Jump to content
Порталът към съзнателен живот

09.07.2008 г. - Не е достатъчно само да вярва човек в Бога


Recommended Posts

Мисъл на деня - 9 Юли 2008 г.

"Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят. Те бяха един вид училища за хората. Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава и Неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не обичаме Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога."

Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Еси, на мен пък вярата ми върши работа и още как! Съвсем не случайно Христос е казал, че "ако имаш вяра колкото синапово семе, ще речеш на тази планина да се премести от тук там и тя ще се премести." Вярата е сила, която твори чудеса. Който се отказва от вярата си, се отказва от крилете си! Нека не забравяме, че вярата е една от трите основи на живота, заедно с надеждата и любовта. Но... най - голямата от тях е Любовта. Вярата и надеждата биха могли да се разглеждат като производни от нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Борислав, страно ми е че точно ти се хвана за думите B)

Вярата ако не се претвори в ежедневието ни си остава на ниво теология ...

Чрез взаимоотношениета ни се определя дялът на бог в нас, също и вярата и любовта и надеждата ... и ако всичко изброено се "пречупи" през призмата на радостта - става безценно.

Твърде невежа съм за да си позволя да тълкувам Библията и малцината които могат да го правят не са завършили определено висше "заведение". (нищо лично към никой познат или не) :)

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

Борислав, страно ми е че точно ти се хвана за думите B)

Вярата ако не се претвори в ежедневието ни си остава на ниво теология ...

Чрез взаимоотношениета ни се определя дялът на бог в нас, също и вярата и любовта и надеждата ... и ако всичко изброено се "пречупи" през призмата на радостта - става безценно.

Няма нищо странно, Еси, защото за мен вярата не е теологична, а реална жизнена сила! И... ти го знаеш!

Линк към коментар
Share on other sites

Да обичаш, значи да се отдадеш изцяло в пълно себепожертвувание.

Не аз трябва да позная Бог, а той мен.

Това става, когато му предоставя място в мен, тоест - първия ред.

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

Сега, като говоря за любовта, любовта е един свещен акт. И ние не трябва да обичаме така, за да покажем любовта си пред света, но тя трябва да бъде един таен акт. Свещено нещо е любовта. Обичаш някого – остави го свободен. Ангелът, който освободи Петра, имаше любов в себе си. Само по този начин човек разбра какво нещо е любовта. Когато този ангел дойде при човека, в сърцето му ще пламне особен пламък. Така стана и с Петра, но оттам насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти и не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш завинаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те прати да разправяш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце

Да обикнем Бога и да искаме да му служим. Дълъг път има за изминаване, защото да научи човек езика на Бога е трудна задача. Голямо знание трябва и много чисто сърце. И вярата ни да е силна. Та да започнем да чистим наслоената тиня.

Линк към коментар
Share on other sites

Към Еси и Борислав :):3d_064:

Яков 2 глава

"Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят. Те бяха един вид училища за хората. Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава и Неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не обичаме Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога."

Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои например считат за религия да идат бездруго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят; и мислят, че като направят тези неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме Любов към Бога. Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща заради Господа.

Страхът

Линк към коментар
Share on other sites

Нека не забравяме, че вярата е една от трите основи на живота, заедно с надеждата и любовта. Но... най - голямата от тях е Любовта. Вярата и надеждата биха могли да се разглеждат като производни от нея.

:thumbsup2:

Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога.

Но аз ще погледна

Замислих се какво повече означава "да люби Бога" от "да вярва в Бог"?

Когато човек вярва, това все още не означава, че разбира и подкрепя и съвсем не означава, че хармонизира волята си със Силата, в която вярва.

Мога да вярвам в Бог, страхувайки се от неговата Воля и наказание... Но нима човек люби този, от когото се страхува? Той примирява волята си към Божията, но само защото усеща себе си по-слаб. Такава човешка воля е нещо като притисната пружина... Боли, когато е притисната, още повече боли от ударите, ако внезапно се освободи и реализира.

От друга страна любовта към Бог минава през вярата в Него. Но това е качествено различна вяра - вярата на човека, осъзнал, че Бог и Неговата воля са най-доброто, което може да се случи на него и неговия свят. Тогава човешката воля избира да бъде водена от Божията воля с ясното съзнание за своята исконна принадлежност към Цялото - Бог. Усети ли човешката воля, че е "уд" на Божията, тя се отваря за Силата и Бог започва да се проявява чрез нея. Тогава казваме, че стават чудеса. Чудеса са от човешка гледна точка - защото не сме си представяли, че това е възможно - както е чудо от едно невзрачна кафява люспица да израсне величествен гигант....

Може би не самопожертване е точната дума - по-скоро с благодарност към Бог да посади човек себе си и волята си, за да израсне и даде плод заложеното от Него...

Линк към коментар
Share on other sites

Общоприетата представа за вяра е доста изкривена, но и смисълът на вярата много трудно може да бъде обяснен лесно-разбираемо с думи. Вярата е качество на волята, тя е несъвместима със случайността. Да вярваш означава да познаваш това, което е и така да съдействаш за това, което ще бъде. Да вярваш в Бог, означава да познаваш Божествените закони и Воля, да се уповаваш на тяхната неизменност и благотворност, което гарантира успеха на всяко разумно подготвено начинание. Вярата е посяване на едно семе. Какво ще поникне ако нищо не посадим. Също това, което ще поникне не може да се различава същностно от посаденото семенце. Но от друга страна посаждането е само една от стъпките. Човек трябва да познава необходимите условия, средата. Под "синапово семе" не се разбира количество, а потенциал.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Станимир, много ми хареса това, дето си написал. И виждам връзка с беседата-"Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, 12.II.1920 г."

Как с основите на Вярата да изучим нещата такива, каквито са-да придобием окултно знание...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

И виждам връзка с беседата-"Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, 12.II.1920 г."

Може ли линк към въпросната беседа???

Линк към коментар
Share on other sites

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, 12.II.1920 г.

Тук можеш да намериш темата по мисъл от тази беседа.

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното.

(Беинса Дуно) http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-10-01-05.html

………..

Из Деянията на Апостолите.

22.И тъй Павел застана всред Ареопага и каза :Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник на който бе написано :НА НЕПОЗНАТИЯ БОГ. Онова, прочее, на което се кланяте без да го знаете, това ви проповядвам.

(Из Новият Завет)

………

…пробив на Нагуала… (дон Хуан)

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...