Guest aorhama Posted August 18, 2007 Report Share Posted August 18, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? Защо той ни изглежда друг и страшен? Що е прошка? Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Къде е територията на истинските отговори? Как да живеем без да умираме? Edited August 18, 2007 by aorhama Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Posted August 18, 2007 Report Share Posted August 18, 2007 (edited) Който вижда в "другия" "страшен", не е опознал още себе си. Их, как е актуален отново Васил Петров: "Аз съм другият и теб обичам! Другият ще трябва да прости." Ако всеки един човек при среща с друг човек, който и да е, какъвто и да е и от където и да е той, си припомни, че другият е всъщност той, светът би бил райско място за живеене. Edited August 18, 2007 by Силвия СД Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Posted August 18, 2007 Report Share Posted August 18, 2007 (edited) Който вижда в "другия" "страшен", не е опознал още себе си: Силвия СД Вярно твърдение, но в ежедневието си ние неоспоримо и непрекъснато "бягаме по тъча". Смехът е велико лекарство да приемаме трудностите на пътя - без да губим връзка с гравитацията и отговорностите на здравия си разум. Човек не може да се надсмива над ситуацията и да приема живота неглиже, ако не е наистина сериозен и отговорен спрямо себе си и другите. Дарът на живота е велика отговорност, но е твърде деликатен, за да се натрапва. Благородството не постъпва така. Интересно ми е излушам свободомислещите свои ближни - по темата. Аз не поставям ограничителни рамки. Просто натискам определен клавиш в определен момент. To be continued, както казват руснаците. Edited August 18, 2007 by aorhama Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Posted August 18, 2007 Report Share Posted August 18, 2007 Ох, ти такива "въпросчета" си ни задал, че направо са си ВЪПРОСИТЕ! За съжаление на първите няколко повечето хора може би ще отговорим с не, ако сме искрени. А на следващите, който успее да ти отговори точно и изчерпателно на всички тях, просто можеш да си сигурен, че пред теб стои един Духовен учител на човечеството. Скоро прочетох за първи път неща, записани от беседи и лекции на сегашния Далай Лама - това бяха две книги: "Отворено сърце" и "Изкуството да живеем". Направиха ми много силно впечатление и там той разглежда голяма част от въпросите, които си задал - без да има претенции за точност и изчерпателност , но определено си заслужават! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted August 18, 2007 Report Share Posted August 18, 2007 Диана, това за духовният учител би било супер, но тъй като има вероятност такъв да не се появи скоро и да започне да пише във форума ще направя малък опит да им отговоря. Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Да. Егоистите се обичат от егоизъм и себелюбие, а другите, защото съзират истинската си същност. Разликата е, че едните освен себе си харесват и споменатите кусури и табута, а другите не. Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? От нас се иска само това което сътворяваме да е в полза на цялото и да не нарушава установената посока на развитие - нашата и на тези около нас. Това което вече сме изградили, ще направим по-красиво в бъдещето. Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Всички не могат да ни харесват. И Христос не са го харесвали всички. Ние трябва да се стремим да живеем според най-възвишените си разбирания за красота, а който трябва ще ни хареса. Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Не трябва да съдим нито себе си, нито другия, а да посочим грешките по подходящ начин. Обвиненията са едно от нещата, които са включени в менюто на демоните. Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Прояви на любовта. Да помагане в зависимост от необходимостта и според възможностите ни. Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Душата ни, която е едно с душата на всичко останало. Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? От приемането. Най-вече на различията по между ни. Защо той ни изглежда друг и страшен? Защото се самоограничаваме, приемаме се за самодостатъчни. Страхуваме се другия да не ни ограби, да вземе нещо наше. Що е прошка? Ново начало. Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Животът е низ от препятствия. Страхът е едно от тях. Именно препятствията осигуряват напредъка, но хората по някакъв странен начин свързваме препятствията и трудностите с болката и страданията. А те не е предвидено да вървят ръка за ръка. Къде е територията на истинските отговори? Тайни винаги ще има, но и знанието не може да бъде отказано на достигналия. Как да живеем без да умираме? Формите от време на време трябва да бъдат пренареждани, да се организират нови, по-добри и по-подходящи комбинации. Смърт е ако това не се прави. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Posted August 19, 2007 Report Share Posted August 19, 2007 Станимир: Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Животът е низ от препятствия. Страхът е едно от тях. Именно препятствията осигуряват напредъка, но хората по някакъв странен начин свързваме препятствията и трудностите с болката и страданията. А те не е предвидено да вървят ръка за ръка. Станимир, за сведение: въпросът за страданието е издигнат в ранг на наука от Учителя. В момента, в който осъзнаеш живия смисъл на тези Негови насоки, ще разбереш какво си написал по-горе. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Silviya Posted August 19, 2007 Report Share Posted August 19, 2007 Умеем ли сами себе си да обичаме?... Бих си позволила да перефразирам-доколко сме запазили връзката с душата си? Защото само ако сме, можем да осъзнаем целостта и преодолеем страховете си, които не ни позволяват да постигнем близост първо със себе си, от което следва и с останалите. А това е най-болезненото и трудно преодолимо-постигането на близост. Без душа, няма връзка с Бог, с Твореца. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Posted August 19, 2007 Report Share Posted August 19, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? Защо той ни изглежда друг и страшен? Що е прошка? Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Къде е територията на истинските отговори? Как да живеем без да умираме? На тези въпроси всеки сам трябва да си отговори навлизайки дълбоко в себе си, в своята съкровена същност. Edited August 19, 2007 by Лагорда Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
nitsa Posted September 16, 2007 Report Share Posted September 16, 2007 (edited) Нима очарованието на близостта не е именно в това да видим отблизо всичките си недостатъци и най-важното д ги обикнем...Неможеш да обичаш околните искрено, ако първо не си се научил да обичаш себе си. Edited September 16, 2007 by Донка Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
bee_bg Posted September 16, 2007 Report Share Posted September 16, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме?, Ежедневен въпрос Мисля че недостатъчно умеем нали затова е и идеята за съзнателен живот т.е усъвършестване ... Да се научим освен всичко и себе си да обичаме ,но и да има за какво да се обичаме )) Edited September 16, 2007 by bee_bg Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Posted September 17, 2007 Report Share Posted September 17, 2007 "...но и да има за какво да се обичаме " Е все има нещо за което да се хванем Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Posted December 27, 2007 Report Share Posted December 27, 2007 Ето това е въпросът/отговорът на една дуга тема - Кой е правилният въпрос? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Posted December 28, 2007 Report Share Posted December 28, 2007 Благодаря на "Мона", че с поста си, откри /за мен/ тази тема! По същество: ... не мога да допусна, че си нямам някакви комплекси, но истината е, че по-скоро съм "надут", както "Бако" казва - от всичко успявам да си "налея" самочувствие . Въпроссът, който сам на себе си задавам е: " Кой/какво пострада/страда от това, което съм? - ... но това е екстровертното. Навътре "нишката" е смисъла - т.е. ... как "нещото", докосва всичките ми сетива - метафорично - музика ли е звъна им? Но и - Истина ли е, ... за да проверя настройките. Да "се обичам", ми е ... суховата, спряла, бедна, скучна емоция - предпочитам, да карам - всичките ми състояния, да пулсират/трептят - ... прилича на "организиран оргазъм" - "процес" от "състояния". Съжалявам, че е неясно > думите си носят своята "ограниченост". Но понякога, /ако прибавим, собственото си въображение/, се получава прелест ! ... "изобилие и ненаситност" или "изобилие от ненаситност" или "празник на живота" .... ... или просто лудост или трескава /взривоопасна/ хармония от непимиримости - ... кой знае. Аз не зная - още го "изследвам" Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted March 27, 2008 Report Share Posted March 27, 2008 Умеем ли сами себе си да обичаме? Надявам се - да. Но любовта преди всичко означава да отдаваме от себе си, а не да получаваме. А когато обект на любовта ни е Божественото в нас, нашето Висше "Аз", то това означава, че ние трябва да му отредим водеща роля в живота си; да подчиним всичките си дребни личностни стремежи на неговото ръководство. Само когато поставим нашата действителна същност в основата на целия си живот ние можем да кажем, че обичаме себе си. Казано е: познай себе си. За мене това включва и любовта. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.