването с войните и другите конфликти, но и не премахва заплахата от прилагането на сила при тяхното разрешаване. Развитието и повсеместното внедряване на информационни и телекомуникационни технологии (ИТК), формиращи нова социална онтология, вече пораждат и цял комплекс от проблеми, свързани преди всичко с появата на реална възможност за използването на тези технологии за целите на насилието, включително и на войната. ИТК не просто въплъщават в себе си силата – те се превърнаха в сила, включително и военна. Благодарение на прилагането на информационно оръжие, което съответства на новите условия, се появи възможност за спечелване на война без нанасяне на физическа вреда на инфраструктурата и живата сила на противника, като то бъде накарано да действа в интересите на агресора........................................

Огромното количество глобални проблеми и преди всичко проблемът за оцеляването, който на прага на третото хилядолетие връхлетя човечест- вото, предизвикват резонния въпрос в състояние ли е то изобщо да пречупи тенденцията на самоунищожение. Преди 15 години академик Н. Н. Мойсе- ев нарече ХХ век „Век на предупреждение“. В последните си работи той уточни своята диагноза-прогноза – „Времето на предупреждението мина“. Анализът на главните параметри, които характеризират жизнеспособност- та на съвременния световен социум, ни дава основание за заключението, че той е навлязъл във фазата на планетарна цивилизационна криза. Има ли някаква фундаментална причина за тази криза, от която про- изтичат и се определят другите? Безусловно има. Тя се вмества в понятието „култура на войната“, която и до днес е определяща за развитието на чове- чеството, а нейна движеща сила е културата на насилието. Като цяло соци- алният прогрес винаги се е осъществявал посредством сила, посредством прилагането на сила, в името на демонстрирането на сила (военна, науч- но-техническа, интелектуална...). Но силовите ресурси за осигуряване на по-нататъшния прогрес, както и на демонстрирането на превъзходство, хе- гемония, стремеж към унищожаване, потискане и експлоатация на другите, са на практика изчерпани. Всичко, което се случва днес в света, при цялата несъпоставимост и разнопосочност на събитията и процесите, означава, че е настъпило времето за осъзнаване, че е пагубно да се залага на силата, на култивирането на войната като средство за водене на политика, че е настъ- пило времето на усвояване на консенсусен стил на мислене и нови форми на ненасилствено взаимодействие. Световната общност е изправена пред необходимостта от кардинално ревизиране на философията, идеологията, логиката и стратегията на съществуването и развитието си, от смяна на са- мата парадигма за разбиране на света и промяна на света. Става дума за не- обходимостта от осъществяване на главния исторически проект на ХХI век – прехода от културата на войната към културата на мира. Значимостта на глобалната трансформация в това направление, общочовешкият преход от култура на войната към култура на мира в програмните документи на ООН и ЮНЕСКО се определя като форма на ценностна революция, интелектуално озаряване, един вид тектонично разместване в мисловната схема на човечеството.

 

Значи накратко да обобщим :)  Културата на войната се състои от всякакви деиствия за манипулиране и подтискане на хора . Сега най яростните битки са за умовете на хората . Всеки с власт желае да се настани в мислите като верния човек/фракция/партия или група .

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

,,Миритворците " Пращат боеприпаси с обеднен уран за Украйна .Може би е пресилено да мислим че си правят ,,научни" опити , или просто нямат нужда от хора по тези места .

 

Цитат

 

ЩЕ ДОЧАКАМЕ ЛИ ФИЛМ ЗА БАЛКАНСКИЯ ЧЕРНОБИЛ?

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Е-пощаПечатPDF

 

МИНИСЕРИАЛ ЗА ГОЛЯМА КИНОПРОПАГАНДА

 

През май т.г. се състоя премиера на най-новия ТВ сериал на американската кабелна и спътникова телевизия НВО (Home Box Office), който всъщност представлява поредица от къси и страшни новели, заснети в стил Оруел „1984“. Сериалът, който бързо нашумя и поведе с рейтинг 9.6, е най-близко до трилър. В него има всичко: ужаси, насилие, тотално пиянство, войници с автомати, ликвидатори-беззащитни жертви, семейна трагедия, самоубийствени решения на операторите на АЕЦ, цинизъм на управляващите, както и положителни герои, готови на саможертва за спасяване на стотици техни сънародници.

 

Създателите на сериала „Чернобил“ Крейг Мазин (автор до този момент на сценарии за посредствени комедии) и Йохан Ренк (режисьор на телевизионни клипове) твърдят, че техният филм е художествен, а не документален. Подобно твърдение би могло да бъде валидно за филм като „Тримата мускетари“, но не и за „Чернобил“, защото документалният елемент е по-въздействащ на младите зрители от художествените внушения. Акад. Валери Легасов, инж. Анатоли Дятлов и Борис Щербина са истинските имена на персонажите, участвали в ликвидиране на последствията от голямата техногенна катастрофа. Обстановката и битът на 80-те години на СССР са предадени точно. В сериала истината се смесва с лъжата толкова фино и в такива пропорции, че да се отдели едната от другата е много трудно. Трябва да се признае, че създателите, може би неочаквано за самите тях, са го направили майсторски и това е главната причина темата да стане печеливша.

Но както казва проф. Андроник Мигранян: „Няма независими СМИ. Те винаги преследват някаква политическа цел“. НВО е СМИ и нека се замислим случайно ли се подсилва трагедията в Чернобилската АЕЦ с опашати лъжи като следните:

Хеликоптер пада вследствие на силната радиация;

Миньорите прокопават тунел под реактора съвършено голи, а точно под земята няма никаква радиация;

Не е възможно за един ден да падне кожата на облъчен човек;

Поголовното пиене на водка по време на сух режим е измислица. Съветската армия е представена като сборище от пияници;

Не е имало автоматчици, които под дулото на АК-47 да изпращат ликвидаторите на явна смърт;

Няма никакви „биороботи“. Роботите на практика са се оказали неефективни. Хората разчистващи покрива от радиоактивния графит са били доброволци;

Всички жители на Припят, наблюдаващи пожара от моста, загинали от свръхдоза радиация. И т.н.

Всички тези наглед невинни „художествени похвати“ подменят истината в сериала „Чернобил“ и я погребват за милионите неинформирани зрители на НВО - като IV блок на АЕЦ - в саркофаг. Благодарение на тази успешна пропаганда младите възприемат бившия СССР като „империя на злото“ и като „концлагер“, в който са живели добри, но страдащи хора. А тъй като президентът Владимир Путин е обявен за диктатор, Руската федерация за агресор към който има санкции, то сериалът внушава, че 33 години след аварията в Чернобил Русия продължава да има ужасно правителство, следователно няма право да владее огромната територия и ресурси.

Чувствата при гледане на сериала „Чернобил“ са смесени. Става въпрос за един експеримент, завършил като трагедия, която засегна много европейски страни. Съчетали са се съдбоносни грешки при проектирането, изпълнението и управлението на атомния реактор РБМК-1500. Т.нар. добра производствена практика (GMP) в технологии, свързани със здравето и живота на хората, изисква стриктно следване на написани инструкции за избягване на необратими човешки грешки. През 1986 г. инструкциите са били променяни в хода на експеримента при атомен реактор, който е нямал днешната автоматична система за независимото му спиране (RPS-Reactor Protection System). Груба грешка е да се оставят в активната зона само 6 пръта поглъщащи неутрони, след като минималният брой по инструкция е 15. Абсурдно е да се намалява охлаждането след като се знае, че преди изключване на реактора за кратко време ще се отдели експлозивно излишна енергия. Анализът на аварията показва, че и преди 33 години в правителството на Горбачов е имало „калинки“, които са прехвърляли АЕЦ от министерство в министерство, както и „калинки“ сред отговорния персонал, които са били твърде самонадеяни. Резултатът е голямата авария в най-голямата АЕЦ в европейската част на СССР и преждевременната бавна смърт от радиацията на стотици, а може би и на хиляди хора. И изводът, че „мирният атом“, при лошо управление, може да бъде опасен и да руши човешки съдби.

Кинопропагандата е поднесена професионално. Младите зрители, родени след промените, са потресени, но съвременниците на аварията в Русия са на мнение, че сериалът „Чернобил“ е културна агресия и част от кампанията срещу Руската федерация и в частност срещу „Росатом“, който в момента строи 2/3 от атомните реактори в света.

Убеден съм, че Русия е длъжна да отговори на НВО.

Всяка държава може да бъде критикувана, защото по принцип е репресивна машина. Това важи и за Съединените щати, които в стремежа си да бъдат и да останат световен лидер не веднъж са прибягвали до откровени лъжи и до разпалване на войни за унищожаване на цели държави и народи. Разбира се най-опашатата космическа лъжа са полетите по програмата „Аполо“ до Луната.

Ако радиоактивният облак от Чернобил беше резултат от човешка грешка, то има една друга радиация, подарена ни от САЩ, за която малко се говори, но затова пък ще бъде вечна и на Балканите, и в Близкия изток. Става въпрос за боеприпасите с глави от т.нар. обеднен уран (ОУ), които бяха употребени във войните срещу Ирак и Югославия.

Съединените щати са единствената държава в света, която е водила 3 атомни войни: 1945 г. в Япония, 1991 г. в Ирак и 1999 г. в Югославия. Последните две са с ниска интензивност, а именно с употреба на ОУ. Нека накратко да припомним на читателите какво представлява този невидим, тих убиец като в същото време предложим на сценаристите от НВО сюжет за един нов сериал-трилър.

Когато оловото в куршум, бомба или снаряд се замени с много тежък метал като волфрам, злато или уран-238, се получава боеприпас, който е по-компактен, лети по-бързо и с лекота пробива танкова броня и бетонни укрития. Американците използват златото и волфрама за „по-хуманни“ цели. Те обаче са се досетили да се освобождават от отпадъка уран-238 при производството на ядрени бомби като го включват като глава в боеприпасите с ОУ, въпреки че им е много добре известно, че този метал е радиоактивен и токсичен. Но знайно е, че Съединените щати не воюват на своя територия.

При сблъсък с твърда преграда кинетичната енергия на боеприпаса се превръща в топлинна и при 3000 оС част от него се разпрашава на частици от 5 до 50 микрона. Няма що – съвременна нанотехнология. Разпрашеният уран-238 се разнася от вятъра и може да попадне в организма на човек с вдишването или храната. Бомбата със закъснител започва да цъка и след време излизат наяве и резултатите от радиацията: малформации на новородените, рак, левкемия и психически разстройства.

Лично съм наблюдавал последствията от радиацията на ОУ в болниците на Багдад на деца и бебета, родени в местата, където са обстрелвани танкове и бомбоубежища. Малформации като деца без нос, с по 6 пръста на крайниците, с подути кореми, с левкоза. Ужасяваща гледка. Пострадаха и няколко хиляди войници на САЩ почиствали въоръжението след операция „Пустинна буря“, в която бяха разпръснати 320 тона снаряди с ОУ. От Първата война в Залива води началото си т.нар. „иракски синдром“. На 70% от хората с такъв синдром се раждат деца с генетични отклонения. Нараства броя на психическите отклонения у бившите военнослужещи. Статистиката е застрашителна. Докато раковите заболявания в Ирак преди Първата война в Залива са 40 на 10 000 души, то през 1995 г. те са вече 800, а през 2005 г. достигат 1600 на 100 000 души.

Заключението на специалистите е категорично: „Замърсяването на околната среда с реакторен уран (U-235) и с ОУ(U-238) е по-опасно от обикновена атомна бомба“.

Но вместо да изоставят тази престъпна технология за геноцид, Съединените щати продължиха употребата на снаряди с ОУ във войната с бивша Югославия през 1999 г. Този път нови 300 тона снаряди бяха изстреляни по сръбските танкове М-4 (по лиценз на руския Т-72), които в сраженията в Кувейт се оказали по-добри от американските „Абрамс“. Основната цел е заводът-производител в Хаджичи близо до Сараево. Сръбските танкове се оказват шперплатови, но ОУ си остава истински. След примирието сърбите емигрират в Братонац, тъй като много хора на средна възраст заболяват от рак.

Странни болести нападат и италианския контингент разквартируван до Призрен, където са били заразени с ОУ питейни води. Това е причината през 2000 г. да бъде направен първи опит за създаване на Комисия за проучване на последствията от ОУ. НАТО продължава да убива. Не само Чернобил. Сега, след като измина „гратисен“ период от 15 години, става ясно, че „Балканският Чернобил“ ще продължава и в бъдеще.

Лъжите на военнопрестъпниците, извършили престъпление срещу Човечеството, също безцеремонно продължават. Американският посланик в Белград Кайл Скот твърди, че „ОУ изобщо не представлява опасност за здравето на населението на Балканите. Високото ниво на онкологичните заболявания се дължи на застаряващото население, неконтролирани сметища и нездравия начин на живот“(?!). Интересно защо, след като няма опасност, в Айдахо „погребват “ заразени транспортни средства от войната в Кувейт.

Проф. Слободан Чикарджич, председател на обществото за борба с рака, е категоричен: „Това е престъпление срещу Човечеството без аналог!“.

За престъпления срещу Човечеството давност няма. Ето защо в Ниш през февруари се проведе Съвет за подготовка на иск срещу 19 държави членки на НАТО, участвали в коалицията срещу Югославия. Дали този иск ще завърши с процес, така както завършва серия 5 на сериала Чернобил, предстои да видим. Може би и българският консул в Ниш ще бъде принуден да проговори.

Г-н Мазин, след минисериала „Чернобил“, Вие вече сте изкушен на теми, представляващи политически трилър. Събарянето на кулите-близнаци в Манхатън през 2001 г., както и изпускането на няколко термоядрени бомби в Испания и Гренландия по време на дежурните полети на авиацията на САЩ по време на Студената война, са събития също съпроводени с опашати лъжи от страна на американското правителство. Те биха могли да станат вълнуващи сюжети за нови сериали. Но те са, така да се каже, вътрешна работа на свръхсилата САЩ и след „Чернобил“ не е прилично или от съображения за сигурност, е рано да се проявява чак такава културна агресия.

Но казусът с обеднения уран (ОУ), описан по-горе, засяга не само американския народ и американските войници. И тук имаме генерали, които лъжат собственото си правителство, дипломати, които заблуждават международните институции, както и стотици невинни жертви от различни народи на тихия убиец ОУ.

 

Някой трябва да хвърли камък в блатото, защото по всичко личи, че в Сирия отново се стреля с ОУ.

Е, този някой, ако имате претенции за безпристрастност, защо да не бъдете Вие, г-н Мазин. Защо Вие, след като показахте професионализъм в сериала „Чернобил“, не се опитате да влезете в кожата на акад. Валери Легасов, който казва:

„Ако дълго време слушаш лъжи, забравяш как изглежда истината“.

Уверявам Ви, че рейтингът на един нов документален филм за ОУ може да достигне 9.7.

https://www.zora-news.com/index.php

 

 

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...