Надеждна Добавено Юни 7, 2008 Доклад Share Добавено Юни 7, 2008 (edited) За мен това е Удхаус,а от по-съвременните Тери Пратчет.Доста порових,но не открих в нета нещо от Удхаус.Предлагам освен да изреждаме автори и заглавия в тази тема да даваме линкове към произведения,да публикуваме откъси или,ако не са прекалено дълги,разкази на любимите ни хумористи,за да се посмеем всички заедно. Редактирано Юни 7, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Чудомир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Кой ме разсмива ли? Чаплин, Маркес, Радичков, една жена, която обичам, Особеностите на Руския национален лов и риболов и др. - но литературата, качестевеният секс, даже романтиката и киното са крайно ограничени жанрове от гледище на живота, който ни се случва ЕЖЕДНЕВНО. Племенницата ми умираше от смях, когато беше на една година - стигаше й малко да я "закача". Стига с това изкуство, стига с тая философия, стига с тая поезия и интелектуалщина, стига с тая духовност, стига сервизи "Бакара" - нека си припомним, че изначално сме просто хора. Морето помага, планината - също! Забравата, дете на личния ни егоизъм, е плод на собственото ни не-себе-познание. Затова сме тук, на Земята - за да си припомним кои сме и за какво сме. Какво е не-себе-познание - ами, забравена любов. Всички ние все нея търсим. Малцина са онези, съхраняващи любовта, за която не може да се говори. Племенницата ми не можеже още да говори, докато се радваше на Себе си Канел 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Да, Удхаус и Чудомир А също Илф и Петров - великолепни! В прогимназията се бях влюбила в книгите на Джералд Даръл, който разказва много увлекателно и информативно за света на животните, същевременно с едно невероятно чувство за хумор! Сега моите дъщери го четат и аз пак надникнах в една от книгите му - продължава да ме разсмива! От писателите-фантасти се смея най-много, четейки разказите на Кл. Саймък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stildjian Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 А какво ще кажете за Швейк? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Това е една от книгите, които често препрочитам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 10, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Ето какво изнамерих от Удхаус в нетното пространство: Малкото съкровище и Голямото накисване Време е за малко смях!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 12, 2008 Доклад Share Добавено Юни 12, 2008 Поздравления за темата към Моника 13! Мисля ,че е един от най- трудните жанрове е комедията , хуморът ,а и сатирата . Изобщо да разсмееш някой е нещо ,което е пълна мистерия за мен ,особено ,когато става дума за литература . В това отношение Тери Пратчет няма никаква конкуренция . Толкова зареждащи със смях са неговите ,книги , буквално съм се кикотела ,когато чета . Цялата поредица "Истории от света на диска " е наистина страхотна порция фантастичен смях. Спомням си ,че съквартирантката ме поглеждаше учудено ,как мога така да се треса от смях ,докато чета . Накрая започнах да й прочитам разни отрязъци и тя също реши да стане читател на Тери Пратчет . О'Хенри също е забележителен ,въпреки моите пристрастия . Много от класиците в литературата ,също са ме разсмивали по различни начини ,едни чисто интелектуално , други елегантно , трети чисто човешки ,изобщо литературата е велика работа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 Ученически бисери май 2008 Бай Ганьо говори аерогантно. По това време е имало и жени - воеводки, които са обладавали по стотина - двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България. Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре. Заекът вижда идващата лисица, получава сърцебиене и кръвоносната му система започва да циркулира. Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка… Един път седнахме да бягаме (по повод бягство от учебен час) Лодката плавала по живописните брегове на реката. (из ученическо есе) Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност. (съчинение) Алеко чул приближаващия се водопад. (из ученическо съчинение) Смирненски с юмрук в ръка. (съчинение) Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон. Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море. (ученик) Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (ученик) Славяните ловили риба и други горски животни. Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор е обратен…(из съчинение) В бедрата на земята се крият… (Из ученическа тетрадка) Още през 1762г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на история Славянобългарская. На луната живеят лунатици. (Из съчинение по литература в III клас) Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии и др. В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство. Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му. Васил Левски ходи из страната гол и бос, за да възбужда народа. Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя. В Йовков всичко хубаво е положително. Спартак е бил алигатор… На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците. Пролетарския поет Вапцаров изказва волята на народа, че само с братската помощ на СССР нашия народ ще си възвърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста. Под ръководството на Партията се откриват модерни форми на разплод. Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият … Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи. Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка. Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден. Ернест е левак с дясната ръка. Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали. На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното. Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта. Живея с майка си и баща си, който е починал. Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример. Добрите бактерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората. /контролно по биология/ Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради смяна на сезона измрели. Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите. На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание. Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част. В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена. По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход. Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим. Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите. А в това време пристигнал консулът във файтон с пушеци и прах… Момчето хванало свинята с едната ръка за ухото, а с другата за кръста… Дошли кметът, съдията и гражданите от селото… Звънецът възвести възбуждането на големеца… Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 :thumbsup2: :3d_139: Силвия,искрено се посмях на "бисерите"!!!Няма да крия,че и малко се натъжавам,когато си помисля в каква нелепа ситуация изпадат децата,които не си правят труда да почетат и се замислят върху прочетеното,но това е въпрос на друга тема... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 Oх, Силве, наистина страхотни бисери Винаги съм се чудела, как успяват да ги родят такива смехории, защото това са все извадки от разни съчинения, преразкази и т.н. и учениците са писали уж сериозни неща? - може би от бързане, стрес, не добра езикова култура и ... дори професионални сценаристи на разни забавни предавания могат да им завидят за комичните попадения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 Ей това вече ме разби тотално . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 (edited) На мен ми допада Джером Клапка Джером. Редактирано Юни 14, 2008 от mihailo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 10 годишният син на мои добри приятели беше "изгонен" от "елитно", частно т.е. неприлично скъпо столично училище, защото в част по литература заявил на всеослушание, че "Хадес е пич!". Казвах им аз да го бият по-честичко това дете и да не го държат на масата с възрастните до след полунощ. Нито ме послушаха, нито от училището им върнаха парите - пука им. Детето е живо-здраво и доста некомплексирано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 Ето още една доза: Вазов е опъната струна между Пирин и Рила. Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя. Русия!Колко ни плени тази малка дума с голямо съдържание!Това е страната, в която са се родили Маркс, Енгелс и Ленин. Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно...(из кандидат-студентски изпит) Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия... От творбите на Вапцаров ни гледа озъбеното свирепо куче. Кирил и Методий са двама братя близнаци, единият от които е кръгъл сирак. Баба Илийца бръкнала в пазвата си, но не намерила нищо освен малко сухи корички. Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости.(из тема на ученик 11клас) Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание. Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си мислела за младия юнак, който я чака в храстите и отказала. Баба Тонка била майка на повечето хъшове. Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка заживява с кротката си магаричка. Наташа била свързана с народа с червена нишка. Онегин излязъл през задния проход и си отишъл. Българската армия се състояла предимно от коне. Мазният чорбаджи Нено, който приличал на две дини, седял на по цял ден на чергата.(работа на мой ученик по тема "Ролята на семейството в "Маминото детенце"" ) Павел се връща от аристократичната казарма и заразява баща си със венерина болест.(работа на мой ученик по тема "Трагичната разруха на патриархалните нрави в семейството") Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта - около Луната. Прабългарите имали конска флота. Людовиг 14 бил на пет години, когато се родил баща му.Той живял до смъртта си в 1715 година.Людовиг 14 бил заобиколен от благородници, които се наричали куртизани.Жените им се наричали куртизанки.Дворецът му бил винаги добре изметен и блестящ, поради което бил наречен Крал-Слънце. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 (edited) Наскоро малко смешно ми стана като четях това произведение. Не знам авторът дали има и други такива хумористични творби. Смешно ми е, но не напълно. Надявам се това да си остане само фантазия. Аз съм редакторът. Трябваше първо да го преведа от латиница на кирилица, а след това да оправя многото грешки.Може и да не съм поправил всички грешки, но в сравнение с преди ...граматиката е перфектна. Така че, приятно четене. ------------------------------------------------------------ beitullah каза: преди 1 седм. 1 ден Ставам една сутрин,слънцето вече изгряло,дръпвам пердетата и пред мен прелестна картинка : река Темза огряна от слънчевите лъчи си тече спокойно,а чааветата си мият краката в нея...Все пак сме европейци трябва да сме чисти. Не след дълго плахо се почуква на вратата: "Да"-казвам аз и след малко влиза Мюмюн,моят слуга. - Ваше величесто, вашият смирен роб ви моли,ако благоволите, да заповядате на сутрешната молитва. - О, премъдри Аллах-продумвам аз. Как робе може да кажеш "ако благоволите" , та молитвата е задължителна дори и за прекрасния,неописуемия,неподражаемия,неотразимия...т.н беитуллахул-и хулифул-ислями(халиф на ислямския свят). - Простете господарю,собственико на моя нищожен животец нека си изкупя вината като ви измия краката... - НЕЕЕЕЕ мога и сам!Не след дълго се отправям към джамията (ах и то каква джамия,огряна от слънчевите лъчи). Блести с цялата си прелест,минаретата високи от по-високи се извисяват към небето и сякаш провиквайки се, казват на целия свят, колко е могъщт халифа на хората и господар на неверниците.На обед присъствам на церемония по случай 50 годишнината от създаването на световния халифат,ораганизирани са веселби специално по този случай.Седя си аз на прелестния трон,а до мен везирите...Настъпва момента и се изправям,оооо какво вълшебство,какво чудо всички хора облечени в пъстри дрехи сякаш излезли от най-хубавите детски приказки...Изведнъж всички се навеждат и с хиляди се провикват:"О султане,о хлифе господарю на мюслюмани и неверници,във ваша чест днес пред вас ний коленичим и изразяваме нашата жертвоготовност". Колко съм щастлив!!!! Едно цигане притичва до мен и ме моли да му дам петаче понеже е било гладно.Аз понеже съм безгранично щедър му дадох пръстена си,който бях отмъкнал преди време от кралицата на Великобритания, докато я екзекутираха слугите ми. - Ооо милото то как му грейна черното лице( чак аз се очудих,тия очи като диамантчета пробляскаха).Така лудна туй цигане,та чак ръцете ми почна да разцелува... -О какво правиш нещастнико!, казах аз и подскочих като попарен. - Взимам си ! - отговори нищожеството... - Виж го ти, взимал си!!!Ахаха,аз съм чувал,че са много ловки ама чак такова безхаберие,безумие и наглост не съм срещал - ти да гепиш пръстените на султана от неговите пръсти и то с език!Представяте ли си каква ловкост и наглост!Веднага заповядах на моите слуги да го заловят,ама то се превива,плаче,скимти,сълзи и сополи текат та чак се напика! - Бате,бате, моля ти се пусни ме имам 50 - 60 братчета,с ко ше ги раня?(наглост безгранична!)Не след дълго време,чаавето е на дръвника(то няма друг начин да взема пръстените освен да го чакам да се изака,но аз нямам време)и палачът вдигнал ятагана свиреп,блестящ на слънчевите лъчи чака моя знак и ето настъпи часа ... Клъц!Черната кратуна се претъркули покрай мен и веднага бе прибрана от тълпа циганета-канибали(има ги много от тея).Ама то тялото се премята,та се гърчи и превива,пръска навсякъде кръв та чак по лицето ми и изведнъж припаднах и като се свестих гледам всичко бяло и едни хора с бели дрехи клечат до мен..."О ужас,дали съм умрял",пфффф не, просто съм се свестил,бил съм припаднал докато са ми вземали кръв в лабораторията. Редактирано Август 3, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 Чудомир,Гогол,Бранислав Нушич,Радой Ралин! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 Привет, granat1, много са ни близки вкусовете.Бих те повторила за любим автор, че е Чудомир, невероятен хумор ръси и Ерих Мария Ремарк, е в по- различни нюанси в"Черния обелиск", но важно е позитивното в човека и в най- трудни моменти.Бранислав Нушич, Чарли Чаплин с неговите неми филми.Кен Киси с "Полет над кукувиче гнездо", "Бай Ганьо" на Алеко Константинов- нашия национален манталитет. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 9, 2010 Доклад Share Добавено Декември 9, 2010 (edited) Ето нещо мое,скъпи дами и господа.Преди да го постна, аз то усъвършенствах стилово и граматически. Написано в период, в който бях по - малко миролюбив от сега. ----------------------------------------------------- Христо6 каза: преди 2 год. 6 мес. Споделям ви тук едно мое стихотворение в "чест" на един мой "приятел" от една друга група ,който е много "нормален" и "приятен " човечец . Дано да ви е забавно ,извинявам се ако се стори грубовато за вашия вкус Ода за daniel12 Влязох в група яка, гледам там някъв - мамата си трака, злобен и немалък , даже малко жалък ! Обичаше да се заяжда, на всяка реплика да се обажда, с много хора се е*аваше ,в приказките свои не внимаваше. Кой ли него не намрази, кой ли не поиска - мечка да го гази. Уви , много дървени философи, изредиха мръсни строфи, но досега се никой не оказа, толкоз дървена глава, като трола интернетски - бате Дани Тралала ! От групата го те гониха, простотията му не сломиха, нямат нерви,разбери, тоз глупак ги измори ! Баннаха админа и още двама - трима, Даниел сал остана, спаси се той от бана, групата продължи да трови, с репликите си лайнови. Я кажете вий деца ,какво с групата стана : "Групата се батка скапа ,Даниел се с обиди неналапа ..." Даниел, Даниел ,той велик е клоун, корав простак и селяндур, с много малък к... коефициент на интелигентност. Въпреки това, простотията му ме разсмя, да е жив и здрав сто години, все тъй злобен и забавен , да не спира с неговите простотии, да ги дрънка на кутии ! С неуважение : Христо6 Редактирано Декември 9, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petia.p Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 Мъж казва на жена си: жена, дай да си вярваме, щото ако не си вярваме ще се следим, а пък ако се следим ще се хванем...... Тъй че, дай да си вярваме. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 (edited) Провинциален скандал Нашият град ветровит просто изтръпна потресен: месният архимандрит, месният пастир небесен хвърли набързо брадата... Нашата власт ли го стегна? Раят открил на земята, с млада вдовичка забегна. 1952 Р.Ралин Редактирано Декември 10, 2010 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 10, 2010 Доклад Share Добавено Декември 10, 2010 (edited) По-добре, отколкото: Днешна новина Католически свещеници, дяволски изедници, деца нападали, Бога поругавали. Редактирано Декември 10, 2010 от kuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
azbuki Добавено Март 3, 2024 Доклад Share Добавено Март 3, 2024 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 23 Доклад Share Добавено Юни 23 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Доклад Share Добавено Цитат Рейнна Спасова 1 д · ПЪТЯТ КЪМ РАЯ ОТДАВНА Е ОБРАСЪЛ С ТРЕВА - Ти ковач ли си? Гласът зад него прозвуча толкова неочаквано, че Василий дори трепна. Освен това не беше чул вратата на цеха да се отваря и някой да влиза вътре. - Пробвала ли си да чукаш? – отвърна той грубо, леко раздразнен и на себе си, и на чевръстата клиентка. - Да чукам? Хм … не съм пробвала - отвърна гласът. Василий грабна парцал от масата и като избърса уморените си ръце, бавно се обърна, превъртайки в главата си отговора, който сега щеше да отправи в лицето на тази непозната. Но думите останаха някъде в гърлото му, защото пред него стоеше много необичаен клиент. - Бихте ли изправили косата ми? – попита гостът с женски, но леко дрезгав глас. - Всичко е, да? Край? – като хвърли парцала някъде в ъгъла, въздъхна ковачът. - Все още не, но много е по - зле от преди - отвърна Смъртта. - Логично е - съгласи се Василий - няма спор. Какво трябва да направя сега? - Да изправите косата - повтори търпеливо Смъртта. - А след това? - И да я наточите, ако е възможно. Василий хвърли поглед към косата. Наистина по острието се виждаха няколко вдлъбнатини, а самото острие беше на вълни. - Това е разбираемо - кимна той, - но какво да правя? Да се моля ли или да си събирам неща? Това ми е за първи път, така да се каже... - Аааа... Ти за това - раменете на Смъртта се разтърсиха в беззвучен смях - не, не те преследвам. Просто трябва да си оправя косата. Можеш ли? - Значи не съм умрял? - попита ковачът, опипвайки се неусетно. - Ти знаеш по - добре. Как се чувстваш? - Да, всичко е наред. - Нямаш гадене, световъртеж, болка? - Н-н-не - каза неуверено ковачът, вслушвайки се във вътрешните си усещания. - В такъв случай няма за какво да се тревожиш - отвърна Смъртта и му подаде косата. Взе я в мигновено със скованите си ръце. Започна да я разглежда от различни ъгли. Имаше работа за половин час, но знаейки кой ще стои отзад и ще чака края на работата, автоматично удължаваше периода поне с няколко часа. Пристъпвайки с покосени крака, ковачът се приближи до наковалнята и взе един чук. - Ти ето... Седни. Няма да стоиш права - Василий вложи в гласа си цялото си гостоприемство и добронамереност. Смъртта кимна и седна на пейката, като облегна гръб на стената. *** Работата беше към своя край. Изправяйки острието доколкото е възможно, ковачът, като взе в ръката си точило, погледна госта си. - Простете ми, че съм откровен, но просто не мога да повярвам, че държа в ръцете си предмет, с който са погубени толкова много животи! Никое оръжие в света не може да се мери с него. Наистина е невероятно. Смъртта, седнала на пейка в спокойна поза и гледайки интериора на работилницата, някак забележимо се напрегна. Тъмният овал на качулката бавно се обърна към ковача. - Какво каза? - каза тя тихо. - Казах, че не мога да повярвам, че държа оръжие, което… - Оръжие? Оръжие ли каза? - Може би не съм се изразил така, просто... Василий нямаше време да довърши. Смъртта, скочила със светкавично движение, след миг беше точно пред лицето на ковача. Ръбовете на качулката леко трепереха. Колко хора мислиш, че съм убила? - изсъска тя през зъби. - Аз… аз не знам - изрече насила Василий, свеждайки очи към пода. - Отговаряй! - Смъртта го хвана за брадичката и вдигна глава му нагоре, - колко? - Аз - не знам… - Колко? - извика тя право в лицето на ковача. - Откъде да знам колко са били? - опитвайки се да погледне настрани, като изписка с чужд глас. Смъртта пусна брадичката му и замълча няколко секунди. После прегърбена се върна на пейката и с тежка въздишка седна. - Значи не знаеш колко са били? - каза тихо тя и, без да чака отговор, продължи - Ами ако ти кажа, че никога, чуваш ли? Никога не съм убила нито един човек. Какво ще кажеш за това? - Но… Но как?… - Никога не съм убивала хора. Защо трябва да правя това, като вие самият се справяте отлично с тази мисия? Вие се избивате един друг. Вие! Можете да убивате за наследство, от гняв и омраза, можете дори да убивате просто за забавление. И когато това не ви е достатъчно, вие правите войни и се избивате един друг със стотици и хиляди...... Това просто го обичате. Пристрастени сте към кръвта на някой друг. И знаете ли кое е най - отвратителното във всичко това? Не можете да си го признаете! По - лесно ви е да хвърлите всичко върху мен - тя замълча за малко, - знаеш ли каква бях преди? Бях красиво момиче, срещах Душите на хората с цветя и ги придружавах до мястото, където им беше съдено да бъдат. Усмихвах им се и им помагах да забравят какво им се е случило. Беше много отдавна... Виж какво стана с мене! Тя извика последните думи и, като скочи от пейката, хвърли качулката от главата си. Пред очите на Василий се появи, изпъстрено с бръчки лице на много стара жена. Рядката ѝ сива коса висеше на заплетени кичури, ъгълчетата на напуканите ѝ устни бяха неестествено обърнати надолу, разкривайки долните ѝ зъби, които надничаха от устата ѝ на криви парчета. Но най - лоши бяха очите ѝ. Съвсем избледнели, безизразни очи се взираха в ковача. - Вижте в какво съм се превърнала! Знаеш ли защо? Тя направи крачка към Василий. - Не - поклати глава той, свивайки се под погледа ѝ. - Разбира се, че не знаеш - ухили се тя, - вие ме направихте такава! Видях как майка убива децата си, видях как брат убива брат, видях как човек може да убие сто, двеста, триста души за един ден!... Ридаех, гледайки това, виех от неразбиране, от невъзможността на случващото се, крещях от ужас... Очите на Смъртта искряха. - Смених красивата си рокля с тези черни дрехи, за да не личи кръвта на хората, които изпращах. Сложих качулка, за да не виждат сълзите ми. Вече не им подарявам цветя. Вие ме превърнахте в чудовище. И тогава ме обвинихте във всички грехове. Разбира се, това е толкова просто... - тя се втренчи в ковача с немигащи очи, - Аз ви изпращам, аз ви показвам пътя, аз не убивам хора... Върни ми косата, глупако! Издърпвайки инструмента си от ръцете на ковача, Смъртта се обърна и се отправи към изхода от работилницата. - Мога ли да задам един въпрос? - чу се отзад. - Искаш да попиташ защо тогава имам нужда от коса ли? - попита тя и спря пред отворената врата, без да се обръща. - Да - Пътят към рая... Отдавна е обрасъл с трева. Евгений Чеширко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.