Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Правилата в училищата


angeliiana
 Share

Recommended Posts

Как смятате, няма ли да е по-добре учениците с успех над средния да имат право на 50% отсъствия от училище, разбира се, ако има съгласието на родител за тези отсъствия. По този начин учителите ще могат да обърнат внимание на другите деца. Още повече, че в малко училища атмосферата е безопасна за децата. Ако не съм права и има много такива училища/безопасни/, моля,кажете кои са тъй като бих желала да запиша детето си в някое от тях. Предварително благодаря!laugh.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 35
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Кристиян

Що е безопасно и опасно? Домът Ви в сравнение с училището безопасен ли е?

Какво би трябвало да означава успех над средния- за мен това означава 99,9% отлични оценки, които детето си е изкарало самостоятелно, но и това не е критерий...

Според мен подкрепянето на отсъстие от училище от страна на родителите засилва степента на несамостоятелност у детето, или казано по-просто- създаване на физическа и психическа зависимост у децата и липса на адекватна среда в която да общуват. Най-опасното място за децата като атмосфера засега си остава домът и семейството в което живеят...

Link to comment
Share on other sites

Що е безопасно и опасно? Домът Ви в сравнение с училището безопасен ли е?

Какво би трябвало да означава успех над средния- за мен това означава 99,9% отлични оценки, които детето си е изкарало самостоятелно, но и това не е критерий...

Според мен подкрепянето на отсъстие от училище от страна на родителите засилва степента на несамостоятелност у детето, или казано по-просто- създаване на физическа и психическа зависимост у децата и липса на адекватна среда в която да общуват. Най-опасното място за децата като атмосфера засега си остава домът и семейството в което живеят...

Моля, дайте пример за безопасно училище тогава! Незнам как е при вас, но моят дом определено не е опасен за детето ми.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте,темата е актуална и също ме вълнува като майка на бъдещи първокласници.Ангелииана бе ли обяснила на каква база точно стоят страховете ти.Детето ти ходило ли е на детска градина?Дали твоите страхове не са преекспонирани?Все пак колкото и да ни се иска няма как да ги отгледаме под стъклен похлупак(понякога аз лично го правя,затова не те обвинявам ако е така),а по точно да ги научим да се справят в тая среда,иначе има опасност да бъдат отхвърлени,пък и не е добре за самочувствието им.

Знам ,че темата е много по-дълбока,но само нахвърлях няколко щрихи от своя гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

angeliiana, Кристиян нямаше предвид само и чисто физически опасности (макар че доста често има такива проявления и на физически план). Той казва:

Най-опасното място за децата като атмосфера засега си остава домът и семейството в което живеят...

В смисъл, че домът и семейството им влияят и им предават едни много трайни (дълбоко вкоренени) модели на поведение, убеждения, а и предубеждения, също така страхове и т.н., които са специфични за всяко семейство. За хората от семейството тези неща не изглеждат странни или опасни; напротив, това за тях е "нормално", а всичко останало, което не се вписва в техния модел на поведение, отношение и ценности е "ненормално" и дори "опасно".

От тази гледна точка, посещавайки училище, дори само промяната на обичайната семейна среда, оказва благоприятно въздействие на детето.

Абсолютната сигурност е мит. Нея никога и никъде не я е имало, няма я и сега. Човек вървейки по улицата може да му падне тухла на главата ... Мога да дам пример със собствените ми деца - най-сериозните травми, които са им са се случвали са не, когато са били на училище, а когато са били поверени на бабите си и на една детегледачка, а най-опасните за живота им инциденти са ставали точно у дома в мое присъствие.

П.П. Извинявам се на Кристиян, че си позволих да обяснявам от негово име, какво е имал предвид :rolleyes: . Това, разбира се, си е моята трактовка на нещата. :) Нека той да даде разяснения по предходния си пост, ако не съм разбрала добре какво е искал да каже.

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

Здравейте,темата е актуална и също ме вълнува като майка на бъдещи първокласници.Ангелииана бе ли обяснила на каква база точно стоят страховете ти.Детето ти ходило ли е на детска градина?Дали твоите страхове не са преекспонирани?Все пак колкото и да ни се иска няма как да ги отгледаме под стъклен похлупак(понякога аз лично го правя,затова не те обвинявам ако е така),а по точно да ги научим да се справят в тая среда,иначе има опасност да бъдат отхвърлени,пък и не е добре за самочувствието им.

Знам ,че темата е много по-дълбока,но само нахвърлях няколко щрихи от своя гледна точка.

Да, детето ми беше на детска градина. Там е по-различно. Децата НИКОГА не бяха оставяни без надзор. Винаги съм си предавала детето или на учителката или на лелката. В училищата /в момента / е друго. Когато си взимам детето учителя или си е тръгнал и децата са сами или на двора или по коридорите или просто е "някъде?". Може би ще останете с впечатление, че аз закъснявам...-не, винаги отивам, когато ми е казано /сгига да ми е съобщено навреме/. В междучасията никой не ги наблюдава. Живеем далеч от училището /уж избрахме най-доброто/ един час предварително ми звънят, да си взема детето, тъй като ще ги пуснат по-рано. Пътя до училището ми е най-малко 1.30 мин. А знаете ли, как се излиза по-рано от работа?!Мога да ви пиша още подробности, но някой друг ден. Желая Ви, приятен уикенд!

Link to comment
Share on other sites

Разбирам напълно страховете ти,по този повод аз реших да дам моите деца в подготвителен клас в у-ще ,а не да си го изкарат в дет. градина.Сметнах,че е по добре да се изправя срещу страховете си(трябваше ми доста време)Като се има в предвид ,че едното ми дете има нужда от ресурсен учител(с аутистични прояви е).Приех това изпитание с ясната представа ,че това е един междинен период в който той ще може да свикне с тази непозната среда и тя ще свикне с него.Няма да обяснявам какво безумие е ,че масовите у-ща не са пригодени за деца с различни затруднения,дори тоалетни няма за тях.Още не мога да се примиря.Голяма част от страховете ми се оказаха напразни,друг е фактът,че системата не е готова да приеме тези деца(доказват го елементарните абсурди).Истина е че аз също като теб се плаша от училищната обстановка,но трябва да дадем шанс на децата си да се справят.Ето ти пример:Оня ден от у-ще ги водиха на куклен театър(пропуснаха да ме оведомят,че ще е извън у-ще)Изкарали класовете в коридора,за да се групират по автобусите(представете си каква врява е настанала)при което синът ми изпаднал в паника(не знае как да се справя в такива случаи)между другото в групата им има и две дечица със зрителни затруднения.Учителката не знаела какво да прави кой по напред да гледа,с триста зора се качили на автобуса.Какъв е извода?Няма добра организация и връзка между учителите.Незнаят как да се справят в такава ситуация(Слагам тук и ресурсните учители)Факт е ,че се учат в движение,дано се учат де.Като цяло ситуацията е завършила успешно,предполагам с доста напрежение от страна на учителката,ще и е обеца на ухото.Ако са добри педагози ще обсъдят отминалата ситуация и ще си вземат поука от нея.Истината е обаче,че и ние ще трябва да извървим тоя труден път .

Link to comment
Share on other sites

Моето мнение : лош избор на учителка.

И в най-"елитните" училища има новоназначени или толерирани от директора учителки. Новоназначените още не са разбрали отговорността си, за другите няма спасение.

Не разбрах в кой град е това. В София поради ниската раждаемост преди години имаше "борба" за бройки ученици - ако начална учителка иска и след 5 години да има клас, държи се много внимателно и отговорно с ученици и родители. Общува се директно с родител, ако трябва и по GSM, на лични разноски(в належащ случай).

Моят съвет : Два варианта:

1. Опознайте настоящата си учителка, преценете дали може да се промени нещо в желаната насока, говорете открито и мило за своите потребности с нея. Покажете й, че цените труда й - кутия бонбони,цветя или символичен подарък по конкретен повод, а още по-добре готовност да помогнете за детско тържество или нещо друго (питайте какво) не са подкуп, а Вашият дял в живота на децата ви.

2. Ако детето още не се е привързало към обстановката и е открит, общителен тип , може да смените училището. Предварително разузнайте от няколко места, коя е най-грижовната учителка в кварталното училище. До 4. клас това е същественото.

И все пак не очаквайте идеални ситуации. Нашата цел като родители не е да предпазваме децата от живота, а да ги подготвяме и въвеждаме в него.Плавно по възможност, тук имате право. Но те учат от всяка ситуация.

Относно идеята кротките деца да ходят на училище по-малко от палавите, ми се иска да апелирам към цялото българско общество:

спрете ужасната традиция да наказвате добрите и да толерирате лошите във всяка нередна ситуация. Редно е обратното!

Пример: Студенти/слушатели на семинар, дошли в точния час, изчакват 10-15-20 минути закъсняващите. Губим време на старателните, толерираме нехайството. Още много примери, ако погледнете коя да е контролираща държавна институция и нас си, които само мърморим под нос, но не правим нищо.

Децата обичат да ходят на детска градина в 3. и 4. група, на училище още повече . Там са техните социални контакти, там те се учат за живота, И в междучасията. Не ги наказвайте.

Link to comment
Share on other sites

Мисля си, че би било добре да има обучение в къщи за деца с някакви психологични проблеми. Може би и с поведенчески. За някои редки и особени случаи.

Аз съм имала проблеми с хора, които искаха да вкарат в масово училище всички деца с проблеми /с увреждания/. За деца със определени заболявания това е реално, след определено обучение на персонала в у-ще, както и с големи подобрения в околната/училищна среда.

Но определено не смятам, че дъщеря ми например може да бъде в масово у-ще. Да, в специализирано детско заведение ще се /и се е/ чувствала добре и щастлива, но там трябва да има индивидуална помощ и подход за всяко дете.

Иначе за страховете на майките, разбирам, защото има доста некомпетентни хора, както и изключителни педагози. Но пък и да се чака печалба от тотото, не е редно. Просто всеки да има адекватни действия и да си върши работата с любов. Тогава ще има добри резултати. :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Правило първо:

Няма добри и лоши - има деца, които растат и се учат.

Няма наказания - има уроци.

Аз, например, не чакам - започвам навреме. когато някой е закъснял никой не му обръща внимание - аз само махвам с ръка да сяда и след малко искам да започне участие. Детето остро усеща,че е изпуснало нещо, което другите са видяли или чули, или направили. Но никой не си прави труда да спира и да обяснява - той си поема отговорността за пропуска. Ако не може да се включи веднага, малко изчакваме, после някой му "помага" - казва вместо него, а аз само показвам с пръст мястото и го гледам със симпатия и подкрепа. Те знаят още от самото начало - ако закъснеят - все едно не са. (Това никак не е лесно!) Така на третия път най-късно детето научава урока, че ако дойде навреме, ще чуе и види всичко и няма да изпадне в несигурност и объркване пред останалите.

А те са много важни за него!

Майки, колкото и тъжно да ви звучи това, когато децата влезнат в училищна възраст тяхната референтна група се променя. Дотогава е семейството. От този момент нататък стават връстниците. Ако разбирате и приемате това, вие ще съдействате на детето си да опознае връстниците си без да ги "етикира" и без да изпада в зависимост от тяхната оценка и приемане

От друга страна съвременното българско училище страда от един кардинален недостатък - педагозите нямат възможността да движат децата в различни групи (както го правя в школата си), като вземат предвид неговия начин на усвояване и неговите естествени наклонности. В много напреднали страни не съществува такъв феномен "паралелка" с една учителка - това е само в първите 2-3 месеца докато децата свикнат и педагозите ги опознаят. След това децата попадат в различни групи по различните дисциплини с различни деца и периодично се "грейдват" - т.е. по много показатели и наблюденията на учителите децата сменят групите си. (Затова в английски език клас означава група деца и учебен час едновременно) Тогава ще си има място и за децата със специални нужди и те ще бъдат с останалите деца в подходящото време и дейност и в своя среда, когато имат нужда от нея....

За първокласниците най-трудния момент в началото е да свикнат с това, че не са в центъра на вниманието, както е в семейството. Минават няколко месеца упорит труд на учителя докато изчезне ревността и борбата за вниманието му, докато децата свикнат да живеят в детска среда. Затова тези, които са свикнали от детската градина на това, се приспособяват плавно и с лекота. Ако родителите настояват учтелят да "носи на ръце" тяхното дете, както те самите го носят, дали не осакатяват собственото си дете??? (Кристиян :thumbsup: )

Наскоро ми се оплакаха, че учителка като разплита конфликтите като търси кой е виновен и го наказва, не отсъжда справедливо. Тя не отчитала факта, че Петко всеки път провокира Димчо да направи нарушението. Бабата беше огорчена, а Димчо ме гледаше тържествуващо. (Той и при мен все се опитваше да стане център на внимание.)

Погледнах го в очите и бавно му казах: "Ти знаеш,че той го прави нарочно, нали? - Да. Но и на теб ти е приятно като се закачате, нали?" - мълчание и хитра усмивчица. "И така всички ти обръщат внимание"...Усмивката се разшири... Ами тогава ако искаш да си играете и да ви гледат всички, ще търпиш наказанията без да се оплакваш. Ако не искаш да те наказват, няма да отговаряш на закачките му. Умно момче си - има много други начини да те забележат без да те наказват - както става тук... Ти избираш - и си поемаш последствията. Нали е така. - Да." Напоследък не са се оплаквали и Димчо попрестана да привлича вниманието с неадекватно поведение и при мен - сега приема за нормално, че то се разпределя равномерно и само когато поведението съответства на ситуацията...

Да, за съжаление нашето училище е далеч от училището-живот, за което говори Учителят и Боян Боев в книгата си Учителят за образованието . Мисля,че всеки родител, не само педагог има какво да научи от нея, макар и да е написана преди много години.

Вие - младите родители сте тези, които ще променят системата за своите деца... не като "спасяват" децата си от нея.....

Вместо да заведете своето дете само сред природата и на екскурзия на интересно място, можете да се организирате и без учителите и да ги заведете заедно. Така те ще се радват и научат много повече....

Простете ми, стана дълго, но това е моето ежедневие.... :)

Link to comment
Share on other sites

Моето мнение : лош избор на учителка.

И в най-"елитните" училища има новоназначени или толерирани от директора учителки. Новоназначените още не са разбрали отговорността си, за другите няма спасение.

Не разбрах в кой град е това. В София поради ниската раждаемост преди години имаше "борба" за бройки ученици - ако начална учителка иска и след 5 години да има клас, държи се много внимателно и отговорно с ученици и родители. Общува се директно с родител, ако трябва и по GSM, на лични разноски(в належащ случай).

Моят съвет : Два варианта:

1. Опознайте настоящата си учителка, преценете дали може да се промени нещо в желаната насока, говорете открито и мило за своите потребности с нея. Покажете й, че цените труда й - кутия бонбони,цветя или символичен подарък по конкретен повод, а още по-добре готовност да помогнете за детско тържество или нещо друго (питайте какво) не са подкуп, а Вашият дял в живота на децата ви.

2. Ако детето още не се е привързало към обстановката и е открит, общителен тип , може да смените училището. Предварително разузнайте от няколко места, коя е най-грижовната учителка в кварталното училище. До 4. клас това е същественото.

И все пак не очаквайте идеални ситуации. Нашата цел като родители не е да предпазваме децата от живота, а да ги подготвяме и въвеждаме в него.Плавно по възможност, тук имате право. Но те учат от всяка ситуация.

Относно идеята кротките деца да ходят на училище по-малко от палавите, ми се иска да апелирам към цялото българско общество:

спрете ужасната традиция да наказвате добрите и да толерирате лошите във всяка нередна ситуация. Редно е обратното!

Пример: Студенти/слушатели на семинар, дошли в точния час, изчакват 10-15-20 минути закъсняващите. Губим време на старателните, толерираме нехайството. Още много примери, ако погледнете коя да е контролираща държавна институция и нас си, които само мърморим под нос, но не правим нищо.

Децата обичат да ходят на детска градина в 3. и 4. група, на училище още повече . Там са техните социални контакти, там те се учат за живота, И в междучасията. Не ги наказвайте.

Благодаря! :thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

И все пак, не смятате ли, че ще е по-добре учениците с успех над средния да имат право на 50% или на поне 20% отсъствия от училище, разбира се, ако има ИЗРИЧНОТО съгласие на родител за тези отсъствия.

Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

Май не е важно доверието, което като родители гласуваме на децата си. Дори и да не ги наглежда никой в училище, аз познавам детето си- познавам навиците и характера му, и знам дали може или не може да се справо с определена обстановка, среда и т.н. Когато играе навън с другите деца след училище, да не би да има постоянно кой да наглежда играещите деца? Всеки ден се опитвам да давам все повече и повече свобода, и ако я "употреби" разумно, утре живот и здраве ще има повече свобода от днес...Зависимостта е болезнено състояние и за родителите, и зда децата, самож че при децата последствията от създадената зависимост спрямо родителите ще си проличи когато станат толкова големи, че всички естествено биха очаквали от тях да проявят независимост и самостоятелност- това може да е както на 18г, на 20г, или в средата на 30-те...Така или иначе, зависимостта води до други зависимости...

Би било нелепо да си вменявам, че 24 часа нонстоп нося пряка отговорност за детето ни- да, докато е на 3-4-5 годинки през по-голямата част от денонощието е за поемане на отговорпност от страна на други хора, но първите крачки от страна на детето да поема отговорността за себе си следва да се направят според мен в прехода от детската градина към училище. Детето ни е на 10 години и самостоятелно може да се къпе, да си напарви салата и сандвичи на тостера, да си пере дрехите, да ходи на училище сам и да се връща- колкото по-добре ги прави тези неща, толкова по-адекватно се справя тогава, когато се наложи.

Ежедневно виждам родители, които вменяват на децата си, че не могат това или онова, че не могат да се справят с това или онова...и естествено след като има кой да върши и да прави това или онова, добре...Така се пропуска естествения стремеж на детето да развива своята самостоятелност, да се научи да "бди" над себе си докаято играе навън с другите деца, да "включва" "алармата" когато сетивата му "засекат" нещо обезпокоително- като започнем от физически опасните ситуации, в които оцеляването е въпрос на създадени навици- например при пресичане на улицата без създаден навик да се оглеждаш наляво и надясно и да преценяваш кога можеш да пресечеш рискуваш живота си, същото се отнася и до други физически рискове, но има и психо-емоционални моменти, които могат да провокират децата ни да реагират- а реакцията дали ще е адекватна или не- зависи от това, доколко детето и родителите си имат взаимно доверие...

Не мога да твърпдя, че познавам детето си 100%- това едва ли някой би могъл да твърди и да се окаже вярно, но го познавам принципно като характер, който проявява специфични особености и реагира специфично в определени ситуации- така че знам кое поведение бих могъл да поощрпявам, кое поведение мога да оставя да се развива естествено без да пришпорвам нещата, и кое поведение не е полезно и градивно и поради него детето би се подложило на риск или би създало и/или попаднало в опасна за него ситуация.

Чувството за вина не е пощадило нито един човек- под една или друга форма чувството за вина, което развиваме в най-ранна възраст- най-често е натресено под формата на "възпитание"- впоследствие, когато пораснем и създадем свои семейства може да "избие" вмного посоки- зависимостите представляват една малка част от проявата на комплекса за вина у възрастните.

Като дете бях палав, бУен и непредвидим, та чак аз самия се изненадвах от себе си. Природата си има методи за обучение- буен нрав, първо действа пък после мисли...Щом е така, уроците се преподават с травми- счупен крак, счупена ръка, пукната глава..Като става въпрос за търпение, гипсираните крайници са ценни колкото злато...

Човек има Съдба, и ако му е писано да се роди, да порасне, да развие такива и такива качества, да стане един ден и той родител- ще стане, ако пък е писано да си отиде отнесен от поредния пиян шофьор, който за по-пряко е решил да кара по тротоара- така ще бъде. Всичко което се случва от гледна точка на Съдбата е винаги най-подходящото и градивното по отношение на еволюцията на човешката Душа. Всяко събитие в живота ни е резултат от нашето собствено желание, болката и страданието са резултат на съпротивата на индивида спрямо своето собствено израстване и развитие.

Аз съм убеден, че едно детете на 10 години можэе да взема и много по-зрели решения от родителите си, които може да са и на 35 и на 40 години- но дали ще го направи зависи от това, дали му е давана възможност да го прави...

Безопастността е следствие...И в най-обезопасена обстановка, децата със зависимости ще намерят начин да провокират опасност спрямо себе си...щом като им е даден карт-бланш да не поемат отговорността за себе си, те ще го ползват винаги когато им е угодно...защото е просто най-лесно...

Edited by Кристиян
Link to comment
Share on other sites

Здравейте,angeliiana. Вероятно имате предвид някаква концепция. Тази , която Донка описа, съществува и е успешна в Европа и засега в Американския колеж в България.Но и тя може да доведе до негативни последици като преумора и съсредоточване върху конкурентната борба. Българското образование има потенциал да я въведе, но няма желание поради... да не изместваме темата.

Ако детето се освободи от занимания, възникват 2 проблема:

1. Учебният материал се преподава по план, а добрите учители вмъкват и нещо от себе си. Как ще изчислите ,детето да отсъства само на "известните му" уроци? Неговите пропуски няма ли да утежнят още работата на учителя?(Съществува възможността някой да се яви като частен ученик на изпити, но вече говорихме за общуването с децата.)

2,и по-важно. Който издейства свободно време за детето, отговаря за работата с него в това време. Ще трябва родителят не само да се съгласи, но и да изработи програма за развитието на детето си в това време, по-добра от училищната. Имате ли тази възможност и това време?

Иначе го хвърляте в лапите на посредствената телевизия и интернет-пълен с "изненади".

Ако родителят има някакво конкретно намерение за своето дете и неговите конкретни нужди и способности, добре е да се пробва да организира нещо първо в извънучебно време. Ако споделите точно за какво става въпрос, ще се намери някой с достатъчно информация и опит, който да даде конкретна идея.

Ако детето просто скучае в час, учителят може да му дава проекти, с които да помага за усвояването на новия или преговорния материал. Но моля , нека не гадаем. Споделете точно.

Link to comment
Share on other sites

Моите деца вече завършиха училище. Мисля, че имам какво да кажа на педагози като Донка. Като това, че училищата са свързани с много връзки със ставащото в Обществото. Като педагог хубаво приказва Донка - умно, но ми се струва малко стерилно. Има случаи когато колкото и да е умно едно дете, колкото и потенциални възможности и желание за учене да има, колкото и да се стараят родителите... трудна работа са правилата в българското училище. В тефтера и учебника по педагогика е едно, но реалността може да е много по различна от предполагаемото. Може би някога във времето ще имам възможност да и разказвам какво правят някои учители- педагози. По ми допада мнението на Кристиян, че всяко дете трябва да се познава от родителя. Но не съм съгласен да се има доверие на детето. То за това е дете - защото още не познава взаимовръзките в Обществото и може лесно да бъде подведено.

Хората от нашето поколение са израствали и възпитавани/силно казано/ от баби и дядовци. А аз съм на мнение, че който е създал деца, той трябва да ги възпитава. В училище да ги обучават на различни науки, но самото възпитание съм на мнение да е изключително право и задължение на родителите. Има известна разлика между обучение и възпитание. В живота си съм срещал хора с перфектно обучение - цял живот отличници, шампиони и т.н., но накрая казват ..." липсват ми семейството, децата, трупах отлични оценки и ... какво от това". Друга форма ... създали деца и ги пратили при бабите, това не са родители, това са банка за жива плът. Не е достатъчно само да го родиш детето. Този думичка "Любов" е много хубава, но лично избягвам отдавна да е употребявам. По-добре да се приложат атрибутите на думичката "Любов", от колкото да се приказва за нея.

Съжелявам - ужасен прагматик съм!!! Убедил съм се, че в бълраското училище трябва само да те обучават, възпитанието трябва да е дело на родителите. Би било хубаво и учителите да възпитават, но .... еххх.. мечти!! А тях, учителите де - кой ще възпита, че детската душа не се купува с пари и служебно положение. Детската душа даже изобщо не се купува, тя помни до гроб, че еди кой си я е унижил.

Link to comment
Share on other sites

И все пак, не смятате ли, че ще е по-добре учениците с успех над средния да имат право на 50% или на поне 20% отсъствия от училище, разбира се, ако има ИЗРИЧНОТО съгласие на родител за тези отсъствия.

Присъединявам се към мненията на Кристиян и късметче - не , няма да е по-добре, ще стане много зле! При това го твърдя от наблюденията си над развитието на такива деца.

Нека не забравяме факта, че в очите на детето ходенето на училище е неговото "ходене на работа". Още веднъж напомням, че за детето Училище=Живот! Ако му дадем оснвание да си мисли, че може да пропуска нещо по своя или на родителя си преценка, дали няма да му създадем грандиозни неприятности, когато настъпи времето да се приспособи към работната си среда?

Но аз вече разбирам за какво говорите. Нещо подобно в момента се получава в занималните на езиковите паралелки в 8 клас. Тъй като те не са селектирани по ниво на влдеене на езика, се получава така,че и тези, които са на начален етап, и тези, които преди са изучавали успешно езика, са в една и съща група и си пречат взаимно. Много по-добро решение би било децата, които имат основа и са доказали, че могат да се готвят самостоятелно, да бъдат освободени и да се занимават на спокойствие у дома или в библиотеките. Засега, обаче това се брои отсъствие и не е разрешено - поредният абсурд на системата.

Продължавам да твърдя, че генералният изход от положението е промяната в системата на разделяне на децата по групи по предмети - не пресяване на децата пак в паралелки - а-силни, г-слаби. (последното е най-възмутителната и антипедагогична практика за мен!)

Тази , която Донка описа, съществува и е успешна в Европа и засега в Американския колеж в България.Но и тя може да доведе до негативни последици като преумора и съсредоточване върху конкурентната борба. Българското образование има потенциал да я въведе, но няма желание

Тъй като доста съм проучвала и вече от 8 години прилагам тази система в школата си, смея със 100% сигурност да твърдя,че точно тя преодолява проблемите с

1.уморителната конкурентна борба между децата,

2. невротичните и депресивни състояния при децата, породени от факта,че одобрението и подкрепата на възрастните зависят от сравнението им с останалите ученици. (Аз самата бях развила комплекс за малоценност заради несръчността си и слабата си физика, макар и по останалите предмети да бях "в челната тройка". )

Именно настоящата система, която поощрява "разнообразието" на паралелката - т.е. да имало и бавни, и бързи, и с различни дадености.... не дава възможност на учителите да прилагат индивидуален подход и да се съобразяват с темпото и даденостите на всяко дете в различните области и дейности.

Например, при мен Митко и Веселинка от 3 клас много си допадат, защото работят по-спокойно, бавно и старателно. Ако връстничките им Елена, Гергана и Мина са в една група с тях, те няма да оставят шанс на Митко и Веси да запишат думите, които са забравили, нито време да помислят и да се справят сами с темпото и времето, които са естествени за тях. В резултат Митко и Веси ще изостанат и ще развият усещането, че са "по-слаби", а "бързите", ще се отегчават и ще се научат, че могат да се разсейват и да си говорят за нещо друго докато "слабите се туткат". Можете да си представите какви плевели ще поникнат в съзнанието, в душите и умовете на тези деца. Печалното е,че много мои колеги умишлено разпалват тази конкуренция между децата "за тяхно добро". После се чудим защо има агресия в училищата и българските специалисти не могат да работят в екип....

Към мнението на Ян:

След 26 годишна практика като педагог трудно бих могла да бъда "стерилна" :) По-скоро виждам и изучавам и използвам позитивните възможности в ежедневната си практика - не си губя времето и енергията да посочвам и критикувам недостатъците. Всичко, което съм написала досега не е теория, а натрупан опит - положителен.

Но напълно разбирам разочарованието от настоящото състояние на училищата ни - именно то беше едното нещо, което ме застави да напусна топлото и сигурно място на учител с 1 клас кв. в голямо централно училище и да поема по несигурния и трънлив път на школата. Второто беше вярата, че това може да се промени! Нека не забравяме, че връзката общество-училище е двупосочна. Ако днес обществото влияе на училището, то в училището се подготвят бъдещите членове на следващото общество!

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Пълно единомислие, Донче :thumbsup2:

Хубаво е, че има такива учители/педагози като теб!

Аз чувам на родителските срещи, че наистина и на учителите им е трудно, когато нивото на учениците в класа е много различно. По-добрите учители се стараят да го компенсират, като дават допълнителни задачи на "бързите" и "знаещите", а с "бавните" сядат и учат допълнително, включително след часовете. За децата също не е добре - по-бързите наистина свикват да се разсейват в часа ("що да не, пак съм най-добрата в класа по-еди какво си" - цитат от едната ми дъщеря), а по-бавните се травматизират, че са "глупави", "двойкаджии", все на опашката ... Останалите учители просто се задоволяват да смъмрят едните, че "лапат мухите в час", а другите "да се вземат най-сетне в ръце и да настигнат останалите", което помага единствено на уравновиловката.

Точно по тази причина помолихме голямата дъщеря да се яви на нещо като състезание по математика след 4 клас в града, според резултатите от което набират 2 паралелки в МГ от 5 клас. Математиката не е от най-любимите й предмети, обаче разчитахме, че нивото в тези два класа ще е по-високо и по-еднакво. Не сбъркахме. Нивото е високо и тя за първи път взе да внимава в час и малко поне да поглежда учебниците у дома (вече не може хем да мързелува, хем да е първа в класа :) ). А нея я спечелихме за каузата, като й обяснихме, че абсолютно не е задължително да ходи на СИП или на състезания по математика (каквито опасения имаше тя), а и децата в новия клас ще бъдат с по-близки на нейните интереси (тя преди все се оплакваше, че никой от съучениците й например не чете книги, а само гледат сапунки по телевизията, слушат чалга и тя няма за какво да си приказва с тях).

Да се върна точно на въпроса - голямата ми дъщеря не ходи на детска градина, защото малко след като изтече майчинството за нея, се роди другата ми дъщеря и аз реших, че така и така съм си в къщи, защо да не си я гледам у дома, където със сигурност според тогавашните ми възгледи щеше да получава "по-добри грижи" - любов, внимание, обезопасена и добре отоплена детска стая с много играчки и книжки, и то само за нея, а не - до които успее да се добере в градината, здравословна храна и т.н. В крайна сметка, когато тръгна на училище, тя се адаптира по-трудно и по-лошо от другата ми дъщеря, която ходи на детска градина.

И за мен толерирането на отсъствия не биха помогнали с нищо, а биха допринесли детето да стане аутсайдер и да се задълбочат някои не съвсем уместни семейни модели на поведение и др.п.

Link to comment
Share on other sites

Пълно единомислие, Донче :thumbsup2:

Хубаво е, че има такива учители/педагози като теб!

Аз чувам на родителските срещи, че наистина и на учителите им е трудно, когато нивото на учениците в класа е много различно. По-добрите учители се стараят да го компенсират, като дават допълнителни задачи на "бързите" и "знаещите", а с "бавните" сядат и учат допълнително, включително след часовете. За децата също не е добре - по-бързите наистина свикват да се разсейват в часа ("що да не, пак съм най-добрата в класа по-еди какво си" - цитат от едната ми дъщеря), а по-бавните се травматизират, че са "глупави", "двойкаджии", все на опашката ... Останалите учители просто се задоволяват да смъмрят едните, че "лапат мухите в час", а другите "да се вземат най-сетне в ръце и да настигнат останалите", което помага единствено на уравновиловката.

Точно по тази причина помолихме голямата дъщеря да се яви на нещо като състезание по математика след 4 клас в града, според резултатите от което набират 2 паралелки в МГ от 5 клас. Математиката не е от най-любимите й предмети, обаче разчитахме, че нивото в тези два класа ще е по-високо и по-еднакво. Не сбъркахме. Нивото е високо и тя за първи път взе да внимава в час и малко поне да поглежда учебниците у дома (вече не може хем да мързелува, хем да е първа в класа :) ). А нея я спечелихме за каузата, като й обяснихме, че абсолютно не е задължително да ходи на СИП или на състезания по математика (каквито опасения имаше тя), а и децата в новия клас ще бъдат с по-близки на нейните интереси (тя преди все се оплакваше, че никой от съучениците й например не чете книги, а само гледат сапунки по телевизията, слушат чалга и тя няма за какво да си приказва с тях).

Да се върна точно на въпроса - голямата ми дъщеря не ходи на детска градина, защото малко след като изтече майчинството за нея, се роди другата ми дъщеря и аз реших, че така и така съм си в къщи, защо да не си я гледам у дома, където със сигурност според тогавашните ми възгледи щеше да получава "по-добри грижи" - любов, внимание, обезопасена и добре отоплена детска стая с много играчки и книжки, и то само за нея, а не - до които успее да се добере в градината, здравословна храна и т.н. В крайна сметка, когато тръгна на училище, тя се адаптира по-трудно и по-лошо от другата ми дъщеря, която ходи на детска градина.

И за мен толерирането на отсъствия не биха помогнали с нищо, а биха допринесли детето да стане аутсайдер и да се задълбочат някои не съвсем уместни семейни модели на поведение и др.п.

След като прочетох отговорите, разбрах, че всички се стремим, към едно и също нещо... Нали сме родители, нормално е.

Но останах с впечатление, че не съм успяла да обясня добре... Имах в предвид точно напреднали деца, а не среден успех като оценка среден 3. Точно деца като твоето-Диана Илиева. Както и други, които освен, че се справят без проблем с училищния материал, но имат и други интереси в областта на изкуството, спорта и т.н. Които, трябва да се занимават допълнително, вместо да "блеят" и "изчакват" да им мине времето в училище, още повече, че за някои това изчакване е стрес. Що се отнася до възпитанието, да Ян- съгласна съм с теб точно за това апелирам аз - да бъда оставена да възпитавам детето си, а учителите да го обучават. Да имам правото, да преценя, че когато детето ми е на ръба на психическия тормоз, било от заядлива учителка /предварително се извинявам на учителите във форума, но имате колеги които просто не понасят децата, особено ако са малко по умни /, било от училищния хулиганин - да му дам възможност да се разтовари в къщи, а не да се стига до това, което гледаме в новините. Не говоря за не ходене на училище, а за права на родителите да осъществяват контрол и да се грижат за децата си. Нека имаме правата, а нека не се налага да ги ползваме! Незнам дали сега стана по-ясно?

Link to comment
Share on other sites

Да, съвсем ясно е. За мен обаче постовете на Кристиян, на Донка или например последния абзац на моя последен пост също дават съвсем ясен отговор.

При условие, че ги пренебрегнете, тогава с пълна сила важи предупреждението на късметче:

Ако детето се освободи от занимания, възникват 2 проблема:

1. Учебният материал се преподава по план, а добрите учители вмъкват и нещо от себе си. Как ще изчислите ,детето да отсъства само на "известните му" уроци? Неговите пропуски няма ли да утежнят още работата на учителя?(Съществува възможността някой да се яви като частен ученик на изпити, но вече говорихме за общуването с децата.)

2,и по-важно. Който издейства свободно време за детето, отговаря за работата с него в това време. Ще трябва родителят не само да се съгласи, но и да изработи програма за развитието на детето си в това време, по-добра от училищната. Имате ли тази възможност и това време?

Иначе го хвърляте в лапите на посредствената телевизия и интернет-пълен с "изненади".

Ако родителят има някакво конкретно намерение за своето дете и неговите конкретни нужди и способности, добре е да се пробва да организира нещо първо в извънучебно време. Ако споделите точно за какво става въпрос, ще се намери някой с достатъчно информация и опит, който да даде конкретна идея.

А в крайна сметка изборът и решението са си ваши. Тук можем да дадем само нашите мнения, с които никой не е длъжен да се съобразява.

Между другото в училището, където моите деца учеха до 4 клас, правилникът задължаваше учителите на първокласниците да не напускат класната стая дори през междучасията - най-много да излязат в коридора пред вратата, да приемат и предават първокласниците от и на родителите, да придружават децата в столовата за регламентираната закуска или на двора, ако са решили да ги изведат през голямото междучасие и т.н. - т.е наистина имаше надзор и то съвсем достатъчен според мен. И това училище не се водеше елитно - просто беше едно от най-близките до нас и бях проучила как стоят нещата от към персонал и материална база.

Поздрави и успех!

Link to comment
Share on other sites

Да, съвсем ясно е. За мен обаче постовете на Кристиян, на Донка или например последния абзац на моя последен пост също дават съвсем ясен отговор.

При условие, че ги пренебрегнете, тогава с пълна сила важи предупреждението на късметче:

Ако детето се освободи от занимания, възникват 2 проблема:

1. Учебният материал се преподава по план, а добрите учители вмъкват и нещо от себе си. Как ще изчислите ,детето да отсъства само на "известните му" уроци? Неговите пропуски няма ли да утежнят още работата на учителя?(Съществува възможността някой да се яви като частен ученик на изпити, но вече говорихме за общуването с децата.)

2,и по-важно. Който издейства свободно време за детето, отговаря за работата с него в това време. Ще трябва родителят не само да се съгласи, но и да изработи програма за развитието на детето си в това време, по-добра от училищната. Имате ли тази възможност и това време?

Иначе го хвърляте в лапите на посредствената телевизия и интернет-пълен с "изненади".

Ако родителят има някакво конкретно намерение за своето дете и неговите конкретни нужди и способности, добре е да се пробва да организира нещо първо в извънучебно време. Ако споделите точно за какво става въпрос, ще се намери някой с достатъчно информация и опит, който да даде конкретна идея.

А в крайна сметка изборът и решението са си ваши. Тук можем да дадем само нашите мнения, с които никой не е длъжен да се съобразява.

Между другото в училището, където моите деца учеха до 4 клас, правилникът задължаваше учителите на първокласниците да не напускат класната стая дори през междучасията - най-много да излязат в коридора пред вратата, да приемат и предават първокласниците от и на родителите, да придружават децата в столовата за регламентираната закуска или на двора, ако са решили да ги изведат през голямото междучасие и т.н. - т.е наистина имаше надзор и то съвсем достатъчен според мен. И това училище не се водеше елитно - просто беше едно от най-близките до нас и бях проучила как стоят нещата от към персонал и материална база.

Поздрави и успех!

За съжаление в момента избора не е мой, тъй като за 5 неизвинени остъствия има наказателна мярка преместване в друго училище. Отсъствията по домашни причини са също от порядъка на 5 дни, аз апелирам просто за увеличаване на този брой отсъствия. Повечето родители си намират извинителни мед. бележки, защо трябва да е "нелегално". Нека имаме правата, а нека не се налага да ги ползваме! Това са на първо място нашите деца и чак след това ученици.

Link to comment
Share on other sites

Доколкото разбирам, вие бихте желали детето ви да се обучава в самостоятелна форма на обучение:

Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета ви дава тази възможност:

Чл. 6. (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст се осъществява в дневна форма и е задължително за всички граждани на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г.) Училището осигурява обучение в индивидуална и самостоятелна форма за даровити ученици, както и за други ученици в задължителна училищна възраст, които съгласно издаден от компетентните органи медицински документ не могат да се обучават в дневна форма

Продължението можете да прочетете тук:

Правилник за прилагане на Закона за народната просвета

Link to comment
Share on other sites

Без да съм чела всчички постове, така че, извинете ако се повторя с някой.

Но идеята на авторката на темата ми се стори много абсурдна. Как така да се разреши на някои деца да отсъстват до 50% от училище? Не го проумявам.

Как ще определите в кои дни да ходи детето ви, и в кои според вас няма да има смисъл?

Учебният материал е навързан и върви последователно. Не може да се учи хаотично.

Или имате предвид да не посещава само някои учебни дисциплини, може би.

И какво ще прави детето ви през свободното си време, когато другите са заети в училище?

Вие ли ще му преподавате, или то се е родило научено?

Или ще го оставите пред компютъра или телевизора?

Какви са тези съвременни родители, да насърчават децата си да отсъстват. Щом като детето ви е толкова знаещо, то би могло да се занимава с това, което го интересува в извън учебно време. Да задълбочава още повече знанията си, да ги разива и разширява извън наученото в час.

Но въобще да не ходи на 50%???????

Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

Много по-добра идея ми се струва да може по-надарените деца вместо да пропусктат училище и да се "влачат" с по-тъпите си съученици, да могат да преминават материала по-бързо, да има интензивни програми за такива деца и примерно за една година ако преминат материала за две учебни години, да им се зачете като преминат клас. Тогава, като завършат гимназия на по 12-13 години, ще могат да завършат университет на 16-17 годишна възраст, че и още един могат да завършат докато навършат 20 години, да започнат по-рано работа, да се пенсионират на 60 години с 40 години трудов стаж, и да си наваксат пропуснатото детство, занимавайки се с внуците...

Истински талатливите деца развиват таланта си най-добре според мен тогава, когато са поставени сред равни условия спрямо другите. Ако си наумя, че детето ни е надарено с музикаленв талант например, и започна да му спестявам от училището, за сметка на заниманията с музика, естествено че то ще усвои повече от заниманията си с музика в сравнение с другите деца, и това ще поддържа родителската ми илюзия до тогава, докато детето порасне- когато порасне достатъчно за да противопостави своето его на родителското ми его- тогава или талантът на детето в собствените ми представи ще се срине, или пък ще оцелее в представите ми, а съзнанието ми ще "окайва" чадото, което е решило да си "пропилява" живота с други неща...или, ще се окаже талантливо дете, но в друга посока, или пък може и да се окаже талантливо в "набедената област", но в този случай положението е такова, че от много декари обработваема земя, има два-три декара изключително плодородна, на която се обръща най-много внимание, въпреки че и без това точно тази почва ще даде най-много реколта и без подобно внимание, а необърнатото внимание и грижа за по-песъчливите участъци, освен че като последица ще си останат "пустеещи", ще се превърнат в житейски "пустини", в които самото дете няма да може да оцелее....

Така че, ако едно дете е талантливо, внимание следва да се обръща на най-неплодородните и каменисти качества, без да се пречи на естественото развитие на таланта му- училището учи не само на знание, то е мястото, където децата се учат да общуват с връстниците си, с по-големи и по-малки от тях деца, с учителите си...изобщо общуват и усвояват основни принципи за общуване в йерархията на обществото. Едно дете може и да е гениално, но ако не се е социализирало в училище, ако е свикнало да отсъства, за да се "развива", то by default счита другите деца за "по-нисши", "по-тъпи", или "бездарни" от него, учителите са "губи време"....Познавам две-три такива деца, на различна възраст, и в общуването с тях тези прояви са подчертани, а "одухотворените" им родители дори не подчертават- натъртват...Не знам що за родители са тези, които биха ти издрали физиономията ако подложиш на съмнение таланта на отрочето им, и решиш да му дадеш възможност да го изяви...Излизам от темата, но децата, училището, учителите, талантите и т.н са част от живота...

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...