Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Изгубих детето си


Recommended Posts

Мили хора,аз съм майка,която преди 30-тина дни погреба 5-годишното си момиченце....

по Божията воля попаднах на този сайт и мисля,че сред вас има хора,които биха могли да ми помогнат да се справя в това изпитание...Знам,че това е урок и изпитание,но е много страшно...опитвам се да прогледна в една материя,където имам още много да уча...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 28
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Мили хора,аз съм майка,която преди 30-тина дни погреба 5-годишното си момиченце....

Мир на душата и и свободен лек път нагоре.

angeleu9.gif

любов и светлина icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Съжалявам за загубата, която сте преживяла. Преди години и аз преживях огромна загуба и тъкмо тя беше причината да търся отговорите за себе си в тази посока. Тук има много светли хора и на мен те са помогнали доста. Аз не пиша във форума само чета.

Линк към коментар
Share on other sites

Никак не ми е лесно да Ви пиша. Моля, приемете съчувствието ми. Всички сме се разделяли с любими и близки хора, но това, което сега преживявате, е най-трудно поносимото. Този кръст е много тежък. А човек винаги сам носи кръста си, сам. Нито мога да Ви помогна с нещо в този момент, нито да облекча страданието Ви, само Вие ще си го изживеете. Но бих могла да Ви дам подкрепата си, като Ви напомня, че всяко случващо се събитие в нашия живот, има своя смисъл. И искам да Ви кажа, че Вие нищо не сте изгубила, понеже нищо и не сте притежавала. И защото нищо във Всемира не се губи. Дечицата са ангелчета, идващи да ни кажат нещо. Вие вече сте научила урока, който Вашето детенце, Мир на Душичката му, Ви е подарило. А този урок се нарича майчина любов. Вие вече знаете какво е. Вашето момиченце не е изгубено, напротив, то също е разрешило нерешен от него въпрос, само го е направило по-рано. И сега е на по-горно ниво. Не се страхувайте от болката. Запазете това, на което то Ви научи, защото то е богатството Ви и само това може да Ви държи сега.

А Вие ще бъдете много щастлива отново скоро. Не след дълго ще бъдете дарена с красиво момченце. След такава голяма болка винаги идва голямо щастие. Болката ни подготвя за него, за да съумеем да го оценим.

Прегръщам Ви много и силно!

Линк към коментар
Share on other sites

благодаря на тези,които са писали по моята тема,в семейството ни имаме момченце на 4 години,което също много страда за сестричката си....това прави изпитанието още по-трудно,защото трябва да помогна на димо да преживее това възможно най-безболезнено!

следващата неделя на 12.08 димо има рожден ден,а в същия ден стават 40 дни от смъртта на ивето,последното нещо,което и обещах бе,че на рожденния ден на димо ще има бой със сметанови торти...

Линк към коментар
Share on other sites

Трудно, много трудно е да се напише каквото и да е след тази най - голяма болка, но все пак се сещам за думите на стареца Зосима от "Братя Карамазови": "Такъв дял ви е отреден, майки на земята. И недей се утешава, и няма нужда да се утешаваш, не се утешавай, плачи, само че всеки път, когато плачеш, все си спомняй, че твоето дете е един от ангелите Божии, гледа те от там, вижда те, радва се на твоите сълзи и ги сочи на Господа Бога. И дълго време ще ти е този велик майчин плач, но накрая ще ти се обърне на тиха радост и твоите горчиви сълзи ще бъдат само сълзи на тихо умиление и сърдечно очистение, дето от грехове спасява."

Какво ли да добавя към тези думи? Думите са слаби в подобни моменти. А най - доброто лечебно средство е плачът. БОЛКАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАКАНА! Но плачейки, търси божествено утешение. И когато го получиш (а това рано или късно ще стане!), тогава ще получиш възможност да утешаваш страдащите с утешението, с което сама си била утешена.

Прегръщам те крепко! С теб съм в страданието! И се моля за теб, за семейството ти и за Ивето! Поклон!

Линк към коментар
Share on other sites

Нито един Господ не може да утеши родител, надживял детето си. Нито една философия. Всяка една такава болка протича през няколко етапа, които започват с отричането и завършват с примирението и приемането на страшния факт на смъртта и на незавръщането. Осъзнаването на "никога вече" отнема години, отнема дори един цял живот. Майка, която е изубила детето си, няма как да бъде утешена с благи думи, обикновено тя не ги чува... Намесата на добър психолог е наложителна, който като един психопомп, ще се опита да преведе по пътя на скръбта страдащата й душа.

Много деликатна тема.

Линк към коментар
Share on other sites

Преживяла съм подобна загуба преди доста години и знам - МНОГО Е ТЕЖКО! В началото дори не можех да повярвам - струваше ми се нелепо, невероятно, като някакъв ужасен сън, който ще свърши и няма да е така...После вече само можех да плача или да гледам с празен поглед без да чувам и без да разбирам - така, че близките ми се ужасиха, какво става с мен. И тъй като основно обвинявах себе си за загубата, съвсем закономерно след няколко седмици се разболях от тромбофлебит. Тромбът беше застанал на много голям венозен съд, така че трябваше да лежа 40 дни и да чакам ще се раздвижи ли той към някой жизнено важен орган, за да умра или не. Единствено любовта и подкрепата на близките и на лекаря ми ме спасиха.

След това настъпи един дълъг период не толкова на физическо, колкото на психическо и духовно възстановяване. Месеци наред се опитвах да върна равновесието в себе си, но не успявах. Тогава опитах да си обясня какво и защо се е случило, започнах да чета книги, после попаднах на човек, който ми помогна многопланово и ме насочи в правилната посока, защото и много други неща в живота ми тогава не бяха на ред - проблеми в семейството, с роднини, с работата, с колеги и т.н., но тях, въпреки че също страдах, някак бях склонна да приемам като нормални и естествени. Бях научена и убедена, че такива проблеми в живота всеки има и човек трябва де се бори с тях (не че помагаше, де, ама всички така казваха и така правеха). Някои от тези проблеми също много силно ме тормозеха, но аз съм силна, енергична и успявах да издържам. Явно затова е било нужно да стане нещо, което наистина да ме разклати из основи.

Чак след това започнах да осъзнавам същността на нещата и разбрах, че старото равновесие в мен няма да се върне, но аз и не го исках вече. Разбрах по какъв път съм вървяла и накъде е добре да завия. Веднага след осъзнаването дойде ред на прошката, после и на приемането.

Сега, от дистанцията на времето мога да кажа, че ако не беше тази голяма и тежка загуба, може би нямаше да направя този завой. Сега и аз съм съвсем различна, и животът ми никак не прилича на този от преди - всичко е много по-спокойно, по-хармонично. Не стана бързо, но не беше и трудно. Разбира се, далеч не всичко е идеално, предстои ми още дълъг път, но поне за посоката съм спокойна. А и вече по-бързо и по-лесно разчитам знаците на съдбата и усещам какво още имам да развивам. Просто човек постепенно се изпълва с все повече състрадание, изпитва все по-голяма съпричастност, реагира все по-мъдро, излъчва все по-голяма добронамереност ....

Приеми моята искрена любов и подкрепа сега, защото точно от това имаш нужда в момента! А после поеми по своя път към светлината и хармонията :sorcerer: Амин!

Линк към коментар
Share on other sites

Моля се любовта, която е довела Ивето в семейството ви, да е по-силна от болката, която сега изпитвате. Вие винаги ще сте заедно, защото се обичате. Ще го усещате в сърцата си.

Нека Божията светлина и любов да ви лекува и да изпълва Ивето. Да имате МИР!

Разбирам те и те обичам! С тебе съм.

Линк към коментар
Share on other sites

благодаря на тези,които са писали по моята тема,в семейството ни имаме момченце на 4 години,което също много страда за сестричката си....това прави изпитанието още по-трудно,защото трябва да помогна на димо да преживее това възможно най-безболезнено!

следващата неделя на 12.08 димо има рожден ден,а в същия ден стават 40 дни от смъртта на ивето,последното нещо,което и обещах бе,че на рожденния ден на димо ще има бой със сметанови торти...

Здравейте!

След като сте обещали на Ивето, че ще има бой с торти, значи ще има. Сложете една чинийка и парче торта и за нея, сложете в рамчици най-усмихнатите и снимки и ги наредете, за да я виждате в най-щастливите и моменти, а и тя да ви се усмихва. И изпратете огромната си любов към Ивето, нека тази любов победи болката. Тази любов ще е вашата връзка с момиченцето ви и нейната усмивка.

А на рожденият ден на Димо ще има най-големият бой със сметанови торти както сте обещали.

Прегръщам ви!

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Приемете моите съболезнования, за загубата.Тези които обичаме не могат да умрат, независимо в кой свят се намират.Мъртъв е само този, който е умрял в мислите и сърцето ни.Мислете, за детето си с любов и посоянно му изпращайте красиви, слънчеви мисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Съжалявам за голямата загуба, може би това е най-страшното за една майка, за родител...

Но твоето детенце винаги ще живее в сърцето ти.

Трудно и страшно ще ти е, но намери силите вътре в себе си и живей, обичай и помни обичта, заради рожбата си.

Бъдете сигурни, че детето ви е в по-красив свят...

Наистина няма рецепта, но времето може би ще ви помогне....

Линк към коментар
Share on other sites

Мила bozgounova, моето семейство преживя също такава загуба преди много години. Аз загубих сестричката си, която беше по-голяма от мен. Бях твърде малка за да осъзная и видя болката в очите на майка си, но с годините разбрах, че майка ми е намерила сили за да ме дари с цялата си любов, за да порасна като щастливо и свободно дете. Аз знам, че моята сестра е близо до мен, усещам го в трудни моменти.

Небесна приказка

Линк към коментар
Share on other sites

Мили хора,аз съм майка,която преди 30-тина дни погреба 5-годишното си момиченце....

по Божията воля попаднах на този сайт и мисля,че сред вас има хора,които биха могли да ми помогнат да се справя в това изпитание...Знам,че това е урок и изпитание,но е много страшно...опитвам се да прогледна в една материя,където имам още много да уча...

Здравей и от мен,ако все още четеш тази тема.

Аз загубих дете без да имам време да развия майчиния инстинкт у себе си ,успях да изпитам само невероятната радост от появата му.После -бели петна -бях слаба явно Бог ме запази.С годините белите петна се отваряха едно по едно давайки ми време да мисля над всеки един елемент от тях.

Ти явно си по силна ,много по силна ,имаш урок да.Ти сама ще го разбереш след време.

Сега е време за мъка.Тъга ,която много естествено е да премине през състояния на самосъжаление,пълна апатия,дълбоко безмислие и това е напълно естествено.Крайният резултат е смирението.Най- болезнения според мен начин да научиш урока на смирението.А с това ще дойде и новата сила :) .Бъди силна и мила в страданието си.Развий доброто ,а не се отдавай на озлобление към живота,защото живота е красив,дори и да ти звучи цинично сега.

Бих ти казала още много неща ,но може би не сега радвай се на това което имаш и помни това което си загубила. :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Бог, че ви е дарил и с момченцето ви!

Имам едно дете в школата, на 9 години, чиято сестричка е починала - то дори не я помни. Когато всеки разказва за семейството си, Мария казва - "Аз имам по-голяма сестра, но тя си е заминала, когато съм била много малка - сега пак е с нас и много се обичаме, макар и да не е като нас точно... Тя много ми помага, когато нещо ми е тъжно или трудно...На нея си казвам тайните дето на никой друг не ги казвам...."

Не съм срещала за 26 години по-лъчезарно и любвеобилно дете от Мария.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , съчувствам Ви. Лично аз не мога да кажа нещо повече от написаното .Но преди месец прочетох една книга от един мъдър човек. Тя е посветена на смъртта и умирането .Автора е Нийл Д. Уолш книгата се казва ,,У дома с Бога".Мисля ,че ако я прочетете мъката Ви малко ще намалее.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема ми е изключително близка, както и хората, сполетяни от толкова нерадостна съдба. Преди три години бях попаднал в подобна ситуция. Преминах през 9-те кръга на ада, достигнах пределите на човешкото страдание, но успях да превъзмогна болката, да се новородя. Всичко това съм го описал в "Мистерията Лим" (www.geocities.com/misteriata_lim - изключително катарзисно четиво, според многобройни читателски отзиви!) Така че не мога да чета тази тема безучастно. Само думите няма да помогнат кой знае колко. Необходими са и дела. А НИЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ МНОГО С МОЛИТВИТЕ СИ! Затова предлагам: до 40-я ден, т.е. до 12 август включително, всички четящи и пишещи във ФОРУМИТЕ НА ПОРТАЛА, да се включат в кратък молитвен наряд. Ще произнасяме трикратно две формули - сутрин и вечер:

1. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, ПОМИЛВАЙ ДУШАТА НА ИВЕТО И Я ПРИЕМИ В ТВОИТЕ СВЕТЛИ РАЙСКИ СЕЛЕНИЯ. АМИН!

2. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, СМИЛИ СЕ НАД РОДИТЕЛИТЕ И БРАТЧЕТО НА ИВЕТО, ДАЙ ИМ ПОДКРЕПАТА СИ И ИМ ПОМОГНИ ДА ПРЕВЪЗМОГНАТ БОЛКАТА СИ И ДА Я ПРЕВЪРНАТ В СВЕТЛИНА. АМИН!

Опитът ми в тази посока подсказва, че около 40-я ден могат да се очакват различни знамения - необичайни от физическа гледна точка явления, които сякаш идват да потвърдят увереността ни, че ЛЮБИМИТЕ НИ БЛИЗКИ ЧУВАТ НАШИТЕ СЪРДЕЧНИТЕ МОЛИТВИ!

Линк към коментар
Share on other sites

Мили хора,аз съм майка,която ...

Здравей, майчице!

Нека към любовта и топлината, с която хопата те обгръщат, се добавят и моите! Познавам мъката ти, поемам от нея, нека по- лек да бъде товарът ти! Да приемеш, каквото трябва и да пуснеш, каквто трябва! И дано усетиш любовта, която оживява всеки от нас, и твоето детенце, и която прави светъл пътят му нататък!

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

... А НИЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ МНОГО С МОЛИТВИТЕ СИ! Затова предлагам: до 40-я ден, т.е. до 12 август включително, всички четящи и пишещи във ФОРУМИТЕ НА ПОРТАЛА, да се включат в кратък молитвен наряд. Ще произнасяме трикратно две формули - сутрин и вечер:

1. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, ПОМИЛВАЙ ДУШАТА НА ИВЕТО И Я ПРИЕМИ В ТВОИТЕ СВЕТЛИ РАЙСКИ СЕЛЕНИЯ. АМИН!

2. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, СМИЛИ СЕ НАД РОДИТЕЛИТЕ И БРАТЧЕТО НА ИВЕТО, ДАЙ ИМ ПОДКРЕПАТА СИ И ИМ ПОМОГНИ ДА ПРЕВЪЗМОГНАТ БОЛКАТА СИ И ДА Я ПРЕВЪРНАТ В СВЕТЛИНА. АМИН!...

Предлагам да си обединим милитвите в определени часове

сутрин в 7 часа

вечер в 22 часа

които има други предложения нека да ги сподели

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм съгласна!

Линк към коментар
Share on other sites

... А НИЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ МНОГО С МОЛИТВИТЕ СИ! Затова предлагам: до 40-я ден, т.е. до 12 август включително, всички четящи и пишещи във ФОРУМИТЕ НА ПОРТАЛА, да се включат в кратък молитвен наряд. Ще произнасяме трикратно две формули - сутрин и вечер:

1. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, ПОМИЛВАЙ ДУШАТА НА ИВЕТО И Я ПРИЕМИ В ТВОИТЕ СВЕТЛИ РАЙСКИ СЕЛЕНИЯ. АМИН!

2. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, СМИЛИ СЕ НАД РОДИТЕЛИТЕ И БРАТЧЕТО НА ИВЕТО, ДАЙ ИМ ПОДКРЕПАТА СИ И ИМ ПОМОГНИ ДА ПРЕВЪЗМОГНАТ БОЛКАТА СИ И ДА Я ПРЕВЪРНАТ В СВЕТЛИНА. АМИН!...

Предлагам да си обединим молитвите в определени часове

сутрин в 7 часа

вечер в 22 часа

който има други предложения, нека да ги сподели

Майко,

Всички ние тук, майки и бащи - настоящи и бъдещи, стоим притихнали пред твоето изпитание, защото то може да стане изпитание за всеки един от нас. В търсенето на думите, които най-добре биха ти помогнали в този момент, попаднах на думи, казани от Учителя: "Казвате, че някой е умрял много млад. За толкова години е наел къщата... Казвате: "Защо толкова малко е живял?" Така се е условил. Още със слизането си на земята човек прави условие, сделка, колко време ще живее на земята. Сделките се правят горе, не на земята." Твоето дете е имало да решава задача и е решило тази своя задача. В какво се е състояла тя, ще покаже бъдещето.

Диана Илиева сподели как нейната загуба е променила живота й:

...Разбрах по какъв път съм вървяла и накъде е добре да завия. Веднага след осъзнаването дойде ред на прошката, после и на приемането.

Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че ако не беше тази голяма и тежка загуба, може би нямаше да направя този завой...

Бъди силна. Всички добри хора тук и навсякъде те разбираме и подкрепяме.

Нека всички се включим в молитвения наряд, както го е предложил Борислав, в часовете, предложени от Еси.

Бог е Любов!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Еси, Диана, Ваня, както и на всички, които, с отзивчиви за чуждата болка сърца, се включиха в молитвения наряд! Усетих вашата любов, съпричастност и добронамереност! Бог да ви благослови!

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...