Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Общественият живот и ние


Recommended Posts

Всички разбираме, че политиката оказва голямо влияние върху живота ни, независимо дали сме активни участници в нея. Каква позиция е нужно да заемаме ние, които се стремим към духовно развитие.

За себе си съм решила да заставам над тия неща

Link to comment
Share on other sites

По отношение на съчетанието - духовно развитие, Бог и политика, гледам да не ги обърквам. Относно този проблем има прекрасен отговор, даден ни от Исус Христос:

21. ... Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

Евангелие на Матея, гл. 22

Link to comment
Share on other sites

:)

Може би едното е развитие "във вертикала" (духовно) а другото "в хоризонтала" (земно), не се сещам откъде е тази концепция но съм я срещал...

Edited by Любо
Link to comment
Share on other sites

Всички Учители, с чиито Учения съм запознат, съветват учениците си да не се замесват в политиката. Политиката носи изключително сериозен риск за духовното развитие. Т.е. трябва да си изключително напред в развитието на определени качества, за да можеш да влезеш в политиката без това да се отрази на чистотата и духовността ти.

Освен това ученикът не бива да критикува. Той трябва да познава причините за събитията около него (включително политическите), но да не осъжда, а да се отнася с разбиране към всичко заобикалящо го. Негативните мисли и емоции трябва да бъде избягвани по всякакъв начин. Най-вече не трябва да се забравя, че политиката е отражение на нацията и е резултат от съвкупното ниво на съзнателност на последната. Това, което отделния човек може да направи освен да развива себе си е да устреми съзнанието си към определена идея за постигане в бъдеще (чрез молитва, медитация, визуализация); да спомогне за сформирането на ядро около което да се съберат подходящите условия за реализирането на тази идея. Така ако достатъчен брой хора насочат съзнанието си за постигането на определен резултат засягащ нацията като цяло, този резултат ще се реализира, независимо от това кои са управляващите и какви са техните желания.

Link to comment
Share on other sites

И все пак Дънов се е намесил в политиката и е спасил българските евреи. Можеше и да не го направи...като един духовен учител...

Link to comment
Share on other sites

Според мен спасяването на човешки живот не е политика. Политика е това, което са очаквали евреите например от Христос, да бъде водач на нацията им в борбата срещу римляните. Затова разочарованието им е било голямо и са предпочели помилването на Варнава пред това на Спасителя.

Много често духовните Учители биват натоварвани с подобни изисквания от народа сред който са се появили.

Link to comment
Share on other sites

И все пак Дънов се е намесил в политиката и е спасил българските евреи. Можеше и да не го направи...като един духовен учител...

Всъщност Учителя е спасил България тогава. Той просто е предупредил какво ще се случи, ако... Политическото решение е взел Цар Борис. Можеше и да махне пренебрежително с ръка... Можеше да избере да се подчини на волята на силните на деня в политиката - Хитлер.

Може би това е ролята на Учителите - да осветяват последствията от действията и решенията... Но самите те да не вземат участие в тях.

Link to comment
Share on other sites

Всъщност хората осъждат политиците, само до момента в който заемат тяхното място. После стават като тях.

Учителите следват хода на Еволюцията и могат да предприемат всякакви действия, които са в съгласие с Природните Закони. Това може да включва намеса в политиката, най-често косвена, като се въздейства в рамките на Закона на подходящи лица, които са в състояние да възприемат и прокарат определени идеи. Но за обикновения ученик, неустановил съзнанието си на причинно равнище, рискът от намесата в политиката е прекалено голям, защото влиянието на личността му (низшето "аз") е все още силно. Освен това на ученикът му липсва достатъчно знание и разбиране за това, което трябва да се постигне за в близко и по-далечно бъдеще. Това може да доведе до вземането на погрешни решения, въпреки че самия ученик се води от благородни и добри пориви и стремежи.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 months later...
Guest hrisko_89

Чудил съм се Левски не си ли е утежнил кармата проповядвайки революция ?Нали е казано, че който нож вади от нож умира ?

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

И все пак Дънов се е намесил в политиката и е спасил българските евреи. Можеше и да не го направи...като един духовен учител...

Всъщност Учителя е спасил България тогава. Той просто е предупредил какво ще се случи, ако... Политическото решение е взел Цар Борис. Можеше и да махне пренебрежително с ръка... Можеше да избере да се подчини на волята на силните на деня в политиката - Хитлер.

Може би това е ролята на Учителите - да осветяват последствията от действията и решенията... Но самите те да не вземат участие в тях.

:thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 months later...

В днешно време политиката вече не е нещо което се случва някъде там... тя засяга и е засягала винаги всички ни, но сега вече започва да се усеща от всеки. Малко по-долу цитирам текст, започващ с темата СПИН и преминаващ през редица теми, обсъждани тук. Дълъг е , но няма какво да се съкрати, защото точно взаимовръзката е важна. Дано да имате търпение:

"....Ние стигнахме до убеждението, че СПИН, като колективна опасност от заболяване, е последова­телно продължение на видимо очерталият се проб­лем с рака. Рак и СПИН по съдържание имат нещо много общо, поради което заедно биха могли да се обобщят под надслова „заболяла любов". За да се разбере наистина какво имаме предвид с това, нео­бходимо е още веднъж накратко да обърнем внима­ние на темата „любов" и да си припомним казано­то в предишните глави. В четвърта глава от пър­вата част на тази книга („Добро и зло") се научих­ме да разбираме любовта като онази инстанция, ко­ято единствено е в състояние да преодолява поляр­ността и да съединява противоположностите. Тъй като противоположностите обаче винаги са дефинирани с граници добро/зло, вътре/вън, аз/ти, любов­та има функцията да преодолява граници, или - по­точно казано, - да унищожава граници. Между дру­гото, дефинирахме любовта и с функцията да се отваря, да допуска в себе си „другото", да жертва гра­ницата на аза.

Жертвоготовността, която произлиза от любовта, има отдавнашна и богата традиция в поези­ята, митовете и религията. Нашата култура поз­нава образа на Иисус, който от любов към човечес­твото приема върху себе си саможертвата на смъртта и така извървява пътя на всички божи синове. Когато говорим за „любов", имаме предвид ду­шевен процес, а не физически акт - когато имаме предвид „физическа любов", говорим за сексуалност.

Като разгледаме тази разлика, много бързо ста­ва ясно, че в нашето съвремие и в нашето общес­тво съществува голям проблем с „любовта". Любовта е насочена преди всичко към душата на дру­гия, а не към тялото му. Сексуалността иска тя­лото. И двете имат своето основание, - едностранчивостта, както винаги, е опасна. Животът е баланс, уравновесеност на ин и ян, горе и долу, ляво и дясно.

Отнесено към нашата тема, това означава сексуалността да бъде балансирана с любов, иначе се плъзгаме в едностранчивостта, а всяка едностран­чивост е ,„зло", т. е. нездрава, и поради това - бол­на. Ние едва ли осъзнаваме колко много се свръхизтъкват в наши дни силите на егото, и заедно с това разграниченията, защото този начин на инди­видуализиране за нас вече е разбираем от само себе си. Ако вземем за конкретен пример мястото, кое­то обществото отрежда сега на хора от индуст­рията, рекламата и изкуството, и направим сравне­ние с античността, когато повечето автори са ос­тавали анонимни, може би ще стане ясно какво имаме предвид с подчертаването на егото. Това проличава и в много други области на живота, като например промяната от голямо семейство към малко семейство или до „най-новата" форма на живот като сингъл. Апартаментът като модерно жилище, е външен израз на нарастващата самота и изолация на човека.

На това едностранчиво развитие модерният свят се опитва да противодейства с две помощни средства: комуникация и сексуалност. Медиите се надпреварват в развитието си: вестник, радио, те­левизия, телефон, компютър, телетекст и т. н. -всички ние сме свързани електронно един с друг чрез кабели и мрежи. Електронните комуникации не ре­шават проблема с уединяването и самотата, защо­то са твърде необвързващи. Освен това, развитие­то на модерните електронни системи показва мно­го добре на човека безсмислието и невъзможността наистина да се разграничи, да запази нещо за себе си в тайна или да наложи егоцентристките си претен­ции (запазването на професионална тайна, защи­тата на информацията, авторското право стават все по-трудни и по безсмислени, колкото повече нап­редва развитието на електрониката!)

Сексуалната свобода[b/] е втората вълшебна дума: всеки може, има право и иска да влиза в „контакт и допир" с всекиго - остава обаче душевно недокоснат. Затова не е чудно, че нови комуникационни средства се поставят в услуга на сексуалността: като се за­почне от „контактните обяви" във вестниците и се стигне до телефонния секс и компютърния секс -най-новата игра в САЩ. Сексуалността служи за задоволяване на страстта, и то само на собствената - „партньорът" всъщност е помощно средство! В края на краищата, човек изобщо не се нуждае от дру­гия, ..."

T.Детлефсен "Болестта като път" 2 част

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...%E5%F4%F1%E5%ED

Edited by късметче
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...