Диан Георгиев Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) И в храма на науката и в храма на духовността се влиза със смирение. В други епохи то се е наричало просто "страх", например в Стария завет: "Начало на мъдростта е страх от Бога". В Новия завет е "Когато те поканят на угощение, заеми последното място", а какво остава ако сам си се поканил? Все пак обикновено всеки поканен в началото има някои особени преживявания които го ентусиазират. Учителят обяснява това с примера за нов ученик в класа към който учителят проявява специално внимание, пита го дали мястото му е удобно, дали разбира как се преподава и т.н., но след известно време това свършва и почва прозаично учение и забавите са малко, а все пак изпитите трябва се вземат, защото"Много са призваните, малко са избраните". Всеки е специален, но е лично негова, "специална" задача да разкрие и покаже на другите своята специалност с дела и постижения. Лесно се правят планини от приказки, не и преместените планини с вяра и знание. За себе си поне мога определено да кажа това. Редактирано Юни 8, 2007 от Диан Георгиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Смирението е трудно са се идентифицира в другите, а и в себе си, вън от периодите на определени изпитания. Защото е лесно да съвсетваш другите да са смирени пред кармата си, когато проблемът не е твой. Далеч по-трудно е да понесеш със смирение собствената си карма и то така, че да вдъхновиш още много други човешки същества, че и при трудни обстоятелства могат да израстват духовно! Редактирано Юни 8, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Смирението е трудно са се идентифицира в другите, а и в себе си, вън от периодите на определени изпитания. Защото е лесно да съвсетваш другите да са смирени пред кармата си, когато проблемът не е твой. Далеч по-трудно е да понесеш със смирение собствената си карма и то така, че да вдъхновиш още много други човешки същества, че и при трудни обстоятелства могат да израстват духовно! Абсолютно вярно казано. Виждам много добри разсъждения има тук по въпроса за смирението. Но имам въпрос...: Скоро ми се случи една случка. Един човек много ми говорише за вяра, любов, обич, Любов, Обич и всевъзможни варианти на тези думички и термини. Но в един момент ми каза, по смисъл цитирам.... "ако ти не се извиниш на този и този, така и така, за това и това, аз на тебе ще ти направя това и това" . /умишлено избягвам конкретизация, искам само принципна позиция/ Трябваше ли много смирено да преклоня главица като овчица и да изпълня почти на бегом желанията му? Разбира се имам категорична позиция по въпроса, но искам да чуя вашата позиция? Но нека поне "загатна" позицията си ... Пастира паси "овцете" си - следва въпроса - Кой е Пастира изискващ смирението? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Защото е лесно да съвсетваш другите да са смирени пред кармата си, когато проблемът не е твой. Далеч по-трудно е да понесеш със смирение собствената си карма и то така, че да вдъхновиш още много други човешки същества, че и при трудни обстоятелства могат да израстват духовно! Вариации на тема "карма" много, но най-просто казано карма означава "работа". За да разберем кое е наша работа, кое не е, трябва сами да се замислим над това, най-просто казано - това което е за нас ни притегля по редица начини. Така че всеки разбира житейската си работа според знанието което е придобил, върши я според способностите си и по начина който му приляга. Затова според мен правилно е всеки да работи самостоятелно и да не следва ничии съвети, защото което работи за един, не работи за друг. Не виждам обаче връзката с това, което написах, но както и да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Трябваше ли много смирено да преклоня главица като овчица и да изпълня почти на бегом желанията му? Разбира се имам категорична позиция по въпроса, но искам да чуя вашата позиция? Но нека поне "загатна" позицията си ... Пастира паси "овцете" си - следва въпроса - Кой е Пастира изискващ смирението? Никой не може да изисква нищо от никого. Смирението пък още по-малко се постига с изискване. То е вътрешно състояние на човешкото същество и не може да бъде накарано да се случи по никакви външни начини. А като прибавим, че този човек те е изнудвал и поставял условия...коментарът повече е излишен. Редактирано Юни 8, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 (edited) Исус едва ли е изглеждал смирен, когато е гонил търговците от храма! Което, разбира се, не означава, че вътрешно е усещал омраза, каквато ние на негово място при тия външни действие бихме усещали. Изобщо, не можем да съдим за вътрешното състояние на по-напредналите от нас според външните им изяви, защото сме склонни към неправомерни съпоставки... Редактирано Юни 8, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Един човек много ми говорише за вяра, любов, обич, Любов, Обич и всевъзможни варианти на тези думички и термини. Но в един момент ми каза, по смисъл цитирам.... "ако ти не се извиниш на този и този, така и така, за това и това, аз на тебе ще ти направя това и това" . /умишлено избягвам конкретизация, искам само принципна позиция/ Трябваше ли много смирено да преклоня главица като овчица и да изпълня почти на бегом желанията му? Разбира се имам категорична позиция по въпроса, но искам да чуя вашата позиция? То в случая според мен не става дума за смирение от твоя страна, а по-скоро за манипулация от негова страна, при това груба и явна. Но как да се постъпи е съвсем друг въпрос. И на мен ми се е случвало нещо подобно, защото особено преди в прямотата си ми се е случвало да наранявам много хора, без дори да се усетя. Когато ми кажат, че някой е засегнат и е добре да се извиня, се замислям и чак тогава, за съжаление, загрявам какво се е случило. Разбира се, това си е за моя сметка, защото не е приятно, нито това, че съм обидила някого, нито след това да ми казват да се извиня, но ... всеки си плаща. Добромир Публикувано на Днес, 09:56 Смирението е трудно са се идентифицира в другите, а и в себе си, вън от периодите на определени изпитания. Защото е лесно да съвсетваш другите да са смирени пред кармата си, когато проблемът не е твой. Далеч по-трудно е да понесеш със смирение собствената си карма и то така, че да вдъхновиш още много други човешки същества, че и при трудни обстоятелства могат да израстват духовно! И тук имам личен опит - животът ме е поставял пред сериозни изпитания; след първоначалното огъване, успях да превърна киселия лимон в лимонада, обаче забелязвам, че хората около мен, не са вдъхновени. Напротив, когато разкажа, какви трудности съм преодоляла и че благодарение на тях, сега живея по по-различен начин, имам други стремежи и т.н., най-честата реакция (включително и тук, в този форум) е възмущение, защо е било нужно да е толкова суров живота, съчувствие към мен, че съм преживяла подобни изпитания и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Много ценни отговори получих - Благодаря Ви ! От различни хора , различни неща, но много вярни всичките. Принципната Ви позиция е много точна, подробностите си са за мене. Наистина трябва да има Мъдрост във смирението. Още веднъж - Благодаря ви !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 А аз ще ти дам сега един още по-различен отговор. Смирение ли е или мъдрост ДА ЛЪЖЕШ ГНУСНО и да въвличаш и други хора в лъжите и болните си фантазии, като се правиш на жертва, а те да те съжаляват, а всъщност си страхлив поради нечиста съвест. Защото лесно се клепат невинни хора, но трудно е да се извиниш, когато ти посочват достоверни факти, че не си прав. Само половината ти от оплакването е вярно. Помолих те като човек да оправиш една нередност, която ти извършваш години наред спрямо друг човек. И ти казах, че ако ти не го направиш, а продължиш в този дух, аз ще оправя това публично, какви са тези глупости сега. Ето - дойде време и ти знаеш много добре за какво става въпрос. Става въпрос единствено за твоите налудничави страхове и нищо друго. Ако някога си си срещал в живота си някой си черен маг, това не означава, че всички хора от тук нататък, които не са съгласни с твоето мнение са такива и са зли демони или пък сатани. И никак не съм смирена овчица сега, но поне ми е чиста съвестта. А ако ти си мислиш, че твоята е, прегледай се! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Не си спомням да съм цитирал имена и конкретни факти за да реаргирете така Ваше Преподобие. Но явно съм оцелил някоя чиста съвест и..."Буммм..! " Имате право, че лесно се клепат невинни, Ваше Преподобие. Така е. Но по някога кармата се връща светкавично- няма нужда да се чака следващото прераждане. Да страхлив съм - до колкото страхът е атрибут на живия човек с нормални реакции. Мъдрост е да се страхува човек от Божието възмездие и да спазва законите Му. Смирение е човек да не се изживява на Господ и да не лепи етикети на кого му е чиста съвеста. Само Бог има това право, защото само Той знае цялата Истина. За това ли съм лъжец? Как беше онова за лъжата?... "цуни-муни" ...??? Но явно някой е сметнал, че имам къса памет!? Правилно е формулирана темата, защото Мъдростта идва със Смирението и обратно ... Смирението идва с Мъдростта. Взаимно са обвързани, както и да се погледне все е вярно. Защото мъдрият е смирен пред Бога, но пред човеците - не винаги. За това е и мъдър, прави разликата. Който различава - за бога различава. Който не различава- за Бога не различава. Въпрос на еволюция и сензорни възприятия за различаване. Исус едва ли е изглеждал смирен, когато е гонил търговците от храма! Което, разбира се, не означава, че вътрешно е усещал омраза, каквато ние на негово място при тия външни действие бихме усещали. Изобщо, не можем да съдим за вътрешното състояние на по-напредналите от нас според външните им изяви, защото сме склонни към неправомерни съпоставки... Ето пример за различаване ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 За мен изгонването на търговците от храма е пример именно за смирение. Храмът е Любовта, която носим изначално в себе си. Търговците в нашия храм е нагласата ни да продаваме и купуваме тази любов и да я превръщаме в разменна монета. Това се получава, когато при прилагането на Любовта в живота (за което сме пратени на този свят) ние неусетно или съзнателно я поставяме под зависимост от конкретиката на живота. Например, ако ти не се извиниш, няма да те обичам повече. Или ако не си какъвто искам да си, ще направя така, че да ти отнема любовта на другите към теб. Вариациите на тази тема са неизчислими.... Да изгоня търговците от храма за мен означава да смиря желанието си да използвам любовта като Оръжие или Пари - да опазя независимостта и. Да оставя търговците в храма не означава смирение, а обратното - агресия от най-високо ниво. В позицията на Ян - не се чувствам длъжна да съм Спасител на другите като ги предупреждавам колко е вреден някой или нещо. Първо защото това е моя лична преценка - че е вредно за мен и за него да сме близо един до друг. Второ, защото в контакта си с него те ще се научат да преценят сами какво е добро за тях и какво не. Ако им навредят, болката и страданието ще им дадат урок навреме. Ако аз ги спася сега, после ще се наложи да изтърпят по-тежки уроци - то е като с опарването на детето на ютията.... Не се извинявам на никого, защото не се чувствам виновна пред никого за нищо - ако някой смята така и очаква или ме заставя да се извиня, това не е мой, а негов проблем. С каквото и да ме заплаши, не съм зависима от него (и от никого) и затова предупрежденията не ми влияят. В позицията на Силвия - Не се хвърлям да защитавам нито себе си, нито когото и да било друг от каквото и да било. Досега колкото пъти са се опитвали да ме "оплескват", толкова пъти само съм печелила от това - нещо като безплатна реклама. За оплесквания човек само спокойно на мястото казвам своето мнение за него, а то винаги съдържа положителните му страни, които съм намерила и познавам. Оплескващия също не намирам за нужно да го спасявам, макар и да осъзнавам, че оплескването всъщност удря по самия него. Като понесе няколко удара след подобни "набези" може и да се смири и да започне да вижда доброто у хората. Колкото до Черните магове - те от това се хранят - от страха на хората от тях. Така че според мен, ако говорим наляво и надясно за един човек, че е лош и той наистина е лош и опасен, ние така увеличаваме силата му. Ако добър човек е набеден за лош от някого.... хората не са чак толкова глупави, проверяват... и повечето се отнасят с по-голямо недоверие и подозрение към тези, които "плюят", а не към оплютите Важи старата истина - ако днес плюе него, утре ще плюе мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Здравейте .Мисля, че при Толтеките това е наречено-"Да се справиш с чувството си за собствена значимост", защтото те казват,че почти цялата си енергия влагаме в това да поддържаме това чувство, и по този начин ставаме подвластни на други същества. Един от методите им е- "нищожното дребно тиранче" . Това са хора на които е дадена неограничена власт над "война", и които го дразнят до смърт.В една от книгите на К. Кастанеда, дон Хуан разказваше за това как неговия благодетел го е изпратил при такъв човек който дори е бил заплаха за живота му, и двамата са изготвили стратегия как да постъпи.Това се прави с цел войнът да стане безупречен и да може да освободи тази енергия, за други много по-дълбоки неща. Мисля си , че в живота все по-често ни се дава този уникален шанс и ние вместо да сме благодарни, роптаем и се държим с все по-голяма сила за егото си, и вместо да бъдем свободни и безгранични постоянно се въртим в един порочен кръг от който няма измъкване. Поздрави на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Аз също съвсем спокойно и на мястото казвам в очите всичко и сега отново ще постъпя така. Съвсем спокойно ще кажа на Ян, че страхът идва само и единствено от нечиста съвест, затова мен не ме е страх от възмездие, защото съвестта ми е чиста, а за неговата си отговаря той, но да лъже е грях, който наистина се наказва. Не е моя работа да се занимавам с психично болни хора, но съм лекар и тук откривам типичен казус на параноя с 3 синдромокомплекса: 1. мегаломания - хората си мислят, че говорят с Бог и са едва ли не Величия и изказът на Ян го доказва. Не го познавам кой е този твой дедо, но ми прилича на Фют и компания. 2. несъответствие между амбиции и възможности - т.е. силно желаят да бъдат нещо, което не могат да бъдат, защото нямат нужните данни. А в случая не зная с какво се занимава Ян, но заплашва той. На мен заплахите не са ми стил, понеже са оръжието на слабия, а Ян е заплашвал не веднъж в този форум и то не един човек - всеки, който е на различно мнение от неговото го е изпитал добре. Нямам намерение да търпя повече това. Аз изказах позицията си недвусмислено, съвсем ясно и в прав текст, на което ми се отговаря със заплахи, от които на мен ми е ехехехей.....много страшно. 3. параноични налудности - често спохождащи го идеи и мисли, че са преследвани и всеки иска да ги убие или поне навреди с нещо. Според мен, нищо лично, нищичко, но Иван - Оринави - Ян се нуждае от психиатричен преглед. Ян, заплашването явно е твой стил, но тук, на моя адрес, нека да ти стане пределно ясно, че не вървят изобщо. Не се страхувам от нищо, камо ли от заплахите на един болен човек. Лекувай се, ти не си виновен, че си болен. Още веднъж - нищо лично. Бъди здрав! А смирен и мъдър човек е не който се страхува от Бог, а този, при когото страховете от Бог липсват и не са начина за връзка с него. Не се имам за смирена, нито за мъдра. Имам се за казваща нещата с имената им. Бъдете всички здрави! Всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Преди малко погледът ми се спря на подзаглавието на темата - смирение пред всичко ли? Много ми хареса формулировката! Кои са тези неща, пред които смирението би било не смирение, а агресия? Например: Да се смиря пред усещането на дискомфорт и страдание и търпеливо да ги нося, това смирение ли е или напротив - агресия към себе си и това, което ми ги причинява? Агресия би било и всяко действие или мисъл от моя страна, която цели да ги промени така, че да не ми причиняват страдаие повече. Смирението в този случай според мен се изразява в промяна на нещо вътре в нас самите - това, което всъщност предизвиква дискомфорта ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Донче, извинявай, но от по-горните постове ми е трудно да се ориентирам - кой в такъв случай е Християнин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 До тук Силвия фокусира само вътрешни разговори с мене вън от Форума. След като е искренна, откровенна и не се страхува, нека назове и обекта за който говорим. И на кого всъщност ме кара .... заплашваше да се извиня и защо!? Нека каже кого всъщност така целустремено защитава. Иначе не е никак безстрашна, а оръдие в ръцете на този човек. Тя всъщност защитава него, без значение от използваните средства. Този човек е под псевдоним във форума - нека му назове името Този човек съм го посочвал многократно, но сега ще предоставя правото на безстрашната Силвия да го назове. И нека каже за кого всъщност го взимам аз според моите изказвания в частните ни разговори. Тогава ще я нарека смела и безстрашна. Истинската заплаха идва от него, защото двамата, Силвия и той са съграждани в доста малък град.... почти комшии, да не кажа друго.И да не пропуснеш да му кажиш и професията на този човек- каква фирма има и с какво се занимава вече от 50 години. И почнеш ли да приказваш, ще те следя какво и как казваш. Този човек лично те предупреди да не говориш, защото после няма да можеш да си събереш разните там неща / каквото и да означава според него/. Ако кажеш неистина - има начини законови при това. Да твърдиш,че някойима нечиста съвест, означва да кажеш, че е престъпник. Нозови ми извършените престъпления годни за пред съд или просто замълчи. Философски обвинения за нечиста съвест са смешни и наивни. Когато говориш Силвия, говори докрай или по-добре пропусни и замълчи за да се ослушаш от къде идват нещата всъщност. Нали си безстрашна? Кажи кого защитаваш или прсто замълчи и остави този човек сам да се оправя. Това му е неговият стил- "русалки" да му играят бодигардове,а той отстрани чака. Старозаветни номера. Хайде смири се пред Истината и я довърши Силвия и докажи, че си смела. Знаеш ли как ще ми олекне ако проговориш докрай. Лично пробвах, но модераторите на мене не ми позволиха. На тебе може и да ти разрешат. Дано. Мъдро е човек да си държи очите отворени. Смирение само пред Бога, човеците съдят по човешки и ако са омотани от първородния грях и грешно съдят при това. За останалите форумци..: Бяхте съгласни с мене когато не посочвах имена. Спазвах форумските правила. Хайде сега да ви видя безпристрастноста и законите ви !!! Иначе отсъждате по приятелски начала, не по истинските. Тогава този форум няма да има бъдеще ако отсъждате по лице. Тежко им на идващите след вас тогава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 от по-горните постове ми е трудно да се ориентирам - кой в такъв случай е Християнин? Признавам,че не смятам себе си за авторитет в християнството - още по-малко в определенията за Християнин. Дори себе си смятам само за ученичка на Християнството. По-горните ми постове са само мои лични разсъждения за смирението - това беше част от кармата, която смятам,че успях да изчистя след доста болезнени уроци и благодарение на Учителя и Лазарев. Интересно ми е да си мисля по въпроса, който ми зададе, Дианче! Само имам нужда да уточниш какво точно имаш предвид под връзката Християнин - смирение и мъдрост. С обич и уважение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Иване, ти ме предизвикваш да изнасям факти от твоите лични страхове, които ти ми сподели. Но щом го искаш, ще го направя. В нашия град има някакъв си Слави, когото аз не познавам, не зная как изглежда, дори очите му не съм виждала, нямам и това желание никак. Но е факт, че ти си работил тук и го познаваш. Той живее на другия край на града, така съм чувала, но не зная и не искам и да зная къде, не ме интересува. С подобни хора аз нямам и нямам и намерение да имам връзка - тук показваш отново налудни фантазии. И не ме и интересува и с какво се занимава. Но май се изживява като ясновидец. Веднъж в болницата дойде жена, която разказа, че този Слави й гледал и й съобщил, че е "болна от епикриза", жената дойде да пита какво е това заболяване. Да се смееш ли, да плачеш ли... Какво повече да говорим. Ти, не ти зная точно взаимоотношенията с този човек и какво общо си имал с него, но явно ти е взел страха и този човек, по-точно страхът от него те владее от години. И то много години. Привижда ти се във всеки втори с подобно име. И ти казах, че грешиш жестоко тук и по този начин объркваш и набедяваш невинни хора, които нямат и не са имали нищичко общо с този, за не знам какви си демони. Това са твоите страхове и те помолих да се избавиш от тях, като се извиниш смело, защото пречат на теб и на никой друг. А мен изобщо не ме касаят, но ти продължаваш да грешиш. И продължаваш да говориш измислици и лъжи. Отчитам факта, че е несъзнателно, а на всичко отгоре си много убеден и си вярваш, вследствие на твоето заболяване и че си добър човек, дори до колкото вече те познавам си много добър човек, но се избави най-накрая от тази сага, защото тя пречи само на теб и взаимоотношенията ти с хората. А аз нямам повече намерение и желание да бъда участник в латиносериали. Вземи мерки и се лекувай. Повече не искам да ангажирам хората с проблемите ти, не ме карай, моля, а се заеми сериозно ти сам с тях. Бъди здрав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Кои са тези неща, пред които смирението би било не смирение, а агресия? Смирение означава да не предприемаш действия, когато това е нецелесъобразно или изгледите за успех са недостатъчни. Когато тези две условия отсъстват, но ние не предприемем определени действия за постигане на целите си, това вече не е смирение, а пропусната възможност. Под "действия" разбирам активност и на трите нисши плана - физически, емоционален и ментален. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Смирение и мъдрост би било, ако ни няма. И най-вече безотечествените ни думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Иване, смирение и мъдрост е когато след тези хули,обвинения и заплахи можеш да си изпееш най-вдъхновено песента "Ще се развеселя" Ще се развеселя премного заради Господа! Душата ми ще се зарадува в Бога моего. Душата ми ще се зарадува в Бога моего. Защото ме облече в одежди на спасение. Загърна ме в мантия на Правда. Загърна ме в мантия на Правда. Като жених украсен със венец, като невеста накитена със утварите си, като невеста накитена със утварите си; като девица преизбрана от другарките си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Кои са тези неща, пред които смирението би било не смирение, а агресия? Смирение означава да не предприемаш действия, когато това е нецелесъобразно или изгледите за успех са недостатъчни. Когато тези две условия отсъстват, но ние не предприемем определени действия за постигане на целите си, това вече не е смирение, а пропусната възможност. Под "действия" разбирам активност и на трите нисши плана - физически, емоционален и ментален. :thumbsup: Точно! Напомня ми за онази стара молитва, която завършваше - дай ми мъдрост да различавам това, което мога да променя от това, което не мога. .. И за онази притча за адепта, змията и детето. ... Значи можем да говорим за мъдрост, която "включва" в нас смирението и за смирение, което ни носи мъдрост? А може би двата процеса са редуващи се фази от нашия Път? Може би в редуването им се състои нашето духовно развитие? А, и още нещо - защо пропуснатата възможност е равносилна на агресия към ситуацията и участниците в нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 9, 2007 Доклад Share Добавено Юни 9, 2007 Хайде, ако не можем да се смирим, поне да се помирим. Защото смирението е едно от най-трудно постижимите състояния, едно от най-големите изпитания в живота. Ако докато се учим да се смиряваме, станем и малко по-търпеливи, и не се подчиняваме всеки път на егото си, може би ще ни е по-лесно. Задача на мъдросттта е да разруши безкрайните обвивки, обгърнали истинската същност на човека. Тогава ще го видим в неговата истинска природа - сияйна и величествена. Дано утрешният ден да е по-светъл за всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 (edited) А, и още нещо - защо пропуснатата възможност е равносилна на агресия към ситуацията и участниците в нея? Ами това може да се получи, но всъщност става рядко. А агресията е преди всичко към себе си. Иначе според мене в повечето случаи пропусната възможност и агресия не са равносилни. Може би не използвах съвсем коректно твоя въпрос, който не беше изцяло свързан с предишното ми твърдение. Редактирано Юни 10, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 "Това означава да разработим и активираме нашия вътрешен Аз, който е т.нар. Свръх Аз, или Божествен Аз, и постепенно да го изведем на повърхността и да му отстъпим всичките права на его-съзнанието,"- цитат Кристиян . Тези редове са много ценни за мен от постинга на Кристиян . Движение нагоре е смирението казва още той . Вместо да се отдаваме на безкрайни битки и препирни с Егото . Просто да се опитаме първо да го наблюдаваме , съзерцаваме , дори да му се полюбуваме . И след това да погледнем нагоре към Висшия си Аз . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.